Joseph Louis Barrow (13 Май, 1914 – 13 Април, 1981), по известен в свтеа на бокса като Joe Louis наричан още The Brown Bomber, е от LaFayette, Alabama и е признат за един от най-великите шампиони по бокс тежка категория за всички времена. Той държал титлата повече от 11 години и направил рекорд за 25 успешни защити на титлата за тежка категория. Общо 26 двубоя за шампионската титла в тежка категория, рекорд който още не е подобрен. В размирни времена, точно преди Втората Световна война, той станал популярен и национален герой на Америка, заедно с Jesse Owens, както за бяла така и за черна Америка.Прeз 2003, Ring Magazine обявили Joe Louis за No. 1 в класацията 100те най-велики бойци на всички времена. През 2005, Louis бил обявен за най-великият боксьор в тежка категория за всички времена от интернационалната бокс рисърч организация.
Ранен живот и кариера
Joe Louis Barrow е роден в Lafayette, Alabama. Като малко дете се мести в Michigan. Той е син на Barry Barrow, изполичар, и Billy Reese, домакиня. Баща му бил настанен в приют, когато Louis бил само на две години, и починал там две години по късно. Майка му се оженила повторно когато Joe бил на седем и семейството се преместило в Detroit през 1924. През тинейджърските си години работел за компания за лед; по късно казва че носенето на тежките блокове от лед му помогнало да заздрави горната част от тялото и ръцете си. По това време за първи път проявил интерес към бокса. Използвал парите които майка му му давала за уроци по виолина, за да си плати за шкафче в местен център за игри. Майка му не била много доволна от това, но го окуражавала да даде всичко от себе си.Първоначално,треньорът на Joe искал той да се бие само с други афроамерикански играчи. Обаче, Joe решил да игнорира това желание и се бил и с бели боксьори.Louis имал успешна и доходоносна аматьорска кариера, която той прекратил когато спечелил титлата Golden Gloves в Michigan. Станал професионалист през 1934, дебютът му бил на 4 Юли същата година, нокаутирал Jack Kracken в първия рунд в Chicago, Illinois. Спечелил 12 мача същата година, всички в Chicago, 10 с нокаут. Между неговите опоненти през 1934 били Art Sykes и Stanley Poreda.Тренъор на Joe Louis бил Jack Blackburn.
Господство
През 1935, Louis се бил 13 пъти, и създал невероятна сензация. Нокаутирал първия си световен шампион, тогавашния световен шампион в тежка категория Primo Carnera, в шест рунда. Louis след това нокаутирал някогашния световен шампион в тежка категория с желязна бардичка Max Baer в 4 рунда. Преди да загуби от Louis, на Baer му бил правил нокдаун само Frankie Campbell веднъж. Louis също така нокаутирал Paolino Uzcudun, на когото никога не му били правили нокдаун или нокаут преди Louis да го нокаутира.В следващия си мач, се срещнал с бивш световен шампион в тежка категория Max Schmeling. Въпреки че не го смятал за заплаха, германеца бил изучил предварително стила на Louis, и вярвал че е намерил слабостта му. Изучил навика на Louis да пуска лявата си ръка ниско долу след удар, Schmeling поднесъл на Louis първата му загуба като го нокаутирал в 12ия рунд в New York.Louis, въпреки загубата, бил награден с опит за титла срещу шампиона James J. Braddock след преговорите с Madison Square Gardens номер 1 претендента Schmeling, който се отпаднал. Braddock, искал да се оттегли след голяма печалба, бил му обещан по-доходоносен мач с Brown Bomber след като Louis набирал скорост нокаутирайки бившия шампион Jack Sharkey. Schmeling (и нацисткото правителство) били бесни, и настоявали победа срещу високо оценения Sharkey не била равносилна на поражението на Louis от Schmeling, което било сметнато за елиминатор на титлата. Въпросът бил уреден в съдът, и Madison Square Garden и Schmeling загубили. Мачът се състоял в Chicago, и шампионът в тежка категория Braddocks щял да изтегли своя късмет. Въпреки нокдаун в първия рунд, Louis победил решителния 'Cinderella Man' с нокаут в рунд 8. Joe Louis бил световен шампион в тежка категория.
По време на втората световна война
От декември 1940 до март 1942, когато неговата кариера била прекъсната от втората световна война, Louis защитил своята титла десет пъти, честота която не била постигана от друг световен шампион от ерата на bareknuckle. Неговите почти ежемесечни мачове срещу всеки който дръзнел да го предизвика и неговите убедителни победи, спечелили името на групата от негови опоненти "некадърниците на месеца."Като цяло, Louis направил 25 защити на титлата си от 1937 до 1949. бил световен шампион за 11 години и 10 месеца. Louis направил рекорди по различни разделения, по брой на защити и дълготраене като шампион без прекъсване, и двата още не са подобрени. Неговият най забележителен рекорд е че нокаутирал 23 опонента за 27 мача за титлата.Други забележителни защити които Louis
постигнал:
•Неговият мач срещу шампиона в средно тежка категория John Henry Lewis, нокаутирайки го в първия рунд.
•Неговият мач с Two Ton Tony Galento, който направил нокдаун на Louis в третия рунд с ляв удар отстрани със свит лакът. След като хвърлил як бой на Galento, Louis го нокаутирал в четвъртия рунд.
•Двата му мача с чилиеца Arturo Godoy. В първият мач Louis спечелил по решение, след това Louis спечелил втория с нокаут в 8мия рунд.
•Неговият мач с шампиона средно тежка категория Billy Conn, първият от които ще бъде запомнен като един от най великите двубои в историята на тежка категория. Conn, по дребен от Louis, казал че планирал да "удря и бяга," довел до известния отговор на Louis, "може да бяга но не може да се скрие." След 12 рунда, Conn водел по точки, но бил нокаутиран от Louis в 13тия рунд. В повторния мач, който се провел след като двамата бойци се завърнали от втората световна война, Louis спечелил с нокаут в 8мия рунд. Louis се оттеглил след два мача с Jersey Joe Walcott. В първият мач, Walcott отбелязал два нокдауна срещу Louis но загубил след оспорвано решение. Във вторият мач, Walcott отново направил нокдаун на Louis, но отново Louis спечелил след като нокаутирал Walcott в 11ия рунд. Очевидно вече не бил боеца които бил някога, Louis мъдро решил да се оттегли.Louis служил в армията от 1942 до 1945 и прекарал този период пътувайки из Европа, заедно с останалите войници и боксирайки се на прояви организирани там – и парите с които бил награден по време на тези двубои дарил на американското правителство за да покаже своята подкрепа и вярванията си свързани с американското участие във войната. По това време той станал официален говорител на армията. След като се завърнал за да защити титлата си през 1946, Louis изглеждал някак си по бавен в боя, и неговите най-добри години очевидно били зад гърба му. На 1 Март, 1949 Louis обявил оттеглянето си от бокса.
1950-те
През 1950, бил обезпокоен от I.R.S. (било репортнато че IRS взели не само $600 които неговата майка му оставила след смъртта си но и парите за попечителство на децата му), обявил че се завръща и загубил след решение в 15 рунд от световния шампион Ezzard Charles, който бил спечелил свободната титла след оттеглянето на Louis. С наднормено тегло и много по-бавен, отколкото когато бил във върхова форма, Louis продължил да се боксира, но на ниво много по-ниско от това по време на шампионските му дни. През 1951, Louis загубил след нокаут в осмия рунд от бъдещия световен шампион в тежка категория, Rocky Marciano. Оттеглил се след 69 победи и 3 загуби, 55 от победите с нокаут.Louis станал професионален боец през 1956. Поради травмите нанесени му по време на мачове, Louis се оттеглил през 1957.
Оттегляне
Няколко години след неговото оттегляне, филм за живота му, The Joe Louis Story, бил заснет в Hollywood. Ролята на Joe Louis се изпълнявала от боеца Coley Wallace. Louis останал популярна знаменитост в годините на неговия залез. Заради нарастващата бедност на Louis поради високите данъци и такси, стария негов приятел от армията Ash Resnick го назначил на работа, да посреща туристи в Caesar's Palace, хотел в Las Vegas, където Ash бил управител, само и само Louis да може да свързва двата края.Здравето на Louis започнало да се влошава, направили му две операции, за тях платил дългогодишния му приятел Frank Sinatra. Sinatra завел Louis до Houston за да може Michael DeBakey да го оперира. По-късно Louis преживял удар и година по-късно сърцето му най-накрая го предало.Joe Louis умира от сърдечен удар през 1981. Погребан е в националното гробище Arlington, в Arlington, Virginia с пълни военни почести. Според слуховете погребението му било платено от негов бивш съперник Max Schmeling, но скорошни биографии (на Schmeling и на Louis) отричат този факт. Неговият живот и неговите постижения накарали известния спортен журналист от New York Jimmy Cannon да напише "Joe Louis е гордост за неговата раса – човешката раса."
Филмография
•The Phynx, 1970
•The Fight Never Ends, 1949 •Johnny at the Fair, 1947
•Joe Palooka, Champ, 1946
•This Is the Army, 1943 •Spirit of Youth, 1938
•Max Schmeling siegt über Joe Louis, 1936
Възпоменание
Louis е награден посмъртно с Congressional Gold Medal през 1982!Louis бил награден с Congressional Gold Medal, най-високата награда давана от американския законодателен клон, през 1982. конгресът заявили че "той направил толкова много за да повдигне духа на американските граждани по по време на едно от най-критичните периоди в американската история и с годините бил станал символ на силата на нацията." Има спортен комплекс на негово име в Detroit, който се казва Joe Louis Arena, където Detroit Red Wings играят техните NHL игри. Бил направен и мемориал на Louis в Detroit (на Jefferson Avenue & Woodward) на 16 Октомври, 1986. Скулптурата, изградена със средства на Time, Inc. и направена от Robert Graham, е 24-фута висока ръка със сгънат юмрук окачена на 24-футова рамка на пирамида. Представя силата на ударите му на и извън ринга. Joe Louis е погребан в националното гробище Arlington във Virginia.Улица близо до Madison Square garden е кръстена на Joe Louis.Louis е дарил повече от 100 хиляди долара за благотворителност. Днес това е еквивалент на милион долара. Когато Louis се присъединил към армията лихвите на данъците се увеличили. Louis до края на живота си изплащал дългове на правителството.
Интересни факти
•По време на промоционална обиколка през 1944 в Liverpool, England, Louis (като публична реклама) всъщност подписал за играч на Liverpool Football Club. Официалните записи на клуба още го имат и за това може да се каже че официално е бил играч на Liverpool.
•Louis притежава две от най-известните боксови реплики: "може да бяга но не може да се скрие" и, "всеки има право докато не бъде ударен."
•Joe Louis бил предизвикан но не приел мач за сбогуване срещу Helio Gracie през 1950.
•На 17 Юни, 1951 се бил с Lee Savold на първият професионален двубой за награда излъчван по салоните и телевизията. Нокаутирал Savold за 2 минути и 29 секунди в шестия рунд.
•Louis бил звездата на филма от 1938, "Spirit of Youth." Филма бил с измислена образувателна цел представяйки Louis като ново изгряващ боксьор на име Joe Thomas. Същият филм бил показан публично през септември 2006 Mid atlantic nostalgia convention в Aberdeen, Maryland.
С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!!
сап4ето!!!!!
Ранен живот и кариера
Joe Louis Barrow е роден в Lafayette, Alabama. Като малко дете се мести в Michigan. Той е син на Barry Barrow, изполичар, и Billy Reese, домакиня. Баща му бил настанен в приют, когато Louis бил само на две години, и починал там две години по късно. Майка му се оженила повторно когато Joe бил на седем и семейството се преместило в Detroit през 1924. През тинейджърските си години работел за компания за лед; по късно казва че носенето на тежките блокове от лед му помогнало да заздрави горната част от тялото и ръцете си. По това време за първи път проявил интерес към бокса. Използвал парите които майка му му давала за уроци по виолина, за да си плати за шкафче в местен център за игри. Майка му не била много доволна от това, но го окуражавала да даде всичко от себе си.Първоначално,треньорът на Joe искал той да се бие само с други афроамерикански играчи. Обаче, Joe решил да игнорира това желание и се бил и с бели боксьори.Louis имал успешна и доходоносна аматьорска кариера, която той прекратил когато спечелил титлата Golden Gloves в Michigan. Станал професионалист през 1934, дебютът му бил на 4 Юли същата година, нокаутирал Jack Kracken в първия рунд в Chicago, Illinois. Спечелил 12 мача същата година, всички в Chicago, 10 с нокаут. Между неговите опоненти през 1934 били Art Sykes и Stanley Poreda.Тренъор на Joe Louis бил Jack Blackburn.
Господство
През 1935, Louis се бил 13 пъти, и създал невероятна сензация. Нокаутирал първия си световен шампион, тогавашния световен шампион в тежка категория Primo Carnera, в шест рунда. Louis след това нокаутирал някогашния световен шампион в тежка категория с желязна бардичка Max Baer в 4 рунда. Преди да загуби от Louis, на Baer му бил правил нокдаун само Frankie Campbell веднъж. Louis също така нокаутирал Paolino Uzcudun, на когото никога не му били правили нокдаун или нокаут преди Louis да го нокаутира.В следващия си мач, се срещнал с бивш световен шампион в тежка категория Max Schmeling. Въпреки че не го смятал за заплаха, германеца бил изучил предварително стила на Louis, и вярвал че е намерил слабостта му. Изучил навика на Louis да пуска лявата си ръка ниско долу след удар, Schmeling поднесъл на Louis първата му загуба като го нокаутирал в 12ия рунд в New York.Louis, въпреки загубата, бил награден с опит за титла срещу шампиона James J. Braddock след преговорите с Madison Square Gardens номер 1 претендента Schmeling, който се отпаднал. Braddock, искал да се оттегли след голяма печалба, бил му обещан по-доходоносен мач с Brown Bomber след като Louis набирал скорост нокаутирайки бившия шампион Jack Sharkey. Schmeling (и нацисткото правителство) били бесни, и настоявали победа срещу високо оценения Sharkey не била равносилна на поражението на Louis от Schmeling, което било сметнато за елиминатор на титлата. Въпросът бил уреден в съдът, и Madison Square Garden и Schmeling загубили. Мачът се състоял в Chicago, и шампионът в тежка категория Braddocks щял да изтегли своя късмет. Въпреки нокдаун в първия рунд, Louis победил решителния 'Cinderella Man' с нокаут в рунд 8. Joe Louis бил световен шампион в тежка категория.
По време на втората световна война
От декември 1940 до март 1942, когато неговата кариера била прекъсната от втората световна война, Louis защитил своята титла десет пъти, честота която не била постигана от друг световен шампион от ерата на bareknuckle. Неговите почти ежемесечни мачове срещу всеки който дръзнел да го предизвика и неговите убедителни победи, спечелили името на групата от негови опоненти "некадърниците на месеца."Като цяло, Louis направил 25 защити на титлата си от 1937 до 1949. бил световен шампион за 11 години и 10 месеца. Louis направил рекорди по различни разделения, по брой на защити и дълготраене като шампион без прекъсване, и двата още не са подобрени. Неговият най забележителен рекорд е че нокаутирал 23 опонента за 27 мача за титлата.Други забележителни защити които Louis
постигнал:
•Неговият мач срещу шампиона в средно тежка категория John Henry Lewis, нокаутирайки го в първия рунд.
•Неговият мач с Two Ton Tony Galento, който направил нокдаун на Louis в третия рунд с ляв удар отстрани със свит лакът. След като хвърлил як бой на Galento, Louis го нокаутирал в четвъртия рунд.
•Двата му мача с чилиеца Arturo Godoy. В първият мач Louis спечелил по решение, след това Louis спечелил втория с нокаут в 8мия рунд.
•Неговият мач с шампиона средно тежка категория Billy Conn, първият от които ще бъде запомнен като един от най великите двубои в историята на тежка категория. Conn, по дребен от Louis, казал че планирал да "удря и бяга," довел до известния отговор на Louis, "може да бяга но не може да се скрие." След 12 рунда, Conn водел по точки, но бил нокаутиран от Louis в 13тия рунд. В повторния мач, който се провел след като двамата бойци се завърнали от втората световна война, Louis спечелил с нокаут в 8мия рунд. Louis се оттеглил след два мача с Jersey Joe Walcott. В първият мач, Walcott отбелязал два нокдауна срещу Louis но загубил след оспорвано решение. Във вторият мач, Walcott отново направил нокдаун на Louis, но отново Louis спечелил след като нокаутирал Walcott в 11ия рунд. Очевидно вече не бил боеца които бил някога, Louis мъдро решил да се оттегли.Louis служил в армията от 1942 до 1945 и прекарал този период пътувайки из Европа, заедно с останалите войници и боксирайки се на прояви организирани там – и парите с които бил награден по време на тези двубои дарил на американското правителство за да покаже своята подкрепа и вярванията си свързани с американското участие във войната. По това време той станал официален говорител на армията. След като се завърнал за да защити титлата си през 1946, Louis изглеждал някак си по бавен в боя, и неговите най-добри години очевидно били зад гърба му. На 1 Март, 1949 Louis обявил оттеглянето си от бокса.
1950-те
През 1950, бил обезпокоен от I.R.S. (било репортнато че IRS взели не само $600 които неговата майка му оставила след смъртта си но и парите за попечителство на децата му), обявил че се завръща и загубил след решение в 15 рунд от световния шампион Ezzard Charles, който бил спечелил свободната титла след оттеглянето на Louis. С наднормено тегло и много по-бавен, отколкото когато бил във върхова форма, Louis продължил да се боксира, но на ниво много по-ниско от това по време на шампионските му дни. През 1951, Louis загубил след нокаут в осмия рунд от бъдещия световен шампион в тежка категория, Rocky Marciano. Оттеглил се след 69 победи и 3 загуби, 55 от победите с нокаут.Louis станал професионален боец през 1956. Поради травмите нанесени му по време на мачове, Louis се оттеглил през 1957.
Оттегляне
Няколко години след неговото оттегляне, филм за живота му, The Joe Louis Story, бил заснет в Hollywood. Ролята на Joe Louis се изпълнявала от боеца Coley Wallace. Louis останал популярна знаменитост в годините на неговия залез. Заради нарастващата бедност на Louis поради високите данъци и такси, стария негов приятел от армията Ash Resnick го назначил на работа, да посреща туристи в Caesar's Palace, хотел в Las Vegas, където Ash бил управител, само и само Louis да може да свързва двата края.Здравето на Louis започнало да се влошава, направили му две операции, за тях платил дългогодишния му приятел Frank Sinatra. Sinatra завел Louis до Houston за да може Michael DeBakey да го оперира. По-късно Louis преживял удар и година по-късно сърцето му най-накрая го предало.Joe Louis умира от сърдечен удар през 1981. Погребан е в националното гробище Arlington, в Arlington, Virginia с пълни военни почести. Според слуховете погребението му било платено от негов бивш съперник Max Schmeling, но скорошни биографии (на Schmeling и на Louis) отричат този факт. Неговият живот и неговите постижения накарали известния спортен журналист от New York Jimmy Cannon да напише "Joe Louis е гордост за неговата раса – човешката раса."
Филмография
•The Phynx, 1970
•The Fight Never Ends, 1949 •Johnny at the Fair, 1947
•Joe Palooka, Champ, 1946
•This Is the Army, 1943 •Spirit of Youth, 1938
•Max Schmeling siegt über Joe Louis, 1936
Възпоменание
Louis е награден посмъртно с Congressional Gold Medal през 1982!Louis бил награден с Congressional Gold Medal, най-високата награда давана от американския законодателен клон, през 1982. конгресът заявили че "той направил толкова много за да повдигне духа на американските граждани по по време на едно от най-критичните периоди в американската история и с годините бил станал символ на силата на нацията." Има спортен комплекс на негово име в Detroit, който се казва Joe Louis Arena, където Detroit Red Wings играят техните NHL игри. Бил направен и мемориал на Louis в Detroit (на Jefferson Avenue & Woodward) на 16 Октомври, 1986. Скулптурата, изградена със средства на Time, Inc. и направена от Robert Graham, е 24-фута висока ръка със сгънат юмрук окачена на 24-футова рамка на пирамида. Представя силата на ударите му на и извън ринга. Joe Louis е погребан в националното гробище Arlington във Virginia.Улица близо до Madison Square garden е кръстена на Joe Louis.Louis е дарил повече от 100 хиляди долара за благотворителност. Днес това е еквивалент на милион долара. Когато Louis се присъединил към армията лихвите на данъците се увеличили. Louis до края на живота си изплащал дългове на правителството.
Интересни факти
•По време на промоционална обиколка през 1944 в Liverpool, England, Louis (като публична реклама) всъщност подписал за играч на Liverpool Football Club. Официалните записи на клуба още го имат и за това може да се каже че официално е бил играч на Liverpool.
•Louis притежава две от най-известните боксови реплики: "може да бяга но не може да се скрие" и, "всеки има право докато не бъде ударен."
•Joe Louis бил предизвикан но не приел мач за сбогуване срещу Helio Gracie през 1950.
•На 17 Юни, 1951 се бил с Lee Savold на първият професионален двубой за награда излъчван по салоните и телевизията. Нокаутирал Savold за 2 минути и 29 секунди в шестия рунд.
•Louis бил звездата на филма от 1938, "Spirit of Youth." Филма бил с измислена образувателна цел представяйки Louis като ново изгряващ боксьор на име Joe Thomas. Същият филм бил показан публично през септември 2006 Mid atlantic nostalgia convention в Aberdeen, Maryland.
С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!!
сап4ето!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар