Долф Лундгрен - желзният юмрук на Холивуд

Истинско име: Ханс Лундгрен
Рожденна дата рождения: 3 ноември 1959 г.
Място на раждане: Стокхолм, Швеция
Професия: актьор и продуцент
Образование: Кралски технологичен университет (Швеция) – физик. Вашингтонски университет (САЩ). Университет в Сидни (Австралия) – химик, магистър по химическо машиностроене. Масачузетски технологически институт (САЩ). Школа по драматични изкуства (Ню-Йорк)
Постижения: 2-ри дан карате. Шампион на Европа тежка категория по фулконтактно карате 1980 и 1981 г. Шампион на Австралия в тежка категория (1982 год).
Семейство:
Баща и майка: учени, членове на шведската Кралска академия на науките
По-голям брат: Йохан, инженер-химик
Роден съм на 3 ноември 1959 г. в градче на север от Стокхолм, родителите ме нарекоха Ханс. Така се е казвал дядо ми. Като дете бях спокоен, тих и болнав, постоянно страдах от алергии. Докато моите съученици ходиха по спортните клубове и дискотеки, аз залягах над учебниците или свирех на тромбон. От постоянното си ниско самочувствие не бях уверен в себе си. И със спорт не се занимавах, тъй като бях много слаб и се срамувах от кльощавото си тяло. Когато бях на 12-годишен ми попадна книга за карате и аз буквално я "изядох" с кориците. Заинтересувах се от карате и изгледах всички филми на Брус Ли. Карате ме привлече силно, струваше ми се, че това е най-мъжествения спорт, че каратистите са супермени. И веднъж отидох в клуб по карате Киокушинкай. Там открих всичко, което ми се искаше, а не ми достигаше. Не знам, как издържах в началото на тежките натоварвания, с които е известен стила. Бях привлечен неудържимо към Киокушин. На тренировките отивах разгрят и направо започвах да спарингувам. Оказа се, че точно от това съм се нуждаел. Никога не ми стигаше да играя, да понасям и нанасям тежките удари, да чувствам болката. Никога не съм бил жесток, но имах нужда от самоутвърждаване и контактният бой ми помогна. Биеха ме, биех и аз. Това страшно ми харесваше. Даже започнах да търся приключения в крайните квартали на Стокхолм. Чупех дъски и тухли със стотици. Когато осъзнах, на какво съм способен, че не съм страхливец и слабак, аз се успокоих и започнах да гледам на карате по друг начин. Наистина, тогава още не осъзнавах, че карате не е само система за самозащита, но и философия, и начин на живот. Родителите ми пък бяха решили, че съм се побъркал.
След няколко добри представяния на състезания бях забелязан от Браян Фиткин - 5 дан- ръководител на централната Стокхолмска школа по Киокушин. Започнах тренировки при него и през 1977 г. спечелиш шампионата на Швеция, като задържах титлата си три години поред. Тренирах повече, отколкото спях. През 1979 г. победих на открития шампионат на Великобритания. Първите няколко години тренирах в Швеция, но ми се струваше недостатъчно и заминах за Япония, където за късмет станах един от учениците на Масутацу Ояма. Няколко месеца по-късно станах финалист на световния шампионат в Токио. Там загубих в допълнителното време от прочутия Макото Накамура. Ако се отчете, че шампионатите по Киокушин се провеждат в една категория - абсолютна - и се провеждат само в Япония, където съдиите са предимно японци, то е ясно, че аз бях на седмото небе от щастие. Впоследствие станах капитан на националния отбор на Швеция. По това време участвах в състезания по фулконтактните правила и през 1980 г. станах европейски шампион в тежката категория, като година по-късно повторих успеха си.
По същото това време завърших добре училище и постъпих в Стокхолмския Кралски технологичен факултет по химия. Получих и стипендия за университета в Сидни, където учих една година и спечелих откритото първенство и на Австралия. Там бях забелязан от кралицата на диско Грейс Джоунс. На нея и предстоеше турне и ми предложи да й стана телохранител. Аз се съгласих, скоро между нас връзката стана силна и с нейна помощ получих през 1985 г. малка роял във филма "Изглед към долината на смъртта" за Джеймс Бонд. Покрай Грейс завързах маса полезни познанства. През 1985 г. започнах снимките за ролята ми в "Роки 4", която ми донесе и световна слава.
Бодибилдингът ми направи 115 кг машина. Това ми беше нужно за ''Роки-4''. Когато за първи път се срещнах със Сталоун, той каза, че му е нужен по-тежък и мускулест човек. Аз започнах да трупам мускулна маса и започнах с бодибилдинг. До този момент не бях се занимавал с бодибилдинг. Работил съм с тежести по време на подготовката ми за състезания по Киокушин. Работата е там, че в Киокушин бият с всичка сила и трябваше да подготвям тялото си така, че да не чувствам ударите. Преди началото на снимките на “Роки-4” здраво захванах бодибилдинга и даже спрях тренировките по карате, докато достигнах 115 кг. Сега се старая да комбинирам тези две мои увлечения, поне се стремя да трупам голяма мускулна маса, защото губя рязкостта на ударите и не мога да се движа бързо. Така, че Шварценегер може да не се безпокои, няма да му ставам конкуренция. След два месеца получих ролята. Седмица преди филмът да излезе на голям екран ми позвъни Сталоун и ми каза: “Запомни ми думите. Сега си неизвестен, но след седмица ще си звезда”. Така и стана. Много съм му благодарен. Той се стремеше на екрана всичко да изглежда както в живота. Когато отработвахме бойните сцени, той ми каза да бъда сериозен, иначе на екрана ще се вижда, че си играем. Макар че Слай разбира от бокс, още след първия снимачен ден той се оказа в болница със счупени две ребра. Разбира се не го сторих от лошо сърце. “Роки-4” ми донесе световна слава, но и ми затвърди репутацията на тъп здравеняк, който на екрана може само да маха с ръце и крака. Макар че още преди “Роки” започнах да вземам уроци по актьорско майсторство, така и не успях да избягам от ролите на мускулести идиоти.
Лундгрен се старал да не забравя навиците си от карате и това му помогнало при снимките на филма "Конфликт в малко Токио", където му партнира синът на Брус Ли - Брандън.
Сценарият ми хареса. Аз и до сега смятам, че това беше добра роля. В този филм играя ролята на офицер от полицията на Лос Анджелис Кеннър, който се родил и израснал в Япония. Когато бил на 9 години, неговите родители били убити от членове на японската мафия -якудза. Кенър свободно говори японски, живее в между японци, мисли както японец, води японски начин на живот, занимава се с бойни изкуства. Поради това той е единственият бял полицай, който работи в азиатската част на града. На мен и партньора ми, който играе Брандън, ни предстои борба с престъпността в района "Малко Токио", където мафията се оглавява от тип, който току що е пристигнал от Япония. По време на повествованието се разбира, че той е убил моите родители и в решаващия момент аз го разпознавам по татуировките.
Между нас обаче няма ненавист, ние съблюдаваме отношенията си по самурайския кодекс на честта, макар че той извършва зверски престъпления. В края на филма водим бой със самурайски мечове. Много ми хареса работата с Брандън Ли, който се снимаше за първи път в киното. Много хора го сравняваха с баща му, но аз не познавах баща му. Според мен обаче Брандън беше съвсем друг човек.
