Истинско име: Ханс Лундгрен
Рожденна дата рождения: 3 ноември 1959 г.
Място на раждане: Стокхолм, Швеция
Професия: актьор и продуцент
Образование: Кралски технологичен университет (Швеция) – физик. Вашингтонски университет (САЩ). Университет в Сидни (Австралия) – химик, магистър по химическо машиностроене. Масачузетски технологически институт (САЩ). Школа по драматични изкуства (Ню-Йорк)
Постижения: 2-ри дан карате. Шампион на Европа тежка категория по фулконтактно карате 1980 и 1981 г. Шампион на Австралия в тежка категория (1982 год).
Семейство:
Баща и майка: учени, членове на шведската Кралска академия на науките
По-голям брат: Йохан, инженер-химик
Роден съм на 3 ноември 1959 г. в градче на север от Стокхолм, родителите ме нарекоха Ханс. Така се е казвал дядо ми. Като дете бях спокоен, тих и болнав, постоянно страдах от алергии. Докато моите съученици ходиха по спортните клубове и дискотеки, аз залягах над учебниците или свирех на тромбон. От постоянното си ниско самочувствие не бях уверен в себе си. И със спорт не се занимавах, тъй като бях много слаб и се срамувах от кльощавото си тяло. Когато бях на 12-годишен ми попадна книга за карате и аз буквално я "изядох" с кориците. Заинтересувах се от карате и изгледах всички филми на Брус Ли. Карате ме привлече силно, струваше ми се, че това е най-мъжествения спорт, че каратистите са супермени. И веднъж отидох в клуб по карате Киокушинкай. Там открих всичко, което ми се искаше, а не ми достигаше. Не знам, как издържах в началото на тежките натоварвания, с които е известен стила. Бях привлечен неудържимо към Киокушин. На тренировките отивах разгрят и направо започвах да спарингувам. Оказа се, че точно от това съм се нуждаел. Никога не ми стигаше да играя, да понасям и нанасям тежките удари, да чувствам болката. Никога не съм бил жесток, но имах нужда от самоутвърждаване и контактният бой ми помогна. Биеха ме, биех и аз. Това страшно ми харесваше. Даже започнах да търся приключения в крайните квартали на Стокхолм. Чупех дъски и тухли със стотици. Когато осъзнах, на какво съм способен, че не съм страхливец и слабак, аз се успокоих и започнах да гледам на карате по друг начин. Наистина, тогава още не осъзнавах, че карате не е само система за самозащита, но и философия, и начин на живот. Родителите ми пък бяха решили, че съм се побъркал.
След няколко добри представяния на състезания бях забелязан от Браян Фиткин - 5 дан- ръководител на централната Стокхолмска школа по Киокушин. Започнах тренировки при него и през 1977 г. спечелиш шампионата на Швеция, като задържах титлата си три години поред. Тренирах повече, отколкото спях. През 1979 г. победих на открития шампионат на Великобритания. Първите няколко години тренирах в Швеция, но ми се струваше недостатъчно и заминах за Япония, където за късмет станах един от учениците на Масутацу Ояма. Няколко месеца по-късно станах финалист на световния шампионат в Токио. Там загубих в допълнителното време от прочутия Макото Накамура. Ако се отчете, че шампионатите по Киокушин се провеждат в една категория - абсолютна - и се провеждат само в Япония, където съдиите са предимно японци, то е ясно, че аз бях на седмото небе от щастие. Впоследствие станах капитан на националния отбор на Швеция. По това време участвах в състезания по фулконтактните правила и през 1980 г. станах европейски шампион в тежката категория, като година по-късно повторих успеха си.
По същото това време завърших добре училище и постъпих в Стокхолмския Кралски технологичен факултет по химия. Получих и стипендия за университета в Сидни, където учих една година и спечелих откритото първенство и на Австралия. Там бях забелязан от кралицата на диско Грейс Джоунс. На нея и предстоеше турне и ми предложи да й стана телохранител. Аз се съгласих, скоро между нас връзката стана силна и с нейна помощ получих през 1985 г. малка роял във филма "Изглед към долината на смъртта" за Джеймс Бонд. Покрай Грейс завързах маса полезни познанства. През 1985 г. започнах снимките за ролята ми в "Роки 4", която ми донесе и световна слава.
Бодибилдингът ми направи 115 кг машина. Това ми беше нужно за ''Роки-4''. Когато за първи път се срещнах със Сталоун, той каза, че му е нужен по-тежък и мускулест човек. Аз започнах да трупам мускулна маса и започнах с бодибилдинг. До този момент не бях се занимавал с бодибилдинг. Работил съм с тежести по време на подготовката ми за състезания по Киокушин. Работата е там, че в Киокушин бият с всичка сила и трябваше да подготвям тялото си така, че да не чувствам ударите. Преди началото на снимките на “Роки-4” здраво захванах бодибилдинга и даже спрях тренировките по карате, докато достигнах 115 кг. Сега се старая да комбинирам тези две мои увлечения, поне се стремя да трупам голяма мускулна маса, защото губя рязкостта на ударите и не мога да се движа бързо. Така, че Шварценегер може да не се безпокои, няма да му ставам конкуренция. След два месеца получих ролята. Седмица преди филмът да излезе на голям екран ми позвъни Сталоун и ми каза: “Запомни ми думите. Сега си неизвестен, но след седмица ще си звезда”. Така и стана. Много съм му благодарен. Той се стремеше на екрана всичко да изглежда както в живота. Когато отработвахме бойните сцени, той ми каза да бъда сериозен, иначе на екрана ще се вижда, че си играем. Макар че Слай разбира от бокс, още след първия снимачен ден той се оказа в болница със счупени две ребра. Разбира се не го сторих от лошо сърце. “Роки-4” ми донесе световна слава, но и ми затвърди репутацията на тъп здравеняк, който на екрана може само да маха с ръце и крака. Макар че още преди “Роки” започнах да вземам уроци по актьорско майсторство, така и не успях да избягам от ролите на мускулести идиоти.
Лундгрен се старал да не забравя навиците си от карате и това му помогнало при снимките на филма "Конфликт в малко Токио", където му партнира синът на Брус Ли - Брандън.
Сценарият ми хареса. Аз и до сега смятам, че това беше добра роля. В този филм играя ролята на офицер от полицията на Лос Анджелис Кеннър, който се родил и израснал в Япония. Когато бил на 9 години, неговите родители били убити от членове на японската мафия -якудза. Кенър свободно говори японски, живее в между японци, мисли както японец, води японски начин на живот, занимава се с бойни изкуства. Поради това той е единственият бял полицай, който работи в азиатската част на града. На мен и партньора ми, който играе Брандън, ни предстои борба с престъпността в района "Малко Токио", където мафията се оглавява от тип, който току що е пристигнал от Япония. По време на повествованието се разбира, че той е убил моите родители и в решаващия момент аз го разпознавам по татуировките.
Между нас обаче няма ненавист, ние съблюдаваме отношенията си по самурайския кодекс на честта, макар че той извършва зверски престъпления. В края на филма водим бой със самурайски мечове. Много ми хареса работата с Брандън Ли, който се снимаше за първи път в киното. Много хора го сравняваха с баща му, но аз не познавах баща му. Според мен обаче Брандън беше съвсем друг човек.
Хареса ми, че не лежеше на славата на Брус Ли, а се стараеше да направи своя кариера в киното и затова работеше по-здраво от много други актьори. Киокушин прилича доста на тайландския бокс, има много придвижвания, удари с лакти, лоукикове. Брандън играеше по китайски маниер - финтове, високи удари с крака, красиви движения. Докато аз предпочитах да използвам мощни нокаутиращи удари, той използваше ескиважи, уловки, хитрости. Той беше не само майстор по бойни изкуства, но и приятен човек.
Към предложението да се снима в в “Универсален войник" се отнесох скептично, тъй като знаех, че Ван Дам се стреми да демонстрира максимум карате, а аз исках да играя повече актьорски роли, отколкото да се изявявам като боец. Между другото след като излезе филма Ван Дам призна в едно интервю, че е бил много внимателен, помнейки какво се е случило със Сталоун. Аз обаче бях много акуратен и той се отърва с минимум синини. В Киокушинкай аз привикнах към болката и не се боя да получавам удари и с готовност сам ги нанасям. През май 1992 г. се случи нещо интересно. С Ван Дам бяхме в Кан, където бяхме обградени от тълпи фенове, телевизии, фотографи и журналисти. Преди това се бяхме уговорили, че докато подхождаме към залата, ще дойдем от различни страни и уж случайно срещнали се, ще почнем, да се блъскаме, все едно ще се сбием.
Охраната се намеси и ни разтърва, като телевизиите пуснаха репортаж, а фотографите продадоха снимките си на купища списания. На никой не му дойде на акъла, че ако бях решил да се бия с него, нямаше да се го блъскам, а просто щях да му забия един и последствията щяха да бъдат печални.
Ролите ми в киното са доста разнообразни. Руски боксьор убиец (“Роки-4”), руски спецназовец (“Червеният скорпион”), полицай (“Конфликт в Малко Токио”), виетнамски ветеран-садист и палач (“Универсален войник”),престъпник (“Дървото на Джошуа”), автокрадец (“Безопасно място”), спортсмен петобоец и т. н.
Трябва да кажа, че не се стремя да демонстрирам на екрана бойни изкуства. Естествено и на мен ми харесва да раздавам високи удари с крак, да повалям противниците си с удари от карате, но ми се струва, че демонстрацията на чиста физическа мощ изглежда добре, особено когато сеправи от здравеняци като мен.
Всяко лято Долф Лундгрен заедно с приятели преподава карате на летни лагери. Въпреки всичко с карате не съм се разделил. От 1983 г. с идването ми в САЩ се занимавах в продължение на две години само с бодибилдинг, но после се върнах на татамито. Прекратих състезателната си кариера, но тренирам усилено и до сега и смятам да го правя до края на живота си. Още в Швеция взех изпита за първи дан, преди да тръгна получих втори, а тук в щатите взех и трети.Всяко лято се връщам в Стокхолм и преподавам карате на летни лагери, където се събират между 100 и 200 юноши. След “Роки” свалих малко от теглото си, като така ударите ми придобиха рязкост, движенията ми станаха по-леки. Благодарение на карате аз се превърнах от комплексирано дето в това, което съм сега. Киокушин ме оформи, както физически, така и духовно.
Долф Лундгрен е женен щастливо за бижутерийния дизайнер Анет Квиберг.
В Холивуд имам репутация на любовник. И за това имаше основания. Дълго живях с Грейс Джоунс, след това с известната италианска манекенка Паула Барбиери. През януари 1994 г. ние се оженихме с Анет в Стокхолм, в съответствие с нашите народни традиции. На 29 април 1996 г. Анет ме направи най-щастливия човек - станах баща.
Филмография:
1. HIDDEN AGENDA (2002)
2.УНИВЕРСАЛЕН АГЕНТ (2000)
3. /BRIDGE OF DRAGONS/ (1999)
4. STORM CATCHER (1999)
5. JILL RIPS (1999)
6.LAST PATROL (1999)
7.MINION (1998)
8./BLACKJACK (1998)
9.SWEEPERS (1998)
10.FROGS FOR SNAKES (1997)
11.PEACEKEEPER (1997)
12.R. P. M. (1996)
13.HELLBENT (1996)
14.SILENT TRIGGER (1996)
15.JOHNNY MNEMONIC (1995)
16.MEN OF WAR (1994)
17.PENTATHLON (1994)
18.SNIPER-2, THE (SHOOTER, THE)/ (1994)
19.JOSHUA TREE (1993)
20.UNIVERSAL SOLDIER (1992)
21.COVER UP (1991)
22.SHOWDOWN IN LITTLE TOKYO (1991)
23. COME IN PEACE (DARK ANGEL) (1990)
24.RED SCORPION (1989)
25.PUNISHER (1989)
26.МASTERS OF THE UNIVERSE/ (1987)
27.А VIEW TO A KILL (1985)
28.ROCKY IV (1985)
сап4ето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар