САВАТ-История на Френския бокс

Било е време, когато наред със сирената, виното и Лувъра много европейци са отъждествявали Франция със Сават и Чуждестранния легион. Историята на двете френски военнокултури традиции се преплита по особено екзотичен и живописен начин.
С навлизането на огнестрелното оръжие културата на ръкопашния бой в Европа почти замира. Наистина фехтовката се практикува като военна дисциплина до началото на ХХ век, но на бойното поле тя се измества съвсем в периферията на битката. Тактиката на боя се променя радикално и хладното оръжие става все по-късо. Пиките и копията са заменени от щиковете на пушките. Някогашното славно рицарско melee е останало окончателно в миналото.
В края на XVI и началото на XVII век започва формирането на един много странен за Стария континент боен стил. Около появата на savate има доста теории. Една от тях гласи, че стилът е произлязъл от рицарското воинско изкуство и е формиран точно на базата на ръкопашната схватка след падането от коня, но тя не звучи особено достоверно. Според друга теория ­ системата от ритници е създадена от древно келтско забавление, състоящо се в размяната на тежки ритници в краката с голи стъпала или обути в стари обуща. Но все пак най-реалнa e теорията, че стилът се е появил в епохата на Великите географски открития. Според някои специалисти на Сават идеята за ритниците пренесли от Индокитай френските моряци. Поради този факт люлката на стила е Марсилия. Все пак Лаос, Виетнам и Тайланд са били дълго време колонии на Франция.
Сават е доста проста, но ефективна система, а от нея през XIX век е произлязъл френският бокс. За негови родоначалници се считат Шарл Лекур и Жозеф Пиер Шарлемон.

Лекур е бил посветен в класическата техника с крака на стария стил. Сават практикувал много мощни ритници в тялото и главата от всякаква дистанция. Тяхното разнообразие е било огромно, но техниките с ръце не са били юмручни, а с отворена длан. След един загубен двубой срещу боксьор от Острова, практикуващ класически английски бокс, Лекур преосмисля системата на Сават. Той въвежда в нея ударите с ръце от класическия бокс, но запазва атрактивните и ефективни ритници.

Впоследствие създава и кодекса на честта. Допреди Великата френска революция Сават се е практикувал най-вече от ниските социални слоеве на Марсилия, но след намесата на Лекур стилът се превръща в задължителен за всеки френски благородник. Избивайки своята интелигенция, французите паралелно създават нова, но по-жилава и борбена. Доскорошното “Марсилско забавление” вече е задължително овладявано до съвършенство от всеки благородник.

През 60-те години на XIX век Шарлемон служи в Алжир и изучава Сават в редовната армия. По-късно се връща в Париж и открива собствена школа. Практикувайки системата на Лекур, Жозеф предприема пътешествие из Европа и се бие с воини, владеещи разнородни стилове ­ от бокс през фехтовка до борба. И остава непобеден. С него започва златната епоха на френския бокс, а тя се реализира паралелно с тази на Чуждестранния легион.

Едва ли има другo армейско формирование, дало тласък в творчеството на толкова много хора на изкуството и превърнало се посредством техния труд в една от най-романтичните легенди на нашето време. Френският Чуждестранен легион оказва огромно влияние в кинематографската култура на Европа и Америка. От ранната драма “Синият ангел” със забележителната Марлене Дитрих, комичните приключения на Лаурел и Харди и патриотичните филми на големия Белмондо, до завладяващите екшъни на Жан-Клод ван Дам ­ стотици са филмите, повлияни от обвития в екзотика и тайнственност легион. Но значението на славния отряд съвсем не е само в сферата на изкуството. Най-патриотичният за Франция парад ­ този на 14 юли по Шан'з Елизе ­ винаги завършва с карето на “белите барети”. Те единствени не се разделят на две пред Триумфалната арка, както го правят останалите военни части. Заобикалят я само от едната є страна, защото легионът никога не се дели!
Позовавайки се на официалната история, можем да приемем, че Чуждестранният легион е създаден на 9 март 1831 г. с декрет на крал Луи-Филип, но всъщност неговият първообраз е Легионът на доброволците, създаден непосредствено след революцията по идея на немския революционер якобинец Анархазис Клотц от германски, полски, италиански и въобще интернационални емигранти. Те са дошли да се сражават за крехката демокрация на френската република, но ако тези хора са били политемигранти и доброволци идеалисти, то техните наследници съвсем набързо си спечелват зловещото прозвище “кучетата на войната”.

Славата на легиона се разнася с всяка спечелена битка. Първата по-значителна победа е през 1836 г. срещу войските на непокорния алжирски емир Абд ел Кадер. През 1854 г. те вече са гръбнакът на френската армия в Кримската война срещу Русия.

Може би най-паметната битка на легионерите е в Камерон, Мексико, по време на френската окупация на страната. Там няколко хиляди мексикански войници обкръжават 65 легионери, командвани от едноръкия капитан Дени. В течение на цял ден те се отбраняват, убивайки към 600 души. Накрая, останали само петима, те не се предават, а тръгват в самоубийствена щикова атака. Намерената след сражението дървена ръка на капитана е един от най-ценните експонати в музея на легиона. Ето как се ражда легендата, че легионът никога не се предава. След време тя е развенчана, но въпреки това и днес битува като мит.

Истинска популярност Сават добива във фенския Чуждестранен легион, макар че след тридесетте години на деветнадесети век се практикува повсеместно в армията. Странна и на пръв поглед необяснима е зависимостта между тях ­ когато Сават е силен, силен е и легионът. Но всеки факт следва своята логика. През XIX и началото на XX век “кучетата на войната” са навярно най-добре подготвената военна част в света. Разбира се, някои скептици отдават техните успехи на други причини. Считат, че са били сбирщина отчаяни хора, нямащи какво да губят, но истината е малко по-различна. През първата половин година легионерите почти не са сядали, постоянно са били на крак и със съвсем малко време за сън ­ практика, запазена и до днес. Издържат само най-силните. В подготовката им наред с тактиката, стратегията и стрелбите е била заложена и фехтовката, неразривно свързана със Сават. Тъй като той преди всичко е ритници, не губи от ефективността си, когато в ръкопаша боецът държи в ръце сабя или пушка с щик. Напротив, Сават е бил голямо преимущество за легионерите. Шарлемон и Лекур съхраняват богатия арсенал от хладни оръжия като шпаги, чадъри, палки, ножове и дори столове, които са неразделна част от Сават. Не трябва да се забравя, че в началото с тази система са си служели предимно бродяги, които често са разрешавали възникващите спорове чрез кръчмарски боеве. Всички прийоми на стила били възприети в армията. Дори и тези на боя със стол.
През 1871 г. за първи път е нарушено основното правило ­ легионът да не се използва на територията на страната. Уплашени от размаха на Парижката комуна, властимащите изваждат срещу гражданите своя колониален меч. В този момент Шарлемон, които взема активно участие в Комуната, се изправя срещу част от хората, които доскоро са били негови ученици. След разбиването на Комуната той емигрира в Белгия, където остава до повсеместната амнистия за всички комунари от 1879. Връщайки се в Париж, открива “Академия по Френски бокс”. А през 1899 финализира спора с английския бокс, като надиграва в шест рунда шампиона на кралството Джери Дрисклъм.
С настъпването на ХХ век, до началото на Европейската война ­ позициите на легиона, Сават и на Франция като цяло са силни. През Първата световна война обаче страната претърпява големи човешки загуби, в това число и много боксьори. Други оцеляват, но остават инвалиди завинаги. Световните войни на отминалото столетие и най-вече Втората почти заличили Сават и легиона.

След 1945 г. легионът е възстановен и се попълва главно от германци. Но в този момент неговата сила вече не е същата. През 60-те години претърпява голямо поражение във Виетнам, от което трудно се отърсва.

През 1965-а Пиер Барузи възстановява поне отчасти организацията на стила. Той е от хората, които съхраняват традицията по време на немската окупация. Пряк ученик е на Шарлемон и негов наследник. Поставя ново начало в развитието на френския бокс.
Днес Легионът и Сават вече нямат толкова много общо, както в XIX век, но продължават да съществуват със завиден успех. Легионерите вземат участие в повечето операции на НАТО и ООН и продължават да са елитът на френските командоси. Сават е повече спорт, но вече се практикува из цяла Европа. В настоящия момент силно се популяризира и в САЩ. Разбира се, някои подразделения на френските полицейски специални части го практикуват ежедневно и като боен стил. При това не по патриотични причини, а поради неговата ефикасност