Карате Киокушинкай е съвременно японско бойно изкуство, което е създадено от Сосаи Масутацу Ояма.
От гледна точка на състезателна дейност, карате стиловете се делят на безконтактни, полуконтактни и контактни. В Карате Киокушинкай двубоите са с пълен контакт. Ритници, удари и блокове се изпълняват с пълна сила. Това не означава, че човек може да си прави каквото си поиска по време на среща. Има ограничения, като например следните техники са забранени: - удари в главата (но всички видове ритници с пълна сила в главата са разрешени); - удари и ритници в слабините; - удари и ритници срещу ставите; - малоплощни удари (като например удари изпълнени с лакти, ръба на дланта, фалангите на пръстите и др.).
Няма да ви отегчавам повече с технически подробности. Това, което трябва да знаете е, че това е един от най-суровите стилове и че боли по време на тренировки и състезания. Аз смятам, че единствено К1 И Муай Тай имат по-силови и сурови срещи. Ако предпочитате стилове с повече красота отколкото болка, изберете да тренирате нещо друго (китайско например).
Как да изберете клубът, в които да тренирате? Аз лично смятам, че първо стилът трябва да ви допада. Но другото също толкова важно нещо е личността и компетентността на инструктора, който води тренировките (това дори е по-важно). Разбира се, ако никога не сте се занимавали с карате, не можете да кажете колко компетентен е инструктора. Това, което можете да направите е да влезете да наблюдавате една тренировка И да си отбелязбвате следните неща: - Каква е възрастовата група? - Какво е нивото на учениците в залата? - Каква е дисциплината в залата? Хората говорят ли си по време на тренировка? - Как учениците се държат със Инструктора? Уважават ли го? - Инструктора води ли тренировката с вдъхновение? Тренира ли заедно с учениците? - Добре ли се държа с вас, когато го помолихте да гледате тренировката? - Бихте ли желали да имате този инструктор за учител? - Може ли да изпълнява сам нещата, за които обяснява? Теоретик не ви трябва. Или по-скоро фантазьор не ви трябва. - Мъчи ли се да ви ‘продаде’ идеята за тренировки в неговия клуб или не? Бойните изкуства не са търговия. Ако не е материален, има повече шансове да познава изкуството дълбоко. - Каква е цялостната атмосфера в залата? Допада ли на характера ви?
След смъртта на Ояма, неговите най-добри ученици и наследници, както с всеки стил досега, тръгнаха в различи посоки и създадоха различни организации. Няма да навлизам в политически подробности и да ви отегчавам. Само ще спомена федерациите, които наследиха Киокушинкай на Ояма:
- International Карате Organisation ИКО(1) Japan - Шихан Акиьоши Мацуи
- Шинкиокушинкай ИКО(2) Japan - Шихан Кенжи Мидори
- International Карате Organisation ИКО(3) Japan - Шихан Йошиказу Мацушима
- International Карате Organisation ИКО(4) Japan - Шихан Тору Тежъка
Първите две са с най-много членове и най-разпространени. В България е най-разпространена Шин-киокушин International Карате Organisation с президент Шихан Кенжи Мидори, който идва всяко лято за последните няколко години в България, за да води летните лагери и изпити за майсторски степени.
Шотoкан (Shotokan) е стил в карате с основател Гичин Фунакоши (Gichin Funakoshi, 1868-1957). Той е човекът, който "официално" пренася карате от Окинава в Япония, като прави първата демонстрация през 1922 в Токио. "Шото" е псевдонимът, с който Гичин Фунакоши подписва литуратурните си произведения. Шотокан се е наричала залата, която отваря врати през 1936, в която тренират неговите ученици. "Кан" означава клуб, група, дом или школа на японски
Произход: Фунакоши тренира и двата популярни на Окинава стила карате по това време: Шорей-рю (Shorei-ryu) и Шорин-рю (Shorin-ryu). Той комбинира и изменя в известна степен стиловете, като създава своя разработка, въпреки че никога не я наименува. Неговото карате отразява промените, направени в изкуството от един от учителите му - Анко Итосу (Anko Itosu). Фунакоши променя имената на някои от учебните формални серии - ката - ръководейки се от желанието да направи "чуждите" окинавски имена по-приемливи за японците. В някои случаи катите в Шотокан били променени. Изучаваните кати са: Басай дай (Bassai dai), Басай шо (Bassai sho), Чинте (Chinte), Енпи (Enpi/Empi), Ганкаку (Gankaku), Годжушихо дай (Gojushiho dai), Годжушихо шо (Gojushiho sho), Хангецу (Hangetsu), Хеян шодан (Heian shodan), Хеян Нидан (Heian nidan), Хеян сандан (Heian sandan), Хеян йодан (Heian yondan), Хеян годан (Heian godan), Джиин (Ji'in), Джион (Jion), Джитте (Jitte), Канку дай (Kanku dai), Канку шо (Kanku sho), Меикьо (Meikyo), Ниджушихо (Nijushiho), Сочин (Sochin), Текки нидан (Tekki nidan), Текки сандан (Tekki sandan), Текки шодан (Tekki shodan), Унсу (Unsu), Уанкан (Wankan). Изучаването на ката започва обикновено с групата учебни кати Хеян, но понякога в ролята на преход между кихон и ката се използват някои от групата Тайкиоку. В някои клубове и организации е прието катата Текки шодан, а понякога и Басай дай, Джион и Канку дай да бъдат считани за предмайсторски.
Като всеки стил в карате и Шотокан има свои особености. Това, което прави Шотокан уникален сред другите стилове на карате са ниските стоики. При карате шотокан важен елемент е всяка стоика да бъде изпълнявана на ниско ниво. По такъв начин атакуващият или отбраняващият се има по-голяма устоичивост. Ниската стоика спомага за по-бързо предвижване по татамито, както и по-голямо затрудняване на противника.
Развитие: Шотокан е един от най-популярните стилове в карате, както в международен план, така и в България. И при него, както и при много други стилове, се оформят много подразделения и школи, които най-често се водят от личните ученици на Фунакоши. Някои от най-известните имена в света, свързани с Шотакан са: Масатоши Накаяма, Таиджи Касе, Хидетака Нишияма, Исао Обата, Сеичи Тагаки, Хироши Ногучи, Шигеру Егами, Геншин Хирониши, Цутому Ошима, Териюки Оказаки, Такаюки Миками, Хироказу Каназава, Кейносуке Еноеда, Тетсухико Асай.
През 1948 се основава Японската Карате Асоциация - ЯКА (Japan Karate Association - JKA). Карате си остава не особено популярно извън Япония до 1953, когато Хидетака Нишияма е поканен в една от американските военни бази да представи стила и изнася демонстрации и обучава военнослужещите. През 1956 той заедно с Масатоши Накаяма (който от 1958 е Главен инструктор на ЯКА) разработват програма за обучение на инструктори и първите двама, които завършват курса са Такаюки Миками и Хироказу Каназава. Трябва да се отбележи, че Японската Карате Асоциация има много подръжници сред политическият елит на Япония (нейни председатели са били министри) и през 1957 е официално призната от Министерството на образованието. Същата година се провежда и първият Общояпонски шампионат, спечелен от Каназава. През 1965 ЯКА изпраща няколко утвърдени инструктура зад граница, за популяризиране на карате: Хироказу Каназава (сега 9 дан, шеф-инструктор на SKI), Ютака Ягучи (Yutaka Yaguchi, сега 8 дан в ISKF), Кейносуке Еноеда (сега 8 дан KUGB), Хироши Шираи )Hiroshi Shirai, сега 8 дан ITKF) - по това време всички с 5 дан. През 1970 се провежда и първият Световен карате шампионат. След смъртта на Накаяма през 1987, ЯКА се разделя на две фракции, водени съответно от Тетсухико Асай и Мотокуни Сугиура (Motokuni Sugiura), което води до дългогодишни съдебни дела.
Шотокан -днес Някои от най-големите организации в света днес, разпространяващи Шотокан, са Japan Karate Association (JKA), World Union of Karate-do Organizations (WUKO), World Karate Federation (WKF) и ITKF.
Един от тези, които създават собствена организация - Shotokan Karate International - е Хироказу Каназава (1931). Интересното за него е, че дълги години паралелно с карате практикува и Tai Chi Chuan.
Таиджи Касе (1929 - 2004) основава World Shotokan Karate Academy. Той учи бойни изкуства първоначално под ръководството на баща си (джудо инструктор), а след това при Гичин Фунакоши и неговият син Йошитака (Yoshitaka). През 1964 напуска Япония за да преподава карате по целият свят.
Нишияма нарича своята организация All-America Karate Federation (сега American Amateur Karate Federation). Организацията на Ошима се нарича Shotokan Karate of America (SKA).
Под силното влияние на Йошитака Фунакоши (Yoshitaka или Gigo Funakoshi, зависи как се прочетат йероглифите на името, 1906 - 1945) Шигеру Егами (1912 - 1981), който започва с карате на 18 годишна възраст (преди това практикува джудо, кендо и айкидо) създава заедно с Геншин Хирониши (Genshin Hironishi) Шотокай (Shotokai), водено от идеята, че карате е предимно борба със самият себе си, постоянно търсене на физическо и духовно усъвършенстване, отричане на спорта.
В повечето случаи разликите в обучението в различните организации не са особено съществени. Все пак те идват от един първоизточник само отпреди половин век. Има, разбира се, много интерпретации от различните майстори за изпълнението и целта на движението в ката, но главното различие е в състезателният правилник. Най-общо казано спортният правилник на едната федерация (WKF) не позволява кантакт и ударите се маркират, като за всеки удар се взимат различно количество точки. В другата федерация (ITKF) спортният правилник позволява удари в тялото с пълна сила и безконтактно маркиране на ударите в главата, като се играе само до 1 ипон (точка).
Шотокан в България: В България Шотокан се развива от редица организации (ставащи и все по-многобройни), като Българската Национална Федерация Карате-до (БНФК), Българската Федерация Традиционно Карате (БФТК). Има и специалност в Националната Спортна Академия (НСА). Треньорите с най-високи степени са: Петър Василев - 7 ПОЧЕТЕН дан, Спас Спасов - 6 дан, Димитър Ангелов - 6 ПОЧЕТЕН дан, Пламен Каваклов - 5 дан -преподавател в Национална Спортна Академия, Георги Георгиев - 5 дан, Лъчезар Ненов - 5 дан, Тони Петров - 4 дан, Евгени Щерев - 5 дан - световен шампион от Вашингтон-1992г. ,вицесветовен от Мелбърн 95г.в категория до 70кг. и трети в Бирмингам 94 -до 70кг.- www.kamaeclub.com . Една от много популярните политически фигури в България, бивш главен секретар на МВР и настоящ кмет на София, Бойко Борисов, също има майсторска степен в този стил - 7 ми ПОЧЕТЕН дан.
Общи термини: Yoi: Готов Hai: Да Yame: Спри Rei: Поклон Sensei: Учител Shihan: Майстор Mawa-te: Обръщане Gi: Униформата Dojo: Тренировъчна зала Ichi: Едно Ni: Две San: Три Shi: Четири Go: Пет Rok: Шест Shich: Седем Hach: Осем Ku: Девет Ju: Десет
Миямото Мусаши ( Miyamoto Musashi, 1584 - 1645) e японски майстор на меча, превърнал се в легенда. Майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на Кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония...
Всички, които са гледали великолепно направения филм на Инагаки "Мусаши" с Тоширо Мифуне в главната роля и преди това са прочели едноименната книга на Йошикава, вероятно са очаровани. На книгата е присъща подобаващата на един роман пъстрота на образите, но баналността на повествованието малко отегчава.
Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема. Майсторството му достигнало такава висота, че той станал неуязвим и когато бил въоръжен само с дървен меч.
На шейсетгодишна възраст се оттегля в планината Ивато, където в аскетично уединение пише книгата "Ръкопис за петте пръстена". Перото на Мусаши се оказва не по-малко остро от неговия меч. Създадената от него книга надхвърля рамките на Кендо и с основание се разглежда като философия на победата. Тя е приложима и във военната област; и в стратегията на съвременния бизнес!
В почивките между отделните части на ръкописа Мусаши се отдава на рисуване. Тогава създава и знаменития си автопортрет, от който съдим как е изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г. Мусаши завършва книгата си и малко след това умира. --------------------------------------------------------------
Интересно е да се узнае, че в битките срещу рода Йошиока всеки път Мусаши използва различна тактика. Срещу Деншичиро той преднамерено закъснява. На втория противник му замръзват ръцете (което много затруднява боравенето с меча) и за да се стопли, той пие саке и се напива. Класическа хитрост на Мусаши е да закъснее, за да изнерви противника, но той не прави грешката да използва тази тактика постоянно.
За третия дуел (необяснимо защо представен като втори във филма на Инагаки) с клана Йошиока, той пристига по-рано и дори скицира изгледа, изразявайки така своята съвършена концентрация и пълна откъснатост от обстоятелствата. Това същевременно ще му позволи да анализира географски района и да изгради стратегия: той забелязва къде ще бъдат разположени "тепо" (старинни японски мускети), за да унищожи първоначално тях преди разполагането на противника да е завършило. Не знаем много и за бляскавата победа на Мусаши срещу Байкен, майстора на "кусаригама" - опасен и ефективен срещу всяко друго оръжие инструмент, съставен от сърп и верига, завършваща с желязна топка. От историческа гледна точка има две версии. Първата: Байкен не е успял да застане в позиция, тоест да развърти веригата и да задържи Мусаши на разстояние. Нашият герой измъква мълниеносно своя "вакизаши" (къс меч) и го пронизва мигновено. Втората версия разказва как Мусаши се е престорил, че отстъпва, и е привлякъл така Байкен в близката гора, за да го затрудни и да му попречи да развие дългата верига. Тук Мусаши подмамва противника си да я пусне в ход и тя се увива около дънера на едно дърво. Вече нищо не му пречи да разсече съперника си.
Го рин но шо : --------------- Изданието на Шамбала на "Го Рин Но Шо" на Миямото Мусаши е произведение, което обобщава практиката за боравене с меч - самостоятелно или в група, но вникването в него позволява успех във всякакъв тактически план. При първи прочит "Ръкописът на петте пръстена" е произведение за войнския дух и битката. Разбира се, това засяга двубоите с меч, но и всяка една ситуация в пространството и времето срещу един противник или срещу цяла армия. Накратко, произведението дава универсален облик на "войната" в нашето ежедневие. Написан през XVII в., той е много информационно наситено и засяга японската култура в един вече доста отдалечен от нас исторически контекст, но въпреки това, посланията на Мусаши за постигането на победа са повече от актуални и високо ценени в различни области на живота и познанието. Днес книгата дори минава за библия на японските икономисти. Последното й издание на съвременен японски е публикувано от дружеството за проучване на управлението в Токио. "…Когато Мусаши говори, "Уол Стрийт" слуша!" - това твърди издание на "Тайм" от 1981 год., разяснявайки, че американските бизнесмени са открили тайната на изключителния японски успех на световния пазар.
Като основна тактика, на която изключително държи, Мусаши посочва повлияването върху противника. Нужно е да се овладее в битката феноменът на огледалото: "ако противникът има навика да напада бясно, по брутален начин, и това не съвпада с нашия стил, никога не трябва да го следваме, да го имитираме и да влизаме в неговата игра. Тъкмо обратното - нужно е на първо време да запазим самообладание, а след това да успокоим и самата битка, като наложим друг ритъм и объркаме противника. Накрая той ще приеме нашите правила и ще може да бъде победен. Да въведеш другия на собствен терен, да пречупиш неговата стандартна и позната настройка, да създадеш впечатление на изчакване, да го направиш свой съюзник против волята му - ето идеалната ситуация за постигането на победа."
Мусаши твърди: "…различни неща се предават и могат да заразят противника: вялост, дори прозявка. По време на дуел можете да победите, като се престорите на небрежни, и възползвайки се от момента, когато и противникът се отпусне, да нападнете внезапно и енергично преди да се е съвзел. Този метод е едно своеобразно "напиване" на врага. Помислете върху него." Няколко думи за "Ръкописът на петте пръстена": Книгата е трактат за образованието и възпитанието на индивида. Като начало Мусаши сравнява изкуството на самурая с това на архитекта, за да уточни насоката на съчинението: изграждането на човека, който трябва да може при всякакви обстоятелства да се адаптира незабавно и правилно в пространството и времето. Ето защо това е произведение за тактиката, а не за стратегията, каквито са например "Изкуството да побеждаваш"на СунДзъ, "Владетелят" на Макиавели или "За войната" на Клаузевиц. Точно тук е оригиналното и забележителното. Съществува обаче едно смущение в съзнанието на западния човек при превод на подобен древен текст, заради ограничеността на езика да изрази някои от характерните за източната култура категории. Така е при думите тактика и стратегия. Тези термини се използват безразборно в повечето преводи, но все пак в българския език съществува известна разлика.
СТРАТЕГИЯ ИЛИ ТАКТИКА: ------------------------------- Стратегията, това е изкуството да разединиш голям брой противници, да ги изненадаш, ядосаш и да отнемеш предимствата им (закъснявайки, пристигайки преждевременно и др.), да се подготвиш изобретателно, да бъдеш добре информиран (чрез шпиони, куриери и др.). Тя може да бъде възприета като функция на съзнанието и интелекта и подлежи на усъвършенстване. Можем да я подобрим като например играем бридж, шах или "го". При стратегията съществува известна предумишленост и предварителна подготовка. В романа на Йошикава много добре е показано как Мусаши прилага този начин на действие. Думата "тактика" е твърде близка до предишната в своята употреба, но тя крие в себе си идеята за едно адекватно и същевременно спонтанно действие, при което отсъства размисъл. Това е вече овладяната, разбрана и възприета стратегия, едно несъзнателно приспособяване и преоткриване, подобно на изкуството, където в един момент трябва да надскочиш техниката и да я забравиш, за да започнеш да твориш истински.
Тактиката е резултатът на опита, на подготовката, на продължилото дълго време обучение. В такъв момент, победата ще идва винаги при онзи, който съумее да нагоди действията си според ситуацията, без оглед на първоначалния план. Това качество, необходимо за задоволителния резултат, можем да постигнем единствено чрез пълно сливане на тяло и дух. Трябва да имаме предвид тези неща, за да разберем посланията на Мусаши и "Го Рин Но Шо".
ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА: --------------------------------------------- При втори, по-дълбок прочит, това се оказва едно философско съчинение, за възпитанието и пълноценното изграждане на индивида (на японски - "тацуджин"). "Ръкописът на петте пръстена" е разделено на пет свитъка: земя, вода, огън, въздух, празнота, които отговарят на петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание.
1. Земя - "като прав път, прокаран по земята, наричам "земя" първия свитък". Чрез ходилата си влизаме в контакт със земята и изпитваме силата и мъдростта й. Оттам идва познанието за пространство, за мястото ни в света, за материалното.
2. Вода - "Водата приема формата и на квадратния и на кръглия съд. Един път е капка, друг път - океан." Това е влагата, от която произлиза животът, сътворението. Водата е свещена енергия, почитана в много страни и изключително в Япония (церемониите посветени на водата в Япония са нещо забележително). Нямаше да ни има, ако тя не съществуваше.
3. Огън - "Огънят е ту голям, ту малък. Промяната е бурна, както е при битка." Със сърцето и гръдта си чувстваме и усещаме истината за нещата. Нужно е да пречистим центъра на нашата личност, да укротим емоционалното, което, както вече е доказано, е център на интуицията. Благодарение на дългата си традиция в практикуването на бойните изкуства японците са стигнали до заключението, че движеща сила на спонтанното действие не е физическото усилие. Несъмнено се движим с краката си, но импулсът, който ни движи, не тръгва от физическото тяло. Той не произлиза също и от сексуалната енергия. Причина за пораждането на този импулс не е и интелектът, който напротив дори има свойството да блокира действията с излишни разсъждения, отнемайки твърде много време и възпрепятствайки спонтанната реакция. Ето защо азиатците изключително държат на продължителната физическа подготовка, без спорове, без разговори и най-вече без мисъл, за да се провокира развитието на интуицията, чийто извор не е интелектът. Според тях нейният център е една точка, намираща се над корема, която наричат "муне" (на японски - гръд). В сърцето трябва да открояваме променливите чувства (причинени например от радост или отчаяние) от устойчивите, непроменливите емоции. Доблестното сърце трябва да може да се освобождава от емоцията и тя вече да не зависи от обстоятелствата, а да се вгради и заживее в него. Центърът на емоционалната енергия така се превръща във форма на опознаване и възприемане на света.
4. Вятър - да чуваш гласа на вятъра означава да запазиш видимо спокойствие, докато вътрешно духът ти е активен. Впрочем вятърът по природа няма глас, докато не се докосне до нещо. Във висините той е безмълвен, но долу създава звук, когато се допре до дървото, бамбука или което и да е препятствие… "Бъди като патицата, която леко се плъзга по повърхността на водата, докато мощно движи плавниците си" (Ягиу Муненори 1571-1646). Трябва да усмириш интелекта, да разгониш придошлите мисли, предразсъдъците, негативизмите (не се чувствам способен да…, не съм на висота…, никой не ме обича… и т.н.).
5. Празнота - празнотата е петият елемент. Тя съдържа всичко и ни свързва в едно. Това е идеалното разположение на духа и състояние на възприемчивост. Една кана може да съдържа от най-блудкавата до най-ценната течност, пространството в нея е важно. Можем да сравним ролята на този елемент с просветлението от страна на учителите. Трябва да установим равновесие между петте нива на съзнание, но това не означава, че трябва да съществува пълна симетричност или равенство между тях. Истинска хармония можем да открием в традиционните японски рисунки, като например класическата живопис или "Суми-е" (Мусаши е оставил великолепни шедьоври на този стил), където се използва само туш. Композициите понякога будят удивление, но са винаги сполучливи. Най-обикновената черна драскулка (рибар в лодката си или горичка) може да внесе хармония в огромно празно пространство. В Зен-градините също липсва симетрия, но те са идеален пример за единство между петте начала. Що се отнася до човека, отново не става дума за еднаквост на всички нива на съзнание, а трябва те да се хармонизират и да образуват едно цяло. По какъв начин практически можем да се опитаме да постигнем това? Практикуването на бойни изкуства и особено на работата с бокен е идеалният начин да се хармонизираме. След като на първо време постигнем синхрон на тялото (подобрим психомоторните функции, ориентирането, сърдечната дейност) трябва да обърнем внимание на сърцето, което именно е двигателят на нашите действия и влияе на другите. Истинското разбиране на нещата е едновременно емоционално, физическо и интелектуално, трябва да знаем, че мъдростта идва с действието, а то именно доказва, че сме осмислили нещо. След двубоя си срещу Сасаки Коджиро, Мусаши вече не вади меча от ножницата си освен за битки (например срещу християните, по време на въстанието им в Шимабара).
ЕДИН ИСТИНСКИ ХУДОЖНИК: ----------------------------------- Гравюра върху дърво.Съществен елемент от образованието на самураите са уроците по калиграфия и изучаването на китайските класици. Тази система на обучение е валидна до 1868 г. и под нейното влияние попадат бъдещите "модерни японски герои" като Ноги и Того, разбили руснаците при Порт-Артур през 1904 г. Доброто образование по класически изкуства е разбираемо за Мусаши. В принципите на Пътя, в главата "Земя", той ще посочи като особено важно: "…да следваш всички изкуства, а не да се ограничаваш само в едно". Писането на идеограми (японският език не прави разлика между "пиша" и "рисувам") дава много гъвкаво и пълноценно образование на човека. Рисуването на знаците, които съставят езика, е изключително упражнение за всеки човек и всяка възраст. Изписването на отделните йероглифи вертикално или хоризонтално на листа е трудно, а четенето им често изисква чертаене на допълнителни линии, за да се проследи последователността. Нужно е изключително майсторство, за да се овладее съвършеният рисунък и да се избегне дори нищожно потрепване на четката - много труден за контролиране инструмент. Неизтриваемото мастило и попиването на хартията само допълнително увеличават затрудненията. Така се ражда "Шодо" - Пътят на писмото и се появяват големите художници-калиграфи, почитани като неоспорими майстори. Впрочем всички големи майстори на меча имат и високи степени по калиграфия (точно както в бойните изкуства, степента е "дан"). При рисуването на йероглифи трябва да обединим дух и тяло по същия начин както при изкуството на меча. Моливът или четката също като меча са инструмент за духовно пречистване. Трябва да вдъхнем живот на този привидно безжизнен предмет, като пренасочим през него енергията от долната част на корема. Тук ръцете имат водещата роля. Факт е, че една трета от работата на мозъка е ориентирана към дейността на ръцете, една трета контролира речта и последната трета - всички останали функции на тялото.
ЗА ТРЕНИРАНЕТО НА РЪЦЕТЕ: ------------------------------------ Тайната на боя с меч не се състои в съсичането на съперника по примитивен начин. Целта е ударът да бъде нанесен уверено, прецизно, мигновено, винаги да постига целта си. Японският бой с меч е отлична тренировка за ръцете и Мусаши особено набляга на това. Само за позицията и функцията на лявата и на дясната ръка могат да се напишат две дебели книги. Двете ръце играят съвсем различни и много обособени роли. Дясната служи основно да насочва меча в пространството, а лявата води мисълта и силата. С упорит и последователен труд лявата ръка на един майстор на меча ще стане изключително ловка, което ще доведе до цялостно развитие на мозъка му и конкретно на дясното полукълбо. Калиграфията и "Суми-е" пък могат да развият логическото мислене. Както в битката се свързваме с противника посредством пространството (дистанцията) и времето (ритъма), така универсалната енергия "Ки" съединява четката с мастилото (времето) и после с хартията (пространството), за да ни направи накрая едно цяло с останалите хора и с целия космос чрез окончателното изображение.
Миямото Мусаши е роден в тежка епоха, когато Япония е разкъсвана от непрестанни вътрешни войни. Архипелагът е разделен на региони, оградени с истински граници, охранявани от войници. Обществото още няма съзнание за своята цялост и идентичност. Трябвало е да се оцелява във времена на постоянни граждански войни и съпътстващите ги жестокости (кланета на цели семейства, екзекуции без съд и присъда, разбойничество и т.н.). В центъра на всички тези събития с помощта на Пътя на меча Миямото Мусаши съумява да се изгради като една пълноценна личност. Построили своята хилядолетна култура на принципа на сливането на тяло и дух, японците са силно привлечени и възхитени от делата на Мусаши. Западният човек има съвсем различна представа за хуманност, вероятно защото истинска прозорливост за човешката природа му липсва.
ОСНОВНИ ДАТИ: -------------------- 1584: Ражда се Мусаши в Миямото-Мура, провинция Харима (съвременна префектура Миаге), намираща се в центъра на Хоншу, основния остров на Япония. До началото на следващия век страната е опустошавана от гражданската война, това е атмосферата, в която расте Мусаши. Неговият баща Мунисай умира, когато Такедзо (първото име на Мусаши. Йероглифите могат да се прочетат и като "Мусаши") е на седем години. Детето проявява див и сприхав характер. 1596: Мусаши е на тринадесет години и води първия си дуел - срещу Арима Кихей. Арима е майстор на оръжията и особено на копието и меча. Има различни версии за този двубой. Едната привлича вниманието върху ранно развитата ловкост на Мусаши и уменията му с "бокен". Според другата версия, Мусаши сграбчил противника си и го съборил на земята, за да го довърши с един удар на тоягата. 1600: Токугава Иеясу решава да заграби властта. Следва ужасната битка при Секигахара, когато нашият герой, въпреки смелостта и силата си е откъм губещата страна. 1603: Мусаши става един Мушашу Гиоша т.е. скитащ самурай, искащ да се усъвършенства в Пътя на меча. 1604: Започват епичните му битки срещу клана Йошиока. След това, Мусаши се сражава срещу "Ямабуши" - войнствените монаси от Нара, майстори на тоягата. В провинция Ига той се сблъсква с Шишидо Байкен, майстор на "кусаригама", когото безмилостно побеждава. Всеки път победата е пълна, понеже Мусаши притежава изключителни способности да се приспособява. В Едо той среща Мусо Гоносуке, майстор на тоягата. Мусаши е победител, но пощадява противника си. По-късно Мусо Гоносуке, оттеглил се в планината да размишлява над загубата си, отново го предизвиква. Той е скъсил леко тоягата си, за да я направи по-удобна, но запазва предимството на дължината й. Мусаши е победен и това ще бъде единствената му загуба. Гоносуке поставя началото на джодо (Пътят на тоягата "джо"). 1612: На двадесет и девет години, на 13 април, Мусаши среща Сасаки Коджиро, също млад (на 18 години), но много опасен противник. Прочутата битка се провежда на остров Фунашимае. 1614: Мусаши вероятно участва в защитата на замъка в Осака, за да помогне на Тойтоми. 1636: Участвайки в потушаването на бунта на християните в Шимабара, Мусаши се прославя със своята храброст. Проявява се и неговият осиновен (през 1612 г.) син Йори . 1640: Мусаши е на петдесет и седем години. Получава титлата майстор на оръжията в Кумамото от Мосокава Тадоши (тогава първи министър, пряк потомък на този знаменит род). 1641: Мусаши връчва на владетеля Мосокава "35 урока по тактика" - произведение, което последният му поръчва да напише. Неговият покровител умира същата година и Мусаши, сломен от смъртта му, се оттегля в будисткият манастир - пещера Рейган-До и се отдава на калиграфия и на скулптура. 1643: Мусаши пише прочутото си произведение "Го Рин Но Шо" ("Ръкописът на петте пръстена"). 1645: На 12 май той съставя деветнадесетте правила на "Пътят, който трябва сам да следваш", същината на учението му. Умира на 19 май , на 62 години и по негово желание е кремиран прав, в снаряжение на самурай генерал на пътя Токайдо към Едо. Погребан е на шест километра североизточно от град Кумамото.
ПЪТЯТ, КОЙТО ТРЯБВА САМ ДА СЛЕДВАШ: ----------------------------------------------------- 1. Не се противопоставяй на неизменния път на времето. 2. Избягвай плътските удоволствия. 3. Бъди безпристрастен във всичко. 4. Не бъди алчен в никой момент от живота си. 5. Не съжалявай за нищо в делата си. 6. Не завиждай на другите за нищо. 7. Не се натъжавай от раздяла. 8. Не изпитвай ненавист към себе си или към другите. 9. Не изпитвай стремеж към любовта и страстта. 10. Не бъди придирчив. 11. Не се стреми към комфорт. 12. Не бъди лаком за богата трапеза, за да задоволяваш тялото си. 13. В никой момент от живота си не се обграждай със скъпи предмети. 14. Не се увличай по лъжливи вярвания. 15. Никой друг предмет освен оръжията да не те изкушава. 16. Посвети се изцяло на Пътя, без да се страхуваш от смъртта. 17. Дори на старини, не изпитвай удоволствие от облаги. 18. Почитай боговете, но не разчитай на тях. 19. Не напускай Пътя на стратегията.
Хироказу Каназава (Hirokazu Kanazawa, 1931) е световно признат майктор на Шотокан карате. Той е единственият, който е спечелил 3 пъти поред прочутото състезание "All Japan Karate Championships". На единият финал побеждава със счупена китка. Неговият най-голям син, Nobuaki, също печели след години издание на това състезание.
Въпреки че в днешни дни Каназава е заклет карате практикуващ, това не винаги е било така. Роден на 3 май 1931, още като дете започва занимания по джудо, спорт в който достига 2 дан още преди влизането си в университета Nippon. Един ден случайно вижда тренировката на карате група от университета Takushoku и е дотолкова впечатлен от техните умения, че веднага решава да научи това изкуство и се прехвърля в този университет.
Скоро става протеже на Масатоши Накаяма и е един от малкото привилегировани трениращи които могат да получат напътствия и лично от самият Гичин Фунакоши. Учи и от Хидетака Нишияма и Териюки Оказаки.
За година и половина усилени тренировки достига 1 дан. След още 3 години печели 2 дан и така надминава много от другите ученици, започнали заниманията си преди него (1961 получава 5 дан, 1966 - 6 дан, 1971 - 7 дан).
Избран заедно с още 2 ученика да премине едногодишно инструкторско обучение през 1956 успешно преминава изпит за 3 дан и инструкторският изпит. През 1957 е първото Общояпонски Карате Турнир, но тъй като е със счупена китка, той не възнамерява да участва. Обаче неговата майка идва от провинцията за да го гледа, и нежелаейки да я разочарова, той решава да вземе участие в поне една среща. Лекарят трябвало пак да прегледа ръката му поради опасност от усложнения със правилното зарастване. Използвайки само лявата си ръка за блокиране и финтове и пазейки другата за решаващият момент на двубоя, Каназава печели всичките срещи с чиста победа - ипон. Следващата година печели индивидуално и в кумите, и в ката, като така става първият Гранд Шампион, успех повторен още само 5 пъти досега.
Каназава постоянно получава нови нарнявания. И двете му ръце са чупени, пръстите също, има наранено рано и гръбнак, шевове около дясното око и ухо. Все пак винаги подчертава, че тези наранявания са последица от собствените му грешки, а не вследствие на карате.
Освен в карате, Каназава става експерт и в различните традиционни оръжия, използвани в ко-будо. Отделно от тези си познания, той се обогатява още като в продължение на над 30 години усилено практикува Тай Чи Чуан под ръководството на професор Wong.
1961-1963 е главен инструктор за Хавай на Японската Карате Асоциация (ЯКА), а от април 1965 е във Великобритания. Преподава 2 години и в Западна Германия и е треньор на евпропейският отбор на Световното първенство в Мексико през 1968, преди да се завърне в Япония и да заеме ръководен пост в ЯКА. Като треньор неговият отбор печели Световната титла в Париж през 1972.
През 1973 прекъсва отношенията си с ЯКА и създава и най-голямата Шотокан организация в света - Shotokan Karate-do International Federation (SKIF), на която е президент и Главен шеф-инструктор. В нея членуват над 2 500 000 човека от 130 страни. По негови думи в нея има над 100 000 черни пояса. През 1978 година се връща в Япония и остава там въпреки настояването на семейството му за заминаване в Канада (каквото е било и неговото първоначално намерение).
През април 2000, докато се провежда 7 Световно първенство на SKIF в Бали, Индонезия, Каназава е произведен в 10 дан и е единственият в света жив Шотокан майстор с тази степен.
Автор е на 7 книги:
Stronger Karate in Six Weeks. 1978. Shotokan Karate International Kata, Volume 1. 1981. Shotokan Karate International Kata, Volume 2. 1982. Nunchaku : Dynamic Training. 1984. Dynamic Power of Karate. 1986. Shotokan Karate International Kumite Kyohan. 1987. Karate Fighting Techniques: The Complete Kumite. 2004.
Едно бойно изкуство на 2000 години възкръсва в Америка под формата на Мачадо джу-джутцу. В традиционната си форма за първи път е било прилагано в Индокитай от будистки монаси, чиято вяра не позволявала използването на оръжие в борбата. Джу-джутцу е едно от най-старите бойни изкуства, съществуващи днес. Повечето модерни стилове имат историческа връзка с тази традиционна японска система. Принципите на това старо изкуство трябва да се нагодят към реалността на улицата от 20 век. Тренингът за самозащита изисква увереност в собствените сили, уравновесеност и самоконтрол. Тези качества носят успех, ако си усвоил знания и си в състояние да приложиш надежни техники при всякакви обстоятелства. Корените на Мачадо джу-джутцу са традиционни. Тo обаче се е развило по улиците на Рио де Жанейро.Усъвършенстваната система за тренировка на тялото и самозащита без оръжие е достъпна за всеки. От нея е премахнато всичко неподходящо. Вероятно заради това тази единствена по рода си бразилска система с телесен контакт е привлякла и толкова много опитни и известни състезатели по бойни изкуства.
КОИ СА МАЧАДО?
Петима братя: Карлос, Роджър, Риган, Жан и Джон. Всички идват от Рио де Жанейро, център на джу-джутцу в тяхната страна и средище на много други школи.
НА ПЪТ ЗА АМЕРИКА
След като печелят в своята родина всички възможни титли,братята решават да отидат в Америка.Там те имат намерение да подобрят системата си, да увеличат познанията си и да предават на други своя опит. Пръв в Америка отива Риган.Той прокарва път я за своите братя,който идват по късно, през 1990 г. С помощта на чук Норис те откриват школа в Енчино (Калифорния) и започват да преподават своето изкуство и да разпространяват Мачадо джу-джутцу. Популярността им бързо расте и така през 1992 г. те откриват в Редондо Бийч втора школа.
Въпреки че се занимава с бойни изкуства от 33 години, Чък Норис е очарован от своеобразния нов стил:"Те имат една от най-добрите учебни програми, които съм виждал някога. Затова учениците им са ивънредно мотивирани и стават толкова добри. Мачадо са много горди с приятелството си с чък Норис. Карлос, който е личен треньор на актьора, го придружава и на снимки.
"НАШЕТО ДЖУ-ДЖУТЦУ НЕ Е СПОРТ"
Докато учениците се упражняват в джу-джутцу Карлос казва:"Това не е спорт. Ние предлагаме техники на самоотбрана,подходящи за жени и стари хора. Тук се учат да се защитават. Системата е ефикасна и в залата,и на улицата". "Джу-джутцу е почти като терапия" казва Карлос."Хората идват тук,за да се освободят от стреса и да станат по уверени в себе си. Те се поддържат във форма. Учат се на нещо, което могат да използват във всяка опасна ситуация."
МАЧАДО ДЖУ-ДЖУТЦУ ДОИЗГРАЖДА БОРЕЦА
То усъвършенства вече усвоени способности,като подготвя трениращия за борба с непосредствен телесен контакт. Така борецът добива комлексни умения. Основна предпоставка е, че всички движения завършват на пода,така че максимално добре подготвения за среща с телесен контакт излиза победител. Най-важно е улавянето на момента, подходящ за скъсяване на дистанцията и заздравяване на контрола. Така борецът става недосегаем и може както реши да контролира или да завърши борбата.
СЕМЕЙСТВО МАЧАДО Е ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДЖУ-ДЖУТЦУ
Техният вуйчо Карлос Граци е бил първият бразилец, който е преподавал още през 1917 г., след като се е обучавал при един японец. Днес повече от 100 калифорнийци учат при петимата братя. Те са много добри учители и всеки път успяват да разкрият на учениците си нов аспект от техниката.
Ще Ви запозная с някой от най-именитите личности от света на бойните спортове. Това е човек, доказал на практика своите умения и мъжество. Едва пи има по подходящ начин за представянето на Ройс Грасиа !
Човекът, който промени из основнивъзгледите на бойната общественост от цял свят и баща му Хелио Грасия - създателят на Бразилското Джиу-Джицу, което донесе на Ройс многобройни и внушителни победи срещу много по-тежки и силни от него противници в битките без правила "Ултимът Файтинг".
34-годишният Ройс е едно от девет деца. седем от които са момчета.Той започва тренировки по Бразилско Джиу-Джицу от съвсем млада възраст, като негов учител е създателят на стила - баща му Хелио Грасиа. Самият Хелио, сега на 88 години, като дете е изключително слаб и болнав. Той също е един от много синове, а баща му Гастао Грасиа т.е. дядото на Ройс е влиятелен държавник в Бразилия. Неговата дейност като политик довежда до създаване на трайни приятелски отношения със загадъчен японец - Есай Маеда. Маеда е бил нисък и набит борец, който започва кариерата си в състезания по сумо, а по-късно и джудо - но не днешното, ориентирано към състезания джудо, а старинна форма, силно наблягаща на формите за самозащита. След като се усавършенатва достатъчно, Маеда започва да обикаля света и да се бори с всякакви опоненти, при наличието на съвсем малко ограничения по време на схватките в боя.
Накрая неговите пътешествия го отвеждат в Бразилия, където в поредица от публични битки срещу местни претенденти, той толкова впечетлява група богати бразилци, че те му подаряват земи на територята на Бразилия, които той в последствие желае да насели с емигранти от Япония. Маеда скоро намира подръжник на сеоата кауза в лицето на Гастао Грасия, който е близък и с много други влиятелни бразилски политици. Като благодарност за голямата помощ, която му оказва. Мадеа обучава синовете на Гастао Грация, като най-големият от тях създава през 1920год!
Джиу Джицу Акдаемия Грасиа".Единствен от всичките си братя Хелио, поради своята слабост, не може да тренира а само наблюдава изпълнението на техниките. На 16 години Хелио вече знае всички техники, които е гледал толкова много пъти и започва да ги променя, така че да могат да бъдат изпълнявани от физически по-слаби хора, като същевременно запазва тяхната ефективност и ги доразвива,заменяйки където е възможногрубата силата със силата на депствието на лоста. Осигурявайки сипо този начин арсенал от вфектив- ни за уличен бой техники - предим- но на земята .
Хелио навлиза в света на битките без правила, на- речени "\/аlе Туdо'' и демонстрира своето мъжество и умения, като побеждава всички местни шампи- они - боксьори, борци или каратис- ти както и всеки шампиони от вся- какви други спортове или бойни изкуства, който е дошъл на почив- ка в Рио и има желание да се докаже. Сравнително дребният биеш "слабак" отправя предизви- кателства и към тогавашните сее- товни шампиони по бокс тежка категория. Известни са обявите които Хелио е подавал в най-голе- митв бразилски и американски вестници, като техният текст е повече от предизвикателен: " Ако искате да ви разбият лицето и да ви натрошат крайниците, свържете се с Хелио Грасиа ! "
Въпреки големите си успехи в бит ките без правила, Хелио Грасия е най-много ценен и превърнат в национален герой на Бразилия, благодарение на своите изключи- телно ефикасени методи на препо- даване. Всичките му осем сина усвояват техниките на БДД и про дължават да утвърждават името Грасия в света на бойните спорто- ве и на улиците, печелейки всякак- ви предизвикателства...
Биография ======= Мат Хюз е е 9 кратен световен шампион полусредна категория на ЮФС. С постижение от 42 победи и 5 загуби,Мат е обиколил света и името му е станало известно сред всички фенове на бойните спортове.Той е доказал много пъти че "едно момче от село може да оцелее."Но не винаги е било така.
Мат има скромно начало... Мат е роден и отгледан в Хилсборо,малко градче с население 4,500 души,намиращо се близо до южен Илинойс.Като малък,той и неговия брат-близнак Марк прекарвали повечето от тяхното време играейки и учейки важността на трудолюбието в тяхната семейна ферма.Мат често си спомня ,като е бил пращан от баща му доброволно да помага на семейни приятели във техните ферми,и как баща го е учил "да не се възползва от чуждото нещастие."
Участието на Марк и Мат в спортни занимания по време на детските им години е сравнително малко. Всъщност,тяхната детска спортна кариера включва само училищните им състезания по борба(Марк побеждава Мат,ако случаино се чудите). Братята Хюз били нужни през есента и пролетта да помагат във фермата,дотолкова,че да сменят своите гуменки с работни ботуши когато започне пролетния сезон за разсад. Близнаците са играели амрикански футбол и борба през техните тинейджърски години в Хилсбро.И двамата били защитници за отбора на "Трупърс".В неговите по старши години той бягал 800 ярда,като той и Марк печелят "Ал-конференс" награда.Но тепиха е мястото, където и двамата младежи намират своя дом. По време на неговите малдежки години в училище,Мат спечелва Щатския шампионат без нито една загуба в категория 80кг.Той има впечатляващи постижения през кариерата му от последните 3 ученически години.През тези 3 години тои постига 131 победи и само 2 загуби ,от които и 2-те са в началото на кариерата му.По същото време брат му Марк също си изгражда име,като става щатен шамион по лека атлетика.
Не сигурни в това какво да правят след завършване на училище ,двамата братя постъпват в БАК за 1 година.В края на първата им година ,борбата е приета като университетски спорт и поради тази причина двамата братя продължават тяхната борческа кариера в Линколнския Университет.
Въпреки различията в средата,резултата е същия ,защото Мат си спечелва Статуса на Ал-Американ шампион. След края на втория си курс.Мат получава стипендия за Източния Илинойс Университет в Чарлстън. Когато изборът на Университети за Мат свършва,той помощник треньор в Еастърн.В същото време той работи като чирак на електричар.През 1996 год,негов приятел Крис Дуаър,насочва Мат да се бие в малко шоу в Мадона Скул в окрага Чикаго.Мат спечелва своя първи бой и получава 100 долара. Втория бой за Мат е чак след година ,когато той се връща на същото място.Когато става шампион за втори път ,той се запознава с мениджъра Монте Кокс.Тогава неговите боеве зачестяват и след само шест боя в Америка той започва да взима участия и в чужбина.От тогава,Мат се бие на чужда земя в Япония,Кувеит,Абу Даби и Великобритания,както и на Хаваите.
Не е тайна ,че най-големият шанс за Мат да участва на осмоъгълния рунд е по време на 34-тото издание на ЮФС,когато побеждава 10кратния шампион Карлос Нютън.Худжес взема максималното от този шанс,като отстранява Нютън и печели за първи път колана на "ЮФС Шампион Полусредна Категория."
През 2004 година Мат губи и по късно въстановява ЮФС титлата;но през това време се случват най-големите промени в живота му.Когато Мат губи мача си с Би Джей Пен,той започва да посещава църквата редовно със своя дългогодишна приятелка и годеница ,Одра мур.Църкавата не е чужда за Мат,но много време не беше я посещавал.Като малък,той и брат му са ходели на църква с маика им,но през студентските им години това се е променило.През сщотот това време ,Марк и жена му Емили си търсят семейна църква,където да отгледат семейството си.Съвсем случайно двамата братя се засичат в църквата и се срещат отново.Скоро след това Марк се отдава на Господ и е покръстен.
Мат се оженва за Одрана 9-ти Юли и вътрешно търсеше отговори за много духовни въпроси.ПО време на Тексаска игра в семейната ферма той бе помолен да помогне на млада група за екскурзията им до Мексиканско сиропиталишена име Ранчо 3М.Той и брат му се заангажирват същата вечер да отидат.Мат си признава ,че не отива заради Господ и благородната цел,а защото обича Труднита работа.Той обича да помага на хората и да излиза с новите си приятели от Църквата.Излишно е да се казва,че Бог е имал други планове за него.
Докато бил в сиропиталището Мат вижда рисунка на Уилиям Бут наречена "на кого му пука?".Очарован от рисунката,той разпитва останалите кои смятат ,че са тези на картината.На снимката има хора в море,част от тях са на сал ,а останалите се давят в морето.Мат стига до извода ,че ако той беше на тази картина,щеше да бъде сред давещите се. Последната вечер от екскурзията в базата на Мак Келиган Каньон,точно до Ел пасо,Тексас,Мат бива окуражен от брат си,Марк да приеме Божието Спасение с помоща на Исус Христос.Мат скромно молеше Исус да бъде Господар и Спасител на живота му.
След тази нощ в Каньона, Мат спечелва и успешно защитава своята титла.Вследствие,той става един от треньорите за втория сезон на "Ултимейт Файтър:,което се появи миналата есен.След появата на новите серии и неговата победа над Ройс Грейс от 27 Май,оспорва най-великите победи от неговата кариера.Мат се издига бързо и става много популярен.Въпреки известността си той все още обича да се среща с истинските си фенове. Когато не гради своята кариера,Мат помага на младите хора в Хилсборо,пътува до Ранчото за различни благотворителни мисии и става член на Църквата в Хилсборо.
Сега Мат живее в Хилсборо с жена си Одра,сина си Джо и дъщеря си Хана Грейс.
