Няколко от внушителните постижения на Брус Лий

Тук са само някои от според мен наистина невероятните подвизи, които Брус Лий е извършил в своя живот. Всичката тази информация е взета от редица док.филми и списания. Има също и цитати на негови близки приятели.

**Няколко от внушителните постижения на Брус Лий:
-------------------------------------------------------------

*Скоростта на неговия удар с юмрук от разстояние 3 крачки бил 5 стотни в секунда
*Можел да хвърля зърна от ориз във въздуха и още докато са там да ги хваща с клечки за ядене
*Правел лицевите си опори на една ръка само с два пръста
*Можел да пробие с пръсти неотворена кутия от Кока Кола (тогава кутиите за безалкохолни напитки били направени от стомана, много по-плътна от днешните алуминиеви кутии)
*Можел да "отнесе" чувал, тежащ 50 кг, с обикновен страничен удар (йоко гери)
*Да опира ръцете си на земята и да издига краката си над главата
*С удар от разстояние един инч (2,54 см) изпращал хора на метри от себе си
*Последният завършен филм на Брус "Влизане в дракона" бил направен за 600'000 долара през 1973. До днес филма е спечелил около 300'000'000 долара

Цитати от негови приятели, свързани с неговите Невероятни Постижения:

*Хърб Джаксън -"Брус искаше да стане толкова силен, колкото е възможно".

*Джеси Гловър - "Когато можеше да направи лицеви опори на палци и със чувал на гърба си, тежащ 113 кг, минаваше на други упражнения.''


*Хърб Джаксън - "Най - големият проблем в това да направиш дизайна на оборудване за Брус беше, че то трябваше да бъде дяволски бързо. Трябваше да подсилвам неговия дървен манекен като сложа автомобилни части, така че да може да тренира на него без да го счупи. Бях започнал да му изработвам подвижен манекен, който да може в действителност да атакува и отстъпва и така да симулира по-добре реална битка, но за съжаление Брус умря преди машината да бъде направена. Тя щеше да бъде завързана с много издръжливи кабели, които щяха да свързват два стълба от двете страни на двора му. Причината беше проста-никой не можеше да устой на силата на своите собствени удари с ръце и крака. Силата и уменията на Брус трябваше да достигнат дотам, че да открие къде точно трябва да удря машината. Брус се интересуваше от силовата тренировка, човек би казал,че това беше негова фикс идея."

*Дан Иносанто - "Брус се интересуваше от това, колко от цялата си сила може реално да използва веднага в даден момент. Спомням си, че веднъж аз и Брус ходехме по плажа в Санта Моника. Най - неочаквано покрай нас мина огромен мъж, занимаващ се с бодибилдинг и аз казах на Брус: "Човече, виж му ръцете." Никога няма да забравя неговата реакция. Той каза: "Да, той е огромен, но дали е мощен???"

*Чък Норис - "Лий може би беше един от най-силните хора в света и разбира се един от най-бързите."

*Джо Люис - "Брус беше невероятно силен за своя размер. Той можеше да вдигне 34 кг. щанга и от изправено положение, докато я държи пред гърдите, можеше бавно да изнесе ръцете си напред и да задържи щангата там за 20 секунди, което е доста трудно за човек, който тежеше по това време само 62 кг. Познавам 90 кг. щангисти, които не могат да правят това."

*Джеси Гловър - "Брус можеше да държи 30 кг гира с една ръка и да я издигата встрани на височината на раменете си и след това оставаше така за няколко секунди. Никой друг, който познавам, не може да направи това, не и толкова високо."

*Лоли Джей - "За последно видях Брус, когато се местеше от Калвър Сити в Бел Еър. Той имаше голям, тежък чувал, висящ в двора му. Той тежеше 136 кг. Аз едва го мърдах. Брус ми каза: "Хей, Лоли, виж това" и той скочи назад и го изрита. Това чудовище - чувалът, се удари в тавана и след думкането отново се върна. Още не мога да повярвам на силата, която притежаваше този човек."

*Нейлърд Нишиока - "Брус имаше своя запазена марка "One inch Punch" (удар от разстояние един инч). Той можеше да изпрати хора, някои от които по - тежки от него с 50 кг, във въздуха и после да паднат на земята на 15 крачки по - далеч. Помня, че от този удар бях отпратен в стената. Аз не вярвах, че може да се събере толкова сила в този удар, особено когато ръката просто се движи плавно към гръдния ми кош, просто ръката му потрепва и...Баам. Излетях назад и се ударих в стената. Оттогава взех всичко това насериозно."

*Джеси Гловър - "Силата, която Брус беше способен да използва мигновенно, беше абсолютно плашеща за трениращите бойни изкуства, най-вече за неговите спаринг партнъори. Скоростта му беше мълниеносна. Веднъж ние засичахме неговото време с хронометър и най-бързото движение на Брус беше около 5 стотни от секундата, а наи - бавното - 8 стотни от секундата. Ударът му беше от нормална позиция, ръцете му бяха на хълбоците, дистанцията беше 18-24 инча (24 инча=60,96см). Той не беше само изумително бърз, но и разкриваше виженията на противника. Той, още преди противникът му да е нанесъл удар,разбираше какво е готов да направи и после другият падаше на земята."

*Дъг Палмър - "В своята област Брус беше като Майкъл Джордан и Мохамед Али, човек който стои над всички останали. Не че другите майстори в бойните изкуства не бяха добри. Просто Брус беше велик."

*Дан Иносанто - "Брус винаги правеше бой със сянка с малки тежести в ръцете и той изпълняваше упражнение, в което удряше с ръце 12 серий в реица. 100 удара на серия, използвайки пирамидална с-ма с 1, 2, 3, 5, 7 и 10 фунтови (1фунт=454 г) тежести и след това обръщаше пирамидата намалявайки от 10 на 7, 5, 3, 2 и 1 и накрая 0 фунта тежести. Той ме караше да правя това упржнение с него и не мога да опиша каква е болката в делтовидните мускули и ръцете. "

Линда Лий - "Брус винаги вдигаше една гира, която държеше вкъщи. Той имаше уникалната способност да върши няколко различни неща по едно и също време. Не беше необичайно за мен да го намеря гледайки боксов мач по ТВ, четейки книга с едната ръка, а в другата вдигайки гира. Брус наблягаше много на тренировката на ръката (думата е "forearm"-от лакътя до китката) за да подобравя своята захващаща и удряща сила. Той беше фанатик на тренировката за ръце. Ако някой откриеше някакъв нов курс за развитие на ръката, той трябваше да знае.

*Боб Уол - "Брус имаше най-големите ръце ("forearms"), пропорционални на тялото му, които някога съм виждал. Искам да кажа, че неговите ръце бяха огромни. Той имаше невероятно силни китки и пръсти, неговите ръце бяха просто необичайни."

*Ван Уилямс - "Аз и Брус се състезавахме в борба с китки. Двете сражаващи се ръце са напълно изпълнени с целта да се извие китката на противника обратно на часовниковата стрелка за да победят. Аз бях единственият човек, който побеждаваше Брус по това време и него наистина го беше яд за това. Но това просто се дължеше на разликата в теглото - тежах с близо 20 кг повече. Все още Брус има най-големите ръце ("forearms"), които съм виждал."

*Хърб Джаксън - "Брус побеждаваше всички новодошли в този вид борба с китки и дори се шегуваше, че иска да стане световен шампион в това."

*Таки Кимура - "Ако някой хванешеше ръката на Брус, чувстото щеше да бъде сякаш пипа бейзболна бухалка."

*Дан Иносанто - "Брус беше дотолкова обсебен от идеята да развива силата на своите ръце ("forearms"), че той трябваше да ги тренира всеки ден. Той казваше: "мускулите на ръцете са много,много плътни, затова трябва да ги тренираш всеки ден за да станат по-здрави".

*Мито Ухара - "Брус смяташе, че ако твоят стомах не е достатъчно здрав, няма какво да правиш в труден спаринг."

*Чък Норис - "Помня, че посетих семейството на Лий и видях, че малкото момче на Брус - Брендън, скачаше върху корема му, докато едновременно изпълняваше упражнение с издигане на краката и вдигане на гири."

*Боло Йонг - "Брус беше разработил особено трудно упражнение, което наричаше "Флагът". Докато лежи на пейка, той се хваща за подпори, които са прикрепени към пейката и се вдига от нея като се държи само на раменете си. Тогава, когато си вдигне кръста от пейката, започва да си вдига краката. беше способен да се държи перфектно хоризонтално във въздуха. Той беше невероятен, в следващите 100 години няма да има друг като него."

Дориан Ейтс (Мистър Олимпия) - ''Той правеше това нещо, при което си раздалечаваше лопатките и тогава напрягаше всеки един мускул от своето тяло. Той имаше невероятна физика."


*Джон Рий - "Можеш да му покажеш невероятно трудна техника, която е отнела години за да стане перфектна и следващият път, когато го видиш, той ще я прави по - добре от теб."

*Джеймс Кобърн - "Брус и аз тренирахме в двора ми един ден. Ние използвахме огромен чувал за странични удари с крак, мисля че тежеше около 68 кг. Брус само го погледна, удари го, това излетя във въздуха на височина около 4 метра и половина и профуча покрай тревата, и после се скъса по средата. Беше пълен с малки парчета от парцали. Ние събирахме от земята парчетата от парцали един месец."

*Дан Иносанто - "Брус каза да дойда един ден до магазина на Джо Уейдър в Санта Моника за да му помогна да купи 50 кг комплект с тежести за сина си Брендън. Аз смятах, че това ще е по-късен подарък за Брандън, защото той беше едва на 5 години, а гирите тежаха много. Брус купи този прекрасен комплект от Джо и когато спряхме пред пътя на моята къща ми каза: "Шегувам се, Дан, купих това за теб."

Мир на праха му!

сап4ето!!!!!!

Брус Лий-Bruce Lee

Дата на раждане - 27.11.1940.
Място на раждане - Сан Франциско, Калифорния, САЩ.

Брус Лий е роден в Сан Франциско, Калифорния, но отрасва в Хонг Конг.

Родителите му (баща му е китаец, а майка му – от смесен брак между германец и китайка) са киноактьори и той съвсем малък има възможността да участва в няколко китайски филма. Освен това изучава Уинг Чун – стил в Кунг Фу.

През 1959 г., Лий заминава за Сиатъл, за да завърши гимназиалното си образование. Получава диплома от техническото училище Едисон и се записва във Вашингтонския университет като студент по философия. Там той среща и бъдещата си съпругата си Линда – оженват се през 1963 г.

След като завършва университетското си образование, Лий започва да играе (в ролята на Като – патньорът и пръв приятел на главния герой) в телевизионния сериал “The Green Hornet”. При завръщането си в Хонг Конг се снима в още филми и става все по-популярен.

Междувременно учи в няколко школи по бойни изкуства и след като не остава удовлетворен от никоя от тях, Лий създава три собствени стила: Tao Гунг Фу, модификация на Уинг Чун, смесена с други Кунг Фу стилове; Юн Фан, усъвършенстване на неговия Кунг Фу стил – който съчетава и елементи от бойни изкуства извън Кунг Фу, с намерението дa създаде по-опростено и практично бойно изкуство, както и подробна тренировъчна система за общо физическо състояние; и Джийт Кун До – което представлява по-скоро неговата лична философия за това как бойните изкуства би трябвало да се практикуват ефективно (и според мнозина – система за самоусъвършенстване).

Хората, тренирали под ръководството на Дан Иносанто, смятат тази терминология за погрешна. Може ли това е причината по-късно Лий да съжали, че е нарекъл Джийт Кун До философия, и да го обяви за “просто още един стил в бойните изкуства". Но по-голямата част от спора не е за имената, а за способностите и качествата на иструкторите, които преподават тези бойни системи. Дан Иносанто, който по-късно получава най-високия сертификат в стиловете на Лий (Таки Кимура e смятан за най-добрия в Tao Гунг Фу – най-ранната система на Брус Лий) – и е широко признат за най-добрия му ученик преди ненавременната смърт на учителя си. Той е не само водещ инструктор, но и основен историк на стила, който нарича Лий Юн Фан Гунг Фу/ Джийт Кун До концепция. Сред учениците на Брус Лий са още Стив Маккуийн и Джеймс Кобърн, а най-известен е актьорът и шесткратен световен шампион по карате Чък Норис.

Изучаването на Уинг Чун Гунг Фу разпалва ентусиазма и разбирането му за бойните изкуства. Фактически Уинг Чун е единственият стил, който той е изучавал формално, под ръководството на майстора Ийп Ман Ли. По-късно изучава и други стилове Кунг Фу, борба, джиуджицу, и много други бойни изкуства чрез литературни източници и контакти с други майстори. Много съвременни инструктори, в опит да рекламират себе си или своите школи, правят недоказуеми изявления, че са се учили от – или са преподавали на Брус Лий. Това е основната причина която кара Брус, а по-късно и Иносанто, да установят много строги правила за получаването на сертификат. Като хибриден стил, Юн Фан/ Джийт Кун До е композиран от 27 различни стила в бойните изкуства.

Говори се, че Лий е използвал електрлически стимулатор при тренировките си, за да подсили своите не особено обемни мускули. Но с или без стимулатор, факт е, че Лий съумява да добие почти свръхчовешки физически умения. Кадри с бойни сцени от филмите с Лий често вървят в забавено темпо, защото движенията му са толкова бързи, че изглеждат размазани. Неговата мания по добрата физическа форма си личи в личните му бележки и дневника му.

Актьорът, който многократно демонстрирал лицеви опори на два пръста и своя прочут "удар от един инч", е всестранно развита личност - както с доброто си академично образование, така и в областта на бойните изкуства. Освен това е бил и и много добър танцьор – шампион на Хонг Конг по ча-ча за 1958 г..

На 20 юли, 1973 г., Лий трябва да обядва заедно с актьорът, играл Джеймс Бонд Джордж Лейзънби, и да разговарят за бъдещ съвместен филм. Но Лий не идва в уреченият час, и когато Лейзънби и агентът на Лий отиват да го потърсят в хотелската му стая, го откриват мъртъв. Погребан е в сиатълското гробище Лейк Вю. За причината на смъртта му циркулират различни слухове, но официалното лекарско заключение е – мозъчен оток, в резултат на алергична реакция към обезболяващи медикаменти.

Въпреки неголемият брой на филмите в които е участвал, Брус Лий се превръща в кино-икона и олицетворява малкият човек, който става образец на физическо съвършенство и непобедимост в персонална схватка. Славата му разпалва и последвалия огромен интерес към китайските бойни изкуства на Запад.

сап4ето!!!

Таиджи Касе

Таиджи Касе (Taiji Kase, 1929-2004) е един от най-реномираните учители по карате на нашето време.

Роден е на 9 февруари 1929. Тъй като баща му е известен джудо инструктор, от ранна детска възраст Касе се занимава с този спорт, в който стига до 2 дан. На 14 години вижда и първата демонстрация по карате и така като младеж започва да тренира Шотокан през 1944 (паралелно с джудо в началото, но преди да стигне 3 дан прекъсва джудо заниманията), като в залата по това време е имало около 40 ученици. Той тренира известно време и айкидо при Морихей Уешиба (Morihei Ueshiba) и Noriaki Inoue, учител и на Шигеру Егами (Shigeru Egami). Йошитака Фунакоши е шеф-инструктор, с помощници Геншин Хирониши (Genshin Hironishi, 1913-81), Шигеру Егами, Hayashi and Uemura - всичките 4 дан. 5 дан - най-високият по това време - е имал само Гичин Фунакоши, който посещавал понякога залата да дава насоки в тренировките. Тренировките били много сурови, играело се изключително кихон и ката, самият Касе ги описва като "много тежки". Карате се тренарало само за истински бой, нямало и мисъл за някакви състезания. Според Касе именно в този период стилът се трансформирал под влиянието на Йошитака, като израз на това станали по-дълбоките позиции и удрянето с крак над пояса. Много от учениците на Йошитака взели участвие във войната, като станали "камикадзе", както и самият Касе, който март 1945, само на 16, се присъединява към Флота. Имал късмет, тъй като няколко месеца по-късно войната свършва и не бил изпратен на самоубийствена мисия. Завършва през 1951 университета Senshu, икономически науки. От много трениране той не бил подготвен за изпита за влизане в университета, но успял да постъпи в него като се присъединил към карате отбора. През 1946 взима изпита за 1 дан, а 3 години по-късно, като капитан на университетският отбор, става най-младият носител на 3 дан.

След 20 години практика на карате, Касе напуска Япония през 1964, с изградена репутация в Японската Карате Асоциация(ЯКА). Една от неговите задачи в ЯКА била да обучава бъдещите инструктори (сред които са Enoeda, Ochi, Shirai и т.н.) на кумите. Малко известен е факта, че негова отговорност е била и справянето с всички "предизвикателства" към ЯКА. В следвоенна Япония, 1945-1952, той участва в много битки и така добива реален боен опит. Според него това не е точно истинският Дух на Будо, но така са се стекли обстоятелствата.

Прекарва 3 месеца в ЮАР, където през 1965 провежда тренировки с помощта на Каназава, Еноеда и Shirai. Същата година провежда семинари в Германия и САЩ. След кратък период в Италия (където помага да се установи Shirai), Холандия и Белгия, той се установява за постоянно в Париж (1967). След като един месец доказва като своят стил карате като превъзхождащ на френските шампиони и експерти, започва да преподава във Френската Карате Федерация, но скоро напуска, тъй като не желае да е обвързан с нито една политическа и спортна организация. Дори и като шеф-инструктор на Европейският клон на ЯКА, той продължава да поддържа контакти с направлението Шотокай. Продължава да преподава и отклонява всякакви предложения за връщане в Япония, като остава в Европа, където са неговите ученици. През май 1999 получава тежка сърдечна атака, но половин година след това, воден от голямата си любов към изкуството, продължава усилено да тренира, за да поддържа чудесната си техника. Неговият живот е преподаването. Неговите думи са: "Ако учите на карате, вие самият трябва да тренирате редовно. Трябва да практикувате повече и по-тежко от вашите ученици. И ако тренирате достатъчно дълго, карате завинаги остава вътре във вас и вие тренирате винаги и независимо къде сте".

Касе не спира само до това, което е научил в Япония. Запазвайки и следвайки главните принципи, научени от Йошитака, той продължава да разработва на тази база все нови и нови техники и да обогатява и развива изкуството. Известен е със своето ushiro geri (удар с крак назад) и техниките си с отворена ръка. Автор е на няколко книги. Основава заедно с Hiroshi Shirai през 1989 World Karate Shotokan Academy (WKSA), на която е президент, след време е преименувана на Shotokan Ryu Kase Ha (SRKH).

Таиджи Касе умира на 24 ноември 2004. Той е един от хората, които показват "скритите" техники и идеи на карате, които той е разбрал и усъвършенствал в над половинвековното си практикуване на стила. Той съживява Шотокан и го прави наистина динамичен и новаторски стил при влизането му в 21 век.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...%B0%D1%81%D0%B5

Хидетака Нишияма-биография

Хидетака Нишияма (Hidetaka Nishiyama, 1928) е един от най-големите майстори по карате. Неговото обучение започва през 1943, на 15-годишна възраст, под ръководството на Гичин Фунакоши, човекът който пренася карате от Окинава в Япония. Приет е в университета Takushoku и продължава заниманията си с карате, става член на университетският отбор, а през 1949 и негов капитан. Завършва икономика през 1951. По това време карате не е особено популярно. Други бойни изкуства, като кендо и джудо се изучават като задължителни предмети в японските средни училища.

През късните '40 американското Стратегическо Въздушно Командване (SAC) започва обучение на военнослужещите по джудо, айкидо и карате, което цели подобряване на физическото им състояние. Ето какво си спомня Нишияма в едно от своите интервюта за този период: "Ние (Нишияма, Фунакоши, Накаяма и Обата) бяхме поканени в американските бази да преподаваме... Аз бях най-младият. Всеки път от нас се очакваше да правим и демонстрации. Те бяха тежки, аз трябваше да чупя много дъски и скоро започнах да имам проблем с ръцете си." Един от учениците на майстора споделя: "... много пъти американците предизвикваха г-н Нишияма да счупи дебела дъска, напоена с вода. Той никога не се провали в този тест и никога не поиска помощ от някой друг." Въпреки че са били трудни времена за карате ентусиастите, това спомогнало за разпространението на карате по света. Нишияма и колегите му( 10 човека в състава на мисията) били поканени през 1953 да посетят САЩ за 3 месеца и да направят демонстрации във всяка база на SAC в САЩ и Куба. Тъй като американците винаги са имали стремеж да знаят "защо", а не само "как", Накаяма и Нишияма са принудени да започнат да изследват научната основа на карате техниките в областа на анатомията, кинезиологията, психологията, философията и физиката. Изследванията им променили в някаква степен старите техники и методи на обучение, правейки ги по-приемливи за западнят човек.

Нишияма е един от основателите на Японската Карате Асоциация (ЯКА) и създаденото към нея Инструкторско училище, през което минават най-известните карате учители в света: Каназава, Еноеда, Shirai и Mikami.

През 1960 той публикува книгата "Karate: The Art of Empty Hand Fighting". Тя още се счита за завършен текст относно карате и е една от най-продаваните книги на пазара, издавана 70 пъти.

През 1961 Нишияма е поканен и се мести в САЩ, където създава All American Karate Federation (AAKF), която през 1978 се реструктурира и сменя името си на American Amateur Karate Federation - Нишияма е неин президент. Федерацията е член на създадената през 1973 International Amateur Karate Federation (IAKF), преименувана през 1985 на International Traditional Karate Federation (ITKF), най-голямата структура за традиционно карате, която се създава през 1975 за да се избегне объркването между новите карате стилове и традиционното карате - Нишияма е председател.

На 10 октомври 1999 година по предложение на американски сенатор е издигнат флаг на Конгреса в негова чест за заслугите му, а на 3 ноември 2000 получава награда за културният си принос и от императора на Япония, като церемонията е в императорският дворец в Токио.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%...%8F%D0%BC%D0%B0

САВАТ-История на Френския бокс

Било е време, когато наред със сирената, виното и Лувъра много европейци са отъждествявали Франция със Сават и Чуждестранния легион. Историята на двете френски военнокултури традиции се преплита по особено екзотичен и живописен начин.
С навлизането на огнестрелното оръжие културата на ръкопашния бой в Европа почти замира. Наистина фехтовката се практикува като военна дисциплина до началото на ХХ век, но на бойното поле тя се измества съвсем в периферията на битката. Тактиката на боя се променя радикално и хладното оръжие става все по-късо. Пиките и копията са заменени от щиковете на пушките. Някогашното славно рицарско melee е останало окончателно в миналото.
В края на XVI и началото на XVII век започва формирането на един много странен за Стария континент боен стил. Около появата на savate има доста теории. Една от тях гласи, че стилът е произлязъл от рицарското воинско изкуство и е формиран точно на базата на ръкопашната схватка след падането от коня, но тя не звучи особено достоверно. Според друга теория ­ системата от ритници е създадена от древно келтско забавление, състоящо се в размяната на тежки ритници в краката с голи стъпала или обути в стари обуща. Но все пак най-реалнa e теорията, че стилът се е появил в епохата на Великите географски открития. Според някои специалисти на Сават идеята за ритниците пренесли от Индокитай френските моряци. Поради този факт люлката на стила е Марсилия. Все пак Лаос, Виетнам и Тайланд са били дълго време колонии на Франция.
Сават е доста проста, но ефективна система, а от нея през XIX век е произлязъл френският бокс. За негови родоначалници се считат Шарл Лекур и Жозеф Пиер Шарлемон.

Лекур е бил посветен в класическата техника с крака на стария стил. Сават практикувал много мощни ритници в тялото и главата от всякаква дистанция. Тяхното разнообразие е било огромно, но техниките с ръце не са били юмручни, а с отворена длан. След един загубен двубой срещу боксьор от Острова, практикуващ класически английски бокс, Лекур преосмисля системата на Сават. Той въвежда в нея ударите с ръце от класическия бокс, но запазва атрактивните и ефективни ритници.

Впоследствие създава и кодекса на честта. Допреди Великата френска революция Сават се е практикувал най-вече от ниските социални слоеве на Марсилия, но след намесата на Лекур стилът се превръща в задължителен за всеки френски благородник. Избивайки своята интелигенция, французите паралелно създават нова, но по-жилава и борбена. Доскорошното “Марсилско забавление” вече е задължително овладявано до съвършенство от всеки благородник.

През 60-те години на XIX век Шарлемон служи в Алжир и изучава Сават в редовната армия. По-късно се връща в Париж и открива собствена школа. Практикувайки системата на Лекур, Жозеф предприема пътешествие из Европа и се бие с воини, владеещи разнородни стилове ­ от бокс през фехтовка до борба. И остава непобеден. С него започва златната епоха на френския бокс, а тя се реализира паралелно с тази на Чуждестранния легион.

Едва ли има другo армейско формирование, дало тласък в творчеството на толкова много хора на изкуството и превърнало се посредством техния труд в една от най-романтичните легенди на нашето време. Френският Чуждестранен легион оказва огромно влияние в кинематографската култура на Европа и Америка. От ранната драма “Синият ангел” със забележителната Марлене Дитрих, комичните приключения на Лаурел и Харди и патриотичните филми на големия Белмондо, до завладяващите екшъни на Жан-Клод ван Дам ­ стотици са филмите, повлияни от обвития в екзотика и тайнственност легион. Но значението на славния отряд съвсем не е само в сферата на изкуството. Най-патриотичният за Франция парад ­ този на 14 юли по Шан'з Елизе ­ винаги завършва с карето на “белите барети”. Те единствени не се разделят на две пред Триумфалната арка, както го правят останалите военни части. Заобикалят я само от едната є страна, защото легионът никога не се дели!
Позовавайки се на официалната история, можем да приемем, че Чуждестранният легион е създаден на 9 март 1831 г. с декрет на крал Луи-Филип, но всъщност неговият първообраз е Легионът на доброволците, създаден непосредствено след революцията по идея на немския революционер якобинец Анархазис Клотц от германски, полски, италиански и въобще интернационални емигранти. Те са дошли да се сражават за крехката демокрация на френската република, но ако тези хора са били политемигранти и доброволци идеалисти, то техните наследници съвсем набързо си спечелват зловещото прозвище “кучетата на войната”.

Славата на легиона се разнася с всяка спечелена битка. Първата по-значителна победа е през 1836 г. срещу войските на непокорния алжирски емир Абд ел Кадер. През 1854 г. те вече са гръбнакът на френската армия в Кримската война срещу Русия.

Може би най-паметната битка на легионерите е в Камерон, Мексико, по време на френската окупация на страната. Там няколко хиляди мексикански войници обкръжават 65 легионери, командвани от едноръкия капитан Дени. В течение на цял ден те се отбраняват, убивайки към 600 души. Накрая, останали само петима, те не се предават, а тръгват в самоубийствена щикова атака. Намерената след сражението дървена ръка на капитана е един от най-ценните експонати в музея на легиона. Ето как се ражда легендата, че легионът никога не се предава. След време тя е развенчана, но въпреки това и днес битува като мит.

Истинска популярност Сават добива във фенския Чуждестранен легион, макар че след тридесетте години на деветнадесети век се практикува повсеместно в армията. Странна и на пръв поглед необяснима е зависимостта между тях ­ когато Сават е силен, силен е и легионът. Но всеки факт следва своята логика. През XIX и началото на XX век “кучетата на войната” са навярно най-добре подготвената военна част в света. Разбира се, някои скептици отдават техните успехи на други причини. Считат, че са били сбирщина отчаяни хора, нямащи какво да губят, но истината е малко по-различна. През първата половин година легионерите почти не са сядали, постоянно са били на крак и със съвсем малко време за сън ­ практика, запазена и до днес. Издържат само най-силните. В подготовката им наред с тактиката, стратегията и стрелбите е била заложена и фехтовката, неразривно свързана със Сават. Тъй като той преди всичко е ритници, не губи от ефективността си, когато в ръкопаша боецът държи в ръце сабя или пушка с щик. Напротив, Сават е бил голямо преимущество за легионерите. Шарлемон и Лекур съхраняват богатия арсенал от хладни оръжия като шпаги, чадъри, палки, ножове и дори столове, които са неразделна част от Сават. Не трябва да се забравя, че в началото с тази система са си служели предимно бродяги, които често са разрешавали възникващите спорове чрез кръчмарски боеве. Всички прийоми на стила били възприети в армията. Дори и тези на боя със стол.
През 1871 г. за първи път е нарушено основното правило ­ легионът да не се използва на територията на страната. Уплашени от размаха на Парижката комуна, властимащите изваждат срещу гражданите своя колониален меч. В този момент Шарлемон, които взема активно участие в Комуната, се изправя срещу част от хората, които доскоро са били негови ученици. След разбиването на Комуната той емигрира в Белгия, където остава до повсеместната амнистия за всички комунари от 1879. Връщайки се в Париж, открива “Академия по Френски бокс”. А през 1899 финализира спора с английския бокс, като надиграва в шест рунда шампиона на кралството Джери Дрисклъм.
С настъпването на ХХ век, до началото на Европейската война ­ позициите на легиона, Сават и на Франция като цяло са силни. През Първата световна война обаче страната претърпява големи човешки загуби, в това число и много боксьори. Други оцеляват, но остават инвалиди завинаги. Световните войни на отминалото столетие и най-вече Втората почти заличили Сават и легиона.

След 1945 г. легионът е възстановен и се попълва главно от германци. Но в този момент неговата сила вече не е същата. През 60-те години претърпява голямо поражение във Виетнам, от което трудно се отърсва.

През 1965-а Пиер Барузи възстановява поне отчасти организацията на стила. Той е от хората, които съхраняват традицията по време на немската окупация. Пряк ученик е на Шарлемон и негов наследник. Поставя ново начало в развитието на френския бокс.
Днес Легионът и Сават вече нямат толкова много общо, както в XIX век, но продължават да съществуват със завиден успех. Легионерите вземат участие в повечето операции на НАТО и ООН и продължават да са елитът на френските командоси. Сават е повече спорт, но вече се практикува из цяла Европа. В настоящия момент силно се популяризира и в САЩ. Разбира се, някои подразделения на френските полицейски специални части го практикуват ежедневно и като боен стил. При това не по патриотични причини, а поради неговата ефикасност

Мицуги Саотоме - ''Принципите на айкидо ''

*УПРАЖНЯВАНЕТО НА ОСНОВНА ТЕХНИКА: РАЗВИВАНЕ НА ВЪТРЕШНА НАГЛАСА И ПРОНИЦАТЕЛНОСТ
=============================
Когато по време урок показвам някоя техника, а след това наблюдавам изпълнението на учениците, в повечето случаи движенията им напълно се различават от показаните. Те не виждат тънката, но съществена разлика между това, което вече знаят, и това, което им се показва в момента. Да се научиш да виждаш ясно и точно не е толкова лесно, колкото изглежда. Предубежденията на ученика могат да ограничат начина му на възприятие дори на чисто физическо ниво. Ако хората изпитват трудности само докато гледат това, което става пред очите им, представете си колко по-трудно ще им бъде да схванат много по-тънките и неуловими движения, които ни подсказват предстоящото физическо действие. Първата задача за един начинаещ ученик по айкидо е да се научи да вижда – да отвори съзнанието си за това, което виждат очите, да отвори духа си за по-дълбокия смисъл на техниката.
Вярвам, че упражняването в изкуството на възприятието помага успешно да се справим с основните техники. Вие трябва да се стремите да развивате не само способността ясно да виждате физическото движение, но също и своята умствена и духовна проницателност. Вие трябва да се опитвате да развивате интуитивното си чувство, за да видите намерението и смисъла на показваната техника, да проникнете в нейните умствени и духовни стойности. Не мога да не подчертая колко е важно да следвате точно наставленията на своя учител.
Това, което сте видели, трябва да усъвършенствате чрез много повторения. Повторението е велик учител и ще ви посочи грешките. Например, ако упражнявате субури, или многократни удари с меча, не е задължително добре да си служите с меча, за да го направите само пет пъти. Но да изпълните лошо хиляда удара е невъзможно; тялото ви ще се умори много, преди да успеете да ги завършите. В същото време, ако твърдо сте решили да направите хиляда удара наведнъж, накрая ще откриете правилния и ефикасен метод да си служите с меча, тъй като единствения начин да завършите толкова много повторения, е да изпълнявате правилно движението. Бързината, с която схващате техниките, ще нарасне, само ако се упражнявате. Учителят не може да отговори на въпросите, които тялото ви задава чрез вашия ум. За да научите айкидо, вие трябва да изпълнявате показаните ви движения отново и отново, докато собственото ви тяло не открие естествената мъдрост на движението и не ви позволи да попиете знанията, предложени от вашия инструктор.

Целта на практикуването на айкидо не е натрупване на педантични знания и технически умения. Вие трябва да се стремите да усъвършенствате характера си и да издигнете съзнанието си на по-високо ниво. Изучаването на айкидо не може да бъде егоистичен акт. Трябва да развиете чувствителност и загриженост към останалите в ежедневните си взаимоотношения, както по време на тренировка, така и в живота. Подобен начин на мислене трябва да съпътства развитието на техниката ви. Ако не се интересувате как влияят действията ви върху мисълта и тялото на партньора, никога няма да достигнете до истинското значение на практиката, камо ли до резултатна техника. Ето защо е толкова важно никога да не работите по начин, по който бихте причинили болка или нараняване на партньорите си. Това е морална отговорност. Причинената травма може да попречи на човек да изкарва прехраната си. Представете си например какви последици ще има за хирурга едно счупване на пръстите.
За да усетим потребностите на другите, трябва не само да се осланяме на познатите ни пет сетива, но също на шестото и на седмото чувство. Шестото чувство бихме могли да наречем интуиция. Това е възможността да виждаме зад маската на собственото си лице и да улавяме и най-слабите сигнали извън сферата на физическите сетива. Шестото чувство позволява да съзрем намерението, да видим зараждащото се движение още преди тялото да се е задействало. То позволява да усетим чувствата на другите.
Седмото чувство е по-трудно да се обясни и развие. В превод може да се нарече “Божествено вдъхновение”, но и това определение е неточно. Това, което имам предвид, когато говоря за седмото чувство, е умението ни да усетим как всяко действие отразява същностни модели, които резонират из цялата природа. Например разширяването и свиването са естествени функции, които управляват процеса на дишането, но в същото време те са и принципите, които управляват създаването и разрушаването на галактиките. В айкидо свиването и разширяването на тялото съставляват голяма част от движението и определят ефективността на техниката. Седмото чувство е мъдрост, която ни позволява да видим проявлението на главните закони на природата във всичко наоколо.
Седмото чувство е това чувство, което ви позволява да заличите границите между себе си и вашите ближни, да знаете, че ако нараните другия, наранявате себе си, да почувствате чуждата болка като ваша собствена – да усещате света като едно цяло, а не като сбор от индивидуални враждуващи елементи. Замислете се как слушате музика. Вие не я чувате тон по тон. Вие чувате цялата мелодия и едновременно с това осъзнавате красотата й. Седмото чувство е способността да чуете музиката на Вселената като едно цяло, да чуете как тонът, който вие ще изсвирите, звучи в цялата песен. Упражняването на айкидо трябва да съедини тялото и духа ни с Пътя на природата.
Развиването на седмото чувство помага да установим ползотворни взаимоотношения с партньорите в тренировките. Партньорите, с които работим притежават разнороден опит. Те са различни по възраст, професия и темперамент. Няма двама с еднаква физика, еднакъв характер или едно и също мислене. Звучи елементарно, но често го забравяме. Важно е при всеки партньор да можем да отчитаме различните му преимущества и недостатъци.
Работата върху татами не е реална битка, а нарочно създадена ситуация, която ни дава възможност да се усъвършенстваме както физически, така и духовно. Партньорът не ни е враг. Партньорите си дават шанса един на друг да посрещнат една предполагаема атака и да разрешат свързаните с нея проблеми. Атаката на уке трябва да е истинска и добронамерена. На свой ред наге никога не трябва да причинява контузия или да показва неуважение към уке, който на практика се е оставил в ръцете му. Да се ядосвате на партньора си, да се оставите на емоциите или да се опитате тенденциозно да го нараните, не е просто нарушение на етикета. Това е пагубно не само за партньора, но и за вас, както и много глупаво. Като инструктор съм виждал много хора да похабяват своя потенциал и способности заради самолюбието и неспособността обективно да оценяват партньорите си. Те не желаеха да се съобразяват с физическите ограничения на партньорите си и пренебрегваха необятните възможности отвъд тези ограничения. С течение на годините физическото развитие може да се преустанови, но духовното развитие не трябва да никога прекъсва. Онези, които не успеят да разберат това, ще изгубят своята посока в живота и своя път в айкидо. За съжаление съм видял да се провалят много такива хора, дори в доста напреднал стадий на обучение.
Не трябва да се поддавате на гнева, омразата, комплекса за малоценност, арогантността, или други негативни чувства нито по време на тренировка, нито в живота. Превърнете се в кристално огледало, което отразява живота. Егоизмът и самонадеяността ще замъглят това огледало. Вие трябва да запазите скромността и отзивчивостта си и да помните, че целта на заниманията ви е да станете по-добър и да извисите съзнанието си, а не да се състезавате или да се сравнявате с другите. Ако работите с неприятни вътрешни усещания и негативни вълнения, това ще помрачи вътрешното ви виждане и ще ви попречи ясно да отразявате какво става наоколо. Вие ще изгубите шестото си чувство, това интуитивно чувство, което се оказва жизнено важно при предугаждане ходовете на партньорите. Ще изгубите и седмото чувство на връзката между структурата и целта на тренировките и структурата на природата. Всяко нещо следва пътя на природата и айкидо не прави изключение. Ако на тренировките ви по айкидо се отделите от този път, няма да може да задържите градивната енергия, която ви позволява да напредвате.
Разбира се, ние трябва да сме силни, но физическата, умствената и духовната сила трябва да се развиват заедно. Айкидо е пътят на равновесието. Човек със силно тяло и болно или престъпно съзнание е заплаха за обществото. На човек със здрав дух, но крехко здраве, ще му бъде трудно да се справя с проблемите на действителността. В продължителния и труден тренировъчен процес ние трябва да се стремим да постигнем равновесие между тялото и ума, както и равновесие вътре в нашите тела и умове. Емоционалната стабилност, физическото равновесие и душевното спокойствие – това са целите, към които са насочени тренировките ни.
Следването на тези цели ни помага да приемаме спокойно промените и обратите в икономическия и материалния свят. Истинското щастие се намира отвъд пределите на световната бъркотия. Ние сме свързани със законите на природата и на Бог, но в закона за естествения подбор е залегнал принципа на еволюцията и приспособяването към въздействието на обкръжението ни. Характерен белег у човека е невероятната му способност да се адаптира. Пълното и искрено приспособяване към законите на Вселената и приемането им ни разграничава и издига над животинското съперничество. Ключът, който ни освобождава от неговите окови, е заложен в принципа на еволюцията.
Подобно на еволюцията, изучаването на айкидо е дълъг, бавен, последователен процес. Точно както алпинистът се изкачва стъпка по стъпка към върха на планината, така и вие трябва да напредвате в тренировките си всеки път по малко. Трябва съвестно да анализирате всяка стъпка, която ви води напред. Когато алпинистът прави поредната си крачка, той проверява дали точката на опората ще издържи, преди да предприеме следващата стъпка нагоре. Не позволявайте на временните пречки и неуспехи да ви разколебаят. Айкидо е прогрес, израстване и промяна, и грешките са неизбежни. Вие никога няма да достигнете до положение, когато ще може да кажете, че обучението ви е завършило, че сте “научили “ айкидо. Точно както уроците на живота продължават до самия му край, така и обучението ни ще продължава, докато практикуваме. За обучението са нужни търпение и усилена работа.
Накрая бих искал да предложа на вашето внимание следните извадки от книгата на Морихей Уешиба О Сенсей – “Будо”, написана през 1938 г. Това са правила, написани специално за тези, които за първи път влизат в доджо.

ПРАВИЛА НА ПРАКТИКУВАНЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРАТ И ДА СЕ СПАЗВАТ СЪВЕСТНО
=============================
1.
*Първоначалната цел на будо е била да се убие човек с един-единствен удар. По тази причина, когато практикувате, трябва безусловно да се подчинявате на учителя си и никога да не влизате в съревнование.
2.
*Първоначалното будо е учение, чрез което индивидът се свързва с цялото. Следователно по време на тренировките вие трябва изцяло да усещате това, което ви заобикаля. Трябва постоянно да поддържате това усещане и да работите с разумна доза напрежение.
3.
* Винаги трябва да се упражнявате с чувство на радост.
4.
*Учителят може да ви даде само обща представа, да ви намекне тук или там, за да ви насочи. Ще усвоите приложното използване на техниката само ако се упражняване постоянно. Научете се да разбирате с тялото си. Не се опитвайте напразно да запомните безчет техники, а изучавайте техниките една по една, докато станат част от вас.
5.
*Тренировката трябва да започне с подходяща загрявка. Това ще укрепне тялото и ще го предпази от прекомерно натоварване. Първите десетина минути от заниманията трябва да бъдат по-леки от останалата част. Дори при старшите ученици не трябва да има травми. Помнете, че практикуването трябва да ви носи радост. Вие трябва да разберете истинската цел, заради която тренирате.
6.
*Истинското будо е трениране в духа на хармонията. Неговата цел е да създава истински хора, които ще се стремят към по-добър свят. Техниките са тайни учения и показват тайния принцип на будо. Те не трябва да се разкриват безразборно, особено на онези, които биха злоупотребили с тях.

Тецухико Асай 9-ти Дан JKA

Асай Шихан се дипломира в университета Такушоку, където започва да се занимава с Карате под ръководството на Майстор Фунакоши( бащата на традиционното Карате), Накаяма (съосновател на JKA и неин Шеф-инструктор до смъртта си през 1987г.) и Оказаки. След завършването на университета той постъпва в знаменития клас на инструкторите на JKA, а по-късно заминава да преподава Карате в Хавай и Тайван.

Асай Шихан печели шампионата на JKA в Кумите през1961г. и в Ката през 1963г. Той е единствения JKA инструктор, уникален с обединяването на различни кръгови отбягващи техники, използвани в някои китайски бойни изкуства. В третия том на своята книга ”Best Karate” М. Накаяма Сенсей резюмира Каратето на Асай Шихан със следните думи: “ Постоянно променящите се движения на Тецухико Асай, понякога наподобяващи изпълняван във въздуха танц, оставят зрителите зяпнали от възхищение. Избягване под ритащия крак на противника удряйки в слабините отдолу, изплъзване от атаката на разстояние колкото дебелината на лист хартия, скачане за удар с ръка-сабя по врата на опонента, приземяване и обръщане на посоката за подсичане на крака, - такива сложни и акробатични постижения като тези, действително използваеми в битка, той изпълнява в Кумите. Вероятно той няма равен. Неговият неподражаем талант води началото си още от младежките тренировки, подсилван от мощни бедра, гъвкаво тяло, дълбоки технически умения, отлични рефлекси, смелост и безстрашие.”

След смъртта на М. Накаяма през 1987г. Асай Шихан става шеф-инструктор на Японската Карате Асоциация. На 5.Март 2000г. се проведе конференция на националните директори, на която бе взето решение за закриване на организацията ( JKA) и бе основана нова асоциация: “ Budo Shadan Japan Karate Shotokai ( JKS)” Новооснованата J.K.S. е техническа организация, която наследява традицията и техниките на стила на Шото (Гичин Фунакоши), с цел да ги разпространява като Карате До за цял живот. JKS е организация с идеална цел (група, създадена да укрепва полето на здравеопазването, социалните грижи, околната среда, културата или спорта във идеална форма). Нашето “Карате за цял живот” предлага достъпно обучение за деца и възрастни. Ние развиваме нови стилове на Карате Ката, допълнени от Шотокан стила на Ката и използваме нови тренировъчни методи за деца, възрастни, болни в период на възстановяване и физически инвалиди. Също така ние създаваме нов стил Ката, ползвайки инвалидни колички, патерици и бастуни, за възстановяване на пациенти след операции. Това определено подпомага укрепването на духа и тялото. Обучението предлага ефективни тренировъчни методи, както на земя, така и във вода. JKS предлага всичко това за укрепване на здравето и цели облагодетелстването на обществото, в което живеем чрез по-нататъшно изследване и изучаване на изкуството.

http://ijka.karatebulgaria.com/