Най-малкият от 9 деца, Evander Holyfield е роден на 19 Октомври 1962, в работническото градче Atmore, Alabama.Неговата майка, Annie Laura Holyfield, се мести със семейството си в Atlanta, Georgia, няколко години по-късно. По примера, който Mrs. Holyfield дава, децата й са научени, че упорития труд е ключа към постигане на целите им, това установявя качеството, с което Evander Holyfield се представя във всеки един аспект от живота си.
Като дете, Holyfield мечтаел да представя родния си град на футболното игрище като част от Atlanta Falcon. С подкрепата на майка си и на член на клуба Warren Memorial Boy Club в югоизточна Atlanta, Holyfield започнал в 65-pound отбор като офанзивен защитник и средна линия на защита. Той бързо се изявил на игрището, но любопитството му на 8-годишен към ограничена зона в момчешкия клуб го отвела неговата спортна съдба: бокса.
След ежедневни молби, които били отхвърляни, Holyfield най-накрая сломил съпротивата на Carter Morgan, убеждавайки тренъора да му позволи да се присъедини към отбора по бокс. Огънят в него се разпалил, когато тренъора Morgan му казал, че ако не се откаже от него ще излезе световен шампион в тежка категория.Под ръководството на тренъора Morgan, Holyfield не е загубил мач 8 и 11 годишнината си, като цяло в аматъорските си години, той записал в звоето резюме впечатляващия резултат от 169-11.
Holyfield жунглирал между двата спорта. Неговите последователни изяви във футбола му спечелили място в отбора на Fulton High. За нещастие на Falcons, отбора на неговите мечти, Holyfield повече стоял на резервната скамейка, отколкото се развихрял на игрището. Разочарован от това, той решил да се откаже, но майка му имала други идеи. "Не съм отгледала човек, койото се отказва", му казала тя и той се завърнал на резервната скамейка.Най- накрая, в последние мач на Fulton High за сезона, Holyfield се отправил към терена и впечатлил тренъора и тълпата със своите умения да блокира и своата отдаденост. Въпреки признанието в края на сезона, Holyfield се отдал изцяло на бокса.
През 1983 той представя United States в Pan-American Games във Venezuela, където печели сребърен медал. До този момент в своята кариера той е постигнал повече в бокса от всеки друг в щата Georgia, но неговата детска мечта да стане шампион в тежка категория го накарала да постигне дори повече. Той последвал опита на Pan Am, като през 1984 спечелил National Golden Gloves Championship – всички победи с нокаут – и спечелил място в U.S. Olympic Team. Със силно патриотичния си дух, той описва какво чуства, че представяйки United States в игрите в Los Angeles като "почети като да отида в рая." Той не бил цветнокож или боксъор. Той не бил атлет, а представял страната си. Той бил просто американец. Той бил просто олимпиец.
''Вярвай в господ с цялото си сърце; а не вярвай само на това което разбираш !''
Той имал късмета да спечели в по-леката тежка категория на шампионат през 1984 на игрите в Los Angeles, но получил бронзов медал, след спорен край на полуфиналите и на неговта мечта за олимпийско злато. След като почти повалил новозеландеца Kevin Barry, и само секунди оставали до края на втория рунд, съдията обвинил Holyfield в удар след почивката и го дисквалифицирал. По време на церемонията на връчване на медалите, тълпата окуражавала бурно Holyfield и в името на спотртсменството, получилия златен медал го дръпнал на най-горното стъпало и му вдигнал ръката.
Holyfield разчитал много на своята съдба и на ценности, като уважение и постоянство към спазване на правилата, втълпени му от неговата майка. Той бил научен да очаква неизбежни спънки в живота си, знаейки че те не могат да го накарат да се откаже. Когато бил дете майка му му казала ”Ако започнеш да се отказваш, ще трябва да се отказваш цял живот, защото нищо няма да става винаги както ти искаш”. Той знаел, че може да постигне целите си само ако вярва в себе си, работи усърдно и не се отказва. Неговото равновесие били обтегнато след такова очевидно разочарование и това оказало влияние върху по нататъшното му поведение в професионалната му кариера.
Само няколко месеца по-късно на олимпийските, Holyfield прави своя професионален дебют, побеждавайки Lionel Byarm. Той спечелил 4 състезания в тежката категория за младежите преди да мине към полу-тежката категория, кудето продължил да доминира. Той печели първата си световна титла през 1986 срещу WBA световния шампион в полу-тежката категория Dwight Qwai. До този ден, Holyfield е единствения непобеждаван, неоспорим шампион в полу-тежката категория.На 25 Октомври 1990, Holyfield изпълнил мечтата на живота си да стане световен шампион в тежка категория, когато победил James "Buster" Douglas – тогава IBF, WBC и WBA Champion – в три рунда. Holyfield бил първия шампион в среднотежка категория, който печели титла в тежка.
Веднага след като постигнал този невероятен подвиг, Holyfield се молел, благодарял на господ, че му позволил да постигне целта си, оценявайки че не би го постигнал без него. Когато го помолили да даде автограф, Holyfield с удоволствие го направил, и разкрил источника на силата си, като написал и отпратка към "Phil. 4:13." Това е отказ от скртипт в книгата от Philippians, който гласи "Аз мога да направя всичко, чрез Христа който ми дава сили." Неговата първа важна защита била срещу George Foreman, който имал 65 нокаута в своите 69 победи – 10 от които нокаута в последните 2 години. Съзтезанието срещу Foreman свършило след 12 рунда, и Holyfield запазил титлата си.
Holyfield бил повече от готов да се бие с Mike Tyson. След много препирни между техните пормоутъри, двубоят бил насрочен за 8 Ноември 1991. Това бил най-чаканият мач за сезона. Сегашният шампион започнал интензивни тренировки със строг режим за да защити титлата си, на 18 Октомври, срещата била отменена, тъй като Tyson си контузил ребрата. През 1992, Holyfield преживял първата си загуба за 29 професионални мача, губейки по съдийско решение от Riddick Bowe.
Година по-късно, в един от най-трудните и необичйни двубои в неговата кариера, Holyfield си върнал титлата от Bowe, дори след като парашутист – познат още като The Fan Man – се приземил на ринга зад Bowe в седмия рунд, причинявайки 21-минутно забавяне на срещата. Победата дала възможността на Holyfield да стане четвъртия боец в историята, който си връща световна титла в тежка категория. Той станал третия боец от ранга на Muhammad Ali и Floyd Patterson – като си върнал титла във втори мач.Но през 1994, Holyfield загубил своите титли срещу Michael Moorer след решение 3-2. Мача с Мурър решението е два гласа за Мурър, а единият съдия дава равен. Веднага след мача, Holyfield бил закаран в болница, където се остановило, че има сърдечна недостатъчност. След няколкодневни изследвания, му било казано че има сърдечен проблем, който не се лекува, и който трябва да сложи край на кариерата му. Докторите му препоръчали да се оттегли от ринга. Той се нуждаел от техния съвет, въпреки че се молел за изцеление.
''И те чакали господ да възвърне силите му!''
Неговата вяра в лечебните сили на господ се оказала по силна от лекарските прогнози. Holyfield се върнал при лекаря и му било казано, че се подобрява. Следващото посещение при лекаря още по-голямо подобрение в състоянието му. Третото посещение показало, че сърцето му е излекувано. Боксирането не било официално разрешено. Те искали да презареди батериите изцяло, преди която и да е щатска комисия да му даде разрешително да се бие отново. Пратили го при престижния Mayo Clinic в Minnesota за пълен преглед. След интензивни тестове, било съобщено, че сърцето му е здраво и бил физически здрав за завръщане.
Подновил кариерата си през 1995, убеден че неговото сърце е излекувано от господ, завърнал се на ринга да се бие с Ray Mercer, златен медалист на 1988 Seoul Olympics. На 20 май, Holyfield повалил Mercer в осмия рунд, доказвайки на света, че и сърцето, и духа му са силни.През Ноември същата година, Holyfield преживял първия си нокаут в своята кариера в среща която не била за титла срещу Riddick Bowe.Вместо да се откаже и да сведе глава пред бокса, той продължил да дава всичко от себе си.
Следващата година била сладко-горчива, изпълнена с болка и триумф. Annie Laura Holyfield, която нейния син описва като герой и вдъхновител, починала. Тогава Holyfield трикртания носител, напълно доминиращия Bobby Czyz, тогавашен шампион в среднотежка категория.