Хареса ми, че не лежеше на славата на Брус Ли, а се стараеше да направи своя кариера в киното и затова работеше по-здраво от много други актьори. Киокушин прилича доста на тайландския бокс, има много придвижвания, удари с лакти, лоукикове. Брандън играеше по китайски маниер - финтове, високи удари с крака, красиви движения. Докато аз предпочитах да използвам мощни нокаутиращи удари, той използваше ескиважи, уловки, хитрости. Той беше не само майстор по бойни изкуства, но и приятен човек.
Към предложението да се снима в в “Универсален войник" се отнесох скептично, тъй като знаех, че Ван Дам се стреми да демонстрира максимум карате, а аз исках да играя повече актьорски роли, отколкото да се изявявам като боец. Между другото след като излезе филма Ван Дам призна в едно интервю, че е бил много внимателен, помнейки какво се е случило със Сталоун. Аз обаче бях много акуратен и той се отърва с минимум синини. В Киокушинкай аз привикнах към болката и не се боя да получавам удари и с готовност сам ги нанасям. През май 1992 г. се случи нещо интересно. С Ван Дам бяхме в Кан, където бяхме обградени от тълпи фенове, телевизии, фотографи и журналисти. Преди това се бяхме уговорили, че докато подхождаме към залата, ще дойдем от различни страни и уж случайно срещнали се, ще почнем, да се блъскаме, все едно ще се сбием.
Охраната се намеси и ни разтърва, като телевизиите пуснаха репортаж, а фотографите продадоха снимките си на купища списания. На никой не му дойде на акъла, че ако бях решил да се бия с него, нямаше да се го блъскам, а просто щях да му забия един и последствията щяха да бъдат печални.
Ролите ми в киното са доста разнообразни. Руски боксьор убиец (“Роки-4”), руски спецназовец (“Червеният скорпион”), полицай (“Конфликт в Малко Токио”), виетнамски ветеран-садист и палач (“Универсален войник”),престъпник (“Дървото на Джошуа”), автокрадец (“Безопасно място”), спортсмен петобоец и т. н.
Трябва да кажа, че не се стремя да демонстрирам на екрана бойни изкуства. Естествено и на мен ми харесва да раздавам високи удари с крак, да повалям противниците си с удари от карате, но ми се струва, че демонстрацията на чиста физическа мощ изглежда добре, особено когато сеправи от здравеняци като мен.
Всяко лято Долф Лундгрен заедно с приятели преподава карате на летни лагери. Въпреки всичко с карате не съм се разделил. От 1983 г. с идването ми в САЩ се занимавах в продължение на две години само с бодибилдинг, но после се върнах на татамито. Прекратих състезателната си кариера, но тренирам усилено и до сега и смятам да го правя до края на живота си. Още в Швеция взех изпита за първи дан, преди да тръгна получих втори, а тук в щатите взех и трети.Всяко лято се връщам в Стокхолм и преподавам карате на летни лагери, където се събират между 100 и 200 юноши. След “Роки” свалих малко от теглото си, като така ударите ми придобиха рязкост, движенията ми станаха по-леки. Благодарение на карате аз се превърнах от комплексирано дето в това, което съм сега. Киокушин ме оформи, както физически, така и духовно.
Долф Лундгрен е женен щастливо за бижутерийния дизайнер Анет Квиберг.
В Холивуд имам репутация на любовник. И за това имаше основания. Дълго живях с Грейс Джоунс, след това с известната италианска манекенка Паула Барбиери. През януари 1994 г. ние се оженихме с Анет в Стокхолм, в съответствие с нашите народни традиции. На 29 април 1996 г. Анет ме направи най-щастливия човек - станах баща.
Филмография:

1. HIDDEN AGENDA (2002)
2.УНИВЕРСАЛЕН АГЕНТ (2000)
3. /BRIDGE OF DRAGONS/ (1999)
4. STORM CATCHER (1999)
5. JILL RIPS (1999)
6.LAST PATROL (1999)
7.MINION (1998)
8./BLACKJACK (1998)
9.SWEEPERS (1998)
10.FROGS FOR SNAKES (1997)
11.PEACEKEEPER (1997)
12.R. P. M. (1996)
13.HELLBENT (1996)
14.SILENT TRIGGER (1996)
15.JOHNNY MNEMONIC (1995)
16.MEN OF WAR (1994)
17.PENTATHLON (1994)
18.SNIPER-2, THE (SHOOTER, THE)/ (1994)
19.JOSHUA TREE (1993)
20.UNIVERSAL SOLDIER (1992)
21.COVER UP (1991)
22.SHOWDOWN IN LITTLE TOKYO (1991)
23. COME IN PEACE (DARK ANGEL) (1990)
24.RED SCORPION (1989)
25.PUNISHER (1989)
26.МASTERS OF THE UNIVERSE/ (1987)
27.А VIEW TO A KILL (1985)
28.ROCKY IV (1985)

сап4ето...

История на Вадо – рю карате

Да проследим в детайли историята на Вадо – рю карате такова каквото се тренира днес. Вадо – рю карате е създадено от покойтият Хиронори Оцука (1892-1982). Оцука тренирал в ученическите си години(1906-1911) Шиндо Йошин рю джу-джуцу при Накаяма Татсусабуро (кендо инструктор, 1870-1933 ) и други джу-джуцу стилове докато е бил студент в университет Васеда в Токио. Измежду тези стилове той е тренирал Йошин Кориу джу-джуцу от Канаиа Мотоо (от 1919 до 1921г.) според Др. Фудживара.
Оцука започва да тренира карате при Фунакоши Гичин (основателят на Шотокан, 1868 - 1957), който пристига в Токио от Окинава през 1922 г. По-късно се е обучавал при Мабуни Кенва (основателят на Шито рю, 1889 – 1952г.), който идва от Окинава и живее в Токио през периода 1928 – 1929г. Също така Оцука учил от Мотобу Чоки (1870 – 1944г.) от Окинава (най-вече катата Найханчи във Вадо рю). Според мойте проучвания (всички коментари са на авторът на статията - Б.пр.) Оцука остава с Фунакоши до 1935г.
Можем да обобщим, че Вадо рю има за основа окинавското карате, но повлияно от джу-джуцу и кендо начин на мислене.

1934г. Оцука открива собствена школа под името Dai Nippon Karate Shinko Club. Обикновено това се смята за началото на Вадокай. Световната купа по Вадо рю през 1999г. в Токио беше предвидена да бъде 65- та годишнина на Вадокай.

1935г. ’Karatedo Kyohan’ от Фунакоши Гичин е издадена. Това е 3-та книга на Фунакоши (другите две са ’Ryukyu Kenpo Karate’ 1922 и ’Rentan Goshin Karatejutsu’ 1925). Оцука в тази книга показва някои техники. Тези снимки на Оцука са първите публикувани в книга.




От ’Karatedo Kyohan’ от Funakoshi Gichin, 1935. На тези снимки горе Фунакоши Гичин демонстрира Идори техтики (защита в седяща позиция) срещу Oцука Хиронори. На следващият ред снимки (долу) Оцука показва Тантодори (защита при атака с нож срещу Шимицу Тошиюки.

1938г. Dai Nippon Karate Shinbukai е създадена. Главен инструктор е Оцука Хиронори, а председател е Еригучи Ейчи. Счита се че Еригучи е дал името Вадо рю.

Вa= мекота, спокойствие и хладнокръвие хармонизиращо, допълващо, японско


Дo = път


Рю = стил, школа

Ва има различне знабения, но в началото идеята да бъде чисто японско и различно от окинавското е била доминираща. А и тогава Япония е била във война с Китай. В някои случай в миналото Ва е било използвано в значение на джу джуцу (например Shoshouryu Yawara-jujutsu).

1938г. Накасоне Генва написва гигантска книга за карате “Karatedo Tai-kan”(417 стр.). Оцука показва в тази книга 7 танто дори техники срещу Като Тошио (в тази книга танто дори техниките са наречени – Танкен тори - Омоте).

1940г. Вадо рю каратеджуцу е регистрирано в Бутокукай, Киото за демонстрация на различни Будо заедно с Шотокан рю, Шито рю и Годжу рю. Това представяне е признато за първото официално наименуване на карате стиловете. По-надолу следва съдържанието на тази регистрация:


Техническа система на Вадо рю

Преставена от Др. Фудживара в “Wadokai 60 years”

Регистрирана в Бутокукай, Киото 1939г. и ревизирана в Tojo Butokukai (1942-1945г.)
Tandoku Enrengata 9 Kata

Pinan: Shodan, Nidan, Sandan, Yondan, Godan

Kushanku, Naihanchi, Seishan, Chinto (T.B. - Wanshu, Bassai, Jitte, Jion, Niseishi, Rohai, Suparinpei)


Kihon Kumite 36


Jodanuke 10 (Omote, Ura)

Chudanuke 10 (Omote, Ura)


Gedanuke 6 (Harai, Kosa, Morote, Hasamite)

Nidan Henka 6 (Omote, Ura)

Sandan Henka 4 (Omote, Ura)

3 techniques more than Shotokanryu

Idorigata 6


Maedori 4 (Shin no Kurai, Soedori, Gozendori, Kinshadori) Ushirodori 2 (Kabedori, Watashidori)


(T.B. - Tobichigaidori, Nukimi no Metsukedori, Kojirikaeshidori, Ryotedori) From Shindo Yoshinryu


Tachiai 10


Udeotoshi, Seotoshi, Eriotoshi, Sodeotoshi, Ashiguruma, Koshiguruma, Kataguruma, Hikiotoshi, Karisute, Kinukuguri


From Shindo Yoshinryu, Tehodoki, Nagekaeshi, Shodan Tachiai


(T.B. - Deashigari, Osotogari, Kosotogari, Ouchigari, Kouchigari, Seoinage, Ushirogoshi, Taiotoshi, Haraigoshi, Uchimata, Yokootoshi, Sumikaeshi, Oguruma, Yokogake) Yakusoku Kumuitegata 10

Present Yakusoku Kumite

Ohyogata 10

mixture of Kihon Kumite and Tachiaigata

Tantodori 5

Udegaramidori, Kotenagedori, Ungadori, Erinagedori, Zudori, Hikitatedori, Hikiotoshidori


Shindo Yoshinryu Nagekaeshi (T.B. - 7)


Tachidori - Shinken Shirahadori

Jodan, Kesa, Do, Tsuki, Kote, Nagi (T.B. - Jodandori, Chudandori, Gedandori, Wakigamaedori, Hassodori)


Kassatsu Jizaigata 5

(Saving and killing techniques)

Suikatsu, Rakukatsu, Oukatsu, Yukatsu, Enkatsu, Toukatsu, Dakatsu Shindo Yoshinryu (T.B. - 7)


Rataidori 3

(Naked techniques)

Maedori, Yokodori, Ushirodori, Shindo Yoshinryu

Keisatsu Taihojutsu 14

(Arresting techniques for policemen)

Tehodoki 2, Kansetsuwaza 3, Nagewaza 5, Osaewaza 4, Revised from Shindo Yoshinryu

Joshi Goshinjutsu 14

(Selfdefence techniques for women)

Maedori 6, Yokodori 2, Ushirodori 3, Osaedori 4


Revised from Funakoshi Gichin





Техниките регистрирани в Бутокукай са много обширни и изчерпателни в сравнение с тези, които се практикуват днес. Трябвало е да бъдат такива са да бъдат приети като стил от японското буджуцу.


1941-1945г. Япония е въвлечина в Втората Световна Война. През този период всички прояви свързани с карате са спрени.


1948 г. Zen Nippon Karate Renmei (ZNKR-Общояпонска карате федерация) е основана само с група по Вадо рю. По същото време Шотокан основава Японска карате асоциация - Japan Karate Association (JKA). Организацията на всеки от стиловете тогава е работила независимо от другите.

1955г. ’Karatejutsu no Kenkyu’ (Kenkyu = уча) е публикувана на базата на ’Karatejutsu Oboegai’ (Oboegai=меморандум, публикувана през 1949г. от токийският университетски карате клуб) Книгата представя 9 кати от Вадо рю. Това става по-късно основа за книгата “Карате до част 1” от Оцука, публикувана през 1970г.


От бюлетина на Вадокай 1955г. Оцука показва дзун дзуки.

ZNKR започва да публикува бюлетин за членове. Автор е генералният секретар Ишизука Акира.
Изглежда ZNKR е единствената карате организация, която има такъв бюлетин.

1964г. Официално всички стилове се включват в организацията Zen Nippon Karate Renmei (FAJKO).Никоя частна организация не може да използва името “Все японска”. Вадокай приема името FAJKO Wadokai – днес JKF Wadokai (Japan Karate Federation Wadokai), защото Вадокай има близко сътрудничество с японската карате федерация, официалната федерация в Япония.

1970г. “Карате до част 1” от Х. Оцука е публикувана. Той презставя 9 Вадо рю кати – Пинан – 5, Найханчи, Сейшан, Кушанку и Чинто. Той заявява в неговата книга, че “ Вадо кай има тези 9 кати и нищо повече. Ако учиш Ката задълбочено и внимателно, тогава 9 кати са вече твърде много. Това е моето виждане.”
В тази книга 9-те Вадо рю кати най-накрая са стандартизирани. Но особено в Европа някои инструктори показват и други кати – Бассай, Джион, Джитте, Нисейши и Рохай, въпреки че те не са официално във Вадо кай. Това е може би защото повече кати са били необходими отчитайки състезателната ситуация с другите стилове. Но тези случай причиняват “смущения” в Вадо катите. В някои състезания на ФЕВ можем да видим примерно 4-5 различни Бассай кати. Днес Вадокай е стандартизирал тези кати.


Катите във Вадо рю и кой е оказал влияние при изборът им.

- Пинан – Шодан, Нидан, Сандан, Джодан, Годан – Оцука е изучил при Фунакоши (Фунакоши е бил наричан Пинан сенсей в Токио). Но след срещата си с Мабуни той преправя тези кати приемайки някои идей от Шиндо Йошин рю.
Фунакоши Мабуни

- Найфанчи – Оцука казва ,че е взел Найфанчи от Мотобу, но тази във Вадо рю има малки разлики от тази на Мотобу.
Мотобу

- Сейшан – от Фунакоши – очевидно е, че Оцука е взел тази ката от Шотокан (днес Хагецу). В никой друг стил Сейшан не е играна по този начин.
- Кушанку – от Фунакоши иМабуни
- Чинто – от Фунакоши и Мабуни – и двете Кушанку и Чинто са подобни на тези в Шито рю и Шотокан. Те би трябвало да се класифицират като Итосу Кушанку и Итосу Чинто.
- Бассай – от Фунакоши – Бассай ката в Шито рю, Шотокан и Вадо рю са в същъто течение – Итосу Бассай, но тази във Вадо рю е пряк наследник на тази от Шотокан.
- Джион и Джите – от Фунакоши – тези кати изжлежда са от подобен тип. В Шотокан и Шито рю те са много близки.
- Нисейши – Мабуни – Оцука може да е изучил тази ката първо от Фунакоши, но по-късно я е преправил като в Шито рю.
- Рохай – от Мабуни – тази на Мабуни е Итосу Рохай. Вадо Рохай е Рохай Шодан, докато Шотокан Мейкю е Рохай Нидан.
- Ваншу – от Фунакоши – вероятно Оцука не е правил много промени в тозш ката.

1981г. Няколко месеца преди смъртта на Оцука една група със синът на Оцука начело се отделя от Вадокай. Тази група се нарича Wado ryu Renmei.Но тази група се счита за частна група в Япония.

1989г. Ново отделяне се състои от Вадо рю Ренмей. Сузуки Татсуо, живеещ в Лондон, се отделя Вадо рю Ренмей и открива своя мастна група - Международна Вадо рю федерация (IWF )

Днес Вадо рю се тренира в три различни организации, но Вадокай за сега е най-голямата и единствена член сна японската карате федерация (JKF).Вадокай е организацията, която има близко сътрудничество с ЯКФ и СКФ (световна карате организация).

1994г. Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио.
1999г.Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио.