Филип Кривиралчев-НЯКОЛКО ЖЕЛЕЗНИ ПРИНЦИПА

- Аз съм човек реалист - казва старшият треньор по класическа борба на ЦСКА "Септемврийско знаме" Филип Кривиралчев и от думите му лъха опита и преживяното на тепиха в продължение на почти две десетилетия!- Всеки с времето си: било - заминало, годините и хората били такива. Стремил си се към някаква цел, постигнал си я. Какво повече? За шампионите е по-тежко, когато ги забравят. Ние треньорите изживяваме по-леко тези неща. Нямаме време да си самосъчувствуваме. Започваме все отново и отново...Слушам го да говори така и сега, когато продължава да е на устата на всички, които обичат спорта - неговият отбор си е все шампион. Както преди години, когато съвсем младият "теоретик" от Копривщица, завършил с отличие Педагогическия институт, не се захвана със спокойната учителска професия, а току що сложил дипломата от Висшия институт за физкултура "Г.Димитров в джоба си, пристигна в Пловдив и захвана да се бори с най-българския спорт-борбата. Когато момъкът от бунтовно коляно, свикнал всичко да постига с борба, покори най-напред пловдивчани, горди тогава с успехите си и на международния тепих, но и недоверчиви към всичко непроверено в практиката, със своята вяра да отстоява новото, чийто носител бе. С титлите и медалите, които борците от града на тепетата започнаха да множат от година на година. Както и в онзи съдбоносен ден, когато влюбеният в борбата Филип Кривиралчев пое тежкото кормило на националния отбор по класическа борба. И още веднъж, когато отборът стана европейски и световен шампион.- От дядо си знам - разказваше веднъж Филип, - каквото и да работиш, настигай и задминавай, даже когато вървиш по улицата. Винаги съм се стремял по възможно най-добрия начин да го правя. Дали съм успял е друг въпрос, но отборите ми винаги са се борели са първото място.От времето на нашата първа среща в Пловдив е изтекла много вода, променили са се толкова много неща. Да промениха се, но същевременно всичко сякаш си е така, както си беше.Защото не се промени любовта и всеотдайността му към борбата. Мисля си, че просто Филип не би се чувствувал пълноценен човек, ако животът му протича само в розови краски. Преживя много радости и много разочарования. Подробностите в живота на големия треньор са винаги публична тайна, макар и никой да не знае, че обикновено истината е съвсем друга.След като стана дума за подробности, иска ми се да припомня, че през строгия поглед и твърдата ръка на непримиримия Филип Кривиралчев за осемте години, когато ръководеше представителния ни отбор, преминаха цели пет поколения, които оставиха незаличима следа в българската класическа борба. Четиридесет и четири изключителни борци хвърли той в огъня на олимпийския, световния и европейския тепих, за да останат зад името му недостижими цифри, равни на рекорди. Тридесет и три титли спечелиха за родината неговите възпитаници! Четирима покориха олимпийския връх, дванадесет световния, седемнадесет - европейския. Осемдесет и два медала от олимпийски,световни и европейски първенства красят гърдите на момчетата от Кривиралчевата чета! Невероятно постижение, нали? Непосилно е човек да изреди дългия списък на техните носители, но може ли да не спомене колоси като Боян Радев и Петър Киров -единствените българи с по две олимпийски титли? Или майстори като Александър Томов, Георги Мърков и Георги Райков, като Христо Трайков, Стоян Николов, Камен Горанов, Ангел Керезов, Иван Колев, Петър Крумов, Никола Динев...Често съм се питал на какво точно се дължи всичко това. Дали на новия дух, който съумя да внесе в работата на националния отбор? Дали на неукротимата му енергия и убеденост да доказва верността на пътя, който е поел или на умението му честно да вижда и открито да признава грешките, да ги оценява трезво и да прави реални изводи от тях? Или най-сетне, дали пък копривщенецът не е открил тайната на някакъв чародеен еликсир на победата?- Това би изглеждало много опростено - ще отвърне усмихнат Кривиралчев. - Моят еликсир на живота се състои само в спазването без остатък на няколко принципа. Не е случайно, когато хората казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Разбира се, добри принципи и добри намерения има у всички. Но колцина са тези, които могат да ги доказват и отстояват докрай?Ето къде било разковничето!Честност при определяне състава на отбора ,националния или клубния, все едно. Винаги и само най-добрите в момента! Така има конкуренция, така има напрежение, така има натоварване в тренировката. Веднъж измамиш ли - край Дисциплина - еднаква за всички. Непоколебимият, железен Филип не се смути няколко месеца преди олимпийските игри да отстрани от състава дори най-сигурния си борец - олимпийския и световен шампион Боян Радев, закъснял няколко минути за тренировка.Доверие, онова, което човек гради цял живот и губи само за миг с една необмислена постъпка. Но с което се влиза в сърцето. Както онзи млад баща, комуто Филип отказа да освободи от тренировка,- за да прибере жена си от родилния дом. Но веднага след нея, с букет цветя, купен от него и със собствената му кола бързо го отведе при щастливата майка.- Кога в същност повярвах, че съм успял да дам нещо от себе си на хората, с които работи? - замисля се Кривиралчев и след минута, сякаш на себе си, отвръща. - В онзи бурен зимен ден на 1971 г., когато след изморителна, изцеждаща и последната капка сила тренировка на Белмекен нито едно от момчетата не се поколеба да извърви заедно с мен десетки километра в непоносимия студ, за да спасим живота на четирима измръзнали туристи. Тогава разбрах, че имам отбор, на който мога да разчитам, че борците, които водя, са готови да стъпят в огъня за мене. Доказаха го няколко месеца по-късно, когато станахме световни шампиони...След много години чух един негов състезател да се пита: "Как ще погледна сега треньора в очите?", забравил дори терзаещата болка от поражението, разкъсваща душата му.Само това да беше постигнал Филип - стига му. Нищо, че девизът му за следващите петдесет години е никога да не се обръща назад, винаги да е това, което е, винаги да вярва, че има да постига още много неща.

сап4ето!!!!!