Борбата е Древен спорт с многовековна история. Тя е пуснала дълбоки корени в бита на нашия народ. Преминала през най-различни етапи в своето развитие, спортната борба у нас сега е поставена на здрави основи.Развитието и усъвършенствуването на борбата е предоставено на специализирано ръководство - на Българската Федерация по борба..
Борбата в Република България се изучава и овладява още от ранна детска възраст. В отделните населени места са създадени най-различни звена на обучение. Обучение се извършва и в специализираните спортни училища. Спортните календари ма БФ по борба и секциите в страната имат богат живот - състезания и турнири за най-различни първенства и участие в международни прояви.
Традиция стана българските борци да са неизменно в челните редици на .световния елит!. Сред останатите спортисти на страната те са завоювалиай-много точки и медали от олимпийски,световни и европейски първенства. От 1966 г. Република България е член на Международната федерация по борба за аматьори - ФИЛА.
--Възникване и развитие на борбата
----------------------------------------------
Като средство за препитание и отбрана борбата е съпътствувала човека още в първобитния общинен строй. Тя го е приучила към защитни и нападателни движения, които постепенно са били усъвършенствувани в някои от похватите на спортната борба.
Спортен облик борбата придобива в робовладелческия строй, когато се поражда древноегипетската борба с технически действия, подобни на днешните хватки. Впоследствие тя претърпява изменения, за да приема облика на гръкоримската борба. Поради забраната й от църквата през феодализма борбата е в застой. Едва в края на XVIII в. тя става средство за обучение на войниците във Франция. А след това, като любимо занимание на широките народни маси, "фраццузката"-борба се практикува в редица страни на Европа и в Америка. През 1596 г. в Атина борбата е включена в програмата на първата съвременна олимпиада, за да се изяви след това на всички олимпийски тепихи и в двата стила - свободен и класически. Започват да се организират отделно световни, европейски и други регионални състезания.
-Първи наченки в България
-------------------------------------
Наред със стрелбата с лъкове, хвърляне на камъни и конни надбягвания, борбата е съществувала и у старите българи. Като чиста "военна" дисциплина тя стои неотменно при обучението на бойците в различните години на процъфтяването и упадъка на българската държава, за да заглъхне и да се появи отново за живот в последното столетие на петвековното османско робство. Борбата, т.е. изявата на силата и несломимня дух на поробения българин, започнала да се проявява епизодично, а по-късно взема големи размери. Не е минавало народно сборище, сватба или кръщавка, без да се преборят и "пехливаните". Това са били силни и здрави мъже - орачи или ковачи, овчари или хайдути.
Историята е съхранила безброй спомени за самобитните български борци, които заедно с турците непознавали друг вид борба, освен т.нар. "мазна борба". Сетне, подтиквани от националното си чувство и достойнство, те не обували кожените гащи (кюспетите) и не мажели тялото си със зехтин. Предпочитали да излизат на алая така, както са били - с потурите, разсъблечени до кръста.От народните песни и предания узнаваме имената на десетки прославени и изтъкнати по сила и юначество борци българи в тогавашната османска империя - Канатлъ Димо (Крилатия), обявен за най-силния борец на султанството в края на 60-те години на XIX в., за Кара Коли и Иван Пехливан, за Ангел и Кънчо войвода, за Филип Тотю и Стефан Караджа, за Ворчо войвода и за още много други знайни и незнайни народни закрилници, бунтовници и хайдути. Всички те, с редки изключения, не можаха да дочакат изгрева на свободата, но със своето велико възрожденско и патриотично дело положиха основите на днешната българска борба.
От Освобождението до народната победа на 9. IX. 1944г.
Това е период, който по съвкупност принадлежи само на две големи имена - Никола Петров и Дан Кодов, както и на техните достойни приемници Хари Стоев, Тодор Банков, Евстати Георгиев, Димитър Стойчев и още десетки като тях. Тогава за борба се е говорело само на различни тържества, на които са устройвали състезания по народна борба. Това е било едно своето рода първенство на дадено селище или район в страната. В първите години след Освобождението още се е практикувала и наследената от поробителите мазна борба.
Едва след 1920 г., под влияние на "Французката" борба,гостуващите в страната чуждестранни циркови артисти изнасяли прел зрителите борцови спектакли, изпъстрени с най-различни "модерни" хватки. Най-голям е приносът първо на Никола Петров, а след това и на Александър Добрич, Пенчо Цанков от Клисура и на още други, преминали през школата по борба в София, основана от първия българин световен шампион.
Всички тези опити обаче били поставени на професионална основа. Те са служели предимно за препитание на участвуващите в схватките борци и циркови артисти. Съвременната борба започва да се налага едва през 1933 г., когато у нас се въвежда "любителската" борба. Нейни първи организатори са били Евстати Георгиев, Димитър Стойчев и Пею Въжаров. Спед завръщането на обаятелния Дан Колов в България през 1935 г. в основаната от него школа в София "американската" борба (кеча) взема връх. Тя се съпровожда от голяма състезателна дейност в различни градове на страната. Повечето от състезанията или спектаклите били устройвани в читалища или киносалони, под куполите, на цирковете или на открито, носели са белезите на личната облага и печалба. Въпреки това те са спомогнали за популяризирането на борбата у нас.
"Златният век" на борбата в България
------------------------------------------------
Никога няма да забравим всенародният ентусиазъм от спечелената първа олимпийска титла на Никола Станчев в далечна Австралия през 1956 г. и първото световно отличие на Петко Сираков в Истанбул през 1957 г., за да се поздравяваме след това и в днешни дни с непрекъснато!
В една народна песен се разказва за драматичната борба на юнак Димо с мечката и как накрая той я убива с юмрук в корема, изважда разкъсаните й вътрешности и кани османлиите да ги сварят на чорба, та от мечка да не ги е страх ...
сап4ето!!!!!!!
Борбата в Република България се изучава и овладява още от ранна детска възраст. В отделните населени места са създадени най-различни звена на обучение. Обучение се извършва и в специализираните спортни училища. Спортните календари ма БФ по борба и секциите в страната имат богат живот - състезания и турнири за най-различни първенства и участие в международни прояви.
Традиция стана българските борци да са неизменно в челните редици на .световния елит!. Сред останатите спортисти на страната те са завоювалиай-много точки и медали от олимпийски,световни и европейски първенства. От 1966 г. Република България е член на Международната федерация по борба за аматьори - ФИЛА.
--Възникване и развитие на борбата
----------------------------------------------
Като средство за препитание и отбрана борбата е съпътствувала човека още в първобитния общинен строй. Тя го е приучила към защитни и нападателни движения, които постепенно са били усъвършенствувани в някои от похватите на спортната борба.
Спортен облик борбата придобива в робовладелческия строй, когато се поражда древноегипетската борба с технически действия, подобни на днешните хватки. Впоследствие тя претърпява изменения, за да приема облика на гръкоримската борба. Поради забраната й от църквата през феодализма борбата е в застой. Едва в края на XVIII в. тя става средство за обучение на войниците във Франция. А след това, като любимо занимание на широките народни маси, "фраццузката"-борба се практикува в редица страни на Европа и в Америка. През 1596 г. в Атина борбата е включена в програмата на първата съвременна олимпиада, за да се изяви след това на всички олимпийски тепихи и в двата стила - свободен и класически. Започват да се организират отделно световни, европейски и други регионални състезания.
-Първи наченки в България
-------------------------------------
Наред със стрелбата с лъкове, хвърляне на камъни и конни надбягвания, борбата е съществувала и у старите българи. Като чиста "военна" дисциплина тя стои неотменно при обучението на бойците в различните години на процъфтяването и упадъка на българската държава, за да заглъхне и да се появи отново за живот в последното столетие на петвековното османско робство. Борбата, т.е. изявата на силата и несломимня дух на поробения българин, започнала да се проявява епизодично, а по-късно взема големи размери. Не е минавало народно сборище, сватба или кръщавка, без да се преборят и "пехливаните". Това са били силни и здрави мъже - орачи или ковачи, овчари или хайдути.
Историята е съхранила безброй спомени за самобитните български борци, които заедно с турците непознавали друг вид борба, освен т.нар. "мазна борба". Сетне, подтиквани от националното си чувство и достойнство, те не обували кожените гащи (кюспетите) и не мажели тялото си със зехтин. Предпочитали да излизат на алая така, както са били - с потурите, разсъблечени до кръста.От народните песни и предания узнаваме имената на десетки прославени и изтъкнати по сила и юначество борци българи в тогавашната османска империя - Канатлъ Димо (Крилатия), обявен за най-силния борец на султанството в края на 60-те години на XIX в., за Кара Коли и Иван Пехливан, за Ангел и Кънчо войвода, за Филип Тотю и Стефан Караджа, за Ворчо войвода и за още много други знайни и незнайни народни закрилници, бунтовници и хайдути. Всички те, с редки изключения, не можаха да дочакат изгрева на свободата, но със своето велико възрожденско и патриотично дело положиха основите на днешната българска борба.
От Освобождението до народната победа на 9. IX. 1944г.
Това е период, който по съвкупност принадлежи само на две големи имена - Никола Петров и Дан Кодов, както и на техните достойни приемници Хари Стоев, Тодор Банков, Евстати Георгиев, Димитър Стойчев и още десетки като тях. Тогава за борба се е говорело само на различни тържества, на които са устройвали състезания по народна борба. Това е било едно своето рода първенство на дадено селище или район в страната. В първите години след Освобождението още се е практикувала и наследената от поробителите мазна борба.
Едва след 1920 г., под влияние на "Французката" борба,гостуващите в страната чуждестранни циркови артисти изнасяли прел зрителите борцови спектакли, изпъстрени с най-различни "модерни" хватки. Най-голям е приносът първо на Никола Петров, а след това и на Александър Добрич, Пенчо Цанков от Клисура и на още други, преминали през школата по борба в София, основана от първия българин световен шампион.
Всички тези опити обаче били поставени на професионална основа. Те са служели предимно за препитание на участвуващите в схватките борци и циркови артисти. Съвременната борба започва да се налага едва през 1933 г., когато у нас се въвежда "любителската" борба. Нейни първи организатори са били Евстати Георгиев, Димитър Стойчев и Пею Въжаров. Спед завръщането на обаятелния Дан Колов в България през 1935 г. в основаната от него школа в София "американската" борба (кеча) взема връх. Тя се съпровожда от голяма състезателна дейност в различни градове на страната. Повечето от състезанията или спектаклите били устройвани в читалища или киносалони, под куполите, на цирковете или на открито, носели са белезите на личната облага и печалба. Въпреки това те са спомогнали за популяризирането на борбата у нас.
"Златният век" на борбата в България
------------------------------------------------
Никога няма да забравим всенародният ентусиазъм от спечелената първа олимпийска титла на Никола Станчев в далечна Австралия през 1956 г. и първото световно отличие на Петко Сираков в Истанбул през 1957 г., за да се поздравяваме след това и в днешни дни с непрекъснато!
В една народна песен се разказва за драматичната борба на юнак Димо с мечката и как накрая той я убива с юмрук в корема, изважда разкъсаните й вътрешности и кани османлиите да ги сварят на чорба, та от мечка да не ги е страх ...
сап4ето!!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар