Keith Hector Jardine (роден на 31-ви октомври, 1975 г.) е състезател по смесени бойни изкуства (MMA) в полу-тежката категория. Става известен с участието си в турнира Ultimate Fighting Championship (UFC).
Дебюта му там е в риалити шоуто The Ultimate Fighter 2, където се състезава в тежката категория с треньор Rich Franklin. В момента той тренира в отбора на Greg Jackson. Той има победи над големи имена в UFC като Chuck Liddell и Forrest Griffin, а е известен и със собствения си стил на игра в клетката.
Keith Jardine преди MMA
Той завършва спортно образование в New Mexico Highlands University. В края на 1990 започва работа като треньор по американски футбол, но осъзнава, че да бъде състезател е по-вълнуващо за него. Той има участия в състезания по ръгби и по борба, без да има някаква реална подготовка на земята. Но дори и това не му стига. Когато през 2000-та година среща треньора Greg Jackson, Jardine започва да тренира спорта, за който е мечтал от години - MMA.
Освен треньорската си дейност, Jardine е бил и личен треньор, пожарникар, миньор и ловец на глави.
Кариерата в MMA
Jardine печели дебюта си в MMA на 19-ти август, 2001-ва, срещу Amir Rahnavardi. Всъщност той печели 8 от 10-те си първи двубоя, няколко от които са в организацията King of the Cage. Загубата му по това време е с нокаут от тежките ръце на Travis Wiuff и има равен двубой срещу Keiichiro Yamamiya в Pancrase.
Jardine има и четири двубоя като професионален боксьор. Статистиката му в този спорт е три победи и един равен. Последния му боксов мач се състоя на 20-ти август, 2004-та, като именно той завърши равен.
Jardine се състеазава в риалити шоуто The Ultimate Fighter 2 и макар, че беше първия боец, който треньора Rich Franklin избира, Jardine не успява да отбележи победа срещу Rashad Evans в полу-финалите.
Но "The Dean of Mean" печели два двубоя в UFC срещу Kerry Schall (TKO) и Mike Whitehead (съдийско решение) след края на шоуто.
След добра кариера в UFC, той подписва със Strikeforce, където играе в момента и при последния си двубой записа равен резултат срещу Gegard Mousasi.
Стил на игра
Jardine е известен с неговата способност да понася силни удари и отлични страйкинг умения. Освен това има силен удар, използва ударите с крака добре и притежава стабилна защита от събаряния. Той не е известен с уменията си на земя, но използва ключове и прийоми от граплинга, когато му е нужно.
Jardine има черен колан по изкуството на Greg Jackson - Gaidojutsu.
Сап4ето и любезното съдействие на http://www.mma-bulgaria.com/
Истинско име: Ханс Лундгрен Рожденна дата рождения: 3 ноември 1959 г. Място на раждане: Стокхолм, Швеция Професия: актьор и продуцент Образование: Кралски технологичен университет (Швеция) – физик. Вашингтонски университет (САЩ). Университет в Сидни (Австралия) – химик, магистър по химическо машиностроене. Масачузетски технологически институт (САЩ). Школа по драматични изкуства (Ню-Йорк) Постижения: 2-ри дан карате. Шампион на Европа тежка категория по фулконтактно карате 1980 и 1981 г. Шампион на Австралия в тежка категория (1982 год). Семейство: Баща и майка: учени, членове на шведската Кралска академия на науките По-голям брат: Йохан, инженер-химик Роден съм на 3 ноември 1959 г. в градче на север от Стокхолм, родителите ме нарекоха Ханс. Така се е казвал дядо ми. Като дете бях спокоен, тих и болнав, постоянно страдах от алергии. Докато моите съученици ходиха по спортните клубове и дискотеки, аз залягах над учебниците или свирех на тромбон. От постоянното си ниско самочувствие не бях уверен в себе си. И със спорт не се занимавах, тъй като бях много слаб и се срамувах от кльощавото си тяло. Когато бях на 12-годишен ми попадна книга за карате и аз буквално я "изядох" с кориците. Заинтересувах се от карате и изгледах всички филми на Брус Ли. Карате ме привлече силно, струваше ми се, че това е най-мъжествения спорт, че каратистите са супермени. И веднъж отидох в клуб по карате Киокушинкай. Там открих всичко, което ми се искаше, а не ми достигаше. Не знам, как издържах в началото на тежките натоварвания, с които е известен стила. Бях привлечен неудържимо към Киокушин. На тренировките отивах разгрят и направо започвах да спарингувам. Оказа се, че точно от това съм се нуждаел. Никога не ми стигаше да играя, да понасям и нанасям тежките удари, да чувствам болката. Никога не съм бил жесток, но имах нужда от самоутвърждаване и контактният бой ми помогна. Биеха ме, биех и аз. Това страшно ми харесваше. Даже започнах да търся приключения в крайните квартали на Стокхолм. Чупех дъски и тухли със стотици. Когато осъзнах, на какво съм способен, че не съм страхливец и слабак, аз се успокоих и започнах да гледам на карате по друг начин. Наистина, тогава още не осъзнавах, че карате не е само система за самозащита, но и философия, и начин на живот. Родителите ми пък бяха решили, че съм се побъркал. След няколко добри представяния на състезания бях забелязан от Браян Фиткин - 5 дан- ръководител на централната Стокхолмска школа по Киокушин. Започнах тренировки при него и през 1977 г. спечелиш шампионата на Швеция, като задържах титлата си три години поред. Тренирах повече, отколкото спях. През 1979 г. победих на открития шампионат на Великобритания. Първите няколко години тренирах в Швеция, но ми се струваше недостатъчно и заминах за Япония, където за късмет станах един от учениците на Масутацу Ояма. Няколко месеца по-късно станах финалист на световния шампионат в Токио. Там загубих в допълнителното време от прочутия Макото Накамура. Ако се отчете, че шампионатите по Киокушин се провеждат в една категория - абсолютна - и се провеждат само в Япония, където съдиите са предимно японци, то е ясно, че аз бях на седмото небе от щастие. Впоследствие станах капитан на националния отбор на Швеция. По това време участвах в състезания по фулконтактните правила и през 1980 г. станах европейски шампион в тежката категория, като година по-късно повторих успеха си. По същото това време завърших добре училище и постъпих в Стокхолмския Кралски технологичен факултет по химия. Получих и стипендия за университета в Сидни, където учих една година и спечелих откритото първенство и на Австралия. Там бях забелязан от кралицата на диско Грейс Джоунс. На нея и предстоеше турне и ми предложи да й стана телохранител. Аз се съгласих, скоро между нас връзката стана силна и с нейна помощ получих през 1985 г. малка роял във филма "Изглед към долината на смъртта" за Джеймс Бонд. Покрай Грейс завързах маса полезни познанства. През 1985 г. започнах снимките за ролята ми в "Роки 4", която ми донесе и световна слава. Бодибилдингът ми направи 115 кг машина. Това ми беше нужно за ''Роки-4''. Когато за първи път се срещнах със Сталоун, той каза, че му е нужен по-тежък и мускулест човек. Аз започнах да трупам мускулна маса и започнах с бодибилдинг. До този момент не бях се занимавал с бодибилдинг. Работил съм с тежести по време на подготовката ми за състезания по Киокушин. Работата е там, че в Киокушин бият с всичка сила и трябваше да подготвям тялото си така, че да не чувствам ударите. Преди началото на снимките на “Роки-4” здраво захванах бодибилдинга и даже спрях тренировките по карате, докато достигнах 115 кг. Сега се старая да комбинирам тези две мои увлечения, поне се стремя да трупам голяма мускулна маса, защото губя рязкостта на ударите и не мога да се движа бързо. Така, че Шварценегер може да не се безпокои, няма да му ставам конкуренция. След два месеца получих ролята. Седмица преди филмът да излезе на голям екран ми позвъни Сталоун и ми каза: “Запомни ми думите. Сега си неизвестен, но след седмица ще си звезда”. Така и стана. Много съм му благодарен. Той се стремеше на екрана всичко да изглежда както в живота. Когато отработвахме бойните сцени, той ми каза да бъда сериозен, иначе на екрана ще се вижда, че си играем. Макар че Слай разбира от бокс, още след първия снимачен ден той се оказа в болница със счупени две ребра. Разбира се не го сторих от лошо сърце. “Роки-4” ми донесе световна слава, но и ми затвърди репутацията на тъп здравеняк, който на екрана може само да маха с ръце и крака. Макар че още преди “Роки” започнах да вземам уроци по актьорско майсторство, така и не успях да избягам от ролите на мускулести идиоти. Лундгрен се старал да не забравя навиците си от карате и това му помогнало при снимките на филма "Конфликт в малко Токио", където му партнира синът на Брус Ли - Брандън. Сценарият ми хареса. Аз и до сега смятам, че това беше добра роля. В този филм играя ролята на офицер от полицията на Лос Анджелис Кеннър, който се родил и израснал в Япония. Когато бил на 9 години, неговите родители били убити от членове на японската мафия -якудза. Кенър свободно говори японски, живее в между японци, мисли както японец, води японски начин на живот, занимава се с бойни изкуства. Поради това той е единственият бял полицай, който работи в азиатската част на града. На мен и партньора ми, който играе Брандън, ни предстои борба с престъпността в района "Малко Токио", където мафията се оглавява от тип, който току що е пристигнал от Япония. По време на повествованието се разбира, че той е убил моите родители и в решаващия момент аз го разпознавам по татуировките. Между нас обаче няма ненавист, ние съблюдаваме отношенията си по самурайския кодекс на честта, макар че той извършва зверски престъпления. В края на филма водим бой със самурайски мечове. Много ми хареса работата с Брандън Ли, който се снимаше за първи път в киното. Много хора го сравняваха с баща му, но аз не познавах баща му. Според мен обаче Брандън беше съвсем друг човек. Хареса ми, че не лежеше на славата на Брус Ли, а се стараеше да направи своя кариера в киното и затова работеше по-здраво от много други актьори. Киокушин прилича доста на тайландския бокс, има много придвижвания, удари с лакти, лоукикове. Брандън играеше по китайски маниер - финтове, високи удари с крака, красиви движения. Докато аз предпочитах да използвам мощни нокаутиращи удари, той използваше ескиважи, уловки, хитрости. Той беше не само майстор по бойни изкуства, но и приятен човек. Към предложението да се снима в в “Универсален войник" се отнесох скептично, тъй като знаех, че Ван Дам се стреми да демонстрира максимум карате, а аз исках да играя повече актьорски роли, отколкото да се изявявам като боец. Между другото след като излезе филма Ван Дам призна в едно интервю, че е бил много внимателен, помнейки какво се е случило със Сталоун. Аз обаче бях много акуратен и той се отърва с минимум синини. В Киокушинкай аз привикнах към болката и не се боя да получавам удари и с готовност сам ги нанасям. През май 1992 г. се случи нещо интересно. С Ван Дам бяхме в Кан, където бяхме обградени от тълпи фенове, телевизии, фотографи и журналисти. Преди това се бяхме уговорили, че докато подхождаме към залата, ще дойдем от различни страни и уж случайно срещнали се, ще почнем, да се блъскаме, все едно ще се сбием. Охраната се намеси и ни разтърва, като телевизиите пуснаха репортаж, а фотографите продадоха снимките си на купища списания. На никой не му дойде на акъла, че ако бях решил да се бия с него, нямаше да се го блъскам, а просто щях да му забия един и последствията щяха да бъдат печални. Ролите ми в киното са доста разнообразни. Руски боксьор убиец (“Роки-4”), руски спецназовец (“Червеният скорпион”), полицай (“Конфликт в Малко Токио”), виетнамски ветеран-садист и палач (“Универсален войник”),престъпник (“Дървото на Джошуа”), автокрадец (“Безопасно място”), спортсмен петобоец и т. н. Трябва да кажа, че не се стремя да демонстрирам на екрана бойни изкуства. Естествено и на мен ми харесва да раздавам високи удари с крак, да повалям противниците си с удари от карате, но ми се струва, че демонстрацията на чиста физическа мощ изглежда добре, особено когато сеправи от здравеняци като мен. Всяко лято Долф Лундгрен заедно с приятели преподава карате на летни лагери. Въпреки всичко с карате не съм се разделил. От 1983 г. с идването ми в САЩ се занимавах в продължение на две години само с бодибилдинг, но после се върнах на татамито. Прекратих състезателната си кариера, но тренирам усилено и до сега и смятам да го правя до края на живота си. Още в Швеция взех изпита за първи дан, преди да тръгна получих втори, а тук в щатите взех и трети.Всяко лято се връщам в Стокхолм и преподавам карате на летни лагери, където се събират между 100 и 200 юноши. След “Роки” свалих малко от теглото си, като така ударите ми придобиха рязкост, движенията ми станаха по-леки. Благодарение на карате аз се превърнах от комплексирано дето в това, което съм сега. Киокушин ме оформи, както физически, така и духовно. Долф Лундгрен е женен щастливо за бижутерийния дизайнер Анет Квиберг. В Холивуд имам репутация на любовник. И за това имаше основания. Дълго живях с Грейс Джоунс, след това с известната италианска манекенка Паула Барбиери. През януари 1994 г. ние се оженихме с Анет в Стокхолм, в съответствие с нашите народни традиции. На 29 април 1996 г. Анет ме направи най-щастливия човек - станах баща. Филмография:
1. HIDDEN AGENDA (2002) 2.УНИВЕРСАЛЕН АГЕНТ (2000) 3. /BRIDGE OF DRAGONS/ (1999) 4. STORM CATCHER (1999) 5. JILL RIPS (1999) 6.LAST PATROL (1999) 7.MINION (1998) 8./BLACKJACK (1998) 9.SWEEPERS (1998) 10.FROGS FOR SNAKES (1997) 11.PEACEKEEPER (1997) 12.R. P. M. (1996) 13.HELLBENT (1996) 14.SILENT TRIGGER (1996) 15.JOHNNY MNEMONIC (1995) 16.MEN OF WAR (1994) 17.PENTATHLON (1994) 18.SNIPER-2, THE (SHOOTER, THE)/ (1994) 19.JOSHUA TREE (1993) 20.UNIVERSAL SOLDIER (1992) 21.COVER UP (1991) 22.SHOWDOWN IN LITTLE TOKYO (1991) 23. COME IN PEACE (DARK ANGEL) (1990) 24.RED SCORPION (1989) 25.PUNISHER (1989) 26.МASTERS OF THE UNIVERSE/ (1987) 27.А VIEW TO A KILL (1985) 28.ROCKY IV (1985)
Да проследим в детайли историята на Вадо – рю карате такова каквото се тренира днес. Вадо – рю карате е създадено от покойтият Хиронори Оцука (1892-1982). Оцука тренирал в ученическите си години(1906-1911) Шиндо Йошин рю джу-джуцу при Накаяма Татсусабуро (кендо инструктор, 1870-1933 ) и други джу-джуцу стилове докато е бил студент в университет Васеда в Токио. Измежду тези стилове той е тренирал Йошин Кориу джу-джуцу от Канаиа Мотоо (от 1919 до 1921г.) според Др. Фудживара. Оцука започва да тренира карате при Фунакоши Гичин (основателят на Шотокан, 1868 - 1957), който пристига в Токио от Окинава през 1922 г. По-късно се е обучавал при Мабуни Кенва (основателят на Шито рю, 1889 – 1952г.), който идва от Окинава и живее в Токио през периода 1928 – 1929г. Също така Оцука учил от Мотобу Чоки (1870 – 1944г.) от Окинава (най-вече катата Найханчи във Вадо рю). Според мойте проучвания (всички коментари са на авторът на статията - Б.пр.) Оцука остава с Фунакоши до 1935г. Можем да обобщим, че Вадо рю има за основа окинавското карате, но повлияно от джу-джуцу и кендо начин на мислене.
1934г. Оцука открива собствена школа под името Dai Nippon Karate Shinko Club. Обикновено това се смята за началото на Вадокай. Световната купа по Вадо рю през 1999г. в Токио беше предвидена да бъде 65- та годишнина на Вадокай.
1935г. ’Karatedo Kyohan’ от Фунакоши Гичин е издадена. Това е 3-та книга на Фунакоши (другите две са ’Ryukyu Kenpo Karate’ 1922 и ’Rentan Goshin Karatejutsu’ 1925). Оцука в тази книга показва някои техники. Тези снимки на Оцука са първите публикувани в книга.
От ’Karatedo Kyohan’ от Funakoshi Gichin, 1935. На тези снимки горе Фунакоши Гичин демонстрира Идори техтики (защита в седяща позиция) срещу Oцука Хиронори. На следващият ред снимки (долу) Оцука показва Тантодори (защита при атака с нож срещу Шимицу Тошиюки.
1938г. Dai Nippon Karate Shinbukai е създадена. Главен инструктор е Оцука Хиронори, а председател е Еригучи Ейчи. Счита се че Еригучи е дал името Вадо рю.
Вa= мекота, спокойствие и хладнокръвие хармонизиращо, допълващо, японско
Дo = път
Рю = стил, школа
Ва има различне знабения, но в началото идеята да бъде чисто японско и различно от окинавското е била доминираща. А и тогава Япония е била във война с Китай. В някои случай в миналото Ва е било използвано в значение на джу джуцу (например Shoshouryu Yawara-jujutsu).
1938г. Накасоне Генва написва гигантска книга за карате “Karatedo Tai-kan”(417 стр.). Оцука показва в тази книга 7 танто дори техники срещу Като Тошио (в тази книга танто дори техниките са наречени – Танкен тори - Омоте).
1940г. Вадо рю каратеджуцу е регистрирано в Бутокукай, Киото за демонстрация на различни Будо заедно с Шотокан рю, Шито рю и Годжу рю. Това представяне е признато за първото официално наименуване на карате стиловете. По-надолу следва съдържанието на тази регистрация:
Техническа система на Вадо рю
Преставена от Др. Фудживара в “Wadokai 60 years”
Регистрирана в Бутокукай, Киото 1939г. и ревизирана в Tojo Butokukai (1942-1945г.) Tandoku Enrengata 9 Kata
Техниките регистрирани в Бутокукай са много обширни и изчерпателни в сравнение с тези, които се практикуват днес. Трябвало е да бъдат такива са да бъдат приети като стил от японското буджуцу.
1941-1945г. Япония е въвлечина в Втората Световна Война. През този период всички прояви свързани с карате са спрени.
1948 г. Zen Nippon Karate Renmei (ZNKR-Общояпонска карате федерация) е основана само с група по Вадо рю. По същото време Шотокан основава Японска карате асоциация - Japan Karate Association (JKA). Организацията на всеки от стиловете тогава е работила независимо от другите.
1955г. ’Karatejutsu no Kenkyu’ (Kenkyu = уча) е публикувана на базата на ’Karatejutsu Oboegai’ (Oboegai=меморандум, публикувана през 1949г. от токийският университетски карате клуб) Книгата представя 9 кати от Вадо рю. Това става по-късно основа за книгата “Карате до част 1” от Оцука, публикувана през 1970г.
От бюлетина на Вадокай 1955г. Оцука показва дзун дзуки.
ZNKR започва да публикува бюлетин за членове. Автор е генералният секретар Ишизука Акира. Изглежда ZNKR е единствената карате организация, която има такъв бюлетин.
1964г. Официално всички стилове се включват в организацията Zen Nippon Karate Renmei (FAJKO).Никоя частна организация не може да използва името “Все японска”. Вадокай приема името FAJKO Wadokai – днес JKF Wadokai (Japan Karate Federation Wadokai), защото Вадокай има близко сътрудничество с японската карате федерация, официалната федерация в Япония.
1970г. “Карате до част 1” от Х. Оцука е публикувана. Той презставя 9 Вадо рю кати – Пинан – 5, Найханчи, Сейшан, Кушанку и Чинто. Той заявява в неговата книга, че “ Вадо кай има тези 9 кати и нищо повече. Ако учиш Ката задълбочено и внимателно, тогава 9 кати са вече твърде много. Това е моето виждане.” В тази книга 9-те Вадо рю кати най-накрая са стандартизирани. Но особено в Европа някои инструктори показват и други кати – Бассай, Джион, Джитте, Нисейши и Рохай, въпреки че те не са официално във Вадо кай. Това е може би защото повече кати са били необходими отчитайки състезателната ситуация с другите стилове. Но тези случай причиняват “смущения” в Вадо катите. В някои състезания на ФЕВ можем да видим примерно 4-5 различни Бассай кати. Днес Вадокай е стандартизирал тези кати.
Катите във Вадо рю и кой е оказал влияние при изборът им.
- Пинан – Шодан, Нидан, Сандан, Джодан, Годан – Оцука е изучил при Фунакоши (Фунакоши е бил наричан Пинан сенсей в Токио). Но след срещата си с Мабуни той преправя тези кати приемайки някои идей от Шиндо Йошин рю. Фунакоши Мабуни
- Найфанчи – Оцука казва ,че е взел Найфанчи от Мотобу, но тази във Вадо рю има малки разлики от тази на Мотобу. Мотобу
- Сейшан – от Фунакоши – очевидно е, че Оцука е взел тази ката от Шотокан (днес Хагецу). В никой друг стил Сейшан не е играна по този начин. - Кушанку – от Фунакоши иМабуни - Чинто – от Фунакоши и Мабуни – и двете Кушанку и Чинто са подобни на тези в Шито рю и Шотокан. Те би трябвало да се класифицират като Итосу Кушанку и Итосу Чинто. - Бассай – от Фунакоши – Бассай ката в Шито рю, Шотокан и Вадо рю са в същъто течение – Итосу Бассай, но тази във Вадо рю е пряк наследник на тази от Шотокан. - Джион и Джите – от Фунакоши – тези кати изжлежда са от подобен тип. В Шотокан и Шито рю те са много близки. - Нисейши – Мабуни – Оцука може да е изучил тази ката първо от Фунакоши, но по-късно я е преправил като в Шито рю. - Рохай – от Мабуни – тази на Мабуни е Итосу Рохай. Вадо Рохай е Рохай Шодан, докато Шотокан Мейкю е Рохай Нидан. - Ваншу – от Фунакоши – вероятно Оцука не е правил много промени в тозш ката.
1981г. Няколко месеца преди смъртта на Оцука една група със синът на Оцука начело се отделя от Вадокай. Тази група се нарича Wado ryu Renmei.Но тази група се счита за частна група в Япония.
1989г. Ново отделяне се състои от Вадо рю Ренмей. Сузуки Татсуо, живеещ в Лондон, се отделя Вадо рю Ренмей и открива своя мастна група - Международна Вадо рю федерация (IWF )
Днес Вадо рю се тренира в три различни организации, но Вадокай за сега е най-голямата и единствена член сна японската карате федерация (JKF).Вадокай е организацията, която има близко сътрудничество с ЯКФ и СКФ (световна карате организация).
1994г. Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио. 1999г.Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио.
Роден на 17.05.1980 в Хоунслоу, Англия. Когато бил на 6 години, неговите родители се развели и той заедно с маика си Клеър и брат си Валентин се изместили в Холандия, където той живее от тогава.
Като дете се състезавал в няколко спорта като джудо, атлетика и баскетбол. Започнал да тренира на 15 години, когато брат му го завел в салона на Крис Долман, където да го научи как да се защитава и в началото никак не му харесало да тренира, но започнало да му харесва чак след като започнал да тренира с Бас Рутен, Йоп Кастел и др.
Неговият първи ММА професионален бой бил на 19 годишна възраст, побеждавайки Рикардо Файет с гилотинено задушаване на 21.10.1999 на „It's Show Time“ .
След като поставил рекорд с резултат 10-3 на събития като RINGS, той дебютирал в PRIDE на 20.07.2002 побеждавайки Юсуке Имамура само за 45 сек. Той щял да спечели още два боя на PRIDE преди да влезе през 2003 PRIDE средна категория Гранд Прикс на PRIDE тотална елиминация 2003г и да загуби от бъдещия UFC шампион на тежка категория Чък Лидел на мач на четвърт финалите. Успял да се възтанови и да бие Томохико Хашимото на фестивала Inoki Bom-Ba-Ye 2003-Inoki за 36 сек. На 31.10.2004г той се бил с Хиромицу Канехара и го победил на първия рунд на PRIDE 28 – High Octane. Той загубил следващия си двубой срещу бразилския топ тийм боец Антонио Родриго Ногейра. През 2005 той участвал на PRIDE Грант Прикс средна категория на PRIDE Total Elimination 2005, където той бил бившият шампион на тежка категория Витор Белфорд, като го повалил още в началото. Той щял да продължи да се бие с Игор Вовчанчин на четвърт финалите на PRIDE Critical Countdown 2005 отнемайки му по-малко от 2 мин. да спечели чрез предаване. Той загубил на полуфиналите от шампиона Маурицио Шогун Руа.
През Февруари 2006 Оувърийм бил руския топ тийм фаворит Сергей Кхаритонов. Той спечелил боя, като наранил рамото му. С тази своя победа над Кхаританов, Оувърийм си осигурил място на PRIDE 2006 Open Weight Grand Prix на PRIDE Total Elimination. Той се бил срещу бразилския жиу-жицу специалист Фабрицио Вердум, изгубвайки от него във втория рунд.
След тази загуба, Оувърийм отпътувал за Сан Хосе, Калифорния за да се бие отново срещу Витор Белфорт на Strikeforce-Отмъщение. Въпреки, че това било главното събитие, Оувърийм спечелил направил решаваща победа с този мач. Месец по-късно той се завърнал на PRIDE за един мач с много големи очаквания с Антонио Ногейра. Рано, още във втория рунд Оувърийм залитнал от едно круше и след това Ногейра връхлетял върху него с поредица от удари.
На PRIDE Final Conflict Absolute той загубил от Рикардо Арона. Оувърийм получил удар в крака, не много сериозен но достатъчен, за да изтръпне и да не го усеща. Неспособен да се защити срещу Арона, той се отдръпнал за да предотврати по-сериозно увреждане.
След това той претърпял още една загуба срещу Маурицио Руа на Pride 33, но се завърнал през Юни 2007 с величествена победа над Майкъл Кнаап на К-1 Гранд Прикс в Амстердам (въпреки, че К-1 се води като кикбокс мач, двубоят се провел по ММА правилата)
На 17.09.2007, на К-1 Hero's GP Final средна категория, Алистър отново се изправил срещу Сергей Кхаританов. Оувърийм показал доминиращо движение още в момента, в който започнал първият рунд.
На 16.11.2007 Оувърийм победил Пол Буентело за титлата Strikeforce тежка категория чрез удари в колената.
На 15.06.2008 спечелил чрез КО в първия рунд срещу Лий Тае-Хюн на DREAM.4
Не след дълго Оувърийм победил световния шампион на К-1 Гранд Прикс 2001 Марк Хънт в първия рунд чрез предаване на турнира DREAM 5!
Неговият следващ двубой бил срещу Мирко Филипович на DREAM.6 на 23.09.2008 След първата половина на първия рунд, където се видяло че Оувърийм има надмощие над Филипович, ефективно нападайки го от топ позиция, нахвърляйки се на своя хърватски враг, двубоят бил прекратен и деклариран като нечестен, заради ударите на Оувърийм в слабините на Филипович.
По-често Оувърийм се изправял срещу Бадр Хари, един от най-големите съперници за К-1, по правилата на К-1. Той победил Хари с нокаут в първия рунд, достигайки едно от най-големите си постижения до момента.
В интервю през 2008, той заявява, че би искал да участва в двубой на UFC в близко бъдеще. Той наистина би се зарадвал много ако имал възможността за реванш срещу Чък Лидел ,след загубата си от него през 2003. Оувъриим бил забелязан и на UFC 93 в Ирландия на двубой с Дана Уайт, показвайки че той е готов да се бие на UFC.
Носел се слуха, че Оувърийм щел да направи първия си двубой срещу непобедимия Брет Роджърс на тежка категория на 06.06 на Strikeforce: но поради нараняване на ръката плановете за двубоя пропаднали. Според мениджъра на Golden Glory Бас Буун, Оувърийм страдал от инфекция на ръката след побой в нощен клуб в ранния Май 2009. Според Буун, Алистър и неговият брат Валентийн – и двамата доста тежки – били въвлечени в побой след който 5 члена на охраната били откарани за лечение в болница.
Rickson е син на Helio Gracie и е израстнал с жиу-житцуто на семейство Gracie. На шест годишна възраст той започва да се състезава, на 15 вече преподава бойното изкуство, а на 18 получава черния си колан. На 20 Rickson печели първата си знаменита победа над известния боец в тежка категория Zulu, който до тогава е имал 140 поредни победи. С тази победа, Rickson получава всенародно уважение като топ боец, оставяйки своята след в Gracie жиу-житцу и Gracie Challenge. Пет години по-късно Zulu иска реванш и губи отново от Rickson пред 20,000 души публика. Този двубой е включен във видео компилацията Gracie Jiu-Jitsu in Action Volume 1. Rickson е 7-ма степен черен колан шампион на фамилията Gracie, чиито техники се смятат за най-финното изразяване на Gracie жиу-житцуто. Неговият талант и ранното му занимание със спорта оказват влияние на 400-те му двубоя, в които не е победен, включително в жиу-житцу състезания, състезания по свободна борба и самбо и в двубои с отворени категории или свободни боеве. Rickson е двукратен шампион на Бразилия по свободна борба, златен медалист по самбо (може да видите Rickson да се бие срещу руски експерт по самбо в Gracie Jiu Jitsu In Action Volume 2) и за почти две години остава световен шампион в средната и отворената категория по жиу-житцу. Той се състезава в Япония в Japan Vale Tudo, като печели и двата турнира през 1994-та и 1995-та. По това време е признат от японците за носител на самурайски дух. През 1997-ма в състезанието Pride 1, което е било посетено от 47,860 зрители, той побеждава известния японски боец Nobuhiko Takada за 4:47 в първия рунд. Година по-късно, през 1998-ма в PRide 4, Rickson защитава титлата си. В един от най-дългоочакваните двубои по смесени бойни изкуства, който привлича 50,000 зрители, Rickson побеждава Takada още веднъж. В Colosseum 2000, който също се провежда в Tokyo Dome и е гледан от 30 милиона телевизионни зрители там, Ricкson се бие срещу най-добрия японски боец Masakatsu Funaki. Той побеждава опонента си с rear naked choke в 11:46 на първия рунд.
Като съвременна легенда Rickson Gracie е заслужил международно уважение за неговите постижения и умения по бразилско жиу-житцу. Той поддържа семейните традиции и спазва стриктен здравословен живот. Той е символ на дисциплината, себеотдаването и спортсменството.
Владимир Владимирович Кличко Възраст: 33 години Място на раждане: Семипалатинск (Казахстан) Височина: 198 см На ринга: 52 победи (46 с нокаут); 3 загуби
Името Кличко не се нуждае от представяне пред феновете на бокса в световен мащаб - бавно, но сигурно, двамата братя Владимир и Витали установиха семейна хегемония в тежката категория. Докато Витали е горд шампион във версия WCB, то неговият по-малък брат Владимир е настоящият крал във версии WBO и IBF. Тези два пояса ще бъдат голямата цел и на Дейвид Хей на 20 юни на ст. "Фелтинс Арена" в Гелзенкирхен. Самите братя неведнъж са заявявали, че е въпрос на време да установят притежание над всички възможни титли, като единствената, която им отбягва засега, е тази във версия WBA, притежание на Николай Валуев (Русия).
Владимир Кличко се ражда на 25 март 1976 в град Семипалатинск, днешен Казахстан, в семейството на полковник от съветските въздушни сили. Още на 17-годишна възраст печели първата си титла като аматьор, ставайки европейски шампион при юношите през 1993 г. Година по-късно, завоюва второ място на юношеското световното първенство в Истанбул, а през 1996 г. отново е вицесветовен шампион на първенството в Дания, но този път при мъжете. Първият голям миг в кариерата на Владимир Кличко е на Олимпийските игри в Аталанта през 1996 г., когато печели златен медал за Украйна, надделявайки на финала над Паеа Волфграм от Тонга. Първият си шампионски пояс Владимир завоюва на 14 октомври 2000 г., когато в германския град Кьолн побеждава световния шампион във версия WBO Крис Бърд (САЩ). Кличко успешно защитава титлата си пет поредни пъти до 2003 г., когато е пречупен след технически нокаут в 2 рунд от южноафриканеца Кори Сандърс. В последствие украинецът печели лесно два сблъсъка за интерконтиненталната титла във версия WBO срещу Фабио Моли и Дейниъл Никълсън, преди отново да получи шанс да се бие за световната титла. На 10 април 2004 г. Владимир се изправя в Лас Вегас срещу американеца Леймън Брюстър за шампионския пояс във версия WBO. В четвъртия рунд Кличко праща американеца в нокдаун, но в петия събитията на ринга се обръщат изцяло - Брюстър започва да раздава удари по Кличко, който пада на пода, повален от силно дясно кроше на опонента си. Украинецът губи мача с нокаут в 5 рунд и претърпява трета, засега последна загуба в кариерата си на боксьор.
На 22 април 2006 г., в Манхайм (Германия) Кличко отново получава честта да се нарича световен шампион, след нокаут в 7 рунд над Крис Бърд. След нокдаун, Бърд успява да се изправи навреме по време на броенето, но лицето му е обилно покрито с кръв, което кара реферът да спре мача. Владимир Кличко е новия световен шампион във версия IBF. На следващата година, отново в Манхайм украинецът успешно защитава титлата си срещу американеца Рей Остин, а няколко месеце след това Владимир си връща на Леймън Брюстър за загубата през 2004 г., след като в края на 7 рунд от ъгъла на Брюстър хвърлят кърпата и спират мача. Малко след това става ясно, че почти през цялата битка Кличко се е бил със счупен пръст на лявата ръка.
