Роден на 17.05.1980 в Хоунслоу, Англия. Когато бил на 6 години, неговите родители се развели и той заедно с маика си Клеър и брат си Валентин се изместили в Холандия, където той живее от тогава.
Като дете се състезавал в няколко спорта като джудо, атлетика и баскетбол. Започнал да тренира на 15 години, когато брат му го завел в салона на Крис Долман, където да го научи как да се защитава и в началото никак не му харесало да тренира, но започнало да му харесва чак след като започнал да тренира с Бас Рутен, Йоп Кастел и др.
Неговият първи ММА професионален бой бил на 19 годишна възраст, побеждавайки Рикардо Файет с гилотинено задушаване на 21.10.1999 на „It's Show Time“ .
След като поставил рекорд с резултат 10-3 на събития като RINGS, той дебютирал в PRIDE на 20.07.2002 побеждавайки Юсуке Имамура само за 45 сек. Той щял да спечели още два боя на PRIDE преди да влезе през 2003 PRIDE средна категория Гранд Прикс на PRIDE тотална елиминация 2003г и да загуби от бъдещия UFC шампион на тежка категория Чък Лидел на мач на четвърт финалите. Успял да се възтанови и да бие Томохико Хашимото на фестивала Inoki Bom-Ba-Ye 2003-Inoki за 36 сек. На 31.10.2004г той се бил с Хиромицу Канехара и го победил на първия рунд на PRIDE 28 – High Octane. Той загубил следващия си двубой срещу бразилския топ тийм боец Антонио Родриго Ногейра. През 2005 той участвал на PRIDE Грант Прикс средна категория на PRIDE Total Elimination 2005, където той бил бившият шампион на тежка категория Витор Белфорд, като го повалил още в началото. Той щял да продължи да се бие с Игор Вовчанчин на четвърт финалите на PRIDE Critical Countdown 2005 отнемайки му по-малко от 2 мин. да спечели чрез предаване. Той загубил на полуфиналите от шампиона Маурицио Шогун Руа.
През Февруари 2006 Оувърийм бил руския топ тийм фаворит Сергей Кхаритонов. Той спечелил боя, като наранил рамото му. С тази своя победа над Кхаританов, Оувърийм си осигурил място на PRIDE 2006 Open Weight Grand Prix на PRIDE Total Elimination. Той се бил срещу бразилския жиу-жицу специалист Фабрицио Вердум, изгубвайки от него във втория рунд.
След тази загуба, Оувърийм отпътувал за Сан Хосе, Калифорния за да се бие отново срещу Витор Белфорт на Strikeforce-Отмъщение. Въпреки, че това било главното събитие, Оувърийм спечелил направил решаваща победа с този мач. Месец по-късно той се завърнал на PRIDE за един мач с много големи очаквания с Антонио Ногейра. Рано, още във втория рунд Оувърийм залитнал от едно круше и след това Ногейра връхлетял върху него с поредица от удари.
На PRIDE Final Conflict Absolute той загубил от Рикардо Арона. Оувърийм получил удар в крака, не много сериозен но достатъчен, за да изтръпне и да не го усеща. Неспособен да се защити срещу Арона, той се отдръпнал за да предотврати по-сериозно увреждане.
След това той претърпял още една загуба срещу Маурицио Руа на Pride 33, но се завърнал през Юни 2007 с величествена победа над Майкъл Кнаап на К-1 Гранд Прикс в Амстердам (въпреки, че К-1 се води като кикбокс мач, двубоят се провел по ММА правилата)
На 17.09.2007, на К-1 Hero's GP Final средна категория, Алистър отново се изправил срещу Сергей Кхаританов. Оувърийм показал доминиращо движение още в момента, в който започнал първият рунд.
На 16.11.2007 Оувърийм победил Пол Буентело за титлата Strikeforce тежка категория чрез удари в колената.
На 15.06.2008 спечелил чрез КО в първия рунд срещу Лий Тае-Хюн на DREAM.4
Не след дълго Оувърийм победил световния шампион на К-1 Гранд Прикс 2001 Марк Хънт в първия рунд чрез предаване на турнира DREAM 5!
Неговият следващ двубой бил срещу Мирко Филипович на DREAM.6 на 23.09.2008 След първата половина на първия рунд, където се видяло че Оувърийм има надмощие над Филипович, ефективно нападайки го от топ позиция, нахвърляйки се на своя хърватски враг, двубоят бил прекратен и деклариран като нечестен, заради ударите на Оувърийм в слабините на Филипович.
По-често Оувърийм се изправял срещу Бадр Хари, един от най-големите съперници за К-1, по правилата на К-1. Той победил Хари с нокаут в първия рунд, достигайки едно от най-големите си постижения до момента.
В интервю през 2008, той заявява, че би искал да участва в двубой на UFC в близко бъдеще. Той наистина би се зарадвал много ако имал възможността за реванш срещу Чък Лидел ,след загубата си от него през 2003. Оувъриим бил забелязан и на UFC 93 в Ирландия на двубой с Дана Уайт, показвайки че той е готов да се бие на UFC.
Носел се слуха, че Оувърийм щел да направи първия си двубой срещу непобедимия Брет Роджърс на тежка категория на 06.06 на Strikeforce: но поради нараняване на ръката плановете за двубоя пропаднали. Според мениджъра на Golden Glory Бас Буун, Оувърийм страдал от инфекция на ръката след побой в нощен клуб в ранния Май 2009. Според Буун, Алистър и неговият брат Валентийн – и двамата доста тежки – били въвлечени в побой след който 5 члена на охраната били откарани за лечение в болница.
За кратко време той практикувал,коикушин,но през 1972г.,той открил свой стил ''Чакурики''!
Той бил комбинация от карате,английки бокс и техники от джудо и борба! Част от стила Чакурики било използването на традиционните оръжия''бо''-манрикигусари,нунджако и ''сай''! Главна черта на Чакурики се превърнала тренировката с тежести и много трудни тренировки на открито по време ,на които те били привлекли вниманието на всеки,защото били облечени в червени карате -джи Всичко това комбинирано с твърда дисциплина,представя нов период във вълнуващия свят на военните изкуства!През 1973г.,репутацията на Чакурики-бойците започнала да се разпостира!
В състезания по свободен бой организирани от ''Интернационалната организация-voor Gevechtssporten'',всички борци от други стилове били звучно премазани от Чакурики!В други състезания през същата година се случвало същото,отново-отново! В много си години във военните изкуства Том Харинг получил много дипломи и др .документи за постижения в спортове като:карате ,кемпо,ушу,джу-джитсу и др. Сред тях е и 6-степен черен колан от Джон Блуминг в киокушин,7-степен в кемпо!Той става главния съветник в''Американска асоциация за защитни тактики към полицията'' Той написал тре книги за Чакурики и тай-бокс и е най известния в Холандия,а може би и европейския организатор на национални и международни боеве!
1975г:Том Харинг отишъл в Париж сотбора на Чакурики!Те оставили трайно впечатление и той станал първия холандец в историята да поучидиплома от френската асоциация ''САВАТЕ''През същата година треньора Том Харинг,успял да има 3-европейски шампиона по кик-бокс в Берлин
1976г.:Той бил съвместен откривател на ''NKBB''/ХОЛАНДСКА АСОЦИАЦИЯ ПО КИКБОКС/и червените шорти по тай-боксстанали характерни за бойците от Чакурики!
1978г:том Харинг и отбора му по чакурики станали първите холандци да се бият на стадион ''Limpini''-Банкок/Тайланд/ Америка обявила Том Харинг за най-успелия треньор на света /базират се на най-много шампиони вразлични категории/
1979г:Чакурики бил обявен за най-доброто училище за военни изкуства от списание за военни изкуства в Хонк-Конг
1980г:Том Харингтренира известния''Hundertmanuschaft''от германската атитерористична група в Бон!Том тренирал няколко девизии от специалните части на холандската полиция!
1983г:Том Харинг основал MTBN/холандска асоциация по Muay Thai/
1984г:Том харинг основал WMTA/СВЕТОВНА АСОЦИАЦИЯ по Muay Thai/
1985г:Тези асоциации имали членство в повече от 47 държави
1990г:Том бил избран за единствения неазиатец в борда на IMTA/международна асоциация по Muay Thai/
1993г:Бранко Цикатич станал първия победител в съсътезанието за най-добър 8-шампиона -тежка категория в света,в Токио-Япония
1994г:Том Харинк постигнал отново първо място сдруг боец втежка категория-PETER AERTS,в състезание в Токио-Япония!За трети път Чакурики-боец печели К-1 състезание в Ротердам,отново PETER AERTS е най добрия боец тежка категория.По късно 47 държави станали членки на WMTA! В Банкок генерал TOMRAT JOENUONG избрал Том за президент в Европа на IMF/международна федерация по Muay Thai/
1995г:За четвърти път-пореден,победител на К-1 в Токио ебоец на Чакурики PETER AERTS-най добрия боец в света -тежка категория
Първия К-1 за жени в Амстердам.Победителка е CORRIE GEERIS-холандско момиче Чакурики mr.Montri Mougkolsawad избрал Том за вицепредседател на света по WMTC/световен съвет по Muay Thai/при международен състезание
1996г:Perry Ubeda е първия Thai-боксьор,който печели състезание по таекуондо в ТОКИО
1997г На 18 януари имало голямо парти с около 1000 човека да празнуват 25-годишнина на Чакурики в Амстердам. PETER AERTS печели с/у легендарния шампион Анди Хук
1997г:Lloyd van Dams печели''Най-добрите 8''в Холандия
1990г:Lloyd van Dams става световен шампион на WMTA!
На 7май се ражда малката дъщеря на Том-Шарлот Съпругата на Том - Мариан е завършила право в /свободния университет Амстердам/
Британската тай-организация има огромен брой изпълнители,музиканти,танцьори,разказвачи и спортни шампиони!Разнообразиетона техните културие получило огромно внимание от пресата!В продължение на хиляди години е записвана история на хора,комбиниращи изкуство и физически израз по начин,който е много необикновен на запад!
Тайландското военно изкуство се е създало от необходимостта за оцеляване!В древни времена ,размахване на мечове,отровни стрели и агресия,лакти ,колена,крака и юмруци стават смъртоносни оръжия на тайландците в близка битка! Такова насилие за да се настани в културата,Thai трябва да премине през мирното учение на Будизма!Това динамично внимание е резултат на уникалността икрасива традиция-на Muay Thai,с невероятни ритуали,музика и костюми! Muay Thai е най бързо разрастващия се спорт в света!За да бъде оценен по психологическо значение на Muay Thai,трябва да превъзхожда чистата представа за и да го пренесе в Thai - културата и принципите на Будизма,интересуващи се иот физическото и душевно здраве!Военното изкуство е сизискани духовни вярвания,както и със строга физическа дисциплина!
Никой не е по-добре квалифициран ориентира нашето внимание на тези въпроси от Master Sken,водещия посланик на Muay Thai!Уважаван интернационалното,той започва своенно изкуство,смъртоносен ринг,смъртоносна улица/1989/ и хореография на бойни сцени в ''Батман'',както и появата му като нинджа във филма с Джак Никълсън! Master Sken е описан в много книги и списания по целия свят и е неизменно един от водещите учители на Muay Thai!
1/Master Sken,като главен инструктор,който е един от най-известните и високо квалифицирани Masters в света! 2/издава лиценз и осигоровка за инструктори и студенти 3/S.I.M.T.A и Sitnarong-те имат в главния щаб едни от най - хубавите гимнастически салони в Европа. 4/високи стандарти на инструкторите на Muay Thai 5/курсове по всички стилове,военни изкуства в Англия и Европа и т.н
Пристигането на Master Sken в Англия,през 1977г с цел представянето на стила Muay Thai на обществото! Master Sken е от северен Тайланд и идва от семейство на добре запознати суменията на този стил!Прогресът на Master Sken в света на състезания е легендарен и за кратко време той стана един от най-уважаваните бойци!Рекорда му е ,че никога не е падал в нокаут в нито един от професионалните си боеве и в борбата му в истинския живот,това е и целта на всеки тай-боксьор. След пенсионирването си от полето Muay Thai,Master Sken реши да приеме предизвикателството да обучава другите.Той има диплома за физическо образувание и е приет експерт на тема хранене! 1977-пристигането на Master Sken в Англия и за кратко време новината за неговите умения се разпостира и спорта Muay Thai се установява! Master Sken се превърна в членна британския съвет по Тай-бокс и откривател на S.I.M.T.A ,който е офисиално присъединен към съвета на профи Тай-бокса! Вероятно най-убеждаващия факт за приноса на Master Sken за разпротранението и популяризирането на спорта Muay Thai в Англия и наследените качества на трениране,които сега са възможни и че през периода 1981-1989год., има 9 титулиряни победителя в шампионати в Англия и на световно ниво ,които са от лагера на Sitnarong! Може да има няколко мъже,които са допринесли до такава степен за някой спорт през живота си ив случая на Master Sken е още по забележителен ,като се има впредвид че му предстои още дълъг живот!
Дата на раждане - 10.03.1940. Място на раждане - Раян, Оклахома, САЩ.
Седемкратен световен шампион по карате за професионалисти, холивудска кинозвезда, създател на множество телевизионни предавания, издател на собствено списание, автор на седем книги – това е Чък Норис.
Карлос Рей Норис се ражда на 10 март, 1940 година в малкото градче Уилсън, Оклахома. Баща му работи като е автомеханик – без да се справя особено добре, но пък пие като за световно. Дядо му е ирландец, баба му - индианка. Най-постоянното нещо в детството му е липсата – липсата на постоянно място за живеене, липсата на достатъчно пари в семейството, липсата на място в караваната, в която живее с майка си, баща си и двамата си братя.
При това положение не е чудно, че разводът на родителите му и последвалият втори брак на майка му, се оказали щастливи за него. Норис си спомня с благодарност, че именно новият му баща, Джордж Найт запалил у него непреодолима любов към спорта.
Веднага след завършването на училище се наложило да почне работа (товаро-разтоварач) и за занимания със спорт не оставало време. Пределът на мечтите му - типичен за младежи с неговия произход – бил да стане полицай.
Но отначало трябвало да мине през армията, така че няколко месеца след края на училището, без много да му мисли надянал военната униформа, оставил в Щатите съпругата си (ученическа любов) и се оказал в база на ВВС в Корея.
Там от скука – алкохол не пиел, карти не играел, книги не четял - решил да тренира джудо. Но, без да има някаква сериозна спортна подготовка, на една от първите тренировки си счупил ръката и освободен от служба по цели дни се скитал безцелно из града, край който била базата. Случайно видял, как в един парк хора в бяло отработват удари с ръце и крака.
Както се оказало по-късно, съдбата го довела на тренировка по тангсудо - корейско бойно изкуство. Там не приемали чужденци, но по препоръка на треньора му по джудо за Норис направили изключение.
Тренировките се провеждали ежедневно по три часа и на американеца никой не обръщал специално внимание – той трябвало да изпълнява същото, каквото и останалите, макар че повечето от тях носели черни майсторски пояси. Ситуацията била като с човек който не знае да плува – хвърлят го във водата, а там или ще се научи, или ще се удави.
Карлос, на когото в армията нарекли Чък, все пак се научил, макар и по-късно да си признавал, че първите месеци нощем изобщо не можел да спи – от болки по цялото тяло. Затова пък преминал такава школа, че когато след две години се върнал в САЩ, се оказал един от водещите майстори там.
Тогава, в началото на 60-те, специалистите по източни единоборства в Америка били нищожно малко - и всичките, учили кой в Япония, кой в Корея, кой в Европа, били приятели. Заедно тренирали, обменяли опит, откривали първите школи – и всички, се наричали каратисти, въпреки, че се занимавали и с кунгфу, и тайландски бокс, и таекуондо, и с други бойни изкуства.
Каратист се наричал и Норис, който след уволнението от армията започнал работа в архива на една авиокомпания – оказало се, че да станеш полицай не е толкова просто – само за записването за приемните изпити в полицейската академия, се чакало цяла година.
Скоро открил първата си школа и след известно време напуснал архива и станал професионален треньор. Учениците му ставали все повече, известността му растяла, дори го поканили в телевизията за реклама на одеколон. На снимките за клипа той изпочупил такова количество дъски и тухли, че завинаги загубил интерес към разбиването на предмети, и не демонстрирал тази дисциплина дори и във филмите си.
През 1965 Норис започнал да се състезава. Шампионатът на “всички звезди” през 1965 в Лос-Анджелис станал началната точка на серия победи. За следващите пет години Чък спечелил няколко международни турнира, шампионати на САЩ и на света при пофесионалистите.
Американците обичат гръмките названия, но първите фул-контакт състезания с право могат да се приемат за световни първенства – до тогава професионални фул-контактни двубои не се провеждали никъде. Така че Чък Норис, като един от пионерите на професионалните занимания с карате и кикбокс, напълно е заслужил титлите си. Също както и уважението, защото тогава хората, които доброволно се съгласявали да се бият по твърде суровите правила - при това срещу няколко десетки долара, не били особено много.
Още през 65-та, точно след първата победа на първия турнир, Чък се запознал с Брус Ли. Благодарение на него попаднал в киното - три години по-късно Брус го поканил на снимки в свой филм, в малката роля на мълчалив техохранител, който по сценарий произнася само една фраза.
Дебютът не бил много успешен - на снимачната площадка Норис пристигнал веднага след финалния бой за световната титла с посиняло око и счупена челюст. Да не говорим колко дубли се наложило да снимат, докато произнесе правилно двете си думи.
Затова пък във втория си филм – “Дракона идва” – успял да направи впечатление с ролята на наемен убиец, загинал от ръката на главния герой – Брус Ли.
През 1973, когато Брус Ли умира, Норис вече не се състезава. Има 32 школи, но треньорската работа му е омръзнала. Въпреки че е треньор на такива звезди като Прeсила Пресли и Стив Маккуин, предложения за нови роли не идват. По това време Маккуин го посъветвал да постъпи в актьорска школа. Чък предварително си изяснил, че в Холивуд вече има 16 хиляди безработни актьори, но все пак се вслушал в съвета.
На 34 години, той бил най-стария ученик, а и постиженията му в спорта били без значение, но той останал.
През 1977 се връща в киното, изиграва роля в екшъна и скоро става звезда в кинопродукцията на компанията Cannon Pictures. Зареждат се филм след филм – “A Force of One”, “Good Guys Wear Black”, “Return of the Dragon”, “Missing in Action”, “Missing in Action 2: The Beggining”, “Bradock: Missing in Action 3”, “Code of Silence”, “Hitman”, “Sidekicks”, “The Octagon”, “Око за око”, “Silent Rage”, “Самотният вълк Маккуейд”, “Firewalker”, “Делта Форс”, “Hero and the Terror”, ”Hellbound”.
В началото на 90-те Cannon Pictures фалира, но Чък продължава. През 1993 телевизията CBS му предлага ролята на тексаския рейнджър Уокър и актьорът се съгласява. Оттук тръгва известният по цял свят сериал “Уокър, тексаският рейнджър”.
Братът на Норис, Арън е режисьор на повечето от последните му филм, а синът му Майк е също актьор и играе в “Делта Форс 3”. Разбира се, и при най-добро желание, филмите му не могат да се нарекат шедьоври. И сюжетите - също.
Добре направени екшъни, в които добрият - детектив, десантчик, просто каратист – раздава на лошите (които са от един до няколко десетки), това, което са си заслужили.
Няма нито особено насилие, нито ужасяваща жестокост, не текат и реки от кръв, но лошите които попаднат в полезрението на героя, неизменно си получават наказанието.
В общи линии всичко е известно предварително, справедливостта винаги тържествува и хепиендът е гарантиран. И все пак, въпреки простотата и липсата на високи претенции, филмите на Норис се гледат по цял свят.
И без да са станали големи хитове, помогнаха на своя главен герой да се изкачи на филмовия Олимп. Разбира се неговата слава не е като на Джак Никълсън или Ал Пачино, но в студията, специализирани в екшън жанра, авторитетът му е неоспорим.
Историята на живота ми започва с раждането ми през 1976 в Рарамарибо,Суринам.На 5 години аз заедно със семейството ми прекосихме океана,за да започнем нов живот в друга държава-Холандия.Вероятно мислите ,че такава голяма промяна би била трудна за преодоляване,но не беше така-бях много развълнуван. През 1981г., аз заедно с майка ми,брат ми Милтон и сестра ми Иветте се преместихме в Холандия при баща ми,които живееше и работеше там.Той напусна Суринам няколко години преди нас заради работата си.
На 5 години започнах да играя футбол като всяко холандско дете.На този толкова разпространен холандски спорт, аз се бях отдал изцяло.Аз бях защитник ,също като футболния вратар .Беше ми много трудно да си представя живота без футбол.
Но на 16 години ми се случи нещо много неприятно,счупих си левия крак.Бях много разочарован това значеше ,че трябва да спра да тренирам поне за 2 месеца.И още щях да загубя за тези 2 месеца, добрата си форма .
След 8 седмици кракът ми вече беше добре.Бях много щастлив,че вече нямах гипс най-вече заради факта,че наближаваше яркото лято.Повярвайте ми,никoй от вас не биискал да бъде с превързан крак през горещите летни дни.Това беше ужасен период за едно дете,каквото тогава бях аз.
След преодоляването на тази ужасна травма,аз нямаше как да се върна на терена в предишната си добра форма.Всичко се дължеше на възстановителния период,през който кракът ми не беше раздвижван по възможно най-добрия начин.В резултат на това започнаха болки в бедрата.Беше невъзможно да тичам толкова бързо по терена,както преди.
Не исках да се откажа от футбола,затова започнах да тренирам и да се подготвям за още един сезон.Но ми беше трудно да си възвърна предишната форма. След период на размисъл реших да се оттегля от футбола.Беше много трудно решение. Мечтата ми да стана успешен футболист беше разбита.Трябваше да се справя със ситуазия,която обрече най-голямата ми мечта.
По това време бях ученик в средно училище.Като всички тинеиджъри аз и приятелите ми коментирахме момичетата,футбола,партитата.Една вечер разгорещено обсъждахме филмът,които гледахме предната вечер.Казваше се "Кървав спорт".Главната роля изпълняваше Жан Клод ВанДам!
Разговаряхме за кик-бокса и за това кой може най-добре да имитираВан Дам!Един от приятелите ми каза ,че ще започва да тренира кик-бокс.Предложи ние да се присъединим към "Межиро Гум",за да видим кой е най-добрия в кик-бокса.Ние се съгласихме.
Първият път в залата по бойни изкуства беше по-трудно,отколкото си представях.Не знаех много за спорта,не знаех какво да очаквам.Но след усвояването на основните схватки ,аз се влюбих в този спорт.След период на търсене на подходящ спорт за мен като баскетбол,волейбол,бадминтон и вдигане на тежести аз най-после намерих спорт ,които да ми доставя истинско удоволствие!. От всички приятели,които се записаха в "Межиро Гум"само аз продължих да посещавам залата.Практиката води към съвършенство.След почти 6 месеца аз вече бях готов за първата си борба.
Първата ми борба беше най-важната.Трябваше да се състезавам с Валентийн Овереем,наистина голям талант.Бях крайно изнервен още преди да е започнала надпреварата.Родителите ми,както и приятелите ми стояха много близо до мен.
Въпреки,че бях толкова нервен бях сигурен в победатаси.Надпреварата не продължи дълго около рунд и половина.Накарах опонента ми да се откаже ,непрекъснато използвах коленете си. По този начин печелех борба след борба.Постигах успехи не само защото бях талантлив,но и защото получих много добра подготовка в "Межиро Гум”! Преди да разбера,че се състезавам в А-категория,тренирах само по 3 или 4 пъти седмично.
Но това беше повече от достатъчно,за да се изправя срещу най-добрите от А-категория.За да постигам повече и да се състезавам в К-1 трябваше наистина да тренирам усилено. На 25 години работех като обслужващо лице в мрежата в голяма интернет компания.Беше почти невъзможно да съчетавам кик-бокса с работата.Имаше периоди,през които трябваше да пътувам в чужбина,за да се състезавам.С ограничен брой почивни дни не ми беше лесно да пътувам редовно за състезания и същевременно да бъда продуктивен на работа. Мой много добър приятел ми направи предложение,на което нямаше как да откажа.
Той каза:
Реми,ако искаш да се състезаваш в К-1, да даваш най-доброто,на което си способен,то аз ще те спонсорирам и със сигурност ще развиеш много своя талант.Изборът не беше много лесен,работата ми осигуряваше бъдеще,но от друга страна не исках да се откажа от мечтата си. В крайна сметка беше възможно да дам всичко,което имах,за да осъществя мечтата си. Това беше тласъка,които ми беше нужен,за да стана дори по-добър в муаи-таи/кик-бокс.Целта ми беше да спечеля шампионата по К-1 един ден.Тогава нямах представа,че само след година и половина,след като вече бях станал професионален кик-боксьор ,аз щях да спечеля в шампионата през 2003.
Ако това не ми е достатъчно,аз ще защитя титлата си и на шампионата през 2004.
БИОГРАФИЯ И ПРОФИЛ ================ Семейството на Хуст/Hoost/ произхожда от Суринам/Suriname/.През 1993 ,Ернесто Хууст слага боксовите ръкавици за първи път на 15 години. дотогава голямата му страст е футболът. Играл е в междурегионален (някакво областно първенство може би) клас за своя местен клуб "Халондия" в Хурн, който е силен младежки отбор. Ернесто обичал играта, но не е бил създаден за отборен играч и не харесвал факта, че успехът му зависи и от другите.
Ернесто е на 15 год., когато започва да посещава групите по Тай-бокс в новата зала на Тон Вриенд?!. Той тренира в Хурн шест години и точно там се бие в първото си състезание за C-клас. Първата му среща с Уим Шаренберг е незабравима. Ернесто побеждава известният кйокушин карате-боец във втория рунд. Постига победи и във всичките си следващи осем срещи в нокаут, което го изстрелва в A-клас за нула време.
Кариерата му набира стремителна скорост от 1988 г. Печели титли в системата Савате и в Тай-бокса и става истински професионалист. Напуска работата си като спортен инструктор в рехабилитационна програма за малолетни престъпници след осем години, за да се концентрира върху спортната си кариера. Макар че харесва работата си, той не може повече да я съчетава с интензивните тренировки и честите международни пътувания. Освен в Холандия, той участва в боеве в Белгия, Франция, Швейцария, Япония , Канда , Австралия , Хонг Конг и Съединените Американски Щати.
На първото си участие в К-1 World Grand Prix , Hoost побеждава Peter Aerts по съдийско решение, нокаутира Maurice Smith в полу-финалите и стига до финала където е нокаутиран от Branko Cikatic. Hoost прави следващ опит за титла през19.12, 1993, където побвждава в световниат шампионат K-2 нокаутирайки в четвъртият рунд Changpuek Kiatsongrit . Това беше единственият път когато K-1 организацията организира К-2 турнир.Hoost достига отново до финалите на К-1 през 1995 година , но губи от Peter Aerts по съдийско решение в четвъртия рунд.През оставащото време във годината той печели всеки двубой.През 1996 година той губи финал на К-1 от Andy Hug в четвъртия рунд по взаимно съгласие.Най-накрая става К-1 World Grand Prix шампион през 1997 когато побеждава Andy Hug в третият рунд по съдийско решение.Hoost побеждава при първия си опит да защити титлата нокаутирайки австралиеца Sam Greco във втория рунд.
През 1999 година ,Hoost печели втората К-1 World Grand Prix титла побеждавайки Mirco Filipovic чрез технически нокаут в третия рунд. През 23 април 2000 претърява загуба чрез технически нокаут от Greco.Hoost защитава титлата си за трети път през 2000 година побеждавайки Ray Sefo. По това време много фенове на К-1 са се надявали на среща между Bob Sapp и Hoost. Hoost се завръща да защити своята титла през 2001 побеждавайки Stefan Leko. Hoost е принуден да се отегли от турнира поради травма в пищяла преди полуфинала.
Дългоочакваната среща между Hoost & Bob Sapp идва по време на K-1 World Grand Prix 2002 Eliminations. Sapp печели в първия рунд чрез нокаут след като доктор прекъсва мача. Въпреки загубата , той среща Sapp на четърт финалите на K-1 World grand Prix 2002. Поваляйки Sapp в първия рунд, Hoost все пак губи във втория рунд след ожесточена борба.След боя обаче Sapp чупи едната си ръка и получава четири пукнати ребра, и не е способен да продължи. Това позволява на Hoost да го замести на полуфиналите. Hoost побеждава Рей Сефо в първия рунда с TKO, след като Sefo наранява пищяла си с удар в наколенника на Hoost. Hoost се класира за петия си финал на К-1, на който се съревновава с Jerome Le Banner (или както и да се чете). Битката е оспорвана до третия и последен рунд, когато Le Banner наранява ръката си, блокирайки ритник на Hoost. Hoost атакува агресивно ръката, като поваля Le Banner двукратно и побеждава с TKO и печели за четвърти път Гран При. Le Banner получава сериозна фрактура, която го изважда от активна дейност за повече от година.
В допълнение към титлите от Гран При Ernesto Hoost участва и в различни Супер файтс. През 2005 г. той отново участва в световните финали на К-1 Гран При, в които губи от последния шампион Remy Bonjasky.
През 2006 г. Hoost заявява, че ще участва за последен път в К-1. В Гран При на К-1 за същата година той е победен на полуфинала от Semi Schilt. Развълнувания Хууст е изпратен от арената с продължителни овации от публиката.
На 36 Ернесто вече не е най-младият боец на ринга, но още няма намерение да сваля ръкавиците. Той се чувства добре, във форма е и гори от желание да твори история, като спечели надпреварата за Гран При за четвърти път. А след това? Каквото и да се случи, Ернесто ще продължи да е част от спортния свят. Той ще е щастлив да тренира бойци в Холандия и в чужбина, или да е треньор или мениджър на кикбоксьори. Светът на кикбокса е, както казва Ернесто, уникален и пленителен!
Бени “Реактивния” Уркидез ====================== Бени “Реактивния” е роден през 1952 г. в Лос Анджелис. Той е предпоследното в семейство с девет деца. Баща му е професионален боксьор, а майка му е професионален борец, а останалата част от живота му е история. С 63 световни титли и състезания в пет категории Бени е постигнал всичко, за което може да мечтае един боец, че и повече. Започва да изучава бойни изкуства на 8 години, получава черния си колан на 14, и е обявен за Най-добър боец от списание Black Belt същата година, като е поставен и в Залата на славата му. През 2004 г. Реактивния е силен, бърз и вдъхновяващ както винаги.Бени Уркидез сякаш излъчва рядка енергия, която е силата зад неговия уникален “боен стил” с легендарния му “заден удар с подскачане и завъртане??”. Наречен е “Реактивния” от съратниците си, станали свидетели на бързината и точността на смъртоносния му ритник.Бени Уркидез израства в естествена атлетична среда, предавана поколения наред от неговите испански и индиански предци!Майка му е професионален борец, баща му е професионален боксьор.. На крехката възраст от пет години той се съревновава в Pee Wee Boxing в Олимпик Аудиториум, Лос Анджелис. От този момент нататък той е печелел черни колани в девет различни стилове бойни изкуства и е тренирал още много други.
“Реактивния” е тренирал със своя брат и ментор Арнолд Уркидез, Бил Руиюсаки, Ед Паркър и много легендарни майстори на бойни изкуства.Той е насърчен да изпита своя черен колан още на 14 години. Това наистина е постижение, което рядко се дава и се признава от уважаваните майстори на бойни изкуства. Той незабавно взема участие и не остава непобеден в групата на възрастните. Уникалният му стил му спечелва всяко международно състезание, което е мечта и за най-добрите бойци. По това време той избира да участва в непопулярното фулконтактно карате, вместо да стане професионален боксьор. Останалото е история. През 1974 г. Бени “Реактивния” представя в САЩ това, което после става известно ,като фулконтактно карате или американски кикбокс.Професионалните бойни рекорди на Бени се равняват на 200 плюс победи и нула загуби. Реализираният му рекорд за защита на Световната му титла се равнява на 63 победи и нула загуби с 57 нокаута.
Безпрецедентно в историята Бени е единственият боец, който е спечелил шест световни титли в пет категории за 24 последователни години. Излизайки от пенсия през 1993 г. на 42 години той отново демонстрира уникалният си стил като победи Йошихиса Тагами, 25-годишният японски световен шампион полусредна категория, и спечели Световния шампионат в лека средна категория. “Реактивния” е най-дълго задържалият титлата световен шампион във всички професионални спортове в историята.“Реактивния” се е оттеглил от ринга и посвещава времето си на актьорски прояви и филмова кариера. Специалността му е да тренира актьори за бойни сцени, да преценява положението на камерата, бойните техники, оръжията, каскадите и прочие... В момента той е най-търсен като координатор в Холивуд и е координирал различни каскади и бойни сцени за телевизията и игрални филми (между които предстоящия “Али”, на Фокс ТВ). Също така е тренирал и координирал първите бойни сцени с Куба Гудинг Младши за “Пърл Харбър” на Джери Брукхаймер, 2000. Работил е също така и по Natural Born Killers, Batman Returns, Roadhouse, Street Fighter, The Crow: City of Angels Con Air, Grosse Pointe Blank, Soldier, в който участва и Джеки Чан и Силвестър Сталоун. Списание “Лос Анджелес” наскоро го нарече “най-добрият персонален треньор на Лос Анджелес”. “Реактивния” е тренирал Том Круз, Никол Кидман, Джон Кюсак, Никълъс Кейдж, Жан-Клод Ван Дам, Джими Смитс, Чък Норис, Кърт Ръсел, Марк Уолбърг, Луис Госе Мл., Мишел Пфайфър, Джулиет Луис, Майкъл Кийтън, Уди Харелсън, Рене Русо и Патрик Суейзи. Дейвид Лий Рот, който е тренирал с него много години е посветил хитът на “Ван Хален” Jump на своя неумолим учител.Бени Уркидес е написал четири книги с инструкции и е издал осем видео материала с инструкции. Той също така е герой на серия от японски комикси, озаглавени “Бени Реактивния”.
Бени “Реактивния” е основател на УКИДОКАН КАРАТЕ, което е признато за истинско модерно бойно изкуство от японските майстори Окинава. УКИДОКАН се превежда като “начин на живот” – вътрешно упражняване, базирано на това как се справяш с емоциите под напрежение. Чрез “проверена теория” той изоставя по-низшите техники и прилага само това, което работи за системата УКИДОКАН. Разположеният в Северен Холуивуд “Jets Gym” – зала, е най-добрата зала за бокс в Калифорния.Бойните изкуства продължават да имат роля в личния живот на “Реактивния”. Жена му Сара преподава кикбокс и духовна осъзнатост в неговата зала. Красивата му дъщеря Моник също е талантлив кикбоксьор, както и професионален модел.
Биография Coban е роден ,като Banlu Anwiest в Burriam , Тайланд близо до границата с Камбоджа в седем-членно семейство земеделци.Веднъж докато бил на панаир в местния замък, тои забелязал че бойците печелели, както изглеждало, лесни пари чрез техните представления. Виждайки това като възможност да помогне на семейството си той решил да стане най-добрият боец в Тайланд и мечтаел да да се бие във Lumpinee stadium някой ден.На 11 години той започва да тренира Muay Thai. Без пари и средства той прави собствено оборудване натъпквайки оризови черупки и дървени стърготини в конопени торби за ориз.Имитирайки движенията на местните бойци той тренира всеки ден след училище и земеделската ежедневна работа.Същата година той провежда първия си бой в местния замък, който завършва наравно. Малкото пари които печели отиват за неговото семейство и за образование. По този начин се ражда неговата кариера.По това време Банлу придобива неговото бойно име Кобан което означава тайландски каубой .Неговият учител му казва веднъж , че прилича на коубой (Charles Bronson) яздейки бик и оттогава му лепва това име. По късно в неговата кариера той e преименуван на „Трошача", от неговите фенове и приятели.
Кариера Един ден през 1978 докато тренира в увеселителния център го забелязва спортния лекар Sam Rhung Jong Gon. Той е впечатлен от решимоста на Coban и става негов официален спонсор и наставник. Когато Coban е бил на 13 години, Доктор Gon го праща в Muay Thai трнировъчен лагер с името Lookchamaesaitong където той тренира през следващите 9 години. На 15 години той е имал повече от 35 мача, а на 19, Coban печели първата си световна титла на Lumpinee stadium.През 1990 "Тренировъчния лагер Lookchamaesaitong" е затворен. В чест на тренировъчния лагер, Coban приема Lookchamaesaitong като негово "бойно последно име".Coban има повече от 270 мача през неговата 23-годишна кариера. Неговият последне мач е срещу някогашния студент Danny Steele за Warrior’s Cup в California през Септември 2000. Coban печели, макар че той не е участвал в мачове за 3 години.Неговите най твърди мачове през неговата кариера са срещу Ramon Dekkers. Той се бие с него четири пъти, два пъти печели и два пъти губи. Мачовете Coban срещу Dekkers са оценявани като най добрите по всички стандарти, от Muay Thai феновете по целия свят
Статистика на мачовете Всичко мачове:~ 270 Победи: ~ 250 Победи с КО :~ 90 Загуби:~ 20
Интервю с Coban Mike Miles: На каква възраст беше когато започна да тренираш Muay Thai? Coban: Бях на 11 години. В момента съм на 29. Mike Miles: Защо започна да тренираш Muay Thai? Coban: Най голямата причина беше ,че аз наистина обичах спорта. Обичах да се бия (на ринга).Другият фактор беше , че моето семейство е много бедно. Исках, и по-важното - имах нужда, да изкарвам пари като се бия. Mike Miles: От коя част (провинция) на Тайланд си? Coban: Аз съм от северната част на Thailand (Esarn). Mike Miles: Опитвам се да ти изградя някакъв облик от който читателите да те опознаят по добре. Спортувал ли си друг спорт освен Muay Thai? Coban: Аз обичах да играя малко takraw (2 отбора състоящи се от по 3 члена всеки играят игра която прилича на волейбол със крака през мрежа) и футбол . Mike Miles: На каква възраст беше когато участва в първата ти среща? Coban: Това беше когато бях на 11 , същата година когато започнах да тренирам. Mike Miles: Какъв беше резултата от срещата? Coban: (Смее се) Беше равна! Mike Miles: Каква е твоята статистика от мачове за сега? Coban: Не мога да си спомня точно сега. Както и да е, мога да кажа , че имам повече победи отколкото загуби. Mike Miles: Някои от товоите титли и постижения ? Coban: Аз съм два пъти пампион в полутежка каегория на Lumphini Stadium. Беше преди четири години. Mike Miles: В кои от твоите мачове си показал най-доброто от себе си на ринга? Coban: Срещу тайландски или чуждестранни бойци ? Mike Miles: Без значение. С кой мач мислиш , че ще те запомни публиката? Coban: Мисля , че когато се бих за шампионския колан. Неговото име бе Nongmul Chomhuthong. Mike Miles: Кой е бил на твърдия опонент който си имал на ринга? Без значение дали е бил тайландец или чуждестранен боец. Coban: Sakmongkol Sitchuchote. Mike Miles: Какво го прави по твърд от всички останали ? Coban: Той бе твърде висок за мен . Второ той беше по здрав от мен. Трето той бе много добър комплексен боец и той комбинираше своя арсенал от техники много добре. Mike Miles: Ти се би с Рамон Декер четири пъти. И двамата печелилте с нокаути като цяло както и по точки .Мислиш ли , че ще се биеш някога пак с него? Coban: Не мисля. Както и да е , това зависи от организаторите и колко ще презенят да заплатят също. Както и да е , нито аз или Рамон искаме да се бием пак. Нашите срещи са много болезнени (Смее се). Mike Miles: Какво мислиш за Рамон Декер? Coban: Ние сме приятели сега. Mike Miles: Кой от няколкото чуждестранни бойци мислиш , че е добър в Muay Thai в твоята категория?Coban: Danny Bille. Mike Miles: Той явно ще бъде най добрият Европейски Muay Thai боец.Какъв беше резултата с него. Coban: Спечелих по точки . В четвъртия рунд го ударих силно и той се изправи на 8 при отброяването. В петия рунд ми свърши газта (Смее се)! Наистина вярвам , че в момента най добрия чуждестранен Muay Thai боец е Danny Bille. Той имаше преди всичко добра техника. Mike Miles: Сравнявайки го с Ramon Dekker , понеже си се бил и с двамата. Дали Danny Bille ще победи Ramon Dekker? Coban: Да !Мисля , че е по добър в Муай Тай в всяко отношение сравнено с Ramon. Mike Miles: Мислиш ли , че има добри бойци в Северна Америка ? Coban: Мислех, че си добър, докато беше в лагера Мангасурин. Но не съм виждал много други бойци от Северна Америка, така че не мога да отговоря истински на въпроса. Смятам, че Северна Америка има малко забележителни бойци, защото Муай Тай е нов спорт там. Mike Miles: Аз съм наистина впечатлен че нокаутира Hector Pena. Гледах среащата на касета и видях , че той бе твърде непочтен спрямо теб. Много хора бяха доволни , че го накаутира. Какво мислиш за Hector като боец? Coban: Наистина не мога да кажа (Смее се). Срещата приключи много бързо. Аз го нокаутирах във вторият рунд.. Mike Miles: Дочух информация от Rueben Urquidez , че той те е търсил да се биеш с Hector Pena отново този месец. Дали това ще се случи? Coban: Всичко може да се случи. Ако има пари , аз ще се бия. Mike Miles: В коя страна мислиш са най-добрите Muay Thai бойци след Тайланд? Coban: В момента мисла между Франция и Холандия. Франция наистина се усъвършенства. Япония беше първата страна която копира , но вече не са иситинска Muay Thai сила. Mike Miles: Кой е най-добрия боец от Holland по твоя преценка ? Coban: Мисля , че това е Rob Kaman или Ramon Dekker. Mike Miles: А от Франция? Coban: Danny Bille, Stephane (Nikiema) и Dida (Diafat). Аз се бих Dida два пъти и спечелих двете срещи, един път с нокаут и един път по точки. Победих също Joe Prestia по точки. Mike Miles: Други страни които мислиш , че са добри? Coban: Не точно?Добре , Англия има Ronnie Green Mike Miles: Бил ли си се някога с Ronnie Green? Coban: Да. Отново аз спечелих битката. Mike Miles: Какво мислиш за Muay Thai в USA? Coban: Не е чист Muay Thai , защото там не се исползват лакти. Знам някои правила които позволяват използването на колена но не позволяват клинч. Това е повече 'Осакатен' стил Muay Thai. Колената и клинчовете са важни! Mike Miles: Какво мислиш за бой без използване на лакти? Това отегчава ли те? Coban: Не, когато се бия в Muay Thai , рядко използвам лакти. Аз съм здрав боксъор и обичам да боксирам моите опоненти в главата (Смее се). Мисля че мога да се бия по КикБокс правила понеже не чуствам нужда да използвам колена и лакти. Mike Miles: Когато беше в лагера муангсурин, ти тренираше упорито въпреки че беше със счупен крак! дори тичаше. от енда страна си помислих че си луд от друга моето уважение за твоята отдаденост и за неимоверно увеличения праг на болка(, която си търпял) Coban: Така, исках да се бия защото ми предстоеше среща със чужденец и парите бяха добри. Парите са важни. Разбира се спечелих боя. Mike Miles: Да, това беше невероятно. Колко дълго тренира в лагера муангсурин? Coban: Аз трениарх в лагера около 3 години. Преди това, тренирах в подобен лагер като Wongjan-noi. Бях на 18 години по това време , първо дойдох в Банкок да се бия и да тренирам. Mike Miles: Твоето име е доста прочуто Orient, Европа и Австралия. Пречи ли ти това , че не си прочут в USA? Coban: Това е защото не сам дошъл тук за да се бия . Не съм имал възможност да прочуя името си там. Аз победих Hector Pena , но това беше много малък мач и не беше предаван по телевизията. Mike Miles: Hector е 'господин никой' в Северна Америка освен за истинските КикБокс фенове. Извън темата, коя е твоята любима техника в боя? Coban: Обичам юмруците. Харесвам и крушета и ъпъркъти.Известен съм в Тайланд с моите юмруци и лоу кикове. Mike Miles: Чух два псевдинима за теб. Първият е "Трошача". Ramon Dekker ми спомена , че те нарича "Buffalo Head". Coban: (Смее се) Buffalo head? Наистина? Предполагам , че трябва да се бием пак (Смее се). Mike Miles: Кой ти е любимият боец, стар или ? Coban: Gairoong Lookchaomaesithong. Той се би преди около 20 години. Mike Miles: Много Muay Thai специалисти вярват че Muay Thai не е толкова добър колкото е бил преди, да речем през 1960's. Най добрите бойци бяха преди 30 години. Какво мислиш относно това? Coban: Нещата са различни преди и сега. Проблема е в това , че комарът е доста по разпостранен отколкото преди. Вярвам , че това афектира решението на някои мачове от разстояние . Мисля , че новите бойци ще победят старите бойци. Мисля , че сме по добри бойци сега. Мисля , че сегашните бойци са по здрави особенно в клинча. Старите бойци бяха по добри в използването на комбинациите. Mike Miles: Има ли някой в USA с който искаш да се биеш? Coban: Когато отида в USA, ще направя хиляди от моите срещи. Не ми пука с кого се бия стига да взимам пари да го правя. Mike Miles: Колко дълго се надяваш да се биеш? Coban: Мисля да се бия още няколко години. Mike Miles: Щастлив ли си с всичко което си постигнал в кариерата си на Muay Thai боец? Coban: Основното нещо за мен бяха парите. Изкарвах добри пари. Имам и няколко колана които ще зпишат моето име в историята. Mike Miles: Кога беше твоят последен бой и какъв беше резултата? Coban: Аз се бих с Tony "Тигъра" Reed в Fresno през April тази година. Спечелих вторият рунд с нокаут. Mike Miles: Утре ще се биеш с Guillaume Kerner. Той не е голямо име, дори това че в Европа е траниран от Muay Thai легендата Pudparnoi Worawoot. Как мислиш , че ще протече този бой? Ще го нокаутираш ли ? Coban: Не съм тренирал много здраво за тази битка. Имам чувство , че правя грешка взимайки отношение за този бой. Обикновенно чуждениците са по лесни за побеждаване октолкото Тайландците.. Mike Miles: Кога беше последния път когато загуби? Преди колко време? Coban: Загубих от Numphon Nongkeepahuyuth по точки преди година в Thailand. Mike Miles:Имаш ли планирани други боеве преди да приемеш Kerner и може би Pena? Coban:Имам насочен мач за Fresno, California през 5-ти Август. Говори се за реванш със боец от Европа който съм победил по точки и също така за среща с боец от вашите тази година. Mike Miles: Кой е бил най важната фигура в твоят живот? Coban:Моя баща.Дори сега къщата която строя е много близо до тази на баща ми в Esarn. На окло час път с кола. Той ми даде живот и аз го уважавам за упоритоста му през трудния живот. Mike Miles: Има ли нещо друго което искаш да добавиш в това интервю? Coban: Искам Canada и USA да научат повече за Muay Thai и да имат по-голям напредък. Искам хората да узнаят истинския Muay Thai.Когато спра да се състезавам, надвам се мога да стана учител и да дам на други деца моя опит и познания.
На 24 Август 2000 година светът на бойните изкуства загуби една от своите най-ярки и чаровни звезди - швейцарецът Анди Хуг.Пример за подражание на хилядите негови почитатели от цял свят, Анди "Железният Мъж' започва да тренира карате Киокушин Кай на единадесет годишна възраст.Вдъхновен от филмите Токи", на 16 години.той вече е шампион на Швейцария След като става и световен шампион по карате.той започва да тренира Муай Тай. а през1989 за първи път взема участие в най-престижните кик-бокс състезания К-1 в Япония. През 1996 след поредица успешни битки. Анди застава на върха в този турнир и се превръща в легенда. Известен със своето светкавично и смачкващо какатогери. нокаутиращо противник след противник. Хуг става героя и вдъхновението на хиляди трениращи от цял свят, като е удостоен с титлата Самурай- най-голямата чест за един боец. Своя девиз 'Един Мьж Една Дума", каратеката спазва през целия си живот, печелейки приятели навсякъде с коректността и добронамереносгта сиСлед поредица от пристъпи на виска гемпература. личният доктор на Анди в Швейцария. диагностицира злокачествен тумор от лявата страна на врата му и открива, че каратеката е болен от левкемия На 19 Август 2000 г. Хуг постъпва в болница в Токио и започва веднага химиотерапия На 23 Август той изпада в кома и ден по-късно умира.Анди е кремирон по японски обичай и изпратен в последния си път от хиляди покрусени почитатели и приятели.СБОГОМ ЖЕЛЕЗЕН МЪЖ
Последното послание на Анди Хуг: Скъпи Фенове.Мисля, че ще бъдете шокирани, когато разберете в какво здравословно състояние се намирам. Когато докторът ми го обясни и за мен беше един огромен шок.Въпреки това искам да ви информирам за здравословното си състояние, за да мога да се боря заедно с вас с болестта. Тази болест е1 най-трудният противник от всички мои битки Но аз ще победя. И както на ринга, аз ще почерпя сили от вашата подкрепа и окуражаващи викове за да поб-дя този силен противник. За съжаление няма да мога да участвам в турнира през Октомври Аз ще се боря срещу левкемията в Япония и един ден ще застана отново пред вас.Ще издържим!Поздрави: Анди Хуг
Титлите спечелени от Анди:
World Karate Champion finalist (4 times) European Karate Champion (2 times) UKF World Super Heavyweight Champion WMTC World Super Heavyweight Champion WKA Muay Thai Super & Heavyweight ChampionEuropean Muay Thai Heavyweight Champion K-1 Grand Prix 1996 Champion K-1 Grand Prix 1997 and 1998 Finalist World Cup Karate 1992 Champion World Cup Karate 1993 Finalist
През вековете героите са предизвиквали рекордите поставяни преди тях. Те са развивали идеални храбри техники, извличайки ги от различни исторически събития. Много от тези храбри личности са успели да променят нашето бъдеще, като са променяли нашето минало в различни аспекти. Моят личен любим герой е непобеждаваният американски шампион в Кумите и много други турнири Frank W. Dux. Други майстори по бойни изкуства като Bruce Lee, Jackie Chan, Chun Li, Jet Li и дори Chuck Norris може да са по-популярни и известни, всеки с характерната си техника и стил. Това са най-известните майстори на бойни изкуства, но въпреки това никой от тях не е успял да бие многото и забележителни световни рекорди поставени от Франк Дюкс.Той е постигнал международна признатост и известност като един от първите върховни експерти по самозащита и лично развитие. За него са писани многобройни статии, излъчвани са многобройни телевизионни интервюта с него, сниман е известният филм Кървав Спорт, в който се разказва за неговият живот.Франк Дюкс води доста интересен живот, но малцина знаят неговата автобиография. Неговото име може да се срещне също и като Shidoshi Dux и Hanshi Frank Dux. Побеждавал е много бойци по различни бойни изкуства в най-различни турнири, състезания, нелегални турнири, и най-вече в секретно провеждащият се турнир наречен Кумите. Кумите е секретен турнир, който се провежда под земята, и в който участват най-добрите майстори по различни бойни от цял свят. На Кумите най-добрите сред добрите ще се срещнат и бият за чест, смелост, храброст, почтеност и упоритост.Най-добрият боец ще победи, ще получи титлата „ Върховен Боец ” и ще му се връчи изключителния елитен Кумите меч. Дюкс е триумфиращ поради уменията си, решителността си и положителната си предопределеност. Филмът Кървав Спорт фокусира вниманието върху Кумите и кратко обяснява как Франк Дюкс е започнал обучението си по бойни изкуства, и как е станал най-добрия боец. Във филма се разказва за турнира Кумите, който се провежда на тайно място в Хонг Конг, където най-добрите бойци от цял свят в различни дисциплини бойни изкуства, които са специално избрани чрез покани, се събират на това място за да се изправят един срещу друг и да стигнат до финала. Франк Дюкс е боец от Америка и нито един западняк досега не е печелил Кумите. Той пристига в Хонг Конг и се запознава с Jackson, който е друг Американски боец участник в Кумите. Jackson е едър мъж владеещ уличен стил бой и изглеждащ на външен вид като типичен рокер. Jackson и Frank пристигат на финалните приготовления преди старта на Кумите с техен водач. Frank Dux трябва да изпълни предварителен тест за да си осигури участие в Кумите. Той трябва да направи този тест за да докаже, че е обучаван от клана Tanaka. Неговия учител, който е роден в този клан, обучавал е Frank Dux е участвал в Кумите. Тестът се състои в следното: Frank трябва да счупи купчина тухли, като използва т.н.удар „смъртоносно докосване”. Това е атакуващ метод, с който е известен неговия Shidoshi клан и се нарича “din mac.” Той счупва само най-долната тухла защото “din mac” е специален тест в неговия клан, в който трябва да се счупи само най-долната тухла и никоя друга. Настоящият шампион на Кумите тогава Chun Li се присмива на Frank с думите “тухлите не отвръщат на удар”. Начинът, по който Frank се бие на Кумите е изключителен: той довършва всеки опонент с артистично изражение на лицето и викове. Chun Li среща Jackson в средата на турнира и го побеждава пращайки го в болница с контузия на главата. Frank възнамерява да защити честта на приятеля си и да победи Chun Li. Накрая те се срещат на финала. Chun Li се бие за победата, докато Frank Dux се бие за чест. Chun Li използва трикове за да отслаби и победи Frank Dux, като например го заслепява като използва прах и пясък, но в един момент Frank Dux си припомня как са го обучавали да се бие с затворени очи и започва да се бие. Този бой е бой на майсторството и честта срещу функцията и действието, които Chun Li олицетворява.Стилът на Shidoshi Dux се нарича и разпознава, като уникален принос в полза на световната общност по бойни изкуства. Неговата бойна техника, тествана с течение на опита, му е позволила да въведе специализирана, практична и реалистична система за самозащита, която се учи лесно. Богатият опит на Frank Dux и неговите майсторски способности дават на неговите инструктори и ученици специални качества. Неговите ученици се учат на самодисциплина, на практични техники, с които да могат да се изправят и да превъзхождат всяка една потенциална реална заплаха.Специалните части и полицаи са били обучавани от Frank Dux. Той е заслужил желания от мнозина „Рицарски Орден”, връчен му от Националната Асоциация на Полицейските Началници на Маями, Флорида. Също така официално е записан в Стената на Славата на Бойните Изкуства. Dux също е автор и на „Наръчник за Специални Операции на Военноморските Тюлени на САЩ”Frank Dux е създател на Dux Ryu – първата американска нунджицу система. Dux Ryu Ninjitsu е най-уникалното бойно изкуство в света. То набляга на развитието на характера, на развитието на вярата в себе си, на самодисциплината, развитието на физическото състояние и система за самозащита, която остава ненадмината по ефективност за вече 2000 години. От векове учението и техниките на това бойно изкуство са пазени в абсолютна тайна, единствено полицията и правителствени служители са били обучавани. Обучението по самозащита на Dux Ryu Ninjitsu, за разлика от Кунг Фу или Карате е приспособено към индивида, като по този начин прогреса в обучението е по-бърз и човек намира самозащитата за практична срещу заплахите на днешното време.Чрез Dux Ryu Ninjitsu Frank Dux се е научил да се адаптира, импровизира и да променя бойния си стил за да доминира в мачовете си. Неговата система на „Триангулация” и „ Ъгли на атака” са му помогнали да победи традиционни линейно-кръгообразни бойни движения. Той е квалифициран инструктор по 22 дисциплини и е причината за направата на филма „Кървав Спорт” (usadojo.com/biofrankdux.htm). Shidoshi Dux не е измислил Dux Ryu Ninjitsu за да се използва за насилие, а чрез нея да се добият най-добрите качества в характера на човек, и да се усъвършенстват максимално тези добити качества.Frank Dux притежава много гимнастически салони Dux Ryu в САЩ, и може би по цял свят. В един от неговите салони, който се намира в Beverly Hills, Калифорния Frank Dux крачи сред група ученици, коригирайки опорните им точки и страничните им стъпки. Инструкторите и учениците от гимнастическия му салон, които съм срещал полагат еднакво старание за указване на подкрепа Shidoshi Dux и неговият удивителен боен стил. Dux в момента се опитва да направи така, че Кумите да се излъчва по телевизията платено. Той би направил Кумите да изглежда по то телевизията по начина, по който Ultimate Fighting Championship (UFC) е изглеждал, когато за започнали да го излъчват платено.От 1975 до 1980 Frank W. Dux се оттегля от участието си в мачове като Непобеждаван Шампион по Кумите Full Contact В Свръхтежка Категория. Той чупи четири световни рекорда в един турнир:
*Най-много последователни нокаута – 56 *Най-бърз нокаут – 3.2 секунди *Най-бърз удар с крак с последвал нокаут – 72 мили в час *Най-бърз удар с юмрук с последвал нокаут – 12 секунди
В допълнение към тези рекорди, Frank W. Dux все още държи като майстор 12 непобедени рекорда. Той е получил награди от много организации по Бойни Изкуства, заради неговите отлични постижения и неговото преподаване на Бойни Изкуства. Той внедрява стила си във всичките си инструктори, които носят гордо редкия черен колан „Dux Ryu” и ги нарича “Sensei.” Frank W. Dux определено е колоритна личност и е мой личен герой. Той е допринесъл много за „Наръчник за Специални Операции на Военноморските Тюлени на САЩ”, направил е световен рекорд за счупване на бронирано стъкло, неговите подвизи като таен агент и е поставил много световни рекорди в Кумите. Написал е книга, в която описва себе си като „ Тайният Човек”. Аз вярвам, че Frank W. Dux е счупил тези световни рекорди, въпреки че звучат невъзможно. Единствения рекорд, който бих искал да видя е рекорда за счупване на бронирано стъкло. Frank W. Dux е забележителен човек и е водил изключителен живот. Той има уникални способности и е велик боец. Мисля, че той би трябвало да се завърне в бойните турнири и професионалните състезания; вероятно той не желае да се завърне понеже вече е на възраст и е загубил тренинг. Той се наслаждава на обучението което провежда в доджото и на старините си. Frank W. Dux винаги е бил за мен голямо вдъхновение, защото аз лично съм се занимавал с бойното изкуство Muay Thai и след като завърша гимназия мисля да ставам Морски Тюлен.
Статията е написана от :Steven A. Haim-Giovanni от Resedа
Муай Тай кариера Samart започва да се боксира като Muay Thai боец в района на неговия квартал (източната част на Thailand) и печели едновременно опит и репутация от над 100 битки. През 1979, той решава да опита късмета си отивайки да се боксира в Банкок на Lumpini и той бързо се превръща в най-успешния боец на Songchai Ratanasuban, прочут Тайландски организатор. Samart e уважаван като опитен боец с бързо око и интелигентни движения. Той се превръща в най-успешният Муай Тай боец по това време гарантирал това със своите 4 кратни Lumpinee шампионата, които са:
•Pin weight or mini flyweight (105 pounds) in 1980 •Лека категория (108 pounds) in 1980 •Категория петел (115 pounds) in 1981 •Категория перо (116 pounds) in 1981
Боксова кариера Поддържан и насърчаван от своя мениджър и организатор Songchai Ratanasuban, Samart Payakaroon става международен боксьор. След 11 години опит, той успял да се справи срещу първия си световен шампион в супер категория петел (112 paunda) Jose Guadalupe Pintor Guzman, Мексикански боксьор. Samart нокаутира шампиона в 5-тия рунд и става 10-тия тайландски световен шампион през 1986. В своята първа защита на шампионската титла, Samart е предизвикан от Мексикански боксьор с името Juan Kid Meza (бивш шампион в категория петел). Той нокаутира Juan Kid Meza в 12-тия рунд. Тази среща е една от най красивите боеве защото той успява да се предпази от над 10 удара докато се връщал опирайки въжето и използвал единствения си шанс да затаи дъх и да нокаутира Juan в главата. Tой е познат като един от малкото ,който има куража да срещне ужаса на ринга след този мач. Samart загубва своята шампионска титла във втората защита през 1983 от Австралийски боксьор с името Jeff Fenech (3 пъти световен шампион в различни категории).Той е имал проблем със своето тегло и е бил нокаутиран в 4-тия рунд. След загубата на шампионската титла, Samart продължава с международния бокс и успява да предизвика Aeroid Rohas, шампион в категория перо от Венесуела, но е победен в 8-ия рунд и обявява краят на своята боксова кариера (1994).Развлекателна кариера. Поради приятелския си характер и добрата му външност, Samart навлиза в развлекателния бизнес като певец в Grammy production и издава албум с името "Rock-ner-ner". Неговият сингъл "Onsom" (low discipline in training) е добре познат повече от десетилетие . Той също става и актъор и играе в много филми и сериали. Един от най-успешните филми в неговият живот е "Kayee" който му донася приза „Златната Кукла на Тайланд“. След 5 години в развлекателния бизнес (1987-1992), Samart решава да се върне пак на боксовия ринг. Той продължава да се боксира до края на неговата боксова кариера през 1994.
С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!сап4ето!!!!
Име: Роб Каман Организация: N/A Прякор: Холандеца Държава: Холандия Категория: Полутежка Стил: Муай-Тай(кик-бокс) Дата на раждане: 5 юни 1960 Спортно у-ще: Зала "Меджейро" Мениджър: Ян Плас и Андре Манаарт (треньори); Кловис Депрец (мениджър) Височина: 1.87м Тегло: 80кг Религия: Православен Рекорд: 98-11-1 и 2 пъти неоспорим със Рик Руфус и Тоска Петридис 78 k.o's Титли: WKA и много други (W.K.A.; I.S.K.A.; I.K.B.F. и I.M.F.)
В началото на 80-те години,когато Уркидес и Уолъс са големите имена на най-големите бойци в Северна Америка никой не взимаше Роб Каман насериозно.Той скоро опровергава това и се оказва че е доста голяма хапка за всеки северно-американски боец.Уважаван и добре познат в Европа,в Ориентът и най-накрая в Северна Америка той е наричан "Живата легенда".Никой до тогава не е бил на върха толкова дълго,нито някой е печелил толкова тилти.Той започва в зала "Меджейро" като млад,където израства с някой,който е способен да напълни всички места в легендарния "Jaap Edenhal",с неговото име на плаката.Роб Каман е роден на 5-ти юни 1960 в Амстердам.Той започва да тренира бойни изкуства през 1976.Преди това той играе футбол за "Аякс" - Амстердам.Роб е бил добър играч,но никога не е харесвал колективните спортове.Той започва бойните изкуства при Пенчак Силат,индонезийски треньор по бойни изкуства,докато не открива Муай Тай,което той харесал много.Най-накрая през май 1978 той отива да тренира в зала "Меджейро",където взима уроци от великия учител Ян Плас.След 4 месеца тренировки,тои се изправя на първия си двубой срещу Карилон,който е френския шампион и той загубва по точки.След това Роб решава,че трябва да тренира повече от преди и започва да се бие много.Много скоро Роб става клас-А боец в Холандия.Той печели повечето от битките си чрез K.O.Култовия момент при мего е битката му с Блинки Родригес,братовчед на Бени Уркуидес.Роб го нокаутира в 2-рия рунд с нисък удар в крака.Това е неговото международно признание!След това,Роб започва да се бие в Тайланд.Неговия първи двубой в Тайланд беше срещу Деной,местен шампион.Роб побеждава с K.O. и получава покана да се бие срещу Лакчарт в Банкок,шампион по Тай-бокс.Той губи този двубой,но научава много от загубата си.Роб скоро се завръща и печели много двубои.Тези победи му дават шанс да се бие срещу Джон Монкайо на 23.септември.1983 за световната титла във W.K.A. по кикбокс.Роб го нокаутира в 3-тия рунд с нисък удар и става първия европеец с титла във W.K.A. световен шампионат по кикбокс.На 12-ти януари той се бие срещу Пайап Премчай,шампион на Тайланд,във "Jaap Edenhal" в Амстердам и след чудесна битка отново е победител.През април в двубоя-реванш срещу Монкайо в Маями/Флорида ,Роб отново го нокаутира,този път във 2-рия рунд чреа удар с ръка.В края на годината той побеждава великият Тай боец Самарт Прасанмирт в Хонк Конг и също така побеждава и Жан Марк Тонус за Европейската титла в "full contact".През 1985,той побеждава Лари Мак-Фаден в 3-тия рунд чрез нокаут и 3 месеца по-късно той взима своя реванш срещу Лакчарт.Той нокаутира Тай боеца в 4-тия рунд.След това,Роб се бие срещу различни бойци в Амстердам,Ърнест Симънс (WKA правила); Ернесто Хууст (WKA правила); Пайап (реванш при Муай Тай правила); Роджер Хърд (WKA правила) и Ситисак (Мау Тау правила).Роб побеждава при всички битки и в края на 1987 го викат да се бие в Япония.Първият му двубой в Япония е срещу Лакчарт и Роб го нокаутира в 1-вия рунд!!! Япония полудява по Каман и от тогава нататък той се бие често в Япония.Той се е бил срещу Киркууд Уолкър,Хансу Премчай,Сантияго Гарза,Дон Накая,Нилсен,Кармикаел (USA) и О'Рейган (Ирландия).Той побеждава всички!На 9-ти април 1989 Роб се бие в Холандия,този път срещу Ян Веселс от Арнем.Роб също така е и организатор на двубоя и няма достатъчно време за подготовка за двубоя.Роб губи и много хора в Холандия смятат,че с кариерата на Роб е свършено.Но той се завръща с двубой за световната тила във WKA,където побеждава именно Ян Веселс с нокаут във 2-рия рунд,в края на годината.През 1990 всичко се връща по старому.Роб е много зает - той участва във филма "Bloodfist" със Дон Уилсън и Били Бланкс и се бие доста.Той се бие три пъти срещу Чангпуак от Тайланд и след това се бие срещу Еди Матю от Франция.През лятото той трябваше да се бие в Япония срещу Петер Смит.Неговия опонент е бил нов и WKA шампион на Европа.Роб става баща,ражда му се син - Габи и трябваше да отиде до Япония точно преди двубоя.Той също така страда от травма получена при двубоя срещу Чангпуак,но това е без значение.За Роб Каман договорът си е договор!!!Роб губи световната си тила и почти всички смятат,че с царството на Роб Каман е свършено.Той скоро се завръща и първия му двубой е срещу японския боец Ниши в Япония.Роб побеждава с нокаут в 1-ия рунд,след това организаторите от Холандия му уреждат супер двубой с новопрохождащия боец Ернесто Хууст!!!Преди двубоя никой не очаква че Каман ще победи,но Роб се бие като лъв и във велик двубой нокаутира Хууст в 5-тия рунд.Роб се завръща и е по-силен от всякога.За повечето фенове на кикбокса,този двубой срещу Ернесто Хууст е най-добрия двубой провеждан някога в Холандия и Европа.След двубоя с Хууст,Роб работи за първи път с мениджъра Кловис Депрец и под негова опека той започва да се бие във Франция,поради популярността му там.На 29-ти юни 1991 той се бие срещу Люк Вехейе за световната титла във WKA.Люк Вехейе беше победил Петер Смит и беше действащ световен шампион.Това не продължи дълго,защото Роб му показа кой е най-добрият.Роб побеждава Лук Вехейе и си връща титлата отново.Роб се бие много във Франция и става супер звезда там.Един от най-добрите му двубои е срещу Марек Пиотровски,който Роб подеждава със K.O. в 7-мия рунд.Роб се бие във Франция с много бойци като Рик Руфус,Марк Ръсел,Джъстин Уард,Зито Полио и много други...На 20-ти юни 1992, Роб участва в "двубоя на двубоите".Той се бие срещу Ян Ийвс Териалт,най-великия боец при "пълен контакт" някога!Роб печели със TKO и става новия ISKA световен шампион.По същото време той е и световен шампион във WKA кикбокс и световен шампион по Муай Тай.На 26-ти ноември 1993 Роб се бие,след 3 години в Холандия,но този път срещу друг велик холандски шампион - Рик В.Д.Ватхорст.Каман го нокаутира във 2-рия рунд и показва на холандската публика,че след всичките тези години той все още е най-добрия.В края на тази година медиите на Нико Тошогу издават 8 видеокасети по Муай Тай тренировки с Роб Каман и една видеокасета с връхни моменти и нокаути от неговата кариера (всички касети са удивителни).Роб също така играе и в два филма с Жан Клод Ван Дам - "Максимален риск" и "Двойна комбина" с Денис Родман и Мики Рурк.След това той отново се бие във Франция,този път в Марсилия,отново с новопрохождащ боец от Холандия - Орландо Брайнбург.Той побеждава с TKO в 3-тия рунд.Той също печели срещу френския шампион Джерами Туркан и след това трябваше да се бие в K-2 в Париж,Франция.Първия му двубой е срещу Лавел Робинсън и той печели с K.O. В втория двубой се бие срещу австралиеца Тоска Петридис и след много тежък бой отново е победител.Във финалите Роб се бие срещу Джерами Туркан от Франция,който се бие пред собствена публика.Роб имаше много контузии от двубоя с Петридис.Още в началото на двубоя Туркан започва да се бие много агресивно и той направи всичко възможно да нокаутира Роб!!!В 4-тия рунд Роб кървеше обилно.Той започна без надежда и след това изумява всички,когато нокаутира Туркан с два невероятни високи удара с крак в края на рунда!!!И така след всичките си световни титли,той става и шампион на K-2 в Париж,Франция.След само няколко двубоя през следващите години,в следствие на много контузии и поради участието си в нов филм на Жан Клод Ван Дам ("Легионерът"),Роб решава да прекрати кариерата си там кадето я е започнал - Холандия.И така на 24-ти октомври 1999,той се бие за последен път срещу Алексей Игнашов,21-годишен световен шампион по кикбокс за аматьори.След ера на слава и мощ,неговата кариера стига своя край.Херния на врата,която не е излекувана докрай кара Роб да се бие за последен път и след това да се оттегли от ринга завинаги.Само за няколко дни всички билети са продадени и много фенове са дошли да го видят за последен път на ринга.Влизането му на ринга беше наистина велико.Цялата публика имаше бели флагчета и от четирите ъгъла излезе по една музикална група да доведе Роб до ринга по начин,по който само велик боец заслужава!Публиката го аплодираше на крака,когато той стъпа за последен път на ринга.Роб победи по точки,но след двубоя той казва,че опонента му е истинския победител и дава трофея на Алексей Игнашов.Когато Роб стоеше за последен път на ринга след изумителната си кариера и с над 100 двубоя,светлините огаснаха и се чуваше само музикалниа парад,синът му Габи се качи на ринга и даде на баща си трофея "Боец на века".И така всичко свърши на 24 октомври 1999 : Края на една ера и началото на една легенда.Легендата на Роб Каман,фантастичен спортист,велик кикбоксьор,истински шампион,но преди всичко прекрасен човек!!!"Победителите никога не се отказват,малодушните никога не печелят"
На 12 годишна възраст Бранко Цикатич започва да се занимава с таекуондо. На 16 годишна възраст започва да тренира карате(стил Шотокан) и също получава черен пояс. В същото време тренира джудо и получава син пояс. На 18 годишна възраст започва да тренира бокс и има 16 победи от 17 мача, а след това участва в двубои по кикбокс и пълен контакт.В продължение на 10 години Бранко Цикатич печели европейски и световни първенства по бойни изкуства както на аматьорско, така и на професионално ниво. През 20 годишната си кариера той има победи с нокаут в 200 от 250 състезания, в които участва.Като един от най-добрите атлети в света на върха на кариерата си, Бранко Цикатич( Хърватският тигър) е създател и собственик на TIGAR, компания за физическа и техническа сигурност и защита. През годините на своята кариера, в която той става световен шампион и „велик майстор”(Grand Master) в най-опасните бойни изкуства, успява да се съхрани физически, морално и умствено благодарение на невероятния си интелект, упоритост, сила и природен талант. Споделяйки опита и познанията си с другите и съсредоточавайки се върху детайлите в професията Бранко Цикатич превръща TIGAR в надежден и незаменим защитник на частната собственост, личната неприкосновеност и големи групи хора, като всичко това се споменава в медиите.Желаещите да работят в TIGAR трябва да имат чисто минало, да произлизат от добри семейства, както и да притежават известни психологически и физически качества. Да се държат добре, да са ефикасни, любезни, да не бият на очи, да умеят да общуват с хората, това са качествата на служителите в TIGAR. Има нещо незабележимо за външния човек-ежедневни тренировки по бойни изкуства, поддържане на физическа и умствена кондиция, както и техники за проследяване и охрана. Логистичната поддръжка предоставена от сложната технология прави надеждни услугите на компания TIGAR, a те са използвани при масови политически прояви, срещи, спортни събития, концерти и други. Високата репутация на Бранко Цикатич както в света на спорта така и медиите, създава връзки в бизнеса между Европа и Далечния Изток и изгражда мост между бизнес света в Далечния Изток и Европа, включително Хърватия.Ще добавим и това, че Бранко Цикатич е основател на спортния клуб TIGAR и благодарение на него в Загреб и Сплит са създадени зали за бойни изкуства. Членовете на клуба, един от които е носител на европейската титла по тайландски бокс за професионалисти, достигат невероятни резултати.ПРИТЕЖАВАМ ВСИЧКО, би казал Бранко Цикатич - един от най-проспериращите атлети в света, неколкократен световен шампион, носител на многобройни златни медали в най-опасните бойни изкуства. В Япония той се радва на огромна популярност като един от най-известните сумо борци. Той е и един от малкото европейци, чието име японските фенове произнасят правилно, докато подкрепят по време на схватка.
Майкъл Антъни МакДоналд е роден в Бирмингам, Англия. Когато е на 2 години, семейството му се премества в Мандевил, Ямайка. А 8 години по-късно в Едмънтън, Канада, където прекарва ученическите си години.Докато расте Майкъл се занимава с различни спортове - лека атлетика, борба, бейзбол и футбол. На 17 годишна възраст негов приятел го въвежда в света Муай Тай и той се превръща в негова страст.След като завършва училище Майкъл работи в Торонто, а след това се връща в Едмънтън, където решава да стане професионален боец.Връщайки се в залата Майкъл започва да тренира с бившия канадски шампион Джими Чунг и бившия световен шампион Били Чау. Общуването с тези двама бойци го вдъхновява да стане боец и скоро участва в първия си професионален бой, в Реджина, Саскечуан. Майкъл се изправя срещу известен местен боец и го побеждава в 30-ата секунда на първия рунд.Когато фирмата, в която работи, прехвърля Майкъл във Ванкувър, той влиза в залата и продължава тренировки. За няколко години на професионалния ринг, Майкъл печели няколко титли по кикбокс.През 1996-та година Майкъл се премества в меката на турнира К1, Токио, Япония и се отдава изцяло на кариерата си. Тук се запознава и тренира с шампиона по карате от 1992-ра година Анди Хуг. Майкъл, Хуг и още няколко бойци създават „отборът на Анди“. Майкъл остава 3 години в отбора и няколко пъти участва в К1.През 2000-ната година Майкъл изумява 35 000-ната тълпа във Фукуока, Япония, след като побеждава Никълас Петас. След като получава прякора „Черният снайперист“ , Майкъл си създава име в Япония, където турнирът К1 има огромна група почитатели.Когато двубоите от К1 започват да се провеждат в САЩ, Майкъл отива там. След тежка победа срещу Рик Руфус, Майкъл успява да се реваншира и да спечели както щатското първенство за 200-ра година, така и северноамериканското грандпри, състезания част от турнира К1.Тази година той отново си връща титлата от северноамериканското грандпри. Паднал в нокдаун в първия рунд на четвъртфиналите, Майкъл се изправя и прегазва противника с нокаут. Втори нокаут отбелязан на полуфинала, изпраща Майкъл на финала. В претъпканата с над 6000 фенове зала на Хотел „Беладжио“, Лас Вегас, Майкъл разгромява Дюи Купър и печели титлите за трети път за последните три години. Победата става още по-сладка, когато на ринга се качват лично Мохамед Али и Майк Тайсън, за да му връчат наградата.Благодарение на ново изградената тренировъчна база в Северен Ванкувър, Майкъл поддържа страстта, дисциплината и бойния дух на „Черния снайперист“.
Статистика HEIGHT : 180 cm ( 5'11" ) WEIGHT : 95 kg ( 209 lbs ) PRO RECORD : 49 Wins (23 KO), 12 Losses, 0 Draws TITLES HELD :K-1 North American Grand-Prix 2004 ChampionK-1 North American Grand-Prix 2002 ChampionK-1 USA 2002 ChampionW.K.C. World Cruiser Weight ChampionW.K.A. North American Heavyweight ChampionCanadian Heavyweight Champion2004 PRO FIGHTS : W (KO): June 6, 2004 vs TakeruW (Decision): April 30, 2004 vs D. CooperW (KO): April 30, 2004 vs K. LeoW (KO): April 30, 2004 vs M. EastmanD (Draw): March 7, 2004 vs G. TurnerW (Decision): February 14, 2004 vs L. Lindwall
Биография Buakaw Por Pramuk или Sombat Banchamek е роден на осми май, 1982 във Buriram (северо-източна провинция Thailand). Откакто той стартира своята кариера на боец когато е на 8, Buakaw участва в над 400 срещи, започвайки то дома си - провинцията Buriram и след това се мести в Bangkok местейки се в тренировъчната зала Por. Pramuk когато е на 15. Buakaw събира няколко колна на свое име откакто се бие в Bangkok. Omnoi Stadium титла в категория перо бе неговият първи колан, след това той отива да вземе титлата шамион на Тайланд в категория перо. Buakaw тогаа се отправя да спечелил още една Omnoi Stadium титла, този път в лека категория . През декември 2002, Buakaw печели състезанието Toyota Marathon 140 lb. на Lumpini Stadium, побеждавайки високо почитаният Kobayashi от Япония на финала. През юли на 2004 Buakaw Por Pramuk става K-1 MAX World шамион побеждавайки John Wayne Parr, Takayuki Kohiruimaki и предишния шампион Masato, всичките в същата вечер.През 2005 той е близо да повтори надпреварата за шампионата , но губи в спорен допълнителен рунд по решение от Холандеца, Andy Souwer на финала. През 2006 в K-1 MAX World Grand Prix, Buakaw отново среща Andy Souwer на финала, но този път побеждава Souwer с нокаут със вихрушка от юмруци, по този начин спечелвайки K-1 MAX Grand Prix титла става първия човек печелил тази титла два пъти.
Тренировъчна програма Като повечето Муай Тай бойци, Buakaw Por Pramuk тренира много здраво. В залат Por. Pramuk , обширна и спкойна по природа заобградена от реката Bangpakong , Buakaw тренира 8 часа дневно, 6 дена в седмицата. Подробности от тренировката на Buakaw:
Сутрин 7.00 Загряване. 7.10 Бягане - 20 km. 8.10 Гимнастика 8.30 Бой със сянка (от 4 до 5 рунда) 9.00 Работа на чувал (от 4 до 5 рунда) 9.25 Работа на възглавница/стеничка (от 2 до 5 рунда) 9.50 Работа в клинч / Спаринг 10.15 Гимнастика 10.35 Упражнения (набирания в подхват,лицеви опори,коремни преси,лицеви опори на уред) 10.50 Бой със сянка (от 2 до 3 рунда), разтягане
Следобед 16.00 Загряване. 16.10 Бягане - 12 km. 16.30 Скачане на въже. 16.50 Бой със сянка (от 4 до 5 рунда) 17.25 Работа на чувал (4 to 5 rounds) 18.05 Работа на свъзглавница/стеничка (от 4 до 5 рунда) 18.35 Работа в клинч/ Спаринг 19.05 Гимнастика (като сутринта)Залата Por.
Pramuk Залата Por. Pramuk се намира на около 2 часа източно от Банкок, за 30 минути през Chachengsao.Минавайки през главната улица , по натам покрай воден път, залата е около реката Bangpakong, заобиколена от палмови дървета.Рингът е всъщност стои вътре в реката.Бойците бягат 20 километра от 7 сутринта и 12 километра 16:00 следобед в съседните околности, които са толкова необятни , че можеш да се заблудиш че се намираш в Амазон.През тяхното тичане , те чупят кокосви орехи за утоляване на жаждата и берат в орехите боровники oколо пътя или ловуват наоколо разделени на групи диви кучета, всичко това за веселба и отмора, но тяхното тичане е много интензивно oтколкото тичането в Банкок, като тук не трябва да се съобразяват с преминаващите коли и тълпите от хора.Тренировките в залата са до известна степен шаблонни.Може би единствената разлика е , че един рунд е 5 минути. Но залата Por. Pramuk се е посветила в квалифицирани тренировки на малък брой трениращи, така, че не се учудвайте ако видите много често трима треньора на петима бойци.Тренировката включва традиционно заякване катерене по бамбукови дървета, набирания и коремни преси под наклон.Бойците тренират сериозно през цялто време, като Mr. Pramuk Rochannatan ги държи под зоркото си око по време на тренировка. Нищо не съществува за тях тук освен тренировките, храната и спането.Залите в Банкок са заобградени от веселба и развлечения , но единственото развлечение може би е когато Mr. Pramuk Rochannatan ги заведе на някой селски фестивал от време на време.
Успехи в кариерата: Buakaw Por Pramuk отбелязва името си в много шампионски титли през своята 14 годишна кариера.•Omnoi Stadium Featherweight Champion •Muay Thai Authority of Thailand Featherweight Champion •Omnoi Stadium Lightweight Champion •Lumpinee Stadium Lightweight 2nd place •Toyota Muay Thai marathon tournament 140 lb. class winner •KOMA GP Lightweight Champion •K-1 WORLD MAX 2004 Champion •K-1 WORLD MAX 2005 Finalist •S1 Superwelterweight World Champion •WMC Midlleweight World Champion
Рамон Декер-Биография Рамон Декер е роден в Бреда, Холандия. Обича предизвикателството на борбата.Започва да изучава бойни изкуства за първи път на 12 год., когато учи джудо няколко месеца. После тренира за боксьор една година. След това Декерс започва да практикува муай тай под ръководството на Кор Хемърс. Първата си титла печели на 18 г. на Холандския национален шампионат, 15 ноември1987 г.
КАРИЕРА НачалотоРамон навлиза в бойните изкуства около 1986 г. Той посещава един салон в Бреда, където за първи път наблюдава тай-бокс. Започва да тренира там. Бъдещият доведен баща на Рамон е треньор в залата, а по-късно става и негов треньор. Рамон тренира около три месеца – майка му го води всеки ден и го взема след тренировка. Кор вижда, че Рамон има потенциал да стане добър боец. Тогава той е на 16 г. По това време Хемърс изгражда отбор и няма истински боеве. Преди първият муай тай бой на Рамон, Кор го обсъжда с него и с майка му. По време на тренировките, Кор става все по-близък с майката на Рамон и двамата накрая се женят.
Победи и загуби В първия си бой на 16 год. Рамон печели със зрелищен нокаут срещу добре сложен по-голям боксьор. Предстои му да спечели още много срещи с нокаут. Той тежи само около 55 кг., но някои от противниците му казват, че е много по-силен, отколкото изглежда. Докато той продължава да нокаутира хората, добива име в муай тай средите като “преуспяващия”.В началото на неговата кариера мениджър на Рамон е Кловис Депрец, мениджър на легендарния Ром Кеймън. Това обяснява защо Роб Кеймън е на предните места по време на много от мачовете на Рамон, включително и в прощалния му. Те често тренират заедно и стават добри приятели. Той и Рамон са наричани от мнозина в Тайланд “Двойния холандски дует”.Декер се изправя срещу някои от най-добрите бойци на Тайланд. Понякога печели, понякога губи. Загубите му се дължат на различни фактори. Особено в началото за Декер е било трудно да се бие по пълните тайландски правила. Методът на изчисляване е различен от този, с който е свикнал, така чу губи много от спорните точки. Той също губи, защото никога не отказва среща, дори когато опонентът му е много по-опитен или по-голям.Декер се изправя срещу всеки, по всяко време, дори ако се възстановява от контузии. И накрая в заключение, понякога тайландците са просто по-добри от него. Въпреки това тайландците все още изпитват огромно уважение към решимостта и способностите на Декерс.Някои от най-големите му победи включват: Richard Nam, Gilbert Ballantine, Nangpon, Cherry S. Wanich, Coban Lookchaomaesaitong (два пъти), Joel Cezar (два пъти), Sangtenoi "The Deadly Kisser", Joe Prestia, Decharwin, Pralomran, Hassan Kassrioui (два пъти), Marino de Florin.Някои от забележителните му загуби са срещу: Gilbert Ballantine (два пъти), Jomhod, Sakmongkol, Coban Lookchaomaesaitong (два пъти), Sangtienoi, Nangpon, Richard Nam, Orhono, Joe Prestia, Chanoy, Rayen Simson, Jerry Morris, Luiz Guilherme "GNOMO", André Mezentsef "GRINGO".
Прощалната среща На 18 март 2001, неделя, Рамон Декер изиграва прощалния си мач срещу Марино де Флорин в Ротердам. Легендарният отбор на Холандия “Златна слава” побеждава останалата част от света. В тази знаменателна среща той просто предопределя завършека. Боят преминава доминиран от Декер, който демонстрира агресията и стила, които са го задържали на върха толкова дълго.След края на срещата с нокаут в четвъртия рунд, Рамон се присъединява в центъра на арената към членовете на “Златна слава” за един вълнуващ финал. Ром Кеймън слиза до въжетата с факлата на Златната слава в ръка и я подава на Декер, който на свой ред я предава на всеки от екипа, докато един видео клип с неговите победи се прожектира на екраните – незабравими моменти в историята на холандския тай бокс и кикбокс.
Завръщането След оттеглянето си се занимава с тренирането на двата си отбора - Team Dekkers и Team Golden Glory. През 2005 обаче Декер зашеметява света. Макар че се е оттеглил, той се съгласява да сключи договор с К-1, където трябва да се бие по правилата на ММА срещу Генки Судо. Декер, който никога не се е състезавал по тези правила и приема боя само с неколкодневно предупреждение, губи безкомпромисно със събмишън (anckle lock).Само че мениджъра му Бас Буун също е организирал още поне един самостоятелен бой по стандартните правила на К-1. Декер се бие с американеца Дуейн Лудвиг в един супербой по време на К-1 Max 2005. Няколко дни преди срещата Декер е контузен тежко, като къса лигамент на рамото. Но Декер нямаше да е Декер, ако не продължеше да се бие. Цялата среща той удря само с лявата ръка, така че дори не може да приложи прословутите си боксови комбинации. Въпреки това Декер демонстрира, че все още има умения, като завършва всеки рунд с нокдаун и завършва срещата с непретенциозен point decision !Окончателното му оттегляне е със супербоя срещу Joerie Mes на К-1 Grand Prix 2006 в Холандия, на 31 май 2006. След като завършва с нокдаун втория рунд, Мес печели победата по точки. Веднага след боя Декер взима микрофона и обявява окончателното си оттегляне.История на срещите (частична)Rankisoen (15 ноември 1987) Kevin Morris (14 април 1988) Mungkordum Sitchang (12 февруари 1989) Namphon Nongkee Pahuyuth (18 февруари 1990) Issara Sakkreerin (27 ноември 1990) Boon Chai (18 декември 1990) Orono Por Muang-Ubol (1991) Saengtiennoi Sor. Rungrot 'Смъртоносната целувка' (22 март 1991) (3 септември 1991) Coban 'Трошача' Lookchaomaesithong (21 април 1991) (6 август 1991) (28 февруари 1992) Sakmongkol Sitthichok (26 ноември 1991) Joel Cezar (1991) Gilbert Ballantine (1992) Joe Prestia (1992) Chanoi (1993) Decharwin (1993) Taro Minato (2 юни 1995) Hector Pena (15 октомври 1995) Jomhod Kiatisak (1996) Fernando Caelos (16 март 1996) Gerald Mamedeus (1997) Raven Simson (1997) Richard Nam (27 февруари 1998) Hiroshi Yoshitaka (26 април 1998) Takayuki Kohiruimaki (25 декември 1999) Akeomi Nitta (1 ноември 2000) Marino Deflorin (18 март 2001) Duane 'Bang' Ludwig (20 юли 2005).ММА===През 2005 г. Декер е предизвикан да се бие в К-1 Hero’s по правилата на ММА. Той се среща с популярния японски боец Генки Судо, но губи с heel-hook събмишън в първия рунд.
