Обща информация
=============
Кръстил е и петте си сина "George Edward Foreman," защото "искал да знаят кой е баща им," нещо което било много важно за Foreman (въпреки, че често се шегувал, че ги е кръстил всичките "George", защото бил удрян толкова пъти в главата и паметта му била слаба). Кръстил една от дъщерите си Georgetta.
Начални години и аматъорска кариера
===========================
Foreman е роден в Marshall, Texas. По време на неговата младост, често имал проблеми със закона. Присъединил се към Job Corps за да направи нещо добро с живота си. По време на престоя си в Oregon, Foreman станал известен с войнственото си поведение, често се биел с приятелите си, с които тренирал. Когато навършил 19 вече бил спечелил златен медал през 1968г. Mexico City Olympic Games. Държейки американското знаме, застанал на стълбичката на победителите, няколко члена на тъмнокожата общност, го обявили за Uncle Tom. Други, особено косервативната общност, го подкрепили за това, че американски патриот по време на политически спорове и размирици в America. В своята автобиография, Foreman твърди, че е получил картичка от човек, поздравявайки го че е "върнал гордостта на тази страна, която Jackie Onassis отнела" (товеа се отнася за брака и с Аristotle Onassis след смъртта на John Kennedy).
Професионална кариера
=================
Foreman станал професионалист през 1969г, с нокаут в третия рунд срещу Donald Walheim в New York. Имал общо 13 за годината, спечелил всички, 11 с нокаут. Между боиците които победил бил Cookie Wallace, мач траял само 23 секунди.През 1970г, Foreman продължил, печелейки всички 12 двубоя, всички с изключение на един с нокаут. Между опонентите които победил били: Gregorio Peralta, които победил по съдийско решение на Madison Square Garden, и George Chuvalo. Chuvalo е известен като един от на силните бойци в историята в тежка категория, и никога не бил нокаутиран през професионалната си кариера за повече от 90 мача. Въпреки, че дори Foreman не успял да го нокаутира, Foreman успял да постигне брутална победа над Chuvalo, и бил обявен за победител на TKO в три рунда. След тази впечатляваща победа, Foreman победил Charlie Polite в 4 рунда, и Boone Kirkman в 3.
През 1971г, Foreman печели още седем мача, включително повторен мач с Peralta, в който спечелил с нокаут в десетич последен рунд в Oakland, California и побеждава Leroy Caldwell, във втория. След удивителния рекорд от 32-0, Foreman заел мястото на номер 1 претендент за шампионската титла на WBA и WBC.През 1972г, неговара поредица от победи продължила, спечелил пет поредни мача, всичките в три рунда.С това, Foreman се изправил пред световния шампионат в тежка категория.
На 22 Януари, 1973г, Foreman се изправил срещу непобедимия световен шампион в тежка категория Joe Frazier в Kingston, Jamaica, поваляйки го не по-малко от шест пъти в два рунда, нокаутирайки го във втория рунд в един от най-големите обрати в историята на бокса и става световен шампион. В първото предаване за бокс по HBO, провкването на Howard Cosell, коментатора за вечерта ("Down goes Frazier!, Down goes Frazier!, Down goes Frazier!") станало едно от най-паметните спортни коментари за всички времена. Много запомнящ се бил и финалния удар на Foreman, аперкът приземил се с такава скорост, че повдигнал Frazier от земята запращайки го на въжетата. Както при предишните пет нокдауна, Frazier се изправил, но този път съдията разумно се намесил и прекратил касапницата.Foreman, понякога бил описван от медиите, като отнесен и анти-социален шампион. Според тях, той винаги имал презрителна усмивка на лицето си, и не винаги бил свободен за пресата.Въпреки това, Foreman успешно защитил титлата си през този период.
Първата му защита, в Tokyo, го изправила срещу пуерториканския шампион в тежка категория Jose Roman. Roman не бил смятан на голям съперник и на Foreman му отнело само 55 секунди да го разбие, най-бързия нокаут в двубой в шампионат в тежка категория. Следващата победа на Foreman, била много по трудна за постигане. През 1974г. в Caracas, Venezuela, се изправил срещу високо ценения Ken Norton, боксъор известен със странния си стил на боксиране, който бил чупил челюстта на Muhammad Ali,побеждаяайки го по точки година по рано. Брадичката на Norton, обаче, не била здрава, срещу Foreman, което се оказало фатален недостатък. В невероятения показ на агресия и сила на удара, Foreman смачкал Norton само в два рунда. По-късно Foreman казал в автобиографията си, че се опитвал да убие Norton на ринга.По това време, Foreman е широко смятан за най-силният физически индивид и безспорно най-твърдо удрящият в историята на спорта. По това време бил смятан и за най-добрият в тежка категория в света.Следващата защита била съвсем скоро: късното лято на 1974г, Foreman се преместил в Congo (тогавашен Zaire), където се защитавал срещу Muhammad Ali, което по късно станало известно като The Rumble in the Jungle (Тътен в Джунглата). По време на тренировките там, той преживял контузия над окото по време на тренировка, което го принудило да отложи боя с още един месец. Ali позветил този месец за спечелване на симпатията на публиката в Zaire, присмивал се на Foreman при всеки удобен слчай, което дразнело и ядосвало Foreman.Когато минал месеца на отлагане, Ali и Foreman най-накрая се срещнали лице в лице на ринга. В първия рунд, Ali започнал на пръсти, да танцува наоколо както било рекламирано. Но атаката на Foreman била толкова интензивна, че скоро се озовал във въжетата. Foreman забивал злобни удари в тялото на Ali. Обаче, когато се прицелил в главата на Ali, бързо станало ясно, че Foreman се мъчи да направи чист удaр. Въжетата на ринга били по-отпуснати от обикновено, позволявайки на Ali да стои далеч от бесните суингове на Foreman, и после се вкопчил в него, принуждавайки го да изхаби допълнителна енергия за да се отскубне от него. Дали всички приказки на Ali за изпозлването на скорост и движение срещу Foreman са били само трик? Или импровизацията с използването на въжетата станала необходимост заради постоянното напрежение от страна на Foreman? Планирано или спонтанно, така се родил термина "Rope-a dope"(пристратсен към въжето). Ali се отблъсквал от въжетата след остри, рязки удари по лицето, и още след първия рунд, бил в състояние да пробие крехката защита на Foreman. След като минали началните рундове, Ali продължил да поема тежки удари с тялото си, и от време на време някои суинг покраи главата, но Foreman не успял да стовари най-добрите си удари в брадичката на Ali. Ali се въртял и отхвърлял от въжетата, държал и избутвал Foreman, след което изстрелвал закачливи удари когато George най-малко очаквал. Тогава, Foreman започнал да се измаря. Ударите му започнали да стават значително по-накъсани, губейки предишната си ударна сила. Ali дразнел Foreman казвайки: "Това ли е George? Казаха ми, че можеш да удряш силно като Joe Louis!" До осмия рунд, Ali изцяло контролирал двубоя, но продължавал да избягва ударите му и да виси на въжетата. Тогава, в осмия, Ali отскочил от въжетата ненадейно, с внезапен порив, удряйки със силен десен Foreman право в челюстите. Foreman се олюлял, залитнал, и накрая се стоварил, обзет от изтощение, докато Ali от сила. Успял да се изправи на краката си, но съдията спрял двубоя. Това било първата загуба на Foreman, а Muhammad Ali останал единствения боксъор коийто го е победил с KO.Огорчен от загубата, Foreman направил много извинения след мача,като се почне с това че бил упоен, въжетата не били опънати,и се стигне до това че бил разсейван от нелоялен приятел в публиката. До ден днешен обаче няма доказателство за някакви нередностти. Foreman бил легално победен от велик шампион.
Интервюиран наскоро за биографията на Ali, Foreman любезно признава, че Ali успял да го надхитри и надвие честно и открито. И е горд да бъде част от легендата за Ali.Прекарал 1975 почивайки си, но през 1976г, се завърнал към бокса, в Las Vegas. Бил се срещу Ron Lyle, в бой обявен от списание Ring като "The Fight Of The Year."(двубоят на годината). В края на първия рунд, Lyle уцелил с твърд десен, който запратил Foreman в другия край на ринга. Във втория рунд, Foreman захвърлил Lyle срещу въжетата, и може би щял да отбележи KO, но поради техническа причина камбаната била минута преди края на рунда, и Lyle оцелял. Във третия, Foreman продължил да пресира, а Lyle чакал да се отблъсне от въжетата. В четвъртия избухнала шумна кавга. Порой от силните удари на Lyle запратили Foreman на тепиха. Когато Foreman станал, Lyle го зашеметил отново, но точно когато Foreman изглеждал довършен, той успял да накоутира Lyle със силен удар по главата отдясно. Lyle станал на отброяването, след което направил друга брутална комбинация, поваляйки Foreman за втори път. Отново, Foreman станал на отброяването. В петия рунд, и двамата боксъори продулжили да пренебрегват защитата и да разменят най-силните си удари. Всеки зашеметявал другия и двамата едвам се държали на краката си. Тогава, крайно изтощен, Lyle спрял да удря, и Foreman изсипал близо дузина удара върху него, докато накрая Lyle се строполил. Неспособен да продължи, боят бил спрян, и Foreman бил обявен за победител.За следващ мач, Foreman избрал да се изправи срещу Joe Frazier в повторен мач. Frazier бил понесъл огромно количество пердах от Ali в Manila година по рано, и заради перде на очите, в момета бил сляп с едното око, и трябвало да носи контактни лещи за да може да се бие. Като резултат от това, и поради безстрашното му поемане на ударите в първия му мач с Foreman, почети никой не очаквал Frazier да победи. Изненадващо, Foreman-Frazier II бил доста успорван, тъй като Frazier няколко пъти успял да накара Foreman да пропуска, с хитро отместване на глава. Въпреки това можело да вложи малко повече агресия, и за това Foreman отбелязал два нокдауна и спечелил в петия рунд. След това, Foreman нокаутирал Scott Ledoux в три рунда и Dino Dennis в четири, с което завършил годината.
Оттегляне
========
1977г. се оказва година на промяна в живота на Foreman. След като нокаутирал Pedro Agosto в четири рунда в Pensacola, Florida, Foreman отлетял за Puerto Rico, където загубил в дванайстият рунд след съдийско решение от Jimmy Young. Foreman се бил много предпазливо в началото, което му струвало точки, но както в двубоя с Ali, се уморил в късните рундове. Въпреки, че почети направил нокаут в един момент, Foreman не постигнал постоянна атака срещу изплъзващия му се Young, който повалил Foreman в последния рунд и си осигурил победа. На Foreman му призляло много след мача, в неговата съблекалня. Страдал от изтощение и го обливали горещи вълни, вярвал че почети умирал. Твърдял, че се намира в ужасно, страшно място на празнота и отчаяние. Обърнал се към господ за помощ. Обеснява, че усетил господ, който го карал да промени начина си на живот. След това преживяванв, Foreman станал „прероден” християнин, и отдал следващото десетилетие от живота си на християнството. Foreman отказал се от бокса, и станал ръкоположен свещеник в църква в Texas. Отдал се на семейството си и на енориашите си. Също така отворил младежки център, който носи неговото име.
Завръщане
========
През 1987г, след 10 годишно отсъствие от ринга, изненадал светът на бокса, като обявил, че се завръща на 38 годишна възраст. За първия си мач, той отива в Sacramento, California, където побеждава путешественика Steve Zouski с нокаут в четвъртия рунд. Foreman тежал почети 270lbs за мача, изглеждал подпухнал и в много лоша форма. Мнозина смятали, че решението му да се завърне на ринга е голяма грешка, но Foreman твърдял, че се завърнал за да докаже, че възрастта не е бариера за постигане за целите на човек. Спечелил още четири двубоя същата година, постепено отслабвал и си възвръщал формата. През 1988г, той победил девет пъти, и започнало да става тенденция. Никой от опонентите му не бил обявен за съперник, и повечето от тях не били по-добри от недодялани клубни боици. Може би най-значимата победа през този период била с нокаут в седмия рунд срещу отшумялия и понапълнял бивш шампион в леко тежка и полу тежка категория Dwight Muhammad Qawi.Foreman, винаги е бил бавен и трудно подвижен борец, но не бил загубил много от подвижността си след първото си оттегляне от ринга, въпреки че му било трудно да запази баланс след по силните удари, които правел, и вече не можел да прави чести комбинации. Разбира се, все още можел да прави единични тежки удари. Забележително, изтощението, което го преследвало като млад през последните рундове на ринга, изглежда било изчезнало, и той можел спокойно да се съзтезава 12 рунда. Foreman отдавал това на новия си лежерен боен стил – той обеснявал как, по-рано в неговата кариера, липсата му на издържливост идвала от огромното количество нерви и напрежение, които чуствал, когато се боксирал.До 1989г, Foreman бил станал успешен бизнес предприемач, продавайки всичко от хамбургери до шумозаглушители по телевизията. До скоро познат като отнесен и не приятелкси настроен Foreman, бил заменен от усмихнатия и приятелски настроен George. Той и Ali станали много добри приятели, и той последвал доскорошния си съперник и тръгнал по стъпките му, като се постарал да стане звезда и извън границите на бокса.Foreman продължил своя победоносен път, печелейки още пет мача, главно срещу опоненти от ниско ниво, въпреки че отбелязал победа след 3 рунда срещу Bert Cooper, средно талантлив боец, който щял да спори за титлата с неоспоримия в тежка категория Evander Holyfield.През 1990г, Foreman срещнал бившия кандидат за титалата Gerry Cooney. Cooney се завръщал от дълъг период на неактивниост, и се знаело че имал слаба брадичка, но силата на неговите удари била достатъчна за да убеди някои, че това бил първия опасен опонент на Foreman след завръщането. Със сигурност, Cooney разколебал Big George през първия рунд, но когато Foreman уцелил чисто през втория, Cooney замръзнал на място. Секунди по късно, направил два нокдауна, и Foreman записал един от най-унищожителнитие нокаути в историята на тежка категория. Изведнъж, някои фенове започнали да приемат завръщането на Foreman на сериозно. Той спечелил още 4 мача тази година.Тогава, през 1991г, въпреки че не бил побеждавал по високо оценени съперници след завръщането си, на Foreman му била дадена възможността да се изправи срежу безспорния шампион в тежка категория Evander Holyfield за световната титла в Pay Per View събитие по бокс. Много малко експерти по бокса дали на 42 годишния Foreman шансове за победа. В началото той започнал поемайки няколко от най-добрите комбинации на Holyfield и от време на време успявал да реализира мощен удар. Holyfield доказал, че е твърде трудно да му се направи нокдаун, и бил доста напред с точките по време на двубоя, но George изненадал мнозина, като издържал целите 12 рунда, преди да отстъпи по точки. Рунд 7, в който Foreman разклатил баланса на Holyfield след което бил зашеметен от могъща комбинация и това станало рунд на годината за списание Ring. След като мача приключил, Foreman казал на репортерите, че половината от неговата мечта е изпълнена, тъй като показал на света, че човек може да издържи 12 рунда и след 40 години. Той загубил мача, но спечелил уважение заради неимоверните си усилия.Година по-късно, Foreman се бил с пътешественика Alex Stewart, който преди бил спрян в първият рунд от Mike Tyson. Foreman направил два нокдауна на Stewart във втория рунд, но изразходил много енергия за това. В последствие се уморил, и Stewart успял да причини най-лошото поражение в кариерата на Foreman. До края на 10-тия, финален рунд лицето на Foreman едвам се разпознавало от кръв и подутини, но съдиите решили, че е направил достатъчно и му отсъдили победа по съдийско решение. Много се опитвали да накарат George да се оттегли след този мач, но той отказвал.През 1993г, Foreman бил отново под въпрос като получател на титла, въпреки че това било за свободния WBO шампионат, който по това време повечето фенове смятали за бледо подобие на истинската титла в тежка категория за която тогава се борели Holyfield и Riddick Bowe. Опонента на Foreman бил Tommy Morrison, млада надежда, познат със своята свирепа сила на удара. За разстройване на Foreman, и за отвращение на публиката, Morrison се отдръпвал от боя, отказвал да разменя „toe-to-toe”, и от време на време дори обръщал гръб на Foreman. Стратегията се отплатила, обаче, упсял да надбоксира Foreman от далечно разстояние. Боят наближавал, но след 12 рунда Morrison спечелил след съдийско решение. Въпреки че било немислимо за времето си, за Foreman, още един за титла в свръх тежка категория, го чакала зад ъгъла.
Възвръщане на титлите в тежка категория
==============================
През 1994г, Foreman още веднъж усетил предизвикателството за световния шампионат, след като Michael Moorer бил победил Holyfield за титлите IBF и WBA. Естествено, в началото му било отказано да се пробва за титлите, заради скорошната загуба от Morrison. Използвайки невероятни политически умения, Foreman отнесъл въпроса до съда, пледирайки за възрастова дискриминация. Спечелил случая, и още един опит за титлата. Двубоят бил на 5 Ноември в Las Vegas, Nevada. Още веднъж, Foreman бил голям победен съзтезател. За девет рунда, Moorer с лекота го набоксирал, удряйки и отмествайки се, докато Foreman пръхтял наоколо, неможейки да натисне спусъка на своите удари. В началото на десетия рунд, Foreman изоставал на всички съдийски карти. Тогава, ненадейно, десен удар закачил брадичката на Moorer, с разцена долна устна, той се свлякъл на тепиха. Лежал неподвжно по гръб докато съдията отброявал до 10. И просто така, Foreman станал шампион отново. Като чудо, невярвайки, той застанал в неговия ъгъл и започнал да се моли, докато публиката бурно го аплодирала. С тази историческа победа, Foreman счупил два рекорда: На 45 годишна възраст, станал най-възрастния боец спечелил короната в тежка категория, и, 20 години след като загубил титлата, поставил рекорд за най-дълъг период между два шампионата.Скоро след боя с Moorer, Foreman започнал да говори за потенциален супер двубой срещуMike Tyson. Организацията WBA, обаче, изискала той да се бие с техния No. 1 боец, който по това време бил компетентения, но застаряващия Tony Tucker. Поради неясна причина, Foreman отказал да се бие с Tucker, и позволил на WBA да го раздели с колана му. Тогава той решил да се бие с боеза средно ниво Axel Schulz от германия в защита на IBF титалта си. Schulz бил масивен боец, но експертите които сметнали че той няма шанс не били взели напредвид неговата здравина и подвижност. Schulz правел силни удари от далечно разстояние, не бил притеснен от силата на Foreman, и ставал все по стабилен и смел по време на мача. Foreman приклщчил мача с гротестна подутина на едното око, на бил нагарден след много спорно съдийско решение. IBF поискали незабавно повторен мач в германия. Foreman отказал да пътува до там, и го разделили с отсналата му титла. След това, интересът към Foreman-Tyson отшумял, и също толкова бързо щяла да отшуми и славата от титлите на Foreman.През 1996, Foreman се завърнал в Tokyo, отблеязвайки лесна победа над неизвестниа Crawford Grimsley след решение в 12 рунд. През 1997, се изправил срещу незначителния съперник Lou Savarese печелейки след решение поради наказание на противника. Тогава се появила още една линия в кариерата на George. WBC решили да го изправят срещу Shannon Briggs в елиминация за титла срещу WBC шампиона Lennox Lewis. Briggs бил талантлив но непостоянен боец, Foreman видял в това възможност за най-добро представяне от години. Както много други опоненти на Foreman, Briggs се опитвал да го надлъже но постоянно отнасял огромни удари. След 12 рунда, още веднъж имало спорно съдийско решение. Този път, Foreman се оказал жертвата – а не печелещия – от жалкото съдийско решение, и Briggs бил обявен за победител. В поражението си, Foreman бил умерен и спокоен. Веданага след това, обявил оттеглянето си.
Второ оттегляне
===========
Foreman планирал да се завърне към бокса в мач срещу Larry Holmes през 1999г. Двубоят бил насрочен за Houston Astrodome на pay per view. Боят бил под надслов "The Birthday Bash" заради наближаващите рожденни дни на двамата бойци. Foreman трябвало да спечели 10 милиона долара и Holmes - 4 милиона долара. Обаче, преговорите пропаднали мача бил отложен. Вендага след отлагането на мача, Foreman казал че няма планове да възобновява кариерата си на боксъор. Той обявил пре Февруари 2004 че тренирал за още един мач, но плановете били провалени от съпругата му.
сап4ето!!!
=============
Кръстил е и петте си сина "George Edward Foreman," защото "искал да знаят кой е баща им," нещо което било много важно за Foreman (въпреки, че често се шегувал, че ги е кръстил всичките "George", защото бил удрян толкова пъти в главата и паметта му била слаба). Кръстил една от дъщерите си Georgetta.
Начални години и аматъорска кариера
===========================
Foreman е роден в Marshall, Texas. По време на неговата младост, често имал проблеми със закона. Присъединил се към Job Corps за да направи нещо добро с живота си. По време на престоя си в Oregon, Foreman станал известен с войнственото си поведение, често се биел с приятелите си, с които тренирал. Когато навършил 19 вече бил спечелил златен медал през 1968г. Mexico City Olympic Games. Държейки американското знаме, застанал на стълбичката на победителите, няколко члена на тъмнокожата общност, го обявили за Uncle Tom. Други, особено косервативната общност, го подкрепили за това, че американски патриот по време на политически спорове и размирици в America. В своята автобиография, Foreman твърди, че е получил картичка от човек, поздравявайки го че е "върнал гордостта на тази страна, която Jackie Onassis отнела" (товеа се отнася за брака и с Аristotle Onassis след смъртта на John Kennedy).
Професионална кариера
=================
Foreman станал професионалист през 1969г, с нокаут в третия рунд срещу Donald Walheim в New York. Имал общо 13 за годината, спечелил всички, 11 с нокаут. Между боиците които победил бил Cookie Wallace, мач траял само 23 секунди.През 1970г, Foreman продължил, печелейки всички 12 двубоя, всички с изключение на един с нокаут. Между опонентите които победил били: Gregorio Peralta, които победил по съдийско решение на Madison Square Garden, и George Chuvalo. Chuvalo е известен като един от на силните бойци в историята в тежка категория, и никога не бил нокаутиран през професионалната си кариера за повече от 90 мача. Въпреки, че дори Foreman не успял да го нокаутира, Foreman успял да постигне брутална победа над Chuvalo, и бил обявен за победител на TKO в три рунда. След тази впечатляваща победа, Foreman победил Charlie Polite в 4 рунда, и Boone Kirkman в 3.
През 1971г, Foreman печели още седем мача, включително повторен мач с Peralta, в който спечелил с нокаут в десетич последен рунд в Oakland, California и побеждава Leroy Caldwell, във втория. След удивителния рекорд от 32-0, Foreman заел мястото на номер 1 претендент за шампионската титла на WBA и WBC.През 1972г, неговара поредица от победи продължила, спечелил пет поредни мача, всичките в три рунда.С това, Foreman се изправил пред световния шампионат в тежка категория.
На 22 Януари, 1973г, Foreman се изправил срещу непобедимия световен шампион в тежка категория Joe Frazier в Kingston, Jamaica, поваляйки го не по-малко от шест пъти в два рунда, нокаутирайки го във втория рунд в един от най-големите обрати в историята на бокса и става световен шампион. В първото предаване за бокс по HBO, провкването на Howard Cosell, коментатора за вечерта ("Down goes Frazier!, Down goes Frazier!, Down goes Frazier!") станало едно от най-паметните спортни коментари за всички времена. Много запомнящ се бил и финалния удар на Foreman, аперкът приземил се с такава скорост, че повдигнал Frazier от земята запращайки го на въжетата. Както при предишните пет нокдауна, Frazier се изправил, но този път съдията разумно се намесил и прекратил касапницата.Foreman, понякога бил описван от медиите, като отнесен и анти-социален шампион. Според тях, той винаги имал презрителна усмивка на лицето си, и не винаги бил свободен за пресата.Въпреки това, Foreman успешно защитил титлата си през този период.
Първата му защита, в Tokyo, го изправила срещу пуерториканския шампион в тежка категория Jose Roman. Roman не бил смятан на голям съперник и на Foreman му отнело само 55 секунди да го разбие, най-бързия нокаут в двубой в шампионат в тежка категория. Следващата победа на Foreman, била много по трудна за постигане. През 1974г. в Caracas, Venezuela, се изправил срещу високо ценения Ken Norton, боксъор известен със странния си стил на боксиране, който бил чупил челюстта на Muhammad Ali,побеждаяайки го по точки година по рано. Брадичката на Norton, обаче, не била здрава, срещу Foreman, което се оказало фатален недостатък. В невероятения показ на агресия и сила на удара, Foreman смачкал Norton само в два рунда. По-късно Foreman казал в автобиографията си, че се опитвал да убие Norton на ринга.По това време, Foreman е широко смятан за най-силният физически индивид и безспорно най-твърдо удрящият в историята на спорта. По това време бил смятан и за най-добрият в тежка категория в света.Следващата защита била съвсем скоро: късното лято на 1974г, Foreman се преместил в Congo (тогавашен Zaire), където се защитавал срещу Muhammad Ali, което по късно станало известно като The Rumble in the Jungle (Тътен в Джунглата). По време на тренировките там, той преживял контузия над окото по време на тренировка, което го принудило да отложи боя с още един месец. Ali позветил този месец за спечелване на симпатията на публиката в Zaire, присмивал се на Foreman при всеки удобен слчай, което дразнело и ядосвало Foreman.Когато минал месеца на отлагане, Ali и Foreman най-накрая се срещнали лице в лице на ринга. В първия рунд, Ali започнал на пръсти, да танцува наоколо както било рекламирано. Но атаката на Foreman била толкова интензивна, че скоро се озовал във въжетата. Foreman забивал злобни удари в тялото на Ali. Обаче, когато се прицелил в главата на Ali, бързо станало ясно, че Foreman се мъчи да направи чист удaр. Въжетата на ринга били по-отпуснати от обикновено, позволявайки на Ali да стои далеч от бесните суингове на Foreman, и после се вкопчил в него, принуждавайки го да изхаби допълнителна енергия за да се отскубне от него. Дали всички приказки на Ali за изпозлването на скорост и движение срещу Foreman са били само трик? Или импровизацията с използването на въжетата станала необходимост заради постоянното напрежение от страна на Foreman? Планирано или спонтанно, така се родил термина "Rope-a dope"(пристратсен към въжето). Ali се отблъсквал от въжетата след остри, рязки удари по лицето, и още след първия рунд, бил в състояние да пробие крехката защита на Foreman. След като минали началните рундове, Ali продължил да поема тежки удари с тялото си, и от време на време някои суинг покраи главата, но Foreman не успял да стовари най-добрите си удари в брадичката на Ali. Ali се въртял и отхвърлял от въжетата, държал и избутвал Foreman, след което изстрелвал закачливи удари когато George най-малко очаквал. Тогава, Foreman започнал да се измаря. Ударите му започнали да стават значително по-накъсани, губейки предишната си ударна сила. Ali дразнел Foreman казвайки: "Това ли е George? Казаха ми, че можеш да удряш силно като Joe Louis!" До осмия рунд, Ali изцяло контролирал двубоя, но продължавал да избягва ударите му и да виси на въжетата. Тогава, в осмия, Ali отскочил от въжетата ненадейно, с внезапен порив, удряйки със силен десен Foreman право в челюстите. Foreman се олюлял, залитнал, и накрая се стоварил, обзет от изтощение, докато Ali от сила. Успял да се изправи на краката си, но съдията спрял двубоя. Това било първата загуба на Foreman, а Muhammad Ali останал единствения боксъор коийто го е победил с KO.Огорчен от загубата, Foreman направил много извинения след мача,като се почне с това че бил упоен, въжетата не били опънати,и се стигне до това че бил разсейван от нелоялен приятел в публиката. До ден днешен обаче няма доказателство за някакви нередностти. Foreman бил легално победен от велик шампион.
Интервюиран наскоро за биографията на Ali, Foreman любезно признава, че Ali успял да го надхитри и надвие честно и открито. И е горд да бъде част от легендата за Ali.Прекарал 1975 почивайки си, но през 1976г, се завърнал към бокса, в Las Vegas. Бил се срещу Ron Lyle, в бой обявен от списание Ring като "The Fight Of The Year."(двубоят на годината). В края на първия рунд, Lyle уцелил с твърд десен, който запратил Foreman в другия край на ринга. Във втория рунд, Foreman захвърлил Lyle срещу въжетата, и може би щял да отбележи KO, но поради техническа причина камбаната била минута преди края на рунда, и Lyle оцелял. Във третия, Foreman продължил да пресира, а Lyle чакал да се отблъсне от въжетата. В четвъртия избухнала шумна кавга. Порой от силните удари на Lyle запратили Foreman на тепиха. Когато Foreman станал, Lyle го зашеметил отново, но точно когато Foreman изглеждал довършен, той успял да накоутира Lyle със силен удар по главата отдясно. Lyle станал на отброяването, след което направил друга брутална комбинация, поваляйки Foreman за втори път. Отново, Foreman станал на отброяването. В петия рунд, и двамата боксъори продулжили да пренебрегват защитата и да разменят най-силните си удари. Всеки зашеметявал другия и двамата едвам се държали на краката си. Тогава, крайно изтощен, Lyle спрял да удря, и Foreman изсипал близо дузина удара върху него, докато накрая Lyle се строполил. Неспособен да продължи, боят бил спрян, и Foreman бил обявен за победител.За следващ мач, Foreman избрал да се изправи срещу Joe Frazier в повторен мач. Frazier бил понесъл огромно количество пердах от Ali в Manila година по рано, и заради перде на очите, в момета бил сляп с едното око, и трябвало да носи контактни лещи за да може да се бие. Като резултат от това, и поради безстрашното му поемане на ударите в първия му мач с Foreman, почети никой не очаквал Frazier да победи. Изненадващо, Foreman-Frazier II бил доста успорван, тъй като Frazier няколко пъти успял да накара Foreman да пропуска, с хитро отместване на глава. Въпреки това можело да вложи малко повече агресия, и за това Foreman отбелязал два нокдауна и спечелил в петия рунд. След това, Foreman нокаутирал Scott Ledoux в три рунда и Dino Dennis в четири, с което завършил годината.
Оттегляне
========
1977г. се оказва година на промяна в живота на Foreman. След като нокаутирал Pedro Agosto в четири рунда в Pensacola, Florida, Foreman отлетял за Puerto Rico, където загубил в дванайстият рунд след съдийско решение от Jimmy Young. Foreman се бил много предпазливо в началото, което му струвало точки, но както в двубоя с Ali, се уморил в късните рундове. Въпреки, че почети направил нокаут в един момент, Foreman не постигнал постоянна атака срещу изплъзващия му се Young, който повалил Foreman в последния рунд и си осигурил победа. На Foreman му призляло много след мача, в неговата съблекалня. Страдал от изтощение и го обливали горещи вълни, вярвал че почети умирал. Твърдял, че се намира в ужасно, страшно място на празнота и отчаяние. Обърнал се към господ за помощ. Обеснява, че усетил господ, който го карал да промени начина си на живот. След това преживяванв, Foreman станал „прероден” християнин, и отдал следващото десетилетие от живота си на християнството. Foreman отказал се от бокса, и станал ръкоположен свещеник в църква в Texas. Отдал се на семейството си и на енориашите си. Също така отворил младежки център, който носи неговото име.
Завръщане
========
През 1987г, след 10 годишно отсъствие от ринга, изненадал светът на бокса, като обявил, че се завръща на 38 годишна възраст. За първия си мач, той отива в Sacramento, California, където побеждава путешественика Steve Zouski с нокаут в четвъртия рунд. Foreman тежал почети 270lbs за мача, изглеждал подпухнал и в много лоша форма. Мнозина смятали, че решението му да се завърне на ринга е голяма грешка, но Foreman твърдял, че се завърнал за да докаже, че възрастта не е бариера за постигане за целите на човек. Спечелил още четири двубоя същата година, постепено отслабвал и си възвръщал формата. През 1988г, той победил девет пъти, и започнало да става тенденция. Никой от опонентите му не бил обявен за съперник, и повечето от тях не били по-добри от недодялани клубни боици. Може би най-значимата победа през този период била с нокаут в седмия рунд срещу отшумялия и понапълнял бивш шампион в леко тежка и полу тежка категория Dwight Muhammad Qawi.Foreman, винаги е бил бавен и трудно подвижен борец, но не бил загубил много от подвижността си след първото си оттегляне от ринга, въпреки че му било трудно да запази баланс след по силните удари, които правел, и вече не можел да прави чести комбинации. Разбира се, все още можел да прави единични тежки удари. Забележително, изтощението, което го преследвало като млад през последните рундове на ринга, изглежда било изчезнало, и той можел спокойно да се съзтезава 12 рунда. Foreman отдавал това на новия си лежерен боен стил – той обеснявал как, по-рано в неговата кариера, липсата му на издържливост идвала от огромното количество нерви и напрежение, които чуствал, когато се боксирал.До 1989г, Foreman бил станал успешен бизнес предприемач, продавайки всичко от хамбургери до шумозаглушители по телевизията. До скоро познат като отнесен и не приятелкси настроен Foreman, бил заменен от усмихнатия и приятелски настроен George. Той и Ali станали много добри приятели, и той последвал доскорошния си съперник и тръгнал по стъпките му, като се постарал да стане звезда и извън границите на бокса.Foreman продължил своя победоносен път, печелейки още пет мача, главно срещу опоненти от ниско ниво, въпреки че отбелязал победа след 3 рунда срещу Bert Cooper, средно талантлив боец, който щял да спори за титлата с неоспоримия в тежка категория Evander Holyfield.През 1990г, Foreman срещнал бившия кандидат за титалата Gerry Cooney. Cooney се завръщал от дълъг период на неактивниост, и се знаело че имал слаба брадичка, но силата на неговите удари била достатъчна за да убеди някои, че това бил първия опасен опонент на Foreman след завръщането. Със сигурност, Cooney разколебал Big George през първия рунд, но когато Foreman уцелил чисто през втория, Cooney замръзнал на място. Секунди по късно, направил два нокдауна, и Foreman записал един от най-унищожителнитие нокаути в историята на тежка категория. Изведнъж, някои фенове започнали да приемат завръщането на Foreman на сериозно. Той спечелил още 4 мача тази година.Тогава, през 1991г, въпреки че не бил побеждавал по високо оценени съперници след завръщането си, на Foreman му била дадена възможността да се изправи срежу безспорния шампион в тежка категория Evander Holyfield за световната титла в Pay Per View събитие по бокс. Много малко експерти по бокса дали на 42 годишния Foreman шансове за победа. В началото той започнал поемайки няколко от най-добрите комбинации на Holyfield и от време на време успявал да реализира мощен удар. Holyfield доказал, че е твърде трудно да му се направи нокдаун, и бил доста напред с точките по време на двубоя, но George изненадал мнозина, като издържал целите 12 рунда, преди да отстъпи по точки. Рунд 7, в който Foreman разклатил баланса на Holyfield след което бил зашеметен от могъща комбинация и това станало рунд на годината за списание Ring. След като мача приключил, Foreman казал на репортерите, че половината от неговата мечта е изпълнена, тъй като показал на света, че човек може да издържи 12 рунда и след 40 години. Той загубил мача, но спечелил уважение заради неимоверните си усилия.Година по-късно, Foreman се бил с пътешественика Alex Stewart, който преди бил спрян в първият рунд от Mike Tyson. Foreman направил два нокдауна на Stewart във втория рунд, но изразходил много енергия за това. В последствие се уморил, и Stewart успял да причини най-лошото поражение в кариерата на Foreman. До края на 10-тия, финален рунд лицето на Foreman едвам се разпознавало от кръв и подутини, но съдиите решили, че е направил достатъчно и му отсъдили победа по съдийско решение. Много се опитвали да накарат George да се оттегли след този мач, но той отказвал.През 1993г, Foreman бил отново под въпрос като получател на титла, въпреки че това било за свободния WBO шампионат, който по това време повечето фенове смятали за бледо подобие на истинската титла в тежка категория за която тогава се борели Holyfield и Riddick Bowe. Опонента на Foreman бил Tommy Morrison, млада надежда, познат със своята свирепа сила на удара. За разстройване на Foreman, и за отвращение на публиката, Morrison се отдръпвал от боя, отказвал да разменя „toe-to-toe”, и от време на време дори обръщал гръб на Foreman. Стратегията се отплатила, обаче, упсял да надбоксира Foreman от далечно разстояние. Боят наближавал, но след 12 рунда Morrison спечелил след съдийско решение. Въпреки че било немислимо за времето си, за Foreman, още един за титла в свръх тежка категория, го чакала зад ъгъла.
Възвръщане на титлите в тежка категория
==============================
През 1994г, Foreman още веднъж усетил предизвикателството за световния шампионат, след като Michael Moorer бил победил Holyfield за титлите IBF и WBA. Естествено, в началото му било отказано да се пробва за титлите, заради скорошната загуба от Morrison. Използвайки невероятни политически умения, Foreman отнесъл въпроса до съда, пледирайки за възрастова дискриминация. Спечелил случая, и още един опит за титлата. Двубоят бил на 5 Ноември в Las Vegas, Nevada. Още веднъж, Foreman бил голям победен съзтезател. За девет рунда, Moorer с лекота го набоксирал, удряйки и отмествайки се, докато Foreman пръхтял наоколо, неможейки да натисне спусъка на своите удари. В началото на десетия рунд, Foreman изоставал на всички съдийски карти. Тогава, ненадейно, десен удар закачил брадичката на Moorer, с разцена долна устна, той се свлякъл на тепиха. Лежал неподвжно по гръб докато съдията отброявал до 10. И просто така, Foreman станал шампион отново. Като чудо, невярвайки, той застанал в неговия ъгъл и започнал да се моли, докато публиката бурно го аплодирала. С тази историческа победа, Foreman счупил два рекорда: На 45 годишна възраст, станал най-възрастния боец спечелил короната в тежка категория, и, 20 години след като загубил титлата, поставил рекорд за най-дълъг период между два шампионата.Скоро след боя с Moorer, Foreman започнал да говори за потенциален супер двубой срещуMike Tyson. Организацията WBA, обаче, изискала той да се бие с техния No. 1 боец, който по това време бил компетентения, но застаряващия Tony Tucker. Поради неясна причина, Foreman отказал да се бие с Tucker, и позволил на WBA да го раздели с колана му. Тогава той решил да се бие с боеза средно ниво Axel Schulz от германия в защита на IBF титалта си. Schulz бил масивен боец, но експертите които сметнали че той няма шанс не били взели напредвид неговата здравина и подвижност. Schulz правел силни удари от далечно разстояние, не бил притеснен от силата на Foreman, и ставал все по стабилен и смел по време на мача. Foreman приклщчил мача с гротестна подутина на едното око, на бил нагарден след много спорно съдийско решение. IBF поискали незабавно повторен мач в германия. Foreman отказал да пътува до там, и го разделили с отсналата му титла. След това, интересът към Foreman-Tyson отшумял, и също толкова бързо щяла да отшуми и славата от титлите на Foreman.През 1996, Foreman се завърнал в Tokyo, отблеязвайки лесна победа над неизвестниа Crawford Grimsley след решение в 12 рунд. През 1997, се изправил срещу незначителния съперник Lou Savarese печелейки след решение поради наказание на противника. Тогава се появила още една линия в кариерата на George. WBC решили да го изправят срещу Shannon Briggs в елиминация за титла срещу WBC шампиона Lennox Lewis. Briggs бил талантлив но непостоянен боец, Foreman видял в това възможност за най-добро представяне от години. Както много други опоненти на Foreman, Briggs се опитвал да го надлъже но постоянно отнасял огромни удари. След 12 рунда, още веднъж имало спорно съдийско решение. Този път, Foreman се оказал жертвата – а не печелещия – от жалкото съдийско решение, и Briggs бил обявен за победител. В поражението си, Foreman бил умерен и спокоен. Веданага след това, обявил оттеглянето си.
Второ оттегляне
===========
Foreman планирал да се завърне към бокса в мач срещу Larry Holmes през 1999г. Двубоят бил насрочен за Houston Astrodome на pay per view. Боят бил под надслов "The Birthday Bash" заради наближаващите рожденни дни на двамата бойци. Foreman трябвало да спечели 10 милиона долара и Holmes - 4 милиона долара. Обаче, преговорите пропаднали мача бил отложен. Вендага след отлагането на мача, Foreman казал че няма планове да възобновява кариерата си на боксъор. Той обявил пре Февруари 2004 че тренирал за още един мач, но плановете били провалени от съпругата му.
сап4ето!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар