БИОГРАФИЯ И ПРОФИЛ
================
Семейството на Хуст/Hoost/ произхожда от Суринам/Suriname/.През 1993 ,Ернесто Хууст слага боксовите ръкавици за първи път на 15 години. дотогава голямата му страст е футболът. Играл е в междурегионален (някакво областно първенство може би) клас за своя местен клуб "Халондия" в Хурн, който е силен младежки отбор. Ернесто обичал играта, но не е бил създаден за отборен играч и не харесвал факта, че успехът му зависи и от другите.
Ернесто е на 15 год., когато започва да посещава групите по Тай-бокс в новата зала на Тон Вриенд?!. Той тренира в Хурн шест години и точно там се бие в първото си състезание за C-клас. Първата му среща с Уим Шаренберг е незабравима. Ернесто побеждава известният кйокушин карате-боец във втория рунд. Постига победи и във всичките си следващи осем срещи в нокаут, което го изстрелва в A-клас за нула време.
Кариерата му набира стремителна скорост от 1988 г. Печели титли в системата Савате и в Тай-бокса и става истински професионалист. Напуска работата си като спортен инструктор в рехабилитационна програма за малолетни престъпници след осем години, за да се концентрира върху спортната си кариера. Макар че харесва работата си, той не може повече да я съчетава с интензивните тренировки и честите международни пътувания. Освен в Холандия, той участва в боеве в Белгия, Франция, Швейцария, Япония , Канда , Австралия , Хонг Конг и Съединените Американски Щати.
На първото си участие в К-1 World Grand Prix , Hoost побеждава Peter Aerts по съдийско решение, нокаутира Maurice Smith в полу-финалите и стига до финала където е нокаутиран от Branko Cikatic. Hoost прави следващ опит за титла през19.12, 1993, където побвждава в световниат шампионат K-2 нокаутирайки в четвъртият рунд Changpuek Kiatsongrit . Това беше единственият път когато K-1 организацията организира К-2 турнир.Hoost достига отново до финалите на К-1 през 1995 година , но губи от Peter Aerts по съдийско решение в четвъртия рунд.През оставащото време във годината той печели всеки двубой.През 1996 година той губи финал на К-1 от Andy Hug в четвъртия рунд по взаимно съгласие.Най-накрая става К-1 World Grand Prix шампион през 1997 когато побеждава Andy Hug в третият рунд по съдийско решение.Hoost побеждава при първия си опит да защити титлата нокаутирайки австралиеца Sam Greco във втория рунд.
През 1999 година ,Hoost печели втората К-1 World Grand Prix титла побеждавайки Mirco Filipovic чрез технически нокаут в третия рунд. През 23 април 2000 претърява загуба чрез технически нокаут от Greco.Hoost защитава титлата си за трети път през 2000 година побеждавайки Ray Sefo. По това време много фенове на К-1 са се надявали на среща между Bob Sapp и Hoost. Hoost се завръща да защити своята титла през 2001 побеждавайки Stefan Leko. Hoost е принуден да се отегли от турнира поради травма в пищяла преди полуфинала.
Дългоочакваната среща между Hoost & Bob Sapp идва по време на K-1 World Grand Prix 2002 Eliminations. Sapp печели в първия рунд чрез нокаут след като доктор прекъсва мача. Въпреки загубата , той среща Sapp на четърт финалите на K-1 World grand Prix 2002. Поваляйки Sapp в първия рунд, Hoost все пак губи във втория рунд след ожесточена борба.След боя обаче Sapp чупи едната си ръка и получава четири пукнати ребра, и не е способен да продължи. Това позволява на Hoost да го замести на полуфиналите. Hoost побеждава Рей Сефо в първия рунда с TKO, след като Sefo наранява пищяла си с удар в наколенника на Hoost. Hoost се класира за петия си финал на К-1, на който се съревновава с Jerome Le Banner (или както и да се чете). Битката е оспорвана до третия и последен рунд, когато Le Banner наранява ръката си, блокирайки ритник на Hoost. Hoost атакува агресивно ръката, като поваля Le Banner двукратно и побеждава с TKO и печели за четвърти път Гран При. Le Banner получава сериозна фрактура, която го изважда от активна дейност за повече от година.
В допълнение към титлите от Гран При Ernesto Hoost участва и в различни Супер файтс. През 2005 г. той отново участва в световните финали на К-1 Гран При, в които губи от последния шампион Remy Bonjasky.
През 2006 г. Hoost заявява, че ще участва за последен път в К-1. В Гран При на К-1 за същата година той е победен на полуфинала от Semi Schilt. Развълнувания Хууст е изпратен от арената с продължителни овации от публиката.
На 36 Ернесто вече не е най-младият боец на ринга, но още няма намерение да сваля ръкавиците. Той се чувства добре, във форма е и гори от желание да твори история, като спечели надпреварата за Гран При за четвърти път. А след това? Каквото и да се случи, Ернесто ще продължи да е част от спортния свят. Той ще е щастлив да тренира бойци в Холандия и в чужбина, или да е треньор или мениджър на кикбоксьори. Светът на кикбокса е, както казва Ернесто, уникален и пленителен!
сап4ето!!
================
Семейството на Хуст/Hoost/ произхожда от Суринам/Suriname/.През 1993 ,Ернесто Хууст слага боксовите ръкавици за първи път на 15 години. дотогава голямата му страст е футболът. Играл е в междурегионален (някакво областно първенство може би) клас за своя местен клуб "Халондия" в Хурн, който е силен младежки отбор. Ернесто обичал играта, но не е бил създаден за отборен играч и не харесвал факта, че успехът му зависи и от другите.
Ернесто е на 15 год., когато започва да посещава групите по Тай-бокс в новата зала на Тон Вриенд?!. Той тренира в Хурн шест години и точно там се бие в първото си състезание за C-клас. Първата му среща с Уим Шаренберг е незабравима. Ернесто побеждава известният кйокушин карате-боец във втория рунд. Постига победи и във всичките си следващи осем срещи в нокаут, което го изстрелва в A-клас за нула време.
Кариерата му набира стремителна скорост от 1988 г. Печели титли в системата Савате и в Тай-бокса и става истински професионалист. Напуска работата си като спортен инструктор в рехабилитационна програма за малолетни престъпници след осем години, за да се концентрира върху спортната си кариера. Макар че харесва работата си, той не може повече да я съчетава с интензивните тренировки и честите международни пътувания. Освен в Холандия, той участва в боеве в Белгия, Франция, Швейцария, Япония , Канда , Австралия , Хонг Конг и Съединените Американски Щати.
На първото си участие в К-1 World Grand Prix , Hoost побеждава Peter Aerts по съдийско решение, нокаутира Maurice Smith в полу-финалите и стига до финала където е нокаутиран от Branko Cikatic. Hoost прави следващ опит за титла през19.12, 1993, където побвждава в световниат шампионат K-2 нокаутирайки в четвъртият рунд Changpuek Kiatsongrit . Това беше единственият път когато K-1 организацията организира К-2 турнир.Hoost достига отново до финалите на К-1 през 1995 година , но губи от Peter Aerts по съдийско решение в четвъртия рунд.През оставащото време във годината той печели всеки двубой.През 1996 година той губи финал на К-1 от Andy Hug в четвъртия рунд по взаимно съгласие.Най-накрая става К-1 World Grand Prix шампион през 1997 когато побеждава Andy Hug в третият рунд по съдийско решение.Hoost побеждава при първия си опит да защити титлата нокаутирайки австралиеца Sam Greco във втория рунд.
През 1999 година ,Hoost печели втората К-1 World Grand Prix титла побеждавайки Mirco Filipovic чрез технически нокаут в третия рунд. През 23 април 2000 претърява загуба чрез технически нокаут от Greco.Hoost защитава титлата си за трети път през 2000 година побеждавайки Ray Sefo. По това време много фенове на К-1 са се надявали на среща между Bob Sapp и Hoost. Hoost се завръща да защити своята титла през 2001 побеждавайки Stefan Leko. Hoost е принуден да се отегли от турнира поради травма в пищяла преди полуфинала.
Дългоочакваната среща между Hoost & Bob Sapp идва по време на K-1 World Grand Prix 2002 Eliminations. Sapp печели в първия рунд чрез нокаут след като доктор прекъсва мача. Въпреки загубата , той среща Sapp на четърт финалите на K-1 World grand Prix 2002. Поваляйки Sapp в първия рунд, Hoost все пак губи във втория рунд след ожесточена борба.След боя обаче Sapp чупи едната си ръка и получава четири пукнати ребра, и не е способен да продължи. Това позволява на Hoost да го замести на полуфиналите. Hoost побеждава Рей Сефо в първия рунда с TKO, след като Sefo наранява пищяла си с удар в наколенника на Hoost. Hoost се класира за петия си финал на К-1, на който се съревновава с Jerome Le Banner (или както и да се чете). Битката е оспорвана до третия и последен рунд, когато Le Banner наранява ръката си, блокирайки ритник на Hoost. Hoost атакува агресивно ръката, като поваля Le Banner двукратно и побеждава с TKO и печели за четвърти път Гран При. Le Banner получава сериозна фрактура, която го изважда от активна дейност за повече от година.
В допълнение към титлите от Гран При Ernesto Hoost участва и в различни Супер файтс. През 2005 г. той отново участва в световните финали на К-1 Гран При, в които губи от последния шампион Remy Bonjasky.
През 2006 г. Hoost заявява, че ще участва за последен път в К-1. В Гран При на К-1 за същата година той е победен на полуфинала от Semi Schilt. Развълнувания Хууст е изпратен от арената с продължителни овации от публиката.
На 36 Ернесто вече не е най-младият боец на ринга, но още няма намерение да сваля ръкавиците. Той се чувства добре, във форма е и гори от желание да твори история, като спечели надпреварата за Гран При за четвърти път. А след това? Каквото и да се случи, Ернесто ще продължи да е част от спортния свят. Той ще е щастлив да тренира бойци в Холандия и в чужбина, или да е треньор или мениджър на кикбоксьори. Светът на кикбокса е, както казва Ернесто, уникален и пленителен!
сап4ето!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар