Гари Гулдридж/Gary "Big Daddy" Goodridge/-Големия Татко

Гари Гудридж известен като “Големия Татко” е един от най-даровитите борци в Канада. Той експлодира върху сцената за бойни изкуства със своята невероятна победа в 8-мото Първенство за борба срещу Пол Херера използвайки масивни удари с лакът. Тогава той стана шампион ЮФС-и на световния шампионат през 1997. Следвайки УФС той се заема с Борбения шампионат за гордост и се превръща в “Братар”. Неговите победи тук включват победи над Дон Фраи, Дан Бобиш, Валентин Овериим и унищожителен нокаут от Олег Тактаров. “Големия Татко” за жалост бе принуден да се пенсионира рано от гордост поради лични причини. Въпреки това, след изглаждането на проблемите той се присъединява Борбения шампионат К-1; организация, която той сега нарича дом. “Големия Татко” с нетърпение очаква бъдещите си мачове, където той може да представя “ Отбора Успех Рики” със своята вечна сила и издръжливост. Той се надява да продължи своите победи и показност за всички свои отдадени и лоялни фенове. “Нека започна, като кажа, Обожавам да идвам в Япония. Това е моя дом и обожавам да се бия за японската публика”. Този мач беше особено труден, заради близката връзка с Ян, която споделяме през годините. Да, бил съм се с Том Ериксон, Марк Колман и даже Ян Нортие, но през всичкото време аз почти не ги познавах. Аз и Ян сме партньори в тренировките откак аз се преместих в К1. Той е моя боксов партньор, партньор по бягане и докато тренирахме заедно се предизвиквахме взаимно, всеки от нас се надяваше, че другия ще се откаже, тъй като ние бяхме назовани от Стив Калакода. Не е необходимо да се казва,че обичам този мъж (Ян). Ние споделяме част от нашия живот,което винаги ще остане в спомените ни докато смъртта ни раздели.Аз и Ян получихме устно указание да започнем мача. Започнахме методично да се приближаваме един към друг. И двамата бяхме като художници, които се опитваха да създадат шедьовър. Бяхме вкарани няколко удара и от двамата, тъй като и двамата започнахме нашия шедьовър, но нищо с каквато и да е пълна отдаденост. Ян очевидно чакаше за удобна възможност, както и аз самия.В следващия момент аз осъзнах, че съм близко до въжетата като Али и Форман. Като художник, само хората , които са ме виждали да рисувам, можеха да видят както правех и да разберат и оценят началото на края: Гари започваше да се забавлява.Аз избегнах много удари, ритници, колена.... може би по-малко от 5% попаднаха в целта. Аз усещах как моя приятел губеше силата си с всеки удар. Аз щях да съм неговия шедьовър и той щеше да е моя завършен продукт, и с всеки удар това се превръщаше в реалност за мен. Тогава забелязах по време на неговата поредица от удари, че ръцете му са долу и отворени за моя висок ритник по главата. Аз скочих във въздуха, както художник би използвал четката на платното, и нанесох добър ритник на главата му надявайки се за нокаут.Той спря ритника ми с главата си,висок на 2 метра, сграбчи крака ми и ме блъсна във въжетата. Бях информиран по-късно, че той смятал да ме изхвърли извън ринга. Скоро след това аз изпълних единичен ритник и успях. В следващия момент осъзнах, че го удрях по главата, приближавайки се към края на моя шедьовър. Края беше ясен за мен. Знаех, че трябва да продължа докато рефера спре мача. Успях да нанеса достатъчно удари за да нараня ръката си, тогава рефера спря мача и моя шедьовър беше завършен. Общо казано поне от това, което си спомням 10 часа след самото събитие, това бе мача на вечерта. Мача се хареса на публиката и никой не се предаде. Бихме се докрай за нашите семейства, фенове и за нашата работа. Приятелството между Ян и мен не се промени изобщо и съществува голяма вероятност да се бием отново в Хавай. Предполагам, че това ще му даде възможност да завърши своя шедьовър, или може би не. Искам да благодаря на феновете си и на тези, които ме подкрепяха да остана цяла вечер. Усещам позитивната енергия и любовта в стаята. Предполагам, че отново ще направим това след 5 седмици в Хавай. ще изчистя четката си и ще се приготвя да създам нов шедьовър.

сап4ето!!!