Сун Дзъ-„Изкуството на войната“

Сун Дзъ е китайски пълководец, стратег и мислител, живял през 7 - 6 век пр.н.е. и написал през около 510 пр.н.е. прочутия трактат за военна стратегия „Изкуството на войната“.

За живота на Сун Дзъ се знае малко. Счита се, че е роден в благородническо семейство в китайската провинция Шандонг по времето на империята Ву. Участвал е в многобройни битки, включително и с десетократно по-многоброен противник.

Изкуството на войната:
----------------------------

Изкуството на войната е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. За неин автор се смята Сун Дзъ, макар да съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи.

Книгата съдържа 13 глави. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай, в модерните времена се изучава във военните академии на Япония, Русия, СССР, Германия.

Текстът и се използва и в различни военни игри, включително StarCraft.

В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса. Тя се ползва дори в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мач срещу Англия през 2001 г.

Всъщност Изкуството на войната надхвърля темата за военните стратегии и дава напътствия за ръководене на голямо и сложно общество, каквито са царствата от епохата Джанго Дзе. Обсъждат се икономически, тактически, социални и други аспекти на войната.

От детайлите е направен извода, че трактата е написан в периода У Ба (Петте хегемона).

Правилата и напътствията лесно се обобщават и са приложими при управление на всяка сложна обществена структура. Това е забелязано още от древните коментатори.

Китайската традиция включва трактата в Седемкнижието или Канон за военната наука (у дзин). Изкуството на войната и по-късният трактат на У Дзъ формират основата на Канона.

Книга I - Предварителните разчети
------------------------------------------
Освен че задава темата на трактата, в тази първа част Сун Дзъ определя основните теми и направления на военната наука.

Първите изисквания за успешна война са общественото съгласие, качествата на пълководеца, военната инфраструктура:

''... хората да са в пълно съгласие с господаря, да са готови да умрат заедно с него ...
Пълководецът е ум, безпристрастност, хуманност, мъжество, строгост.
Законът е военния строй, командването и снабдяването''.

Старателната подготовка, обучението на армията, наказанията и наградите са съществени за успеха, но войната има и друга страна, която не може винаги да се изчисли и предвиди:

''Войната - това е пътят на измамата.
Затова ако ти можеш нещо, показвай на противника, че не можеш;
ако се възползваш от нещо, показвай че не се възползваш;
даже да си близо, показвай, че си далеч ...
Нападай го, когато не е готов,
атакувай, когато не очаква''

Книга II - Воденето на война
-----------------------------------
Тази част обсъжда икономическата и социална цена на голямата война:

''Ако имаш хиляда леки колесници и хиляда тежки, сто хиляди войници,
ако храната трябва да се изпраща на хиляда мили ...
всичко това ще струва хиляда жълтици на ден.
Само в такъв случай може да се вдигне стохилядна войска''.

Сун Дзъ е горещ привърженик на бързата война - разходите за нея ще са по-малки, както и рискът от социални размирици и бунтове. Дори неумелото водене на бойните действия не е толкова страшно, колкото дългата и разорителна война.

Ако все пак бойните действия се проточат, Сун Дзъ препоръчва изхранването на армията да става за сметка на противника (т.е. армията трябва да е на чужда територия), а пленените противникови войници, трофейните оръжия и инвентар да се използват в собствената армия. Тази тактика предполага хуманно отношение към военнопленниците.


Книга III - Стратегическото нападение
-----------------------------------------------
''... този, който умее да води война, покорява чуждата армия, без да се сражава;
превзема чуждите крепости без обсада; завоюва чуждата държава без да държи дълго войската си.
Той запазва всичко и така си оспорва властта в Поднебесната ...''

-Книга IV - Формата
-----------------------
-Книга V - Мощта
--------------------
-Книга VI - Пълнотата и пустотата
------------------------------------------
-Книга VII - Маневрирането
----------------------------------
-Книга VIII - Тактически похвати
---------------------------------------
-Книга IX - Походът
-------------------------
-Книга X - Местността
-------------------------
-Книга XI - Ситуациите
---------------------------
-Книга XII - Огневото нападение
---------------------------------------
-Книга XIII - Използване на шпиони
------------------------------------------

" Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка..."

" Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота..."

" В основата на войната е измамата. Затова се придвижвай само когато ти е изгодно и променяй бойния си ред според ситуацията..."



Ето и повече инфо

http://heylun.hit.bg/index/philosophy/sundzu.html



сап4ето!


Сун Дзъ

Ятаган-произход

У нас ятаганите се свързват основно с издевателствата, извършени от Османлиите. Негативното отношение към този тип оръжия е абсолютно незаслужено, защото въпреки че е характерен за войните на Османската Империя, ятаганът е бил предпочитано оръжие и на българските борци против турските нашественици, от хайдутите през 18 век до четниците от Илинденско-Преображенското Въстание от 1904-а. Този тип сабя заслужава да получи по-добро отношение и да бъде изучена по-подробно.

Общи Характеристики
Друга погрешна представа, която много хора имат за ятагана касае вида на оръжието. Противно на широката и погрешна представа, ятаганите не са сабя със силно закривено назад острие, завършващо с разширение на върха. Острието на ятагана е по-особено от повечето останали хладни оръжия поради факта, че е извито напред, а не назад. Освен това, към върха то постепенно се стеснява, а не обратното. Ефесът също се отличава с особена конструкция. Липсва какъвто и да е гард, а самият ефес е изработен от два чирена, най-често от кост или моржови бивни, които завършват в долния накрайник с така наречени "уши", които удивително наподобяват бедрена кост. Очевидно е, че ятаганът е по-особена форма хладно оръжие и като такова знания за произхода му биха били от основно значение са цялостното му разбиране.

Произход
Ятаганът е сравнително нова форма - само на около пет века, но според най-популярната теория води началото си от дълбока древност. Първообразът му вероятно е една от най-древните саби: египетския копеш, който също имал странна извивка напред. Когато Александър Македонски и войските му влезли победоносно в Египет, те харесали формата на копеша и я усвоили, като на гръцки сабята станала известна като копис. По време на похода на македонците на изток, кописът е достигнал Централна Азия, където от него са произлезли няколко централноазиатски и индийски кинжали и саби, включително и кхукрито, ножа на непалските гурки. Тюрките усъвършенствали кописа в съвсем друга насока и от пехотинска сабя, удължавайки и стеснявайки острието, създали кавалерийска.

Разпространение и Видове
С тюркските завоевания ятаганите са били разпространени навсякъде, където тюрките са подчинявали територии под управлението си. Срещат се от Балканите до Северна Индия. Тези в Северна Индия най-често са с дръжки от индийски тип. Вероятно, обаче, това са старинни остриета, на които е била сменен ефеса в по-късен период според предпочитанията на по-късните могулски благородници. Освен в Индия ятаганът е бил използван и в Египет. На картини от западни пътешественици-художници от 19 в. се виждат нубийски стражи (в онези времена всеки чернокож в Египет е бил окачествяван като нубиец), препасали ятаган в пояса. Вероятно там ятаганите са станали популярни с идването на армията от балкански наемници, от която е започнала забележителната кариера на най-великия египетски владетел след Саладин: Мохаммад Али (мисля че съвпадението с прочутия боксьор е чиста случйност), чийто армии разбиват модерната войска на султан Махмуд II. В Анадола ятаганите са с по-слабо изразени уши и дръжките често са изработени от рог. По черноморското крайбрежие на Мала Азия и в близост до Кавказ се среща редкия така наречен Черноморски Ятаган, който е особен с това че извивката напред е по-силна, че има канали по острието и че ефесът е странен. На Балканите ятаганите се отличават по това, че ефесът им е изработен предимно от бяла кост, като за повечето е използвана кост от моржови бивни. Също така характерни за балканските ятагани са относително големите "уши" накрая на ефеса. Изключение правят гръцките ятагани, при които ушите не са толкова големи или почти отсъстват, и които имат по-изправени остриета.

История на Ятагана
Не се знае кой точно е първия ятаган, но един от най-старите е вероятно този на Сюлейман Великолепни, който е и може би най-красивия: дръжката му е изработена от слонова кост и върху нея и рикасото на острието има богата златна украса, на която са изобразени феникс и дракон. Тази сабя се пази в музея Метрополитан в Ню Йорк. Въпреки това ятаганът не е предпочитаното оръжие на османските владетели, които са изобразени винаги с турска сабя килидж на манускриптите. Ятаганът не е бил и от любимите оръжия на на знатните, поне първоначално. Най-вероятно той е бил по-скоро хладно оръжие за по-бедните мюсюлмани, които не са могли да си позволят доспехи и килидж. За разлика от повечето саби, ножницата на ятагана няма никакви приспособления за окачване на колан, тъй като ятаганът е предназначен за носене в силяха или направо в пояса. Тя се изработва от две парчета дърво, които се покриват с кожа и се захващат заедно с помощта на метални гривни. Самите остриета са най-често изработени от обикновена стомана, а не от дамаска, за разлика от сабите от турски и персийски тип, което говори за първоначалната скромна позиция, която тези саби са заемали сред хладните оръжия. Понякога се срещат остриета от дамаска стомана - предимно от усукан дамаск, но понякога и от същински дамаск, известен още като пулад или вууц. Дължината на острието е обикновено в рамките на 50 см при по-късите варианти до 1м при най-дългите. С времето обаче ятаганите се утвърдили и дори и по-богатите в Османската империя започват да ги носят. Със засилването на интереса на богаташите към това оръжие се увеличава и украсата по ятаганите. Между двата чирена на ефеса започват да се слагат ленти, изработени от сребро и понякога позлатени. Случва се и дръжката да е изработена от слонова кост, или пък обкована в сребро. Върху лентата се инкрустират различни скъпоценни камъни, много често и корали. Ножниците също получават украса от сребро, най-вече в началото и края, т.е. в тези места, които са изложени при носенето в пояса. Понякога накрайниците на ножниците имат декоративен елемент на самия връх, стилизиран змей (или делфинче, в случаите когато са изработвани в морски градове). Самите остриета също са украсявани със сребърни или златни инкрустации и надписи. Най-често тези надписи съдържат годината, в която ятаганът е изработен, и стихове от Корана. Много рядко, при по-късните ятагани се случва да има надпис с името на притежателя, например "Хасан е най-големият герой". Почти никога няма надписи с името на майстора-оръжейник.

Бойна Употреба
Тъй като тюрките са номадски народ, най-вероятно първите ятагани са били кавалерийски саби предназначени за сечащ удар. Формата на острието подкрепя такава теза. Има хипотеза, че разширението в долната част на ефеса е за да може тя да приляга в дланта и да бъде нанасян прободен удар. Това твърдение е абсолютно неоправдано, тъй като остриетата на ятаганите не са заострени като за прободен удар, а отделно са и прекалено дълги и не биха били удобни. Със сигурност, обаче, по-късите и широки ятагани са се използвали и като пехотно оръжие.Очевидно ятаганите са имали отлични качества, защото почти на всяка гравюра с хайдути или снимка на революционер се вижда поне по един. В НВИМ се пазят доста копия, с повечето от които нашите прадеди са воювали за освобождението на отечеството. Това значи, че ятаганите са сред най-славните хладни оръжия в българската история. Като към това прибавим и красотата на тези изящни саби, те заслужават обичта на колекционери и патриоти.

http://pishtov.com/Cold_steel/Cold_steel_F...Set_yatagan.htm

сап4ето!!!!

ТЕЛОХРАНИТЕЛ-Венци Богданов

Книгата е предназначена за хора и фирми от частния и държавния сектор, занимаващи се с охранителен бизнес, по-специално :охрана на VIР (много важна личност или личности) и охрана на парични знаци и ценности. Тя би била полезна за полицаи, военни полицаи, както и специални военни подразделения които понякога изпълняват специални операции.Авторът няма претенции, че книгата засяга и покрива всички: страни на VIР охраната /инкасо/. Причината за това е разбираема,да не даде в ръцете на недобросъвестни хора ценно оръжие, с което с лекота да атакуват своите цели. Съзнателно не са обяснени отделните свързващи елементи между техниките за охрана. Именно те дават цялостност и завършеност на процедурите по охрана, както и адекватна контра- реакция в случаи на нападение. Материалът, поместен в книгата, дава един от многото начини на действие, използувани от различни агенции за охрана по света и е една много добра основа, върху която може да се гради. Никъде в текста няма да намерите обяснение на специални техники за ИНКАСО. Техниките за охрана и защита на VIP успешно се прилагат и при охрана, защита и транспортиране на пари и ценности, разликата е само в това, че човекът, когото охраняваме, носи куфар с пари/ценности/. Опазим ли него, опазваме и тях.В книгата охраняваният ше бъде назовавай като VIP, пазеният, повереното лице. Във всичките тези случаи става въпрос за един и същ човек. Съзнателно не са описани какви оръжия да се използват при процедури по охрана, както и какви марки автомобили. Всичко това с толкова индивидуално нещо, че би било загуба на време и хартия да бъде описвано в подобен род книги.Само с прочитането на книгата няма да станете експерт по охрана, но ще положите една добра основа за по-нататъшно изграждане.Не на последно място мога да допълня, че два часа практика са по-добри от пет часа четене.Авторът не носи отговорност за използването или неправилното използване на материала. Обучението в напреднали стрелкови техники е потенциално опасна дейност, която може да доведе до сериозни наранявания или смърт, ако не се практикува, организира и контролира правилно. Посочените методи трябва да бъдат практикувани само под ръководството на квалифицирани инструктори.От материала не могат да се извличат морални и законови заключения, отнасящи се особено до използването на сила или притежаването, транспортирането и носенето на огнестрелно оръжие.Читателят трябва индивидуално да се запознае с правилата и законите, регламентиращи тези дейности.

ЗА АВТОРА========
Венцислав Богданов има шестнадесет годишен стаж в по-като десет от тях са в Групата за Бързи Действия (Г.Б.Д.) —РДВР-Плевен.Над двадесет години се занимава с бойни изкуства. От Републикански Полицейски състезания по карате и джу-джуцу има три златни и два сребърни медала, както и бронзов медал от Световните Полицейски Игри 1995г. в Мелбърн (Австралия). Освен в карате има степени в джудо, айкидо, джу-джуцу и джийт-кун-до.Зад гърба си има пет мисии за ООН (Организацията на Обединените Нации).Първата е в Камбоджа, втората и третата са Босна и Херцеговина, четвъртата и петата са в Косово.В Косово през 2001г. преминава курс и изпит за телохранители и работи като такъв към специалните операции на ООН. По време на едногодишният му период като телохранител осигурява физическата защита на международни съдии и прокурори, членове на Сръбският национален съвет, чуждестранни дипломати и официални лица.Година по-късно става асистент инструктор, след което преминава инструкторски курс, е един от петимата инструктори на специалните операции на ООН.Преминава курс за напреднали, даващ му право да работи и обучава в напреднали техники за телохранители (за случаи с висок риск), техники с дълго оръжие както и основи на тактическото проникване.Успещно преминава и международен ннструкторски курс на Организацията за кооперация и сътрудничество в Европа (ОSCE) и придобива титлата международен инструктор на подразделенията за близка зашита (Сlose Protection Unit) и тактическа подготовка.За година в инструкторският екип обучава над 1400 международни полицаи от почти всички тактически части на Европа, Азия и Америка, работещи в различните подразделения на ООН като телохранители, високо рисков ескорт, инкасо, подразделението за зашита на свидетели, подразделението за конвой на затворници, подразделения за борба с масовите безредици и подразделението за тактическо проникване.Организирал и провел множество курсове по джу-джуцу и тактика за полицаите от Босна и Косово.През ноември 2002г. печели второ място на първият турнир по тактическа стрелба на българският контингент в Косово. Един от учредителите е на ''Националния клуб по приложна стрелба -"Динамик"' който е член (IPSC).

e-mail:venci_b@hotmail.com

сап4ето!!!!!!!