Миямото Мусаши-мечоносец

Миямото Мусаши ( Miyamoto Musashi, 1584 - 1645) e японски майстор на меча, превърнал се в легенда.
Майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на Кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония...

Всички, които са гледали великолепно направения филм на Инагаки "Мусаши" с Тоширо Мифуне в главната роля и преди това са прочели едноименната книга на Йошикава, вероятно са очаровани. На книгата е присъща подобаващата на един роман пъстрота на образите, но баналността на повествованието малко отегчава.

Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема. Майсторството му достигнало такава висота, че той станал неуязвим и когато бил въоръжен само с дървен меч.

На шейсетгодишна възраст се оттегля в планината Ивато, където в аскетично уединение пише книгата "Ръкопис за петте пръстена". Перото на Мусаши се оказва не по-малко остро от неговия меч. Създадената от него книга надхвърля рамките на Кендо и с основание се разглежда като философия на победата. Тя е приложима и във военната област; и в стратегията на съвременния бизнес!

В почивките между отделните части на ръкописа Мусаши се отдава на рисуване. Тогава създава и знаменития си автопортрет, от който съдим как е изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г. Мусаши завършва книгата си и малко след това умира.
--------------------------------------------------------------

Интересно е да се узнае, че в битките срещу рода Йошиока всеки път Мусаши използва различна тактика. Срещу Деншичиро той преднамерено закъснява. На втория противник му замръзват ръцете (което много затруднява боравенето с меча) и за да се стопли, той пие саке и се напива. Класическа хитрост на Мусаши е да закъснее, за да изнерви противника, но той не прави грешката да използва тази тактика постоянно.

За третия дуел (необяснимо защо представен като втори във филма на Инагаки) с клана Йошиока, той пристига по-рано и дори скицира изгледа, изразявайки така своята съвършена концентрация и пълна откъснатост от обстоятелствата. Това същевременно ще му позволи да анализира географски района и да изгради стратегия: той забелязва къде ще бъдат разположени "тепо" (старинни японски мускети), за да унищожи първоначално тях преди разполагането на противника да е завършило. Не знаем много и за бляскавата победа на Мусаши срещу Байкен, майстора на "кусаригама" - опасен и ефективен срещу всяко друго оръжие инструмент, съставен от сърп и верига, завършваща с желязна топка. От историческа гледна точка има две версии. Първата: Байкен не е успял да застане в позиция, тоест да развърти веригата и да задържи Мусаши на разстояние. Нашият герой измъква мълниеносно своя "вакизаши" (къс меч) и го пронизва мигновено. Втората версия разказва как Мусаши се е престорил, че отстъпва, и е привлякъл така Байкен в близката гора, за да го затрудни и да му попречи да развие дългата верига. Тук Мусаши подмамва противника си да я пусне в ход и тя се увива около дънера на едно дърво. Вече нищо не му пречи да разсече съперника си.

Го рин но шо :
---------------
Изданието на Шамбала на "Го Рин Но Шо" на Миямото Мусаши е произведение, което обобщава практиката за боравене с меч - самостоятелно или в група, но вникването в него позволява успех във всякакъв тактически план. При първи прочит "Ръкописът на петте пръстена" е произведение за войнския дух и битката. Разбира се, това засяга двубоите с меч, но и всяка една ситуация в пространството и времето срещу един противник или срещу цяла армия. Накратко, произведението дава универсален облик на "войната" в нашето ежедневие. Написан през XVII в., той е много информационно наситено и засяга японската култура в един вече доста отдалечен от нас исторически контекст, но въпреки това, посланията на Мусаши за постигането на победа са повече от актуални и високо ценени в различни области на живота и познанието. Днес книгата дори минава за библия на японските икономисти. Последното й издание на съвременен японски е публикувано от дружеството за проучване на управлението в Токио. "…Когато Мусаши говори, "Уол Стрийт" слуша!" - това твърди издание на "Тайм" от 1981 год., разяснявайки, че американските бизнесмени са открили тайната на изключителния японски успех на световния пазар.

Като основна тактика, на която изключително държи, Мусаши посочва повлияването върху противника. Нужно е да се овладее в битката феноменът на огледалото: "ако противникът има навика да напада бясно, по брутален начин, и това не съвпада с нашия стил, никога не трябва да го следваме, да го имитираме и да влизаме в неговата игра. Тъкмо обратното - нужно е на първо време да запазим самообладание, а след това да успокоим и самата битка, като наложим друг ритъм и объркаме противника. Накрая той ще приеме нашите правила и ще може да бъде победен. Да въведеш другия на собствен терен, да пречупиш неговата стандартна и позната настройка, да създадеш впечатление на изчакване, да го направиш свой съюзник против волята му - ето идеалната ситуация за постигането на победа."

Мусаши твърди: "…различни неща се предават и могат да заразят противника: вялост, дори прозявка. По време на дуел можете да победите, като се престорите на небрежни, и възползвайки се от момента, когато и противникът се отпусне, да нападнете внезапно и енергично преди да се е съвзел. Този метод е едно своеобразно "напиване" на врага. Помислете върху него." Няколко думи за "Ръкописът на петте пръстена": Книгата е трактат за образованието и възпитанието на индивида. Като начало Мусаши сравнява изкуството на самурая с това на архитекта, за да уточни насоката на съчинението: изграждането на човека, който трябва да може при всякакви обстоятелства да се адаптира незабавно и правилно в пространството и времето. Ето защо това е произведение за тактиката, а не за стратегията, каквито са например "Изкуството да побеждаваш"на СунДзъ, "Владетелят" на Макиавели или "За войната" на Клаузевиц. Точно тук е оригиналното и забележителното. Съществува обаче едно смущение в съзнанието на западния човек при превод на подобен древен текст, заради ограничеността на езика да изрази някои от характерните за източната култура категории. Така е при думите тактика и стратегия. Тези термини се използват безразборно в повечето преводи, но все пак в българския език съществува известна разлика.

СТРАТЕГИЯ ИЛИ ТАКТИКА:
-------------------------------
Стратегията, това е изкуството да разединиш голям брой противници, да ги изненадаш, ядосаш и да отнемеш предимствата им (закъснявайки, пристигайки преждевременно и др.), да се подготвиш изобретателно, да бъдеш добре информиран (чрез шпиони, куриери и др.). Тя може да бъде възприета като функция на съзнанието и интелекта и подлежи на усъвършенстване. Можем да я подобрим като например играем бридж, шах или "го". При стратегията съществува известна предумишленост и предварителна подготовка. В романа на Йошикава много добре е показано как Мусаши прилага този начин на действие. Думата "тактика" е твърде близка до предишната в своята употреба, но тя крие в себе си идеята за едно адекватно и същевременно спонтанно действие, при което отсъства размисъл. Това е вече овладяната, разбрана и възприета стратегия, едно несъзнателно приспособяване и преоткриване, подобно на изкуството, където в един момент трябва да надскочиш техниката и да я забравиш, за да започнеш да твориш истински.

Тактиката е резултатът на опита, на подготовката, на продължилото дълго време обучение. В такъв момент, победата ще идва винаги при онзи, който съумее да нагоди действията си според ситуацията, без оглед на първоначалния план. Това качество, необходимо за задоволителния резултат, можем да постигнем единствено чрез пълно сливане на тяло и дух. Трябва да имаме предвид тези неща, за да разберем посланията на Мусаши и "Го Рин Но Шо".

ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА:
---------------------------------------------
При втори, по-дълбок прочит, това се оказва едно философско съчинение, за възпитанието и пълноценното изграждане на индивида (на японски - "тацуджин"). "Ръкописът на петте пръстена" е разделено на пет свитъка: земя, вода, огън, въздух, празнота, които отговарят на петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание.

1. Земя - "като прав път, прокаран по земята, наричам "земя" първия свитък". Чрез ходилата си влизаме в контакт със земята и изпитваме силата и мъдростта й. Оттам идва познанието за пространство, за мястото ни в света, за материалното.

2. Вода - "Водата приема формата и на квадратния и на кръглия съд. Един път е капка, друг път - океан." Това е влагата, от която произлиза животът, сътворението. Водата е свещена енергия, почитана в много страни и изключително в Япония (церемониите посветени на водата в Япония са нещо забележително). Нямаше да ни има, ако тя не съществуваше.

3. Огън - "Огънят е ту голям, ту малък. Промяната е бурна, както е при битка." Със сърцето и гръдта си чувстваме и усещаме истината за нещата. Нужно е да пречистим центъра на нашата личност, да укротим емоционалното, което, както вече е доказано, е център на интуицията. Благодарение на дългата си традиция в практикуването на бойните изкуства японците са стигнали до заключението, че движеща сила на спонтанното действие не е физическото усилие. Несъмнено се движим с краката си, но импулсът, който ни движи, не тръгва от физическото тяло. Той не произлиза също и от сексуалната енергия. Причина за пораждането на този импулс не е и интелектът, който напротив дори има свойството да блокира действията с излишни разсъждения, отнемайки твърде много време и възпрепятствайки спонтанната реакция. Ето защо азиатците изключително държат на продължителната физическа подготовка, без спорове, без разговори и най-вече без мисъл, за да се провокира развитието на интуицията, чийто извор не е интелектът. Според тях нейният център е една точка, намираща се над корема, която наричат "муне" (на японски - гръд). В сърцето трябва да открояваме променливите чувства (причинени например от радост или отчаяние) от устойчивите, непроменливите емоции. Доблестното сърце трябва да може да се освобождава от емоцията и тя вече да не зависи от обстоятелствата, а да се вгради и заживее в него. Центърът на емоционалната енергия така се превръща във форма на опознаване и възприемане на света.

4. Вятър - да чуваш гласа на вятъра означава да запазиш видимо спокойствие, докато вътрешно духът ти е активен. Впрочем вятърът по природа няма глас, докато не се докосне до нещо. Във висините той е безмълвен, но долу създава звук, когато се допре до дървото, бамбука или което и да е препятствие… "Бъди като патицата, която леко се плъзга по повърхността на водата, докато мощно движи плавниците си" (Ягиу Муненори 1571-1646). Трябва да усмириш интелекта, да разгониш придошлите мисли, предразсъдъците, негативизмите (не се чувствам способен да…, не съм на висота…, никой не ме обича… и т.н.).

5. Празнота - празнотата е петият елемент. Тя съдържа всичко и ни свързва в едно. Това е идеалното разположение на духа и състояние на възприемчивост. Една кана може да съдържа от най-блудкавата до най-ценната течност, пространството в нея е важно. Можем да сравним ролята на този елемент с просветлението от страна на учителите. Трябва да установим равновесие между петте нива на съзнание, но това не означава, че трябва да съществува пълна симетричност или равенство между тях. Истинска хармония можем да открием в традиционните японски рисунки, като например класическата живопис или "Суми-е" (Мусаши е оставил великолепни шедьоври на този стил), където се използва само туш. Композициите понякога будят удивление, но са винаги сполучливи. Най-обикновената черна драскулка (рибар в лодката си или горичка) може да внесе хармония в огромно празно пространство. В Зен-градините също липсва симетрия, но те са идеален пример за единство между петте начала. Що се отнася до човека, отново не става дума за еднаквост на всички нива на съзнание, а трябва те да се хармонизират и да образуват едно цяло. По какъв начин практически можем да се опитаме да постигнем това? Практикуването на бойни изкуства и особено на работата с бокен е идеалният начин да се хармонизираме. След като на първо време постигнем синхрон на тялото (подобрим психомоторните функции, ориентирането, сърдечната дейност) трябва да обърнем внимание на сърцето, което именно е двигателят на нашите действия и влияе на другите. Истинското разбиране на нещата е едновременно емоционално, физическо и интелектуално, трябва да знаем, че мъдростта идва с действието, а то именно доказва, че сме осмислили нещо. След двубоя си срещу Сасаки Коджиро, Мусаши вече не вади меча от ножницата си освен за битки (например срещу християните, по време на въстанието им в Шимабара).

ЕДИН ИСТИНСКИ ХУДОЖНИК:
-----------------------------------
Гравюра върху дърво.Съществен елемент от образованието на самураите са уроците по калиграфия и изучаването на китайските класици. Тази система на обучение е валидна до 1868 г. и под нейното влияние попадат бъдещите "модерни японски герои" като Ноги и Того, разбили руснаците при Порт-Артур през 1904 г. Доброто образование по класически изкуства е разбираемо за Мусаши. В принципите на Пътя, в главата "Земя", той ще посочи като особено важно: "…да следваш всички изкуства, а не да се ограничаваш само в едно". Писането на идеограми (японският език не прави разлика между "пиша" и "рисувам") дава много гъвкаво и пълноценно образование на човека. Рисуването на знаците, които съставят езика, е изключително упражнение за всеки човек и всяка възраст. Изписването на отделните йероглифи вертикално или хоризонтално на листа е трудно, а четенето им често изисква чертаене на допълнителни линии, за да се проследи последователността. Нужно е изключително майсторство, за да се овладее съвършеният рисунък и да се избегне дори нищожно потрепване на четката - много труден за контролиране инструмент. Неизтриваемото мастило и попиването на хартията само допълнително увеличават затрудненията. Така се ражда "Шодо" - Пътят на писмото и се появяват големите художници-калиграфи, почитани като неоспорими майстори. Впрочем всички големи майстори на меча имат и високи степени по калиграфия (точно както в бойните изкуства, степента е "дан"). При рисуването на йероглифи трябва да обединим дух и тяло по същия начин както при изкуството на меча. Моливът или четката също като меча са инструмент за духовно пречистване. Трябва да вдъхнем живот на този привидно безжизнен предмет, като пренасочим през него енергията от долната част на корема. Тук ръцете имат водещата роля. Факт е, че една трета от работата на мозъка е ориентирана към дейността на ръцете, една трета контролира речта и последната трета - всички останали функции на тялото.

ЗА ТРЕНИРАНЕТО НА РЪЦЕТЕ:
------------------------------------
Тайната на боя с меч не се състои в съсичането на съперника по примитивен начин. Целта е ударът да бъде нанесен уверено, прецизно, мигновено, винаги да постига целта си. Японският бой с меч е отлична тренировка за ръцете и Мусаши особено набляга на това. Само за позицията и функцията на лявата и на дясната ръка могат да се напишат две дебели книги. Двете ръце играят съвсем различни и много обособени роли. Дясната служи основно да насочва меча в пространството, а лявата води мисълта и силата. С упорит и последователен труд лявата ръка на един майстор на меча ще стане изключително ловка, което ще доведе до цялостно развитие на мозъка му и конкретно на дясното полукълбо. Калиграфията и "Суми-е" пък могат да развият логическото мислене. Както в битката се свързваме с противника посредством пространството (дистанцията) и времето (ритъма), така универсалната енергия "Ки" съединява четката с мастилото (времето) и после с хартията (пространството), за да ни направи накрая едно цяло с останалите хора и с целия космос чрез окончателното изображение.

Миямото Мусаши е роден в тежка епоха, когато Япония е разкъсвана от непрестанни вътрешни войни. Архипелагът е разделен на региони, оградени с истински граници, охранявани от войници. Обществото още няма съзнание за своята цялост и идентичност. Трябвало е да се оцелява във времена на постоянни граждански войни и съпътстващите ги жестокости (кланета на цели семейства, екзекуции без съд и присъда, разбойничество и т.н.). В центъра на всички тези събития с помощта на Пътя на меча Миямото Мусаши съумява да се изгради като една пълноценна личност. Построили своята хилядолетна култура на принципа на сливането на тяло и дух, японците са силно привлечени и възхитени от делата на Мусаши. Западният човек има съвсем различна представа за хуманност, вероятно защото истинска прозорливост за човешката природа му липсва.

ОСНОВНИ ДАТИ:
--------------------
1584: Ражда се Мусаши в Миямото-Мура, провинция Харима (съвременна префектура Миаге), намираща се в центъра на Хоншу, основния остров на Япония. До началото на следващия век страната е опустошавана от гражданската война, това е атмосферата, в която расте Мусаши. Неговият баща Мунисай умира, когато Такедзо (първото име на Мусаши. Йероглифите могат да се прочетат и като "Мусаши") е на седем години. Детето проявява див и сприхав характер. 1596: Мусаши е на тринадесет години и води първия си дуел - срещу Арима Кихей. Арима е майстор на оръжията и особено на копието и меча. Има различни версии за този двубой. Едната привлича вниманието върху ранно развитата ловкост на Мусаши и уменията му с "бокен". Според другата версия, Мусаши сграбчил противника си и го съборил на земята, за да го довърши с един удар на тоягата. 1600: Токугава Иеясу решава да заграби властта. Следва ужасната битка при Секигахара, когато нашият герой, въпреки смелостта и силата си е откъм губещата страна. 1603: Мусаши става един Мушашу Гиоша т.е. скитащ самурай, искащ да се усъвършенства в Пътя на меча. 1604: Започват епичните му битки срещу клана Йошиока. След това, Мусаши се сражава срещу "Ямабуши" - войнствените монаси от Нара, майстори на тоягата. В провинция Ига той се сблъсква с Шишидо Байкен, майстор на "кусаригама", когото безмилостно побеждава. Всеки път победата е пълна, понеже Мусаши притежава изключителни способности да се приспособява. В Едо той среща Мусо Гоносуке, майстор на тоягата. Мусаши е победител, но пощадява противника си. По-късно Мусо Гоносуке, оттеглил се в планината да размишлява над загубата си, отново го предизвиква. Той е скъсил леко тоягата си, за да я направи по-удобна, но запазва предимството на дължината й. Мусаши е победен и това ще бъде единствената му загуба. Гоносуке поставя началото на джодо (Пътят на тоягата "джо"). 1612: На двадесет и девет години, на 13 април, Мусаши среща Сасаки Коджиро, също млад (на 18 години), но много опасен противник. Прочутата битка се провежда на остров Фунашимае. 1614: Мусаши вероятно участва в защитата на замъка в Осака, за да помогне на Тойтоми. 1636: Участвайки в потушаването на бунта на християните в Шимабара, Мусаши се прославя със своята храброст. Проявява се и неговият осиновен (през 1612 г.) син Йори . 1640: Мусаши е на петдесет и седем години. Получава титлата майстор на оръжията в Кумамото от Мосокава Тадоши (тогава първи министър, пряк потомък на този знаменит род). 1641: Мусаши връчва на владетеля Мосокава "35 урока по тактика" - произведение, което последният му поръчва да напише. Неговият покровител умира същата година и Мусаши, сломен от смъртта му, се оттегля в будисткият манастир - пещера Рейган-До и се отдава на калиграфия и на скулптура. 1643: Мусаши пише прочутото си произведение "Го Рин Но Шо" ("Ръкописът на петте пръстена"). 1645: На 12 май той съставя деветнадесетте правила на "Пътят, който трябва сам да следваш", същината на учението му. Умира на 19 май , на 62 години и по негово желание е кремиран прав, в снаряжение на самурай генерал на пътя Токайдо към Едо. Погребан е на шест километра североизточно от град Кумамото.

ПЪТЯТ, КОЙТО ТРЯБВА САМ ДА СЛЕДВАШ:
-----------------------------------------------------
1. Не се противопоставяй на неизменния път на времето. 2. Избягвай плътските удоволствия. 3. Бъди безпристрастен във всичко. 4. Не бъди алчен в никой момент от живота си. 5. Не съжалявай за нищо в делата си. 6. Не завиждай на другите за нищо. 7. Не се натъжавай от раздяла. 8. Не изпитвай ненавист към себе си или към другите. 9. Не изпитвай стремеж към любовта и страстта. 10. Не бъди придирчив. 11. Не се стреми към комфорт. 12. Не бъди лаком за богата трапеза, за да задоволяваш тялото си. 13. В никой момент от живота си не се обграждай със скъпи предмети. 14. Не се увличай по лъжливи вярвания. 15. Никой друг предмет освен оръжията да не те изкушава. 16. Посвети се изцяло на Пътя, без да се страхуваш от смъртта. 17. Дори на старини, не изпитвай удоволствие от облаги. 18. Почитай боговете, но не разчитай на тях. 19. Не напускай Пътя на стратегията.