Владимир Владимирович Кличко Възраст: 33 години Място на раждане: Семипалатинск (Казахстан) Височина: 198 см На ринга: 52 победи (46 с нокаут); 3 загуби
Името Кличко не се нуждае от представяне пред феновете на бокса в световен мащаб - бавно, но сигурно, двамата братя Владимир и Витали установиха семейна хегемония в тежката категория. Докато Витали е горд шампион във версия WCB, то неговият по-малък брат Владимир е настоящият крал във версии WBO и IBF. Тези два пояса ще бъдат голямата цел и на Дейвид Хей на 20 юни на ст. "Фелтинс Арена" в Гелзенкирхен. Самите братя неведнъж са заявявали, че е въпрос на време да установят притежание над всички възможни титли, като единствената, която им отбягва засега, е тази във версия WBA, притежание на Николай Валуев (Русия).
Владимир Кличко се ражда на 25 март 1976 в град Семипалатинск, днешен Казахстан, в семейството на полковник от съветските въздушни сили. Още на 17-годишна възраст печели първата си титла като аматьор, ставайки европейски шампион при юношите през 1993 г. Година по-късно, завоюва второ място на юношеското световното първенство в Истанбул, а през 1996 г. отново е вицесветовен шампион на първенството в Дания, но този път при мъжете. Първият голям миг в кариерата на Владимир Кличко е на Олимпийските игри в Аталанта през 1996 г., когато печели златен медал за Украйна, надделявайки на финала над Паеа Волфграм от Тонга. Първият си шампионски пояс Владимир завоюва на 14 октомври 2000 г., когато в германския град Кьолн побеждава световния шампион във версия WBO Крис Бърд (САЩ). Кличко успешно защитава титлата си пет поредни пъти до 2003 г., когато е пречупен след технически нокаут в 2 рунд от южноафриканеца Кори Сандърс. В последствие украинецът печели лесно два сблъсъка за интерконтиненталната титла във версия WBO срещу Фабио Моли и Дейниъл Никълсън, преди отново да получи шанс да се бие за световната титла. На 10 април 2004 г. Владимир се изправя в Лас Вегас срещу американеца Леймън Брюстър за шампионския пояс във версия WBO. В четвъртия рунд Кличко праща американеца в нокдаун, но в петия събитията на ринга се обръщат изцяло - Брюстър започва да раздава удари по Кличко, който пада на пода, повален от силно дясно кроше на опонента си. Украинецът губи мача с нокаут в 5 рунд и претърпява трета, засега последна загуба в кариерата си на боксьор.
На 22 април 2006 г., в Манхайм (Германия) Кличко отново получава честта да се нарича световен шампион, след нокаут в 7 рунд над Крис Бърд. След нокдаун, Бърд успява да се изправи навреме по време на броенето, но лицето му е обилно покрито с кръв, което кара реферът да спре мача. Владимир Кличко е новия световен шампион във версия IBF. На следващата година, отново в Манхайм украинецът успешно защитава титлата си срещу американеца Рей Остин, а няколко месеце след това Владимир си връща на Леймън Брюстър за загубата през 2004 г., след като в края на 7 рунд от ъгъла на Брюстър хвърлят кърпата и спират мача. Малко след това става ясно, че почти през цялата битка Кличко се е бил със счупен пръст на лявата ръка.
На 23 февруари 2008 г., Владимир Кличко обединява титлите във версии IBF и WBO, след успешна атака в Ню Йорк над шампиона във версия WBO Султан Ибрахимов (Русия). На 12 юли в Хамбург идва ред и на друг американец - Тони Томпсън, който е нокаутиран в 11 рунд на мача. В края на 2008 г. Владимир трябваше да защитава титлите си срещу сънародника си Александър Поветкин, но претендентът се отказва от битката поради контузия в глезена. Вместо това, срещу украинеца се изправя Хасим Рахман (САЩ), добил широка популярност с победата си чрез нокаут над легендата Ленъкс Люис през 2001 г. Кличко обаче не допуска да бъде изненадан и слага край на сблъсъка в 7 рунд, когато съдията прекратява мача след поредица от силни удари на украинеца, попаднали право в целта.
Извън ринга, Владимир Кличко е известен като любител на шаха, уиндсърфа, голфа, както и с хуманитарните дейности, които осъществява заедно с брат си Витали. Двамата шампиони са замесени в редица благотворителни кампании, помагащи на децата в нужда по света, включително и в общи инициативи с ЮНЕСКО. Двамата братя понастоящем живеят в Бевърли Хилс.
Дългоочакваният двубой в тежка категория при професионалистите между руския исполин Николай Валуев и Дейвид Хей завърши с победа по точки на британеца. Мачът вървеше към равен, когато в последните секунди пъргавият Хей успя да пласира няколко точни тупалки, които убедиха съдиите в неговото превъзходство.
По този повод английският вестник "Сън" припомня десетте най-запомнящи се дуели на професионалния ринг при свръх тежките за всички времена, повечето от които приключват именно в последния рунд и дори в последните секунди. Сред тези класически евъргрийни са имената на легендите Мохамед Али, Майк Тайсън, Джо Фрейзър, Джо Луис, Ленъкс Люис и др
Мохамед Али - Джо Фрейзър (Манила, 1975) Епохалната битка "Трилърът в Манила" е описана като "Драма в три действия - 1. Али 2. Фрейзър 3. Али" в американското списание "Спортс Илюстрейтид". Претендентът Фрейзър става жертва на бързината и крошетата на Али, но се съвзема и на свой ред започва да налага шампиона. Двамата мъже са на ръба на колапса, когато треньорът на Фрейзър - Еди Фуч, хвърля кърпата в 14-ия рунд. Победител: Али с нокаут в 14-и рунд.
Джо Луис - Били Кон (Ню Йорк, 1941) Според мнозина Луис е кралят в тежката категория, но в този мач той е почти разбит от своя немощен противник, който е с 20 кг по-лек от него. Кон използва известната тактика "удряй и бягай", с която непрекъснато надхитря шампиона. Но сбърква един-единствен път, когато се опитва да го нокаутира. По-късно Луис му каза: "Ти държеше титлата цели 12 рунда, но не успя да я задържиш". Победител: Луис с нокаут в 13-и рунд.
Ридик Боу - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1992) В този двубой шампионът Холифийлд е заклеймен като аутсайдер, защото е надвивал само по-възрастни съперници. Пренебрегвайки съветите от своя ъгъл, той налага бясно темпо, опитвайки се да примами Боу в капана "всичко или нищо". За всеобща изненада младокът запазва хладнокръвие и пласира доста чисти удари. В епичния 10-и рунд един здрав ъперкът олюлява Холифийлд, но той се съвзема и отново се хвърля напред. Битката е кървава, но шампионът все пак загубва пояса си. Победител: Боу по точки.
Лари Холмс - Кен Нортън (Лас Вегас, 1978) Нортън прибира короната на WBC без бой, след като шампионът Леон Спинкс предпочита реванш с Мохамед Али вместо защита срещу предпочетения от съвета претендент. Американецът обаче доказва, че е готов за световната сцена в този брутален екшън трилър. Преди последния епичен рунд всички съдии им дават равни точки. В последните секунди двамата се млатят зверски лице в лице. Победителят Холмс оглавява дивизията в продължение на 7 години. Победител: Холмс по точки.
Джо Фрейзър - Мохамед Али (Ню Йорк, 1971) Кръщават го "Боя на века", но мачът се оказва нещо повече. И двамата мъже са шампиони без загуба, но Али е лишен от короната заради отказ да воюва във Виетнам. Суровата агресия на Фрейзър надвива позьорството и изящните комбинации на съперника му. Ъперкът в 11-ия рунд зашеметява Али и той е пратен в нокдаун в последния рунд. Въпреки това продължава да се бие до края, дори със счупена челюст. Победител: Фрейзър по точки.
Джек Демпси - Луис Фирпо (Ню Йорк, 1923) Този свиреп сблъсък продължава само 3 минути и 57 секунди, които обаче включват 11 нокдауна! Шампионът Демпси не е повалян повече от 6 години, но дивият аржентинец го просва на ринга още в първата си атака. Самият Фирпо пада 7 пъти през първия рунд, но после така джасва шампиона, че го прехвърля през въжетата в тълпата. Демпси се съвзема след доста съмнително броене и преди последния гонг сваля Фирпо още 3 пъти, преди да сложи точката. Победител: Демпси с нокаут във 2-ия рунд.
Мохамед Али - Джордж Форман (Киншаса, 1974) Преди легендарния двубой "Тътенът в джунглата" 32-годишният претендент Али се притеснява, че няма да може да разчита повече на бързата си игра с краката, които често го спасяват. Докато Форман го гощава с удар след удар, Али ги поема, облегнат на въжетата и периодично контраатакува. Постепенно Форман се изтощава и Али го поваля с комбинация от ляво кроше и десен прав. Победител: Али с нокаут в 8-ия рунд.
Бъстър Дъглас - Майк Тайсън (Токио, 1990) Американски букмейкър залага 42:1 за непретенциозния бияч Дъглас преди този двубой, който е загрявка за екшъна Тайсън-Холифийлд. Малцина очакват Дъглас да оцелее в първите рундове, но след един нокдаун той се съвзема и изненадва Железния Майк. Дъглас боксира елегантно и след един ъперкът и комбинация ляв-десен-ляв абсолютният шампион за сефте се строполява бездиханен на пода. Победител: Дъглас с нокаут в 10-ия рунд.
Ленъкс Люис - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1999) WBC шампионът Люис вече е надвил през март носителя на титлите във версии IBF и WBO за феновете, но съдиите обявиха равен резултат. През ноември Холифийлд е наточен за реванш, но Люис печели с единодушно решение и става първият британски абсолютен световен шампион на века. Победител: Люис по точки.
Джордж Форман - Рон Лил (Лас Вегас, 1976) Легендарният американски журналист Хауърд Косел описва този бой като "лишен от всякакъв боксов талант", но преливащ от тежки удари. Истински парен чук поваля Форман в 4-ия рунд, но той се изправя на крака и халосва Лил с див овчарски удар. Под градушка от удари Лил замахва и отново поваля Форман. В 5-ия рунд Пастора изглежда замаян, но събира сили, приклещва Лил в ъгъла и го смазва. Победител: Форман с нокаут в 5-ия рунд.
Възраст: 28 години Място на раждане: Лондон (Англия) Височина: 191 см На ринга: 23 победи (22 с нокаут); 1 загуба
Братята Кличко несъмнено са абсолютните боксови хегемони в тежка категория в момента. Като изключим пояса, който държи огромният руснак Николай Валуев, всички останали отличия и шампионски титли са притежание на двамата украинци. Витали е шампион във версия WCB, а по-малкият му брат Владимир държи титлите във версии WBO и IBF. Точно тази хегемония на 20 юни в Гелзенкирхен ще се опита да разчупи 28-годишният британец Дейвид Хей, който ще премери сили с „Стоманеният чук" Влад.
Хей се ражда на 13 октомври 1980 г. в Лондон, Англия. Тренировъчният му лагер се намира в турската част на Кипър - гр. Кирения (северната част на островната държава), поради което Хей носи турския флаг на своите гащета, редом до този на Великобритания. Първото си отличие Хей печели още като аматьор, когато през 2001 г. на световното първенство в Белфаст печели сребърен медал, губейки на финала от кубинската суперзвезда Одланиер Солис. Всички обаче остават впечатлени от англичанина още по време на полуфиналите, където Хей се справя със силния германец Себастиян Кьобер.
Хей изиграва първия си мач като професионалист в полутежка категория през месец декември 2002 г., когато нокаутира в два рунда ветерана Тони Буут. През следващата година британецът продължава да си проправя път напред, печелейки 7 мача, всичките от които с нокаут. Победата му с технически нокаут в 1 рунд срещу Тони Даулинг пък му носи шампионската титла на Англия. Мачовете на Хей биват често отразявани от BBC, а тъмнокожият боксьор започва да трупа все повече популярност. За целта помага и победата му в три рунда над 39-годишния ветеран Артур „Краля" Уилямс. За съжаление на Хей обаче, сблъсъкът му с 40-годишния бивш световен шампион Карл Томпсън за титлата във версия IBО протича не по вкуса на далеч по-младия боец - треньорът на Хей хвърля кърпата още в 5 рунд, след като Томпсън стоварва поредица от тежки удари върху главата на опонента си.
Хей се завръща подобаващо в края на 2005 г., когато печели европейската титла във версия IBU след нокаут за едва 45 секунди срещу Александър Гуров. В началото на януари 2006 предприема важна стъпка към осъществяването на амбициите си за световна титла, подписвайки тригодишен договор с бившия промоутър на Ленъкс Люис - Франк Малоуни. Голямата му цел става факт през ноември 2007 г., когато Дейвид Хей побеждава с технически нокаут в 7 рунд световния шампион в полутежка категория във версии WBA и WBC Жан-Марк Мормек. На 9 март 2008 Хей става абсолютен шампион в полутежка категория, надделявайки с технически нокаут в 2 рунд над носителя на титлата във версия WBO Енцо Макаринели. След мача победителят обявява, че това е последната му битка при полутежките и че ще сложи край на кариерата си навръх 31-ия си рожден ден, като преди това ще осъществи 3 години на доминация в тежката категория.
Хей описва победата си над Макаринели като „финалната част на пъзела" в полутежката категория, а според него съдбата му е отредила да повтори успехите на имена като Ивендър Холифийлд. На 15 ноември 2008 Хей започва си похода си при най-тежките с технически нокаут в 5 рунд над американеца Монти Барет. Англичанинът стига до мечтания мач за световна титла в тежка категория, когато Витали Кличко потвърждава, че е готов да защитава титлата си във версия WBC срещу него на 20 юни тази година. В последствие украинецът отстъпва от намеренията си, като вместо Хей решава да се изправи срещу Хуан Карлос Гомес, но да премери сили с амбициозния лондончанин приема по-малкия брат на Витали - Владимир. Така на „Фелтинс Арена" Дейвид Хей ще има възможността да предприеме първа стъпка към мечтата си да стане абсолютен световен шампион при най-тежките
Майкъл Джералд Тайсън (на английски: Michael Gerald Tyson) американски боксьор
Ръст: около 180 см.
Тегло: около 100кг.(в най-добрите години)
Статистика: 50 Wins, 6 Losses, 2 No Contest, 44 Knockouts
Титли: Шампион WBС в супертежка категория (1986-90, 1996)
Шампион WBА в супертежка категория (1986-90, 1996)
Шампион IBF в супертежка категория (1987-90)
Michael Gerald Tyson е роден на 30 юни 1966 година в Бруклин Ню Йорк. Майка му е Лорна Тайсън а баща си Майк никога не е виждал. В детсвото си имал мек характер и не умеел да отстоява себе си. Поради това по- голямият му брат и съседските деца постоянно издевателствали над него. На около 10 годишна възраст в него настъпила промяна. Един от членовете на местна улична банда, който бил с няколко години по- възрастен, му изстръгнал от ръцете любимия гълъб ( отглеждането на гълъби е хоби на "Железния" не само в детството, но и до днес ) и му откъснал главата. Това разгневило Майк и той пребил мъчителя си. Въпросната случка му спечелила уважение сред малолетните бандити, и те го приели в своята компания ( прякорът му по онова време бил Феята- заради пискливия му глас ). Последвали кражби, грабежи и побои , които били причина за неоднократните му визити в изправителни учреждения. В едно от тях Тайсън имал възможност да се запознае с Мохамед Али, който по това време помагал на трудни деца като им давал наставления за живота. Впоследстви шампиона признава, че имено тази среща с Али е предопределила решението му да се захване с бокса.
На 13 години "Динозавъра" бил изпратен в специална училище за малолетни престъпници. По това време той бил считан за непоправим и се отличавал с огромна за възрастта си физическа сила ( 80кг). В училището където го настанили работил като учител по физкултура бившия боксьор Боби Стюарт. Пред него бъдещия номер едно споделил, че иска да стане боксьор. Стюарт се съгласил да го тренира при условие, че питомецът му не нарушава дисциплината и полага повече усилия в ученето... Поведението на Майк се променило към добро и след известно време ( въпреки че бил смятан за умствено изостанал ) успял да повиши успеха си. Хлапака бил толкова увлечен по бокса, че персонала на училището го заварвал посред нощ да боксира или да помпа мускули. В едно свое интервю Стюарт , който бил нелош боксьор-любител, споменава че малолетния Тайсън буквално го помитал с ударите си.
С течение на времето Стюарт осъзнал, че ученикът му се нуждае от квалифициран специалист и го представил на легендарния треньор и менаджер Къс Д'Амато( треньор на двама световни шампиона — супертежкия Флойд Патерсън и полутежкия Хосе Торес). Не след дълго Майк се пренесъл в неговия дом и заживял там, а след смъртта на майка му, Д'Амато станал негов официален опекун.На 15 г Тайсън започнал аматьорска кариера. През 1984 г. бил кандидат за Олимпийския отбор на САЩ, но на Олимпиада така и не попаднал. Там отишъл Хенри Тилман и впоследствие станал олимпийски шампион( по-късно, като профисионалист, Тайсън взима реванш срещу него с нокаут в 1я рунд ).
През 1985 г. Тайсън провел първият си професионален мач. При Къс Д’Амато, бил гледал голямо количество видеозаписи на стари боксови срещи, и под впечатлението на видяното, избрал за себе си необичаен имидж- излизал на ринга без музика, без халат, в обикновени черни шорти и с обути на бос крак кецове. Първият му съперник Хектор Мерцедес бил повален в началния рунд. През тази първа година на професионалния ринг Тайсън провел общо 15 боя и спечелил всички преди финалния гонг. Специалистите започнали да говорят, че Къс е успял да създаде идеалния супертежък, който обезателно щял да стане световен шампион. Това обаче Д’Амато не доживял : през ноември 1985-та 77-годишния треньор умира.
На двадесет годишна възраст Тайсън тежал около 222 паунда (101кг.) от които 5.5 % били мазнини.За своя ръст от 1.80 той бил доста здрав и як.Повечето му противници се страхували да го ударят тъй като Тайсън е притежавал брутална сила на удара.Този страх бил подсилен и от бързината,точността,координацията,тайминга и изключителната мощ която притежавал Тайсън.Но може би Тайсън бил най-добър в това да се отбранява-държейки ръцете си високо-пред носа,по начина по който го е научил неговия ментор Къс Д'Амато,той се измъквал от ударите на своите опоненти и затваряйки дистанцията нанасял серия от опустошителни удариември 1985-та 77-годишния треньор умира.
След смъртта на Д'Амато, която била приета тежко от Майк, негов боксов наставник станал Кевина Руни с който продължил пътя си към върха. Последвали победи срещу Джеймс Тилис , Митч Грийн, Марвин Фрейзър (син на Джо Фрейзър). На 22 октомври 1986 , на двадесет години, Тайсън спечелил шампионския пояс на WBC с нокаут във втория рунд срещу ямайско-канадския си опонент Тревор Бербик и с това се превърнал в най- младия световен шампион по бокс в тежка катгория.
Няколко месеца по- късно се състояла срещата с шампиона на WBA — Джеймс "Костотрошача" Смита. Мачът се оказал труден за Тайсън ( по- високият и тежък Смит постоянно го задържал с ръце и не му позволявал да нанася чисти удари ) , но въпреки това Майк спечелил по точки. Имено тази среща била гледана многократно от Ивендър Холифийлд, когато се готвел за боя им през 1996г - защото в нея станали видни някои недостатъци в техниката на "Динозавъра". Следващия му съперник бил бившия световен шампион Пинклон Томас който бил нокаутиран в шестия рунд.
На 1 август 1987 г се състоял двубой с Тони Тъкар- шампион на IBF. Мачът протекъл с променлив успех и за двете страни, но в крайна сметка Тайсън спечелил с единодушно решение на съдиите и станал абсолютен световен шампион в супертежка категория(WBC,WBA,IBF). През следващите две години били проведени шест боя: победа над Тайрел Бигс, над екс-световния шампион Лари Холмс, над Тони Тъбс и Майкъл Спинкс/ Тайсън нокаутира Майкъл Спинкс в 91сек. , а Майкъл Спинкс е малкия брат на Леон Спинкс , който нанася едно от пораженията на Мохамед Али . Ако сте гледали мача Леон Спинкс-Мохамед Али , ще видите, че Тайсън играе почти като Леон Спинкс , с рязко скъсяване на дистанцията и мощни удари/Също така победа ,над бъдещия световен шампион Франк Бруно, а също така и над Карл Уилямс.
По това време Майк се оженил за начинаещата актриса Робин Гивънс, която оказала крайно негативно влияние върху боксовата му кариера. Последвалите бурни скандали и публични унижения се отразили зле върху психиката на шампиона. Тайсън занемарил тренировките и впоследствие разпуснал старият си екип състоящ се от треньори и менаджери, които работели с него от времето на Къс Д'Амато и се свързал със скандално известния Дон Кинг. През 1988г. Тайсън получил сътресение на мозъка- автомобилът му се блъснал в дърво. Една от версиите е , че това било опит за самоубийство. На 30 септември, 1988 - в интервю за национална телевизия Гивънс споделила, че Тайсън е депресиран маниак. "Страхувам се от него", казала красавицата в присъствието Майк, който седял кротко до нея. На 2 октомври, 1988 - полицаи нахлули в къщата на Тайсън. Боксьорът чупил и изхвърлял покъщнина и принудил Гивънс и нейната майка да се изнесат. Няколко дена по-късно Гивънс поискала развод и на 14 февруари 1989-та двамата се развели в Доминиканската република.
През февруари 1990г. Тайсън пристигнал в Япония, където трябвало да защити титлата си срещу Джейм Дъглас, който бил считан от всички за боксьор втора ръка. Малко хора се съмнявали в победата на Майк и залаганията били в негова полза. Но мачът се оказал сензация в боксовите среди и абсолютния аутсайдер Дъглас успял да нокаутира шампиона в десетия рунд.Така след загубата Майк се оказал в ролята на претендент. Същата 90-та година той провел още два боя и ги спечелил с нокаути в първия рунд, а през 1991г. ударжал две трудни победи над канадеца Донован Ръдок, който му оказал сериозен отпор.
През лятото на 1991 година в живота на Тайсън се случил еще один епизод, който корено променил неговата съдба. Майк посетил конкурса за красота «Мис Черна Америка», където се запознал с една от участничките — Дезире Уошингтън. Първоначално мис Уошингтън благосклонно приела ухажванията на екс-шампиона, но впоследствие заявила, че Тайсън я е изнасилил. В процеса съдът взел страната на потърпевшата и Майк бил осъден на шест години затвор. Той излязъл предсрочно на свобода през март 1995 г.
Първият си бой след излизането от затвора провел на 19 август 1995г срещу Питър Макнийли- мачът с Макнийли приключил за 89 секунди. През март 1996 г. Майк побеждава в третия рунд шампиона на WBC Франк Бруно, а на 7 септември 1996 г. сломява за две минути съпротивата на Брус Шелдън- шампион на WBA.
На 9 ноември 1996 г се състоял дългоочаквания бой между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Фаворит бил Тайсън, но напук на прогнозите Холифийлд успял да изненада всички специалисти като ударжал трудна, но безспорна победа. Първите пет рунда протекли с променлив успех, в шестия Тайсън паднал в нокдаун, а в деветия приемуществото на Холифийлд станало явно. В десетия рунд Майк по чудо се държал на краката си, а в единайстия реферът прекратил мача.
Реваншът между дамата бил няколко месеца по- късно на 28 юни 1997г . Битката се очаквала с небивал интерес от страна на зрителите, които станали свидетели на нещо невиждано до този момент... Съвършено неочаквано: в третия рунд Майк, разярен от това че Холифийлд на няколко пъти го е ударил с глава, отхапал част от ухото му. Реферът повикал лекар, който прегледал раната и заявил че мачът може да продължи. На Майк били отнети няколко точки и срещата била подновена. След малко обаче "Динозавъра" отново захапал ухото на Холифийлд и бил дисквалифициран.
През януари 1999 г, Тайсън спечелил с нокаут в петия рунд срещо Ф.Бота. Следващата среща била проведена през октомври 1999 г. срещу Орлин Норис. Този мач завършил без обявяване на резултата, понеже Норис не могъл да стане от ъгъла си, след като Майк му нанесъл удар след сигнала който прекратявал рунда. След този бой последвали бързи победи над Джулиъс Френсисис, Лу Саварезе и Анджей Голота (резултатът от тази среща бил анулиран след като в кръвта на Тайсън открли следи от марихуана ). През 2001 г. спечелен с технически нокаут в седмия раунд срещу датчанина Браян Нилсен.
Следващият съперник на Тайсън станал абсолютния световен шампион Ленъкс Луис. Сблъсъка се състоял на 8 юни 2002г. в Мемфис.Журналистите, които присъствали на тренировката на Майк преди боя отбелязали , че се намира в добра форма. Предпочитания към него оказали и букмейкърите които виждали в него фаворит. Първият рунд бил равностоен, но след това нещата рязко се променили. Луис нанасял десетки удари, а "Железния" едва на няколко пъти успял го достигне с юмруци. Развръската настъпила в осмия рунд, когато Тайсън инкасирал тежък удар и бил нокаутиран. На последвалата прес-конференция той изразил радостта си, че въобще е оживял след поражението.
Следващата среща на Тайсън била през март 2003 г. срещу считания по него време за перспективен боксьор Клифърд Етиен.Всичко продължило едва 49 секунди понеже Етиен не могъл (или не поискал) да продължи след първия по-сериозен тупаник на Майк. На 31 юля 2004 г. Тайсън излязъл на ринга срещу британеца Дани Уилямс. Първият рунд се превърнал в един от най- добрите рундове на Майк за последните няколко години, но след това настъпил обрат. "Динозавъра" започнал да пропуска удари и по собствена инициатива влизал в клинчове, а в четвъртия рунд след една тежка серия на Уилямс се намерил на пода. Оправдание за това неочаквано поражение последвало незабавно: обяснило се , че в първия рунд Майк бил получил сериозна травма на коляното, която го лишила от възможността да се предвижва нормално по ринга и да отбягва ударите
Поредното завръщането на професионалния ринг се състояло на 11 юни 2005 года. Противник на Тайсън бил тежкокогабаритния ирландец Кевин Макбрайд(198см;122кг), който нямал в актива си победа над по- сериозен противник и бил считан за слаб боксьор. Но дори и той се оказал непреодолимо препятствие за 38 годишния екс-шампион. В шестия рунд Макбрайд, се възползвал от видимата умора на Тайсън, приел борбата отблизо и нанесъл серия силни удари. Американецът прибегнал до мръсен бокс, заради което бил наказан с две точки за умишлен удар с глава, който наранил във веждата ирландеца. Малко по-късно той получил ново предупреждение за задържане на ръката на Макбрайд.В края на рунда Тайсън паднал на колене. Веднага след това се изправил, отишъл в ъгъла си и решил да се откаже от мача, казвайки, че се боксира, за да плати дълговете и повече не желае да се бие. В последвалото интервю Майк Тайсън заявил, че не желае повече да позори любимия си спорт, като губи от безлични съперници като Макбрайд, и затова се оттегля от бокса. Впрочем дали това решение е окончателно ще покаже единствено времето .
"ИЗКАЗВАНИЯ"
"Понякога аз се явявам пред вас недодялан и тъп. Това ви дразни, когато аз се държа като неандерталец или бръщолевещ идиот, но аз харесвам да бъда такъв. Аз обичам да ви показвам тази личност, защото това е този, който идвате да видите. "
"Хората искат да бъдат лъгани. Това си е. Хората не искат да вярват, че техния идол е откачалка, че обича да му правят свирки. Те не искат да вярват, че той може и да иска някой да му завре пръст отзад. Но истината е, че той може и да харесва това."
"Аз обиждам хората. Аз зададох на дамата мръсен въпрос, защото много ме боли. Аз чувствам болката. Ще я имам до края на живота ми. Затова когато от време на време ви сритвам по шибания задник и ви тъпча и ви причинявам болка това е, защото вие заслужвате да чувствате болката, която аз чувствам. Щеше ми се да имахте деца, така че да мога да ги сритам в шибаните глави или да скоча на топките им за да почувствате моята болка, защото това е болката, с която се събуждам всеки ден."
"Мисля, че е анти-американско да не излизаш със жени, да не бъдеш с красиви жени, да не ти правят свирки. Знаете какво имам предвид. Аз пък може и да обичам да развратнича повече от другите хора. Просто съм си такъв. Аз жертвам толкова от живота си, не може ли поне да си легна с някоя? Имам предвид, че ми ограбиха повечето от парите. Не може ли поне да ми направят една свирка без хората да искат да ме тормозят и хвърлят в затвора?"
"Всеки път, когато правя неща за да угодя на някои друг, в крайна сметка оставам прецакан. Извинете езика ми, но ако не псувам или казвам нигър, шибане или лайно няма да разберете за какво ви говоря."
"Аллах е велик. Аз ще се бия с който и да е човек, с което и да е животно. Ако Исус беше тук, бих се бил и с него." - това си е поезия направо
И за някои свои съперници: Ленъкс Луис
"Моята главна цел е да бъда професионалист, но да го убия."
Холифийлд, след като му отхапа ухото
"Това е моята кариера. Има деца да отглеждам. Трябва да си отмъстя. Той ме удари с глава. Погледнете ме. Моите деца ще се уплашат от мен."
Бръснача Ръдък
"Ти си сладък. Ще се уверя, че ще ме целуваш добре с тези големи устни. Ще те направя мое гадже."
ХРОНОЛОГИЯ
1978 - арестуван след опит да открадне портфейл. На 12 години е изпратен в изправителното училище "Трайън".
6 март, 1985 - нокаутира в първия рунд Хектор Мерцедес при професионалния си дебют.
22 номври, 1986 - нокаутира Тревор Бербик във 2-рия рунд, печели световната титла при свръхтежките, версия WBC (Световен боксов съвет). 20-годишният Майк става най-младият шампион в историята.
3 март, 1987 - побеждава Джеймс "Костотрошача" Смит в Лас Вегас и печели титлата във версия WBA (Световна боксова асоциация).
21 юни, 1987 - налита да целува жена на паркинг, напада и удря мъж. Плаща $105 хил., за да бъде освободен.
1 август, 1987 - бие Тони Тъкър и защитава титлите си във WBA и WBC, печели короната във версия IBF (Международна боксова федерация).
9 февруари, 1988 - актрисата Робин Гивънс и Тайсън вдигат сватба в Ню Йорк.
23 август, 1988 - чупи дясната си ръка в уличен бой в 4 ч сутринта в Харлем.
30 септември, 1988 - в интервю за национална телевизия Гивънс споделя, че Тайсън е депресиран маниак. "Страхувам се от него", казва красавицата. Майк седи хрисим до нея.
2 октомври, 1988 - полицаи нахлуват в къщата на Тайсън. Боксьорът чупи и изхвърля покъщнина, кара Гивънс и нейната майка да се изнесат.
7 октомври, 1988 - Гивънс иска развод.
14 февруари, 1989 - Тайсън и Робин се развеждат в Доминиканската република.
11 февруари, 1990 - Джеймс "Бъстър" Дъглас нокаутира Динозавъра в 10-ия рунд.
18 юли, 1991 - Тайсън среща Дезире Уошингтън на репетиция за конкурс по красота.
9 септември, 1991 - жури разследва Железния Майк, който е обвинен в изнасилване и още три престъпления. Два дни по-късно той е задържан и освободен срещу $30 хил. гаранция. Януари-март, 1992 - признат е за виновен по обвинението в изнасилване и осъден на 10 години затвор. Излежава 4.
19 август, 1995 - Динозавъра се завръща! Питър Макнийли е нокаутиран за 89 секунди във Вегас.
16 март, 1996 - нокаутира Франк Бруно в 3-ия рунд в Лас Вегас и печели титлата, версия WBC.
9 ноември, 1996 - Ивендър Холифийлд спира Тайсън за титлата, версия WBA. Април, 1997 - жени се за Моника Търнър.
28 юни, 1997 - дисквалифициран в 3-ия рунд на боя с Холифийлд, след като отхапва парче от ухото му. Тайсън твърди, че е ударен с глава. Има кървяща аркада.
9 юли, 1997 - комисия на щата Невада отнема с 5-0 гласа боксовия му лиценз. Глобяват го $3 млн.
5 март, 1998 - съди за $100 млн. Дон Кинг.
31 август, 1998 - замесен е в пътен инцидент. Напада двама шофьори.
19 октомври, 1998 - комисията в Невада връща лиценза на Тайсън с 4-1 гласа.
16 януари, 1999 - нокаутира Франсоа Бота в последната секунда на 5-ия рунд. Майк се връща на ринга след 19-месечна пауза.
5 февруари, 1999 - съден за насилие над двама мотористи.
24 май, 1999 - освобождават го от затвора в Мериленд, където лежи 3,5 месеца.
23 август, 2000 - Тайсън е глобен $187 хил. от Британският боксов борд за лошо поведение.
18 януари, 2002 - съпругата му Моника иска развод, Тайсън също.
22 януари, 2002 - един от бодигардовете на Ленъкс Люис отнася здрав тупаник, след като блъска Майк. Ленъкс се намесва и удря Тайсън. Става неописуемо меле.
29 януари, 2002 - комисията в Невада не връща лиценза на Майк заради мелето с Люис.
25 март, 2002 - Мемфис е избран за домакин на боя Тайсън-Люис. Продадени са билети за $23 млн.
Rahman израства в Baltimore, но за разлика от повечето шампиони по бокс, започнал сравнително късно да се занимава със спорт. Започнал на 20 годишна възраст и имал само 10 аматъорски двубоя преди дебюта му като професионалист на 3 Декември, 1994 на възраст от 22.Въпреки неговата липса на опит, Rahman имал очевидни вродени боксови умения, които му донесли 11 победи с нокаут в първите му 12 мача.
Вдигнал класата си през март 1996 след съдийско решение след 10 рунда срещу ветерана Ross Puritty и седем месеца по-късно повторил подвига срещу бившия световен шампион Trevor Berbick.
През юли 1997, спечелил USBA регионалната титла в тежка категория, и 4 месеца по-късно, добавил още един регионален колан, IBF интерконтиненталната титла в тежка категория. До есента на 1998, бил обявен за един от петте най-добри бойци в тежка категория за света.На 19 Декември 1998, Rahman се изправил срещу David Tua в определящ кой ще е IBF's задължителен съперник. Rahman очевидно спечелил повечето от първите 8 рунда и се бил на път към победата когато Tua го зашеметил с удар след звънеца в 9-тиа рунд. Тъй като този удар бил незаконен, трябвало да дадат на Rahman колкото време му е нужно за да се възстанови, но съдията погершно го принудил да започне 10-тия рунд само след няколко минути. Tua му връхлетял незабавно и спечелил с технически нокаут.
Заради спорната природа на загубата, класирането на Rahman не пострадало, но през Ноември 1999, бил нокаутиран от Oleg Maskaev в осмия рунд в мач в който изгеждало, че побеждава и изпаднал от класацията топ 10 на Ring Magazine, като резултат от това.
Спечелването на шампионат по тежка категория Rahman се завърнал с 3 победи, включително една през май 2000 над Corrie Sanders за допълнителната титла в тежка категория на WBU, и пак влязъл в класациите. Най-накрая на 22 април, 2001, Rahman заслужил опит срещу Lennox Lewis—всепризнат световен шампион в тежка категория, между феновете на бокса— и обединените му титли WBC и IBF в тежка категория. Lewis изглеждал леко не в много добра форма (бил снимал кратко появяване в Ocean's Eleven само 48 часа по рано, в Северна Америка), и въпреки това бил твърдо уверен в победата си.В двубоя, състоял се в Brakpan, South Africa, Lewis и Rahman си разменили силни удари в продължение на 5 рунда преди Rahman, изумил тълпата като нокаутирал самодоволния Lewis с един удар. Това било едва втората загуба в кариерата на Lewis, и направил Rahman третия мюсюлманин (след Muhammad Ali и Mike Tyson) който държал световна титла за тежка категория.
Lewis имал клауза са повторен мач веднага (в случай че загуби от Hasim—често срещана клауза в договорите за двубои за титла) в договора за негова защита срещу Hasim и избрал да го призове. Rahman и неоговият промоутър, легендарния Don King, направили план да зашитят титли срещу поне един друг опонент първо, и да направят мача с Lewis по-късно (доста често срещано явление в съвремения бокс). Lewis съдил Rahman в U.S. федерален съд за да влезе в сила по-бързо договора. Съдията отсъдил в полза на Lewis; така че на 17 Ноември, 2001 в Las Vegas, Nevada, двамата мъже се срещнали отново. Този път, Lewis приземил един от най-опустошителните си удари в един иначе мързелив мач, изпращайки Rahman долу докато изтекло преброяването в четвъртия рунд. След мача Lewis го нарекъл "Has-been Rahman".
Дългото изкачване обратно към върхът
==============================
Следващият мач на Rahman бил на June 1, 2002 срещу бившия шампион Evander Holyfield .И двамата търесели друг опит срещу Lewis, или проваляйки се за това, шанс да се бият за WBA колана, който Lewis бил освободил по-рано. "Случаен" удар по главата от Holyfield причинил невероятно голям (с размер почти колкото топка за софтбол) оток над лявото око на Rahman. После било диагностицирано като тежка хематома. Това накарало съдията (след консултация с лекаря до ринга) да спре мача само след 7 рунда, и да остави съдийте да решат. Rahman губи по съдийско решение (67-66 , 69-64 ).На 29 март 2003, Rahman се изправя срещу Tua за втори път, и отново мача свършва спорно. Мачът бил равен,след като един от съдиите гласувал за Rahman, втория за Tua, а третия за равен. Въпреки това, повечето наблюдатели смятат че Rahman е спечелил мача, и през юни, се издигнал до позиция No. 1 за съперник от WBC. На 13 Декември, Rahman имал мач с бившия WBA световен шампион John Ruiz, в мач за Interim (т.е., временно чакащ неактивен шампион да се завърне) WBA титла за тежка категория. Rahman имал повече привърженици, но се оказало че не е във форма загубил в 12 рунда след анонимно решение на 13 декември.След това поражение, Rahman отстъпил на по ниско ниво на състезания и победил 4 пътуващи боици, докато работил за да влезе отново във форма. Неговите усилия се потплатили и бил награден с мач срещу Kali Meehan на 13 Ноември, 2004. Мачът бил елиминации за IBF, WBA, и WBC, така че победителят потенциално можел да стане номер 1 съперник в повече от една световна организация за титла. Rahman отбелязъл победа с нокаут в 4тия рунд на Madison Square Garden в New York City.
Отлагането на Klitschko двубоят
=======================
WBC разпознали Rahman, като следващият задължителен съперник на Vitali Klitschko.Мачат бил насрочен за 30 април, 2005. Klitschko си наранил бедрото докато тренирал за двубоя, той бил преместен за June 18., когато тази дата наближила от лагера на Klitschko казали, че не се е възстановил напълно и WBC насрочили мача за нова дата July 23 . Скоро след второто отлагане, докторите на Vitali открили стари наранявания, които според тях налагали малка, но незабавна оперативна намеса. WBC отложили опита на Rahman за титлата отново за November 12; дялът на Rahman за този мач бил обявен за около 4.2 милиона($ -U.S.).След това трето отменяне, Rahman, уморен от отлагания, ненужно рискувал гарантирания му опит за титлата като се бил за WBC "Interim" тежка категория шампионат (т.е., временен шампионски статут, чакайки директния носител на титлата—Klitschko—да се завърне; след това двамата трябва да се изпрявят един срещу друг). Rahman победил във 2-рия рунд съперника Monte Barrett на August 13, 2005 с анонимно решение без много впечатлителни усилия (двамата мъже били приятели, и нито единия не показал агресия).По това време, Klitschko щял да бъде разделен с неговата оспорвана титла WBC ако следващия му мач не бил срещу Rahman. На November 7, било обявено че Klitschko страдал от няколко контузии на дясното коляно по време на тренировки; WBC казали, че ще го отстранят от шампионата ако не е в състояние да се бие в следващите 60-90 дни, за да бъде обявена нова дата. Вместо това на November 9, Vitali Klitschko се отказал от бокса. На November 10, 2005, WBC гласували да наградят с титлата (тъй като вече на била оспорвана) за шампионата тежка категория Rahman.По ирония на съдбата, тъй като мача така и не се състоял, средствата (включително дела на Rahman от $4.2 милиона, като дял за претендента) били анулирани. Тези пари били отчайващо нужни: Rahman обявил банкрут на October 4 докато водел скъп и тежък съдебен двубой с Don King (неговия личен промоутър от 2001). Тъй като случая не бил разрешен в съда, King запазил изключителните права да промотира бъдещите мачове на Rahman. Фондът със средствата (т.е., всеки боец плаща) в професионалните боксови мачове обикновено се контролира от единия от промоутърите на двамата боксъори. Това означавало че напрактика King може да контролира (и ако желае отмъстително да подтиска) възможностите за приходи на Rahman в близко бъдеще. Междувремнно , Rahman показал желание да се бие с Wladimir Klitschko, IBF и IBO световен шампион в тежка категория—и по-малък брат на Vitali Klitschko.Кариера след кризата KlitschkoНа December 9, 2005, U.S. съдия по банкрутите сложил край на делото на Rahman с King. Като глава 11 от споразумението, промоционалния договор на Rahman с King бил анулиран; освен това на Rahman му било разрешено да подпише веднага с Top Rank Boxing (фирма основана от промоутъра Bob Arum, дългогодишен съперник на King).На March 18, 2006, Rahman се бил с James Toney до равен, в 12-рунда мач в Atlantic City, New Jersey, но запазил WBC титлата си за тежка категория. Мнозина смятали, че победата била за Rahman , но Rahman бил доволен и от това решение.На August 12, 2006, Rahman загубил WBC шампионата за тежка категория от съперника Oleg Maskaev в 12-ия рунд с TKO при задължителна защита на титлата.
Второ завръщане
=============
След дълго отсъствие, Rahman подновил кариерата си с победа в 10 рунда след анонимно решение срещу Taurus Sykes June 14, 2007 на The Main Street Armory в Rochester, New York. Rahman наел тренъора Marshall Kauffman от Reading, Pa. да му помогне да стъпи отново на шампионската сцена. Въпреки ,че победил Sykes, неспособността на Rahman да доминира над по неопитните опоненти хвърлила сянка на съмнение относно неговото завръщане. Оказал значение и фактът ,че за мача тежал 261 паунда, с поне 30 паунда повече от идеалната му бойна форма. След мача, Rahman обяснил, че не е във форма но въпреки това мача е важен за него. "не беше най-доброто от мен, но беше достатъчно добро да взема победата и да се запътя към друга титла." Изявил желание да се бие отново в следващите 4 до 6 седмици.
Record
=====
•Amateur boxing:
10 мача , Всичките победи с нокаут.
•Professional boxing:
(48 Мача)
41 Победи
33 Нокаут
6 Загуби
2 Равни
Career
=======
•WBU Heavyweight Champion (minor title)
•IBO Heavyweight Champion (minor title)
•IBF World Heavyweight Champion (held simultaneously with the WBC Title)
•WBC World Heavyweight (21st) Champion
•WBC World Heavyweight (24th) Champion (as of November 10, 2005)
•2001 Upset of the Year - Ring Magazine (knocked out unified IBF/WBC Champion, Lennox Lewis)
Най-малкият от 9 деца, Evander Holyfield е роден на 19 Октомври 1962, в работническото градче Atmore, Alabama.Неговата майка, Annie Laura Holyfield, се мести със семейството си в Atlanta, Georgia, няколко години по-късно. По примера, който Mrs. Holyfield дава, децата й са научени, че упорития труд е ключа към постигане на целите им, това установявя качеството, с което Evander Holyfield се представя във всеки един аспект от живота си.
Като дете, Holyfield мечтаел да представя родния си град на футболното игрище като част от Atlanta Falcon. С подкрепата на майка си и на член на клуба Warren Memorial Boy Club в югоизточна Atlanta, Holyfield започнал в 65-pound отбор като офанзивен защитник и средна линия на защита. Той бързо се изявил на игрището, но любопитството му на 8-годишен към ограничена зона в момчешкия клуб го отвела неговата спортна съдба: бокса.
След ежедневни молби, които били отхвърляни, Holyfield най-накрая сломил съпротивата на Carter Morgan, убеждавайки тренъора да му позволи да се присъедини към отбора по бокс. Огънят в него се разпалил, когато тренъора Morgan му казал, че ако не се откаже от него ще излезе световен шампион в тежка категория.Под ръководството на тренъора Morgan, Holyfield не е загубил мач 8 и 11 годишнината си, като цяло в аматъорските си години, той записал в звоето резюме впечатляващия резултат от 169-11.
Holyfield жунглирал между двата спорта. Неговите последователни изяви във футбола му спечелили място в отбора на Fulton High. За нещастие на Falcons, отбора на неговите мечти, Holyfield повече стоял на резервната скамейка, отколкото се развихрял на игрището. Разочарован от това, той решил да се откаже, но майка му имала други идеи. "Не съм отгледала човек, койото се отказва", му казала тя и той се завърнал на резервната скамейка.Най- накрая, в последние мач на Fulton High за сезона, Holyfield се отправил към терена и впечатлил тренъора и тълпата със своите умения да блокира и своата отдаденост. Въпреки признанието в края на сезона, Holyfield се отдал изцяло на бокса.
През 1983 той представя United States в Pan-American Games във Venezuela, където печели сребърен медал. До този момент в своята кариера той е постигнал повече в бокса от всеки друг в щата Georgia, но неговата детска мечта да стане шампион в тежка категория го накарала да постигне дори повече. Той последвал опита на Pan Am, като през 1984 спечелил National Golden Gloves Championship – всички победи с нокаут – и спечелил място в U.S. Olympic Team. Със силно патриотичния си дух, той описва какво чуства, че представяйки United States в игрите в Los Angeles като "почети като да отида в рая." Той не бил цветнокож или боксъор. Той не бил атлет, а представял страната си. Той бил просто американец. Той бил просто олимпиец.
''Вярвай в господ с цялото си сърце; а не вярвай само на това което разбираш !''
Той имал късмета да спечели в по-леката тежка категория на шампионат през 1984 на игрите в Los Angeles, но получил бронзов медал, след спорен край на полуфиналите и на неговта мечта за олимпийско злато. След като почти повалил новозеландеца Kevin Barry, и само секунди оставали до края на втория рунд, съдията обвинил Holyfield в удар след почивката и го дисквалифицирал. По време на церемонията на връчване на медалите, тълпата окуражавала бурно Holyfield и в името на спотртсменството, получилия златен медал го дръпнал на най-горното стъпало и му вдигнал ръката.
Holyfield разчитал много на своята съдба и на ценности, като уважение и постоянство към спазване на правилата, втълпени му от неговата майка. Той бил научен да очаква неизбежни спънки в живота си, знаейки че те не могат да го накарат да се откаже. Когато бил дете майка му му казала ”Ако започнеш да се отказваш, ще трябва да се отказваш цял живот, защото нищо няма да става винаги както ти искаш”. Той знаел, че може да постигне целите си само ако вярва в себе си, работи усърдно и не се отказва. Неговото равновесие били обтегнато след такова очевидно разочарование и това оказало влияние върху по нататъшното му поведение в професионалната му кариера.
Само няколко месеца по-късно на олимпийските, Holyfield прави своя професионален дебют, побеждавайки Lionel Byarm. Той спечелил 4 състезания в тежката категория за младежите преди да мине към полу-тежката категория, кудето продължил да доминира. Той печели първата си световна титла през 1986 срещу WBA световния шампион в полу-тежката категория Dwight Qwai. До този ден, Holyfield е единствения непобеждаван, неоспорим шампион в полу-тежката категория.На 25 Октомври 1990, Holyfield изпълнил мечтата на живота си да стане световен шампион в тежка категория, когато победил James "Buster" Douglas – тогава IBF, WBC и WBA Champion – в три рунда. Holyfield бил първия шампион в среднотежка категория, който печели титла в тежка.
Веднага след като постигнал този невероятен подвиг, Holyfield се молел, благодарял на господ, че му позволил да постигне целта си, оценявайки че не би го постигнал без него. Когато го помолили да даде автограф, Holyfield с удоволствие го направил, и разкрил источника на силата си, като написал и отпратка към "Phil. 4:13." Това е отказ от скртипт в книгата от Philippians, който гласи "Аз мога да направя всичко, чрез Христа който ми дава сили." Неговата първа важна защита била срещу George Foreman, който имал 65 нокаута в своите 69 победи – 10 от които нокаута в последните 2 години. Съзтезанието срещу Foreman свършило след 12 рунда, и Holyfield запазил титлата си.
Holyfield бил повече от готов да се бие с Mike Tyson. След много препирни между техните пормоутъри, двубоят бил насрочен за 8 Ноември 1991. Това бил най-чаканият мач за сезона. Сегашният шампион започнал интензивни тренировки със строг режим за да защити титлата си, на 18 Октомври, срещата била отменена, тъй като Tyson си контузил ребрата. През 1992, Holyfield преживял първата си загуба за 29 професионални мача, губейки по съдийско решение от Riddick Bowe.
Година по-късно, в един от най-трудните и необичйни двубои в неговата кариера, Holyfield си върнал титлата от Bowe, дори след като парашутист – познат още като The Fan Man – се приземил на ринга зад Bowe в седмия рунд, причинявайки 21-минутно забавяне на срещата. Победата дала възможността на Holyfield да стане четвъртия боец в историята, който си връща световна титла в тежка категория. Той станал третия боец от ранга на Muhammad Ali и Floyd Patterson – като си върнал титла във втори мач.Но през 1994, Holyfield загубил своите титли срещу Michael Moorer след решение 3-2. Мача с Мурър решението е два гласа за Мурър, а единият съдия дава равен. Веднага след мача, Holyfield бил закаран в болница, където се остановило, че има сърдечна недостатъчност. След няколкодневни изследвания, му било казано че има сърдечен проблем, който не се лекува, и който трябва да сложи край на кариерата му. Докторите му препоръчали да се оттегли от ринга. Той се нуждаел от техния съвет, въпреки че се молел за изцеление.
''И те чакали господ да възвърне силите му!''
Неговата вяра в лечебните сили на господ се оказала по силна от лекарските прогнози. Holyfield се върнал при лекаря и му било казано, че се подобрява. Следващото посещение при лекаря още по-голямо подобрение в състоянието му. Третото посещение показало, че сърцето му е излекувано. Боксирането не било официално разрешено. Те искали да презареди батериите изцяло, преди която и да е щатска комисия да му даде разрешително да се бие отново. Пратили го при престижния Mayo Clinic в Minnesota за пълен преглед. След интензивни тестове, било съобщено, че сърцето му е здраво и бил физически здрав за завръщане.
Подновил кариерата си през 1995, убеден че неговото сърце е излекувано от господ, завърнал се на ринга да се бие с Ray Mercer, златен медалист на 1988 Seoul Olympics. На 20 май, Holyfield повалил Mercer в осмия рунд, доказвайки на света, че и сърцето, и духа му са силни.През Ноември същата година, Holyfield преживял първия си нокаут в своята кариера в среща която не била за титла срещу Riddick Bowe.Вместо да се откаже и да сведе глава пред бокса, той продължил да дава всичко от себе си.
Следващата година била сладко-горчива, изпълнена с болка и триумф. Annie Laura Holyfield, която нейния син описва като герой и вдъхновител, починала. Тогава Holyfield трикртания носител, напълно доминиращия Bobby Czyz, тогавашен шампион в среднотежка категория. Също, през лятото на, олимпийският опит на Holyfield завършил своя пълен кръг, когато носил факлата на XXVI игри в Atlanta. През Ноември, най-накрая се срещнал с Mike Tyson на ринга, нокаутирайки го в 11 рунд.Победа му над Майк Тайсън през 1996 г. е считана за една от най-големите изненади на всички времена. Букмейкърите са оценявали шансовете на Ивендър с 20 към 1. През 1997 последвал и втори мач, смятан за един от най-ексцентричните в историята, Tyson захапва ухото на Holyfield и губи точка. След като ухапал и другото ухо на Holyfield, Tyson е дисквалифициран.
До 1999, WBC World Champion Lennox Lewis бил готов да се изправи срешу Holyfield. Техния мач през март завършил наравно след 12 рунда. В повторен мач с Lewis, осем месеца по-късно, Holyfield загубил по съдийско решение.Когато Lewis се разделил с WBA колана през 2000, след като се провалил да защити WBA титлата срещу съперника с топ рейтинг John Ruiz, WBA обявили титлата за свободна, за да може Ruiz и Holyfield да се срещнат за световния колан. През Август същата година, Holyfield победил след решение в 12 рунд и влязъл в историята като първия боксъор, който е ставал световен шампион в тежка категория 4 пъти.
Когато Holyfield победил Ruiz в първото съзтезание, Ruiz поискал второ, и Holyfield приел. След втория двубой, спечелен от Ruiz, Holyfield поискал трети, който Ruiz не отказал. Третия бил обявен за равен и Ruiz запазил титлата.След това, Holyfield през юни 2002 се изправил в мач срещу Hasim Rahman. Шест месеца по късно загубил по съдийско решение от Chris Byrd. В последното си съзтезание, на 4 Октомври 2003, Holyfield загубил в 9 рунд от James Toney.
През цялата си кариера, Evander Holyfield постигнал велики неща на ринга, и още предстояли. На 13 Ноември 2004, той се изправя срещу олимпиеца Larry Donald на Madison Square Garden, като първа стъпка кам пета шампионска титла. В момента той има записани 38 победи, 7 загуби и 2 равни, от които 25 победи с нокаут.
И така походът му към пета световна титла продължава. Завърна се през лятото на 2006 след близо 2-годишно отсъствие (последния мач с Доналд). Много трудно успява да получи разрешение от боксовите комисии на различните щати заради напредналата си възраст .От завръщането си печели три мача, като надвива двама сериозни съперници Фрес Оквендо (доста спорно съдийско решение) и Вини Мадалоун (в типичния си агресивен стил от младите години).
Oscar De La Hoya (роден на 4 Февруари 1973г) — наричан още Златното Момче – е мексиканец, американски боксъор, който печели златен медал за американския отбор по бокс на Олимпийските игри в Барселона и е смятан за един от най-добрите боксъори на всички времена. Oscar De La Hoya е обявен от списание Ring за боец на годината през 1995г и "Pound for Pound"(килограм за килограм) боец за света през 1997г. Двубоите през неговата кариера са генерирали половин милиард долара, само от продажби. Той е единствения боец в историята на бокса, който е спечелил световни титли в шест категории.По врене на аматъорската си кариера, резултата на De La Hoya е 223-5, със 163 нокаута. Той бил най-голямата олимпийска надежда за бокс на Съединените Щати, когато майка му получава диагноза рак на гърдата.Тя умира на 35 годишна възраст. На смъртното й легло той и обещава, че ще спечели златен медал на Олимпийските игри.
Детство ======== De La Hoya бил отгледан, като син на разорени мексикански имигранти в East Los Angeles, California. На осем годишна възраст той бил най-младият боец, спечелил първо място на игрите на добра воля. Той не загубил мач за 4 години и 5 месеца, докато не срещнал Marco Rudolf, който бил най-добрия боец на Германия по това време. Той отмъстил за загубата си на Олимпийските, където спечелил златен медал. Имал забележителни резултати при аматъорите: 223 победи, 5 загуби и внушителните 163 нокаута, резултати постигнати от шепа други боксъори в историята на бокса.
Кариера ======= На 23 Ноември 1992г, De La Hoya прави своя дебют. Печели титли в 4 различни категории и побеждава бившите и настоящите световени шампиони Troy Dorsey (TKO 1), Jorge Paez, (KO 2), Genaro Hernandez (TKO 6), John John Molina (W 12), Rafael Ruelas (TKO 2), Julio César Chávez (TKO 4, TKO 8), Miguel Angel Gonzalez (W 12), Jesse James Leija (TKO 2), Pernell Whitaker, Hector "Macho" Camacho (W 12), Ike Quartey (W 12), Arturo Gatti (TKO 5), Javier Castillejo (W 12), и Fernando Vargas (TKO 11). Неговите загуби включват спорни, повечето по съдийски решения загуби от Félix Trinidad, две загуби по решение от Shane Mosley. Бил е спрян веднъж в неговата кариера от Bernard Hopkins (KO 9). Двубоят с Félix Trinidad е бил най-продаваният в нетежка категория pay per view за всички времена, повече от 1.2 милиона закупили.
На 14 Септември 2002г, De La Hoya получава възмездие срещу "Ferocious" Fernando Vargas. Тяхната вражда започва когато De La Hoya, според слуховете се изсмял на Vargas години по рано, когато Vargas паднал на снежна преспа. След ожесточено съревнование в първите рундове, De La Hoya запазил самообладание за втората част от двубоя. В 11-я рунд, De La Hoya свалил Vargas с ляв удар със свит лакът. Vargas става при броенето до 9, но de la Hoya го довършва със серия удари принуждавайки съдията да прекрати мача при резултат 1:48, в 11-я рунд (TKO 11). По късно се оказало, че резултатите на теста за стероиди на Vargas, в тест направен след мача, са полужителни.
На 3 май 2003г, като част от тържествата Cinco de Mayo, той запазил своите WBC и WBA световни младежки шампионски титли в средно- тежката категория, като притиснал в ъгъла световния шампион Yory Boy Campas, който си хвърлил кърпата и официално дал на De La Hoya победата с технически нокаут в седмия рунд. На 13 Септември, той и предишния му конкурент Mosley се срешнали отново, в Las Vegas, и Mosley отнел коланите за световната титла на De La Hoya при съдийско решение. De La Hoya по-късно поискал преразглеждане на решението. Следващото предизвикателство за De La Hoya бил Felix Sturm с неговата световна титла в среднотежка категория WBO на 5 юни 2004г. След сидийско решение той бил награден, като първия боксъор в историята спечелил световни титли в 6 различни категории. И тримата съдии отсъдили 115-113 в полза на De La Hoya. Статистика на Compubox показва, че Sturm поел 234 от 541 удара, докато De La Hoya само 188 от 792.
Предизвикателството в среднотежка категория срещу Hopkins!По-късно, той се надявал да обедини тази титла с още 3 световни титли среднотежка категория, държани до тогава от Bernard Hopkins, на 18 Септември. Губи от Hopkins от нокаут в 9-тия рунд. Удар с лява ръка близо до тялото го запраща на тепиха, нокаутира De La Hoya за първи път в неговата кариера. Hopkins водел с две карти за точки с резултати от 79-73 и 78-74, докато третия съдия отсъдил победа за De La Hoya със 77-75. De La Hoya печели $30 милиона за този мач докато Hopkins, печели само $300,000 в мач в който побеждава De La Hoya само 9 месеца по рано, печели $10 милиона. Това било деня в който Hopkin е спечелил най-много за цялата си кариера. Hopkins по-късно се включва в промотиращия бокса филм на de la Hoya's Golden Boy Promotions.
Взривяващо завръщане срещу Mayorga ============================= De La Hoya се изправя срещу WBC свтовния при младежите в среднотежка категория Ricardo Mayorga на 6 май 2006г в MGM Grand Garden Arena в Las Vegas, Nevada.В откриващия рунд той поваля Mayorga с удар с дясна ръка последван от невероятен ляв удар със свита ръка . Mayorga успял да се надигне, но се натъкнал на друга серия от удари и бил на път да се сгромоляса за втори път, когато De La Hoya го пронизъл с удар с дясната ръка, но Mayorga се хванал за De La Hoya и успял да се задържи изправен. Единствения положителен момент за Mayorga бил в 3-тия рунд ,когато с ъперкът зешеметил De La Hoya, но Oscar бил направил повече от достатъчно за да спечели този рунд. В 6-тия рунд след изстрелващи удар след удар De La Hoya свалил Mayorga на колене, и въпреки че Mayorga се изправил, бил в лоша форма. De La Hoya връхлетял на Mayorga незабавно и не спрял с ударите докато Mayorga не се отпуснал на въжетата. De La Hoya изстрелял 21 удара, повечето,от които уцелили, принуждавайки рефера да се намеси при 1:25.
Много си мислели ,че това ще е загубен бой ,тъй като de la Hoya се завръщал от дълга почивка. Той обаче се бил много по-добре от очакваното и спечелил However, he fought much better than expected and won the съзтезанието TKO в 6-тия рунд.
De La Hoya-Mayweather Superfight ========================== De La Hoya не се бил отново през 2006г, но е насрочил мач за 5 май 2007г с Floyd Mayweather Jr., който е признат боксъор полусредна категория шампион и pound-for-pound номер 1 в света. Двубоят е насрочен да се състои в MGM Grand Garden Arena. Титлата за полусредна категория за WBC super на De La Hoya ще бъде поставена на карта. Ранните Las Vegas предвиждания са 2-към-1 за победа на Oscar срещу младия Mayweather. Смята се, че Oscar ще спечели поне $25 милиона за този мач, а Floyd ще спечели $10 милиона.De La Hoya бил въвлечен в дискусия, когато Freddie Roach, който го тренира за мача с Mayweather, признал при показания под клетва, че De La Hoya донесъл $250,000 кеш в куфарче и ги дал на супер звездата в свръх лека категория Manny Pacquiao с цел да го накара да подпише промоционален договор. Вестник Las Vegas Review публикува историята на 1 март 2007г, Los Angeles Times последва със статия на 2 март 2007г.
Живот извън ринга ================ De la Hoya е един от любимите боксьори на американския кабелен канал HBO, където в миналото продуцираше популярно испанско шоу наречено Boxeo de Oro. Интересите на De la Hoya извън ринга включват: архитектура, пиеси, моден дизайн, и пеене. Той е проектирал собствена къща в Big Bear Lake, California, има линия за дрехи във веригата магазини Mervyn, и е издал номинирано за Grammy CD, наречено Oscar de la Hoya. Издадено от EMI International на 10 Октомври 2000г, кръстеното на него CD е латински поп абум с 13 парчета на английски и испански.
Той се жени за пуерториканската певица-супер звезда Millie Corretjer на 5 Октомври 2001г, и живее в Los Angeles и Puerto Rico. Тяхното първо дете, Oscar Gabriel, се ражда на 29 Декември 2005г, в Puerto Rico. De la Hoya има още 3 деца: Jacob (b. February 18, 1998г) от неизвестна жена; Devon de la Hoya (b. November 30, 1998г) от бивша шоугърла от Las Vegas, Angelicque Mcqueen, ( племеница на звесдата Steve Mcqueen) и Atiana Cecilia (b. March 29, 1999г) от актрисата Shanna Moakler. Жена от Santa Barbara повдигнала обвинения срещу De La Hoya за изнасилване в Cabo San Lucas, Mexico, през 1996 когато тя била на 15. De La Hoya отрича, но казва че се е споразумял с нея срещу много малка сума пари.
През лятото на 2004г, de la Hoya започва реалити шоу за бокс по Fox и Fox Sports Net озаглавено The Next Great Champ.През април 2005 de la Hoya и брокер по недвижими имоти от южна калифорния, Highridge Partners, станали партньори в дружество за инвестирането в недвижимо имущество, наречено Golden Boy Partners, за да инвестират в Latino квартали.
През септември 2005г, портфейлът на de la Hoya бил откраднат от джебчия. Вътре имало купон за храна от $1, който стоял там за да му напомня за дните на бедност по време на детството му прекарани източен Los Angeles, и който бил много важен за него.
''Минути след победата си над Ивендър Холифийлд в срещата-реванш ноември 1999 г. Ленъкс Луис спря празненството си, за да чуе гласа на конферансието, който се разнасяше от микрофоните в аудиторията и обявяваше за първи път, че той е неоспоримият шампион в тежка категория.''
Първата среща между двамата опоненти приключи наравно, което според мнозина открадна на Луис първата му победа в шампионата на Световната боксова асоциация. Почтителният и изпълнен с достойнство отговор на Луис на това спорно решение му спечели вниманието на световните медии и легион от нови почитатели от двете страни на Атлантика. Решителната победа на Луис във второто съревнование го прави неоспорим шампион сред професионалните боксьори в текжа категория и слага началото на серия от победи, които заздравяват репутацията му като един от най-добрите боксьори в тежка категория в света.
Роден Ленъкс Клаудиус Луис, 10 lbs и 10 oz. Физическата му тежест и царски звучащото име поставят благоприятно начало на живота на момчето, което израства до титлата „Император на бокса”.
Прекарва детството си в Лондон и на 12 г. се мести в Канада, където изучава изкуството на боксирането при треньора Arnie Boehm. Близък приятел и покровител на Луис Boehm го подготвя за рекорда при аматьорите 85-9 (52 при спирането ). Макар че притежава очевиден талант в бокса, Луис се отличава и в други спортове и в гимназията е член на отбора по баскетбол, футбол, американски футбол и ориентиране.
След гимназия Луис се фокусира върху боксирането и печели първия си златен медал на Световния шампионат за младежи 1983 г. Преследващ впечатляваща аматьорска кариера, Луис печели златен медал като нокаутира бъдещия шампион тежка категория Ридик Боуи ,като член на Канадския отбор през 1988 г. на Олимпийските игри в Сеул, Корея.През 1989 г. той става професионалист и през 1990 г. печели Европейската титла срещу Жан Шане. Тази победа е последвана от спечелването на шампионата Бритиш Комънуелт в тежка категория през 1992 г. срещу Дерек Уилямс.Луис е официално коронован като световен шампион в тежка категория на 14 януари 1993 г., като наследник на Ридик Боуи, който отказва да защити титлата си в мач срещу него.
Луис защитава титлата си три пъти, като побеждава Тони Тъкър (W12), Франк бруно (TKO 7) и Фил Джаксън (TKO 8).През септември 1994 г. Ленъкс неочаквано губи тази титла заради онова, което мнозина експерти наричат „щастливия пробив” от Оливър Маккол, САЩ. Той обаче не е обезкуражен от това стъписващо събитие и става първият британски боксьор, който спечелва отново световната титла, когато побеждава Оливър Маккол в реванш за World Boxing Council Heavyweight Title на 7 февруари 1997 г.Луис отказва да лежи на лаврите си и непрестанно и енергично защитава титлите си, като приема многобройни впечатляващи предизвикателства, от които Ендрю Голота, Томи Морисън, Хенри Акинуонд, Ивендър Холифийлд, Франс Бота и Дейвид Туа са само част.След като побеждава Холифийлд, за да получи неоспоримата корона в тежка категория, Луис губи титлата през април 2001 г. от Хасим Рахман, който го побеждава в петия рунд с нокаут.
Тази загуба е просто препъване и по своя обичаен начин Луис изумява света през ноември на същата година, когато се реваншира за загубата си от Хасим Рахман, като го нокаутира в четвъртия рунд. Луис има 10-2-1 срещу хора, които поне веднъж в кариерата си са печелили титла в BF, WBA, WBC или WBO.На 8 юни 2002 г. Луис се среща на ринга в Мемфис, Тенеси с Майк Тайсън в мач, който много експерти отбелязват като най-големият в историята на бокса. Незасегнат от значимостта на събитието, Луис не пропуска възможността да подпечата наследството си с с KO в осмия рунд, с което кара критиците си да замлъкнат и заздравява позициите си като „най-добрият в тежка категория на планетата”.Като много шампиони преди него, любовта на Луис към спорта не го оставя да слезе от ринга.
След като почива една година, той е уговаря среща с канадеца Кърк Джонсън за 21 юни 2003 г. в ЛА, Калифорния. Този мач първоначално е разгласен като промеждутъчна схватка преди мачо с украинеца Виталий Кличко. Получена травма обаче кара Джонсън да се откаже десет дни преди мача и Луис приема в последния момент срещата с Кличко. Той не се колебае да приеме това безпрецедентно предизвикателство – има само две седмици, за да се подготви за новия опонент. На 21 юни 2003 г. Луис запазва титлата си с шеструндов TKO.Луис се оттегля от боксирането на 6 февруари 2004 г. Неговият научен подход към бокса заедно с твърдия ляв удар и високия десен му осигуряват място сред най-добрите боксьори на неговото поколение. Отдадеността му на честността и желанието да донесе чест на бокса чрез спортсменско поведение и усилена работа са крайгълните камъни, на които продължава да гради своето наследство.
Обща информация ============= Кръстил е и петте си сина "George Edward Foreman," защото "искал да знаят кой е баща им," нещо което било много важно за Foreman (въпреки, че често се шегувал, че ги е кръстил всичките "George", защото бил удрян толкова пъти в главата и паметта му била слаба). Кръстил една от дъщерите си Georgetta.
Начални години и аматъорска кариера =========================== Foreman е роден в Marshall, Texas. По време на неговата младост, често имал проблеми със закона. Присъединил се към Job Corps за да направи нещо добро с живота си. По време на престоя си в Oregon, Foreman станал известен с войнственото си поведение, често се биел с приятелите си, с които тренирал. Когато навършил 19 вече бил спечелил златен медал през 1968г. Mexico City Olympic Games. Държейки американското знаме, застанал на стълбичката на победителите, няколко члена на тъмнокожата общност, го обявили за Uncle Tom. Други, особено косервативната общност, го подкрепили за това, че американски патриот по време на политически спорове и размирици в America. В своята автобиография, Foreman твърди, че е получил картичка от човек, поздравявайки го че е "върнал гордостта на тази страна, която Jackie Onassis отнела" (товеа се отнася за брака и с Аristotle Onassis след смъртта на John Kennedy).
Професионална кариера ================= Foreman станал професионалист през 1969г, с нокаут в третия рунд срещу Donald Walheim в New York. Имал общо 13 за годината, спечелил всички, 11 с нокаут. Между боиците които победил бил Cookie Wallace, мач траял само 23 секунди.През 1970г, Foreman продължил, печелейки всички 12 двубоя, всички с изключение на един с нокаут. Между опонентите които победил били: Gregorio Peralta, които победил по съдийско решение на Madison Square Garden, и George Chuvalo. Chuvalo е известен като един от на силните бойци в историята в тежка категория, и никога не бил нокаутиран през професионалната си кариера за повече от 90 мача. Въпреки, че дори Foreman не успял да го нокаутира, Foreman успял да постигне брутална победа над Chuvalo, и бил обявен за победител на TKO в три рунда. След тази впечатляваща победа, Foreman победил Charlie Polite в 4 рунда, и Boone Kirkman в 3. През 1971г, Foreman печели още седем мача, включително повторен мач с Peralta, в който спечелил с нокаут в десетич последен рунд в Oakland, California и побеждава Leroy Caldwell, във втория. След удивителния рекорд от 32-0, Foreman заел мястото на номер 1 претендент за шампионската титла на WBA и WBC.През 1972г, неговара поредица от победи продължила, спечелил пет поредни мача, всичките в три рунда.С това, Foreman се изправил пред световния шампионат в тежка категория. На 22 Януари, 1973г, Foreman се изправил срещу непобедимия световен шампион в тежка категория Joe Frazier в Kingston, Jamaica, поваляйки го не по-малко от шест пъти в два рунда, нокаутирайки го във втория рунд в един от най-големите обрати в историята на бокса и става световен шампион. В първото предаване за бокс по HBO, провкването на Howard Cosell, коментатора за вечерта ("Down goes Frazier!, Down goes Frazier!, Down goes Frazier!") станало едно от най-паметните спортни коментари за всички времена. Много запомнящ се бил и финалния удар на Foreman, аперкът приземил се с такава скорост, че повдигнал Frazier от земята запращайки го на въжетата. Както при предишните пет нокдауна, Frazier се изправил, но този път съдията разумно се намесил и прекратил касапницата.Foreman, понякога бил описван от медиите, като отнесен и анти-социален шампион. Според тях, той винаги имал презрителна усмивка на лицето си, и не винаги бил свободен за пресата.Въпреки това, Foreman успешно защитил титлата си през този период.
Първата му защита, в Tokyo, го изправила срещу пуерториканския шампион в тежка категория Jose Roman. Roman не бил смятан на голям съперник и на Foreman му отнело само 55 секунди да го разбие, най-бързия нокаут в двубой в шампионат в тежка категория. Следващата победа на Foreman, била много по трудна за постигане. През 1974г. в Caracas, Venezuela, се изправил срещу високо ценения Ken Norton, боксъор известен със странния си стил на боксиране, който бил чупил челюстта на Muhammad Ali,побеждаяайки го по точки година по рано. Брадичката на Norton, обаче, не била здрава, срещу Foreman, което се оказало фатален недостатък. В невероятения показ на агресия и сила на удара, Foreman смачкал Norton само в два рунда. По-късно Foreman казал в автобиографията си, че се опитвал да убие Norton на ринга.По това време, Foreman е широко смятан за най-силният физически индивид и безспорно най-твърдо удрящият в историята на спорта. По това време бил смятан и за най-добрият в тежка категория в света.Следващата защита била съвсем скоро: късното лято на 1974г, Foreman се преместил в Congo (тогавашен Zaire), където се защитавал срещу Muhammad Ali, което по късно станало известно като The Rumble in the Jungle (Тътен в Джунглата). По време на тренировките там, той преживял контузия над окото по време на тренировка, което го принудило да отложи боя с още един месец. Ali позветил този месец за спечелване на симпатията на публиката в Zaire, присмивал се на Foreman при всеки удобен слчай, което дразнело и ядосвало Foreman.Когато минал месеца на отлагане, Ali и Foreman най-накрая се срещнали лице в лице на ринга. В първия рунд, Ali започнал на пръсти, да танцува наоколо както било рекламирано. Но атаката на Foreman била толкова интензивна, че скоро се озовал във въжетата. Foreman забивал злобни удари в тялото на Ali. Обаче, когато се прицелил в главата на Ali, бързо станало ясно, че Foreman се мъчи да направи чист удaр. Въжетата на ринга били по-отпуснати от обикновено, позволявайки на Ali да стои далеч от бесните суингове на Foreman, и после се вкопчил в него, принуждавайки го да изхаби допълнителна енергия за да се отскубне от него. Дали всички приказки на Ali за изпозлването на скорост и движение срещу Foreman са били само трик? Или импровизацията с използването на въжетата станала необходимост заради постоянното напрежение от страна на Foreman? Планирано или спонтанно, така се родил термина "Rope-a dope"(пристратсен към въжето). Ali се отблъсквал от въжетата след остри, рязки удари по лицето, и още след първия рунд, бил в състояние да пробие крехката защита на Foreman. След като минали началните рундове, Ali продължил да поема тежки удари с тялото си, и от време на време някои суинг покраи главата, но Foreman не успял да стовари най-добрите си удари в брадичката на Ali. Ali се въртял и отхвърлял от въжетата, държал и избутвал Foreman, след което изстрелвал закачливи удари когато George най-малко очаквал. Тогава, Foreman започнал да се измаря. Ударите му започнали да стават значително по-накъсани, губейки предишната си ударна сила. Ali дразнел Foreman казвайки: "Това ли е George? Казаха ми, че можеш да удряш силно като Joe Louis!" До осмия рунд, Ali изцяло контролирал двубоя, но продължавал да избягва ударите му и да виси на въжетата. Тогава, в осмия, Ali отскочил от въжетата ненадейно, с внезапен порив, удряйки със силен десен Foreman право в челюстите. Foreman се олюлял, залитнал, и накрая се стоварил, обзет от изтощение, докато Ali от сила. Успял да се изправи на краката си, но съдията спрял двубоя. Това било първата загуба на Foreman, а Muhammad Ali останал единствения боксъор коийто го е победил с KO.Огорчен от загубата, Foreman направил много извинения след мача,като се почне с това че бил упоен, въжетата не били опънати,и се стигне до това че бил разсейван от нелоялен приятел в публиката. До ден днешен обаче няма доказателство за някакви нередностти. Foreman бил легално победен от велик шампион. Интервюиран наскоро за биографията на Ali, Foreman любезно признава, че Ali успял да го надхитри и надвие честно и открито. И е горд да бъде част от легендата за Ali.Прекарал 1975 почивайки си, но през 1976г, се завърнал към бокса, в Las Vegas. Бил се срещу Ron Lyle, в бой обявен от списание Ring като "The Fight Of The Year."(двубоят на годината). В края на първия рунд, Lyle уцелил с твърд десен, който запратил Foreman в другия край на ринга. Във втория рунд, Foreman захвърлил Lyle срещу въжетата, и може би щял да отбележи KO, но поради техническа причина камбаната била минута преди края на рунда, и Lyle оцелял. Във третия, Foreman продължил да пресира, а Lyle чакал да се отблъсне от въжетата. В четвъртия избухнала шумна кавга. Порой от силните удари на Lyle запратили Foreman на тепиха. Когато Foreman станал, Lyle го зашеметил отново, но точно когато Foreman изглеждал довършен, той успял да накоутира Lyle със силен удар по главата отдясно. Lyle станал на отброяването, след което направил друга брутална комбинация, поваляйки Foreman за втори път. Отново, Foreman станал на отброяването. В петия рунд, и двамата боксъори продулжили да пренебрегват защитата и да разменят най-силните си удари. Всеки зашеметявал другия и двамата едвам се държали на краката си. Тогава, крайно изтощен, Lyle спрял да удря, и Foreman изсипал близо дузина удара върху него, докато накрая Lyle се строполил. Неспособен да продължи, боят бил спрян, и Foreman бил обявен за победител.За следващ мач, Foreman избрал да се изправи срещу Joe Frazier в повторен мач. Frazier бил понесъл огромно количество пердах от Ali в Manila година по рано, и заради перде на очите, в момета бил сляп с едното око, и трябвало да носи контактни лещи за да може да се бие. Като резултат от това, и поради безстрашното му поемане на ударите в първия му мач с Foreman, почети никой не очаквал Frazier да победи. Изненадващо, Foreman-Frazier II бил доста успорван, тъй като Frazier няколко пъти успял да накара Foreman да пропуска, с хитро отместване на глава. Въпреки това можело да вложи малко повече агресия, и за това Foreman отбелязал два нокдауна и спечелил в петия рунд. След това, Foreman нокаутирал Scott Ledoux в три рунда и Dino Dennis в четири, с което завършил годината.
Оттегляне ======== 1977г. се оказва година на промяна в живота на Foreman. След като нокаутирал Pedro Agosto в четири рунда в Pensacola, Florida, Foreman отлетял за Puerto Rico, където загубил в дванайстият рунд след съдийско решение от Jimmy Young. Foreman се бил много предпазливо в началото, което му струвало точки, но както в двубоя с Ali, се уморил в късните рундове. Въпреки, че почети направил нокаут в един момент, Foreman не постигнал постоянна атака срещу изплъзващия му се Young, който повалил Foreman в последния рунд и си осигурил победа. На Foreman му призляло много след мача, в неговата съблекалня. Страдал от изтощение и го обливали горещи вълни, вярвал че почети умирал. Твърдял, че се намира в ужасно, страшно място на празнота и отчаяние. Обърнал се към господ за помощ. Обеснява, че усетил господ, който го карал да промени начина си на живот. След това преживяванв, Foreman станал „прероден” християнин, и отдал следващото десетилетие от живота си на християнството. Foreman отказал се от бокса, и станал ръкоположен свещеник в църква в Texas. Отдал се на семейството си и на енориашите си. Също така отворил младежки център, който носи неговото име.
Завръщане ======== През 1987г, след 10 годишно отсъствие от ринга, изненадал светът на бокса, като обявил, че се завръща на 38 годишна възраст. За първия си мач, той отива в Sacramento, California, където побеждава путешественика Steve Zouski с нокаут в четвъртия рунд. Foreman тежал почети 270lbs за мача, изглеждал подпухнал и в много лоша форма. Мнозина смятали, че решението му да се завърне на ринга е голяма грешка, но Foreman твърдял, че се завърнал за да докаже, че възрастта не е бариера за постигане за целите на човек. Спечелил още четири двубоя същата година, постепено отслабвал и си възвръщал формата. През 1988г, той победил девет пъти, и започнало да става тенденция. Никой от опонентите му не бил обявен за съперник, и повечето от тях не били по-добри от недодялани клубни боици. Може би най-значимата победа през този период била с нокаут в седмия рунд срещу отшумялия и понапълнял бивш шампион в леко тежка и полу тежка категория Dwight Muhammad Qawi.Foreman, винаги е бил бавен и трудно подвижен борец, но не бил загубил много от подвижността си след първото си оттегляне от ринга, въпреки че му било трудно да запази баланс след по силните удари, които правел, и вече не можел да прави чести комбинации. Разбира се, все още можел да прави единични тежки удари. Забележително, изтощението, което го преследвало като млад през последните рундове на ринга, изглежда било изчезнало, и той можел спокойно да се съзтезава 12 рунда. Foreman отдавал това на новия си лежерен боен стил – той обеснявал как, по-рано в неговата кариера, липсата му на издържливост идвала от огромното количество нерви и напрежение, които чуствал, когато се боксирал.До 1989г, Foreman бил станал успешен бизнес предприемач, продавайки всичко от хамбургери до шумозаглушители по телевизията. До скоро познат като отнесен и не приятелкси настроен Foreman, бил заменен от усмихнатия и приятелски настроен George. Той и Ali станали много добри приятели, и той последвал доскорошния си съперник и тръгнал по стъпките му, като се постарал да стане звезда и извън границите на бокса.Foreman продължил своя победоносен път, печелейки още пет мача, главно срещу опоненти от ниско ниво, въпреки че отбелязал победа след 3 рунда срещу Bert Cooper, средно талантлив боец, който щял да спори за титлата с неоспоримия в тежка категория Evander Holyfield.През 1990г, Foreman срещнал бившия кандидат за титалата Gerry Cooney. Cooney се завръщал от дълъг период на неактивниост, и се знаело че имал слаба брадичка, но силата на неговите удари била достатъчна за да убеди някои, че това бил първия опасен опонент на Foreman след завръщането. Със сигурност, Cooney разколебал Big George през първия рунд, но когато Foreman уцелил чисто през втория, Cooney замръзнал на място. Секунди по късно, направил два нокдауна, и Foreman записал един от най-унищожителнитие нокаути в историята на тежка категория. Изведнъж, някои фенове започнали да приемат завръщането на Foreman на сериозно. Той спечелил още 4 мача тази година.Тогава, през 1991г, въпреки че не бил побеждавал по високо оценени съперници след завръщането си, на Foreman му била дадена възможността да се изправи срежу безспорния шампион в тежка категория Evander Holyfield за световната титла в Pay Per View събитие по бокс. Много малко експерти по бокса дали на 42 годишния Foreman шансове за победа. В началото той започнал поемайки няколко от най-добрите комбинации на Holyfield и от време на време успявал да реализира мощен удар. Holyfield доказал, че е твърде трудно да му се направи нокдаун, и бил доста напред с точките по време на двубоя, но George изненадал мнозина, като издържал целите 12 рунда, преди да отстъпи по точки. Рунд 7, в който Foreman разклатил баланса на Holyfield след което бил зашеметен от могъща комбинация и това станало рунд на годината за списание Ring. След като мача приключил, Foreman казал на репортерите, че половината от неговата мечта е изпълнена, тъй като показал на света, че човек може да издържи 12 рунда и след 40 години. Той загубил мача, но спечелил уважение заради неимоверните си усилия.Година по-късно, Foreman се бил с пътешественика Alex Stewart, който преди бил спрян в първият рунд от Mike Tyson. Foreman направил два нокдауна на Stewart във втория рунд, но изразходил много енергия за това. В последствие се уморил, и Stewart успял да причини най-лошото поражение в кариерата на Foreman. До края на 10-тия, финален рунд лицето на Foreman едвам се разпознавало от кръв и подутини, но съдиите решили, че е направил достатъчно и му отсъдили победа по съдийско решение. Много се опитвали да накарат George да се оттегли след този мач, но той отказвал.През 1993г, Foreman бил отново под въпрос като получател на титла, въпреки че това било за свободния WBO шампионат, който по това време повечето фенове смятали за бледо подобие на истинската титла в тежка категория за която тогава се борели Holyfield и Riddick Bowe. Опонента на Foreman бил Tommy Morrison, млада надежда, познат със своята свирепа сила на удара. За разстройване на Foreman, и за отвращение на публиката, Morrison се отдръпвал от боя, отказвал да разменя „toe-to-toe”, и от време на време дори обръщал гръб на Foreman. Стратегията се отплатила, обаче, упсял да надбоксира Foreman от далечно разстояние. Боят наближавал, но след 12 рунда Morrison спечелил след съдийско решение. Въпреки че било немислимо за времето си, за Foreman, още един за титла в свръх тежка категория, го чакала зад ъгъла.
Възвръщане на титлите в тежка категория ============================== През 1994г, Foreman още веднъж усетил предизвикателството за световния шампионат, след като Michael Moorer бил победил Holyfield за титлите IBF и WBA. Естествено, в началото му било отказано да се пробва за титлите, заради скорошната загуба от Morrison. Използвайки невероятни политически умения, Foreman отнесъл въпроса до съда, пледирайки за възрастова дискриминация. Спечелил случая, и още един опит за титлата. Двубоят бил на 5 Ноември в Las Vegas, Nevada. Още веднъж, Foreman бил голям победен съзтезател. За девет рунда, Moorer с лекота го набоксирал, удряйки и отмествайки се, докато Foreman пръхтял наоколо, неможейки да натисне спусъка на своите удари. В началото на десетия рунд, Foreman изоставал на всички съдийски карти. Тогава, ненадейно, десен удар закачил брадичката на Moorer, с разцена долна устна, той се свлякъл на тепиха. Лежал неподвжно по гръб докато съдията отброявал до 10. И просто така, Foreman станал шампион отново. Като чудо, невярвайки, той застанал в неговия ъгъл и започнал да се моли, докато публиката бурно го аплодирала. С тази историческа победа, Foreman счупил два рекорда: На 45 годишна възраст, станал най-възрастния боец спечелил короната в тежка категория, и, 20 години след като загубил титлата, поставил рекорд за най-дълъг период между два шампионата.Скоро след боя с Moorer, Foreman започнал да говори за потенциален супер двубой срещуMike Tyson. Организацията WBA, обаче, изискала той да се бие с техния No. 1 боец, който по това време бил компетентения, но застаряващия Tony Tucker. Поради неясна причина, Foreman отказал да се бие с Tucker, и позволил на WBA да го раздели с колана му. Тогава той решил да се бие с боеза средно ниво Axel Schulz от германия в защита на IBF титалта си. Schulz бил масивен боец, но експертите които сметнали че той няма шанс не били взели напредвид неговата здравина и подвижност. Schulz правел силни удари от далечно разстояние, не бил притеснен от силата на Foreman, и ставал все по стабилен и смел по време на мача. Foreman приклщчил мача с гротестна подутина на едното око, на бил нагарден след много спорно съдийско решение. IBF поискали незабавно повторен мач в германия. Foreman отказал да пътува до там, и го разделили с отсналата му титла. След това, интересът към Foreman-Tyson отшумял, и също толкова бързо щяла да отшуми и славата от титлите на Foreman.През 1996, Foreman се завърнал в Tokyo, отблеязвайки лесна победа над неизвестниа Crawford Grimsley след решение в 12 рунд. През 1997, се изправил срещу незначителния съперник Lou Savarese печелейки след решение поради наказание на противника. Тогава се появила още една линия в кариерата на George. WBC решили да го изправят срещу Shannon Briggs в елиминация за титла срещу WBC шампиона Lennox Lewis. Briggs бил талантлив но непостоянен боец, Foreman видял в това възможност за най-добро представяне от години. Както много други опоненти на Foreman, Briggs се опитвал да го надлъже но постоянно отнасял огромни удари. След 12 рунда, още веднъж имало спорно съдийско решение. Този път, Foreman се оказал жертвата – а не печелещия – от жалкото съдийско решение, и Briggs бил обявен за победител. В поражението си, Foreman бил умерен и спокоен. Веданага след това, обявил оттеглянето си.
Второ оттегляне =========== Foreman планирал да се завърне към бокса в мач срещу Larry Holmes през 1999г. Двубоят бил насрочен за Houston Astrodome на pay per view. Боят бил под надслов "The Birthday Bash" заради наближаващите рожденни дни на двамата бойци. Foreman трябвало да спечели 10 милиона долара и Holmes - 4 милиона долара. Обаче, преговорите пропаднали мача бил отложен. Вендага след отлагането на мача, Foreman казал че няма планове да възобновява кариерата си на боксъор. Той обявил пре Февруари 2004 че тренирал за още един мач, но плановете били провалени от съпругата му.
Rocky Marciano (Rocco Francis Marchegiano) е роден на 1 Септември, 1923, в Brockton, Massachusetts. По време на наговата кариера, Marciano държал титлата за тежка категория за 4 години през 50-те, и е единствения шампион по бокс, който се оттегля без загуба.Неговият баща, Pierino, работел във фабрика за обувки. Името на майка му е Pasqualena, и Rocky щял да прекара голяма част от живота си, в това да и осигури добър живот, знаейки че е израстнала в бедност. Marciano бил типично американско хлапе, играел бейзбол и футбол, мечтаел за професионална кариера в един от тези спортове. Не се занимавал с бокс, докато не влязъл в армията през 1943. Заел се със спорта, главно за да избегне заниманията, като помощник готвач и други малко желани задължения, но показал вроден талант и се бил, като аматъор до уволнението си от армията през 1946. През 1947, Marciano се пробвал за първи път с Chicago Cubs, като кетчър, но се отказал, тъй като не могъл да направи хвърлянето от първа до втора база с нужната точност. Това било края на бейзболните му мечти, и през следвашата година започнал заниманията си на ринга като професионалист. До пролетта на 1949, неговите боксови умения привлекли внимание, тъй като нокаутирал първите си 16 опонента. Качеството на опонентите му започнало да се подобрява през втората половина на 1949 и 1950, но Marciano продължил да бие съперниците си, нокаутирайки повечето от тях.
В ранните му години, имало и такива които не мислели, че 190-паундовия тежка категория от Brockton ще постигне много. Goody Petronelli, забележителен боксов тренъор, бил на един от неговите ранни мачове и заявил по-късно пред Sports Illustrated, "Не съм си мислел, че ще успее. Той беше твърде възрастен, почти на 25. Той беше твърде нисък, той беше твърде лек. Нямал достатъчно обсег. Здрав и корав, но без достатъчно финес." Приятелите от родния му град, обаче вярвали в него, пътували на групи за мачовете на Marciano, които били близо до Providence, Rhode Island, и крещели "Timmmmberrr" когато Rocky имал опонент на който му предстояло да падне.
Тренъора Charley Goldman научил Marciano на техниката, която била негова запазена марка, тя щяла да му послужи добре като станел шампион. На 26 Октомври 1951, с 37 победи и 32 нокаута на колана си, Marciano се изправил с неговия най-страшен опонент, бивш шампион в тежка категория Joe Louis. Louis не бил в разцвета на силите си и когато Marciano го нокаутирал в осмия рунд, бил обзет от такива смесени чуства, че плакал в съблекалнята на Louis след мача. Оставяйки сантименталностите настрана, обаче, мача установил Marciano като един забележителните боици тежка категория, и му подсигурил опит за титлата не след дълго.
Пет мача по-късно, на 23 Септември 1952, се появил и нвговият шанс. Jersey Joe Walcott бил защитаващия се шампион, а Marciano кандидата за титлата, когато двамата се срещнали във Philadelphia. Marciano изтръгнал победа, която щяла да бъде запомнена, като типична за него „твърд-пич”, „никога не казал умирам” стил: много назад по точки, и защитавайки се усилено цяла вечер, изненадал Walcott с къс, десен по челюстта в 13ия рунд, който го изпратил в безсъзнание, давайки на Marciano шампионския колан.
Marciano защитавал само тази титла 6 пъти, някои от тези двубои са смятани за класика от феновете на бокса. Той нокаутира Walcott в първия рунд на техния втори мач през 1953, след това нокаутира Roland La Starza по-късно същата година. Спечелил със съдийско решение срещу Ezzard Charles през 1954, и почти загубил титлата си в повторния мач с него, по-късно същата година. В шестия рунд Charles отнася носа на Marciano толкова лошо, че човекът в неговият ъгъл не могъл да спре кървтенето. Докторът на ринга гледал раната и мислел да спре мача, но Marciano избухнал срещу Charles в осмия рунд и го нокаутирал.Marciano защитавал своята титла срещу Don Cockell през 1955, нокаутирал го въпреки организираните наказания за нарушение на дисциплината, който изкушавали Marciano, да изхвърчи от мача.
Неговият последен бой бил на 21 Септември 1955, неговта трета защита от Yankee Stadium. Нокаутирал Archie Moore в деветия рунд. По неофициални данни телевизионните зрители в по-големите градове на Северна Америка били над 400,000.
На 27 април, 1956, Marciano се отказва от бокса на 31 годишна възраст. "Мисля, че беше грешка когато Joe Louis опита да се завърне," New York Times го цитира да казва. "Никой не може да каже какво ще направи той в бъдеще, но погребвайки бедността, ринга видя последното от мен. Аз съм удовлетворен, и не се страхувам от бъдещето." Той казал че иска да прекарва повече време със семейството си.Marciano прекарал годините след неговото оттегляне като правел пари от публични изяви.
На 31 Август, 1969, ден преди 46тия му рожден ден, той умира при катастрофа в частния си самолет около Des Moines, Iowa. Той преживял 19 години с жена си, Barbara, и двете им деца, Rocco Kevin и Mary Anne. Въпреки, че не се класира измежду петте бай-добри боксъори на всички времена, ако съдим по скорост, умения и сила, Rocky Marciano е бил достатъчно твърд, което компенсирало, и неговите фенове разпознали решителността му.
Спортен репортер коментирал, че ако всички шампиони в тежка категория са заключени в една стая, Marciano ще е този който ще излезе.
.jpg)
