Никола Станчев-Биография

Заслужилият майстор на спорта НИКОЛА СТАНЧЕВ е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургаски окръг.

Балкански шампион в Истанбул /1959/,

републикански шампион.

Първият български олимпийски шампион - Мелбърн /1956/.

Първият винаги се помни, Едисон, Менделеев, Гагарин... Българският спорт също помни своя пръв герой - Никола Станчев, с неговия подвиг на тепиха в Мелбърн, когато започна олимпийското летоброене на българските шампиони, когато бе сложено началото на златния летопис на българските олимпийци. Затова и с толкова радост отново и отново се връщаме към онези късни есенни дни на 1956, възпламенявали ни от възторг и гордост.Могат ли да се забравят първите му две срещи - нечуваната победа над знаменития съветски шампион Схиртладзе, от когото три пъти бе побеждавай, и отчайващия туш от Кацурамото, сложил сякаш край на всички надежди,защото да се върви напред по нататък имаше единствен път - тушът.

Силата,волята,майсторството на страндженеца направиха трите невероятни крачки към най-високото стъпало. Пръв усети плещите си залепени за тепихазападногерманецът Щер, същата съдба сполетя и шведът Лимбланд. Не се размина и на самоуверения фаворит Ходж (САЩ), туширал преди това иранеца Занди и Схиртладзе,и Кацурамото.

Този ден в чест на Никола Станчев - първият български олимпийски шампион - звучеше българският химн.- В Мелбърн българските борци бяха още непознати на света, тепърва - ще разказва по-късно проф. Райко Петров, тогава треньор на националния отбор. - Те обаче не се смутиха от гръмката слава и титлите на своите съперници, от необичайните условия на големите състезания.

Примерът на нашите пионери заслужава да се припомня винаги. Най-високият връх достигна Никола Станчев- След неприятната загуба с туш от Кацурамото, той трябваше да побеждава само с туш. Такава възможност съществува само в теорията. Вярата и дързостта на могъщия странджанец бяха толкова силни, че превърнаха невероятното във факт. Пътят до първата олимпийска титла ще остане за България винаги един от най-ярките примери в спортната ни героика...

Българските борци в Мелбърн не бяха по-силни и по-школувани от именитите си противници. Те обаче носеха в себе си революционната романтика на нашата априлска пролет и силата на духа, закален в народните борби...Олимпиадата в Мелбърн роди двама изключителни тактици -борецът Никола Станчев и треньорът Райко Петров. Някои чуждестранни журналисти дори ги нарекоха "големите артисти". С право. Защото противниците, които оставаха, бяха невероятно силни. Срещу тях не бе достатъчно само да си силен и да гориш от желание. Можеха да бъдат победени единствено с тактика.И тази тактика бе разработена и изпълнена блестящо.Неузнаваем бе българинът срещу техничния и опитен западногерманец Щер. Примирил ли се беше със загубата? От неговата борбеност, от стръвта му към атаката нямаше и помен. Изглеждаше дори уплашен - пазеше се. От светкавичните му гмуркания нямаше и помен. За всички^изходът от този двубой бе повече от ясен. С такава борба , загубата на българина бе неизбежна. Минутите течаха - никаква промяна. Та това е лесна плячка, изглежда си бе помислил и Щер, защото в тактиката му на задържане, която му осигуряваше достатъчната за него равна среща, започна да се проявява стремеж към активност. Защо да не премачка бързо уплашения си съперник? Изкушението бе наистина голямо. И западногерманецът не издържа. Тръгна в атака. Никола Станчев дори го поощри в намерението му - отстъпи. Въпреки, че чакаше точно това. Но трябваше да бъде сигурен. Отклонил вниманието си от защитата, Щер отново се впусна да атакува. Това бе мигът на истината-. Като мълния българинът се впусна в краката му. Секунда по-късно гърбът на Щер изплющя върху тепиха, затиснат в могъщата прегръдка на странджанеца. Сам зашеметен от успеха или може би в желанието да изиграе ролята си докрай, той продължаваше да държи туширания вече противник. Съдията със знаци трябваше да го убеждава, че всичко е свършено, че победата е негова...Прологът към златния медал, режисиран от Райко Петров и изпълнен със забележителна артистичност и майсторство от Никола Станчев, завърши с невероятен успех. И овации. Но "пиесата" имаше още две действия. Главна роля в първото, разбира се, имаше шведът Линдблад. Ето какво пишат пратениците на в. "Народен спорт" за тази схватка: "Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев.

Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят..."Финалът срещу американеца Ходж бе една неповторима схватка. За да бъдеш победител в нея, трябваше па притежаваш не само сила и техника. Трябваше да имаш и стоманена воля и непреклонен дух. Имаше ги българинът. В тях се блъскаха могъщите вълни на неотразимите атаки на Ходж и се превръщаха в облаци воден прах. С тях Никола Станчев намери пролуките в отбраната на съперника. За да го облее накрая златният блясък на победата. Първата голяма олимпийска победа на социалистическа България.

Първият наистина винаги се помни..

сап4ето!!!!!