На 23 февруари 2008 г., Владимир Кличко обединява титлите във версии IBF и WBO, след успешна атака в Ню Йорк над шампиона във версия WBO Султан Ибрахимов (Русия). На 12 юли в Хамбург идва ред и на друг американец - Тони Томпсън, който е нокаутиран в 11 рунд на мача. В края на 2008 г. Владимир трябваше да защитава титлите си срещу сънародника си Александър Поветкин, но претендентът се отказва от битката поради контузия в глезена. Вместо това, срещу украинеца се изправя Хасим Рахман (САЩ), добил широка популярност с победата си чрез нокаут над легендата Ленъкс Люис през 2001 г. Кличко обаче не допуска да бъде изненадан и слага край на сблъсъка в 7 рунд, когато съдията прекратява мача след поредица от силни удари на украинеца, попаднали право в целта.
Извън ринга, Владимир Кличко е известен като любител на шаха, уиндсърфа, голфа, както и с хуманитарните дейности, които осъществява заедно с брат си Витали. Двамата шампиони са замесени в редица благотворителни кампании, помагащи на децата в нужда по света, включително и в общи инициативи с ЮНЕСКО. Двамата братя понастоящем живеят в Бевърли Хилс.
Dan "The Outlaw" Hardy е един от английските бойци, които демонстрират страхотни умения и форма в UFC. Той показа добра издръжливост и дух при двубоя за титлата срещу шампиона Georges St. Pierre. Макар че не успя да вземе победата в този двубой, той не се предаде през всичките 5 рунда и показа защо му е гласувано това доверие.
"Веднага щом разбера датата на двубоя ми, веднага започвам тренировъчен лгаер," казва Dan. "Очаквам само това."
Dan си обяснява популярността на спорта с неговата вълнуваща основа: "Това е толкова вълнуващ спорт: разраства се толкова бързо, не можеш да си позволиш да останеш на опашката, защото всеки ще говори за него, а ти все още ще гледаш Big Brother или Досиетата Х."
"The Outlaw" ни обяснява как можем да станем UFC бойци, стъпка по стъпка. Избери си правилна дисциплина Може да си избереш страйкинг (удари с ръце и крака) или граплинг (борба, ключове): всеки боец има своя любима и базова дисциплина, така че това е изключително важен избор в началото на всеки. Избери си това, в което се чувстваш по-уверен и му се отдай напълно, защото върху това ще работиш в по-голямата си част от времето.
Съветът на Hardy: Може да посещаваш и MMA тренировки, в които са смесени различни неща. Това ти дава представа за целия спорт, а от там можеш да започнеш да специализираш в кик-бокс или жиу-житцу например.
Избери си правилната зала за тренировки Първо потърси си най-близката възможна зала. Не е много приятно да пътуваш надалеч за всяка тренировка - това прави нещата по-трудни, когато стане въпрос за постоянство. След това потърси повече информация за треньорите; разбери кои са и какъв опит имат. В нашият форум и в секцията с клубове може да питаш и да научиш това, което ти трябва.
Съветът на Hardy: Виж какви състезатели изкарват залите, към които си се насочил, защото ако залата е сериозна, ще имат и сериозни състезатели в своята дисциплина.
Избери си правилните килограми Когато решиш да започнеш да се състезаваш, това ще бъде в аматьорски състезания, а там лесно се определя към която категория принадлежиш. Всичко става от само себе си, просто не трябва да се пресилваш. С тренировките тялото ти ще започне да трупа мускул и да топи мазнини. Като цяло всичко става по естествен начин. Някои хора се мъчат с теглото си, а други не.
Съветът на Hardy: Не е нужно да прекарваш много време в трупане на маса, защото така ще носиш прекалено много килограми, за които тялото ти не е конструирано, а това ще ти тежи. Увери се, че се чувстваш добре на определени килограми. Всичко опира до комбинация от тренировки и диета.
Психическа подготовка Загубих първия си двубой, защото бях толкова нетърпелив да започна боя и не успях да се укротя, което пък ме измори още в средата на втория рунд. Трябва да се натоварваш в залата за да преминеш през тези неудобни ситуации преди действително да ги изпиташ в двубой. Психическата подготовка идва с това да умееш да понасяш болката и умората, която изпитваш на тренировки и преодолявайки я, за да дойдеш отново.
Съветът на Hardy: Увери се, че правиш кондиционни тренировки и че си в достатъчно добра форма, защото без значение колко добра техника имаш, в минутата, в която ти свърши горивото, двубоя за теб приключва. Стой спокоен и с умерен ритъм. Бъди отдаден Прекарвам по около 4 и 6 часа в тренировки на ден, а също и спазвам диети. Ходя на различни процедури по възстановяване, като масаж, а също имам и ангажименти към медиите.
При по-ниско ниво може само да се концентрираш над тренировките, да ядеш чисто и да си по-добър в двубоите си. Имах си работа до преди 7 или 8 двубоя, така че е възможно, трябва само добре да аранжираш времето си и да си уверен, че правиш тренировките си на време.
Съветът на Hardy: Тренирай здраво, но винаги се пази и носи протектори; не ти трябва да трупаш контузии, които ще те преследват и в двубой. Ако си контузен или болен, дай си малко почивка. Може да стане по-зле, ако отидеш на тренировки прекалено скоро.
