Стефан Караджа!
----------------------
Кой българин не се е възхищавал от товаголяма, хубаво, мъжествено име? Да си спомним - бяхме още невръстни деца, когато между другите литографски портрети в училищния коридор откривахме и неговия лик, поставен на видно място наред с големите възрожденци'и патриоти, отдали живота си за нашето освобождение...
Стефан Караджа - име на легенда, на безпределен патриотизъм и безброй дела за национално и политическо освобождение, име на беззаветна преданост и любов към род и родина, име достойно за подвиг и подражание, оставило неповторима диря в свещения завет на милата н скъпа България.
Стефан Караджа - дребен на ръст, но жилав и пъргав борец. Такъв го помнят добруджанските българи в неговите юношески и младежки години, така го знаят сега в Русе възпитаниците на средното спортно училище, носещо неговото име.Но има нещо сходно, свързано със старинния Русчук и името на революц юнера и бореца Стефан Караджа. По това време градът е отправна база към свърталищата на българските хъшове в Румъния, верен ориентир за далечните пътища към свещената и обетована земя на Дядо Иван. Но по капризите на съдбата,вместо да тръгне по тях, той става лобното място на този едва 28 годишен левент....
Легендарният български революционер и войвода Стефан Тодоров - Караджата е роден на 23 май 1840 г. в с. Ичме (сега СтеФан Караджово) Ямболски окръг. Тежкият и непосилен живот и това забутано село, населено предимно с приближени на султана правоверни спахии, принудило многочисленото семейство да търси по-сигурно препитание и то се отправило към далечна Добруджа в гр. Тулча.В този стар български град малкият Стефан постъпва в училището на даскал Енчо Кузманов, който като жерава разпалва у него борческия дух на омраза към поробителя.Стефан за разлика от другите си съученици, имал неугледен вид, но бич сприхав по характер, неуморим и буен е в училищните игри. Страстта му да се бори и надвива другарчетата си не му давала покои. Кой кьде срещне, веднага се хваща за него и докато противникът му се усети, че му се крои нещо,политнат към земята...- По-пъргав е от сърна, а е зъл като вълк - казвали с гордост по-възрастните. И към името Стефан прибавиш още един - Караджата.Колко борби е направил Стефан, нение известно, но е записан в историята един такъв случай, които говори за големите му възможности на алая.
На народните борби в град Тулча малкият Стефан се изправил срещу баш пехливанина Мехмед Ага . Също като Давид и Голиат! Незъглъхнали още турските тъпани, с които подканяла зрителите към големия гюреш, и борбата започнала. С неистови викове насърчавали турците своя именит сънародник към леката победа, но изведнъж врявата секнала - виждат го повален на зелената морава, с облещени очи п изкривено от злоба лице. А Стефан го възседнал като кон и размахвал ръце... За тази изключителна голяма победа му помогнали зоркото око, яките мишци и най-мече омразата!Това поражение на опитния турски борец от младия още неизвестен българин се понесло от уста на уста - за ужас и огорчение на поробителите и за радост и упование на поробените и беззащитни люде. Коварно отмъщение обаче очаквало бореца Стефан Караджа. Това го принудило да напусне дом и семейство и да се прехвърли в Браила, в Румъния. Оттук започва новият му житейски път на народен закрилник, революционер и войвода.
През 1862 г. Стефан Караджа се сражава в Първата българска легия на Раковски в защита на Белград. Това участие в легията било истинска школа за незавършилия още 22 години младеж. Там той успява да изучи военно изкуство и да разшири политическия си кръгозор.Но идва злополучната и паметна 1868 г. Легендарните български войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират въоръжена чета от 125 бунтовници. Четата преминава Дунав при град Свищов, за да повдигне българския народ на борба срещу вековния поробител. В тежки и епични боеве срещу превъзхождащия го враг четниците са разбити, а Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. На 31 юли 1868 г. в русенския затвор той почива от раните си. За да се сплаши непокорната рая, по нареждане на валията Митхад паша, Стефан Караджа увисва мъртъв на бесилото. След осем години черепът му е бил изровен и погребан от майката на българските революционери баба Тонка. Сега пластичният му образ се съхранява в музея "Баба Тонка" в Русе.
Не може да не изтъкнем, че в този безпримерен подвиг има нещо велико в живота на човека, на революционера Стефан Караджа. Примерът, който той остави на идните поколения, възвеличи неговото име.В памет на този бележит български революционер, символ на безупречно изпълнен синовен дълг към родината, всяка голина в големия крайдунавски град Русе се организира международен турнир по свободна борба за юноши. Чрез тези мемориални състезания символично се свързва неговото име - на. безстрашие и смелост, на безпределна вярност и любов към родината, със силата и волята на младото поколение неуморно да се труди за творческото съзиждане на днешната ни възродена, България.
сап4ето!!!!!!!!
----------------------
Кой българин не се е възхищавал от товаголяма, хубаво, мъжествено име? Да си спомним - бяхме още невръстни деца, когато между другите литографски портрети в училищния коридор откривахме и неговия лик, поставен на видно място наред с големите възрожденци'и патриоти, отдали живота си за нашето освобождение...
Стефан Караджа - име на легенда, на безпределен патриотизъм и безброй дела за национално и политическо освобождение, име на беззаветна преданост и любов към род и родина, име достойно за подвиг и подражание, оставило неповторима диря в свещения завет на милата н скъпа България.
Стефан Караджа - дребен на ръст, но жилав и пъргав борец. Такъв го помнят добруджанските българи в неговите юношески и младежки години, така го знаят сега в Русе възпитаниците на средното спортно училище, носещо неговото име.Но има нещо сходно, свързано със старинния Русчук и името на революц юнера и бореца Стефан Караджа. По това време градът е отправна база към свърталищата на българските хъшове в Румъния, верен ориентир за далечните пътища към свещената и обетована земя на Дядо Иван. Но по капризите на съдбата,вместо да тръгне по тях, той става лобното място на този едва 28 годишен левент....
Легендарният български революционер и войвода Стефан Тодоров - Караджата е роден на 23 май 1840 г. в с. Ичме (сега СтеФан Караджово) Ямболски окръг. Тежкият и непосилен живот и това забутано село, населено предимно с приближени на султана правоверни спахии, принудило многочисленото семейство да търси по-сигурно препитание и то се отправило към далечна Добруджа в гр. Тулча.В този стар български град малкият Стефан постъпва в училището на даскал Енчо Кузманов, който като жерава разпалва у него борческия дух на омраза към поробителя.Стефан за разлика от другите си съученици, имал неугледен вид, но бич сприхав по характер, неуморим и буен е в училищните игри. Страстта му да се бори и надвива другарчетата си не му давала покои. Кой кьде срещне, веднага се хваща за него и докато противникът му се усети, че му се крои нещо,политнат към земята...- По-пъргав е от сърна, а е зъл като вълк - казвали с гордост по-възрастните. И към името Стефан прибавиш още един - Караджата.Колко борби е направил Стефан, нение известно, но е записан в историята един такъв случай, които говори за големите му възможности на алая.
На народните борби в град Тулча малкият Стефан се изправил срещу баш пехливанина Мехмед Ага . Също като Давид и Голиат! Незъглъхнали още турските тъпани, с които подканяла зрителите към големия гюреш, и борбата започнала. С неистови викове насърчавали турците своя именит сънародник към леката победа, но изведнъж врявата секнала - виждат го повален на зелената морава, с облещени очи п изкривено от злоба лице. А Стефан го възседнал като кон и размахвал ръце... За тази изключителна голяма победа му помогнали зоркото око, яките мишци и най-мече омразата!Това поражение на опитния турски борец от младия още неизвестен българин се понесло от уста на уста - за ужас и огорчение на поробителите и за радост и упование на поробените и беззащитни люде. Коварно отмъщение обаче очаквало бореца Стефан Караджа. Това го принудило да напусне дом и семейство и да се прехвърли в Браила, в Румъния. Оттук започва новият му житейски път на народен закрилник, революционер и войвода.
През 1862 г. Стефан Караджа се сражава в Първата българска легия на Раковски в защита на Белград. Това участие в легията било истинска школа за незавършилия още 22 години младеж. Там той успява да изучи военно изкуство и да разшири политическия си кръгозор.Но идва злополучната и паметна 1868 г. Легендарните български войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират въоръжена чета от 125 бунтовници. Четата преминава Дунав при град Свищов, за да повдигне българския народ на борба срещу вековния поробител. В тежки и епични боеве срещу превъзхождащия го враг четниците са разбити, а Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. На 31 юли 1868 г. в русенския затвор той почива от раните си. За да се сплаши непокорната рая, по нареждане на валията Митхад паша, Стефан Караджа увисва мъртъв на бесилото. След осем години черепът му е бил изровен и погребан от майката на българските революционери баба Тонка. Сега пластичният му образ се съхранява в музея "Баба Тонка" в Русе.
Не може да не изтъкнем, че в този безпримерен подвиг има нещо велико в живота на човека, на революционера Стефан Караджа. Примерът, който той остави на идните поколения, възвеличи неговото име.В памет на този бележит български революционер, символ на безупречно изпълнен синовен дълг към родината, всяка голина в големия крайдунавски град Русе се организира международен турнир по свободна борба за юноши. Чрез тези мемориални състезания символично се свързва неговото име - на. безстрашие и смелост, на безпределна вярност и любов към родината, със силата и волята на младото поколение неуморно да се труди за творческото съзиждане на днешната ни възродена, България.
сап4ето!!!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар