Oscar De La Hoya (роден на 4 Февруари 1973г) — наричан още Златното Момче – е мексиканец, американски боксъор, който печели златен медал за американския отбор по бокс на Олимпийските игри в Барселона и е смятан за един от най-добрите боксъори на всички времена. Oscar De La Hoya е обявен от списание Ring за боец на годината през 1995г и "Pound for Pound"(килограм за килограм) боец за света през 1997г. Двубоите през неговата кариера са генерирали половин милиард долара, само от продажби. Той е единствения боец в историята на бокса, който е спечелил световни титли в шест категории.По врене на аматъорската си кариера, резултата на De La Hoya е 223-5, със 163 нокаута. Той бил най-голямата олимпийска надежда за бокс на Съединените Щати, когато майка му получава диагноза рак на гърдата.Тя умира на 35 годишна възраст. На смъртното й легло той и обещава, че ще спечели златен медал на Олимпийските игри.
Детство ======== De La Hoya бил отгледан, като син на разорени мексикански имигранти в East Los Angeles, California. На осем годишна възраст той бил най-младият боец, спечелил първо място на игрите на добра воля. Той не загубил мач за 4 години и 5 месеца, докато не срещнал Marco Rudolf, който бил най-добрия боец на Германия по това време. Той отмъстил за загубата си на Олимпийските, където спечелил златен медал. Имал забележителни резултати при аматъорите: 223 победи, 5 загуби и внушителните 163 нокаута, резултати постигнати от шепа други боксъори в историята на бокса.
Кариера ======= На 23 Ноември 1992г, De La Hoya прави своя дебют. Печели титли в 4 различни категории и побеждава бившите и настоящите световени шампиони Troy Dorsey (TKO 1), Jorge Paez, (KO 2), Genaro Hernandez (TKO 6), John John Molina (W 12), Rafael Ruelas (TKO 2), Julio César Chávez (TKO 4, TKO 8), Miguel Angel Gonzalez (W 12), Jesse James Leija (TKO 2), Pernell Whitaker, Hector "Macho" Camacho (W 12), Ike Quartey (W 12), Arturo Gatti (TKO 5), Javier Castillejo (W 12), и Fernando Vargas (TKO 11). Неговите загуби включват спорни, повечето по съдийски решения загуби от Félix Trinidad, две загуби по решение от Shane Mosley. Бил е спрян веднъж в неговата кариера от Bernard Hopkins (KO 9). Двубоят с Félix Trinidad е бил най-продаваният в нетежка категория pay per view за всички времена, повече от 1.2 милиона закупили.
На 14 Септември 2002г, De La Hoya получава възмездие срещу "Ferocious" Fernando Vargas. Тяхната вражда започва когато De La Hoya, според слуховете се изсмял на Vargas години по рано, когато Vargas паднал на снежна преспа. След ожесточено съревнование в първите рундове, De La Hoya запазил самообладание за втората част от двубоя. В 11-я рунд, De La Hoya свалил Vargas с ляв удар със свит лакът. Vargas става при броенето до 9, но de la Hoya го довършва със серия удари принуждавайки съдията да прекрати мача при резултат 1:48, в 11-я рунд (TKO 11). По късно се оказало, че резултатите на теста за стероиди на Vargas, в тест направен след мача, са полужителни.
На 3 май 2003г, като част от тържествата Cinco de Mayo, той запазил своите WBC и WBA световни младежки шампионски титли в средно- тежката категория, като притиснал в ъгъла световния шампион Yory Boy Campas, който си хвърлил кърпата и официално дал на De La Hoya победата с технически нокаут в седмия рунд. На 13 Септември, той и предишния му конкурент Mosley се срешнали отново, в Las Vegas, и Mosley отнел коланите за световната титла на De La Hoya при съдийско решение. De La Hoya по-късно поискал преразглеждане на решението. Следващото предизвикателство за De La Hoya бил Felix Sturm с неговата световна титла в среднотежка категория WBO на 5 юни 2004г. След сидийско решение той бил награден, като първия боксъор в историята спечелил световни титли в 6 различни категории. И тримата съдии отсъдили 115-113 в полза на De La Hoya. Статистика на Compubox показва, че Sturm поел 234 от 541 удара, докато De La Hoya само 188 от 792.
Предизвикателството в среднотежка категория срещу Hopkins!По-късно, той се надявал да обедини тази титла с още 3 световни титли среднотежка категория, държани до тогава от Bernard Hopkins, на 18 Септември. Губи от Hopkins от нокаут в 9-тия рунд. Удар с лява ръка близо до тялото го запраща на тепиха, нокаутира De La Hoya за първи път в неговата кариера. Hopkins водел с две карти за точки с резултати от 79-73 и 78-74, докато третия съдия отсъдил победа за De La Hoya със 77-75. De La Hoya печели $30 милиона за този мач докато Hopkins, печели само $300,000 в мач в който побеждава De La Hoya само 9 месеца по рано, печели $10 милиона. Това било деня в който Hopkin е спечелил най-много за цялата си кариера. Hopkins по-късно се включва в промотиращия бокса филм на de la Hoya's Golden Boy Promotions.
Взривяващо завръщане срещу Mayorga ============================= De La Hoya се изправя срещу WBC свтовния при младежите в среднотежка категория Ricardo Mayorga на 6 май 2006г в MGM Grand Garden Arena в Las Vegas, Nevada.В откриващия рунд той поваля Mayorga с удар с дясна ръка последван от невероятен ляв удар със свита ръка . Mayorga успял да се надигне, но се натъкнал на друга серия от удари и бил на път да се сгромоляса за втори път, когато De La Hoya го пронизъл с удар с дясната ръка, но Mayorga се хванал за De La Hoya и успял да се задържи изправен. Единствения положителен момент за Mayorga бил в 3-тия рунд ,когато с ъперкът зешеметил De La Hoya, но Oscar бил направил повече от достатъчно за да спечели този рунд. В 6-тия рунд след изстрелващи удар след удар De La Hoya свалил Mayorga на колене, и въпреки че Mayorga се изправил, бил в лоша форма. De La Hoya връхлетял на Mayorga незабавно и не спрял с ударите докато Mayorga не се отпуснал на въжетата. De La Hoya изстрелял 21 удара, повечето,от които уцелили, принуждавайки рефера да се намеси при 1:25.
Много си мислели ,че това ще е загубен бой ,тъй като de la Hoya се завръщал от дълга почивка. Той обаче се бил много по-добре от очакваното и спечелил However, he fought much better than expected and won the съзтезанието TKO в 6-тия рунд.
De La Hoya-Mayweather Superfight ========================== De La Hoya не се бил отново през 2006г, но е насрочил мач за 5 май 2007г с Floyd Mayweather Jr., който е признат боксъор полусредна категория шампион и pound-for-pound номер 1 в света. Двубоят е насрочен да се състои в MGM Grand Garden Arena. Титлата за полусредна категория за WBC super на De La Hoya ще бъде поставена на карта. Ранните Las Vegas предвиждания са 2-към-1 за победа на Oscar срещу младия Mayweather. Смята се, че Oscar ще спечели поне $25 милиона за този мач, а Floyd ще спечели $10 милиона.De La Hoya бил въвлечен в дискусия, когато Freddie Roach, който го тренира за мача с Mayweather, признал при показания под клетва, че De La Hoya донесъл $250,000 кеш в куфарче и ги дал на супер звездата в свръх лека категория Manny Pacquiao с цел да го накара да подпише промоционален договор. Вестник Las Vegas Review публикува историята на 1 март 2007г, Los Angeles Times последва със статия на 2 март 2007г.
Живот извън ринга ================ De la Hoya е един от любимите боксьори на американския кабелен канал HBO, където в миналото продуцираше популярно испанско шоу наречено Boxeo de Oro. Интересите на De la Hoya извън ринга включват: архитектура, пиеси, моден дизайн, и пеене. Той е проектирал собствена къща в Big Bear Lake, California, има линия за дрехи във веригата магазини Mervyn, и е издал номинирано за Grammy CD, наречено Oscar de la Hoya. Издадено от EMI International на 10 Октомври 2000г, кръстеното на него CD е латински поп абум с 13 парчета на английски и испански.
Той се жени за пуерториканската певица-супер звезда Millie Corretjer на 5 Октомври 2001г, и живее в Los Angeles и Puerto Rico. Тяхното първо дете, Oscar Gabriel, се ражда на 29 Декември 2005г, в Puerto Rico. De la Hoya има още 3 деца: Jacob (b. February 18, 1998г) от неизвестна жена; Devon de la Hoya (b. November 30, 1998г) от бивша шоугърла от Las Vegas, Angelicque Mcqueen, ( племеница на звесдата Steve Mcqueen) и Atiana Cecilia (b. March 29, 1999г) от актрисата Shanna Moakler. Жена от Santa Barbara повдигнала обвинения срещу De La Hoya за изнасилване в Cabo San Lucas, Mexico, през 1996 когато тя била на 15. De La Hoya отрича, но казва че се е споразумял с нея срещу много малка сума пари.
През лятото на 2004г, de la Hoya започва реалити шоу за бокс по Fox и Fox Sports Net озаглавено The Next Great Champ.През април 2005 de la Hoya и брокер по недвижими имоти от южна калифорния, Highridge Partners, станали партньори в дружество за инвестирането в недвижимо имущество, наречено Golden Boy Partners, за да инвестират в Latino квартали.
През септември 2005г, портфейлът на de la Hoya бил откраднат от джебчия. Вътре имало купон за храна от $1, който стоял там за да му напомня за дните на бедност по време на детството му прекарани източен Los Angeles, и който бил много важен за него.
''Минути след победата си над Ивендър Холифийлд в срещата-реванш ноември 1999 г. Ленъкс Луис спря празненството си, за да чуе гласа на конферансието, който се разнасяше от микрофоните в аудиторията и обявяваше за първи път, че той е неоспоримият шампион в тежка категория.''
Първата среща между двамата опоненти приключи наравно, което според мнозина открадна на Луис първата му победа в шампионата на Световната боксова асоциация. Почтителният и изпълнен с достойнство отговор на Луис на това спорно решение му спечели вниманието на световните медии и легион от нови почитатели от двете страни на Атлантика. Решителната победа на Луис във второто съревнование го прави неоспорим шампион сред професионалните боксьори в текжа категория и слага началото на серия от победи, които заздравяват репутацията му като един от най-добрите боксьори в тежка категория в света.
Роден Ленъкс Клаудиус Луис, 10 lbs и 10 oz. Физическата му тежест и царски звучащото име поставят благоприятно начало на живота на момчето, което израства до титлата „Император на бокса”.
Прекарва детството си в Лондон и на 12 г. се мести в Канада, където изучава изкуството на боксирането при треньора Arnie Boehm. Близък приятел и покровител на Луис Boehm го подготвя за рекорда при аматьорите 85-9 (52 при спирането ). Макар че притежава очевиден талант в бокса, Луис се отличава и в други спортове и в гимназията е член на отбора по баскетбол, футбол, американски футбол и ориентиране.
След гимназия Луис се фокусира върху боксирането и печели първия си златен медал на Световния шампионат за младежи 1983 г. Преследващ впечатляваща аматьорска кариера, Луис печели златен медал като нокаутира бъдещия шампион тежка категория Ридик Боуи ,като член на Канадския отбор през 1988 г. на Олимпийските игри в Сеул, Корея.През 1989 г. той става професионалист и през 1990 г. печели Европейската титла срещу Жан Шане. Тази победа е последвана от спечелването на шампионата Бритиш Комънуелт в тежка категория през 1992 г. срещу Дерек Уилямс.Луис е официално коронован като световен шампион в тежка категория на 14 януари 1993 г., като наследник на Ридик Боуи, който отказва да защити титлата си в мач срещу него.
Луис защитава титлата си три пъти, като побеждава Тони Тъкър (W12), Франк бруно (TKO 7) и Фил Джаксън (TKO 8).През септември 1994 г. Ленъкс неочаквано губи тази титла заради онова, което мнозина експерти наричат „щастливия пробив” от Оливър Маккол, САЩ. Той обаче не е обезкуражен от това стъписващо събитие и става първият британски боксьор, който спечелва отново световната титла, когато побеждава Оливър Маккол в реванш за World Boxing Council Heavyweight Title на 7 февруари 1997 г.Луис отказва да лежи на лаврите си и непрестанно и енергично защитава титлите си, като приема многобройни впечатляващи предизвикателства, от които Ендрю Голота, Томи Морисън, Хенри Акинуонд, Ивендър Холифийлд, Франс Бота и Дейвид Туа са само част.След като побеждава Холифийлд, за да получи неоспоримата корона в тежка категория, Луис губи титлата през април 2001 г. от Хасим Рахман, който го побеждава в петия рунд с нокаут.
Тази загуба е просто препъване и по своя обичаен начин Луис изумява света през ноември на същата година, когато се реваншира за загубата си от Хасим Рахман, като го нокаутира в четвъртия рунд. Луис има 10-2-1 срещу хора, които поне веднъж в кариерата си са печелили титла в BF, WBA, WBC или WBO.На 8 юни 2002 г. Луис се среща на ринга в Мемфис, Тенеси с Майк Тайсън в мач, който много експерти отбелязват като най-големият в историята на бокса. Незасегнат от значимостта на събитието, Луис не пропуска възможността да подпечата наследството си с с KO в осмия рунд, с което кара критиците си да замлъкнат и заздравява позициите си като „най-добрият в тежка категория на планетата”.Като много шампиони преди него, любовта на Луис към спорта не го оставя да слезе от ринга.
След като почива една година, той е уговаря среща с канадеца Кърк Джонсън за 21 юни 2003 г. в ЛА, Калифорния. Този мач първоначално е разгласен като промеждутъчна схватка преди мачо с украинеца Виталий Кличко. Получена травма обаче кара Джонсън да се откаже десет дни преди мача и Луис приема в последния момент срещата с Кличко. Той не се колебае да приеме това безпрецедентно предизвикателство – има само две седмици, за да се подготви за новия опонент. На 21 юни 2003 г. Луис запазва титлата си с шеструндов TKO.Луис се оттегля от боксирането на 6 февруари 2004 г. Неговият научен подход към бокса заедно с твърдия ляв удар и високия десен му осигуряват място сред най-добрите боксьори на неговото поколение. Отдадеността му на честността и желанието да донесе чест на бокса чрез спортсменско поведение и усилена работа са крайгълните камъни, на които продължава да гради своето наследство.
Бени “Реактивния” Уркидез ====================== Бени “Реактивния” е роден през 1952 г. в Лос Анджелис. Той е предпоследното в семейство с девет деца. Баща му е професионален боксьор, а майка му е професионален борец, а останалата част от живота му е история. С 63 световни титли и състезания в пет категории Бени е постигнал всичко, за което може да мечтае един боец, че и повече. Започва да изучава бойни изкуства на 8 години, получава черния си колан на 14, и е обявен за Най-добър боец от списание Black Belt същата година, като е поставен и в Залата на славата му. През 2004 г. Реактивния е силен, бърз и вдъхновяващ както винаги.Бени Уркидез сякаш излъчва рядка енергия, която е силата зад неговия уникален “боен стил” с легендарния му “заден удар с подскачане и завъртане??”. Наречен е “Реактивния” от съратниците си, станали свидетели на бързината и точността на смъртоносния му ритник.Бени Уркидез израства в естествена атлетична среда, предавана поколения наред от неговите испански и индиански предци!Майка му е професионален борец, баща му е професионален боксьор.. На крехката възраст от пет години той се съревновава в Pee Wee Boxing в Олимпик Аудиториум, Лос Анджелис. От този момент нататък той е печелел черни колани в девет различни стилове бойни изкуства и е тренирал още много други.
“Реактивния” е тренирал със своя брат и ментор Арнолд Уркидез, Бил Руиюсаки, Ед Паркър и много легендарни майстори на бойни изкуства.Той е насърчен да изпита своя черен колан още на 14 години. Това наистина е постижение, което рядко се дава и се признава от уважаваните майстори на бойни изкуства. Той незабавно взема участие и не остава непобеден в групата на възрастните. Уникалният му стил му спечелва всяко международно състезание, което е мечта и за най-добрите бойци. По това време той избира да участва в непопулярното фулконтактно карате, вместо да стане професионален боксьор. Останалото е история. През 1974 г. Бени “Реактивния” представя в САЩ това, което после става известно ,като фулконтактно карате или американски кикбокс.Професионалните бойни рекорди на Бени се равняват на 200 плюс победи и нула загуби. Реализираният му рекорд за защита на Световната му титла се равнява на 63 победи и нула загуби с 57 нокаута.
Безпрецедентно в историята Бени е единственият боец, който е спечелил шест световни титли в пет категории за 24 последователни години. Излизайки от пенсия през 1993 г. на 42 години той отново демонстрира уникалният си стил като победи Йошихиса Тагами, 25-годишният японски световен шампион полусредна категория, и спечели Световния шампионат в лека средна категория. “Реактивния” е най-дълго задържалият титлата световен шампион във всички професионални спортове в историята.“Реактивния” се е оттеглил от ринга и посвещава времето си на актьорски прояви и филмова кариера. Специалността му е да тренира актьори за бойни сцени, да преценява положението на камерата, бойните техники, оръжията, каскадите и прочие... В момента той е най-търсен като координатор в Холивуд и е координирал различни каскади и бойни сцени за телевизията и игрални филми (между които предстоящия “Али”, на Фокс ТВ). Също така е тренирал и координирал първите бойни сцени с Куба Гудинг Младши за “Пърл Харбър” на Джери Брукхаймер, 2000. Работил е също така и по Natural Born Killers, Batman Returns, Roadhouse, Street Fighter, The Crow: City of Angels Con Air, Grosse Pointe Blank, Soldier, в който участва и Джеки Чан и Силвестър Сталоун. Списание “Лос Анджелес” наскоро го нарече “най-добрият персонален треньор на Лос Анджелес”. “Реактивния” е тренирал Том Круз, Никол Кидман, Джон Кюсак, Никълъс Кейдж, Жан-Клод Ван Дам, Джими Смитс, Чък Норис, Кърт Ръсел, Марк Уолбърг, Луис Госе Мл., Мишел Пфайфър, Джулиет Луис, Майкъл Кийтън, Уди Харелсън, Рене Русо и Патрик Суейзи. Дейвид Лий Рот, който е тренирал с него много години е посветил хитът на “Ван Хален” Jump на своя неумолим учител.Бени Уркидес е написал четири книги с инструкции и е издал осем видео материала с инструкции. Той също така е герой на серия от японски комикси, озаглавени “Бени Реактивния”.
Бени “Реактивния” е основател на УКИДОКАН КАРАТЕ, което е признато за истинско модерно бойно изкуство от японските майстори Окинава. УКИДОКАН се превежда като “начин на живот” – вътрешно упражняване, базирано на това как се справяш с емоциите под напрежение. Чрез “проверена теория” той изоставя по-низшите техники и прилага само това, което работи за системата УКИДОКАН. Разположеният в Северен Холуивуд “Jets Gym” – зала, е най-добрата зала за бокс в Калифорния.Бойните изкуства продължават да имат роля в личния живот на “Реактивния”. Жена му Сара преподава кикбокс и духовна осъзнатост в неговата зала. Красивата му дъщеря Моник също е талантлив кикбоксьор, както и професионален модел.
Обща информация ============= Кръстил е и петте си сина "George Edward Foreman," защото "искал да знаят кой е баща им," нещо което било много важно за Foreman (въпреки, че често се шегувал, че ги е кръстил всичките "George", защото бил удрян толкова пъти в главата и паметта му била слаба). Кръстил една от дъщерите си Georgetta.
Начални години и аматъорска кариера =========================== Foreman е роден в Marshall, Texas. По време на неговата младост, често имал проблеми със закона. Присъединил се към Job Corps за да направи нещо добро с живота си. По време на престоя си в Oregon, Foreman станал известен с войнственото си поведение, често се биел с приятелите си, с които тренирал. Когато навършил 19 вече бил спечелил златен медал през 1968г. Mexico City Olympic Games. Държейки американското знаме, застанал на стълбичката на победителите, няколко члена на тъмнокожата общност, го обявили за Uncle Tom. Други, особено косервативната общност, го подкрепили за това, че американски патриот по време на политически спорове и размирици в America. В своята автобиография, Foreman твърди, че е получил картичка от човек, поздравявайки го че е "върнал гордостта на тази страна, която Jackie Onassis отнела" (товеа се отнася за брака и с Аristotle Onassis след смъртта на John Kennedy).
Професионална кариера ================= Foreman станал професионалист през 1969г, с нокаут в третия рунд срещу Donald Walheim в New York. Имал общо 13 за годината, спечелил всички, 11 с нокаут. Между боиците които победил бил Cookie Wallace, мач траял само 23 секунди.През 1970г, Foreman продължил, печелейки всички 12 двубоя, всички с изключение на един с нокаут. Между опонентите които победил били: Gregorio Peralta, които победил по съдийско решение на Madison Square Garden, и George Chuvalo. Chuvalo е известен като един от на силните бойци в историята в тежка категория, и никога не бил нокаутиран през професионалната си кариера за повече от 90 мача. Въпреки, че дори Foreman не успял да го нокаутира, Foreman успял да постигне брутална победа над Chuvalo, и бил обявен за победител на TKO в три рунда. След тази впечатляваща победа, Foreman победил Charlie Polite в 4 рунда, и Boone Kirkman в 3. През 1971г, Foreman печели още седем мача, включително повторен мач с Peralta, в който спечелил с нокаут в десетич последен рунд в Oakland, California и побеждава Leroy Caldwell, във втория. След удивителния рекорд от 32-0, Foreman заел мястото на номер 1 претендент за шампионската титла на WBA и WBC.През 1972г, неговара поредица от победи продължила, спечелил пет поредни мача, всичките в три рунда.С това, Foreman се изправил пред световния шампионат в тежка категория. На 22 Януари, 1973г, Foreman се изправил срещу непобедимия световен шампион в тежка категория Joe Frazier в Kingston, Jamaica, поваляйки го не по-малко от шест пъти в два рунда, нокаутирайки го във втория рунд в един от най-големите обрати в историята на бокса и става световен шампион. В първото предаване за бокс по HBO, провкването на Howard Cosell, коментатора за вечерта ("Down goes Frazier!, Down goes Frazier!, Down goes Frazier!") станало едно от най-паметните спортни коментари за всички времена. Много запомнящ се бил и финалния удар на Foreman, аперкът приземил се с такава скорост, че повдигнал Frazier от земята запращайки го на въжетата. Както при предишните пет нокдауна, Frazier се изправил, но този път съдията разумно се намесил и прекратил касапницата.Foreman, понякога бил описван от медиите, като отнесен и анти-социален шампион. Според тях, той винаги имал презрителна усмивка на лицето си, и не винаги бил свободен за пресата.Въпреки това, Foreman успешно защитил титлата си през този период.
Първата му защита, в Tokyo, го изправила срещу пуерториканския шампион в тежка категория Jose Roman. Roman не бил смятан на голям съперник и на Foreman му отнело само 55 секунди да го разбие, най-бързия нокаут в двубой в шампионат в тежка категория. Следващата победа на Foreman, била много по трудна за постигане. През 1974г. в Caracas, Venezuela, се изправил срещу високо ценения Ken Norton, боксъор известен със странния си стил на боксиране, който бил чупил челюстта на Muhammad Ali,побеждаяайки го по точки година по рано. Брадичката на Norton, обаче, не била здрава, срещу Foreman, което се оказало фатален недостатък. В невероятения показ на агресия и сила на удара, Foreman смачкал Norton само в два рунда. По-късно Foreman казал в автобиографията си, че се опитвал да убие Norton на ринга.По това време, Foreman е широко смятан за най-силният физически индивид и безспорно най-твърдо удрящият в историята на спорта. По това време бил смятан и за най-добрият в тежка категория в света.Следващата защита била съвсем скоро: късното лято на 1974г, Foreman се преместил в Congo (тогавашен Zaire), където се защитавал срещу Muhammad Ali, което по късно станало известно като The Rumble in the Jungle (Тътен в Джунглата). По време на тренировките там, той преживял контузия над окото по време на тренировка, което го принудило да отложи боя с още един месец. Ali позветил този месец за спечелване на симпатията на публиката в Zaire, присмивал се на Foreman при всеки удобен слчай, което дразнело и ядосвало Foreman.Когато минал месеца на отлагане, Ali и Foreman най-накрая се срещнали лице в лице на ринга. В първия рунд, Ali започнал на пръсти, да танцува наоколо както било рекламирано. Но атаката на Foreman била толкова интензивна, че скоро се озовал във въжетата. Foreman забивал злобни удари в тялото на Ali. Обаче, когато се прицелил в главата на Ali, бързо станало ясно, че Foreman се мъчи да направи чист удaр. Въжетата на ринга били по-отпуснати от обикновено, позволявайки на Ali да стои далеч от бесните суингове на Foreman, и после се вкопчил в него, принуждавайки го да изхаби допълнителна енергия за да се отскубне от него. Дали всички приказки на Ali за изпозлването на скорост и движение срещу Foreman са били само трик? Или импровизацията с използването на въжетата станала необходимост заради постоянното напрежение от страна на Foreman? Планирано или спонтанно, така се родил термина "Rope-a dope"(пристратсен към въжето). Ali се отблъсквал от въжетата след остри, рязки удари по лицето, и още след първия рунд, бил в състояние да пробие крехката защита на Foreman. След като минали началните рундове, Ali продължил да поема тежки удари с тялото си, и от време на време някои суинг покраи главата, но Foreman не успял да стовари най-добрите си удари в брадичката на Ali. Ali се въртял и отхвърлял от въжетата, държал и избутвал Foreman, след което изстрелвал закачливи удари когато George най-малко очаквал. Тогава, Foreman започнал да се измаря. Ударите му започнали да стават значително по-накъсани, губейки предишната си ударна сила. Ali дразнел Foreman казвайки: "Това ли е George? Казаха ми, че можеш да удряш силно като Joe Louis!" До осмия рунд, Ali изцяло контролирал двубоя, но продължавал да избягва ударите му и да виси на въжетата. Тогава, в осмия, Ali отскочил от въжетата ненадейно, с внезапен порив, удряйки със силен десен Foreman право в челюстите. Foreman се олюлял, залитнал, и накрая се стоварил, обзет от изтощение, докато Ali от сила. Успял да се изправи на краката си, но съдията спрял двубоя. Това било първата загуба на Foreman, а Muhammad Ali останал единствения боксъор коийто го е победил с KO.Огорчен от загубата, Foreman направил много извинения след мача,като се почне с това че бил упоен, въжетата не били опънати,и се стигне до това че бил разсейван от нелоялен приятел в публиката. До ден днешен обаче няма доказателство за някакви нередностти. Foreman бил легално победен от велик шампион. Интервюиран наскоро за биографията на Ali, Foreman любезно признава, че Ali успял да го надхитри и надвие честно и открито. И е горд да бъде част от легендата за Ali.Прекарал 1975 почивайки си, но през 1976г, се завърнал към бокса, в Las Vegas. Бил се срещу Ron Lyle, в бой обявен от списание Ring като "The Fight Of The Year."(двубоят на годината). В края на първия рунд, Lyle уцелил с твърд десен, който запратил Foreman в другия край на ринга. Във втория рунд, Foreman захвърлил Lyle срещу въжетата, и може би щял да отбележи KO, но поради техническа причина камбаната била минута преди края на рунда, и Lyle оцелял. Във третия, Foreman продължил да пресира, а Lyle чакал да се отблъсне от въжетата. В четвъртия избухнала шумна кавга. Порой от силните удари на Lyle запратили Foreman на тепиха. Когато Foreman станал, Lyle го зашеметил отново, но точно когато Foreman изглеждал довършен, той успял да накоутира Lyle със силен удар по главата отдясно. Lyle станал на отброяването, след което направил друга брутална комбинация, поваляйки Foreman за втори път. Отново, Foreman станал на отброяването. В петия рунд, и двамата боксъори продулжили да пренебрегват защитата и да разменят най-силните си удари. Всеки зашеметявал другия и двамата едвам се държали на краката си. Тогава, крайно изтощен, Lyle спрял да удря, и Foreman изсипал близо дузина удара върху него, докато накрая Lyle се строполил. Неспособен да продължи, боят бил спрян, и Foreman бил обявен за победител.За следващ мач, Foreman избрал да се изправи срещу Joe Frazier в повторен мач. Frazier бил понесъл огромно количество пердах от Ali в Manila година по рано, и заради перде на очите, в момета бил сляп с едното око, и трябвало да носи контактни лещи за да може да се бие. Като резултат от това, и поради безстрашното му поемане на ударите в първия му мач с Foreman, почети никой не очаквал Frazier да победи. Изненадващо, Foreman-Frazier II бил доста успорван, тъй като Frazier няколко пъти успял да накара Foreman да пропуска, с хитро отместване на глава. Въпреки това можело да вложи малко повече агресия, и за това Foreman отбелязал два нокдауна и спечелил в петия рунд. След това, Foreman нокаутирал Scott Ledoux в три рунда и Dino Dennis в четири, с което завършил годината.
Оттегляне ======== 1977г. се оказва година на промяна в живота на Foreman. След като нокаутирал Pedro Agosto в четири рунда в Pensacola, Florida, Foreman отлетял за Puerto Rico, където загубил в дванайстият рунд след съдийско решение от Jimmy Young. Foreman се бил много предпазливо в началото, което му струвало точки, но както в двубоя с Ali, се уморил в късните рундове. Въпреки, че почети направил нокаут в един момент, Foreman не постигнал постоянна атака срещу изплъзващия му се Young, който повалил Foreman в последния рунд и си осигурил победа. На Foreman му призляло много след мача, в неговата съблекалня. Страдал от изтощение и го обливали горещи вълни, вярвал че почети умирал. Твърдял, че се намира в ужасно, страшно място на празнота и отчаяние. Обърнал се към господ за помощ. Обеснява, че усетил господ, който го карал да промени начина си на живот. След това преживяванв, Foreman станал „прероден” християнин, и отдал следващото десетилетие от живота си на християнството. Foreman отказал се от бокса, и станал ръкоположен свещеник в църква в Texas. Отдал се на семейството си и на енориашите си. Също така отворил младежки център, който носи неговото име.
Завръщане ======== През 1987г, след 10 годишно отсъствие от ринга, изненадал светът на бокса, като обявил, че се завръща на 38 годишна възраст. За първия си мач, той отива в Sacramento, California, където побеждава путешественика Steve Zouski с нокаут в четвъртия рунд. Foreman тежал почети 270lbs за мача, изглеждал подпухнал и в много лоша форма. Мнозина смятали, че решението му да се завърне на ринга е голяма грешка, но Foreman твърдял, че се завърнал за да докаже, че възрастта не е бариера за постигане за целите на човек. Спечелил още четири двубоя същата година, постепено отслабвал и си възвръщал формата. През 1988г, той победил девет пъти, и започнало да става тенденция. Никой от опонентите му не бил обявен за съперник, и повечето от тях не били по-добри от недодялани клубни боици. Може би най-значимата победа през този период била с нокаут в седмия рунд срещу отшумялия и понапълнял бивш шампион в леко тежка и полу тежка категория Dwight Muhammad Qawi.Foreman, винаги е бил бавен и трудно подвижен борец, но не бил загубил много от подвижността си след първото си оттегляне от ринга, въпреки че му било трудно да запази баланс след по силните удари, които правел, и вече не можел да прави чести комбинации. Разбира се, все още можел да прави единични тежки удари. Забележително, изтощението, което го преследвало като млад през последните рундове на ринга, изглежда било изчезнало, и той можел спокойно да се съзтезава 12 рунда. Foreman отдавал това на новия си лежерен боен стил – той обеснявал как, по-рано в неговата кариера, липсата му на издържливост идвала от огромното количество нерви и напрежение, които чуствал, когато се боксирал.До 1989г, Foreman бил станал успешен бизнес предприемач, продавайки всичко от хамбургери до шумозаглушители по телевизията. До скоро познат като отнесен и не приятелкси настроен Foreman, бил заменен от усмихнатия и приятелски настроен George. Той и Ali станали много добри приятели, и той последвал доскорошния си съперник и тръгнал по стъпките му, като се постарал да стане звезда и извън границите на бокса.Foreman продължил своя победоносен път, печелейки още пет мача, главно срещу опоненти от ниско ниво, въпреки че отбелязал победа след 3 рунда срещу Bert Cooper, средно талантлив боец, който щял да спори за титлата с неоспоримия в тежка категория Evander Holyfield.През 1990г, Foreman срещнал бившия кандидат за титалата Gerry Cooney. Cooney се завръщал от дълъг период на неактивниост, и се знаело че имал слаба брадичка, но силата на неговите удари била достатъчна за да убеди някои, че това бил първия опасен опонент на Foreman след завръщането. Със сигурност, Cooney разколебал Big George през първия рунд, но когато Foreman уцелил чисто през втория, Cooney замръзнал на място. Секунди по късно, направил два нокдауна, и Foreman записал един от най-унищожителнитие нокаути в историята на тежка категория. Изведнъж, някои фенове започнали да приемат завръщането на Foreman на сериозно. Той спечелил още 4 мача тази година.Тогава, през 1991г, въпреки че не бил побеждавал по високо оценени съперници след завръщането си, на Foreman му била дадена възможността да се изправи срежу безспорния шампион в тежка категория Evander Holyfield за световната титла в Pay Per View събитие по бокс. Много малко експерти по бокса дали на 42 годишния Foreman шансове за победа. В началото той започнал поемайки няколко от най-добрите комбинации на Holyfield и от време на време успявал да реализира мощен удар. Holyfield доказал, че е твърде трудно да му се направи нокдаун, и бил доста напред с точките по време на двубоя, но George изненадал мнозина, като издържал целите 12 рунда, преди да отстъпи по точки. Рунд 7, в който Foreman разклатил баланса на Holyfield след което бил зашеметен от могъща комбинация и това станало рунд на годината за списание Ring. След като мача приключил, Foreman казал на репортерите, че половината от неговата мечта е изпълнена, тъй като показал на света, че човек може да издържи 12 рунда и след 40 години. Той загубил мача, но спечелил уважение заради неимоверните си усилия.Година по-късно, Foreman се бил с пътешественика Alex Stewart, който преди бил спрян в първият рунд от Mike Tyson. Foreman направил два нокдауна на Stewart във втория рунд, но изразходил много енергия за това. В последствие се уморил, и Stewart успял да причини най-лошото поражение в кариерата на Foreman. До края на 10-тия, финален рунд лицето на Foreman едвам се разпознавало от кръв и подутини, но съдиите решили, че е направил достатъчно и му отсъдили победа по съдийско решение. Много се опитвали да накарат George да се оттегли след този мач, но той отказвал.През 1993г, Foreman бил отново под въпрос като получател на титла, въпреки че това било за свободния WBO шампионат, който по това време повечето фенове смятали за бледо подобие на истинската титла в тежка категория за която тогава се борели Holyfield и Riddick Bowe. Опонента на Foreman бил Tommy Morrison, млада надежда, познат със своята свирепа сила на удара. За разстройване на Foreman, и за отвращение на публиката, Morrison се отдръпвал от боя, отказвал да разменя „toe-to-toe”, и от време на време дори обръщал гръб на Foreman. Стратегията се отплатила, обаче, упсял да надбоксира Foreman от далечно разстояние. Боят наближавал, но след 12 рунда Morrison спечелил след съдийско решение. Въпреки че било немислимо за времето си, за Foreman, още един за титла в свръх тежка категория, го чакала зад ъгъла.
Възвръщане на титлите в тежка категория ============================== През 1994г, Foreman още веднъж усетил предизвикателството за световния шампионат, след като Michael Moorer бил победил Holyfield за титлите IBF и WBA. Естествено, в началото му било отказано да се пробва за титлите, заради скорошната загуба от Morrison. Използвайки невероятни политически умения, Foreman отнесъл въпроса до съда, пледирайки за възрастова дискриминация. Спечелил случая, и още един опит за титлата. Двубоят бил на 5 Ноември в Las Vegas, Nevada. Още веднъж, Foreman бил голям победен съзтезател. За девет рунда, Moorer с лекота го набоксирал, удряйки и отмествайки се, докато Foreman пръхтял наоколо, неможейки да натисне спусъка на своите удари. В началото на десетия рунд, Foreman изоставал на всички съдийски карти. Тогава, ненадейно, десен удар закачил брадичката на Moorer, с разцена долна устна, той се свлякъл на тепиха. Лежал неподвжно по гръб докато съдията отброявал до 10. И просто така, Foreman станал шампион отново. Като чудо, невярвайки, той застанал в неговия ъгъл и започнал да се моли, докато публиката бурно го аплодирала. С тази историческа победа, Foreman счупил два рекорда: На 45 годишна възраст, станал най-възрастния боец спечелил короната в тежка категория, и, 20 години след като загубил титлата, поставил рекорд за най-дълъг период между два шампионата.Скоро след боя с Moorer, Foreman започнал да говори за потенциален супер двубой срещуMike Tyson. Организацията WBA, обаче, изискала той да се бие с техния No. 1 боец, който по това време бил компетентения, но застаряващия Tony Tucker. Поради неясна причина, Foreman отказал да се бие с Tucker, и позволил на WBA да го раздели с колана му. Тогава той решил да се бие с боеза средно ниво Axel Schulz от германия в защита на IBF титалта си. Schulz бил масивен боец, но експертите които сметнали че той няма шанс не били взели напредвид неговата здравина и подвижност. Schulz правел силни удари от далечно разстояние, не бил притеснен от силата на Foreman, и ставал все по стабилен и смел по време на мача. Foreman приклщчил мача с гротестна подутина на едното око, на бил нагарден след много спорно съдийско решение. IBF поискали незабавно повторен мач в германия. Foreman отказал да пътува до там, и го разделили с отсналата му титла. След това, интересът към Foreman-Tyson отшумял, и също толкова бързо щяла да отшуми и славата от титлите на Foreman.През 1996, Foreman се завърнал в Tokyo, отблеязвайки лесна победа над неизвестниа Crawford Grimsley след решение в 12 рунд. През 1997, се изправил срещу незначителния съперник Lou Savarese печелейки след решение поради наказание на противника. Тогава се появила още една линия в кариерата на George. WBC решили да го изправят срещу Shannon Briggs в елиминация за титла срещу WBC шампиона Lennox Lewis. Briggs бил талантлив но непостоянен боец, Foreman видял в това възможност за най-добро представяне от години. Както много други опоненти на Foreman, Briggs се опитвал да го надлъже но постоянно отнасял огромни удари. След 12 рунда, още веднъж имало спорно съдийско решение. Този път, Foreman се оказал жертвата – а не печелещия – от жалкото съдийско решение, и Briggs бил обявен за победител. В поражението си, Foreman бил умерен и спокоен. Веданага след това, обявил оттеглянето си.
Второ оттегляне =========== Foreman планирал да се завърне към бокса в мач срещу Larry Holmes през 1999г. Двубоят бил насрочен за Houston Astrodome на pay per view. Боят бил под надслов "The Birthday Bash" заради наближаващите рожденни дни на двамата бойци. Foreman трябвало да спечели 10 милиона долара и Holmes - 4 милиона долара. Обаче, преговорите пропаднали мача бил отложен. Вендага след отлагането на мача, Foreman казал че няма планове да възобновява кариерата си на боксъор. Той обявил пре Февруари 2004 че тренирал за още един мач, но плановете били провалени от съпругата му.
Rocky Marciano (Rocco Francis Marchegiano) е роден на 1 Септември, 1923, в Brockton, Massachusetts. По време на наговата кариера, Marciano държал титлата за тежка категория за 4 години през 50-те, и е единствения шампион по бокс, който се оттегля без загуба.Неговият баща, Pierino, работел във фабрика за обувки. Името на майка му е Pasqualena, и Rocky щял да прекара голяма част от живота си, в това да и осигури добър живот, знаейки че е израстнала в бедност. Marciano бил типично американско хлапе, играел бейзбол и футбол, мечтаел за професионална кариера в един от тези спортове. Не се занимавал с бокс, докато не влязъл в армията през 1943. Заел се със спорта, главно за да избегне заниманията, като помощник готвач и други малко желани задължения, но показал вроден талант и се бил, като аматъор до уволнението си от армията през 1946. През 1947, Marciano се пробвал за първи път с Chicago Cubs, като кетчър, но се отказал, тъй като не могъл да направи хвърлянето от първа до втора база с нужната точност. Това било края на бейзболните му мечти, и през следвашата година започнал заниманията си на ринга като професионалист. До пролетта на 1949, неговите боксови умения привлекли внимание, тъй като нокаутирал първите си 16 опонента. Качеството на опонентите му започнало да се подобрява през втората половина на 1949 и 1950, но Marciano продължил да бие съперниците си, нокаутирайки повечето от тях.
В ранните му години, имало и такива които не мислели, че 190-паундовия тежка категория от Brockton ще постигне много. Goody Petronelli, забележителен боксов тренъор, бил на един от неговите ранни мачове и заявил по-късно пред Sports Illustrated, "Не съм си мислел, че ще успее. Той беше твърде възрастен, почти на 25. Той беше твърде нисък, той беше твърде лек. Нямал достатъчно обсег. Здрав и корав, но без достатъчно финес." Приятелите от родния му град, обаче вярвали в него, пътували на групи за мачовете на Marciano, които били близо до Providence, Rhode Island, и крещели "Timmmmberrr" когато Rocky имал опонент на който му предстояло да падне.
Тренъора Charley Goldman научил Marciano на техниката, която била негова запазена марка, тя щяла да му послужи добре като станел шампион. На 26 Октомври 1951, с 37 победи и 32 нокаута на колана си, Marciano се изправил с неговия най-страшен опонент, бивш шампион в тежка категория Joe Louis. Louis не бил в разцвета на силите си и когато Marciano го нокаутирал в осмия рунд, бил обзет от такива смесени чуства, че плакал в съблекалнята на Louis след мача. Оставяйки сантименталностите настрана, обаче, мача установил Marciano като един забележителните боици тежка категория, и му подсигурил опит за титлата не след дълго.
Пет мача по-късно, на 23 Септември 1952, се появил и нвговият шанс. Jersey Joe Walcott бил защитаващия се шампион, а Marciano кандидата за титлата, когато двамата се срещнали във Philadelphia. Marciano изтръгнал победа, която щяла да бъде запомнена, като типична за него „твърд-пич”, „никога не казал умирам” стил: много назад по точки, и защитавайки се усилено цяла вечер, изненадал Walcott с къс, десен по челюстта в 13ия рунд, който го изпратил в безсъзнание, давайки на Marciano шампионския колан.
Marciano защитавал само тази титла 6 пъти, някои от тези двубои са смятани за класика от феновете на бокса. Той нокаутира Walcott в първия рунд на техния втори мач през 1953, след това нокаутира Roland La Starza по-късно същата година. Спечелил със съдийско решение срещу Ezzard Charles през 1954, и почти загубил титлата си в повторния мач с него, по-късно същата година. В шестия рунд Charles отнася носа на Marciano толкова лошо, че човекът в неговият ъгъл не могъл да спре кървтенето. Докторът на ринга гледал раната и мислел да спре мача, но Marciano избухнал срещу Charles в осмия рунд и го нокаутирал.Marciano защитавал своята титла срещу Don Cockell през 1955, нокаутирал го въпреки организираните наказания за нарушение на дисциплината, който изкушавали Marciano, да изхвърчи от мача.
Неговият последен бой бил на 21 Септември 1955, неговта трета защита от Yankee Stadium. Нокаутирал Archie Moore в деветия рунд. По неофициални данни телевизионните зрители в по-големите градове на Северна Америка били над 400,000.
На 27 април, 1956, Marciano се отказва от бокса на 31 годишна възраст. "Мисля, че беше грешка когато Joe Louis опита да се завърне," New York Times го цитира да казва. "Никой не може да каже какво ще направи той в бъдеще, но погребвайки бедността, ринга видя последното от мен. Аз съм удовлетворен, и не се страхувам от бъдещето." Той казал че иска да прекарва повече време със семейството си.Marciano прекарал годините след неговото оттегляне като правел пари от публични изяви.
На 31 Август, 1969, ден преди 46тия му рожден ден, той умира при катастрофа в частния си самолет около Des Moines, Iowa. Той преживял 19 години с жена си, Barbara, и двете им деца, Rocco Kevin и Mary Anne. Въпреки, че не се класира измежду петте бай-добри боксъори на всички времена, ако съдим по скорост, умения и сила, Rocky Marciano е бил достатъчно твърд, което компенсирало, и неговите фенове разпознали решителността му.
Спортен репортер коментирал, че ако всички шампиони в тежка категория са заключени в една стая, Marciano ще е този който ще излезе.
Стефан Караджа! ---------------------- Кой българин не се е възхищавал от товаголяма, хубаво, мъжествено име? Да си спомним - бяхме още невръстни деца, когато между другите литографски портрети в училищния коридор откривахме и неговия лик, поставен на видно място наред с големите възрожденци'и патриоти, отдали живота си за нашето освобождение...
Стефан Караджа - име на легенда, на безпределен патриотизъм и безброй дела за национално и политическо освобождение, име на беззаветна преданост и любов към род и родина, име достойно за подвиг и подражание, оставило неповторима диря в свещения завет на милата н скъпа България. Стефан Караджа - дребен на ръст, но жилав и пъргав борец. Такъв го помнят добруджанските българи в неговите юношески и младежки години, така го знаят сега в Русе възпитаниците на средното спортно училище, носещо неговото име.Но има нещо сходно, свързано със старинния Русчук и името на революц юнера и бореца Стефан Караджа. По това време градът е отправна база към свърталищата на българските хъшове в Румъния, верен ориентир за далечните пътища към свещената и обетована земя на Дядо Иван. Но по капризите на съдбата,вместо да тръгне по тях, той става лобното място на този едва 28 годишен левент....
Легендарният български революционер и войвода Стефан Тодоров - Караджата е роден на 23 май 1840 г. в с. Ичме (сега СтеФан Караджово) Ямболски окръг. Тежкият и непосилен живот и това забутано село, населено предимно с приближени на султана правоверни спахии, принудило многочисленото семейство да търси по-сигурно препитание и то се отправило към далечна Добруджа в гр. Тулча.В този стар български град малкият Стефан постъпва в училището на даскал Енчо Кузманов, който като жерава разпалва у него борческия дух на омраза към поробителя.Стефан за разлика от другите си съученици, имал неугледен вид, но бич сприхав по характер, неуморим и буен е в училищните игри. Страстта му да се бори и надвива другарчетата си не му давала покои. Кой кьде срещне, веднага се хваща за него и докато противникът му се усети, че му се крои нещо,политнат към земята...- По-пъргав е от сърна, а е зъл като вълк - казвали с гордост по-възрастните. И към името Стефан прибавиш още един - Караджата.Колко борби е направил Стефан, нение известно, но е записан в историята един такъв случай, които говори за големите му възможности на алая. На народните борби в град Тулча малкият Стефан се изправил срещу баш пехливанина Мехмед Ага . Също като Давид и Голиат! Незъглъхнали още турските тъпани, с които подканяла зрителите към големия гюреш, и борбата започнала. С неистови викове насърчавали турците своя именит сънародник към леката победа, но изведнъж врявата секнала - виждат го повален на зелената морава, с облещени очи п изкривено от злоба лице. А Стефан го възседнал като кон и размахвал ръце... За тази изключителна голяма победа му помогнали зоркото око, яките мишци и най-мече омразата!Това поражение на опитния турски борец от младия още неизвестен българин се понесло от уста на уста - за ужас и огорчение на поробителите и за радост и упование на поробените и беззащитни люде. Коварно отмъщение обаче очаквало бореца Стефан Караджа. Това го принудило да напусне дом и семейство и да се прехвърли в Браила, в Румъния. Оттук започва новият му житейски път на народен закрилник, революционер и войвода. През 1862 г. Стефан Караджа се сражава в Първата българска легия на Раковски в защита на Белград. Това участие в легията било истинска школа за незавършилия още 22 години младеж. Там той успява да изучи военно изкуство и да разшири политическия си кръгозор.Но идва злополучната и паметна 1868 г. Легендарните български войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират въоръжена чета от 125 бунтовници. Четата преминава Дунав при град Свищов, за да повдигне българския народ на борба срещу вековния поробител. В тежки и епични боеве срещу превъзхождащия го враг четниците са разбити, а Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. На 31 юли 1868 г. в русенския затвор той почива от раните си. За да се сплаши непокорната рая, по нареждане на валията Митхад паша, Стефан Караджа увисва мъртъв на бесилото. След осем години черепът му е бил изровен и погребан от майката на българските революционери баба Тонка. Сега пластичният му образ се съхранява в музея "Баба Тонка" в Русе.
Не може да не изтъкнем, че в този безпримерен подвиг има нещо велико в живота на човека, на революционера Стефан Караджа. Примерът, който той остави на идните поколения, възвеличи неговото име.В памет на този бележит български революционер, символ на безупречно изпълнен синовен дълг към родината, всяка голина в големия крайдунавски град Русе се организира международен турнир по свободна борба за юноши. Чрез тези мемориални състезания символично се свързва неговото име - на. безстрашие и смелост, на безпределна вярност и любов към родината, със силата и волята на младото поколение неуморно да се труди за творческото съзиждане на днешната ни възродена, България.
Мохамед Али, роден Касиус Марселус Клей младши на 17 януари 1942 г., е американски боксьор и бивш трикратен световен шампион в тежка категория. През 1999 г. Али е коронован за “Спортист на столетието” от Sports Illustrated. Той също така печели шампионата на Северноамериканската боксова федерация и олимпийски златен медал.Али е роден в Луисвил, Кентъки. Кръстен е на своя баща, Касиус Марселус Клей старши, който на свой ред носи името на аболициониста и политика от 19 в. Касиус Клей. Али променя името си след като се присъединява към “Ислямска нация”, а впоследствие приема сунитската форма на исляма през 1975 г.
Биография ======== Касиус Марселус Клей мл. е роден в Централната болница на Луисвил в 6,35 следобед на 17 януари 1942 г. Баща му, Клей старши рисувал билбордове и знаци, а майка му – Одеса Грейди Клей, била домакиня. Макар че Клей старши е методист, той позволява на Одеса да възпита и двамата му сина като баптисти.
Ранна боксова кариера ================= Златен медал на Олимпийските игри през 1960 г. в Рим в полу тежка категория.Високият 1,91 Али има твърде необикновен стил за боксьор тежка категория. Вместо да използва обичайният прийом да държи ръцете си високо, за да защити лицето, той се осланя на способността си да избягва ударите. Първоначално той е насочен към бокса от луисвилския полицай Джо Е. Мартин, който вижда 12-годишният Касиус Клей разгневен, защото колелото му било откраднато. Мартин води Клей при първия му треньор, Фред Стоунър, който остава с него през цялата му аматьорска кариера. Последната му аматьорска загуба е от Кент Грийн в Чикаго, който казва, че е последният човек, който би могъл да победи шампиона до загубата му от Джо Фрейзиър през 1971 г. като професионалист. Под ръководството на Стоунър Клей печели 6 титли “Златна ръкавица” в Кентъки, две национални титли “Златна ръкавица”, националната титла на Аматьорския атлетичен съюз и златен медал от Олимпийските игри в Рим през 1960 г. В края на кариерата му като аматьор, неговият рекорд е 100 победи и 5 загуби.Касиус Клей едва успява да завърши гимназията в Луисвил, местната сила в баскетбола, като се класира на 369 място от 391 завършващи през 1960 г. и често пътува за мачове през уикендите. Един от директорите, на име Атууд, изказва мнение пред своите колеги, че на това момче трябва да се даде сертификат за присъствие, защото “един ден то ще печели повече от всеки в тази стая.”След своя олимпийски триумф Али се връща в Луисвил, за да започне професионалната си кариера. Там, на 29 октомври 1960 г. Касиус Клей за първи път печели професионален мач в шест рунда, над Tunney Hunsaker, който е бил полицейски началник във Файетвил, Западна Вирджиния. От 1960 до 1963 г. младият боец натрупва рекорд от 19 победи и 0 загуби с 15 нокаута. Побеждава боксьори като Тони Есперти, Джим Робинсън, Дони Флийман, Алонзо Джонсън, Джордж Логан, Уили Бесманоф, Ламар Кларк (който е спечелил своите предишни 40 мача с нокаути), Дау Джоунс и Хенри Купър.Изгражда си репутация като правилно предсказва рунда, в който ще довърши опонентите си и като се хвали преди триумфите си. Клей признава, че е възприел последната тактика от Горджъс Джордж – друг посредствен ТВ-борец, който привлича хиляди фенове на арените с надеждата да го видят как губи и така да бъде “затапен”.Сред жертвите на Клей са Сони Банкс (който го нокаутира по време на мача), Алехандро Лаворанте и по-възрастния Арчи Мур (боксова легенда, който е участвал в над 200 мача и е бил треньор на Клей допреди Анджело Дънди). Клей смята, че е използвал Мур като треньор, но Мур настоява, че самонадеяният “Луисвилски нахалник” е изпълнявал дребни работи в тренировъчния лагер, като миене на чинии и почистване. Той също така намеква, че е използвал своя идол Шугър Рей Робинсън като мениджър. Само че Клей среща Дънди за първи път, когато последният е в Луисвил с шампиона Уили Пастрано. Тийнейджърът, носител на “Златна ръкавица”, Клей отива в хотела на боксьора, вика Дънди по телефона и го моли да се качи в стаята му. Веднъж влязъл там, той пита Дънди (който по това време работи с шампионите Шугър Рамос и Кармен Базилио) с какво се хранят бойците му, колко дълго спят, колко бягат и колко дълги са спарингите им.След това Клей печели оспорвана победа в 10 рунда над Дъг Джоунс. Срещата получава името “Боя на годината” за 1963. Следващата среща на Клей е срещу Хенри Купър, който го нокаутира с удар с левия круше (left hook) към края на четвъртия рунд. Срещата е спряна в петия рунд, заради дълбок разрез по лицето на Купър.Въпреки тези близки разговори, той става основният съперник за титлата на Сони Листън. Въпреки внушителния рекорд на Клей, от него не се очаква да победи шампиона. Боят трябвало да се състои на 25 февруари 1964 г. в Маями, Флорида. По време на претеглянето предишния ден, все така самохвалния Али – който често се присмивал на Листън по време на подготовката им, като го наричал “голямата грозна мечка” и не само – заявил, че ще “се рее като пеперуда и ще жили като оса” и обобщава стратегията си да избягва атаките на Листън със следната реплика: “Ръцете ти не могат да ударят нещо, което очите не виждат.”Али се подиграва на Листън в мача-реванш, който продължава по-малко от един рунд.
Първа битка за титла ================= Въпреки изявленията си обаче, Клей има план. Заблуден от повишеното настроение и нервност на Клей, Листън е твърде самонадеян и се оказва неподготвен за друг резултат освен за бързо спиране. В първия рунд бързината на Клей го запазва далеч от силната глава и удари с тяло на Листън, докато самият той използва предимството на тежестта си, за да пласира ефективни удари. До третия рунд Клей вече е спечелил надмощие и успява да направи прорез под окото на Листън. Листън си възстановява част от точките в четвърти, докато Клей е заслепен от чужда субстанция. Така и не е потвърдено дали това е някакво вещество, използвано за раната на Листън, или е нанесено по ръкавиците на Листън с нечестна цел. Така или иначе, авторът, историкът на бокса и вътрешен човек Берт Шугър, си припомня поне два други мача на Листън, в които се е случвала подобна ситуация и не изключва възможността за умишлена измама.Какъвто и да е случаят, Листън започва четвъртия рунд агресивно, с очевидното намерение да приключи мача. Докато Клей се опитва да възстанови зрението си, той се опитва да избягва нападенията на Листън. Успява да се задържи извън обсега му, докато потта и сълзите прочистват чуждото вещество от очите му, като отговаря с вихрушка от комбинации към края на петия рунд. През шестия той вече търси финал и е надделял над Листън. Листън шокира света, когато не излиза за седмия рунд, за да продължи мача. По-късно той заявява, че е наранил рамото си.Касиус Клей става все по-уверен с всеки рунд. Той наистина “разтърсва света”, както е обещал, че ще направи.
Промяната на името ============== След като печели шампионата, той сензационно разкрива, че е член на Ислямска нация (често наричана “Черните мюсюлмани” по това време) и Нацията му дава името Касиус Х, пренебрегвайки презимето му като символ на заробване от неговите предци, каквато е практиката и с други членове на групата. В петък, 6 март 1964 г. Малкълм Х взима Клей на организирана обиколка из сградата на ООН (за втори път). Малкълм Х обявява, че на Клей ще му бъде дадено “Х”. Същото нощ Елиа Мухамад записва изявление по телефона, което да бъде излъчено по радиото, че Клей ще бъде преименуван на Мохамед (който е достоен за прослава) Али (четвъртият праведен халиф). Само неколцина журналисти (най-вече Хауърд Косел) приемат изявлението по това време. Уважаваният боксов коментатор Дон Дънфи се обръща към шампиона с новото му име, както правят и британските репортери. Приемането на това име символизира новата му идентичност като член на Ислямска нация. Клей е открил Нацията по време на турнира “Златната ръкавица” през 1959 г. в Чикаго и дори е написал доклад за нея в гимназията. Учителите му в Луисвилската централна гимназия са били притеснени, че младеж с толкова голям потенциал изразява интерес към националистичната доктрина. Те го разубеждават да не се въвлича. Много спортни писатели от началото на 60-те години съобщават, че братът на Али, Руди Клей, приема първи исляма (сочи се годината 1962). Други пишат, че Клей е виждан на мюсюлмански сбирки две години преди мача му с Листън. Версията на самия Али е, че е купил копие от вестника “Речите на Мохамед” от мюсюлманин в Чикао и 45 оборотна плоча на Министър Луис Х (по-късно Фаракан), наречена “Раят на белия човек е ад за чернокожия”.
Виетнамската война и криза в кариерата ============================ През 1964 г. Али пропада на квалификационния изпит за въоръжениет сили, защото писмените и говорните му умения са под необходимото ниво. През 1966 г. обаче изпитите са ревизирани и Али е преквалифициран в 1А. Той отказва да служи в щатската армия по време на Виетнамската война заради религиозните и етичните си убеждения, защото “войната е против учението на Свещения Коран. Не се опитвам да се скатавам. Ние не трябва да взимаме участие във войни, освен в обявените от Аллах или от неговия Пророк. Не взимаме участие в християнските войни или във войните на други неверници.” Али добавя също: “Аз нямам спор с Виетконг” и “Никой от Виетконг не ме е наричал негър”.Али отказва да отговаря на името Касиус Клей, като заявява, както е бил инструктиран от своя ментор от Ислямска нация, че Клей е име, дадено на неговите робски предци от белите хора. Като отказва да отговаря на Клей, личният живот на Али се изпълзва с противоречия. В крайна сметка на Али е забранено да се бие за САЩ и е принуден да приема състезания в чужбина през по-голямата част от 1966 г.От реванша му с Листън през май 1966 г. до последния му бой срещу Зора Фоули през март 1967 г., той защитава титлата си девет пъти – доста активен график за този период. Али има назначена среща с шампиона на Световната боксова асоциация Ърни Терел в унификационна среща в Торонто на 29 март 1966 г., но Терел се оттегля и Али печели победа в 15-рундов мач срещу заместника му Джордж Чувало. След това той заминава за Англия и побеждава Хенри Купър и Брайън Ландън със спиране заради разрези. Следващата защита на Али е срещу германския левичар Карл Милденбергер, първият гераманец, който се бори за титлата след Макс Шмелинг. В един от най-трудните мачове в живота си, Али спира съперника си в дванайсетия рунд.Али се връща в САЩ през ноември 1966 г., за да се срещне с Кливланд Уилямс Голямата котка в Хюстън Астродом. Година и половина преди мача Уилямс е бил прострелян в стомаха от упор от тексаски полицай. В резултат на това той се бие само с един бъбрек, с десет фута (три метра и нещо) тънки черва и с по-къс ляв крак от нараняване на нерва от куршума. Али побеждава Уилямс в три рунда.На 6 февруари 1967 г. Али се връща на боксовия ринг в Хюстън, за да се срещне с Теръл в мач, който се превръща в един от най-грозните в историята на бокса. Теръл е разгневил Али, като го е нарекъл Клей, и шампионът се заклева да го накаже за тази обида. По време на боя Али продължава да крещи на своя опонент “Какво е името ми, чичо Том... Какво е името ми”. Теръл страда 15 рунда брутално наказание и губи 13 от 15 рунда в решението и на двамата съдии, но Али не го нокаутира. Аналитиците, включително няколко, които коментират за ЕSPN специалното предаване на спортните канали “Ударът на Али”, предполагат, че мачът продължава само защото Али искал да накаже и унижи напълно Теръл. След мача, Текс Моул пише: “Това беше чудесна демонстрация на боксови умения и варварска изява на жестокост.”Действията на Али – отказът му от военна служба и привличането му на страната на Ислямска нация, го превръщат в гръмоотвод за противоречията и превръщат премият, но популярен бивш шампион в една от най-емблематичните и противоречиви фигури на епохата. Появите му на сбирки на Ислямска нация заедно с лидера й Елиа Мохамед и заявяването на вярност към него по времето, когато Америка се отнася към това с подозрение – ако не и с откровена враждебност – прави Али мишена на възмущение и подозрение. Понякога Али изглежда дори провокира подобни реакции с позициите си, които варират от подкрепа на гражданските права до открито поддържане на сепаратизма. Веднъж например той заявява във връзка с интеграцията: “Ние, които следваме Елиа Мохамед, не искаме да бъдем насилвани да се интегрираме. Интеграцията е погрешна. Не искаме да живеем с белите хора. Това е всичко.”Както и по повод на смесените бракове: “Нито един интелигентен черен мъж или черна жена, които са със здравомислещия си черен ум, не искат бели момчета или момичета да идват в домовете им и да се женят за техните черни синове и дъщери.”Наистина религиозните вярвания на Али по това време включват идеята, че белите хора са “дяволи” и, че белите не са “праведни”. Али настоява, че белите хора мразят черните.Към края на 1967 г. Али е лишен от титлата си от професионална боксова комисия и не му е позволено да се бие професионално за повече от три години. Той също така е обвинен, че е отказал записване в армията и е осъден на пет години затвор. По време на тези години изгнание, Али се бори да обжалва присъдата. Той остава в светлината на общественото внимание и подкрепя себе си като произнася речи, основно на срещи на колежански общности, които се противопоставят на Виетнамската война.През 1970 г. му е позволено да се бие отново. На 28 юни 1971 г. в делото “Клей срещу САЩ” Върховният съд отменя присъдата му.
Завръщането ========== През 1970 г. Али най-сетне е в състояние да си възстанови лиценза за боксиране. С помощта на един щатски сенатор, му е дарен лиценз да се боксира в Джорджиа, защото това е единственият щат в САЩ без боксова комисия. През октомври 1970 г. той се завръща и спира Джери Куори след три рунда. Скоро след този мач, Върховният съд на Ню Йорк постановява, че на Али незаконно му е бил отказан лиценз. След като му е позволено да се бие в Ню Йорк, той се среща с Оскар Бонавента в Медисън Скуеър Гардън през декември 1970 г. След тежки 14 рунда Али спира Бонавента в 15-ия, подготвяйки пътя си към мача за титлата срещу Джо Фрейзиър.
Боят на века ========= Али и Фрейзиър се срещат на 8 март 1971 г. в Медисън Скуеър Гардън. Мачът, познат като “Боят на века”, е един от най-нетърпеливо очакваните срещи на всички времена и остава един от най-известните. Той представя двама умели, непобеждавани бойци, които са основателни претенденти за титлата в тежка категория. Боят оправдава огромните очаквания и Фрейзиър затвърждава победата си като поваля своя противник със силен ляв удар в 15-ия и последен рунд. Франк Синатра – неуспял да се добере до близко до ринга място – прави снимки за “Лайф Магазин”. Легендарният боксов конферансие Дон Дънфи, както и актьорът и фен Бърт Ланкастър организират излъчването на мача, което е следено от милиони хора.Фрейзиър запазва титлата си с единодушно решение, като така осигурява първата професионална загуба на Али.През 1973 г. след серия от победи над най-добрите съперници в тежката категория в една кампания за предизвикване на среща-реванш с Фрейзиър, Али си разделя два мача с Кен Нортън (в срещата, която губи от Нортън, челюстта му е счупена), преди да победи Фрейзиър (който е загубил титлата от Джордж Форман) по точки в реванша им от 1974 г. и да спечели поредната стъпка към титлата.
Тътена на джунглата ============== Али си възвръща титлата на 30 октомври 1974 г. като побеждава шампиона Джордж Форман в странния мач в Киншаса, Заир. Огласяван като “Тътена на джунглата”, мачът е организиран от Дон Кинг.Почти никой, дори и дългогодишният поддръжник на Али, Хауърд Косел, не дава на бившия шампион шанс да победи. Аналитиците посочват, че Али е имал четири тежки мача с Джо Фрейзиър и Кен Нортън и е спечелил два от тях, докато Форман е съкрушил и двамата във втория рунд.Мачът се превръща в политически символ. Али представлява Черното самосъзнание и се бори срещу бялата сила, докато Форман представлява американската арогантност. Али е повсеместно популярен в Заир и има ентусиазираната подкрепа на тълпите за този силно преекспониран мач.По време на срещата Али прилага необичайна стратегия. Докато го водят към ринга, той декларира, че ще “танцува” и ще използва скоростта си, за да се пази настрани от Форман и да го надвие?!. Само че в първия рунд Али се насочва право към шампиона а започва да го удря с рядко използван удар, познат като десен hand lead. Али хваща Форман девет пъти по време на първия рунд с тази техника, но не успява да го нокаутира. След това той решава да извлече полза от единествената слабост на младия шампион – неговата издръжливост. Форман е спечелил 37 победи в 40 срещи с нокаут, повечето от които за три рунда, а предишните му осем мача не са стигнали и до втория рунд. Али вижда възможност да издържи повече от него и залага на това. Във втория рунд той се оттегля към въжетата и предизвиква Форман да го удари, докато му отвръща и напада с думи по-младия мъж. Планът на Али е да разгневи Форман и да омекоти най-добрите му удари, за да го изтощи физически и психически. Докато Форман пласира широки попадения в тялото на Али, Али отвръща с жилещи прави удари в главата на Форман. Шампионът отправя стотици удари в седемте рунда, но с все по-намаляваща техника и ефективност. По-късно това е наречено Rope-a-dope (тактика, при която единият участник се преструва, че е притиснат към въжетата, докато противникът му го напада с удари).Към края на седмия рунд Форман вече е паднал духом и Али го поваля с комбинация в центъра на ринга в началото на осмия. Форман не успява да се изправи при броенето и Али си възвръща титлата.“Тътенът на джунглата” е тема на спечелилия “Оскар” през 1996 г. документален филм “Когато бяхме крале”. Мачът е класиран на седмо място от Британската телевизионна програма “Стоте най-велики спортни събития”.
Али става сунит ============ Али се оттегля от сектата Ислямска нация и се обръща към сунитския ислям през 1975 г. В автобиографията, написана заедно с дъщеря му Хана Ясмин през 2004 г., той приписва промяната на промяната в сунитския ислям, направена от У.Д. Мохамед след като спечелва контрол над Ислямска нация след смъртта на Елиа Мохамед през 1975 г.
Роки ==== На 24 март 1975 г. Али се бори срещу Чък Уепнър в Кливланд – мач, който ще вдъхнови спечелилия “Оскар” филм “Роки”. По ирония на съдбата обаче точно опонентът на Али е този, които осигурява вдъхновението за най-известният измислен боксьор в историята. Уепнър е посредствен боец, който си печели прехраната като продавач на алкохол и охранител. Уепнър носи прякора The Bayonne Bleeder и макар да е класифициран, го възприемат за злополучен неудачник и лесна плячка. Уепнър обаче е тренирал два месеца и макар да губи с технически нокаут в 15-я рунд, успява да свали Али на земята с тяло в деветия. Силвестър Сталоун вижда мача през своята призма и концепцията за Роки Балбоа – непознатият клубен боец, който успява да издържи 15 рунда срещу шампион тежка категория – се ражда. Шампионът в т.к. Аполо Крийд, изигран от Карл Уедърс, има за прототип Али.
Трила ин Манила ============ През 1975 г. Али отново има назначен мач с Джо Фрейзиър. Очакванията за мача са огромни, за този финален сблъсък между двамата велики шампиони. Честите обиди на Али, клеветите и стихотворенията увеличават очакването и вълнението. След 14 изтощителни рунда треньорът на Фрейзиър Еди Фъч отказва да му позволи да продължи. Али е цитиран да казва след мача: “Сигурно така се усеща смъртта” и поздравява Фрейзиър за смелите му исиля. “Ринг Мегъзин” нарича този сблъсък “Боят на годината” за 1975, пета година, в която мач на Али печели подобно определение. Този мач е бил наричан най-великият от мнозина. Али печели много от ранните рундове, но Фрейзиър осъществява завръщане в средните. Към късните рундове обаче Али затвърдява предимството си и боят е спрян заради подуването на очите на Фрейзиър, които се затварят.1976-та година става свидетел как Али нокаутира двама предимно непознати опоненти, белгийският каменоделец Жан-Пиер Копман и английският боксьор Ричард Дън. На 30 април 1976 г. Али се среща с Джими Янг в Ландоувър, Мериленд. Али тежи 230 паунда, най-тежкият момент в кариерата му досега. Съдиите, избрани от Дон Кинг, му дават победата след 15 рунда. През септември той играе третия си мач срещу Кен Нортън на Янки Стейдиъм. И в това силно оспорвано състезание съдиите единодушно обявяват Али за победител.Али задържа титлата до февруари 1978 г., когато губи от Олимпийския шампион за 1976 г. Леон Спинкс, забележителен заради липсата на професионален опит на Спинкс (той има само 7 боя). В реванша през септември в Ню Орлиънс “Супердом”, корнъра на Спинкс Джорджи Бентън напуска ринга след 6-я рунд и по-късно коментира, че не е помислил, че мачът е нечестен. Али печели след 15 рунда над дезориентирания Спинкс. После на 27 юни 1979 г. той обявява, че се оттегля и освобождава титлата.
Последно завръщане и оттегляне ======================== Това оттегляне обаче е за кратко и на 2 октомври 1980 г. Али предизвиква Лари Холмс за еквивалента на Световната боксова асоциация на световната титла в тежка категория. В търсене да запише поредния си рекорд като първия боксьор, спечелил титлата в категорията четири пъти, Али губи с технически нокаут в 11 рунд, когато Дънди не му позволява да излезе на рунда. Мачът с Холмс, обявен за “Последното ура”, е бой, който много почитатели и експерти възприемат с пренебрежение, защото в него се представила “изродена версия” на Али. Холмс е бил спаринг партньор на Али, когато е бил начеващ боксьор. И така някои възприемат резултата от боя като символично “предаване на факлата”. Холмс дори по-късно приема, че макар да е доминирал в боя, той е сдържал ударите си от чист респект пред своя идол и бивш работодател. След мача става ясно, че Али е бил прегледан в клиниката “Майо” и резултатите са шокиращи. Той е признал, че има изтръпване в ръцете и завалване на речта. Прегледът разкрива, че той всъщност има дупка в мембраната на мозъка си. Дон Кинг обаче задържа изявлението си и позволява на мача да продължи.Въпреки очевидната категоричност на загубата си от Холмс и все по-подозрителното здравословно състояние, Али се бие още един път. На 11 декември 1981 г. той се изправя срещу изгряващия си съперник и бъдещ световен шампион Тревор Бербик в мач, който е провъзгласяван за “Драма в Бахама”. Тъй като Али е широко възприеман като повреден боец, малко американски зали проявяват интерес да бъдат домакини на двубоя и малко фенове изразяват интерес да присъстват на него или да го гледат. В сравнение с мегабоевете на Али на широко известни места в началото на кариерата му, този мач се състои в истинска неизвестност, в Насау. Макар че Али се представя по-добре срещу Бербик, отколкото срещу Холмс десет месеца по-рано, той все пак губи в десетия рунд и победата е единодушно дадена на Бербик, който е на 27 и следователно с 12 години по-млад.След тази загуби Али се оттегля за постоянно през 1981 г. Рекордът в кариерата му е 56 победи (37 с нокаут) и 5 загуби; той е три пъти Световен шампион по бокс в тежката категория.
Наследството на Али =============== Мохамед Али побеждава почти всеки от шампионите тежка категория на своето време. Време, което е наречено Златната ера на бокса тежка категория. Али е наречен „боец на годината” от „Ринг Мегъзин” повече пъти, отколкото всеки друг боксьор и е участвал в повече от неговите „боеве на годината”, отколкото всеки друг. Той също така е включен в Международната боксова зала на славата и е побеждавал седем други участници в нея. Той също така е един от тримата боксоьори, обявени за „спортсмен на годината” от „Спортс Илустрейтид”. Той се смята за един от най-добрите (pound for pound – терминът се отнасял за спортисти в бойци с бойци от друг спорт или категория, но не знам как е на бг) боксьори в историята. Той е истински майстор в себеизтъкването си, а неговата психологическа тактика преди, по време и след мачовете е много ефективна. Това е върховното му умение, което му позволява да достигне до върха и да задържи позицията си.През 1978 г., три години преди окончателното оттегляне на Али, градският съвет в родния му Луисвил, Кентъки, гласува с шест на пет да преименува Уолнът Стрийт в булевард „Мохамед Али”. По това време решението е противоречиво и само за седмица градът поставя 70 улични знака, 12 от които са откраднати. По-рано през същата година, комитет на Джеферсън Каунти Пъблик Скуул решава да преименува Централната гимназия в негова чест, но идеята не е одобрена. С времето преименуването на булеварда, както и на самия Али, се приема в родния му град.
В пенсия ======= През октомври 1983 г. на Али е поставена диагноза Паркинсонизъм или „синдром на Паркинсон”, което не е същото като „болест на Паркинсон” – вследствие на което двигателните му функции започват бавно да се влошават. Макар че лекарите на Али не са единодушни дали симптомите са причинени от бокса, или не, и дали състоянието му е дегенеративно, или не, окончателната диагноза е установена на „боксьорски паркинсонов синдром”. Към края на 2005 г. беше съобщено, че състоянието му се е влошило значително.Според документалния филм „Когато бяхме крале”, когато Али е бил попита дали съжалява, че се е боксирал толкова, че да се увреди, той отговаря, че ако не се е боксирал, е щял все още да бъде бояджия в Луисвил, Кентъки.Въпреки болестта си, Али остава любима и активна обществена фигура. В последно време е включен в класацията на „Форбс” за известни личности под номер 14, след Доналд Тръмп. През 1985 г. е гостуващ съдия във встъпителната среща на WrestleMania. През 1987 г. е избран от Калифорнийската фондация за двестагодишнината на американската конституция за олицетворение на жизнеността на американската конституция и Закона за правата в различни активности. Али се носи върху сала по време на парада „Турнира на розите” през 1988 г., който е кулминацията в честването на 200-годишнината. Той също така публикува една устна история „Мохамед Али: неговият живот и време с Томас Хаузер”, през 1991 г.Получава наградата „Духа на Америка”, която го провъзгласява за най-почитания американец в света. През 1996 г. той получава честта да запали огъня на Летните олимпийски игри в Атланта, Джорджия.Али се появява през 1998 г. на финала на Австралийската футболна лига, където Антъни Прат го придумва да наблюдава играта. Той също така поздравява бегачите на стартовата линия в Лосанджелиския маратон всяка година.През 1999 г. Али получава специална eднократна награда от BBC на годишната церемония за награждаването на Спортна личност на годината на BBC, а именно наградата на BBC за спортист на века. В гласуването той получава повече гласове отколкото всички останали четирима кандидати взети заедно. Дъщеря му Лейла Али също става боксьор през 1999 г., въпреки предишните заявления на баща й срещу женския бокс през 1978 г.: „Жените не са създадени, за да бъдат удряни в гърдите и лицето... тялото им не е направено, за да бъде удряно тук [сочи гърдния си кош]. Да бъде удряно в гърдите... силно... и всичко останало.”На 13 септември 1999 г. Али е обявен за „Атлет на века на Кентъки” от Kentucky Athletic Hall of Fame в церемония в Голт Хаус Ийст.През 2001 г. е заснет биографичният филм „Али” с Уил Смит като Мохамед Али. Филмът получава смесени отзиви, а положителните са предимно към играта. Смит и поддържащият го актьор Джон Войт получават номинация за „Оскар”. До участието си във филма, Смит постоянно отказва ролята на Али, докато самият Мохамед Али го моли лично да приеме. Според Смит първото нещо, което Али му казал било: „Ти не си достатъчно красив, за да играеш мен.”Али получава Президентския медал на свободата на церемония в Белия дом на 9 ноември 2005 г. и престижния Златен медал за мир на Ото Хан на Германската асоциация на ООН в Берлин за своята дейност в американското движение за граждански права и в ООН (17 декември 2005).На 19 ноември 2005 г. (19-та годишнина от сватбата на Али) в Луисвил, Кентъки отваря врати некомерсиалният център “Мохамед Али”, построен за 60 милиона долара. Освен че излага предмети, свързани с боксовата му кариера, центърът се фокусира върху съществени теми като мира, социалната отговорност, уважението и личностното развитие.Според уебсайта на центъра “Откакто се е оттеглил от боксирането, Али се е посветил на хуманитарни проекти по целия свят. Той е отдаден сунит и пътува по цялата планета, като свързва името и появите си с облекчаването на глада и бедността, подкрепя образователните усилия от всички видове, подпомага осиновяването и насърчава хората да се уважават и да се разбират по-добре. Изчислено е, че той е помогнал за осигуряването на храни на стойност повече от 22 милиона за гладните. Али пътува средно повече от 200 дни годишно.”На 2 януари 2007 г. във Федекс Ориндж Боул Али е почетен капитан на Луисвилските кардинали, носи тяхната фланелка с №19. Придружаван е от голф-легендата Арнолд Палмър, който е бил почетен капитан на “Уейк Форест”, Димън Дийкънс и от звездата на “Маями Хийт” Дуейн Уейд.Един младежки клуб в родния град на Али отглежда вид роза (Rosa ali), която е кръстена на него.Понастоящем Али живее в Скотсдейл, Аризона с четвъртата си жена, Йоланда Али, Лони. Те притежават къща в Бериен Спрингс, Мичиган, която в момента се продава и от 9 януари 2007 г. са купили къща в източната част на Джеферсън Каунти за 1 875 000 долара.
Място в историята на бокса тежка категория =============================== Сред историците на бокса има спорове за това кой е всъщност най-великият боксьор в тежката категория на всички времена. Една класация от 1998 г. на “Ринг Мегъзин” обявява Али за най-великият.
Личен живот ========== Мохамед Али се е женил четири пъти и има 7 дъщери и двама сина. Той се среща с първата си жена, която е сервитьорка, Sonji Roi, приблизително месец преди да се оженят на 14 август 1964 г. Възраженията на Рой по отношение на някои мюсюлмански обичаи и особено към облеклото на жените допринасят за разпадането на брака им и те се развеждат на 10 януари 1966 г.На 17 август 1976 г. Али се жени за 17-годишната Белинда Бойд. След сватбата тя сменя името си на Калила Али, следвайки мюсюлманската традиция, но все още е наричана Белинда от старите си приятели и семейството си. Двамата имат четири деца. Най-старата дъщеря на Али, Мариам, е родена през 1968 г. Близначките Джамила и Рашеда са родени през 1970 г. Единственият биологичен син на Мохамед Али, Мохамед Али младши, е роден през 1972 г. Междувременно обаче Али започва връзка с млада жена на име Вероника Порше през 1974 г. Тя е една от четирите момичета на плакатите, които обявяват боят в Заир срещу Джордж Форман. До лятото на 1977 г. вторият брак на Али е приключил и той се жени за Вероника. Докато се оженят, те вече имат момиче – Хана, и Вероника е бременна с второто им дете. Втората им дъщеря, Лайла Али, е родена през декември същата година.По-късно Лейла Али следва кариерата на баща си, като накрая става шампион в IBA, WIBA и IWBF.До 1968 г. Али и Вероника се развеждат.На 19 ноември 1986 г. Али се жени за четвъртата си жена, Йоланда Али, Лони. Двамата се познават от началото на 60-те години в Луисвил. Когато се срещат за първи път, Али е на 22, а Йоланда на 6. Майките им са близки приятелки, макар че Лони Али отрича популярното мнение, че някога Мохамед Али се е грижел за нея. Двамата имат един осиновен син, Асаад.Али има още две дъщери – Мия и Калиа, от извънбрачни връзки.
Книги ====== •King of the World – Биография от Дейвид Ремник, бестселър. •The Greatest-My Own Story от Мохамед Али с Ричард Дърам - 1975. •The Fight от Норман Мейлър - 1975 •Мохамед Али и един измислен негов син Мохамед Али младши са изобразени в японския манга сериаел New Grapprel Baki – В търсене на нашия най-силен герой. •GOAT (Най-великият на всички времена) е почит на “Ташен” от 800 страници към Мохамед Али, тежи 75 паунда; ограниченото “Шампионско издание” е с автограф от Мохамед Али и се придружава от скулптура на Джеф Куунс. •The Soul of a Butterfly – спомени за житейския път на Мохамед Али (заедно с Хана Ясмин Али) – 2004 г. •Superman vs Muhammad Ali: DC Comics – 1978 г., от Денис Онийл и Нийл Адамс. •The Untold Legacy of Muhammad Ali – 2005 от Томас Хаузър.
Музика ======= •През 1971 г. Нюйоркският певец Върнън Харъл издава албум за него, наречен “Muhammed Ali” като Върн Харъл. Така погрешно изписано името му е отпечатано на виниловите плочи.•През 1974 г. една песен за Али със заглавие “Черният супермен (Мохамед Али)” е записана от британската реге група “Джони Уокелин и Киншаса Бенд”. •Песента на Ар Кели World’s Greatest отдава почит на Мохамед Али и е включена в саундтрака на филма “Али”. През 2002 г. песента достига №34 в Билборд Хот 100 в САЩ и №4 в Англия. Видеото към песента включва архивни кадри на Али, както и почит към пожарникарите, правните власти и спешните медицински работници, които са сред най-големите герои в спасителните операции при събитията от 11 септември. •Британската денс банда “Фейтлес” записва песента “Мохамед Али”, която е издадена като сингъл на 23 септември 2001 г. Сингълът достига №29 в английската класация за сингли и е включена в албума им от 2001 г. Outrospecitve.
Филми и телевизия ============= “Когато бяхме крале” е документален филм за “Тътена в джунглата” – за легендарния бой от 1974 г. срещу Джордж Форман в Киншаса, Заир - от 1996 г., спечелил Оскар.Няколко личности са играли Али във филмови биографии, включително и самият Али. •Бъдещият победител в Amazing Race Чип Макалистър през 1977 г., във филма The Greatest (портрет на младежа Касиус Клей). •Мохамед Али през 1977 г., във филма The Greatest. •Дариус Маккрей през 1997 г., във филма на HBO Don King: Only in America. •Терънс Хауърд през 2000 г., във филма на ABC King of the World. •Аарън Мийкс през 2000 г., във филма на Fox Ali: An American Hero (портрет на младия Касиус Клей) •Дейвид Рамзи през 2000 г., във филма на Fox Ali: An American Hero! •Уил Смит през 2001 г., във филма “Али”.В допълнение Али се е появявал като себе си в редица филми и телевизионни серии, включително Requiem for a Heavyweighter (1962), Body and Soul (1981 версията с Леон Исак Кенеди) и Doin’ Time (1985), както и в тв-сериалите Vega$ (1979), Different Strokes (1979) и Touched by an Angel (1999). Али изпълнява бивш роб във Вирджиния в ерата на реконструкцията, който е избран в Сената на САЩ във филма на NBC от 1979 г. Freedom Road, който се основава на романа от 1944 г. от Хауърд Фаст.Али осигурява гласа си за основния герой в анимационната серия на NBC от 1977 г. I Am the Greatest: The Adventures of Muhammad Ali. Али се проявява забележително в няколко сериала по ESPN в чест на 65-ия му РД. Шоу програмите включват Ali Rap, Ali’s Dozen & Ali 65. Премиерата им е на 9 декември 2006 г. по ESPN. Али се появява в сериите по WGBH Say Brother, където говори за причините да не участва във войната във Виетнам.
