Александър Томов
Заслужилият майстор на спорта АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ е роден на 3 април 1949 г. в село Склаве, Благоевградски окръг. Започва да се занимава с борба през 1965 г. Откритие е на заслужилия треньор Веселин Мари¬нов. Състезател е на "Левски-Спартак", чиято фланелка носи от първото си качване на тепиха до днес.
В цялата история на българския спорт няма друг , който да се е доближил до неговите международни постижения. Дебютира на европейското първенство в Берлин /1970/ - бронзов медал.
Световен шампион в категория над 100 кг е пет пъти - София /1971/,
Техеран /1973/,
Катовице /1974/,
Минск /1975/ и Сан Диего /1979/.
Притежава четири европейски титли - 1972, 1973, 1976 и 1979 г. Трикратен олимпийски вице шампион е в Мюнхен, Монреал и Москва. Носител е на "Златния пояс" на Никола Петров /1972/.Спортист № 1 на България за 19 79 г.За Александър Томов ми се искаше да напиша отдавна. Но се реших да направя това едва след като всички щрихи, заключени в паметта, се построиха в логичната верига на една завършена спортна кариера. Желанието да разкажа за нашия най-силен борец в класическия стил възникна още през есента на 1979 г., непостредствено след световния шампионат в Сан Диего. Там, където на Сашо му беше непоносимо тежко, където освен съперниците, трябваше да побеждава и недоверието, но когато отново почувствувах у него оная пламенна страст на истинския боец, която го отличаваше още в началото на пътя.Когато един спортист е шампион на света пет пъти, когато е носител на четири европейски титли, когато притежава три сребърни олимпийски медала, когато при появяването му на тепиха навсякъде мълвят "Българското чудо!" и всички в залата стават на крака, когато е несменяем първенец на своята страна повече от десетилетие, когато пред големите му заслуги пред родния спорт стои частицата най, за него са написанихиляди редове. Казано е едва ли не всичко. Затова съм далеч от мисълта да следвам хронологията на успехите.Сигурно е било през 1973 г. Тогава Александър Томов за втори път беше получил признанието за най-силен борец в света в категория над 100 кг."Не съм мислил да ставам борец. И аз като другите деца в Склаве ходех да бера кога тютюн, кога праскови. Никога не съм искал да се боря, да доказвам, че съм по-силен. Като слушам другите - от малки все са били борци. А аз - не. Когато станах юношески шампион мислех, че съм вече борец. И всички ми го казваха. После станах световен шампион, всички ми се радваха, аз вече си мислех, че съм голям борец. Само треньорът ми казва”:-Шампион си, но още не си борец!Криво ми беше. Несправедлив ми се струваше. Още не бях се нарадвал на титлата и ме заведе на един турнир в Съвет¬ския' съюз. Казваше: "Пред всяка голяма битка там си проверя-вам силите". Биха ме по-слаби борци. Когато го питам защо го е «направил, отвръща:-Нарочно!Сърдех му се. Едва сега, в Техеран, разбрах какво е искал да ми каже. Още като отивах към тепиха се чувствувах победител. Вече бях борец. Проумях го, когато се ядосах, че в един миг Морчиладзе ме постави на мост. Победих го с туш, но не можех да си простя онова моментно отпускане. Сигурно това е искал треньорът. Да стана такъв борец, който знае, • че е победител още като тръгне и едновременно да му е ясно какво е да те поставят на мост".Тази обеца щеше да остане завинаги на ухото му.Но Сашо беше разбрал и друго. Ето, искам да науча как.приема лековатите подхвърляния на някои, че всичките му победи се дължат едва ли не само на огромната му физическа сила. А той спокойно обяснява:-Само онова, с което ме е дарила природата, не е достатъчно. Не стига и голият талант. Трябва да се работи!И той се трудеше. Упорито, къртовски, ден след ден, година след година. За да дойде Техеран, когато повярва в себе си. За да му вярва и Веско Маринов, и Слав Славов, с които проходи на тепиха, и непобедимият Боян. За да му вярваме всички ние. За да се сбъднат пророческите думи на отрупания със слава съветски тежкокатегорник Анатолий Рошчин, изречени когато на раздяла целуна олимпийския тепих в Мюнхен: "Сашо е борецът, който ще ме смени за дълго!"Две години по-късно в Минск Александър Томов за четвърти път стана световен шампион. С необикновен рекорд - в три последователни световни първенства победи всичките си съперници с туш за по-малко от тридесет минути. Подвиг! Тогава и в съблекалнята на съветския отбор беше празник. Заслужаваха си го - първенци! Само тежкият Александър Колчински изглеждаше някак унил. На пейката до него висеше сребърният му медал. Опитах се да разбера какво мисли за победителя. Не се колеба:-Томов е силен, нищо не можеш да кажеш. Има и коронна хватка - класическо хвърляне през гърди, която изпълнява виртуозно. Знам това, подготвям се специално за Томов, но все още не постигам много. На пръв поглед той води схватката просто, без финтове. Но притежава особен дар - намира мига захвърляне, когато даже и не предполагаш, че след секунда ще излетиш във въздуха. Да не се прозяваш в тази секунда, това е важното. Дълги години Саша Колчински все не успяваше да хване тези неуловими секунди. Сполучи само два пъти, за да се превърнат станалите вече три сребърни олимпийски медала в Мюнхен,(Монреал и Москва в голямата мъка на Александър Томов. .И сега, когато е спокоен, когато всичко е минало, продължава да се лута, да търси бягащия отговор:-Винаги е трябвало само да побеждавам. За мене медалът от сребро беше поражение. Надвивал съм Колчински винаги, знам,че и сега да застанем един срещу друг, пак ще го победя. А в тези две олимпийски схватки щастието сякаш беше на неговастрана.И ми се иска от душа да успокоя това голямо момче, което не успя да прегърне единствено своята златна олимпийска мечта.Народът ни умее да уважава тези, които с всеотдайността си прославят отечеството. -Искам да дам от себе си всичко, което знам, на моитебъдещи възпитаници - каза ми след завръщането от Москва. Постарах се да бъда прилежен във Висшия институт за физкултура "Г. Димитров", ще се стремя към усъвършенствуване в своето професионално развитие. Дълбоко съзнавам необходимостта и отговорността, че педагогът трябва да създава не само добри спортисти, но и характери, хора, с високото спортно майсторство..Силни думи на силен човек, чийто спортен път наистина може да служи за образец. На Александър Томов може да се вярва. Човешките добродетели, които особено цени, са трудолюбие¬то, честността и откровеността. Недостатъкът, който го отвращава, е лъжата. А веднъж ли е доказвал, че така високо поставя Родината? Щастлив е нашият народ, че отхранва такива синове!Големият спортист не принадлежи само на себе си. Той е гордост за цялата нация. Класикът, който накара света да нарича категория над 100 кг българска, нашият Сашо, СЛЕД «МОСКВА'80»
С НОВИ ПРАВИЛА КЪМ ОЩЕ ПО-ВИСОКИ ВЪРХОВЕ
В пред юбилейната 1980 година, на XXII летни олимпийски игри в Москва българският спорт постигна забележителни успехи. В неофициалното класиране по нации Народна република България зае трето място с общо 41 медала и 265 точки -небивало постижение в досегашното ни олимпийско участие.И този път с най-голям принос към националния спорт бяха нашите юначни синове борците -десет медала и 68 точки. И сега борбата бе ударна сила на българския спорт! Олимпийците ни, техните треньори и много деятели получиха високи правителствени награди. Бюрото на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт даде на борците оценка "Отличен".В новия олимпийски цикъл пред българските борци стоят още по-отговорни задачи. Световната борба тръгна по нов път. Утвърдените от ФИЛА изменения на правилата изискват да се създават и утвърждават борци от нов тип. И онова, което топли сърцата,е, че още в първите стартове - европейските първенства по класическа и свободна борба в Гьотеборг и Лодз, постигнахме радващи успехи.Всички дълбоко вярваме, че и в следващите схватки на международния тепих достойните приемници да прославените български борци ще продължат да издигат авторитета на победната България!!!
http://www.vbox7.com/play:ec74bfe6
сап4ето!!!
Заслужилият майстор на спорта АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ е роден на 3 април 1949 г. в село Склаве, Благоевградски окръг. Започва да се занимава с борба през 1965 г. Откритие е на заслужилия треньор Веселин Мари¬нов. Състезател е на "Левски-Спартак", чиято фланелка носи от първото си качване на тепиха до днес.
В цялата история на българския спорт няма друг , който да се е доближил до неговите международни постижения. Дебютира на европейското първенство в Берлин /1970/ - бронзов медал.
Световен шампион в категория над 100 кг е пет пъти - София /1971/,
Техеран /1973/,
Катовице /1974/,
Минск /1975/ и Сан Диего /1979/.
Притежава четири европейски титли - 1972, 1973, 1976 и 1979 г. Трикратен олимпийски вице шампион е в Мюнхен, Монреал и Москва. Носител е на "Златния пояс" на Никола Петров /1972/.Спортист № 1 на България за 19 79 г.За Александър Томов ми се искаше да напиша отдавна. Но се реших да направя това едва след като всички щрихи, заключени в паметта, се построиха в логичната верига на една завършена спортна кариера. Желанието да разкажа за нашия най-силен борец в класическия стил възникна още през есента на 1979 г., непостредствено след световния шампионат в Сан Диего. Там, където на Сашо му беше непоносимо тежко, където освен съперниците, трябваше да побеждава и недоверието, но когато отново почувствувах у него оная пламенна страст на истинския боец, която го отличаваше още в началото на пътя.Когато един спортист е шампион на света пет пъти, когато е носител на четири европейски титли, когато притежава три сребърни олимпийски медала, когато при появяването му на тепиха навсякъде мълвят "Българското чудо!" и всички в залата стават на крака, когато е несменяем първенец на своята страна повече от десетилетие, когато пред големите му заслуги пред родния спорт стои частицата най, за него са написанихиляди редове. Казано е едва ли не всичко. Затова съм далеч от мисълта да следвам хронологията на успехите.Сигурно е било през 1973 г. Тогава Александър Томов за втори път беше получил признанието за най-силен борец в света в категория над 100 кг."Не съм мислил да ставам борец. И аз като другите деца в Склаве ходех да бера кога тютюн, кога праскови. Никога не съм искал да се боря, да доказвам, че съм по-силен. Като слушам другите - от малки все са били борци. А аз - не. Когато станах юношески шампион мислех, че съм вече борец. И всички ми го казваха. После станах световен шампион, всички ми се радваха, аз вече си мислех, че съм голям борец. Само треньорът ми казва”:-Шампион си, но още не си борец!Криво ми беше. Несправедлив ми се струваше. Още не бях се нарадвал на титлата и ме заведе на един турнир в Съвет¬ския' съюз. Казваше: "Пред всяка голяма битка там си проверя-вам силите". Биха ме по-слаби борци. Когато го питам защо го е «направил, отвръща:-Нарочно!Сърдех му се. Едва сега, в Техеран, разбрах какво е искал да ми каже. Още като отивах към тепиха се чувствувах победител. Вече бях борец. Проумях го, когато се ядосах, че в един миг Морчиладзе ме постави на мост. Победих го с туш, но не можех да си простя онова моментно отпускане. Сигурно това е искал треньорът. Да стана такъв борец, който знае, • че е победител още като тръгне и едновременно да му е ясно какво е да те поставят на мост".Тази обеца щеше да остане завинаги на ухото му.Но Сашо беше разбрал и друго. Ето, искам да науча как.приема лековатите подхвърляния на някои, че всичките му победи се дължат едва ли не само на огромната му физическа сила. А той спокойно обяснява:-Само онова, с което ме е дарила природата, не е достатъчно. Не стига и голият талант. Трябва да се работи!И той се трудеше. Упорито, къртовски, ден след ден, година след година. За да дойде Техеран, когато повярва в себе си. За да му вярва и Веско Маринов, и Слав Славов, с които проходи на тепиха, и непобедимият Боян. За да му вярваме всички ние. За да се сбъднат пророческите думи на отрупания със слава съветски тежкокатегорник Анатолий Рошчин, изречени когато на раздяла целуна олимпийския тепих в Мюнхен: "Сашо е борецът, който ще ме смени за дълго!"Две години по-късно в Минск Александър Томов за четвърти път стана световен шампион. С необикновен рекорд - в три последователни световни първенства победи всичките си съперници с туш за по-малко от тридесет минути. Подвиг! Тогава и в съблекалнята на съветския отбор беше празник. Заслужаваха си го - първенци! Само тежкият Александър Колчински изглеждаше някак унил. На пейката до него висеше сребърният му медал. Опитах се да разбера какво мисли за победителя. Не се колеба:-Томов е силен, нищо не можеш да кажеш. Има и коронна хватка - класическо хвърляне през гърди, която изпълнява виртуозно. Знам това, подготвям се специално за Томов, но все още не постигам много. На пръв поглед той води схватката просто, без финтове. Но притежава особен дар - намира мига захвърляне, когато даже и не предполагаш, че след секунда ще излетиш във въздуха. Да не се прозяваш в тази секунда, това е важното. Дълги години Саша Колчински все не успяваше да хване тези неуловими секунди. Сполучи само два пъти, за да се превърнат станалите вече три сребърни олимпийски медала в Мюнхен,(Монреал и Москва в голямата мъка на Александър Томов. .И сега, когато е спокоен, когато всичко е минало, продължава да се лута, да търси бягащия отговор:-Винаги е трябвало само да побеждавам. За мене медалът от сребро беше поражение. Надвивал съм Колчински винаги, знам,че и сега да застанем един срещу друг, пак ще го победя. А в тези две олимпийски схватки щастието сякаш беше на неговастрана.И ми се иска от душа да успокоя това голямо момче, което не успя да прегърне единствено своята златна олимпийска мечта.Народът ни умее да уважава тези, които с всеотдайността си прославят отечеството. -Искам да дам от себе си всичко, което знам, на моитебъдещи възпитаници - каза ми след завръщането от Москва. Постарах се да бъда прилежен във Висшия институт за физкултура "Г. Димитров", ще се стремя към усъвършенствуване в своето професионално развитие. Дълбоко съзнавам необходимостта и отговорността, че педагогът трябва да създава не само добри спортисти, но и характери, хора, с високото спортно майсторство..Силни думи на силен човек, чийто спортен път наистина може да служи за образец. На Александър Томов може да се вярва. Човешките добродетели, които особено цени, са трудолюбие¬то, честността и откровеността. Недостатъкът, който го отвращава, е лъжата. А веднъж ли е доказвал, че така високо поставя Родината? Щастлив е нашият народ, че отхранва такива синове!Големият спортист не принадлежи само на себе си. Той е гордост за цялата нация. Класикът, който накара света да нарича категория над 100 кг българска, нашият Сашо, СЛЕД «МОСКВА'80»
С НОВИ ПРАВИЛА КЪМ ОЩЕ ПО-ВИСОКИ ВЪРХОВЕ
В пред юбилейната 1980 година, на XXII летни олимпийски игри в Москва българският спорт постигна забележителни успехи. В неофициалното класиране по нации Народна република България зае трето място с общо 41 медала и 265 точки -небивало постижение в досегашното ни олимпийско участие.И този път с най-голям принос към националния спорт бяха нашите юначни синове борците -десет медала и 68 точки. И сега борбата бе ударна сила на българския спорт! Олимпийците ни, техните треньори и много деятели получиха високи правителствени награди. Бюрото на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт даде на борците оценка "Отличен".В новия олимпийски цикъл пред българските борци стоят още по-отговорни задачи. Световната борба тръгна по нов път. Утвърдените от ФИЛА изменения на правилата изискват да се създават и утвърждават борци от нов тип. И онова, което топли сърцата,е, че още в първите стартове - европейските първенства по класическа и свободна борба в Гьотеборг и Лодз, постигнахме радващи успехи.Всички дълбоко вярваме, че и в следващите схватки на международния тепих достойните приемници да прославените български борци ще продължат да издигат авторитета на победната България!!!
http://www.vbox7.com/play:ec74bfe6
сап4ето!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар