Преди петнадесет години един съветски журналист, възхитен, и очарован от запознанството и няколкодневните си контакти с Райко Петров, писа:"Разказът си за треньора на националния отбор по свободна борба на България Райко Петров ще започна с това, че той има лична библиотека, обича музиката и театъра. Или, ако трябва да бъда по-точен, трябва да кажа, че Петров е запален библиофил, меломан и театрал. . ."Наистина не е бито възможно да не се удивлява човек. За¬щото в личната библиотека на Райко са подредени близо десет хиляди тома на български, руски, немски и турски език, между,които повече от хиляда тома мемоарна литература, която той особено цени. И Стотици книги, от които блика поезията на любимия му Гьоте, на Лермонтов, Есенин, Ахматова, Светлов.Защото Райко Петров е изискан познавач на музиката на Бетовен и Чайковски, под тихия акомпанимент на чиито симфонии до късно нощем изписва страница след страница. Защото страстният почитател на операта Райко Петров не е пропуснал възможността да се наслади на изпълненията на прочути майстори в многосветовноизвестни театри. И още защото Райко Петров притежава огромно количество научни работи по физиология, психология, кибернетика, математическа логика, история, археология, фолклор. И е задълбочен познавач на всичките тези толкова различни и противоположни науки. А в някои, като психологията, кибернетиката, историята и фолклора, е автор на интересни изследвания и находки.Но какво общо може да има между свободната борба и фолклорът, например, би възкликнал някой. Трябва да познавате Райко Петров, за да разберете това. Неговото удивително, стигащо до самоизтезание трудолюбие и безукорна честност на из¬следовател. Та той е преписал пет хиляди български, сръбски, руски и турски народни песни, балади и приказки, в които се говори за борба, от неговата ръка са излезли повече от тридесет хиляди страници, посветени на историята на борбата в различни страни и народи.Когато в началото на 1954 г. Райко Петров стана треньор на националния отбор по свободна борба, той сигурно бе най-младият треньор на представителен отбор в света. Мнозина от неговите възпитаници бяха по-възрастни от него. Но дълбоките му познания, педагогическият талант, творческите склонности, широтата на интересите му създадоха безпрекословен авторитет. Не е нужно тук да изброявам първоначално сензационните, а след това станалите нещо обикновено победи на българските борци. Достатъчно ще бъде, ако си припомним, че България -страната, която дотогава нямаше успехи в този спорт, само за едно десетилетие се оказа най-силна на олимпиадата в Токио!
Кой би се заел с обяснението на това чудо?
В тези години никой не би укорил Райко Петров, ако пое¬майки кормилото на националния отбор, бе се опитал да копира изпитаните методи. Такава съблазън сигурно е съществувала.Но младият треньор взе неприсъщо за годините му мъдро, макар и рисковано решение:' да вземе всичко най-добро от съветската, японската, турската и иранската борба, но да намери собствен стил върху основата на традициите на българската народна борба - този сложен синтез от античната, славянската и древнобългарската, а донякъде и от турската борба. И успя!В нищо друго треньорската и човешката индивидуалност на Райко, неговият интелект не са се проявявали така неповторимо, както в това, което наричаме душа на спорта - тактиката и психологията. Интуицията на треньора,ще подхвърли някой. И ще бъде прав. Но ако тази интуиция е природен дар,ще добавя,че у Райко Петров освен нея действува и дълбокият психологически анализ,способен да обезкуражи всеки съперник.В неговото тактическо творчество има много сполуки,споменът за които и днес сигурно продължават да му доставят истинско удоволствие.В хода на схватката мисълта на треньора води състезателя из затулените кътчета на взаимните заплахи, атаки и маневри. И тази мисъл трябва да бъде освободена от рутината, трябва да е ясна, остра, умна. Но Райко Петров е доволен от своите тактически планове, само когато те без уговорки се приемат от бореца, когато се разтварят в него. Както това направи Никола Станчев в далечния Мелбърн, воювайки за първия ни златен олимпийски медал. Не беше ли Райко Петров първият, който твърдеше, че в спорта трябва решително да се борави с такива понятия, като стратегия. И не само твърдеше, но и пръв я наложи в практиката.Още на турнира за Световната купа през 1958 г. в София до¬каза, че подборът в един отбор, чиято цел са определени противници, се диктува вече не толкова от тактически, колкото от по-далечни и общи стратегически замисли. Беше добре известно, че треньорът е привърженик на оригиналните решения, но неговият ход тогава бе направо невероятен: да пренебрегнеш херкулеса Юсеин Мехмедов и срещу непобедимия Каплан да изправиш никому непознатия Лютви Ахмедов! Вникнете и в чисто моралната страна на нещата - никой не би упрекнал в нещо треньора при евентуална загуба на Юсеин, докато при поражение на дебютанта цялата вина би легнала върху него. Лютви срази Каплан - едно ново име изгря на небосклона на световната борба, за да блести след това на него още години наред.В треньорските концепции на Райко Петров съществува един парадокс, който до голяма степен обяснява бързия прогрес на българските борци и който удивляваше колегите му дори в най-напредналите страни в света. Създаваше майстори не за седем-осем, а за две-три години, като за тренировка неговите борци отделяха по-малко време, отколкото в другите страни! Разбира се, не беше против големия обем на тренировъчните натоварвания, но искаше да знае какъв точно трябва да бъде този обем, къде е границата, до която трябва да се спре. Стремеше се да освободи възпитаниците си от бремето на излишните натоварвания, от всичко, което не носи практическа полза, но отнема скъпоценно време.Вярно е, че трудът е създал човека. Но Райко Петров добре разбираше, че ако няма научно обосновани критерии, ако треньорът работи по принципа "с повече масло яденето няма да стане по-лошо", излишният тренировъчен труд заплашва да превърне бореца в робот.И се стремеше да открие начин за намаляване на физическите натоварвания чрез повишаване на производителността на тренировъчния труд. Райко Петров беше първият треньор по борба в света, който подготвяйки отбора за определено голямо състезание, най-напред създаваше теоретическия модел на неколцина от основните съперници, основавайки се на техните природни и спортно-технически качества. Намираше състезатели, които можеха да станат модел на противниците и специално ги подготвяше за изпълнението на трудната роля. Сетне избираше най-добрата тактика срещу всеки от тях и чак тогава започваше истинската подготовка - практическото осъществяване и усъвършенствуване на плана. Нали и сега прославеният Еньо Вълчев винаги с уважение и благодарност си спомня своя български "модел" на Бериашвили - Дойчо Маринов? Примерите са наистина много и много. Тренирайки с модел, борците разучават не просто отделна хватка, а цял комплекс, комбинации от хватки, редуващи се вълнообразно една след друга. И в този лабиринт от атакуващи и контраатакуващи действия, в непрекъснато сменящите се тактически цели борецът трябва да се движи не като слепец, а съзнателно. Трябва да мисли.Такъв тренировъчен метод, разбира се, би бил немислим без помощта на кибернетиката и многото още свързани с нея дисциплини. И Райко Петров дълги години в нощните си бдения отделя¬ше все повече и повече време за изучаване на приложението и в спорта, в организацията на най-ефективните методи за тренировка. За да стигне до разрешаването на най-сложните проблеми на програмираното обучение.Днес в библиотеката на председателя на Българската федерация по борба, Райко Петров, наред с хилядите, лежат и няколко десетки създадени от него томове, посветени на историята, стратегията и тактиката на борбата и на актуалните проблеми на съвременната спортна тренировка. А пред името му стои онова ласкаво, но изстрадано, казващо може би всичко за него определение - професор. Най-голямата, най-заслужената награда за пионера на българската борба като педагог и възпитател. Като творец - всепризнат теоретик и практик създател на българската борцова школа.Ето и част от неговото творчество
сап4ето!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар