История на ИУАМА-Морихей Уешиба

О'СЕНСЕЙ е имал три основни насоки за да реализира своя идеал за истинското БУДО.
1. Създаването на АЙКИДО ХРАМ, който символизирал ПЪТЯ (AI – KI), и духа на АЙКИДО.
2. Създаване на външно ДОДЖО “пропито” с КИ на природата където идеалното БУДО може да бъде научено.
3. Да обедини селското стопанство с бойното изкуство. Той се е стремял да свърже подготовката на АЙКИДИСТА с обичта му към земята и към всичко това което тя ражда.
=======================================
История на ИУАМА

След бомбардировките на американците Морихей е бил силно физически и емоционално изтощен от кръвопролитието. По това време той се намирал в Токио. Желанието му да съхрани истинският път на Айки го кара да се откаже от положението си, възлагайки управлението на доджото си на своя син и се пренася да живее в една ферма в Иуама (1942 г.) на сто мили от Токио. По-късно той заявява, че внезапното му преместване в Иуама е станало благодарение на негов сън, в който вътрешен глас му казал: "Иди в провинцията, построй храм, посветен на великия дух на Айки и се приготви да бъдеш пътеводна светлина на нова Япония."


Морихей не се славел с привързаност към градския живот. Още през 1935 година той започва да закупува земя в Иуама, с надеждата някой ден да основе доджо в провинцията. По време на оставката му - 1942 г., собствеността му се увеличила на почти 17 акра, което било значителен размер за Япония. Тъй като в участъка нямало постройки, Уешиба закупил местен фермерски навес и го преустроил в проста дървена барака. Посетителите от Токио бивали изумени, когато виждали Морихей и съпругата му да живеят в такива спартански условия. Но Морихей бил много щастлив, че отново е в единство с животворната сила на природата.
През остатъка от военните години, Морихей бавно възстановявал здравето си и се съсредоточил върху построяването на храма Айки. В сравнение с хилядите великолепни храмове в Япония, малкия Айки джинджа изглеждал почти неугледен. Важността, смисъла на този храм, не бил в постройката сама по себе си, а в духа, който се съдържал в нея (постройката била само външната обвивка на една вътрешна същност, към която всеки, практикуващ айкидо, трябва да се стреми вътре, в собствения си "жив храм").
След завършването на войната, вече възстановен, Уешиба бил един от малкото японци, които гледали с оптимизъм на бъдещето "Не се безпокойте, от сега нататък ще се появи истинското Айкидо", окуражавал той обезверените си ученици.
Американските окупационни власти били забранили практикуването на всички бойни изкуства. На територията на собствеността в Иуама било построено успоредно с храма Айки, малко доджо и Морихей, добре скрит от погледа на централното управление в Токио, въпреки забраната тренирал заедно с някои от предишните си ученици и неколцина местни младежи (в това число и Морихиро Сайто). Това слага началото на прословутото "Дяволско доджо" в Иуама, отличаващо се с много изтощителни тренировки и дни запълнени с много земеделска работа.
Административните подробности и популяризирането на Айкидо, Морихей поверява на сина си Кишомару и главните си ученици, посвещавайки цялото си време на по-нататъшното развитие и усъвършенстване на пътя на Айки - пътя на хармонията. Ето какво казва самият той: "Чрез изолирането си в Иуама и оттеглянето си от световните дела, аз станах способен да достигна дълбокото чувство на единение с Вселената. Ставам всяка сутрин в четири, пречиствам се чрез "мисоги", обливания със студена вода, след това излизам навън да поздравя изгряващото слънце, покланям се в четирите посоки, моля се и медитирам пред храма Айки в продължение на час и половина."
Лекциите на Морихей са били добре дошла почивка, в сравнение с редовните, каращи костите да пращят тренировки.

-15 януари 1969 година - последната демонстрация на Морихей в Токио

-10 март 1969 година - последната тренировка, която Морихей е водил лично в Иуама

-11 март 1969 година - поставена диагноза - рак на черния дроб

Дори и на смъртния си одър, Морихей бил непобедим воин. Той ходел до тоалетната без чужда помощ, независимо от това колко е болен. Непосредствено преди смъртта му, четирима от учениците му се втурнали да му помагат, когато той се надигнал от леглото. Морихей само свил раменете и четиримата буквално излетели в градината. Веднъж той изчезнал и учениците му го намерили в доджото да обучава група деца "така трябва да се прави".
Когато учениците и приятелите на Морихей идват да кажат сбогом на своя учител и наставник, той им заявява: "Айкидо е за целия свят, а не за егоистични и разрушителни цели. Тренирайте непрекъснато за доброто на всички."

-На 26 април 1969 година, рано сутринта, на 86 години, Морихей Уешиба се "завръща към Извора"

Сайто Сенсей отбелязва: "Обикновено при смърт от рак на черния дроб лицето се свива от болка, но изражението на Морихей бе невероятно красиво и спокойно. Това бе лице на някакво божество."

сап4ето!