История на Кудо

Стилът е създаден от Азума Такаши един от приближените ученици на Масутатсу Ояма, основателят на Киокушин карате.


Азума Такаши е роден в град Кесенума префектура Миаги. След завършване на училище служил в Японските специални части и започва да се занимава с Киокушин кай кан.1972 година открива в Университета Васеда секция по Киокушинкай. Самият Азума е един от добрите киокушин състезатели и в челните места на първите две световни първенства по киокушинкай, втори на шести общо Японски турнир и шампион на девети общо японски турнир. Азума е 3 дан Джудо, 8 дан Киокушинкай и 7 дан Кудо. Азума е единственият човек в света, който чупи 12 ледени блока, по 15 сантиметра, с ръка. Това е и световен рекорд в Гинес. Азума пътува, състезава се и трупа опит. Така през 1981 година той създава Дайдо Джуку. Самият Азума като истински японец не изкарва стилът от Япония 12 години и едва 1994 година започва да го разпространява и развива. Стилът е комбинация от киокушин, бокс и джудо, като са вкарани и елементи от тай бокса, борбата и джуджутсу. В Дайдо Джуку са разрешени всички видове удари с ръце в главата, както и лакти и удари с глава, всички ритници и всички хвърляния, душения и ключове, както и бой на земята. Стилът е максимално изчистен от неупотребими техники и доближен до реалният бой. Същността му се заключава в максималната ефективност, комбинирана с възможност за интерпретация.

Дайдо Джуку е една от силните структури в света с над 100 бранша по цял свят и хиляди трениращи. Разпространен в Европа, Америка, Азия и Австралия, като само в Русия има над 150 000 трениращи. При провеждане на състезанията се използват специални каски, които предпазват от директни травми, но не и от нокаут. Състезанията се играят с практически голи ръце или бинтове. Няма категория, а така нареченият физически индекс, който представлява сбор от височина и килограми. При голяма разлика в индекса, са разрешени удари в слабините. Стилът е известен с предизвикателствата срещу тай и бирма боксъори, както и с организиране на състезания по свободен правилник. Азума Такаши създава своят стил на базата опита си в Киокушин и като постройка е максимално близък, до самият киокушинкай. След отделянето от организацията на Ояма, Азума Такаши запазва близостта с Киокушинкай но и развива своята самостоятелност до степен да стане вторият по известен стил в Япония и смятан за най реален стил карате в света. Идеите на Ояма за Киокушин с ръце в главата и хвърляния започват да се развиват доста интензивно след боя на Ояма с един от легендарните Тай боксъори с прозвището Черната Кобра през 1957 който бой завършва с победа на Ояма. Това продължава с легендарното предизвикателство през 1964на Тай бокса и Японското Карате на което откликва единствено Киокушин и изпраща трима бойци в Тайланд. Боя се отлага и се провежда през 1966. Подготовката за боя всъщност е от четирима бойци и един треньор който е Куросаки. Участват Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Ако Фудживара и още двама състезатели които се отказват. Подготовката се провежда в дожо където гостува известен Тай боксьор и Ояма решава да използва опита му за предстоящият бой. За жалост в последният момент двама от бойците се отказват и Куросаки трябва да ги замести. Боя се провежда януяри 1966 година в Банког. Първи бой е Накамура срещу Зеленият Тигър –Накамура печели. Втори бой Куросаки срещу Катчакча.

По време на самия бой в Тайланд, Куросаки пада на втората среща и го изнасят на носилка. На носилката, Куросаки извиква –“Киокушин трябва да победи “ и естествено, третият бой е спечелен от Киокушин. Фудживара срещу Лукконтай с което резултатът е две победи срещу една загуба за Киокушин.

Тази трудна победа за Киокушин, кара Ояма да се замисли за спортното приложение на реалният практически бой и така пред 1978 година след доста дълго разработване Ояма създава група – секция по Киокушин, която се ръководи от Такаши Азума един от видните му състезатели, четвърти на второ световно първенство и шампион на Общо Японски турнир и радетел за боя с ръце в главата. Самият Азума, още по това време разработва правила за бой с ръце в главата съвместно с Ояма.

Така създадената секция е наречена Модернизиран Шиай и до 1980 година се развива успешно, успоредно с класическият Киокушин, като трениращите в нея участват на няколко състезания, от които едното е в Китай, а другото в Бирма, където се бие и самият Азума и които състезания завършват успешно за Киокушин.

Така през 1981 година Такаши Азума разкрива пред Ояма цялостният правилник за завършен Киокушин и очаква от Ояма да промени световните правила в насока, бой с ръце в главата, хвърляния, душене и ключове.

Ояма отговаря, че Киокушин е вече представен в световен мащаб по друг начин и не е възможно да се преструктурира отново, но одобрява напълно правилата които Азума създава като казва, че това е завършеният вид на Киокушинкай.

Азума се колебае във въвеждането на новата система и начина по който се понасят ударите в главата. От двете възможности - боксови ръкавици и незащитена глава и каска на главата и голи ръце одобрява вторият вариант, поради по малкото травми и поради запазването на ударите в тялото и възможността за хватове, душене и хвърляния. До този момент единствено Муай тай и Бирма както и малки китайски структури, играят с ръце и лакти в главата и хвърляния на състезания.

Края на 1981 година Ояма разрешава на Азума да създаде нов стил който нарича Дайдо Джуку или Кудо - Изкуството на Великият път или Отворено Съзнание.

Кудо Карате става единственото карате в света, в което по време на състезание е разрешено всичко - удари с ръце в главата – с юмрук, с длан, с предмишница и с лакът, удари с глава, ритници навсякъде, включително в ставите и слабините., ключове, душения и хвърляне, което е заимствано от Джудо, но видоизменено за спецификата на ударо-киковата система.

Азума не изнася стилът от Япония и така до 1991 година, когато Джукучо Азума започва да разпространява Кудо.

Двете системи се развиват в много приятелски отношения и Азума спечелва много киокушин бойци за Кудо. За разлика от другите разновидности на Киокушин като Ашихара, Ояма карате /Шигеру/ и доста други, нито една от тях не е била предварително одобрена или е запазила до такава степен същността на Киокушин както Кудо.



Днес спокойно може да се каже, че Кудо е завършеният вид на Киокушин карате, не само поради факта, че самият Ояма разработва стилът, но поради факта и че правилата и спецификата му носят истинският дух на неповторимото и истинското Карате

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

10-те най-велики мача в бокса за всички времена

Дългоочакваният двубой в тежка категория при професионалистите между руския исполин Николай Валуев и Дейвид Хей завърши с победа по точки на британеца. Мачът вървеше към равен, когато в последните секунди пъргавият Хей успя да пласира няколко точни тупалки, които убедиха съдиите в неговото превъзходство.

По този повод английският вестник "Сън" припомня десетте най-запомнящи се дуели на професионалния ринг при свръх тежките за всички времена, повечето от които приключват именно в последния рунд и дори в последните секунди. Сред тези класически евъргрийни са имената на легендите Мохамед Али, Майк Тайсън, Джо Фрейзър, Джо Луис, Ленъкс Люис и др

Мохамед Али - Джо Фрейзър (Манила, 1975)
Епохалната битка "Трилърът в Манила" е описана като "Драма в три действия - 1. Али 2. Фрейзър 3. Али" в американското списание "Спортс Илюстрейтид". Претендентът Фрейзър става жертва на бързината и крошетата на Али, но се съвзема и на свой ред започва да налага шампиона. Двамата мъже са на ръба на колапса, когато треньорът на Фрейзър - Еди Фуч, хвърля кърпата в 14-ия рунд.
Победител: Али с нокаут в 14-и рунд.


Джо Луис - Били Кон (Ню Йорк, 1941)
Според мнозина Луис е кралят в тежката категория, но в този мач той е почти разбит от своя немощен противник, който е с 20 кг по-лек от него. Кон използва известната тактика "удряй и бягай", с която непрекъснато надхитря шампиона. Но сбърква един-единствен път, когато се опитва да го нокаутира. По-късно Луис му каза: "Ти държеше титлата цели 12 рунда, но не успя да я задържиш".
Победител: Луис с нокаут в 13-и рунд.


Ридик Боу - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1992)
В този двубой шампионът Холифийлд е заклеймен като аутсайдер, защото е надвивал само по-възрастни съперници. Пренебрегвайки съветите от своя ъгъл, той налага бясно темпо, опитвайки се да примами Боу в капана "всичко или нищо". За всеобща изненада младокът запазва хладнокръвие и пласира доста чисти удари. В епичния 10-и рунд един здрав ъперкът олюлява Холифийлд, но той се съвзема и отново се хвърля напред. Битката е кървава, но шампионът все пак загубва пояса си.
Победител: Боу по точки.


Лари Холмс - Кен Нортън (Лас Вегас, 1978)
Нортън прибира короната на WBC без бой, след като шампионът Леон Спинкс предпочита реванш с Мохамед Али вместо защита срещу предпочетения от съвета претендент. Американецът обаче доказва, че е готов за световната сцена в този брутален екшън трилър. Преди последния епичен рунд всички съдии им дават равни точки. В последните секунди двамата се млатят зверски лице в лице. Победителят Холмс оглавява дивизията в продължение на 7 години.
Победител: Холмс по точки.


Джо Фрейзър - Мохамед Али (Ню Йорк, 1971)
Кръщават го "Боя на века", но мачът се оказва нещо повече. И двамата мъже са шампиони без загуба, но Али е лишен от короната заради отказ да воюва във Виетнам. Суровата агресия на Фрейзър надвива позьорството и изящните комбинации на съперника му. Ъперкът в 11-ия рунд зашеметява Али и той е пратен в нокдаун в последния рунд. Въпреки това продължава да се бие до края, дори със счупена челюст.
Победител: Фрейзър по точки.


Джек Демпси - Луис Фирпо (Ню Йорк, 1923)
Този свиреп сблъсък продължава само 3 минути и 57 секунди, които обаче включват 11 нокдауна! Шампионът Демпси не е повалян повече от 6 години, но дивият аржентинец го просва на ринга още в първата си атака. Самият Фирпо пада 7 пъти през първия рунд, но после така джасва шампиона, че го прехвърля през въжетата в тълпата. Демпси се съвзема след доста съмнително броене и преди последния гонг сваля Фирпо още 3 пъти, преди да сложи точката.
Победител: Демпси с нокаут във 2-ия рунд.


Мохамед Али - Джордж Форман (Киншаса, 1974)
Преди легендарния двубой "Тътенът в джунглата" 32-годишният претендент Али се притеснява, че няма да може да разчита повече на бързата си игра с краката, които често го спасяват. Докато Форман го гощава с удар след удар, Али ги поема, облегнат на въжетата и периодично контраатакува. Постепенно Форман се изтощава и Али го поваля с комбинация от ляво кроше и десен прав.
Победител: Али с нокаут в 8-ия рунд.


Бъстър Дъглас - Майк Тайсън (Токио, 1990)
Американски букмейкър залага 42:1 за непретенциозния бияч Дъглас преди този двубой, който е загрявка за екшъна Тайсън-Холифийлд. Малцина очакват Дъглас да оцелее в първите рундове, но след един нокдаун той се съвзема и изненадва Железния Майк. Дъглас боксира елегантно и след един ъперкът и комбинация ляв-десен-ляв абсолютният шампион за сефте се строполява бездиханен на пода.
Победител: Дъглас с нокаут в 10-ия рунд.


Ленъкс Люис - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1999)
WBC шампионът Люис вече е надвил през март носителя на титлите във версии IBF и WBO за феновете, но съдиите обявиха равен резултат. През ноември Холифийлд е наточен за реванш, но Люис печели с единодушно решение и става първият британски абсолютен световен шампион на века.
Победител: Люис по точки.

Джордж Форман - Рон Лил (Лас Вегас, 1976)
Легендарният американски журналист Хауърд Косел описва този бой като "лишен от всякакъв боксов талант", но преливащ от тежки удари. Истински парен чук поваля Форман в 4-ия рунд, но той се изправя на крака и халосва Лил с див овчарски удар. Под градушка от удари Лил замахва и отново поваля Форман. В 5-ия рунд Пастора изглежда замаян, но събира сили, приклещва Лил в ъгъла и го смазва.
Победител: Форман с нокаут в 5-ия рунд.



източник:
http://www.mma-bulgaria.com/
сап4ето!!

Биография на Дейвид Дерон Хей

Дейвид Дерон Хей - "The Hayemaker"



Възраст: 28 години
Място на раждане: Лондон (Англия)
Височина: 191 см
На ринга: 23 победи (22 с нокаут); 1 загуба

Братята Кличко несъмнено са абсолютните боксови хегемони в тежка категория в момента. Като изключим пояса, който държи огромният руснак Николай Валуев, всички останали отличия и шампионски титли са притежание на двамата украинци. Витали е шампион във версия WCB, а по-малкият му брат Владимир държи титлите във версии WBO и IBF. Точно тази хегемония на 20 юни в Гелзенкирхен ще се опита да разчупи 28-годишният британец Дейвид Хей, който ще премери сили с „Стоманеният чук" Влад.

Хей се ражда на 13 октомври 1980 г. в Лондон, Англия. Тренировъчният му лагер се намира в турската част на Кипър - гр. Кирения (северната част на островната държава), поради което Хей носи турския флаг на своите гащета, редом до този на Великобритания. Първото си отличие Хей печели още като аматьор, когато през 2001 г. на световното първенство в Белфаст печели сребърен медал, губейки на финала от кубинската суперзвезда Одланиер Солис. Всички обаче остават впечатлени от англичанина още по време на полуфиналите, където Хей се справя със силния германец Себастиян Кьобер.

Хей изиграва първия си мач като професионалист в полутежка категория през месец декември 2002 г., когато нокаутира в два рунда ветерана Тони Буут. През следващата година британецът продължава да си проправя път напред, печелейки 7 мача, всичките от които с нокаут. Победата му с технически нокаут в 1 рунд срещу Тони Даулинг пък му носи шампионската титла на Англия. Мачовете на Хей биват често отразявани от BBC, а тъмнокожият боксьор започва да трупа все повече популярност. За целта помага и победата му в три рунда над 39-годишния ветеран Артур „Краля" Уилямс. За съжаление на Хей обаче, сблъсъкът му с 40-годишния бивш световен шампион Карл Томпсън за титлата във версия IBО протича не по вкуса на далеч по-младия боец - треньорът на Хей хвърля кърпата още в 5 рунд, след като Томпсън стоварва поредица от тежки удари върху главата на опонента си.

Хей се завръща подобаващо в края на 2005 г., когато печели европейската титла във версия IBU след нокаут за едва 45 секунди срещу Александър Гуров. В началото на януари 2006 предприема важна стъпка към осъществяването на амбициите си за световна титла, подписвайки тригодишен договор с бившия промоутър на Ленъкс Люис - Франк Малоуни. Голямата му цел става факт през ноември 2007 г., когато Дейвид Хей побеждава с технически нокаут в 7 рунд световния шампион в полутежка категория във версии WBA и WBC Жан-Марк Мормек. На 9 март 2008 Хей става абсолютен шампион в полутежка категория, надделявайки с технически нокаут в 2 рунд над носителя на титлата във версия WBO Енцо Макаринели. След мача победителят обявява, че това е последната му битка при полутежките и че ще сложи край на кариерата си навръх 31-ия си рожден ден, като преди това ще осъществи 3 години на доминация в тежката категория.

Хей описва победата си над Макаринели като „финалната част на пъзела" в полутежката категория, а според него съдбата му е отредила да повтори успехите на имена като Ивендър Холифийлд. На 15 ноември 2008 Хей започва си похода си при най-тежките с технически нокаут в 5 рунд над американеца Монти Барет. Англичанинът стига до мечтания мач за световна титла в тежка категория, когато Витали Кличко потвърждава, че е готов да защитава титлата си във версия WBC срещу него на 20 юни тази година. В последствие украинецът отстъпва от намеренията си, като вместо Хей решава да се изправи срещу Хуан Карлос Гомес, но да премери сили с амбициозния лондончанин приема по-малкия брат на Витали - Владимир. Така на „Фелтинс Арена" Дейвид Хей ще има възможността да предприеме първа стъпка към мечтата си да стане абсолютен световен шампион при най-тежките

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

сап4ето!!

Българска федерация по граплинг и ММА

Състезателна система
Състезателната система е двойна .Нареждането в схемата се решава от жребий след претеглянето на състезателите.Граплерите ,които печелят мачовете си ,продължават по схемата докато двама от тях останат непобедени/ те ще се борят за златен медал/.
Граплерите ,които загубят срещите си се поставят в схемата на Загубилите и продължават в нея докато бъдат елеминирани. Елиминацията в тази схема е директна ,двамата останали в тази схема играят среща за бронзовите медали.Останалите състезатели се класират според броя на спечелените точки по време на техните срещи.

Теглене на жребий
След като състезателите са претеглени и тежеста им е отбелязана в състезателните им картони те получават номер съответващ на номера в списъка с килограмите.След това съответните номера се слагат в състезателната схема и с това жребия е приключен.

Облекло
- Състезателно облекло
Граплерът може да бъде облечен с шорти или с долнище от кимоно и фланелка.Шортите трябва да са стегнати към кожата и без никакви копчета ,ципове и други такива.Фланелката трябва да е стегната/ ластична/ и добре загащена в шортите.Цветните части ,ако има такива не трябва да се отлепват или мърдат по време на схватката.Първия обявен граплер трябва да се яви в червения ъгъл а втория в синия. Използването на състезателни обувки е разрешено ,ако те са изработени само от кожа и без твърда подметка или железни части.

- Реклама върху дрехите
Може да се използват дрехите за реклама на съответните спонсори на състезателите.


- Предпазители за ушите
Граплерите могат да използват протектори за уши .

- Явяване
На граплерите се забранява изпозването на бандажни превръзки на китките,лактите и колената ,освен ако има изрично разрешение от докторът на състезанието.Също така е забранено по време на боя граплерите да носят всякакъв вид накити като гердани,гривни,пръстени и т.н. Ноктите на ръцете и краката трябва да са дълбоко изрязани,косата,ако е дълга да е прибрана със стегната превръзка. Състезателите трябва да се явяват със сухи коси и кожа,забранено е използването на всякакви видове кремове.Състезателите трябва да бъдат гладко избръснати.От съображения за сигурност тези правила трябва винаги да бъдат стриктно спазвани.Реферите трябва стриктно да проверяват преди срещата за всички гореописани инструкции и ако накое от тях не е изпълнено се присъжда загуба на състезателя чрез медицинска забрана.

Рундове
- Продължителност
Продължителноста на мача е 6 минути.


- Продължение
Продължението е 3 минути. То започва от Изправена позиция или от отворен гард.
Избор на позиция има граплерът ,който е спечелил последната техническа точка в редовното време.
Гръплерът който първи направи каквато и да е оценка се обявява за победител.Ако след изтичане на това продължение резултатът е равен ,мачът завършва със съдийско решение.


Категории
Всеки състезател трябва да притежава документ удостоверяващ годините му и личността.
- Мъже(18 години и нагоре)
Мъже: 62, 70, 80, 92, 125кг.
Състезатели на 16 и 17 годин могат да се състезават при мъжете след разрешение от медицинския екип на състезанието и с изрично писмено съгласие от родителите му*

- Ветерани (35-56 годишни)
Мъже: 62, 70, 80, 92, 125кг.
Тези категории могат да бъдат променяни в зависимост от участниците в турнира!

Игрална площ
Игралната площ е с р/ри от 7/7 до 9/9 метра и обезопасяваща площ от 1 метър


Как се печели
1.Събмишън или по точки в първия рунд.
2.При спечелване на първа техническа точка в допълнителния рунд
3.Дисквалификация – 1 или 2 фаула или реферско решение.

Методи за предаване
Вербално или с потупване с ръка или крак по противника,съдията или татамито.

Точки
- Точки спечелени от състезателите по време на среща*
Тези точки получени от граплерите по време на техните срещи се използват ,за да се направи пълното класиране след четвъртото място.Също така се използват и за оформяне на ранглистите по категории.

- Заключване / 6 точки /
Спиране на срещата от рефера поради техническо обездвижване.Техническо обездвижване означава когато реферът види че е наложен някой от разрешените ключове и състезателят който е заключен не може да избяга от ситуацията без да се нарани.По някой път заключването е такова че потърпевшия състезател няма възможност да се предаде чрез физическо или вербално действие и тогава реферът издава команда „Заключване” и спира срещата.

- Подчиняване с предаване / 6 точки /
Когато граплерът се предава чрез тупане по опонента или по игралната повърхност с ръка или крак.

- Неявяване / 6 точки /
Победа чрез неявяване се присъжда когато състезателя не се яви за началото на срещата или не може да продължи по каквато и да е причина

- Победа чрез дисквалификация / 6 точки /
Тази победа се присъжда когато състезателя е изгонен от състезанието по каквато и да е причина.

- Медицинска забрана / 6 точки /
Медицинска забрана се налага тогава когато единия от състезателите не може да продължи срещата поради контузия или заболяване.

- Техническо превъзходство / 5 точки /
Техническо превъзходство се присъжда тогава ,когато единия от състезателите има 20 точки преднина.

- Победа чрез превъзходство (4 точки)
Тази победа се присъжда когато разликата в точките е по малка от 10.
Техники които водят до събмишън
Задушаване
Заб.забранено е душенето със забиването на пръсти в гърлото на противника
Ключове на врата.
Фейс лок.
Ключ на лакът,рамо,китка и кръст.
Ключ на коляно,крак глезен,ходило по права линия или с усукване на всички изредени части.
Всички тези техники трябва да се изпълняват по възможно най-безопасен начин!При всяко друго изпълнение следва незабавна дисквалификация!!!
Безопасността и здравето на състезателите е основен преоритет!!!
Точки за активност и задържане

- Събаряне (2 точки)
Присъжда се при изпълнението на всички видове събаряне с кука,подсечка или с контрол на единия крак.Тези точки се присъждат само ако този който е съборил противника си след това действие упражни контрол за 3 секунди.При завършването на този 3 секунден контрол изпълнителя на събарянето може да получи освен двете точки и още една ,като това става по преценка на съдията.

