''Минути след победата си над Ивендър Холифийлд в срещата-реванш ноември 1999 г. Ленъкс Луис спря празненството си, за да чуе гласа на конферансието, който се разнасяше от микрофоните в аудиторията и обявяваше за първи път, че той е неоспоримият шампион в тежка категория.''
Първата среща между двамата опоненти приключи наравно, което според мнозина открадна на Луис първата му победа в шампионата на Световната боксова асоциация. Почтителният и изпълнен с достойнство отговор на Луис на това спорно решение му спечели вниманието на световните медии и легион от нови почитатели от двете страни на Атлантика. Решителната победа на Луис във второто съревнование го прави неоспорим шампион сред професионалните боксьори в текжа категория и слага началото на серия от победи, които заздравяват репутацията му като един от най-добрите боксьори в тежка категория в света.
Роден Ленъкс Клаудиус Луис, 10 lbs и 10 oz. Физическата му тежест и царски звучащото име поставят благоприятно начало на живота на момчето, което израства до титлата „Император на бокса”.
Прекарва детството си в Лондон и на 12 г. се мести в Канада, където изучава изкуството на боксирането при треньора Arnie Boehm. Близък приятел и покровител на Луис Boehm го подготвя за рекорда при аматьорите 85-9 (52 при спирането ). Макар че притежава очевиден талант в бокса, Луис се отличава и в други спортове и в гимназията е член на отбора по баскетбол, футбол, американски футбол и ориентиране.
След гимназия Луис се фокусира върху боксирането и печели първия си златен медал на Световния шампионат за младежи 1983 г. Преследващ впечатляваща аматьорска кариера, Луис печели златен медал като нокаутира бъдещия шампион тежка категория Ридик Боуи ,като член на Канадския отбор през 1988 г. на Олимпийските игри в Сеул, Корея.През 1989 г. той става професионалист и през 1990 г. печели Европейската титла срещу Жан Шане. Тази победа е последвана от спечелването на шампионата Бритиш Комънуелт в тежка категория през 1992 г. срещу Дерек Уилямс.Луис е официално коронован като световен шампион в тежка категория на 14 януари 1993 г., като наследник на Ридик Боуи, който отказва да защити титлата си в мач срещу него.
Луис защитава титлата си три пъти, като побеждава Тони Тъкър (W12), Франк бруно (TKO 7) и Фил Джаксън (TKO 8).През септември 1994 г. Ленъкс неочаквано губи тази титла заради онова, което мнозина експерти наричат „щастливия пробив” от Оливър Маккол, САЩ. Той обаче не е обезкуражен от това стъписващо събитие и става първият британски боксьор, който спечелва отново световната титла, когато побеждава Оливър Маккол в реванш за World Boxing Council Heavyweight Title на 7 февруари 1997 г.Луис отказва да лежи на лаврите си и непрестанно и енергично защитава титлите си, като приема многобройни впечатляващи предизвикателства, от които Ендрю Голота, Томи Морисън, Хенри Акинуонд, Ивендър Холифийлд, Франс Бота и Дейвид Туа са само част.След като побеждава Холифийлд, за да получи неоспоримата корона в тежка категория, Луис губи титлата през април 2001 г. от Хасим Рахман, който го побеждава в петия рунд с нокаут.
Тази загуба е просто препъване и по своя обичаен начин Луис изумява света през ноември на същата година, когато се реваншира за загубата си от Хасим Рахман, като го нокаутира в четвъртия рунд. Луис има 10-2-1 срещу хора, които поне веднъж в кариерата си са печелили титла в BF, WBA, WBC или WBO.На 8 юни 2002 г. Луис се среща на ринга в Мемфис, Тенеси с Майк Тайсън в мач, който много експерти отбелязват като най-големият в историята на бокса. Незасегнат от значимостта на събитието, Луис не пропуска възможността да подпечата наследството си с с KO в осмия рунд, с което кара критиците си да замлъкнат и заздравява позициите си като „най-добрият в тежка категория на планетата”.Като много шампиони преди него, любовта на Луис към спорта не го оставя да слезе от ринга.
След като почива една година, той е уговаря среща с канадеца Кърк Джонсън за 21 юни 2003 г. в ЛА, Калифорния. Този мач първоначално е разгласен като промеждутъчна схватка преди мачо с украинеца Виталий Кличко. Получена травма обаче кара Джонсън да се откаже десет дни преди мача и Луис приема в последния момент срещата с Кличко. Той не се колебае да приеме това безпрецедентно предизвикателство – има само две седмици, за да се подготви за новия опонент. На 21 юни 2003 г. Луис запазва титлата си с шеструндов TKO.Луис се оттегля от боксирането на 6 февруари 2004 г. Неговият научен подход към бокса заедно с твърдия ляв удар и високия десен му осигуряват място сред най-добрите боксьори на неговото поколение. Отдадеността му на честността и желанието да донесе чест на бокса чрез спортсменско поведение и усилена работа са крайгълните камъни, на които продължава да гради своето наследство.
сап4ето!!!
Първата среща между двамата опоненти приключи наравно, което според мнозина открадна на Луис първата му победа в шампионата на Световната боксова асоциация. Почтителният и изпълнен с достойнство отговор на Луис на това спорно решение му спечели вниманието на световните медии и легион от нови почитатели от двете страни на Атлантика. Решителната победа на Луис във второто съревнование го прави неоспорим шампион сред професионалните боксьори в текжа категория и слага началото на серия от победи, които заздравяват репутацията му като един от най-добрите боксьори в тежка категория в света.
Роден Ленъкс Клаудиус Луис, 10 lbs и 10 oz. Физическата му тежест и царски звучащото име поставят благоприятно начало на живота на момчето, което израства до титлата „Император на бокса”.
Прекарва детството си в Лондон и на 12 г. се мести в Канада, където изучава изкуството на боксирането при треньора Arnie Boehm. Близък приятел и покровител на Луис Boehm го подготвя за рекорда при аматьорите 85-9 (52 при спирането ). Макар че притежава очевиден талант в бокса, Луис се отличава и в други спортове и в гимназията е член на отбора по баскетбол, футбол, американски футбол и ориентиране.
След гимназия Луис се фокусира върху боксирането и печели първия си златен медал на Световния шампионат за младежи 1983 г. Преследващ впечатляваща аматьорска кариера, Луис печели златен медал като нокаутира бъдещия шампион тежка категория Ридик Боуи ,като член на Канадския отбор през 1988 г. на Олимпийските игри в Сеул, Корея.През 1989 г. той става професионалист и през 1990 г. печели Европейската титла срещу Жан Шане. Тази победа е последвана от спечелването на шампионата Бритиш Комънуелт в тежка категория през 1992 г. срещу Дерек Уилямс.Луис е официално коронован като световен шампион в тежка категория на 14 януари 1993 г., като наследник на Ридик Боуи, който отказва да защити титлата си в мач срещу него.
Луис защитава титлата си три пъти, като побеждава Тони Тъкър (W12), Франк бруно (TKO 7) и Фил Джаксън (TKO 8).През септември 1994 г. Ленъкс неочаквано губи тази титла заради онова, което мнозина експерти наричат „щастливия пробив” от Оливър Маккол, САЩ. Той обаче не е обезкуражен от това стъписващо събитие и става първият британски боксьор, който спечелва отново световната титла, когато побеждава Оливър Маккол в реванш за World Boxing Council Heavyweight Title на 7 февруари 1997 г.Луис отказва да лежи на лаврите си и непрестанно и енергично защитава титлите си, като приема многобройни впечатляващи предизвикателства, от които Ендрю Голота, Томи Морисън, Хенри Акинуонд, Ивендър Холифийлд, Франс Бота и Дейвид Туа са само част.След като побеждава Холифийлд, за да получи неоспоримата корона в тежка категория, Луис губи титлата през април 2001 г. от Хасим Рахман, който го побеждава в петия рунд с нокаут.
Тази загуба е просто препъване и по своя обичаен начин Луис изумява света през ноември на същата година, когато се реваншира за загубата си от Хасим Рахман, като го нокаутира в четвъртия рунд. Луис има 10-2-1 срещу хора, които поне веднъж в кариерата си са печелили титла в BF, WBA, WBC или WBO.На 8 юни 2002 г. Луис се среща на ринга в Мемфис, Тенеси с Майк Тайсън в мач, който много експерти отбелязват като най-големият в историята на бокса. Незасегнат от значимостта на събитието, Луис не пропуска възможността да подпечата наследството си с с KO в осмия рунд, с което кара критиците си да замлъкнат и заздравява позициите си като „най-добрият в тежка категория на планетата”.Като много шампиони преди него, любовта на Луис към спорта не го оставя да слезе от ринга.
След като почива една година, той е уговаря среща с канадеца Кърк Джонсън за 21 юни 2003 г. в ЛА, Калифорния. Този мач първоначално е разгласен като промеждутъчна схватка преди мачо с украинеца Виталий Кличко. Получена травма обаче кара Джонсън да се откаже десет дни преди мача и Луис приема в последния момент срещата с Кличко. Той не се колебае да приеме това безпрецедентно предизвикателство – има само две седмици, за да се подготви за новия опонент. На 21 юни 2003 г. Луис запазва титлата си с шеструндов TKO.Луис се оттегля от боксирането на 6 февруари 2004 г. Неговият научен подход към бокса заедно с твърдия ляв удар и високия десен му осигуряват място сред най-добрите боксьори на неговото поколение. Отдадеността му на честността и желанието да донесе чест на бокса чрез спортсменско поведение и усилена работа са крайгълните камъни, на които продължава да гради своето наследство.
сап4ето!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар