Rocky Marciano (Rocco Francis Marchegiano) е роден на 1 Септември, 1923, в Brockton, Massachusetts. По време на наговата кариера, Marciano държал титлата за тежка категория за 4 години през 50-те, и е единствения шампион по бокс, който се оттегля без загуба.Неговият баща, Pierino, работел във фабрика за обувки. Името на майка му е Pasqualena, и Rocky щял да прекара голяма част от живота си, в това да и осигури добър живот, знаейки че е израстнала в бедност. Marciano бил типично американско хлапе, играел бейзбол и футбол, мечтаел за професионална кариера в един от тези спортове. Не се занимавал с бокс, докато не влязъл в армията през 1943. Заел се със спорта, главно за да избегне заниманията, като помощник готвач и други малко желани задължения, но показал вроден талант и се бил, като аматъор до уволнението си от армията през 1946. През 1947, Marciano се пробвал за първи път с Chicago Cubs, като кетчър, но се отказал, тъй като не могъл да направи хвърлянето от първа до втора база с нужната точност. Това било края на бейзболните му мечти, и през следвашата година започнал заниманията си на ринга като професионалист. До пролетта на 1949, неговите боксови умения привлекли внимание, тъй като нокаутирал първите си 16 опонента. Качеството на опонентите му започнало да се подобрява през втората половина на 1949 и 1950, но Marciano продължил да бие съперниците си, нокаутирайки повечето от тях.
В ранните му години, имало и такива които не мислели, че 190-паундовия тежка категория от Brockton ще постигне много. Goody Petronelli, забележителен боксов тренъор, бил на един от неговите ранни мачове и заявил по-късно пред Sports Illustrated, "Не съм си мислел, че ще успее. Той беше твърде възрастен, почти на 25. Той беше твърде нисък, той беше твърде лек. Нямал достатъчно обсег. Здрав и корав, но без достатъчно финес." Приятелите от родния му град, обаче вярвали в него, пътували на групи за мачовете на Marciano, които били близо до Providence, Rhode Island, и крещели "Timmmmberrr" когато Rocky имал опонент на който му предстояло да падне.
Тренъора Charley Goldman научил Marciano на техниката, която била негова запазена марка, тя щяла да му послужи добре като станел шампион. На 26 Октомври 1951, с 37 победи и 32 нокаута на колана си, Marciano се изправил с неговия най-страшен опонент, бивш шампион в тежка категория Joe Louis. Louis не бил в разцвета на силите си и когато Marciano го нокаутирал в осмия рунд, бил обзет от такива смесени чуства, че плакал в съблекалнята на Louis след мача. Оставяйки сантименталностите настрана, обаче, мача установил Marciano като един забележителните боици тежка категория, и му подсигурил опит за титлата не след дълго.
Пет мача по-късно, на 23 Септември 1952, се появил и нвговият шанс. Jersey Joe Walcott бил защитаващия се шампион, а Marciano кандидата за титлата, когато двамата се срещнали във Philadelphia. Marciano изтръгнал победа, която щяла да бъде запомнена, като типична за него „твърд-пич”, „никога не казал умирам” стил: много назад по точки, и защитавайки се усилено цяла вечер, изненадал Walcott с къс, десен по челюстта в 13ия рунд, който го изпратил в безсъзнание, давайки на Marciano шампионския колан.
Marciano защитавал само тази титла 6 пъти, някои от тези двубои са смятани за класика от феновете на бокса. Той нокаутира Walcott в първия рунд на техния втори мач през 1953, след това нокаутира Roland La Starza по-късно същата година. Спечелил със съдийско решение срещу Ezzard Charles през 1954, и почти загубил титлата си в повторния мач с него, по-късно същата година. В шестия рунд Charles отнася носа на Marciano толкова лошо, че човекът в неговият ъгъл не могъл да спре кървтенето. Докторът на ринга гледал раната и мислел да спре мача, но Marciano избухнал срещу Charles в осмия рунд и го нокаутирал.Marciano защитавал своята титла срещу Don Cockell през 1955, нокаутирал го въпреки организираните наказания за нарушение на дисциплината, който изкушавали Marciano, да изхвърчи от мача.
Неговият последен бой бил на 21 Септември 1955, неговта трета защита от Yankee Stadium. Нокаутирал Archie Moore в деветия рунд. По неофициални данни телевизионните зрители в по-големите градове на Северна Америка били над 400,000.
На 27 април, 1956, Marciano се отказва от бокса на 31 годишна възраст. "Мисля, че беше грешка когато Joe Louis опита да се завърне," New York Times го цитира да казва. "Никой не може да каже какво ще направи той в бъдеще, но погребвайки бедността, ринга видя последното от мен. Аз съм удовлетворен, и не се страхувам от бъдещето." Той казал че иска да прекарва повече време със семейството си.Marciano прекарал годините след неговото оттегляне като правел пари от публични изяви.
На 31 Август, 1969, ден преди 46тия му рожден ден, той умира при катастрофа в частния си самолет около Des Moines, Iowa. Той преживял 19 години с жена си, Barbara, и двете им деца, Rocco Kevin и Mary Anne. Въпреки, че не се класира измежду петте бай-добри боксъори на всички времена, ако съдим по скорост, умения и сила, Rocky Marciano е бил достатъчно твърд, което компенсирало, и неговите фенове разпознали решителността му.
Спортен репортер коментирал, че ако всички шампиони в тежка категория са заключени в една стая, Marciano ще е този който ще излезе.
сап4ето!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар