вторник, 15 септември 2009 г.

Hasim Rahman-Хасим Рахман


Професионална кариера

Rahman израства в Baltimore, но за разлика от повечето шампиони по бокс, започнал сравнително късно да се занимава със спорт. Започнал на 20 годишна възраст и имал само 10 аматъорски двубоя преди дебюта му като професионалист на 3 Декември, 1994 на възраст от 22.Въпреки неговата липса на опит, Rahman имал очевидни вродени боксови умения, които му донесли 11 победи с нокаут в първите му 12 мача. Вдигнал класата си през март 1996 след съдийско решение след 10 рунда срещу ветерана Ross Puritty и седем месеца по-късно повторил подвига срещу бившия световен шампион Trevor Berbick.През юли 1997, спечелил USBA регионалната титла в тежка категория, и 4 месеца по-късно, добавил още един регионален колан, IBF интерконтиненталната титла в тежка категория. До есента на 1998, бил обявен за един от петте най-добри бойци в тежка категория за света.На 19 Декември 1998, Rahman се изправил срещу David Tua в определящ кой ще е IBF's задължителен съперник. Rahman очевидно спечелил повечето от първите 8 рунда и се бил на път към победата когато Tua го зашеметил с удар след звънеца в 9-тиа рунд. Тъй като този удар бил незаконен, трябвало да дадат на Rahman колкото време му е нужно за да се възстанови, но съдията погершно го принудил да започне 10-тия рунд само след няколко минути. Tua му връхлетял незабавно и спечелил с технически нокаут.Заради спорната природа на загубата, класирането на Rahman не пострадало, но през Ноември 1999, бил нокаутиран от Oleg Maskaev в осмия рунд в мач в който изгеждало, че побеждава и изпаднал от класацията топ 10 на Ring Magazine, като резултат от това.Спечелването на шампионат по тежка категория Rahman се завърнал с 3 победи, включително една през май 2000 над Corrie Sanders за допълнителната титла в тежка категория на WBU, и пак влязъл в класациите. Най-накрая на 22 април, 2001, Rahman заслужил опит срещу Lennox Lewis—всепризнат световен шампион в тежка категория, между феновете на бокса— и обединените му титли WBC и IBF в тежка категория. Lewis изглеждал леко не в много добра форма (бил снимал кратко появяване в Ocean's Eleven само 48 часа по рано, в Северна Америка), и въпреки това бил твърдо уверен в победата си.В двубоя, състоял се в Brakpan, South Africa, Lewis и Rahman си разменили силни удари в продължение на 5 рунда преди Rahman, изумил тълпата като нокаутирал самодоволния Lewis с един удар. Това било едва втората загуба в кариерата на Lewis, и направил Rahman третия мюсюлманин (след Muhammad Ali и Mike Tyson) който държал световна титла за тежка категория.Lewis имал клауза са повторен мач веднага (в случай че загуби от Hasim—често срещана клауза в договорите за двубои за титла) в договора за негова защита срещу Hasim и избрал да го призове. Rahman и неоговият промоутър, легендарния Don King, направили план да зашитят титли срещу поне един друг опонент първо, и да направят мача с Lewis по-късно (доста често срещано явление в съвремения бокс). Lewis съдил Rahman в U.S. федерален съд за да влезе в сила по-бързо договора. Съдията отсъдил в полза на Lewis; така че на 17 Ноември, 2001 в Las Vegas, Nevada, двамата мъже се срещнали отново. Този път, Lewis приземил един от най-опустошителните си удари в един иначе мързелив мач, изпращайки Rahman долу докато изтекло преброяването в четвъртия рунд. След мача Lewis го нарекъл "Has-been Rahman".

Дългото изкачване обратно към върхът
Следващият мач на Rahman бил на June 1, 2002 срещу бившия шампион Evander Holyfield .И двамата търесели друг опит срещу Lewis, или проваляйки се за това, шанс да се бият за WBA колана, който Lewis бил освободил по-рано. "Случаен" удар по главата от Holyfield причинил невероятно голям (с размер почти колкото топка за софтбол) оток над лявото око на Rahman. После било диагностицирано като тежка хематома. Това накарало съдията (след консултация с лекаря до ринга) да спре мача само след 7 рунда, и да остави съдийте да решат. Rahman губи по съдийско решение (67-66 , 69-64 ).На 29 март 2003, Rahman се изправя срещу Tua за втори път, и отново мача свършва спорно. Мачът бил равен,след като един от съдиите гласувал за Rahman, втория за Tua, а третия за равен. Въпреки това, повечето наблюдатели смятат че Rahman е спечелил мача, и през юни, се издигнал до позиция No. 1 за съперник от WBC. На 13 Декември, Rahman имал мач с бившия WBA световен шампион John Ruiz, в мач за Interim (т.е., временно чакащ неактивен шампион да се завърне) WBA титла за тежка категория. Rahman имал повече привърженици, но се оказало че не е във форма загубил в 12 рунда след анонимно решение на 13 декември.След това поражение, Rahman отстъпил на по ниско ниво на състезания и победил 4 пътуващи боици, докато работил за да влезе отново във форма. Неговите усилия се потплатили и бил награден с мач срещу Kali Meehan на 13 Ноември, 2004. Мачът бил елиминации за IBF, WBA, и WBC, така че победителят потенциално можел да стане номер 1 съперник в повече от една световна организация за титла. Rahman отбелязъл победа с нокаут в 4тия рунд на Madison Square Garden в New York City.

Отлагането на Klitschko двубоят
WBC разпознали Rahman, като следващият задължителен съперник на Vitali Klitschko.Мачат бил насрочен за 30 април, 2005. Klitschko си наранил бедрото докато тренирал за двубоя, той бил преместен за June 18., когато тази дата наближила от лагера на Klitschko казали, че не се е възстановил напълно и WBC насрочили мача за нова дата July 23 . Скоро след второто отлагане, докторите на Vitali открили стари наранявания, които според тях налагали малка, но незабавна оперативна намеса. WBC отложили опита на Rahman за титлата отново за November 12; дялът на Rahman за този мач бил обявен за около 4.2 милиона($ -U.S.).След това трето отменяне, Rahman, уморен от отлагания, ненужно рискувал гарантирания му опит за титлата като се бил за WBC "Interim" тежка категория шампионат (т.е., временен шампионски статут, чакайки директния носител на титлата—Klitschko—да се завърне; след това двамата трябва да се изпрявят един срещу друг). Rahman победил във 2-рия рунд съперника Monte Barrett на August 13, 2005 с анонимно решение без много впечатлителни усилия (двамата мъже били приятели, и нито единия не показал агресия).По това време, Klitschko щял да бъде разделен с неговата оспорвана титла WBC ако следващия му мач не бил срещу Rahman. На November 7, било обявено че Klitschko страдал от няколко контузии на дясното коляно по време на тренировки; WBC казали, че ще го отстранят от шампионата ако не е в състояние да се бие в следващите 60-90 дни, за да бъде обявена нова дата. Вместо това на November 9, Vitali Klitschko се отказал от бокса. На November 10, 2005, WBC гласували да наградят с титлата (тъй като вече на била оспорвана) за шампионата тежка категория Rahman.По ирония на съдбата, тъй като мача така и не се състоял, средствата (включително дела на Rahman от $4.2 милиона, като дял за претендента) били анулирани. Тези пари били отчайващо нужни: Rahman обявил банкрут на October 4 докато водел скъп и тежък съдебен двубой с Don King (неговия личен промоутър от 2001). Тъй като случая не бил разрешен в съда, King запазил изключителните права да промотира бъдещите мачове на Rahman. Фондът със средствата (т.е., всеки боец плаща) в професионалните боксови мачове обикновено се контролира от единия от промоутърите на двамата боксъори. Това означавало че напрактика King може да контролира (и ако желае отмъстително да подтиска) възможностите за приходи на Rahman в близко бъдеще. Междувремнно , Rahman показал желание да се бие с Wladimir Klitschko, IBF и IBO световен шампион в тежка категория—и по-малък брат на Vitali Klitschko.Кариера след кризата KlitschkoНа December 9, 2005, U.S. съдия по банкрутите сложил край на делото на Rahman с King. Като глава 11 от споразумението, промоционалния договор на Rahman с King бил анулиран; освен това на Rahman му било разрешено да подпише веднага с Top Rank Boxing (фирма основана от промоутъра Bob Arum, дългогодишен съперник на King).На March 18, 2006, Rahman се бил с James Toney до равен, в 12-рунда мач в Atlantic City, New Jersey, но запазил WBC титлата си за тежка категория. Мнозина смятали, че победата била за Rahman , но Rahman бил доволен и от това решение.На August 12, 2006, Rahman загубил WBC шампионата за тежка категория от съперника Oleg Maskaev в 12-ия рунд с TKO при задължителна защита на титлата.

Второ завръщане
След дълго отсъствие, Rahman подновил кариерата си с победа в 10 рунда след анонимно решение срещу Taurus Sykes June 14, 2007 на The Main Street Armory в Rochester, New York. Rahman наел тренъора Marshall Kauffman от Reading, Pa. да му помогне да стъпи отново на шампионската сцена. Въпреки ,че победил Sykes, неспособността на Rahman да доминира над по неопитните опоненти хвърлила сянка на съмнение относно неговото завръщане. Оказал значение и фактът ,че за мача тежал 261 паунда, с поне 30 паунда повече от идеалната му бойна форма. След мача, Rahman обяснил, че не е във форма но въпреки това мача е важен за него. "не беше най-доброто от мен, но беше достатъчно добро да взема победата и да се запътя към друга титла." Изявил желание да се бие отново в следващите 4 до 6 седмици.

Record
•Amateur boxing: 10 мача , Всичките победи с нокаут.
•Professional boxing:(48 Мача) 41 Победи 33 Нокаут 6 Загуби 2 Равни Career

•WBU Heavyweight Champion (minor title)
•IBO Heavyweight Champion (minor title)
•IBF World Heavyweight Champion (held simultaneously with the WBC Title)
•WBC World Heavyweight (21st) Champion
•WBC World Heavyweight (24th) Champion (as of November 10, 2005)
•2001 Upset of the Year - Ring Magazine (knocked out unified IBF/WBC Champion, Lennox Lewis)


Статията е постната с любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!

сап4ето!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар