понеделник, 19 октомври 2009 г.

Петко Сираков-Биография


Заслужилият майстор на спорта и заслужил треньор ПЕТКО СИРАКОВ е роден на 16 февруари 1929 г. в село /сега град/ Вълчи дол, Варненски окръг. От 1950 г. е в националния отбор, чийто капитан е дълги години. Световен шампион е от Истанбул /1958/, със сребърни медали в Истанбул /1954/ и Техеран /1959/, олимпийски вицешампион в Мелбърн /1956/, пръв на Балканите в Букурещ /195 8/ и Истанбул /1959/. Дългогодишен републикански първенец и по свободна, и по класическа борба. Състезател на ЦСКА "Септемврийско знаме".


Радостни и мили, но и някак малко тъжни са тези чествувания на големи български борци, които станаха традиционен спътник на международния турнир "Никола Петров". През 1979 г. повод да бъде обсипан с цветя и топли думи бе петдесетгодишнината на Петко Сираков - българинът, чието име стои на първо място във вече дългия списък на носителите на титлата Световен шампион.


Половин век, изцяло свързан с борбата - от зелената морава на някогашното варненско селце Вълчи дол до най-високото стъпало на почетната стьлбичка на световния тепих в Истанбул, от олимпийското сребро в Мелбърн до непреодолимия стремеж да предаде опита си на следващите поколения; от заслужилия майстор на спорта до заслужилия треньор. Повече от тридесет години, отдадени на най-българския спорт, зад чиято хронология се крие нещо наистина уникално - Петко Сираков печелеше своите победи и в свободния, и в класическия стил.


- Класиката си остана моята голяма любов - усмихва се той, - макар че станах световен шампион по свободна борба. А дълги години бях капитан едновременно на националните отбори и в двата стила. . .Спортният му път, както на почти всички по това време, започва от народните борби. Баща му не ги пропускат, въпреки че сам никога не се е борил. Но винаги водел със себе си сина, карал го да се бори с другарчетата си. Бил 16-голишен, неговият кръстник Стоян Чолаков, най-добрият борец на тогавашната Провадийска околия, го завел в Суворово и го записал да участвува. Якият малчуган победил. Усладило му се и до казармата не пропуснал нито една борба в своя край.


Странни са понякога приумиците на съдбата. Здравият мускулест младеж привлякъл вниманието на треньора по бокс Константин Николов. В тогавашния армейски клуб все още нямало отбор по борба. Месец и половина Петко тренирал упорито и имал всички изгледи да стане добър боксьор. Но кръвта вода не става. Сформираш състав но класическа борба и той бил един от първите в него. Два месеца по-късно станал втори на републиканското първенство, включили го и в националния отбор, а на следващата 1951 г. бил вече шампион на страната и в двата стила.

И днес още се говори за паметния му двубой за световната титла с турския борец Атлъ на претъпкания от фанетични поддържници стадион "Митхал наша" в Истанбул. Схватка, достойна за сравнение само е борбата на библейските герои Давид и Голиат.


Много вода е изтекла от тогава, много пъти Петко Сираков с вълнение ми е разказвал за тази неповторима среща. Със скромността на човек, за когото подвигът е сякаш всекидневна дреболия:

- Стълкновението с Атлъ беше като.всички останали. Бях готов да победя и го победих. Близо лва месеца преди световния шампионат с Никола Станчев се затворихме в една почивна станция в Хисаря. И тренирах - не знаех ден и нощ. Защото имах висока, макар и единствена цел - златният медал! Но срещата се състоя пред зрители, които чакаха своя сънародник да53 стане шампион. Не можеха дори да допуснат друг изход. А и спортната Темида бе, най-меко казано, благосклонна към борците на домакините. Затова просто се наложи да туширам Атлъ три пъти. По един туш за него, за публиката и за съдиите. Едва тогава ме признаха за победител.


Това беше 1957 г. България имаше своя пръв световен шампион!Винаги е интересно от такъв юначен мъж да узнаеш тайната на успеха.А той не крие секретите на многобройните си победи. За Петко Сираков успехът се крие в това да знаеш да си поставяш цели, да ги градираш според моментните си възможности -място в националния отбор, шампион на страната, титуляр в категорията.Това е пътят. Едва тогава да отправяш поглед към световните върхове. И още - непрекъснато да търсиш стълкновения с най-силните, да ги побеждаваш и да се убеждаваш, че си по-силен от тях. Както Петко Сираков търсеше световния и олимпийски шампион Каплан и го побеждаваше.


• А когато стана дума за младите, първият ни световен шампион е категоричен:

- Нашата малка Бьтгарил ражда много талантливи борци. Талантът обаче е ревнив и когато не му слугуваш както трябва, той бяга от тебе...Ще запомнят ли тези думи наследниците на старата слава?Освен с първата титла в историята на нашата борба Петко Сираков ще остане с двете си коронни хватки, разработвани ден слел ден, месец след месец, години.-


Изпитах силата на "носенето през мост" - разказва големият майстор, - от един чехословак, който в приятелска среща през 1951 г. с него ми взе шест точки, без да мога нито дасе защитя, нито сам да го пренеса.

Три години след това учих тази хватка. И знаете ли, на нея се дължи преобладаващият процент от победите ми... "Много пъти премислям какво всъщност представляваше той-разказва проф. Райко Петров за Петко Сираков, един от първите борци, с който е работил като треньор. - Не мога да кажа, че по негово време е бил най-добрият в света.


Но най-смелият - може би. Неговата дързост изумяваше и съдии, и треньори, и противници. Тя накара да се заговори в цял свят с уважение за българските борци. Макар и не толкова многолик, владееше до съвършенство две хватки - носене през мост.и суплес !Две хватки, които бяха коронни и за двамата най-добри борци на 60-те години - съветските спортисти Олег Караваев и Гиви Картозия. Кой от тях тримата е бил най-голям майстор не знам, но постигнатите победи дават значителна прелита на Петко..."


Признателен му е и двукратният олимпийски шампион Боян Ралев: "Бях за пьрви път и националния отбор, когато за първи път почувствувах и истинската мъжка прегръдка. Каква радост беше да тренирам с Майстора, нищо че си отивах изпомачкан. По-късни сам станах майстор. А когато се наложеше да показвам на по-младите, винаги съветвах: така правеше Петко Сираков ..."Голямото признание се чувствува най-силно в думите на другия български борец, пред чието име стои определението пръв - олимпийският шампион Никола Станчев: "За нашето поколение Петко винаги ше остане "големият от тепиха".


Истински пример за младите - не само как да тренират, но и как да воюват, как да защищават името на родината!"Освен всички н човек със стоманена воля беше първият световен първенец на обновената ни родина. Често съм го чувал да казва:

- Чудно ми е, че всички приемат като най-тежка срещата ми с Атлъ тогава, на "Митхал наша". Може би ние, журналистите, имате пръст в тази работа. Но колцина са тези, които знаят, че най-трудно ми е било срещу поляка Касперчак на една приятелска среща в "Сливница"? Сигурно е било някъде към шестата минута. Водех с две точки, когато изведнъж се пресякох -като подвигна ръката си всякаш тонове вдигам. Ако резултатът не беше 6:0, сигурно щах да се предам. Но знаех, че след мен бай Кольо Маринов ще спечели и единствен аз, капитанът, щях да съм загубил'. Душата си в зъбите събрах и въпреки че повече не можах да взема нито една точка, не позволих това и на поляка...

Или:

- Имам сто и петдесет международни срещи и нито веднъж не съм допуснал да ме предупреждават за некоректност, грубост или пасивност. Не давах повод за това дори и на най-пристрастните съдии. Та нали бих се срамувал, би ме боляло от това, дори когато съм победител!И се питам: можем ли да не го обичаме и помним!


сап4ето!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар