История на Кудо

Стилът е създаден от Азума Такаши един от приближените ученици на Масутатсу Ояма, основателят на Киокушин карате.


Азума Такаши е роден в град Кесенума префектура Миаги. След завършване на училище служил в Японските специални части и започва да се занимава с Киокушин кай кан.1972 година открива в Университета Васеда секция по Киокушинкай. Самият Азума е един от добрите киокушин състезатели и в челните места на първите две световни първенства по киокушинкай, втори на шести общо Японски турнир и шампион на девети общо японски турнир. Азума е 3 дан Джудо, 8 дан Киокушинкай и 7 дан Кудо. Азума е единственият човек в света, който чупи 12 ледени блока, по 15 сантиметра, с ръка. Това е и световен рекорд в Гинес. Азума пътува, състезава се и трупа опит. Така през 1981 година той създава Дайдо Джуку. Самият Азума като истински японец не изкарва стилът от Япония 12 години и едва 1994 година започва да го разпространява и развива. Стилът е комбинация от киокушин, бокс и джудо, като са вкарани и елементи от тай бокса, борбата и джуджутсу. В Дайдо Джуку са разрешени всички видове удари с ръце в главата, както и лакти и удари с глава, всички ритници и всички хвърляния, душения и ключове, както и бой на земята. Стилът е максимално изчистен от неупотребими техники и доближен до реалният бой. Същността му се заключава в максималната ефективност, комбинирана с възможност за интерпретация.

Дайдо Джуку е една от силните структури в света с над 100 бранша по цял свят и хиляди трениращи. Разпространен в Европа, Америка, Азия и Австралия, като само в Русия има над 150 000 трениращи. При провеждане на състезанията се използват специални каски, които предпазват от директни травми, но не и от нокаут. Състезанията се играят с практически голи ръце или бинтове. Няма категория, а така нареченият физически индекс, който представлява сбор от височина и килограми. При голяма разлика в индекса, са разрешени удари в слабините. Стилът е известен с предизвикателствата срещу тай и бирма боксъори, както и с организиране на състезания по свободен правилник. Азума Такаши създава своят стил на базата опита си в Киокушин и като постройка е максимално близък, до самият киокушинкай. След отделянето от организацията на Ояма, Азума Такаши запазва близостта с Киокушинкай но и развива своята самостоятелност до степен да стане вторият по известен стил в Япония и смятан за най реален стил карате в света. Идеите на Ояма за Киокушин с ръце в главата и хвърляния започват да се развиват доста интензивно след боя на Ояма с един от легендарните Тай боксъори с прозвището Черната Кобра през 1957 който бой завършва с победа на Ояма. Това продължава с легендарното предизвикателство през 1964на Тай бокса и Японското Карате на което откликва единствено Киокушин и изпраща трима бойци в Тайланд. Боя се отлага и се провежда през 1966. Подготовката за боя всъщност е от четирима бойци и един треньор който е Куросаки. Участват Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Ако Фудживара и още двама състезатели които се отказват. Подготовката се провежда в дожо където гостува известен Тай боксьор и Ояма решава да използва опита му за предстоящият бой. За жалост в последният момент двама от бойците се отказват и Куросаки трябва да ги замести. Боя се провежда януяри 1966 година в Банког. Първи бой е Накамура срещу Зеленият Тигър –Накамура печели. Втори бой Куросаки срещу Катчакча.

По време на самия бой в Тайланд, Куросаки пада на втората среща и го изнасят на носилка. На носилката, Куросаки извиква –“Киокушин трябва да победи “ и естествено, третият бой е спечелен от Киокушин. Фудживара срещу Лукконтай с което резултатът е две победи срещу една загуба за Киокушин.

Тази трудна победа за Киокушин, кара Ояма да се замисли за спортното приложение на реалният практически бой и така пред 1978 година след доста дълго разработване Ояма създава група – секция по Киокушин, която се ръководи от Такаши Азума един от видните му състезатели, четвърти на второ световно първенство и шампион на Общо Японски турнир и радетел за боя с ръце в главата. Самият Азума, още по това време разработва правила за бой с ръце в главата съвместно с Ояма.

Така създадената секция е наречена Модернизиран Шиай и до 1980 година се развива успешно, успоредно с класическият Киокушин, като трениращите в нея участват на няколко състезания, от които едното е в Китай, а другото в Бирма, където се бие и самият Азума и които състезания завършват успешно за Киокушин.

Така през 1981 година Такаши Азума разкрива пред Ояма цялостният правилник за завършен Киокушин и очаква от Ояма да промени световните правила в насока, бой с ръце в главата, хвърляния, душене и ключове.

Ояма отговаря, че Киокушин е вече представен в световен мащаб по друг начин и не е възможно да се преструктурира отново, но одобрява напълно правилата които Азума създава като казва, че това е завършеният вид на Киокушинкай.

Азума се колебае във въвеждането на новата система и начина по който се понасят ударите в главата. От двете възможности - боксови ръкавици и незащитена глава и каска на главата и голи ръце одобрява вторият вариант, поради по малкото травми и поради запазването на ударите в тялото и възможността за хватове, душене и хвърляния. До този момент единствено Муай тай и Бирма както и малки китайски структури, играят с ръце и лакти в главата и хвърляния на състезания.

Края на 1981 година Ояма разрешава на Азума да създаде нов стил който нарича Дайдо Джуку или Кудо - Изкуството на Великият път или Отворено Съзнание.

Кудо Карате става единственото карате в света, в което по време на състезание е разрешено всичко - удари с ръце в главата – с юмрук, с длан, с предмишница и с лакът, удари с глава, ритници навсякъде, включително в ставите и слабините., ключове, душения и хвърляне, което е заимствано от Джудо, но видоизменено за спецификата на ударо-киковата система.

Азума не изнася стилът от Япония и така до 1991 година, когато Джукучо Азума започва да разпространява Кудо.

Двете системи се развиват в много приятелски отношения и Азума спечелва много киокушин бойци за Кудо. За разлика от другите разновидности на Киокушин като Ашихара, Ояма карате /Шигеру/ и доста други, нито една от тях не е била предварително одобрена или е запазила до такава степен същността на Киокушин както Кудо.



Днес спокойно може да се каже, че Кудо е завършеният вид на Киокушин карате, не само поради факта, че самият Ояма разработва стилът, но поради факта и че правилата и спецификата му носят истинският дух на неповторимото и истинското Карате

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

10-те най-велики мача в бокса за всички времена

Дългоочакваният двубой в тежка категория при професионалистите между руския исполин Николай Валуев и Дейвид Хей завърши с победа по точки на британеца. Мачът вървеше към равен, когато в последните секунди пъргавият Хей успя да пласира няколко точни тупалки, които убедиха съдиите в неговото превъзходство.

По този повод английският вестник "Сън" припомня десетте най-запомнящи се дуели на професионалния ринг при свръх тежките за всички времена, повечето от които приключват именно в последния рунд и дори в последните секунди. Сред тези класически евъргрийни са имената на легендите Мохамед Али, Майк Тайсън, Джо Фрейзър, Джо Луис, Ленъкс Люис и др

Мохамед Али - Джо Фрейзър (Манила, 1975)
Епохалната битка "Трилърът в Манила" е описана като "Драма в три действия - 1. Али 2. Фрейзър 3. Али" в американското списание "Спортс Илюстрейтид". Претендентът Фрейзър става жертва на бързината и крошетата на Али, но се съвзема и на свой ред започва да налага шампиона. Двамата мъже са на ръба на колапса, когато треньорът на Фрейзър - Еди Фуч, хвърля кърпата в 14-ия рунд.
Победител: Али с нокаут в 14-и рунд.


Джо Луис - Били Кон (Ню Йорк, 1941)
Според мнозина Луис е кралят в тежката категория, но в този мач той е почти разбит от своя немощен противник, който е с 20 кг по-лек от него. Кон използва известната тактика "удряй и бягай", с която непрекъснато надхитря шампиона. Но сбърква един-единствен път, когато се опитва да го нокаутира. По-късно Луис му каза: "Ти държеше титлата цели 12 рунда, но не успя да я задържиш".
Победител: Луис с нокаут в 13-и рунд.


Ридик Боу - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1992)
В този двубой шампионът Холифийлд е заклеймен като аутсайдер, защото е надвивал само по-възрастни съперници. Пренебрегвайки съветите от своя ъгъл, той налага бясно темпо, опитвайки се да примами Боу в капана "всичко или нищо". За всеобща изненада младокът запазва хладнокръвие и пласира доста чисти удари. В епичния 10-и рунд един здрав ъперкът олюлява Холифийлд, но той се съвзема и отново се хвърля напред. Битката е кървава, но шампионът все пак загубва пояса си.
Победител: Боу по точки.


Лари Холмс - Кен Нортън (Лас Вегас, 1978)
Нортън прибира короната на WBC без бой, след като шампионът Леон Спинкс предпочита реванш с Мохамед Али вместо защита срещу предпочетения от съвета претендент. Американецът обаче доказва, че е готов за световната сцена в този брутален екшън трилър. Преди последния епичен рунд всички съдии им дават равни точки. В последните секунди двамата се млатят зверски лице в лице. Победителят Холмс оглавява дивизията в продължение на 7 години.
Победител: Холмс по точки.


Джо Фрейзър - Мохамед Али (Ню Йорк, 1971)
Кръщават го "Боя на века", но мачът се оказва нещо повече. И двамата мъже са шампиони без загуба, но Али е лишен от короната заради отказ да воюва във Виетнам. Суровата агресия на Фрейзър надвива позьорството и изящните комбинации на съперника му. Ъперкът в 11-ия рунд зашеметява Али и той е пратен в нокдаун в последния рунд. Въпреки това продължава да се бие до края, дори със счупена челюст.
Победител: Фрейзър по точки.


Джек Демпси - Луис Фирпо (Ню Йорк, 1923)
Този свиреп сблъсък продължава само 3 минути и 57 секунди, които обаче включват 11 нокдауна! Шампионът Демпси не е повалян повече от 6 години, но дивият аржентинец го просва на ринга още в първата си атака. Самият Фирпо пада 7 пъти през първия рунд, но после така джасва шампиона, че го прехвърля през въжетата в тълпата. Демпси се съвзема след доста съмнително броене и преди последния гонг сваля Фирпо още 3 пъти, преди да сложи точката.
Победител: Демпси с нокаут във 2-ия рунд.


Мохамед Али - Джордж Форман (Киншаса, 1974)
Преди легендарния двубой "Тътенът в джунглата" 32-годишният претендент Али се притеснява, че няма да може да разчита повече на бързата си игра с краката, които често го спасяват. Докато Форман го гощава с удар след удар, Али ги поема, облегнат на въжетата и периодично контраатакува. Постепенно Форман се изтощава и Али го поваля с комбинация от ляво кроше и десен прав.
Победител: Али с нокаут в 8-ия рунд.


Бъстър Дъглас - Майк Тайсън (Токио, 1990)
Американски букмейкър залага 42:1 за непретенциозния бияч Дъглас преди този двубой, който е загрявка за екшъна Тайсън-Холифийлд. Малцина очакват Дъглас да оцелее в първите рундове, но след един нокдаун той се съвзема и изненадва Железния Майк. Дъглас боксира елегантно и след един ъперкът и комбинация ляв-десен-ляв абсолютният шампион за сефте се строполява бездиханен на пода.
Победител: Дъглас с нокаут в 10-ия рунд.


Ленъкс Люис - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1999)
WBC шампионът Люис вече е надвил през март носителя на титлите във версии IBF и WBO за феновете, но съдиите обявиха равен резултат. През ноември Холифийлд е наточен за реванш, но Люис печели с единодушно решение и става първият британски абсолютен световен шампион на века.
Победител: Люис по точки.

Джордж Форман - Рон Лил (Лас Вегас, 1976)
Легендарният американски журналист Хауърд Косел описва този бой като "лишен от всякакъв боксов талант", но преливащ от тежки удари. Истински парен чук поваля Форман в 4-ия рунд, но той се изправя на крака и халосва Лил с див овчарски удар. Под градушка от удари Лил замахва и отново поваля Форман. В 5-ия рунд Пастора изглежда замаян, но събира сили, приклещва Лил в ъгъла и го смазва.
Победител: Форман с нокаут в 5-ия рунд.



източник:
http://www.mma-bulgaria.com/
сап4ето!!

Биография на Дейвид Дерон Хей

Дейвид Дерон Хей - "The Hayemaker"



Възраст: 28 години
Място на раждане: Лондон (Англия)
Височина: 191 см
На ринга: 23 победи (22 с нокаут); 1 загуба

Братята Кличко несъмнено са абсолютните боксови хегемони в тежка категория в момента. Като изключим пояса, който държи огромният руснак Николай Валуев, всички останали отличия и шампионски титли са притежание на двамата украинци. Витали е шампион във версия WCB, а по-малкият му брат Владимир държи титлите във версии WBO и IBF. Точно тази хегемония на 20 юни в Гелзенкирхен ще се опита да разчупи 28-годишният британец Дейвид Хей, който ще премери сили с „Стоманеният чук" Влад.

Хей се ражда на 13 октомври 1980 г. в Лондон, Англия. Тренировъчният му лагер се намира в турската част на Кипър - гр. Кирения (северната част на островната държава), поради което Хей носи турския флаг на своите гащета, редом до този на Великобритания. Първото си отличие Хей печели още като аматьор, когато през 2001 г. на световното първенство в Белфаст печели сребърен медал, губейки на финала от кубинската суперзвезда Одланиер Солис. Всички обаче остават впечатлени от англичанина още по време на полуфиналите, където Хей се справя със силния германец Себастиян Кьобер.

Хей изиграва първия си мач като професионалист в полутежка категория през месец декември 2002 г., когато нокаутира в два рунда ветерана Тони Буут. През следващата година британецът продължава да си проправя път напред, печелейки 7 мача, всичките от които с нокаут. Победата му с технически нокаут в 1 рунд срещу Тони Даулинг пък му носи шампионската титла на Англия. Мачовете на Хей биват често отразявани от BBC, а тъмнокожият боксьор започва да трупа все повече популярност. За целта помага и победата му в три рунда над 39-годишния ветеран Артур „Краля" Уилямс. За съжаление на Хей обаче, сблъсъкът му с 40-годишния бивш световен шампион Карл Томпсън за титлата във версия IBО протича не по вкуса на далеч по-младия боец - треньорът на Хей хвърля кърпата още в 5 рунд, след като Томпсън стоварва поредица от тежки удари върху главата на опонента си.

Хей се завръща подобаващо в края на 2005 г., когато печели европейската титла във версия IBU след нокаут за едва 45 секунди срещу Александър Гуров. В началото на януари 2006 предприема важна стъпка към осъществяването на амбициите си за световна титла, подписвайки тригодишен договор с бившия промоутър на Ленъкс Люис - Франк Малоуни. Голямата му цел става факт през ноември 2007 г., когато Дейвид Хей побеждава с технически нокаут в 7 рунд световния шампион в полутежка категория във версии WBA и WBC Жан-Марк Мормек. На 9 март 2008 Хей става абсолютен шампион в полутежка категория, надделявайки с технически нокаут в 2 рунд над носителя на титлата във версия WBO Енцо Макаринели. След мача победителят обявява, че това е последната му битка при полутежките и че ще сложи край на кариерата си навръх 31-ия си рожден ден, като преди това ще осъществи 3 години на доминация в тежката категория.

Хей описва победата си над Макаринели като „финалната част на пъзела" в полутежката категория, а според него съдбата му е отредила да повтори успехите на имена като Ивендър Холифийлд. На 15 ноември 2008 Хей започва си похода си при най-тежките с технически нокаут в 5 рунд над американеца Монти Барет. Англичанинът стига до мечтания мач за световна титла в тежка категория, когато Витали Кличко потвърждава, че е готов да защитава титлата си във версия WBC срещу него на 20 юни тази година. В последствие украинецът отстъпва от намеренията си, като вместо Хей решава да се изправи срещу Хуан Карлос Гомес, но да премери сили с амбициозния лондончанин приема по-малкия брат на Витали - Владимир. Така на „Фелтинс Арена" Дейвид Хей ще има възможността да предприеме първа стъпка към мечтата си да стане абсолютен световен шампион при най-тежките

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

сап4ето!!