- Хвърляне (3 или 5 точки)
3 точково хвърляне:Хвърляне при всякакъв захват от изправена позиция изпълнено с ниска амплитуда,приземяване върху него и задържане на доминираща позиция след хвърлянето за 3 секунди.
5 точково хвърляне: Хвърляне при всякакъв захват от изправена позиция изпълнено с висока амплитуда,приземяване върху него и задържане на доминираща позиция след хвърлянето за 3 секунди.

- Позиции на доминиращ контрол (3,4 и 5 точки)
Позиция на доминиращ контрол се губи, когато граплерът от горе загуби доминиращата си позиция и този от долу го вкара в затворен или половин гард за поне 3 секунди.
• Сайт маунт (3 точки): Когато граплерът премине гардът на опонента си и установи контрол над опонента си за поне 3 секунди.Гърбат на граплера от долу трябва да е опрян на игралната площ ,ако той е странично обърнат позицията не се зачита.
• Пълен маунт (4 точки): Когато граплерът заключи с куки краката на опонента си и контролира гърбът му опрян върху игралната площ за поне 3 секунди
• Гръб (5 точки): Когато граплерът вкара куки и на двата крака на опонента си и го контролира за поне 3 секунди.

- Обръщане на позиция,Суип (2 точки)
Когато граплерът от долу обърне позицията и спечели контрол от горе.

- Измъкване (1 точка)
Когато граплерът от долу успее да избяга от позицията налагана му от граплерът от горе и го вкара в гард.
Забранени техники
При използването им се присъжда един фаул или дисквалификация по преценка на реферът!
Удари с ръце и крака от всякакъв вид.
Дърпане на косата.
Удряне на тяло в тяло.
Докосване или удар на очи или слабини.
Щипане,ключове на пръстите на ръцете и краката,внезапно затискане на нос или уши.
Дърпане,усукване или разкъсване на кожата.
При умишлено напускане или при бягане от игралната площ
При умишлено бавене на боя .
При симулативно провеждане на боя от страна на единия или двамата състезатели.
Лошо поведение спрямо съдията или противника.

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

Българска конфедерация по кик бокс и муай тай

І. Ринг
Ринга за състезанията по муай тай е в правоъгълна форма, с размери 6,10 на 7,30 м. Пода на ринга е на минимум 1,20 м. от земята или максимум 1,50 м., ъглите следва да са с дебелина до 10 см., като височината им от ринговия под може да достига 1,50 м. Странично от ринга на разстояние от един метър не се допуска поставяне на никакви предмети. Пода на ринга е от мек и плътен материал с дебелина 2,50 – 4,00 см. Въжета – минимален диаметър 3 см. до 5 см., разстоянието на първото въже от пода е 46 см, до второто въже от пода – 76 см., трето въже – 107 см. от пода, а четвъртото на 137 см. Въжетата са покрити с мек материал, всяко едно въже е съединено с другото с две ленти с дебелина 3-4 см.


ІІ. Ръкавици и облекло
Ръкавиците с които се играе за юноши и девойки старша възраст, мъже и жени – 10 унции.
Разрешено е използването на бинтове – само от мек материал с широчина на бинта 5 см. и дължина 6 м. , позволено е използването на скоч, но само за покриване на дланта и без да се покриват кокалчетата отпред.
Облекло - разрешени са само тай бокс шорти, като за състезателите в червения ъгъл са разрешени цветовете: червен, розов, кафяв с червени ленти, а в синия ъгъл: сини, искрящо сини и черни

Mongkol е разрешен само по време на изпълнение на уай крю.

Разрешено е ползването на меки глезенки над бинта на ръката и под мекия протектор на краката. Допълнителен протектор на надкостницата не е разрешен.

Ползването на вазелин или друга подобна субстанция, даваща предимство на състезателя не е разрешена.

Дългата коса и бради не са разрешени
Не се разрешават бижута, обеци и други метални материали.

Всяко нарушение на описаните изисквания води до дисквалификация. В случай на проблем с ръкавиците рефера може да прекъсне мача до отстраняването на проблема.



ІІІ. Категории:
Юноши старша възраст и мъже: 51 кг, 54 кг, 57 кг, 60 кг., 63,5 кг, 67 кг, 71 кг, 75 кг, 81 кг, 86 кг, 91 кг, + 91 кг.

Девойки старша възраст и жени: 48 кг, 52 кг, 56 кг, 60 кг, 65 кг, 70 кг, + 70 кг.



ІV. Уай крю
Приоритетно е при започването на първия рунд двамата състезатели да покажат танца уай крю изказвайки своето уважение към учителя. Танца се придружава с традиционната за муай тай музика. Състезателите влизат в ринга екипирани, но без каска. Продължителността на ритуалния танц е максимум до 3 мин. Състезателят, приключил с уай крю застава в определения си ъгъл и изчаква евентуалното приключване на другия състезател.


V. Времетраене на рундовете, секунданти
Продължителността на всяка среща е от 3 рунда по 2 мин. с 1 мин. почивка м/у рундовете.

Секунданти – забранено им е по време на мача да инструктират състезателите, всяко нарушение на това правило може да дисквалифицира състезателя. По време на мача секундантите стоят на определеното място. Ъгъла на състезателят трябва да е чист и сух и отговорност за това носят именно секундантите. Разрешено е присъствието на двама секунданти, като само единия може да влиза в ринга. Секундантите задължително са облечени в спортни екипи.


VІ. Техническа конференция
По време на техническата конференция детайлно се изясняват и потвърждават правилата на спорта муай тай. На техническата конференция могат да присъстват треньори, секунданти и мениджъри, не се допуска присъствието на състезатели по време на техническата конференция.



VІІ. Съдии, рефери, главен съдия, времеизмервач

1.1.Съдии
Главно изискване за съдиите по муай тай е да се физически и психически годни, на възраст над 25 години. Съдиите следва да са преминали медицински преглед, същите следва да притежават сертификат за техния работен опит, за здраве и справка от колко години се занимават със съдийстване. Те задължително трябва да притежават сертификат за съдии по муай тай.

Отговорности на съдиите
Всеки един съдия седи самостоятелно и няма право на контакти с публика, треньори и др. участници. Той трябва да бъде неутрален по време на мача, освен ако има нарушения на правилата той може да обърне внимание за това на рефера по време на почивката между рундовете. В края на всеки рунд съдията е длъжен да впише резултата за рунда. На съдията не е разрешено да става, преди края на мача и преди да е обявен резултата


Рефери
Всички рефери следва да са обучени и тествани от БККБМТ и регистрирани като рефери, да не са над 60 години, с подписана декларация за задълженията на рефера.

Отговорности и задължения на рефера
Да е честен и да прилага установените правила на муай тай по време на мача.
Да е вежлив в обръщенията си към състезателите и секундантите.
Внимателно да наблюдава мача.
Да инсперктира боксовитее ръкавици и налакътниците.


По време на срещата Рефера издава три официални заповеди:
СТОП – за да спре срещата
БРЕК – за разделяне на състезателите, при което те следва да направят крачка назад
ФАЙТ – за начало на срещата и рунда


• Рефера трябва да използва коректни разбираеми сигнали, ясни за състезателите;
• Във всеки един момент рефера може да спре срещата, за да накаже провинил се състезател;
• На рефера е забранено да дава устни забележки, ако по този начин ще ощети дадения състезател и така да даде предимство на другия състезател;
• На рефера е забранено да коментира какъвто и да е мачовете, без разрешението на Главния съдия;
• Рефера може да прекрати мача веднага, ако прецени, че единия от двамата състезатели е по-добър и по – силен от другия – т.е. налице е явно превъзходство;
• Рефера може веднага да спре срещата, ако даден състезател има видими затруднения или е контузен;
• Рефера може веднага да спре срещата, ако единия състезател е нарушил правилника;
• Рефера може веднага да дисквалифицира състезател, който явно е нарушил правилата , обижда и показва агресия към рефера;
• Рефера може да дисквалифицира и двамата състезатели и техните секунданти, ако секундантите грубо не спазват правилата, и нарушават дисциплината;
• Рефера може да дисквалифицира състезател, който умишлено е причинил травма на противника си;
• Рефера може да спре срещата, ако прецени, че след като е броил нок даун състезателят не може да продължи мача;
• Рефера може да наказва всяко умишлено прекъсване на играта от състезателя, когато това цели печелене на време;

Предупреждения
При даване на предупреждения рефера е длъжен да спре мача с коректен сигнал, да посочи провинилия се състезател на съдиите, да изпрати противниковия състезател в неутралния ъгъл. Всеки състезател на когото са дадени 3 и повече предупреждения може да бъде дисквалифициран. При сериозен случай на нарушение думата на рефера е решаваща.

• Ако състезателя е между въжетата рефера спира срещата, изпраща опонента в неутралния ъгъл и започва да брои до десет, през това време състезателя трябва да стане и да заяви желание за игра;
• Ако състезател падне извън ринга – рефера брои до 20, през това време състезателя трябва да стане и да се върне в ринга. Рефера започва да брои когато състезателя падне извън ринга и спира когато състезателя се върне в ринга, но без да го наказва;
• Ако и двамата състезатели паднат едновременно извън ринга, рефера брои до 20, ако единия от състезателите не се върне до края на броенето, то той се дисквалифицира.

Главен съдия
Главния съдия е ръководител на състезанието. Единствен той има право да промени крайния резултат в следните случай:
• при груба грешка на рефера
• при груба съдийска грешка


Времеизмервач
Задължения и отговорности – да следи времето на всеки един рунд и прекъсванията от рефера, като следва инструкциите му. Дава сигнал за началото и края на рунда с гонг. В случай, че на ринга се брои НОК ДАУН и времето изтича, гонга се удря след края на броения от рефера НОК ДАУН, т.е. броенето никога не се прекъсва от времеизмервача.

Всички лица от съдийския апарат са облечени в черен пантолон и бяла риза, за съдиите се разрешава черно сако.


VІІІ. Отсъждания
Решенията следва да бъдат съгласно правилата и регламента на правилника по муай тай:

Нокаут – дава се на състезател, който е получил тежък удар и не е способен да продължи играта след броенето на рефера до 10.
Технически нокаут се дава когато състезателят не може да продължи след почивката между рундовете, по лекарско нареждане, в случай на нараняване или сериозна умора
При сериозна травма на двамата състезатели едновременно, при започнал втори рунд – победата се присъжда на водещия по точки до момента;
При втори нокдаун в един и същи рунд и ако състезателя не е способен да продължи срещата се присъжда технически нокаут.


Видове победи
Победа се присъжда, ако единия състезател се оттегли поради нараняване.
Победа се присъжда, ако единия състезател е нарушил правилата.
Победа се отсъжда по точки.

Точкуване
Точкуване при атака – точки се присъждат при коректно изпълнена муай тай техника, комбинираща сила и дистанция, точки се присъждат за агресивни и доминиращи муай тай умения. Точки се присъждат за използване на традиционен муай тай стил в защита и контраатака. Точки не се присъждат за фалове и нарушение на правилата.

Не се точкуват следните атаки:
• атаки които са против правилата;
• при слаба атака


Начин на точкуване
Максималния брой точки за рунд е 10, а за загубилия – 9,8 или 7. Равен рунд се отбелязва 10:10. Победителя и загубилия в рунда се отбелязват респективно 10:9, при явно надмощие на единия опонент се отсъжда 10:8, а също така и ако в рунда е броен нокдаун. 10:7 може да се даде ако в рунда е броен два пъти нокдаун.

Фалове и груби нарушения на правилата:
• Удари в очите
• При удари с глава
• Борба
• Ключове на ръцете – наподобяващи джудо или борцово задържане
• Държане на въжета
• Непристойно поведение по време на мача
• Нараняване на опонента след като рефера е спрял мача, по някаква причина
• Умишлен удар в слабините, на боксьора ударен в слабините се дават пет минути почивка преди да продължи мача.


НОКДАУН
Може да се присъди на боксьор пипнал земята с всяка друга част на тялото без стъпалата. Когато състезателят е изхвърлен извън ринга, когато състезателят е неспособен да се защитава. По време на броенето, противниковия състезател трябва да бъде изпратен в неутралния ъгъл, ако той не отида в ъгъла, рефера спира броенето докато състезателя отиде в ъгъла. Интервала при броенето е една секунда, и реферът е длъжен да сигнализира с едната ръка за да бъде разбиран от състезателя. Боксьор на когото е броено до 8 и не може да продължи срещата, губи автоматично като му се отброява до 10. Ако боксьора не е готов за бой след почивката между рундовете, реферът може да брои нокдаун.

Процедури след нокаут или технически нокаут
Когато боксьора е нокаутиран или наранен само на лекаря и на рефера е разрешено да бъдат в ринга, всички останали могат да влязат след лекарското решение. Боксьор загубил чрез КО и ТКО веднага трябва да бъде прегледан от доктор. При загуба с нокаут след мача босксьорът следва да почива минимум 21 дни, същият се преглежда при лекар след края на всяка последваща среща след изтеклия 21 дневен период

Забранени средства
Използването на стимуланти е строго забранено, състезател използвал такива средства ще бъде дисквалифициран. Единственото позволено следство е за спиране на кървене – адреналин в съотношение 1/1000 и предписано от лекар

ЛЕКАР
Задължен е да провери физическото състояние на състезателите по време на тегленото, да е в постоянна готовност да реагира по време на състезанието и да проверява физическото състояние на състезателите след мач.
Медицинска проверка – всеки състезател трябва да има преминат медицински преглед преди състезанието, попълнена декларация за нокаут и нокдаун, застраховка. Всеки боксьор от чужда държава е длъжен да бъде прегледан от лекаря на самия турнир, като същия е длъжен да има медицинско удостоверение издадено от неговата държава.

Българска федерация по MMA

ОБЛЕКЛО
Бойците имат право да носят наколенки, налакътници и наглезенки, но без метални части по тях. Имат право да носят бинтове под ръкавиците, като бинтовете трябва да бъдат прегледани и одобрени от служител на федерацията. Чифт бойни ръкавици ще бъдат предоставени за ползване от организаторите. Обувки, тип „борцовки” или „самбовки” са позволени. Задължително е носенето на гума за зъби и предпазна кора за слабините. До 18 години ще се носят каски,протектори на пищялите , и обичайните ръкавички ,кора за слабините и гума за участници над 18 год. каска протектори кора и гума.



СЪДИЙСТВО:
Мачовете по ММА ще бъдат съдийствани от трима ( 3 ) съдии. Един на ринга и двама отстрани на ринга. Системата за точкуване е следната:
10-10 когато и двамата играчи се представят еднакво;
10- 9 при малка разлика ( добри атаки, агресивност, добра защтита);
10- 8 видима разлика в действията ( нок даун, почти завършени ключ или душене);
10-7 очевидна разлика (няколко нок дауна);
10-6 безспорна разлика;



НАЧИНИ ЗА ПОБЕДА:
Нок аут, събмишън ( подчиняване чрез ключ или душене ), отказване на един от играчите, хвърлена кърпа от ъгъла на ринга, съдийско решение и дисквалификация.При сериозен удар съдията има право да спре срещата да изброи до 8 и да продължи срещата или да я прекъсне.



ЗАБРАНЕНИ ТЕХНИКИ:
Удари с глава, удари с лакти, удари по тила и в гръбнака на противника, удари в слабините. Бъркане в очите и в устата, захващане на пръстите(късането на хват посредством захващане и извиване на пръстите на ръката на противника. Позволено е захващането на поне 4 пръста едновременно и на едната ръка а не 2 по 2 на двете ръце). Драскане с нокти, захващане на кожата, хапане, бъркане в уши, нос, очи. Използване на въжетата и захващане на дрехите на противника. Ако боецът носи борцовки или самбовки, същият няма право да нанася ритници в главата на своя противник. Умишлено хвърляне на противника на глава. Изхвърляне на противника извън ринга. До 18 години във стойка нямат право на колена - а в партер са забранени ударите(само граплинг) за участници над 18 год.отново няма да има колена в главата от стойка а във партер няма никакви колена и няма удари в главата (само по трупа)



СЛУЧАИ НА ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ:
Лошо поведение спрямо съдия, играч ( опонент ) или публика. Неспортсменско поведение. Фалове и неспазване на правилата. Играч може да бъде дисквалифициран и в случай че неговият треньор или член на неговия екип се държи против правилника на състезанието. При нагласен мач и двамата състезатели ще бъдат дисквалифицирани.

Шаолин и бойните изкуства

Манастирът Шаолин е построен през 495г., по време на династия Северен Уей, със заповед на император Сяо Уън. Разположен е в сенчеста долина в подножието на планината Шао Шъ, провинция Хенан. Може би затова така са го нарекли “ Шаолин“ – “Млада гора“. Строежът е ръководен от индийския монах Батуо, който става игумен на манастира. Той се приема за първия свещенник, донесъл официално Будизма в Китай. Хиляди хора от цялата империя се стичат,за да слушат проповедите на Батуо и Шаолин придобива огромна популярност, но тя е незначителна в сравнение с това, което ще му отреди съдбата по – късно.


Тридесет години след тези събития, в манастира пристига друг индийски монах – Бодхидарма. Защо не остава в будистката обител е трудно да се каже, но той се заселва в една пещера над храма и остава там девет години, за да създаде ново будистко течение – началото на учението Чан ( на яп. “ Дзен“ ). Легенда гласи, че от дългите дни на медитация, ликът му се е отбелязал върху един каменен блок. По – късно той е пренесен в манастира, в “ Залата на хилядата буда “ и е наречен “ Камъкът на сянката “. Бодхидарма стига до извода, че неговите последователи трябва да издържат на изморителните пътувания из страната и създава серия от упражнения за концентрация на “ сърцето и ума “. Погрешно е мнението, че Бодхидарма е владеел някакво бойно изкуство, което по-късно показва на китайските монаси. Това обаче в никакъв случай не омаловажава неговата роля в създаването на шаолинското у – шу.


Трябва да се отбележи че, някаква проста система на бой е имало още при по – ранните династии. Тя е била практикувана и от монасите – бойци, които са защитавали манастира. Именно смесването на тези примитивни техники, с въведените от Бодхидарма упражнения и медитация, полагат основите на една легенда – Манастира Шаолин и неговото у – шу. Историята на храма може да изпълни стотици томове, но едно събитие винаги ще стои на почетно място, защото то променя историята на цял Китай. Периодът е началото на седми век. На власт е династия Суй / 581 – 617 /г. Империята е разклатена от непрекъснати въстания и много бунтовници са подложени на жестоко преследване. Един от тях, на име Ли Шъмин, е спасен от 13 монаси от Шаолин, които разбиват цяла дивизия на управляващата династия. Малко по – късно този мъж застава на престола на най – могъщата династия, съществувала в Китай – династията Тан. Тази история е изсечена в скала близо до манастира и под нея стои личният печат на императора. От богатствата, които се изсипват над храма, монасите приемат само по една дреха и сервиз за чай. С императорски указ им е разрешено да развият собствена бойна система, а техният брой нараства на хиляда и петстотин, като петстотин са монаси – бойци. Отпада забраната за използване на месо и вино, а самият храм получава титлата “ Първи манастир в Поднебесната “.
През вековете манастирът е опожаряван много пъти и пак е въстановяван, като най – новите сгради датират от времето на династиите Мин и Цин /1368 – 1911/г.

Много манастири започнали да претендират за славата на Шаолин, а някои дори се нарекли така. Съществували са още четири храма, носещи това име. Най – известният е бил в провинция Фудзиен и е наречен Южния Шаолин.


През годините на културната революция, монасите са изгонени от храмовете и манастирите. Шаолин също опустява. Едва през 1979 година оцелелите монаси се завръщат в будистката обител.


Днес манастирът е една от големите туристически забележителности в Китай и ежегодно се отпускат средства за реставрация и поддържане на храмовия комплекс.


Развитието на бойните техники в манастира Шаолин е преминало през много етапи. Започвайки от няколко прости движения, У-ШУ постепено се превръща в строга система, основана на определени философски разбирания. Смята се, че първоначално са съществували осемнадесет техники, известни като “Осемнадесетте ръце на Лохан*”. Те са се отличавали с бързи и сравнително прости движения, изпълнявани в няколко основни позиции. Тази характерна черта и до сега отличава шаолинското У-ШУ от другите стилове и бойни изкуства. През вековете техниките са се развивали и обогатявали, достигайки завършеност в пет основни стила: Тигър, Дракон, Жерав, Змия и Леопард. Всеки един от тези стилове се базира на движенията и защитните реакции на даденото животно. Счита се, че всеки един от тях развива определена страна на човека като цяло ( гъвкавост, бързина, сила, дух ). Съществували са разбира се и други форми, но повечето са останали някъде във времето

Голямо внимание при тренировката се е отделяло на заниманията с различни оръжия. Будизмът забранявал носенето и използването на оръжия, което принудило монасите да превърнат обикновената тояга в средство за самозащита. Попаднала в ръцете на опитен боец, тя била смъртоносна за враговете. След създаването на династия Тан, лично императорът разрешил на монасите да използват метални оръжия. Копието, алебардата и сабята станали неразделна част от практикуването на У-ШУ. Постепенно бойните умения започнали да се разпространяват и извън манастира, давайки основата на външните стилове ( в китайските бойни изкуства стиловете условно се разделят на вътрешни и външни ).


Днес традицията отстъпва място на спорта. Състезателните правила налагат много ограничения и норми, които спират развитието на практикуващия, а няма ли развитие и промяна, краят е предизвестен. Смисъла на У-ШУ не е в доказване на нещо, а в търсене на Пътя. Пътят, който започва преди педнадесет века някъде в Китай, някъде в една “Млада гора”…

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

Kimbo Slice-Биография

Кой е Кимбо Слайс и защо е навсякъде около нас? С риск да ви объркам ще ви подскажа малко: насочете мислите си към Гилгамеш, Ахил, Кинг Конг, Самсон, и много други като тях. С риск да ви объркам още повече: Кимбо Слайс не съществува, но това не трябва да ни пречи да го уважаваме и третираме с подобаващо за внушителната му физика страхопочитание.

Днес ще ви разкажа за него, но...тихичко за да не ни чуе. Крайно неразумно е да го ядосваме. Кимбо, виждате ли, е от онези редки, чудовищно силни човешки екземпляри, които ако се вбесят, удрят само два пъти: при това вторият път е по капака на ковчега.

В момента Кимбо Слайс е глобална икона – мегазвезда, родена от епохата на youtube и вездесъщия Интернет. Страховитото му присъствие е навсякъде: в телевизионните реклами, в дигиталното пространство, по билбордове и плакати, в клиповете на рап звездите и в шепота на уличните легенди. Нагло отмъкнах следния цитат от баскетболиста на Лейкърс Ламар Одъм: "Мени Рамирез е роден да удря бейзболната топка. Пейтън Менинг е роден да играе американски футбол. А Кимбо Слайс е роден да чупи кости!"

В края на 90-те години, професионалният бокс загуби репутацията си на легитимен спорт, благодарение на пагубното влияние на мрачни личности като Дон Кинг и на организираната престъпност, като цяло. Мачовете се превърнаха в жалък фарс, съдиите караха мерцедеси, а боксьорите ставаха все по-тлъсти и непохватни. Необяснимата административна фрагментация също отврати хората. В един момент се появиха толкова много федерации, че не бе ясно кой на какво е шампион.

В тази атмосфера, винаги жадната за тестостеронени агресии публика, обърна поглед към т.нар. смесени, бойни изкуства (ММА). Организации като UFC и KOTC заслужено отнеха огромно количество от привържениците на бокса и подкопаха основата му. Юмруците бяха необременени от ръкавици, мачовете се играеха в клетки, правилата бяха либерални и кръвта се лееше в изобилие. Постепенно героите на ММА като Кен Шамрок и братята Грейси започнаха да съперничат по популярност на световните шампиони по бокс. Още по-пагубно за бокса се оказа създаването на видео компресията и последвалото масово разпространение на филмов материал в Интернет.

Сред най-популярните клипове гледани навсякъде по света са бруталните, несанкционирани от никого улични мачове, чийто некоронован крал е имено чудовищния Кимбо Слайс. Вкарайте името му в търсачката и ще бъдете затрупани от кървав видео материал, демонстриращ безумната му сила и варварски юмруци. Мачовете обикновено се състоят по изоставени строителни площадки, мазета, задни дворове или забравени от XXI век гета. След около минута-две, изходът неизбежно е един и същ: един огромен мъж в безсъзнание и един оттегчен Кимбо Слайс, бършещ кръвта от юмруците си.

В една от по-запомнящите се битки на Кимбо, той свали напълно гарда си и предизвика масивният мъж срещу него да го удря свободно по лицето. Не знам от каква сплав е направена физиономията на този човек, но парадоксално противникът му се изтощи напълно, сякаш Кимбо го блъскаше с лице по юмруците. Накрая, Слайс сложи край на комедията с едно единствено вулканично дясно кроше, което прати съперника му в същата тази горица, от която навремето Сънчо твърдеше че идвал, за да ни пожелае лека нощ дечица.

Малко по малко легендата на Кимбо напусна Интернет и се настани навсякъде в публичното пространство, а физиономията му стана една от най-разпознаваните в Съединените Щати. Тя между другото заслужава поне един параграф, тъй като гротескните й черти са важни за Кимбо и определено не са от тези, които вдъхват спокойствие и естетическа наслада. Напротив – лицето на този човек би могло да предизвика стресов обрив върху грапавите бузки на Медуза Горгона. Горната част на главата му е напълно плешива. Единствената коса е ивицата катранено черна корона, която обгръща тила му, завършвайки в къса опашка. Това обаче не означава, че му липсва окосмяване: явно огромни количества тестостерон са вилняли из тялото му, защото цялата му физиономия е една разгневена експлозия от косми. Веждите му са като два хапещи се кралски пудела, а останалата част от лицето му е погълната от грандиозен фонтан от гъста, къдрава брада - Бинладенка. В южната и част, като мокра, цвърчаща наденица подскача огромна долна устна, в безплодните си опити да избяга от двата лакоми кратера на масивния му, сплескан нос.

Кимбо е 188 см и 110 килограма.Главата му започва от раменете, отричайки категорично необходимостта от врат. Кожата му е опъната до скъсване от стихийно търкалящи се във всички посоки гладки морени от мускули. Кокалчетата на юмруците му са някакви зловещи, безформени варовикови сталактити. Никога, никога не бих искал да се сблъскам с това каменисто тяло. Предпочитам да бъда ударен да кажем от Калипсо – втората по големина луна на планетата Юпитер.

През последните две години, Кимбо спря да се бие по улици и дворове и нахълта с гръм и трясък в света на смесените бойни изкуства. Професионалистите го посрещнаха с насмешка, която обаче се изпари мълниеносно под парните чукове на юмруците му. Кимбо унищожи бившия световен шампион по бокс Рей Мърсър за 72 секунди. Това е същия Мърсър за когото Ленъкс Луис твърдеше, че имал най-силния удар на света. Ветеранът Бо Кантрел заяви, че Кимбо е абсолютен аматьор и позьор, които не знае какво го чака на тепиха. "Ще го смажа от комбинации, удари с крака и "мелници"!" - закани се Бо. Кимбо го би за 19 секунди след смазваща кавалкада от артилерийски удари предимно с дясната ръка. Следващия му съперник - огромния "Танк" Абот каза, че нямал търпение да пребие Слайс. "Участвал съм в 200 мача и вдигам на лежанката 270 кг. Ще го смачкам." Отговорът на Кимбо? Унищожителен побой и нокаут само след 43 секунди.

Колкото повече победи трупаше огромният гладиатор толкова повече растяха митовете около загадъчната му личност. Слуховете твърдяха че бил като кръвожадно животно, че е бивш гангстер и че е лежал в затвора за опасни престъпления. Това обаче не би могло да бъде по-далеч от истината. В действителност под черупката на страшилище, се крие изненадващо мек и интелигентен човек, с богат речник и добродушна натура. Образът на брутален злодей е манифактура на мениджъра на Кимбо – 32 годишен бизнесмен, който нарича себе си Айси Майк. Понеже страшилищата са продаваема стока, хитрият мениджър е пакетирал Слайс имено в тази карикатурно-кръвожадна самоличност. Затова понякога Кимбо изрича пред пресата безумия достойни за болното съзнание на Майк Тайсън. Веднъж например спомена съвсем невинно, че възнамерява да откъсне ръката на съперника си и да го набие с нея.

Възможно е образът на Кимбо да е преувеличен, но определено е вярно, че е абсолютно безстрашен. Може би единственото нещо, което някога е успяло да вкамени от страх тази човешка стихия е друга една стихия на име Андрю. Става дума за ураганът Андрю, който и аз си спомням доста добре. През 1992-а Кимбо живеел в Южна Флорида и тропическата стихия разрушила дома му. Слайс оцелял сред отломъците, покривайки се с огромен дюшек. По това време бил сред най-добрите гимназиални играчи по американски футбол. За нещастие, ураганът съкратил последния му сезон и той не успял да се сдобие със спортна стипендия за Университет.

Малко по-късно изпаднал в нищета и живеел в стария си, ръждясал Нисан. Кимбо спирал вятъра, залепвайки с лепенки найлонови торбички върху счупените прозорци на колата. В този момент може би най-лесното нещо било да си осигури насъщния с кражби и сила, но истината е че Кимбо Слайс никога не е прибягвал до незаконно насилие.

"Да нараня уязвим човек за мен е недопустимо", казва често Кимбо. Малко по-малко, с много работа като шофьор и бодигард по клубове, Слайс се измъкнал от Нисана и се настанил под наем в евтина гарсониера. Малко по-късно улицата открила юмруците му и отворила вратата към кървавата му кариера.

Днес Кимбо прави луди пари, вози се в лимузина Линкълн Навигейтър, в която човек може да играе народна топка и лети в частен самолет. Слайс е станал част от популярната култура и Америка изпитва почти необяснима привързаност към него. Като професионалист Слайс все още се опитва да спечели признание. Вярно е, че му липсва техника, но ако се вгледате ще забележите колко много е работил върху техниката си: как вкарва убийственото си дясно кроше с перфектно завъртане върху опорния крак, как завършва комбинациите си с класически изпълнен ъперкът и как все по-умело "се гмурка", за да избегне ударите на противника. Ако беше роден в друга епоха и бе трениран от дете, Слайс можеше да бъде легендарен боксьор.

Треньор на Кимбо е легендарният Бас Рутен, които твърди, че не е имал ученик с повече физическа сила от Слайс. Следващият му двубой е с известния Кен Шамрок, но мечтата му е да се срещне отново с единственият човек, който го е побеждавал в уличен двубой – полицаят от Бостън Шон Генън. Схватката между двамата, снимана в някакво подозрително мазе сред тълпа от крещящи сеирджии, е станала легендарна в Интернет. Слайс иска реванш, но той едва ли някога ще се състои, въпреки че Генън също започна кариера в ММА.

В последно време започнах да следя все по-внимателно появите на Кимбо в мнoгoбройни токшоута, негови интервюта и участия в безброй телевизионни предавания. Така, малко по малко започнах да намирам отговора на въпроса, с който започнахме тази статия: Кой е Кимбо Слайс? Истината е, че той не съществува. Действителното му име е Кевин Фъргюсън – интелигентен, 34-годишен бизнесмен и любящ баща на шест деца. Това е един обикновен, добър човек, който никога не е прекрачвал закона и просто е намерил пълна с доларови знаци ниша, която експлоатира великолепно. Ако зависеше от него, щеше да се обръсне и да се намърда в някой "Армани", но за да остане в нишата му e необходима страховитата външност.

Чудовището Кимбо Слайс е фалшива креатура създадена в полза на нашия античен афинитет към огромният, могъщ герой/антигерой. Херкулес, Дан Колов, Аякс, Голиат, Франкенщайн, Майк Тайсън, Шакил…Всяващите страхопочитание, брутални гиганти със свръхестествена сила и къс фитил винаги са опиянявали въображението ни и са присъствали както в измислената, така и в реалната митология на нашата раса. Ние искаме да ги има, защото те запълват някаква странна, вътрешна необходимост. Хората винаги са обичали да се взират в тях отдалече, да се питат със студено любопитство какво ли е да живееш в кожата им, да не разбират самотата им и дори да злорадстват когато слабостта им бъде открита и те най-после паднат победени.

Такава е участта на великаните и такава един ден ще бъде участта на Кимбо Слайс. Но тъй като той не е истинска личност се надявам, че когато гигантът най-после бъде повален, страшилището ще бъде оставено да лежи на кървавия тепих завинаги, а от изчерпаната му легенда, още преди да се е разделил със здравето си, ще се измъкне един много богат и доволен мъж на име Кевин Фъргюсън.


източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

Georges "Rush" St-Pierre-Биография

Georges "Rush" St-Pierre е роден на 19-ти май, 1981, в Saint-Isidore, Quebec, Canada. Като малък другите децата го биели и му взимали дрехите и парите. Това подтиква St-Pierre да се запише на карата киокушин още на 6 годишна възраст за да се защитава от побойниците в училище. След това се записва и на бразилску джу-джицу (BJJ), а малко по-късно и на бокс и борба. Преди да започне кариера като MMA боец, St-Pierre работи като охрана в заведението Fozzt Brossard в Montreal.

По време на кариерата си той тренира в различни групи и различни клубове. Приоритет преди двубоя му с BJ Penn в UFC 58 са тренировките в Renzo Gracie Jiu-Jitsu Academy в New York. St-Pierre получава кафевия си колан по BJJ от самия Renzo Gracie на 21-ви юли, 2006 г., след като преди това е защитил лилавия колан с треньора Fabio Holanda от Brazilian Top Team Canada, който е бил заедно с Georges в ранните му срещи. Тренира и в Quebec City, както и в Montreal и с бойците Patrick Cote и David Loiseau. Други клубове в които е тренирал са клуба по борба в Montreal и бокс при Howard и Otis Grant в Grant Brothers Gym. В последния той има възможност да прави спаринги със световния шампион Joachim Alcine.



В наши дни той тренира с Rashad Evans, Nathan Marquardt, Keith Jardine и много други звезди в клуба Greg Jackson's Submission Fighting Gaidojutsu School в New Mexico, а също ходи на тренировки по муай тай при Kru Phil Nurse в New York City.



St-Pierre започва да мечтае за кариера на MMA боец след като гледа среща на Royce Gracie през 1993-та в UFC 1. Първият му аматьорски двубой е на 16 години. "Когато спечелих първата си среща, бях на 16 и победих човек на 25. Тогава тренирах само карате, а опонента ми беше боксьор. Тогава не знаех нищо за игра на земята", казва той. St-Pierre печели първата си среща с нокаут благодарение на няколко ниски удара с крак и след това един висок в главата. Сега повечето му фенове и медиите го класифицират като граплър или BJJ боец, но той е по-склонен да се приема в стила карате.

Професионалния му дебют като MMA боец е срещу Ivan Menjivar, когото побеждава с TKO в първия рунд. Следват три поредни победи преди дебюта му в турнира TKO срещу Pete Spratt. Срещата печели St-Pierre в първия рунд с rear naked choke.

Първият му мач за UFC е в 46-тото издание на турнира. Излиза срещу Karo Parisyan и го побеждава. Следващата му победа е срещу Jay Hieron в UFC 48.
Въпреки неспиращата серия от победи в UFC 50 той се изправя срещу MAtt Hughes в мач за титлата и след оспорвана игра е принуден да се предаде заради направения от MAtt armbar 1 секунда преди края на първия рунд.



След тази загуба следва победа над Dave Strasser в TKO 19 с kimura още в първия рунд. След това отново в UFC 52 побеждава със съдийско решение Jason "Mayhem" Miller.



В UFC 54 излиза срещу Frank Trigg и побеждава с rear naked choke. Следващия му двубой е срещу шампиона Sean Sherk в UFC 56. С победата си над него St-Pierre става втория боец успял да победи Sean.



В UFC 58 побеждава шампиона BJ Penn. След това е насрочен двубой срещу Matt Hughes, който обаче St-Pierre пропуска заради контузия. На негово място излиза BJ Penn, който губи двубоя. От UFC обявяват, че St. Pierre ще играе срещу Matt за титлата когато се възстанови.



St. Pierre участва в четвъртия сезон на риалити шоуто The Ultimate Fighter като треньор.



По време на UFC 63 той подкрепя канадския боец David "The Crow" Loiseau, а след това излиза на ринга за да каже на аудиторията, че се радва, че ще играе срещу Matt Hughes за титлата, но не е впечатлен особено от неговите умения в мача му срещу B.J. Penn.

Според коментатора Joe Rogan самия Hughes не остава доволен от изказването, което е чул и разменя няколко гневни думички с канадеца, след което последния се извинява публично. В UFC 65 се провежда дългоочакваната среща между двамата, в която победител излиза St-Pierre благодарение на два силни удара в края на първия рунд, които замайват доста Matt, а във втория го довършва с ритник в главата, последван от удари с ръце и лакти. Така той става шампион.

В UFC 69 той губи спечелената титла срещу Matt Serra, който го побеждава с TKO в първия рунд. St-Pierre казва, че няма оправдание за загубата, въпреки личните му проблеми тогава и раздялата му с голяма част от екипа, с който тренира, и че Matt Serra е бил просто по-добрия боец тази вечер.

На 25-ти август, 2007, в UFC 74 St-Pierre печели победа над Josh Koscheck със съдийско решение. Интересното в този мач, е че Josh е многократен шампион по борба, а St-Pierre го преборва през цялата среща. Преди и след този двубой St-Pierre казва, че иска отново да си върне титлата. Преди това обаче му предстои среща срещу Matt Hughes, над когото взима победа въпреки оспорвания двубой.

На 19 април, 2008, в UFC 83 се провежда дългоочакваната среща за титлата между St-Pierre и Matt Serra в Montreal, canada. Вместо да заложи на силните си удари с ръце и крата, St-Pierre веднага поваля Serra на земята. След дълга борба, в която доминира канадецът, и серия от колена реферът спира срещата и победител е St-Pierre, който се заканва да побеждава във всяка една среща и да бъде най-добрия MMA боец.

Може да видите статистиката на Georges "Rush" St-Pierre тук:
http://www.mma-bulgaria.com/fighters/view/2p8/Georges-St.-Pierre/Rush


източник:
www.mma-bulgaria.com

Fedor Emelianenko-Биография

Фьодор Емелианенко е роден на 28-ми септември, 1976 година в Люанск, Украйна. Син е на Олга Фьодоровна (учителка по професия) и Владимир Александрович (инжинерен работник). Има по-голяма сестра на име Марина и двама по-малки братя, единия от които на име Александър също е състезател по MMA. Най-малкия му брат, Иван, също се занимава с бойни спортове.

През 1999 Фьодор се жени за жена си Оксана, с която имат дъщеря на име Маша. В момента семейството живее в Стари Оскол, Русия.
Фьодор започва да тренира самбо и джудо още като малък в школата на Василий Иванович Гаврилов и малко по-късно се мести при настоящия му и до сега треньор Владимир Михайлович Воронов. Интересен факт е, че в едно интервю за японско списание треньора на Емелианенко казва, че като малък той не бил от най-силните играчи нито от най-обещаващите. Това което го откроявало от другите била неговата упоритост.

В малко по-късен етап от живота си Фьодор прекарва известно време в руската армия (1995-1997). Въпреки че до този момент той тренирал здраво и достигнал добро физическо развитие той спира да се занимава активно с джудо и самбо. Въпреки това през 1997 г. той получава официален сертификат по тези два спорта. Няколко месеца по-късно Фьодор печели бронзов медал в руския джудо шампионат.
След това настъпва 2000-ната година, в която той атакува MMA ринга. Причината - защото му трябвали пари.

Фьдор Емелианенко в момента тренира в клуб "Червените дяволи". Първоначално той се е състезавал като член на руския национален отбор, но след като бива измамен от мениджъра си, Владими Евгениевич Погодин, той и по-малкия му брат, Александър Емелианенко, решават да се преместят в настоящия му клуб и негов мениджър от тогава до сега е Вадим Финклещайн.

Тук може да видите как протича една негова тренировка:
http://www.mma-bulgaria.com/videos/view/18/fedor-emelianenko-team-training


Като малък Фьодор е тренирал два доста приличащи си стилове - самбо и джудо - които се фокусират най-вече върху събаряне на противника. Дори след започване на ММА кариерата си, Емелианенко успява да се състезава успешно като състезател по самбо и става шампион по тази дисциплина в Русия през 2002, световен шампион по бойно самбо в тежката категория през 2002 и 2005.

Благодарение на дългогодишните му тренировки по самбо и джудо, той бил доста обигран в играта на земя в началото на ММА кариерата си, затова започнва да тренира страйкин при треньора Александър Василевич Мичков.

Фьодор често тренира по три пъти на ден, като отделя особено внимание на силовата си тренировка, но избягва упражнения с тежести. Вместо тях той нябляга на на упражненията за сила като използва собствената си тежест - набирания, лицеви опори и коремни преси. Фьодор тича между 11 и 14 километра на ден. Тренировките му се фокусират върху граплинг техники, кик-бокс и бокс - общо взето нещата нужни за победа на ринга. Най-често провежда тренировките си в Кисловодск, Русия, заради високата надморска височина на този град.

През 2005 година Фьодор започва да набляга повече на тренировките си по кик-бокс, заради предстоящия му мач срещу Мирко "Кро-коп" Филипович. Той започва усилени тренировки с Ернесто Хоост и треньора по муай-тай Руслан Нагнибида.
Фьодор Емелианенко е един от най-добрите състезатели в историята на ММА. Той име невероятни умения както прав, така и на земята. Сърцатата му игра и постоянното му раздаване и съсредоточаване върху двубоя са спомагали за преодоляване и измъкване от опасни ситуации, в които други състезатели биха се предали мигновено. Страйкинг уменията му се подобряват непрестанно.

Ударите са му силни, в състояние е да нокаутира както с лявата, така и с дясната ръка. Освен всичко това стратегическата му игра е на високо ниво, благодарение и на неговите треньори. Много от състезателите излизат на ринга с готов план за действие, но за разлика от тях плановете на Фьодор винаги успяват. Хладнокръвен е дори при голямо напрежение и изглежда спокоен независимо от обстоятелствата.

Фьодор държи рекорд до момента с над 30 победи и само 1 загуба. Тази единствена загуба е от Tsuyoshi Kosaka, които използва непозволен удар (лакът, в шампионата Rings, където е бил въпросната среща, лактите са забранени) и причинява голяма аркада.

По късно през 23 юни, 2002 г. Фьодор прави дебюта си в Pride срещи Semmy Schilt, като печели мача със съдийско решение. В този мач той демонстрира уменията си изправен и на земя. Малко по-късно излиза на ринга срещу смятания от всички до товага непобедим Antonio Rodrigo Nogueira. Следва победа на Фьодор. От тогава насам той побеждава бойци като Kazuyuki Fujita (submission), Gary Goodridge (TKO), Mark Coleman (submission), Kevin Randleman (submission), Antonio Rodrigo Nogueira (съдийско решение), Tsuyoshi Kosaka (TKO, отмъщава си за загубата), и Mirko "Cro Cop" Filipovic (съдийско решение).

Може да видите статистиката на Fedor Emelianenko на този адрес:
http://www.mma-bulgaria.com/fighters/view/15o/Fedor-Emelianenko/The-Last-Emperor


източник:
http://www.mma-bulgaria.com/resources/view/4/222/fedor-emelianenko

Панкратион- Pankration

Корени:


Панкратион е било създадено 648г.пр.н.е по времето на 33ти-те Олимпяди.Гърците вярвали,че панкратион е било създадено от великия герой от Атика,Тезей,който обединил стилове на борба и бокс в едно за да победи свирепия Минотавър в лабиринт.Някои смятат,че панкратион се е получило от примитивния начин на бой използван от мъжете първоначално,когато са се сблъсквали с врагове,както хора така и животни.

Екипировка:

В панкратион няма конкретна екипировка


Правила на играта:

В панкратион са разрешени всички захвати използвани в борбата и всички удари използвани в бокса.Не е било разрешено единстено бъркането в очите и хапенето.Затова панкратион се е смятало за едно от най-смъртоносните състезания тъй като животa на опонента не е имал голямо значение.

Панкратионът имал две форми:

Kato pankration-При този стил двубоя продължавал и след като двамата опоненти били вече на земята.Той е бил по опасния и се е използвал в игри и състезания.
Ano pankration-При,който опонентите трябвало да останат
в изправена позиция по време на цялата схватка.Този стил е бил използван на тренировки или на предварителни състезания.Това било много по-лека и безопасна форма.

На панкратиатистите не било разрешено да носят ръкавици както в бокса така,че ударите били доста по-болезнени.На панкратиатиста било разрешено да държи противника с едната ръка и да го налага с другата(За разлика от бокса)
Боеца който паднел пръв на земята бил в сложна ситуация
защото неговия противник има възможноста с помоща на краката си да го демобилизира и през това време да му прилага свободни удари с ръце и различни видове захвати.На земята боеца трябва да се стреми да се обърне по гръб и да използва ръцете и краката си за защита.По
жилаво устроените бойци развивали това умение да падат мигновенно върху гърбовете си.
Ритниците играели важна роля в панкратион.Ритник в стомаха бил наречен gastrizein.Захвата който се е прилагал върху краката за изгубване на баланса се е наричал apopternizein.
Добрия панкратиатист трябва да притежава перфектна физика на борец и на боксьор.

Борда на Обединения Алианс на Панкратион(United Pankration Alliance)признава десет нива на развитие в
Му-Тау-Панкратион(Mu Tau Pankration)Това е последователноста от най-високо ниво към най-ниско.

Кееreeos(патриарх,създател)

Маster(учител)10то ниво
Senior Instructor/Professor(старши инструктор)9то ниво
Instructor 8мо ниво
Assistant Instructor(помощник инструктор)7мо ниво
Advanced(напреднал)от5 до 6 ниво
Intermediate(средно)от3 до 4 ниво
Novice(послушник)от 1 до 2 ниво
Поне 7години са необходими за достигане на ниво инструктор и поне 15години за старши инструктор.

На днешно време състезания по панкратион могат да се състоят само между признати организации.Джим Арвентис е бащата на модерния панкратион и създател на Обединения Алианс на Панкратион.
Има три различни видове състезания по панкратион.Всеки вид се различава от другия по правилата и позволените техники.

Класически Олимпийски панкратион
Тази форма е предшественик на панкратион от 648пр.н.е.
Всичко е позволено освен бъркане в очите и хапене.Схватката продължава непрекъсната до нокаут или предаване на един от двамата опоненти.

Спартанския панкратион
Спартанците практикували жестока,без задръжки и правила състезателна форма на панкратион.Целта била използването на всякакъв вид офанзива с цел ,поставянето на опонента в беззащитност.

Модерния спортен панкратион
"Модерния спортен панкратион"насърчава използването по равно както на ano така и на kato т.е ударни и граплинг
техники.Следващите правила са въведени от Обединения Алианс на Панкратион и са инспирирани от древното състезание,като са добавени предпазни принадлежности за да направят панкратион едно реално първенство в модерния свят.

Предпазни принадлежности
8 унцови отворени ръкавици с плътно дунапренено покритие на кокълчетата

Протектор за цялата глава с поликарбонатно покритие

Неопренени подплънки за колената

Меки подплънки за пищялите

Гума за уста

Протектор за слабините

Леки обувки за борба

От състезаващите се панкратиатисти се очаква да се състезават с непокрито горно тяло и къси гащи.

Легални техники в Ano Pankration:

Всички удари в главата и тялото
Ритници в главата,тялото и краката
Удари с коляно към главата и тялото
Всякакъв вид замахвания
Сваляния и Хвърляния(включително и суплекси)
Клинчове на врата и кръста
Всеки захват за предаване в изправено полoжение и душене
Всякакви видове блокове срещу удари
Всички обръщания на захвати и опити за хвърляне

Легални техники в Kato Pankration:

Удари в тялото
Ритници в тялото и краката
Удари с колена по тялото
Всеки вид поставяне върху противника
Душене(с ръка или друга част от тялото)
Захвати за предаване върху ставите(глезени,лакти,колена и др.)
Захвати на врата и брадичката
Всяко избягване от захват

Нелегални техники
Бъркане в очите
Хапене
Удари с лакти в долно положение в лицето
Удари на противника в главата ,когато вече е беззащитен
на земята
Дърпане на коси
Бъркане в устата с ръка
Дърпане и късане на уши
Ритници в колянната става
Избягване от опонента и от арената
Дърпане на протекторите на главата
Грубо поведение и груби изрази
Хвърляне включващо усукване на врата или на някоя става
Всяко консумиране на нелегални вещества

Панкратион е било представено на американското общество през ранните 70-те години на 20-ти век.от гръкоамериканеца Джим Арвентис който е бил трениран от дете в гръкоромански стил граплинг и бокс.Заради етническия си произход Арвентис прекарвал повечето си време в изследване на историята и концепцията на панкратион.По късно Арвентис е станал професионалист в
Muay-Thai ,френски бокс и джудо.Той е извлякъл най-доброто от тези стилове за да създаде Mu Tau Pankration
или MTP.Изградена главно за улични схватки системата успешно съчетава граплинга на земята заедно с хватки за предаване и кикбокс.Арвентис е пригодил модерния панкратион към приимущество на техническите умения отколкото на чистата сила.
През 70-те години Арвентис е бил непобедим в боеве без задръжки в стил уличен бой срещу представители на други стилове.





http://www.coolshack.com/martial_arts/pankration.html

Масатоши Накаяма и Дон Ф. Дрегер

Масатоши Накаяма и Дон Ф. Дрегер

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРАКТИЧЕСКОТО КАРАТЕ


Основни положения
1. Не подценявайте противника. Винаги изхождайте от това, че е опасен.
2. За да избегнете атаката на противника и да го заставите да заеме положение, удобно за ваша контраатака, ключови положения са движенията на краката, пренасянето на тежестта на тялото и въртенето му по време на битката.
3. За максимален ефект използвайте въртене на целия корпус на тябото, а не движение на отделни негови части.
4. Ако повърхността под краката ви е неравна, поддаваща или хлъзгава, вие не винаги ще можете да се движите така както ви се иска. Може да се окаже, че пренасянето на тежестта на тялото и въртенето на бедрата е всичко което може да направите в този случай. Не се увличайте в работата с крака.
5. В карате вашето тяло може ефективно да действа само ако е устойчиво, т. е. когато, нанасяте удар, вие здраво се опирате на краката и сте в равновесие.
6. За максимален ефект съгласувайте своите блокове и удари по "важни" участъци от тялото на противника с премествания, въртене и изместване на тежестта на тялото.
7. Не противопоставяйте на превъзхождаща ви сила на противника само сила, а се старайте хармонично да я уравновесите и да я обърнете във ваша полза.
8. Старайте се да нанасяте удари по жизнено важни точки, а не по здрави участъци от тялото.
9. След нанасяне на удари по уязвимите части на противника не го изпускайте от поглед, а бъдете готови за възможно продължение на атаката.
10. Нанасяйки поражения върху противника проявявайте благоразумие. Степента на поражение следва да съответства на конкретната ситуация.

Вашето тайно оръжие: стойка и положение на тялото

За ефективно използване на техниките от карате много важни са правилната стойка и положение на тялото. Това ще ви даде възможност бързо да се придвижвате за да избягвате атаките на противника или да се приближите към него за провеждане на ваша ефективна атака. Правилната стойка и положение на тялото следва да се отработват по време на тренировките (по възможност пред огледало) по често за да станат автоматични и „удобни”, понеже в реална схватка време за мислене няма. По време на тренировките не се ограничавайте да работите само на равна повърхност, избягвайки неравната, хлъзгава, или мокра опора под краката ви. В ситуации на самозащита, не винаги има идеална повърхност. Затова за максимална полза тренирайте при всякакви възможни условия.

Важни моменти за стойката и положението на тялото:

1. При преход от обичайното положение на тялото в карате стойка, например от ходене или седеж е нужна скорост. Тренирайте по-често за да постигате това с минимални усилия.
2. Движениете трябва да идва от бедрата. Не започвайте движение от краката, оставяйки тялото си „назад от движението”.
3. Дръжте тялото в равновесие, не го изкривявайте.
4. Отработвайте десни и леви стойки. Не развивайте само една, "любима" стойка.


Как да се избягват ударите: блокове

В реалната схватка избягването на атаката на противника винаги е основано на основните позиции и положението на корпуса на тялото. При защитата движенията на краката и обръщането на тялото в различни посоки се съчетава с блокове, които да отклоняват ударите на противника и да го откриват за ваша контраатака.

Използването на елементите на избягване на атаките (позиции, преместване и блокове) включва 5 метода:
1. Точен силен блок- причинява на противника силна болка и често го принуждава да прекрати нападението.
2. Точен блок с умерена сила – променя направлението на силата на противника и го изважда от равновесие.
3. Точен блок с последваща контраатака.
4. Избягване на удара на противника без блок с едновременна атака с подходяща техника.
5. Изпреварваща атака- удар в противника преди неговия удар.


Бойни средства и цели: анатомия на вашето тяло и тялото на противника.

Различни части на вашето тяло могат да служат за нанасяне на удари по противника, т.е. да се използват като оръжия. При правилно изпълнение на техниките от карате трябва да концентрирате силата върху тези ударни участъци, което ще ги направи още по– действени отколкото изглежда на пръв поглед.
Всеки човек, независимо от физическото си развитие и подготовка има определени анатомични слаби точки. По време на тренировките по карате е необходимо да се изучат тези точки, местонахождението им и кои части от вашето тяло е най-подходящо да използвате за удари по тези точки.
Въздействието с удар по различни жизненоважни точки може да доведе до различни резултати. Нанасяйки удар трябва да знаете какви могат да бъдат евентуалните последствия. Удар по определени точки причинява рязка болка при което е възможен нервен шок и като очакван резултат при „нормален” нападател- избиване на желанието за по-нататъшно продължение на атаката. Това е минималното въздействие.
По-сериозното въздействие, водещо да сериозно увреждане на противника, е възможно за сметка на увеличаване на силата на вашия удар или при избор на по-чувствителна точка. При това, много силни удари върху някои точки могат да се окажат смъртоносни.
Затова при използването на техниките от карате винаги трябва да се мисли за сериозността на удара по жизненоважните точки и техните възможни последствия върху противника. Карате използвано срещу някой разбушувал се противник трябва да се различава от използваното срещу противник който заплашва живота ви. При нанасяне на удари върху жизнено важни точки проявявайте благоразумие.

Удари с ръце
При ударите с ръце най-често използваните са:
Удари с юмрук- юмрукът е един от основните ударни части на тялото и се използва най-често при самозащита. Предполагаемите цели за поражение при удари с юмрук се определят от това с коя част на юмрука се удря.
Удари с отворена ръка- Тези удари са характерни за карате. Използва се ръка- копие, ръка– нож и удари с дланта. Предполагаемите цели отново се определят от ударната част на ръката.
Удари с лакът- лакътят е мощно, бързо, ефективно и надежно оръжие за употреба при нападения отпред и отзад. Ударите с лакът могат да бъдат нанесени странично, напред, нагоре и надолу. Предполагаеми цели- лице, шия, слънчев сплит, ребра.
Удари с крака
При използване на удари с крака следва да се помни, че те са много по-мощни от ударите с ръце. При самозащита е препоръчително да се нанасят с върха на обувката (ако вида й го позволява). Ударите с крака трябва да се отработват много старателно за да станат ефективни както при атака отпред, така и при нападения отзад.
Не забравяйте, че неправилният удар с крак може да ви създаде проблеми. Загуба на равновесие, захват от противника на удрящия ви крак и други опасни грешки може да доведат до сериозни последствия за вас. Ако не сте много разтегнат и нямате атлетическо телосложение препоръчително е да ограничите ударите с крака на височина до нивото на корема.


Важно: Не се надявайте, че още първото ваше ответно действие ще разреши ситуацията. По-добре поддържайте постоянна бдителност която ще ви даде възможност за продължение на атаката при възникнала необходимост. Цената за недостатъчната бдителност може да бъде вашия живот.

източник:

Народни борби

Българската народна борба
Трите гайди игриво ручат, а тъпанът учестено думка и подканя борците да покажат юначеството си. Публиката, оживена от зрелището, ентусиазирано подсказва на “своите” си пехливани – любимци, къде и как да хванат, че да “навият” по-бързо и по-ефективно съперника си.

Думата “пехливан” има турски произход и означава “борец”. И независимо, че историята на народната българска борба през петвековното османско владичество по разбираеми причини е била тясно преплетена с турската, то тя – българската борба, е дълбоко самобитна и оригинална.

За това, че по нашите земи борбата е била “на почит и уважение” още от времето на траки, славяни и (пра) българи, има оскъдни сведения, най-често базирани на хроники и записки на отделни летописци от ония далечни времена. В “Исторически очерк за развитието на борбата в България” на учебника за ВИФ, издаден през 1977 год., се споменават имената на някои такива хронисти, като Момзен, Херодот, Йоан Антиохийски, Лйобо (?), Симеон Логотет, Йосиф Генезий, от които черпим все пак някаква информация по темата.В общи линии обаче, това са съвсем кратки, с по няколко думи свидетелства за някое събитие, при което се споменава за провеждането на състезателни игри и схватки по борба, без да става ясно на какъв принцип са се провеждали “срещите”, или пък как се е провеждало обучението на борците и какъв е бил техническият им “арсенал”.

Разбира се, “мелницата на времето” старателно продължава да дава своя принос по отношение на факта, че колкото по-ранни са събитията, толкова по-малко са и историческите свидетелства, които могат да бъдат намерени за изясняване на проблема. По тази причина, в следващите редове съм сглобил един “портрет” на народната българска борба основно по разкази на участници в такъв вид преборвания от последните 20-25 години, и откъслечни сведения по темата, упоменати в някои спомени и записки на автори от миналия век.

Първото на което трябва да обърнем внимание е, че българската народна борба, подобно на юмручните изкуства на Изтока, е имала спомагателна функция по отношение на бранните умения на българина, и никога не е била “автономно” бойно изкуство. В 18 и 19 в. актовете на защита и нападение в една кризисна ситуация основно са включвали употребата на хладно и огнестрелно оръжие, с присъщите за обстановката тактико-технически похвати, (твърде често, за да не кажа, основно, прилагани при засада), и на невъоръжената борба е била отделена друга роля. Нейното предназначение на пръв поглед се е състояло главно във формирането и развитието на психо-физически качества, но ако се вгледаме по-внимателно ще открием, че с провеждането на такива народни борби по време на традиционните за българина празници, особено по време на османското владичество, се е поддържал жив националният дух и се е запазвало националното самосъзнание.

Второто, заслужаващо внимание е, че като средство за физическа закалка и “поддържане самочувствието на българина”, народната ни борба постоянно е търпяла външна промяна, запазвайки в същото време основните си черти – и по отношение на мястото на провеждане на схватките, и по отношение на облеклото, и по отношение на облеклото ...

Обикновено схватките се провеждали по време на празници – сборове, сватби и народни тържества, като в някои случаи народните борби са били част от “традиционната програма” на празника на съответното населено място и са били ежегодно устройвани. За легендарния Канатлъ Димо, известен и като Димо Терфелията е знайно, че е бил победител в някакви, вероятно популярни за времето си Къркапанарски борби. ( На негово име се провежда в наши дни турнирът “Крилат Димо”)

В по-нови времена народните борби започвали следобяд – дотогава борците пристигали от околните места и се “сглобявали” двойките. Схватките се провеждали на принципа на прякото елиминиране – т.е., който загуби – отпада. Обикновено се състезавали в три теглови категории, като съществувала и една допълнителна, и най-престижна – “баш”. Това била “открита”, нещо като абсолютна категория, т.е без всякакви ограничения на теглото на участниците, подобно на категорията “open” в състезанията по бойни изкуства.( В по-стари времена, по турско време, източниците до които съм имал възможност да се добера не споменават никъде за каквото и да е теглово категоризиране и е много вероятно борбите да са се провеждали в една единствена категория – или по-точно би било да се каже, без теглови ограничения.)

За провеждане на борбите обикновено са били избирани равни и широки площи, най-често с “тревен килим”, които да осигуряват достатъчно място, както за свободното и безпрепятствено протичане на схватката, така и за подходящо “настаняване” на публиката и осигуряване да добра видимост. Юнашките свирни и песни, казаните с курбана, веселбата, глъчката и празничното настроение са съпътстващ елемент от “околния ландшафт”.


Дали двуборството се е провеждало наистина толкова безкомпромисно по онова време, е въпрос на който не може да се отговори еднозначно. Поне в сведенията, които дава на две три места в спомените си, поп Минчо Кънчев не споменава за някакви сериозни увреждания, или за летален завършек на която и да е от схватките. Но в това, че за участие в борбите се изисквало голяма доза смелост и мъжество, няма две мниния!

Борците излизали в ежедневните си дрехи, като се събличали голи до кръста. Българската народна борба, както споменах и по-горе, независимо, че като стил по онова време взаимно е “обменяла опитност” с турската, то се е различавала в провеждането на срещите по това, че българите не се мажели със зехтин, т.е. това била “суха борба”. При преборванията според турския стил, пехливаните задължително се обливали със зехтин, което естествено затруднявало захватите и до известна степен променяло тактико-техническия “арсенал” на тъй наречената “мазна борба”.

Правилата днес изключват удари, душене, усуквания и всякакъв вид въздействия върху ставите, както и похвати, които могат да доведат до травмиране или по-сериозни последствия. За хващане и хвърляне са разрешени зоните по цялото тяло, в стил, подобен на съвременната свободна борба. Разбира се, едно хвърляне с по-широка амплитуда директно върху земята също крие в себе си множество опасности за бореца, но в края на краищата, това е схватка на хора, решителни и храбри, които не се стъписват как да е от рискованите начинания. Продължителността на схватките в миналото не е била ограничавана, а по този “класически” начин се провеждат много преборвания и в наши дни. Всъщност, правилата се договарят предварително преди всеки “турнир” и варират и днес, взависимост от участниците и организаторите, по отношение на времетраене, тегло, начин на отсъждане на победата и т.н.

Задържането на плещите на единия борец опрени на земята, или пък отказването от борбата с “Евала!” ( възглас, означаващ похвала, признаване на нечие превъзходство) са били най-често използвани като знак за прекратяване на срещата и победа за единия от борците. В наши дни, участници в народни борби от преди 15-20 години ми разказваха, че понякога, след дълго преборване и явно “балансиране” в силите и техниката, се излъчвал победител и в специално “продължение” на схватката, чрез “първи успешен технически похват”. Имената на много “специални термини” и технически прийоми от турско са останали в наследство от нашите славни прадеди – “алай” ( мястото за провеждане на борбите, всъщност означава войскова част, а също и тържествен парад на войските, много вероятно е обаче това да е преиначено от “алан” - площад ), “курткапан” ( една хватка, караща бореца да се чуства хванат наистина като във вълчи капан ), “баш” ( нещо значимо и ръководно, буквално значи глава ), “Драгиева хватка” ( вероятно произлиза от името на своя създател или на някой известен с тоя си похват български борец от миналото ),и още и още ...

Като отличие, в зависимост от “ранга” на борбите, се давали най-различни награди, твърде често материални – от пешкир ( кърпа за лице ), до “премии” от вакли кочове и телета. По-важно обаче било, а и сега е признанието и почитта на “феновете”, които борецът си завоювал – нерядко към името му било “прикачано” и прозвището “Пехливан”. Наред с имената на известните наши народни герои, споменати в “Исторически очерк за развитието на борбата в България”, за който стана дума по-горе, успоредно със Страхил войвода, Дамян войвода, Кара Съби, Димитър Калъчлията, Чакър войвода, Кара Танас, Сава Бимбаши, Добри войвода, Кралю войвода, Велко войвода, чичото на Васил Левски – Видул Кънчев, Кара Колю, Злати Кокарчоолу, Желю войвода, Филип Тотю, Дончо Ватаха, Димитър Заралията и Стефан Караджа, се посочват и имената на Черньо Пехливан и Пехливан Кузю.*

Прочутите пехливани обикновено били добре приети в ония стари времена за работа като управители, надзиратели, пазачи, или пък в “органите на реда”, доколкото в онова смутно време е имало някакъв ред. Някои са ставали най-вероятно за определен период време и професионални пехливани. В своите записки и животоописание поп Минчо Кънчев дава сведения за някой си Добри, който “...като заякна, стана прочут борец, и то му беше работата.”** Като хора с буен и непокорен характер, съвсем определено мнозина са попълвали, или сами са ръководили групи на “харамии и ускоци” ( хайдути, бунтовници ), както е видно от имената, цитирани по-горе.

В заключение, независимо, че народната борба не е била самостойно бойно изкуство и по тая причина е била изучавана като “допълнителна дисциплина”, подир стрелбата на нишан, сеченето с нож и т.н. в хайдушките чети и гимнастическите дружества след Освобождението, то тя, като средство за запазване на българския дух във времето е повлияла значително за поддържането и възраждането на самочувствието на нацията от ония славни дни, до ден днешен. И без значение, че старите народни пехливани не са основавали школи по източен образец, а са предавали свите познания и опитност инцидентно и неорганизирано, без значение, че навлезлите в края на 19 и началото на 20 в. “западни” спортно-състезателни борби поизместили “традицията”, независимо от всичко, или по-точно въпреки всичко, тя ще е жива, докато има българи!

http://martialarts.hit.bg/articles/bgwrestling.htm