Също, през лятото на, олимпийският опит на Holyfield завършил своя пълен кръг, когато носил факлата на XXVI игри в Atlanta. През Ноември, най-накрая се срещнал с Mike Tyson на ринга, нокаутирайки го в 11 рунд.Победа му над Майк Тайсън през 1996 г. е считана за една от най-големите изненади на всички времена. Букмейкърите са оценявали шансовете на Ивендър с 20 към 1. През 1997 последвал и втори мач, смятан за един от най-ексцентричните в историята, Tyson захапва ухото на Holyfield и губи точка. След като ухапал и другото ухо на Holyfield, Tyson е дисквалифициран.
До 1999, WBC World Champion Lennox Lewis бил готов да се изправи срешу Holyfield. Техния мач през март завършил наравно след 12 рунда. В повторен мач с Lewis, осем месеца по-късно, Holyfield загубил по съдийско решение.Когато Lewis се разделил с WBA колана през 2000, след като се провалил да защити WBA титлата срещу съперника с топ рейтинг John Ruiz, WBA обявили титлата за свободна, за да може Ruiz и Holyfield да се срещнат за световния колан. През Август същата година, Holyfield победил след решение в 12 рунд и влязъл в историята като първия боксъор, който е ставал световен шампион в тежка категория 4 пъти.
Когато Holyfield победил Ruiz в първото съзтезание, Ruiz поискал второ, и Holyfield приел. След втория двубой, спечелен от Ruiz, Holyfield поискал трети, който Ruiz не отказал. Третия бил обявен за равен и Ruiz запазил титлата.След това, Holyfield през юни 2002 се изправил в мач срещу Hasim Rahman. Шест месеца по късно загубил по съдийско решение от Chris Byrd. В последното си съзтезание, на 4 Октомври 2003, Holyfield загубил в 9 рунд от James Toney.
През цялата си кариера, Evander Holyfield постигнал велики неща на ринга, и още предстояли. На 13 Ноември 2004, той се изправя срещу олимпиеца Larry Donald на Madison Square Garden, като първа стъпка кам пета шампионска титла. В момента той има записани 38 победи, 7 загуби и 2 равни, от които 25 победи с нокаут.
И така походът му към пета световна титла продължава. Завърна се през лятото на 2006 след близо 2-годишно отсъствие (последния мач с Доналд). Много трудно успява да получи разрешение от боксовите комисии на различните щати заради напредналата си възраст .От завръщането си печели три мача, като надвива двама сериозни съперници Фрес Оквендо (доста спорно съдийско решение) и Вини Мадалоун (в типичния си агресивен стил от младите години).
сап4ето!
Като дете, Holyfield мечтаел да представя родния си град на футболното игрище като част от Atlanta Falcon. С подкрепата на майка си и на член на клуба Warren Memorial Boy Club в югоизточна Atlanta, Holyfield започнал в 65-pound отбор като офанзивен защитник и средна линия на защита. Той бързо се изявил на игрището, но любопитството му на 8-годишен към ограничена зона в момчешкия клуб го отвела неговата спортна съдба: бокса.
След ежедневни молби, които били отхвърляни, Holyfield най-накрая сломил съпротивата на Carter Morgan, убеждавайки тренъора да му позволи да се присъедини към отбора по бокс. Огънят в него се разпалил, когато тренъора Morgan му казал, че ако не се откаже от него ще излезе световен шампион в тежка категория.Под ръководството на тренъора Morgan, Holyfield не е загубил мач 8 и 11 годишнината си, като цяло в аматъорските си години, той записал в звоето резюме впечатляващия резултат от 169-11.
Holyfield жунглирал между двата спорта. Неговите последователни изяви във футбола му спечелили място в отбора на Fulton High. За нещастие на Falcons, отбора на неговите мечти, Holyfield повече стоял на резервната скамейка, отколкото се развихрял на игрището. Разочарован от това, той решил да се откаже, но майка му имала други идеи. "Не съм отгледала човек, койото се отказва", му казала тя и той се завърнал на резервната скамейка.Най- накрая, в последние мач на Fulton High за сезона, Holyfield се отправил към терена и впечатлил тренъора и тълпата със своите умения да блокира и своата отдаденост. Въпреки признанието в края на сезона, Holyfield се отдал изцяло на бокса.
През 1983 той представя United States в Pan-American Games във Venezuela, където печели сребърен медал. До този момент в своята кариера той е постигнал повече в бокса от всеки друг в щата Georgia, но неговата детска мечта да стане шампион в тежка категория го накарала да постигне дори повече. Той последвал опита на Pan Am, като през 1984 спечелил National Golden Gloves Championship – всички победи с нокаут – и спечелил място в U.S. Olympic Team. Със силно патриотичния си дух, той описва какво чуства, че представяйки United States в игрите в Los Angeles като "почети като да отида в рая." Той не бил цветнокож или боксъор. Той не бил атлет, а представял страната си. Той бил просто американец. Той бил просто олимпиец.
''Вярвай в господ с цялото си сърце; а не вярвай само на това което разбираш !''
Той имал късмета да спечели в по-леката тежка категория на шампионат през 1984 на игрите в Los Angeles, но получил бронзов медал, след спорен край на полуфиналите и на неговта мечта за олимпийско злато. След като почти повалил новозеландеца Kevin Barry, и само секунди оставали до края на втория рунд, съдията обвинил Holyfield в удар след почивката и го дисквалифицирал. По време на церемонията на връчване на медалите, тълпата окуражавала бурно Holyfield и в името на спотртсменството, получилия златен медал го дръпнал на най-горното стъпало и му вдигнал ръката.
Holyfield разчитал много на своята съдба и на ценности, като уважение и постоянство към спазване на правилата, втълпени му от неговата майка. Той бил научен да очаква неизбежни спънки в живота си, знаейки че те не могат да го накарат да се откаже. Когато бил дете майка му му казала ”Ако започнеш да се отказваш, ще трябва да се отказваш цял живот, защото нищо няма да става винаги както ти искаш”. Той знаел, че може да постигне целите си само ако вярва в себе си, работи усърдно и не се отказва. Неговото равновесие били обтегнато след такова очевидно разочарование и това оказало влияние върху по нататъшното му поведение в професионалната му кариера.
Само няколко месеца по-късно на олимпийските, Holyfield прави своя професионален дебют, побеждавайки Lionel Byarm. Той спечелил 4 състезания в тежката категория за младежите преди да мине към полу-тежката категория, кудето продължил да доминира. Той печели първата си световна титла през 1986 срещу WBA световния шампион в полу-тежката категория Dwight Qwai. До този ден, Holyfield е единствения непобеждаван, неоспорим шампион в полу-тежката категория.На 25 Октомври 1990, Holyfield изпълнил мечтата на живота си да стане световен шампион в тежка категория, когато победил James "Buster" Douglas – тогава IBF, WBC и WBA Champion – в три рунда. Holyfield бил първия шампион в среднотежка категория, който печели титла в тежка.
Веднага след като постигнал този невероятен подвиг, Holyfield се молел, благодарял на господ, че му позволил да постигне целта си, оценявайки че не би го постигнал без него. Когато го помолили да даде автограф, Holyfield с удоволствие го направил, и разкрил источника на силата си, като написал и отпратка към "Phil. 4:13." Това е отказ от скртипт в книгата от Philippians, който гласи "Аз мога да направя всичко, чрез Христа който ми дава сили." Неговата първа важна защита била срещу George Foreman, който имал 65 нокаута в своите 69 победи – 10 от които нокаута в последните 2 години. Съзтезанието срещу Foreman свършило след 12 рунда, и Holyfield запазил титлата си.
Holyfield бил повече от готов да се бие с Mike Tyson. След много препирни между техните пормоутъри, двубоят бил насрочен за 8 Ноември 1991. Това бил най-чаканият мач за сезона. Сегашният шампион започнал интензивни тренировки със строг режим за да защити титлата си, на 18 Октомври, срещата била отменена, тъй като Tyson си контузил ребрата. През 1992, Holyfield преживял първата си загуба за 29 професионални мача, губейки по съдийско решение от Riddick Bowe.
Година по-късно, в един от най-трудните и необичйни двубои в неговата кариера, Holyfield си върнал титлата от Bowe, дори след като парашутист – познат още като The Fan Man – се приземил на ринга зад Bowe в седмия рунд, причинявайки 21-минутно забавяне на срещата. Победата дала възможността на Holyfield да стане четвъртия боец в историята, който си връща световна титла в тежка категория. Той станал третия боец от ранга на Muhammad Ali и Floyd Patterson – като си върнал титла във втори мач.Но през 1994, Holyfield загубил своите титли срещу Michael Moorer след решение 3-2. Мача с Мурър решението е два гласа за Мурър, а единият съдия дава равен. Веднага след мача, Holyfield бил закаран в болница, където се остановило, че има сърдечна недостатъчност. След няколкодневни изследвания, му било казано че има сърдечен проблем, който не се лекува, и който трябва да сложи край на кариерата му. Докторите му препоръчали да се оттегли от ринга. Той се нуждаел от техния съвет, въпреки че се молел за изцеление.
''И те чакали господ да възвърне силите му!''
Неговата вяра в лечебните сили на господ се оказала по силна от лекарските прогнози. Holyfield се върнал при лекаря и му било казано, че се подобрява. Следващото посещение при лекаря още по-голямо подобрение в състоянието му. Третото посещение показало, че сърцето му е излекувано. Боксирането не било официално разрешено. Те искали да презареди батериите изцяло, преди която и да е щатска комисия да му даде разрешително да се бие отново. Пратили го при престижния Mayo Clinic в Minnesota за пълен преглед. След интензивни тестове, било съобщено, че сърцето му е здраво и бил физически здрав за завръщане.
Подновил кариерата си през 1995, убеден че неговото сърце е излекувано от господ, завърнал се на ринга да се бие с Ray Mercer, златен медалист на 1988 Seoul Olympics. На 20 май, Holyfield повалил Mercer в осмия рунд, доказвайки на света, че и сърцето, и духа му са силни.През Ноември същата година, Holyfield преживял първия си нокаут в своята кариера в среща която не била за титла срещу Riddick Bowe.Вместо да се откаже и да сведе глава пред бокса, той продължил да дава всичко от себе си.
Следващата година била сладко-горчива, изпълнена с болка и триумф. Annie Laura Holyfield, която нейния син описва като герой и вдъхновител, починала. Тогава Holyfield трикртания носител, напълно доминиращия Bobby Czyz, тогавашен шампион в среднотежка категория.
Също, през лятото на, олимпийският опит на Holyfield завършил своя пълен кръг, когато носил факлата на XXVI игри в Atlanta. През Ноември, най-накрая се срещнал с Mike Tyson на ринга, нокаутирайки го в 11 рунд.Победа му над Майк Тайсън през 1996 г. е считана за една от най-големите изненади на всички времена. Букмейкърите са оценявали шансовете на Ивендър с 20 към 1. През 1997 последвал и втори мач, смятан за един от най-ексцентричните в историята, Tyson захапва ухото на Holyfield и губи точка. След като ухапал и другото ухо на Holyfield, Tyson е дисквалифициран.
До 1999, WBC World Champion Lennox Lewis бил готов да се изправи срешу Holyfield. Техния мач през март завършил наравно след 12 рунда. В повторен мач с Lewis, осем месеца по-късно, Holyfield загубил по съдийско решение.Когато Lewis се разделил с WBA колана през 2000, след като се провалил да защити WBA титлата срещу съперника с топ рейтинг John Ruiz, WBA обявили титлата за свободна, за да може Ruiz и Holyfield да се срещнат за световния колан. През Август същата година, Holyfield победил след решение в 12 рунд и влязъл в историята като първия боксъор, който е ставал световен шампион в тежка категория 4 пъти.
Когато Holyfield победил Ruiz в първото съзтезание, Ruiz поискал второ, и Holyfield приел. След втория двубой, спечелен от Ruiz, Holyfield поискал трети, който Ruiz не отказал. Третия бил обявен за равен и Ruiz запазил титлата.След това, Holyfield през юни 2002 се изправил в мач срещу Hasim Rahman. Шест месеца по късно загубил по съдийско решение от Chris Byrd. В последното си съзтезание, на 4 Октомври 2003, Holyfield загубил в 9 рунд от James Toney.
През цялата си кариера, Evander Holyfield постигнал велики неща на ринга, и още предстояли. На 13 Ноември 2004, той се изправя срещу олимпиеца Larry Donald на Madison Square Garden, като първа стъпка кам пета шампионска титла. В момента той има записани 38 победи, 7 загуби и 2 равни, от които 25 победи с нокаут.
И така походът му към пета световна титла продължава. Завърна се през лятото на 2006 след близо 2-годишно отсъствие (последния мач с Доналд). Много трудно успява да получи разрешение от боксовите комисии на различните щати заради напредналата си възраст .От завръщането си печели три мача, като надвива двама сериозни съперници Фрес Оквендо (доста спорно съдийско решение) и Вини Мадалоун (в типичния си агресивен стил от младите години).
сап4ето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар