Киокушин срещу Муай Тай-Kyokushin Vs Muay Thai

Кой стил е най-добър ?Този въпрос от дълго време вълнува любителите на бойните искуства иизглежда ще ги вълнува винаги, без значение колко твърдят специалистите че ,, Няма добри и лоши стилове, няма добри и лоши техники, има добри и лоши изпълнители." Впрочем, самите специалисти са отдали немалко внимание на намиране отговор на този въпрос. В този план голям интерес представлява историята на съревнованията между тайландския бокс (муай-тай) и карате Киокушинкай.

Предизвикателството--------------------------
Първият сблъсък между Киокушин и Муа-тай е станал още по време на пътуването на Масутацу Оаяма из Югоизточна Азия през 1956-57 година, когато получил покана за бой от шампиона на Тайланд в тежка категория с прякор ,, Черната кобра" и го спечелил лесно, като още в първият рунд му счупил челюста. През 1964 г. представилите на много японски карате организации получили покана от отбора на Тайланд за приятелска среща по правилата на Муа-Тай.На практика всички школи пренебрегнали тази покана.За истинските причини няма сведения.Само Оаяма се съгласил да изпрати своите бойци в Бангкок. За това как японците са се подготвяли и как са протекли боевете имаме изчерпателна информация от книгата ,,Човешкото лице на карате"в която са включени спомените на един от членовете на японския отбор, изтъкнатия майстор Накимура Тадаши, оглавяващ сега свой собствен стил Сейдо-джуко. Скоро след получаването на поканата Оаяма събрал на съвещание своите най силни бойци в своето доджо- Куросаки Кендзи, Окаду Хирабуми, Ояму Ясухику, Фудзиваро Ако и Накамура Тадаши.Вероятно на сегашните киокушинкайци тези имена нищо не говорят, но по онова време точно те са носили знамето на стила киокушинкай.Обращението на Оаяма било кратко- "Ние приехме решение да вземем участие в състезанието срещу школата Муа Тай.За това искам вие четримата начело със сенсей Куросаки да заминете за Тайланд.Вие представителите на Киокушинкай трябва да победите на всяка цена. Знам че обстоятелствата да бъдат различни за всеки от вас, но искам да оправдаете възложените на вас надежди и славата на Киокушинкай да се разнесе по целия свят." Това решение предизвикало цяла вълна от критики в пресата. Журналистите писали че то противоречи на идеите на Будо и оскърбява честта на традиционното карате. Оаяма на свой ред отвърнал че ако японците не искат да се примирят със сравнението че карате е разновидност на танц, каратистите са длъжни да докажат ефективността на бойното си изкуство на всеки отправил им предизвикателство.

Подкотовка за боя------------------------
Организатор на срещата бил Ногути Осаму, притежател на боксова зала, занимаващ се с организирането на професионални боксови срещи и не един път посетил Тайланд.През времето на теззи си посещения той нееднократно е слушал от тайландците оскърбителни изказвания по повод слабоста и неефективноста на карате.В тези си изказвания тайландците обикновено се позовавали на един случай при който някакъв японски каратист взел участие на състезание по муа-тай и бил нокаутиран с първия удар.Японците по това време са имали много слаба представа за техниката на муа-тай. поради това кикушин отбора събирал информация за стила парченце по парченце.Ногути им разказал всичко което знаел за техниката на Муа-тай и като боксьор им дал много ценни съвети.Така че скоро японците били в състояние да начертаят стратегическия план за подготовка за предстоящите боеве.

Тренировки в Кинугаву.-----------------------------
В началото на август петимата бойци от Киокушинкай заминали за Кинугава, където в префектура Тотиги в сеумейното имение на сенсей Куросаки да започнат усилени тренировки.Основно се наблягало на общофизическата подготовка и отработката на основни комбинации, разработени за противодействие на муа-тай техниката. Денят започвал с отработването на основна техника (кихон) след това идвали бягането на дълга дистанция, спринтове, бой със сянка, скачане на въже.В средата на деня се работило бокс и работа с тежести.Тренировките ръководел сенсей Куросаки, в тези години най близкия до Оаяма човек. Той непрекъснато изобретявал нови и нови упражнения- или ги карал да отработват удари във вода, или да плуват срещу течението и подържал настройката на своите другари, така че да ги доведе до върха на техните психофизически възможности.Преодолявайки болката и страха каратистите постепенно се превърнали в единен сплотен екип. ,, Ниеу знаехме че сме длъжни да не допуснем позорно поражение и благодарение на това нашите чувства се сляха в едно цяло, така че запазването честа на Киокушинкай стана наша мисия. В края на тренировката ние имахме в себе си непоколебима вяра в победата."-разказва Накамура Тадаши.

Проверка в боя-------------------
Към края на курса в лагера се появил Ногути.Той донесъл със себе си истински подарък: в неговата зала започнал да тренира бившия боец по муа-тай Исоласак Индара Лат, така че на каратистите се отдал случай да пробват своите възможности с истински муа-тай боец.Щом научили за това Куросаки, Накамура и Окада се отправили към залата на Ногути.След като сложил непривичните боксьорски ръкавици Накамура Тадаши пръв излезнал на ринга."Още при първият поглед на бойната стойка на муа-тай аз неможах да открия никакви недостатъци и почуствах странна неловкост", -спомня си той. Но превъзмогвайки себе си Накамура нанася удар с крак в слънчевия сплит на противника- лицето на тайландеца се изкривило от болка.След това Накамура стоварил върху него дъжд от удари с кракаи накрая го довършил с маваши гери в корпуса. След това Накамура направил с него още един рунд в който използвал само удари с ръце. " Това беше моя първи опит в бокса. Имитирайки противника, аз последователно нанасях крушета и прави удари. Не мина много време и ухото на противника ми взе да се подува и той премина в глуха защита.Беше ясно че разрушителната сила на моите удари е непоносима за него,"- разказва той. Изглежда че в Накамура се открил талант за боксьор, защото даже опитния Ногути започнал да го убеждава да премине в бокса, обещавайки му за година и половина да го направи шампион на Далечния Изток.

Промяна в състава на отбора-----------------------------------
Скоро каратисте били готови за боя, но ги очаквала изненада: тайландците започнали да отлагат времето за провеждане на мача. Първо боевете ги огложили за октомври 1965г., после за декември, а след това за януари 1966г. В следствие на това Окада Хиробуми и Оаяма Ясухико под натиска на житейски обстоятелства се отказали от участие в съревнованията. В отбора останали само трима: Куросаки Кендзи, Накамура Тадаши и Фудзивара Ако.Куросаки първоначално не смятал да участва в турнира, но сега за да се запази отбора му се наложило да се готви за боевете в усилено темпо.Бангкок----------Най-накрая на 15 януари 1966г. отборът по Киокушинкай отлетял за Бангкок, където ги очаквали нови неприятности. Тропическите жега и влажност се оказали истински шок за японците. Не по малък шок се оказала тлъстата тайландска храна. Каратистите били настанени във влажен хотел без никакви удобства, стените на който нощем осейвали стотици комари.На следващия ден още не опомнили се на тях им се наложило да проведат серия от схватки с бойците от един муа-тай клуб в присъствието на репортери.И макар че ядосаните каратисти смазали тайландците с което разочаровали журналистите удоволствието им от това не било голямо.По целия град висели плакати ,, Гробеще за загубили", предсказващи бъдещата победа над японците.Казано накратко физическия и психологичен натиск над каратистите бил нечуван. Единственото което им давало увереност в победата била пресконференцията на която станала срещата с техните противници. Тайландците били дребни и кльощави, не излъчвали никаква сила.Денят на срещата най сетне наближил, когато бил отложен с още един месец.Каратистите паднали духом. Даже несломимият сенсей Куросаки предложил да се прибират в къщи.Но все пак бойците намерили сил да останат в негостоприемния Тайланд и продължили упоритите тренировки. (Бележка от мен-Спомням си че през 80-те години на едно състезание по бокс в Тайланд няколко наши именити боксьори се разболяха от жълтеница.Съмненията бяха че това не е случайно.На японците поне това им се е разминало)

Месец на тренировки--------------------------
Този месец донесъл голяма полза на японците.Преди всичко те посетили няколко състезания по муа-тай. "Бяхме изумени от странните танци и музиката, преди всяка схваткаа сащо от невероятната съпричастност на публиката. Всички се съгласиме че можеме да бъдем крайно подтиснати от царящат атмосфера "-си спомня Накамура. В резултат на това гледането на боевете се превърнало във форма на психическа тренировка. А за да се адаптират към невижданата задуха, горещина и влажност на стадиона, каратистите започнали да тренират в гараж при затворени прозорци и врати.След половин час те започвали да се задушават от недостиг на кислород, идвали до състояние на крайно физическо изтощение, при което разумът се замъглявал, и едва тогава отваряли прозорците за да пуснат свеж въздух в дробовете си.Така за месец те успели да се аклиматизират.

Пресконференция----------------------
Три дни преди състезаниетосе състояла пресконференция на която японците внезапно разбрали че им предстои да се бият със съвсем други бойци, които се оказали много по силни и големи от обявените предитова.Тайландците се държали крайно надменно. Противникът на Накимура по прякор Зеленият тигър в отговор на молбата на журналистите да се ръкуват за снимка се изсмял и му обърнал гръб.Накратко тайландците правили всичко за да сломят психологически своите противници.Боевете----------Накамура против "Зеления тигър".

Най накрая настъпил денят на турнира- 17 февруари 1966г. На стадион Лумпинайи се събрали около 10000 зрители. Пръв на ринга се качил Накимура Тадаши. Неговият противник- Тан Сален "Зеленият Тигър". Ето какво разказва самия Накимура: " На стадиона, където въздухът беше напълнен с жажда за кръв като сърцераздиращ вик прозвуча сигнала на гонга. Аз стремително атакувах своя противник.Тъкмо се канех да нанеса удар с крак в слънчевия сплит когато той наруши дистанцията между нас. Скоро стана ясно че само това не е достатъчно.Аз смятах че гаранцията за победата са бързината на придвижване съчетана с удари с крака и прави удари с ръце.Но когато тръгнах в атака силен маваши гери просвистя срещу мен. Получих силен удар по упорния крак и в следващият миг позорно рухнах на земята.Тълпата зрители мислейки че с мен всичко е свършено се вдигна от местата си.Поправяйки защитното си снаряжение се вдигнах накрака.Отново и отново неговото маваши-гери проблясваше във въздуха като камшик.Аз блокирах и нанесох ответен удар с крак. Лявото ми маваши се вряза дълбоко в неговото тяло, той отлетя във въжетата и падна! Нокдаун ! Възбуден от успеха аз стоях готов да продължа своята атака. От радост съвсем бях забравил че след ногдаун пржтивникът трябва да се върне в своя ъгъл. Сенсей Куросаки и Фудзивара ми крещяха да се върна в ъгъла си. Загубих 5 секунди и пет отброявания.реферът започна да отброява едва след като се върнах в своя ъгъл. На шест противникът се изправи.Аз отново атакувах с комбинация от цуки и гери, извадих го от равновесие с маваши гери и с прав удар с ръка го свалих на пода.Отброяването стигна до осем и гонга сложи край на рунда. Когато се прибрах в ъгъла си господин Нагути ми каза- Той е професионалист и знае как да налага темпото, за това във втория рунд приключи с него.Започна втория рунд. Веднага след началото аз отново отправих Селен в ногдаун. Ударих го в корпуса влагайки цялата си сила докато се опитваше да отстъпи.Това беше чист удар след който Селен падна но отново се опита да стане. "Моля те не ставай"-ми проблясна в главата.Беше ясно че е травмиран, но подпирайки се той все пак стана.Приближих се за да го довърша. Последният ми удар беше прав в челюста.Краката му се поткосиха и той буквално като на забавен кадър падна на земята.Ревът на зрителите огласи стадиона."Аз победих! Най-накрая победих!"-Тези мисли прелитаха в главата ми докато стояхнаринга сред мощния рев на публиката. Куросаки срещу Героя на Тайланд

Сенсей Куросаки е вторият от японците който се качил на ринга.Неговият съперник бил героят на Тайланд Фубай Катчакча, бивш шампион в полусредна категория.Фубай имал великолепна техника с крака и отлично чувство за дистанция.При това той отлично владеел боя в клинч. "Стилът за нападение на сенсей Куросаки беше типичния за карате.Не отделяйки пети от пода той се опитваше да се приплъзне към противника си, но не можеше да проследи неговите мълниеносни атаки с крака.Разликата между техните стилове беше очевидна.По време на тренировките Куросаки получи травма на палеца на крака, жизнено важен за атаките с крак.Дори се принудил да му извади нокътя, но още не му беше минал.Въпреки всичко Куросаки храбро атакуваше противника. Щом дистанцията помежду им ставала подходяща куросаки нанасяше птресаващ маваши-гери. Но когато се опитваше да вкара противникът си в глуха защита, той с удари с лакти и колене сякаш излети от стомана принуждаваше Куросаки да мине в глуха защита. Един пропуснат удар с лакти малко под лявото око разкъса кожата.След няколко мига рингът се покри с море от кръв.Противникът му отново атакува в това място.Но сеней Куросаки се държеше на крака.той понасяше всичко и даже се опитваше да контраатакува противника.В този момент реферът прекрати боя.Докато преглеждахме раната на Куросаки прозвуча гонг и съдята вдигна ръката на Фубай, победа с технически нокаут.Ужасно развълнуван Фудзивара побягна към сенсей Куросаки и с моя помощ го поставихме на носилката.Докато го носехме в съблекалнята той започна да обсъжда боя, може би от яд че трябваше да се примири с поражението. Слушайки го Фудзивара който трябваше да излезе следващ, все повече и повече се възбуждаше.Аз го изпратих с думите -Ние напълно разчитаме на теб. Отмъсти за сенсей Куросаки!

Фудзивара срещу Хауфи Лунконтай.
С викове " Нищожество, нищожество" Фудзивара излезе на ринга.Аз бях в не по малка ярост:" Фудзивара! Победи!Направи го за сенсей Куросаки!" Този бой Фудзивара проведе с потресаваща решимост.Противникът му беше Хауфи Лункотай чиито огромен ръст караше и без това дребният Фудзивара да изглежда още по дребен.Щом прозвуча гонга Фудзивара изскочи от своя ъгъл. Неговата стратегия се състоеше в това да изпвлече полза от несъразмерноста в ръстовете като преди това премине през защитата на своя противник.Атаката на Фудзивара се състоеше из множество действия. Той нападаше из всяка позиция използвайки удари с крака, юмруци и лакти, но нито един от тях не бе решаващ.Неговият противник възползвайки се от своя ръст атакеваше с коляно и всеки път когато удара попадаше в целта си малкото тяло на Фудзивара се разтрисаше.Беше очевидно че Фудзивара е изпаднал в трудно положение.През втория рунд ситуацията не се промени.Виждахме че травмираноста му постепенно нараства.В този момент Фудзивара прибягна да последно отчаяно действие. Целейки се в лицето на противника той нанесе удар с глава.Луконтай спря и след това като пън рухна на земята. Победата на Фудзивара беше на една ръка разстояниеЗалитайки Луконтай се изправи на крака но в движенията му вече нямаше плавност.Събрал всичкине си сили Фудзивара започна да го налага с юмруци.Един от ударите попадна в лицето на противникът и той окончателно падна на пода.Фудзивара победи!" Резултата от срещата две на едно в полза на Киокушинкй. Въпреки трудните условия, бой по чужди правила с ръкавици, психически и физически натиск майсторите на карате ударжали победа.

Клип- Киокушинкай срещу Тай бокс 1966г-


сап4ето