*УПРАЖНЯВАНЕТО НА ОСНОВНА ТЕХНИКА: РАЗВИВАНЕ НА ВЪТРЕШНА НАГЛАСА И ПРОНИЦАТЕЛНОСТ
=============================
Когато по време урок показвам някоя техника, а след това наблюдавам изпълнението на учениците, в повечето случаи движенията им напълно се различават от показаните. Те не виждат тънката, но съществена разлика между това, което вече знаят, и това, което им се показва в момента. Да се научиш да виждаш ясно и точно не е толкова лесно, колкото изглежда. Предубежденията на ученика могат да ограничат начина му на възприятие дори на чисто физическо ниво. Ако хората изпитват трудности само докато гледат това, което става пред очите им, представете си колко по-трудно ще им бъде да схванат много по-тънките и неуловими движения, които ни подсказват предстоящото физическо действие. Първата задача за един начинаещ ученик по айкидо е да се научи да вижда – да отвори съзнанието си за това, което виждат очите, да отвори духа си за по-дълбокия смисъл на техниката.
Вярвам, че упражняването в изкуството на възприятието помага успешно да се справим с основните техники. Вие трябва да се стремите да развивате не само способността ясно да виждате физическото движение, но също и своята умствена и духовна проницателност. Вие трябва да се опитвате да развивате интуитивното си чувство, за да видите намерението и смисъла на показваната техника, да проникнете в нейните умствени и духовни стойности. Не мога да не подчертая колко е важно да следвате точно наставленията на своя учител.
Това, което сте видели, трябва да усъвършенствате чрез много повторения. Повторението е велик учител и ще ви посочи грешките. Например, ако упражнявате субури, или многократни удари с меча, не е задължително добре да си служите с меча, за да го направите само пет пъти. Но да изпълните лошо хиляда удара е невъзможно; тялото ви ще се умори много, преди да успеете да ги завършите. В същото време, ако твърдо сте решили да направите хиляда удара наведнъж, накрая ще откриете правилния и ефикасен метод да си служите с меча, тъй като единствения начин да завършите толкова много повторения, е да изпълнявате правилно движението. Бързината, с която схващате техниките, ще нарасне, само ако се упражнявате. Учителят не може да отговори на въпросите, които тялото ви задава чрез вашия ум. За да научите айкидо, вие трябва да изпълнявате показаните ви движения отново и отново, докато собственото ви тяло не открие естествената мъдрост на движението и не ви позволи да попиете знанията, предложени от вашия инструктор.
Целта на практикуването на айкидо не е натрупване на педантични знания и технически умения. Вие трябва да се стремите да усъвършенствате характера си и да издигнете съзнанието си на по-високо ниво. Изучаването на айкидо не може да бъде егоистичен акт. Трябва да развиете чувствителност и загриженост към останалите в ежедневните си взаимоотношения, както по време на тренировка, така и в живота. Подобен начин на мислене трябва да съпътства развитието на техниката ви. Ако не се интересувате как влияят действията ви върху мисълта и тялото на партньора, никога няма да достигнете до истинското значение на практиката, камо ли до резултатна техника. Ето защо е толкова важно никога да не работите по начин, по който бихте причинили болка или нараняване на партньорите си. Това е морална отговорност. Причинената травма може да попречи на човек да изкарва прехраната си. Представете си например какви последици ще има за хирурга едно счупване на пръстите.
За да усетим потребностите на другите, трябва не само да се осланяме на познатите ни пет сетива, но също на шестото и на седмото чувство. Шестото чувство бихме могли да наречем интуиция. Това е възможността да виждаме зад маската на собственото си лице и да улавяме и най-слабите сигнали извън сферата на физическите сетива. Шестото чувство позволява да съзрем намерението, да видим зараждащото се движение още преди тялото да се е задействало. То позволява да усетим чувствата на другите.
Седмото чувство е по-трудно да се обясни и развие. В превод може да се нарече “Божествено вдъхновение”, но и това определение е неточно. Това, което имам предвид, когато говоря за седмото чувство, е умението ни да усетим как всяко действие отразява същностни модели, които резонират из цялата природа. Например разширяването и свиването са естествени функции, които управляват процеса на дишането, но в същото време те са и принципите, които управляват създаването и разрушаването на галактиките. В айкидо свиването и разширяването на тялото съставляват голяма част от движението и определят ефективността на техниката. Седмото чувство е мъдрост, която ни позволява да видим проявлението на главните закони на природата във всичко наоколо.
Седмото чувство е това чувство, което ви позволява да заличите границите между себе си и вашите ближни, да знаете, че ако нараните другия, наранявате себе си, да почувствате чуждата болка като ваша собствена – да усещате света като едно цяло, а не като сбор от индивидуални враждуващи елементи. Замислете се как слушате музика. Вие не я чувате тон по тон. Вие чувате цялата мелодия и едновременно с това осъзнавате красотата й. Седмото чувство е способността да чуете музиката на Вселената като едно цяло, да чуете как тонът, който вие ще изсвирите, звучи в цялата песен. Упражняването на айкидо трябва да съедини тялото и духа ни с Пътя на природата.
Развиването на седмото чувство помага да установим ползотворни взаимоотношения с партньорите в тренировките. Партньорите, с които работим притежават разнороден опит. Те са различни по възраст, професия и темперамент. Няма двама с еднаква физика, еднакъв характер или едно и също мислене. Звучи елементарно, но често го забравяме. Важно е при всеки партньор да можем да отчитаме различните му преимущества и недостатъци.
Работата върху татами не е реална битка, а нарочно създадена ситуация, която ни дава възможност да се усъвършенстваме както физически, така и духовно. Партньорът не ни е враг. Партньорите си дават шанса един на друг да посрещнат една предполагаема атака и да разрешат свързаните с нея проблеми. Атаката на уке трябва да е истинска и добронамерена. На свой ред наге никога не трябва да причинява контузия или да показва неуважение към уке, който на практика се е оставил в ръцете му. Да се ядосвате на партньора си, да се оставите на емоциите или да се опитате тенденциозно да го нараните, не е просто нарушение на етикета. Това е пагубно не само за партньора, но и за вас, както и много глупаво. Като инструктор съм виждал много хора да похабяват своя потенциал и способности заради самолюбието и неспособността обективно да оценяват партньорите си. Те не желаеха да се съобразяват с физическите ограничения на партньорите си и пренебрегваха необятните възможности отвъд тези ограничения. С течение на годините физическото развитие може да се преустанови, но духовното развитие не трябва да никога прекъсва. Онези, които не успеят да разберат това, ще изгубят своята посока в живота и своя път в айкидо. За съжаление съм видял да се провалят много такива хора, дори в доста напреднал стадий на обучение.
Не трябва да се поддавате на гнева, омразата, комплекса за малоценност, арогантността, или други негативни чувства нито по време на тренировка, нито в живота. Превърнете се в кристално огледало, което отразява живота. Егоизмът и самонадеяността ще замъглят това огледало. Вие трябва да запазите скромността и отзивчивостта си и да помните, че целта на заниманията ви е да станете по-добър и да извисите съзнанието си, а не да се състезавате или да се сравнявате с другите. Ако работите с неприятни вътрешни усещания и негативни вълнения, това ще помрачи вътрешното ви виждане и ще ви попречи ясно да отразявате какво става наоколо. Вие ще изгубите шестото си чувство, това интуитивно чувство, което се оказва жизнено важно при предугаждане ходовете на партньорите. Ще изгубите и седмото чувство на връзката между структурата и целта на тренировките и структурата на природата. Всяко нещо следва пътя на природата и айкидо не прави изключение. Ако на тренировките ви по айкидо се отделите от този път, няма да може да задържите градивната енергия, която ви позволява да напредвате.
Разбира се, ние трябва да сме силни, но физическата, умствената и духовната сила трябва да се развиват заедно. Айкидо е пътят на равновесието. Човек със силно тяло и болно или престъпно съзнание е заплаха за обществото. На човек със здрав дух, но крехко здраве, ще му бъде трудно да се справя с проблемите на действителността. В продължителния и труден тренировъчен процес ние трябва да се стремим да постигнем равновесие между тялото и ума, както и равновесие вътре в нашите тела и умове. Емоционалната стабилност, физическото равновесие и душевното спокойствие – това са целите, към които са насочени тренировките ни.
Следването на тези цели ни помага да приемаме спокойно промените и обратите в икономическия и материалния свят. Истинското щастие се намира отвъд пределите на световната бъркотия. Ние сме свързани със законите на природата и на Бог, но в закона за естествения подбор е залегнал принципа на еволюцията и приспособяването към въздействието на обкръжението ни. Характерен белег у човека е невероятната му способност да се адаптира. Пълното и искрено приспособяване към законите на Вселената и приемането им ни разграничава и издига над животинското съперничество. Ключът, който ни освобождава от неговите окови, е заложен в принципа на еволюцията.
Подобно на еволюцията, изучаването на айкидо е дълъг, бавен, последователен процес. Точно както алпинистът се изкачва стъпка по стъпка към върха на планината, така и вие трябва да напредвате в тренировките си всеки път по малко. Трябва съвестно да анализирате всяка стъпка, която ви води напред. Когато алпинистът прави поредната си крачка, той проверява дали точката на опората ще издържи, преди да предприеме следващата стъпка нагоре. Не позволявайте на временните пречки и неуспехи да ви разколебаят. Айкидо е прогрес, израстване и промяна, и грешките са неизбежни. Вие никога няма да достигнете до положение, когато ще може да кажете, че обучението ви е завършило, че сте “научили “ айкидо. Точно както уроците на живота продължават до самия му край, така и обучението ни ще продължава, докато практикуваме. За обучението са нужни търпение и усилена работа.
Накрая бих искал да предложа на вашето внимание следните извадки от книгата на Морихей Уешиба О Сенсей – “Будо”, написана през 1938 г. Това са правила, написани специално за тези, които за първи път влизат в доджо.
ПРАВИЛА НА ПРАКТИКУВАНЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРАТ И ДА СЕ СПАЗВАТ СЪВЕСТНО
=============================
1.
*Първоначалната цел на будо е била да се убие човек с един-единствен удар. По тази причина, когато практикувате, трябва безусловно да се подчинявате на учителя си и никога да не влизате в съревнование.
2.
*Първоначалното будо е учение, чрез което индивидът се свързва с цялото. Следователно по време на тренировките вие трябва изцяло да усещате това, което ви заобикаля. Трябва постоянно да поддържате това усещане и да работите с разумна доза напрежение.
3.
* Винаги трябва да се упражнявате с чувство на радост.
4.
*Учителят може да ви даде само обща представа, да ви намекне тук или там, за да ви насочи. Ще усвоите приложното използване на техниката само ако се упражняване постоянно. Научете се да разбирате с тялото си. Не се опитвайте напразно да запомните безчет техники, а изучавайте техниките една по една, докато станат част от вас.
5.
*Тренировката трябва да започне с подходяща загрявка. Това ще укрепне тялото и ще го предпази от прекомерно натоварване. Първите десетина минути от заниманията трябва да бъдат по-леки от останалата част. Дори при старшите ученици не трябва да има травми. Помнете, че практикуването трябва да ви носи радост. Вие трябва да разберете истинската цел, заради която тренирате.
6.
*Истинското будо е трениране в духа на хармонията. Неговата цел е да създава истински хора, които ще се стремят към по-добър свят. Техниките са тайни учения и показват тайния принцип на будо. Те не трябва да се разкриват безразборно, особено на онези, които биха злоупотребили с тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар