понеделник, 9 април 2012 г.

Keith Jardine-Биография


Keith Hector Jardine (роден на 31-ви октомври, 1975 г.) е състезател по смесени бойни изкуства (MMA) в полу-тежката категория. Става известен с участието си в турнира Ultimate Fighting Championship (UFC).

Дебюта му там е в риалити шоуто The Ultimate Fighter 2, където се състезава в тежката категория с треньор Rich Franklin. В момента той тренира в отбора на Greg Jackson. Той има победи над големи имена в UFC като Chuck Liddell и Forrest Griffin, а е известен и със собствения си стил на игра в клетката.

Keith Jardine преди MMA

Той завършва спортно образование в New Mexico Highlands University. В края на 1990 започва работа като треньор по американски футбол, но осъзнава, че да бъде състезател е по-вълнуващо за него. Той има участия в състезания по ръгби и по борба, без да има някаква реална подготовка на земята. Но дори и това не му стига. Когато през 2000-та година среща треньора Greg Jackson, Jardine започва да тренира спорта, за който е мечтал от години - MMA.

Освен треньорската си дейност, Jardine е бил и личен треньор, пожарникар, миньор и ловец на глави.

Кариерата в MMA

Jardine печели дебюта си в MMA на 19-ти август, 2001-ва, срещу Amir Rahnavardi. Всъщност той печели 8 от 10-те си първи двубоя, няколко от които са в организацията King of the Cage. Загубата му по това време е с нокаут от тежките ръце на Travis Wiuff и има равен двубой срещу Keiichiro Yamamiya в Pancrase.

Jardine има и четири двубоя като професионален боксьор. Статистиката му в този спорт е три победи и един равен. Последния му боксов мач се състоя на 20-ти август, 2004-та, като именно той завърши равен.

Jardine се състеазава в риалити шоуто The Ultimate Fighter 2 и макар, че беше първия боец, който треньора Rich Franklin избира, Jardine не успява да отбележи победа срещу Rashad Evans в полу-финалите.

Но "The Dean of Mean" печели два двубоя в UFC срещу Kerry Schall (TKO) и Mike Whitehead (съдийско решение) след края на шоуто.

След добра кариера в UFC, той подписва със Strikeforce, където играе в момента и при последния си двубой записа равен резултат срещу Gegard Mousasi.

Стил на игра

Jardine е известен с неговата способност да понася силни удари и отлични страйкинг умения. Освен това има силен удар, използва ударите с крака добре и притежава стабилна защита от събаряния. Той не е известен с уменията си на земя, но използва ключове и прийоми от граплинга, когато му е нужно.

Jardine има черен колан по изкуството на Greg Jackson - Gaidojutsu.

Сап4ето и любезното съдействие на http://www.mma-bulgaria.com/

вторник, 11 януари 2011 г.

Долф Лундгрен - желзният юмрук на Холивуд


Истинско име: Ханс Лундгрен
Рожденна дата рождения: 3 ноември 1959 г.
Място на раждане: Стокхолм, Швеция
Професия: актьор и продуцент
Образование: Кралски технологичен университет (Швеция) – физик. Вашингтонски университет (САЩ). Университет в Сидни (Австралия) – химик, магистър по химическо машиностроене. Масачузетски технологически институт (САЩ). Школа по драматични изкуства (Ню-Йорк)
Постижения: 2-ри дан карате. Шампион на Европа тежка категория по фулконтактно карате 1980 и 1981 г. Шампион на Австралия в тежка категория (1982 год).
Семейство:
Баща и майка: учени, членове на шведската Кралска академия на науките
По-голям брат: Йохан, инженер-химик
Роден съм на 3 ноември 1959 г. в градче на север от Стокхолм, родителите ме нарекоха Ханс. Така се е казвал дядо ми. Като дете бях спокоен, тих и болнав, постоянно страдах от алергии. Докато моите съученици ходиха по спортните клубове и дискотеки, аз залягах над учебниците или свирех на тромбон. От постоянното си ниско самочувствие не бях уверен в себе си. И със спорт не се занимавах, тъй като бях много слаб и се срамувах от кльощавото си тяло. Когато бях на 12-годишен ми попадна книга за карате и аз буквално я "изядох" с кориците. Заинтересувах се от карате и изгледах всички филми на Брус Ли. Карате ме привлече силно, струваше ми се, че това е най-мъжествения спорт, че каратистите са супермени. И веднъж отидох в клуб по карате Киокушинкай. Там открих всичко, което ми се искаше, а не ми достигаше. Не знам, как издържах в началото на тежките натоварвания, с които е известен стила. Бях привлечен неудържимо към Киокушин. На тренировките отивах разгрят и направо започвах да спарингувам. Оказа се, че точно от това съм се нуждаел. Никога не ми стигаше да играя, да понасям и нанасям тежките удари, да чувствам болката. Никога не съм бил жесток, но имах нужда от самоутвърждаване и контактният бой ми помогна. Биеха ме, биех и аз. Това страшно ми харесваше. Даже започнах да търся приключения в крайните квартали на Стокхолм. Чупех дъски и тухли със стотици. Когато осъзнах, на какво съм способен, че не съм страхливец и слабак, аз се успокоих и започнах да гледам на карате по друг начин. Наистина, тогава още не осъзнавах, че карате не е само система за самозащита, но и философия, и начин на живот. Родителите ми пък бяха решили, че съм се побъркал.
След няколко добри представяния на състезания бях забелязан от Браян Фиткин - 5 дан- ръководител на централната Стокхолмска школа по Киокушин. Започнах тренировки при него и през 1977 г. спечелиш шампионата на Швеция, като задържах титлата си три години поред. Тренирах повече, отколкото спях. През 1979 г. победих на открития шампионат на Великобритания. Първите няколко години тренирах в Швеция, но ми се струваше недостатъчно и заминах за Япония, където за късмет станах един от учениците на Масутацу Ояма. Няколко месеца по-късно станах финалист на световния шампионат в Токио. Там загубих в допълнителното време от прочутия Макото Накамура. Ако се отчете, че шампионатите по Киокушин се провеждат в една категория - абсолютна - и се провеждат само в Япония, където съдиите са предимно японци, то е ясно, че аз бях на седмото небе от щастие. Впоследствие станах капитан на националния отбор на Швеция. По това време участвах в състезания по фулконтактните правила и през 1980 г. станах европейски шампион в тежката категория, като година по-късно повторих успеха си.
По същото това време завърших добре училище и постъпих в Стокхолмския Кралски технологичен факултет по химия. Получих и стипендия за университета в Сидни, където учих една година и спечелих откритото първенство и на Австралия. Там бях забелязан от кралицата на диско Грейс Джоунс. На нея и предстоеше турне и ми предложи да й стана телохранител. Аз се съгласих, скоро между нас връзката стана силна и с нейна помощ получих през 1985 г. малка роял във филма "Изглед към долината на смъртта" за Джеймс Бонд. Покрай Грейс завързах маса полезни познанства. През 1985 г. започнах снимките за ролята ми в "Роки 4", която ми донесе и световна слава.
Бодибилдингът ми направи 115 кг машина. Това ми беше нужно за ''Роки-4''. Когато за първи път се срещнах със Сталоун, той каза, че му е нужен по-тежък и мускулест човек. Аз започнах да трупам мускулна маса и започнах с бодибилдинг. До този момент не бях се занимавал с бодибилдинг. Работил съм с тежести по време на подготовката ми за състезания по Киокушин. Работата е там, че в Киокушин бият с всичка сила и трябваше да подготвям тялото си така, че да не чувствам ударите. Преди началото на снимките на “Роки-4” здраво захванах бодибилдинга и даже спрях тренировките по карате, докато достигнах 115 кг. Сега се старая да комбинирам тези две мои увлечения, поне се стремя да трупам голяма мускулна маса, защото губя рязкостта на ударите и не мога да се движа бързо. Така, че Шварценегер може да не се безпокои, няма да му ставам конкуренция. След два месеца получих ролята. Седмица преди филмът да излезе на голям екран ми позвъни Сталоун и ми каза: “Запомни ми думите. Сега си неизвестен, но след седмица ще си звезда”. Така и стана. Много съм му благодарен. Той се стремеше на екрана всичко да изглежда както в живота. Когато отработвахме бойните сцени, той ми каза да бъда сериозен, иначе на екрана ще се вижда, че си играем. Макар че Слай разбира от бокс, още след първия снимачен ден той се оказа в болница със счупени две ребра. Разбира се не го сторих от лошо сърце. “Роки-4” ми донесе световна слава, но и ми затвърди репутацията на тъп здравеняк, който на екрана може само да маха с ръце и крака. Макар че още преди “Роки” започнах да вземам уроци по актьорско майсторство, така и не успях да избягам от ролите на мускулести идиоти.
Лундгрен се старал да не забравя навиците си от карате и това му помогнало при снимките на филма "Конфликт в малко Токио", където му партнира синът на Брус Ли - Брандън.
Сценарият ми хареса. Аз и до сега смятам, че това беше добра роля. В този филм играя ролята на офицер от полицията на Лос Анджелис Кеннър, който се родил и израснал в Япония. Когато бил на 9 години, неговите родители били убити от членове на японската мафия -якудза. Кенър свободно говори японски, живее в между японци, мисли както японец, води японски начин на живот, занимава се с бойни изкуства. Поради това той е единственият бял полицай, който работи в азиатската част на града. На мен и партньора ми, който играе Брандън, ни предстои борба с престъпността в района "Малко Токио", където мафията се оглавява от тип, който току що е пристигнал от Япония. По време на повествованието се разбира, че той е убил моите родители и в решаващия момент аз го разпознавам по татуировките.
Между нас обаче няма ненавист, ние съблюдаваме отношенията си по самурайския кодекс на честта, макар че той извършва зверски престъпления. В края на филма водим бой със самурайски мечове. Много ми хареса работата с Брандън Ли, който се снимаше за първи път в киното. Много хора го сравняваха с баща му, но аз не познавах баща му. Според мен обаче Брандън беше съвсем друг човек.
Хареса ми, че не лежеше на славата на Брус Ли, а се стараеше да направи своя кариера в киното и затова работеше по-здраво от много други актьори. Киокушин прилича доста на тайландския бокс, има много придвижвания, удари с лакти, лоукикове. Брандън играеше по китайски маниер - финтове, високи удари с крака, красиви движения. Докато аз предпочитах да използвам мощни нокаутиращи удари, той използваше ескиважи, уловки, хитрости. Той беше не само майстор по бойни изкуства, но и приятен човек.
Към предложението да се снима в в “Универсален войник" се отнесох скептично, тъй като знаех, че Ван Дам се стреми да демонстрира максимум карате, а аз исках да играя повече актьорски роли, отколкото да се изявявам като боец. Между другото след като излезе филма Ван Дам призна в едно интервю, че е бил много внимателен, помнейки какво се е случило със Сталоун. Аз обаче бях много акуратен и той се отърва с минимум синини. В Киокушинкай аз привикнах към болката и не се боя да получавам удари и с готовност сам ги нанасям. През май 1992 г. се случи нещо интересно. С Ван Дам бяхме в Кан, където бяхме обградени от тълпи фенове, телевизии, фотографи и журналисти. Преди това се бяхме уговорили, че докато подхождаме към залата, ще дойдем от различни страни и уж случайно срещнали се, ще почнем, да се блъскаме, все едно ще се сбием.
Охраната се намеси и ни разтърва, като телевизиите пуснаха репортаж, а фотографите продадоха снимките си на купища списания. На никой не му дойде на акъла, че ако бях решил да се бия с него, нямаше да се го блъскам, а просто щях да му забия един и последствията щяха да бъдат печални.
Ролите ми в киното са доста разнообразни. Руски боксьор убиец (“Роки-4”), руски спецназовец (“Червеният скорпион”), полицай (“Конфликт в Малко Токио”), виетнамски ветеран-садист и палач (“Универсален войник”),престъпник (“Дървото на Джошуа”), автокрадец (“Безопасно място”), спортсмен петобоец и т. н.
Трябва да кажа, че не се стремя да демонстрирам на екрана бойни изкуства. Естествено и на мен ми харесва да раздавам високи удари с крак, да повалям противниците си с удари от карате, но ми се струва, че демонстрацията на чиста физическа мощ изглежда добре, особено когато сеправи от здравеняци като мен.
Всяко лято Долф Лундгрен заедно с приятели преподава карате на летни лагери. Въпреки всичко с карате не съм се разделил. От 1983 г. с идването ми в САЩ се занимавах в продължение на две години само с бодибилдинг, но после се върнах на татамито. Прекратих състезателната си кариера, но тренирам усилено и до сега и смятам да го правя до края на живота си. Още в Швеция взех изпита за първи дан, преди да тръгна получих втори, а тук в щатите взех и трети.Всяко лято се връщам в Стокхолм и преподавам карате на летни лагери, където се събират между 100 и 200 юноши. След “Роки” свалих малко от теглото си, като така ударите ми придобиха рязкост, движенията ми станаха по-леки. Благодарение на карате аз се превърнах от комплексирано дето в това, което съм сега. Киокушин ме оформи, както физически, така и духовно.
Долф Лундгрен е женен щастливо за бижутерийния дизайнер Анет Квиберг.
В Холивуд имам репутация на любовник. И за това имаше основания. Дълго живях с Грейс Джоунс, след това с известната италианска манекенка Паула Барбиери. През януари 1994 г. ние се оженихме с Анет в Стокхолм, в съответствие с нашите народни традиции. На 29 април 1996 г. Анет ме направи най-щастливия човек - станах баща.
Филмография:

1. HIDDEN AGENDA (2002)
2.УНИВЕРСАЛЕН АГЕНТ (2000)
3. /BRIDGE OF DRAGONS/ (1999)
4. STORM CATCHER (1999)
5. JILL RIPS (1999)
6.LAST PATROL (1999)
7.MINION (1998)
8./BLACKJACK (1998)
9.SWEEPERS (1998)
10.FROGS FOR SNAKES (1997)
11.PEACEKEEPER (1997)
12.R. P. M. (1996)
13.HELLBENT (1996)
14.SILENT TRIGGER (1996)
15.JOHNNY MNEMONIC (1995)
16.MEN OF WAR (1994)
17.PENTATHLON (1994)
18.SNIPER-2, THE (SHOOTER, THE)/ (1994)
19.JOSHUA TREE (1993)
20.UNIVERSAL SOLDIER (1992)
21.COVER UP (1991)
22.SHOWDOWN IN LITTLE TOKYO (1991)
23. COME IN PEACE (DARK ANGEL) (1990)
24.RED SCORPION (1989)
25.PUNISHER (1989)
26.МASTERS OF THE UNIVERSE/ (1987)
27.А VIEW TO A KILL (1985)
28.ROCKY IV (1985)

сап4ето...

История на Вадо – рю карате


Да проследим в детайли историята на Вадо – рю карате такова каквото се тренира днес. Вадо – рю карате е създадено от покойтият Хиронори Оцука (1892-1982). Оцука тренирал в ученическите си години(1906-1911) Шиндо Йошин рю джу-джуцу при Накаяма Татсусабуро (кендо инструктор, 1870-1933 ) и други джу-джуцу стилове докато е бил студент в университет Васеда в Токио. Измежду тези стилове той е тренирал Йошин Кориу джу-джуцу от Канаиа Мотоо (от 1919 до 1921г.) според Др. Фудживара.
Оцука започва да тренира карате при Фунакоши Гичин (основателят на Шотокан, 1868 - 1957), който пристига в Токио от Окинава през 1922 г. По-късно се е обучавал при Мабуни Кенва (основателят на Шито рю, 1889 – 1952г.), който идва от Окинава и живее в Токио през периода 1928 – 1929г. Също така Оцука учил от Мотобу Чоки (1870 – 1944г.) от Окинава (най-вече катата Найханчи във Вадо рю). Според мойте проучвания (всички коментари са на авторът на статията - Б.пр.) Оцука остава с Фунакоши до 1935г.
Можем да обобщим, че Вадо рю има за основа окинавското карате, но повлияно от джу-джуцу и кендо начин на мислене.

1934г. Оцука открива собствена школа под името Dai Nippon Karate Shinko Club. Обикновено това се смята за началото на Вадокай. Световната купа по Вадо рю през 1999г. в Токио беше предвидена да бъде 65- та годишнина на Вадокай.

1935г. ’Karatedo Kyohan’ от Фунакоши Гичин е издадена. Това е 3-та книга на Фунакоши (другите две са ’Ryukyu Kenpo Karate’ 1922 и ’Rentan Goshin Karatejutsu’ 1925). Оцука в тази книга показва някои техники. Тези снимки на Оцука са първите публикувани в книга.




От ’Karatedo Kyohan’ от Funakoshi Gichin, 1935. На тези снимки горе Фунакоши Гичин демонстрира Идори техтики (защита в седяща позиция) срещу Oцука Хиронори. На следващият ред снимки (долу) Оцука показва Тантодори (защита при атака с нож срещу Шимицу Тошиюки.

1938г. Dai Nippon Karate Shinbukai е създадена. Главен инструктор е Оцука Хиронори, а председател е Еригучи Ейчи. Счита се че Еригучи е дал името Вадо рю.

Вa= мекота, спокойствие и хладнокръвие хармонизиращо, допълващо, японско


Дo = път


Рю = стил, школа

Ва има различне знабения, но в началото идеята да бъде чисто японско и различно от окинавското е била доминираща. А и тогава Япония е била във война с Китай. В някои случай в миналото Ва е било използвано в значение на джу джуцу (например Shoshouryu Yawara-jujutsu).

1938г. Накасоне Генва написва гигантска книга за карате “Karatedo Tai-kan”(417 стр.). Оцука показва в тази книга 7 танто дори техники срещу Като Тошио (в тази книга танто дори техниките са наречени – Танкен тори - Омоте).

1940г. Вадо рю каратеджуцу е регистрирано в Бутокукай, Киото за демонстрация на различни Будо заедно с Шотокан рю, Шито рю и Годжу рю. Това представяне е признато за първото официално наименуване на карате стиловете. По-надолу следва съдържанието на тази регистрация:


Техническа система на Вадо рю

Преставена от Др. Фудживара в “Wadokai 60 years”

Регистрирана в Бутокукай, Киото 1939г. и ревизирана в Tojo Butokukai (1942-1945г.)
Tandoku Enrengata 9 Kata

Pinan: Shodan, Nidan, Sandan, Yondan, Godan

Kushanku, Naihanchi, Seishan, Chinto (T.B. - Wanshu, Bassai, Jitte, Jion, Niseishi, Rohai, Suparinpei)


Kihon Kumite 36


Jodanuke 10 (Omote, Ura)

Chudanuke 10 (Omote, Ura)


Gedanuke 6 (Harai, Kosa, Morote, Hasamite)

Nidan Henka 6 (Omote, Ura)

Sandan Henka 4 (Omote, Ura)

3 techniques more than Shotokanryu

Idorigata 6


Maedori 4 (Shin no Kurai, Soedori, Gozendori, Kinshadori) Ushirodori 2 (Kabedori, Watashidori)


(T.B. - Tobichigaidori, Nukimi no Metsukedori, Kojirikaeshidori, Ryotedori) From Shindo Yoshinryu


Tachiai 10


Udeotoshi, Seotoshi, Eriotoshi, Sodeotoshi, Ashiguruma, Koshiguruma, Kataguruma, Hikiotoshi, Karisute, Kinukuguri


From Shindo Yoshinryu, Tehodoki, Nagekaeshi, Shodan Tachiai


(T.B. - Deashigari, Osotogari, Kosotogari, Ouchigari, Kouchigari, Seoinage, Ushirogoshi, Taiotoshi, Haraigoshi, Uchimata, Yokootoshi, Sumikaeshi, Oguruma, Yokogake) Yakusoku Kumuitegata 10

Present Yakusoku Kumite

Ohyogata 10

mixture of Kihon Kumite and Tachiaigata

Tantodori 5

Udegaramidori, Kotenagedori, Ungadori, Erinagedori, Zudori, Hikitatedori, Hikiotoshidori


Shindo Yoshinryu Nagekaeshi (T.B. - 7)


Tachidori - Shinken Shirahadori

Jodan, Kesa, Do, Tsuki, Kote, Nagi (T.B. - Jodandori, Chudandori, Gedandori, Wakigamaedori, Hassodori)


Kassatsu Jizaigata 5

(Saving and killing techniques)

Suikatsu, Rakukatsu, Oukatsu, Yukatsu, Enkatsu, Toukatsu, Dakatsu Shindo Yoshinryu (T.B. - 7)


Rataidori 3

(Naked techniques)

Maedori, Yokodori, Ushirodori, Shindo Yoshinryu

Keisatsu Taihojutsu 14

(Arresting techniques for policemen)

Tehodoki 2, Kansetsuwaza 3, Nagewaza 5, Osaewaza 4, Revised from Shindo Yoshinryu

Joshi Goshinjutsu 14

(Selfdefence techniques for women)

Maedori 6, Yokodori 2, Ushirodori 3, Osaedori 4


Revised from Funakoshi Gichin





Техниките регистрирани в Бутокукай са много обширни и изчерпателни в сравнение с тези, които се практикуват днес. Трябвало е да бъдат такива са да бъдат приети като стил от японското буджуцу.


1941-1945г. Япония е въвлечина в Втората Световна Война. През този период всички прояви свързани с карате са спрени.


1948 г. Zen Nippon Karate Renmei (ZNKR-Общояпонска карате федерация) е основана само с група по Вадо рю. По същото време Шотокан основава Японска карате асоциация - Japan Karate Association (JKA). Организацията на всеки от стиловете тогава е работила независимо от другите.

1955г. ’Karatejutsu no Kenkyu’ (Kenkyu = уча) е публикувана на базата на ’Karatejutsu Oboegai’ (Oboegai=меморандум, публикувана през 1949г. от токийският университетски карате клуб) Книгата представя 9 кати от Вадо рю. Това става по-късно основа за книгата “Карате до част 1” от Оцука, публикувана през 1970г.


От бюлетина на Вадокай 1955г. Оцука показва дзун дзуки.

ZNKR започва да публикува бюлетин за членове. Автор е генералният секретар Ишизука Акира.
Изглежда ZNKR е единствената карате организация, която има такъв бюлетин.

1964г. Официално всички стилове се включват в организацията Zen Nippon Karate Renmei (FAJKO).Никоя частна организация не може да използва името “Все японска”. Вадокай приема името FAJKO Wadokai – днес JKF Wadokai (Japan Karate Federation Wadokai), защото Вадокай има близко сътрудничество с японската карате федерация, официалната федерация в Япония.

1970г. “Карате до част 1” от Х. Оцука е публикувана. Той презставя 9 Вадо рю кати – Пинан – 5, Найханчи, Сейшан, Кушанку и Чинто. Той заявява в неговата книга, че “ Вадо кай има тези 9 кати и нищо повече. Ако учиш Ката задълбочено и внимателно, тогава 9 кати са вече твърде много. Това е моето виждане.”
В тази книга 9-те Вадо рю кати най-накрая са стандартизирани. Но особено в Европа някои инструктори показват и други кати – Бассай, Джион, Джитте, Нисейши и Рохай, въпреки че те не са официално във Вадо кай. Това е може би защото повече кати са били необходими отчитайки състезателната ситуация с другите стилове. Но тези случай причиняват “смущения” в Вадо катите. В някои състезания на ФЕВ можем да видим примерно 4-5 различни Бассай кати. Днес Вадокай е стандартизирал тези кати.


Катите във Вадо рю и кой е оказал влияние при изборът им.

- Пинан – Шодан, Нидан, Сандан, Джодан, Годан – Оцука е изучил при Фунакоши (Фунакоши е бил наричан Пинан сенсей в Токио). Но след срещата си с Мабуни той преправя тези кати приемайки някои идей от Шиндо Йошин рю.
Фунакоши Мабуни

- Найфанчи – Оцука казва ,че е взел Найфанчи от Мотобу, но тази във Вадо рю има малки разлики от тази на Мотобу.
Мотобу

- Сейшан – от Фунакоши – очевидно е, че Оцука е взел тази ката от Шотокан (днес Хагецу). В никой друг стил Сейшан не е играна по този начин.
- Кушанку – от Фунакоши иМабуни
- Чинто – от Фунакоши и Мабуни – и двете Кушанку и Чинто са подобни на тези в Шито рю и Шотокан. Те би трябвало да се класифицират като Итосу Кушанку и Итосу Чинто.
- Бассай – от Фунакоши – Бассай ката в Шито рю, Шотокан и Вадо рю са в същъто течение – Итосу Бассай, но тази във Вадо рю е пряк наследник на тази от Шотокан.
- Джион и Джите – от Фунакоши – тези кати изжлежда са от подобен тип. В Шотокан и Шито рю те са много близки.
- Нисейши – Мабуни – Оцука може да е изучил тази ката първо от Фунакоши, но по-късно я е преправил като в Шито рю.
- Рохай – от Мабуни – тази на Мабуни е Итосу Рохай. Вадо Рохай е Рохай Шодан, докато Шотокан Мейкю е Рохай Нидан.
- Ваншу – от Фунакоши – вероятно Оцука не е правил много промени в тозш ката.

1981г. Няколко месеца преди смъртта на Оцука една група със синът на Оцука начело се отделя от Вадокай. Тази група се нарича Wado ryu Renmei.Но тази група се счита за частна група в Япония.

1989г. Ново отделяне се състои от Вадо рю Ренмей. Сузуки Татсуо, живеещ в Лондон, се отделя Вадо рю Ренмей и открива своя мастна група - Международна Вадо рю федерация (IWF )

Днес Вадо рю се тренира в три различни организации, но Вадокай за сега е най-голямата и единствена член сна японската карате федерация (JKF).Вадокай е организацията, която има близко сътрудничество с ЯКФ и СКФ (световна карате организация).

1994г. Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио.
1999г.Световна купа по Вадо рю в Будокан, Токио.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Алистар Оувърийм/Alistair Overeem/-Биография


Роден на 17.05.1980 в Хоунслоу, Англия. Когато бил на 6 години, неговите родители се развели и той заедно с маика си Клеър и брат си Валентин се изместили в Холандия, където той живее от тогава.

Като дете се състезавал в няколко спорта като джудо, атлетика и баскетбол. Започнал да тренира на 15 години, когато брат му го завел в салона на Крис Долман, където да го научи как да се защитава и в началото никак не му харесало да тренира, но започнало да му харесва чак след като започнал да тренира с Бас Рутен, Йоп Кастел и др.

Неговият първи ММА професионален бой бил на 19 годишна възраст, побеждавайки Рикардо Файет с гилотинено задушаване на 21.10.1999 на „It's Show Time“ .

След като поставил рекорд с резултат 10-3 на събития като RINGS, той дебютирал в PRIDE на 20.07.2002 побеждавайки Юсуке Имамура само за 45 сек. Той щял да спечели още два боя на PRIDE преди да влезе през 2003 PRIDE средна категория Гранд Прикс на PRIDE тотална елиминация 2003г и да загуби от бъдещия UFC шампион на тежка категория Чък Лидел на мач на четвърт финалите. Успял да се възтанови и да бие Томохико Хашимото на фестивала Inoki Bom-Ba-Ye 2003-Inoki за 36 сек. На 31.10.2004г той се бил с Хиромицу Канехара и го победил на първия рунд на PRIDE 28 – High Octane. Той загубил следващия си двубой срещу бразилския топ тийм боец Антонио Родриго Ногейра. През 2005 той участвал на PRIDE Грант Прикс средна категория на PRIDE Total Elimination 2005, където той бил бившият шампион на тежка категория Витор Белфорд, като го повалил още в началото. Той щял да продължи да се бие с Игор Вовчанчин на четвърт финалите на PRIDE Critical Countdown 2005 отнемайки му по-малко от 2 мин. да спечели чрез предаване. Той загубил на полуфиналите от шампиона Маурицио Шогун Руа.

През Февруари 2006 Оувърийм бил руския топ тийм фаворит Сергей Кхаритонов. Той спечелил боя, като наранил рамото му. С тази своя победа над Кхаританов, Оувърийм си осигурил място на PRIDE 2006 Open Weight Grand Prix на PRIDE Total Elimination. Той се бил срещу бразилския жиу-жицу специалист Фабрицио Вердум, изгубвайки от него във втория рунд.

След тази загуба, Оувърийм отпътувал за Сан Хосе, Калифорния за да се бие отново срещу Витор Белфорт на Strikeforce-Отмъщение. Въпреки, че това било главното събитие, Оувърийм спечелил направил решаваща победа с този мач. Месец по-късно той се завърнал на PRIDE за един мач с много големи очаквания с Антонио Ногейра. Рано, още във втория рунд Оувърийм залитнал от едно круше и след това Ногейра връхлетял върху него с поредица от удари.

На PRIDE Final Conflict Absolute той загубил от Рикардо Арона. Оувърийм получил удар в крака, не много сериозен но достатъчен, за да изтръпне и да не го усеща. Неспособен да се защити срещу Арона, той се отдръпнал за да предотврати по-сериозно увреждане.

След това той претърпял още една загуба срещу Маурицио Руа на Pride 33, но се завърнал през Юни 2007 с величествена победа над Майкъл Кнаап на К-1 Гранд Прикс в Амстердам (въпреки, че К-1 се води като кикбокс мач, двубоят се провел по ММА правилата)

На 17.09.2007, на К-1 Hero's GP Final средна категория, Алистър отново се изправил срещу Сергей Кхаританов. Оувърийм показал доминиращо движение още в момента, в който започнал първият рунд.

На 16.11.2007 Оувърийм победил Пол Буентело за титлата Strikeforce тежка категория чрез удари в колената.

На 15.06.2008 спечелил чрез КО в първия рунд срещу Лий Тае-Хюн на DREAM.4

Не след дълго Оувърийм победил световния шампион на К-1 Гранд Прикс 2001 Марк Хънт в първия рунд чрез предаване на турнира DREAM 5!

Неговият следващ двубой бил срещу Мирко Филипович на DREAM.6 на 23.09.2008 След първата половина на първия рунд, където се видяло че Оувърийм има надмощие над Филипович, ефективно нападайки го от топ позиция, нахвърляйки се на своя хърватски враг, двубоят бил прекратен и деклариран като нечестен, заради ударите на Оувърийм в слабините на Филипович.

По-често Оувърийм се изправял срещу Бадр Хари, един от най-големите съперници за К-1, по правилата на К-1. Той победил Хари с нокаут в първия рунд, достигайки едно от най-големите си постижения до момента.

В интервю през 2008, той заявява, че би искал да участва в двубой на UFC в близко бъдеще. Той наистина би се зарадвал много ако имал възможността за реванш срещу Чък Лидел ,след загубата си от него през 2003. Оувъриим бил забелязан и на UFC 93 в Ирландия на двубой с Дана Уайт, показвайки че той е готов да се бие на UFC.

Носел се слуха, че Оувърийм щел да направи първия си двубой срещу непобедимия Брет Роджърс на тежка категория на 06.06 на Strikeforce: но поради нараняване на ръката плановете за двубоя пропаднали. Според мениджъра на Golden Glory Бас Буун, Оувърийм страдал от инфекция на ръката след побой в нощен клуб в ранния Май 2009. Според Буун, Алистър и неговият брат Валентийн – и двамата доста тежки – били въвлечени в побой след който 5 члена на охраната били откарани за лечение в болница.




>

събота, 5 юни 2010 г.

Биографията на Rickson Gracie


Rickson е син на Helio Gracie и е израстнал с жиу-житцуто на семейство Gracie. На шест годишна възраст той започва да се състезава, на 15 вече преподава бойното изкуство, а на 18 получава черния си колан. На 20 Rickson печели първата си знаменита победа над известния боец в тежка категория Zulu, който до тогава е имал 140 поредни победи. С тази победа, Rickson получава всенародно уважение като топ боец, оставяйки своята след в Gracie жиу-житцу и Gracie Challenge. Пет години по-късно Zulu иска реванш и губи отново от Rickson пред 20,000 души публика. Този двубой е включен във видео компилацията Gracie Jiu-Jitsu in Action Volume 1.
Rickson е 7-ма степен черен колан шампион на фамилията Gracie, чиито техники се смятат за най-финното изразяване на Gracie жиу-житцуто. Неговият талант и ранното му занимание със спорта оказват влияние на 400-те му двубоя, в които не е победен, включително в жиу-житцу състезания, състезания по свободна борба и самбо и в двубои с отворени категории или свободни боеве. Rickson е двукратен шампион на Бразилия по свободна борба, златен медалист по самбо (може да видите Rickson да се бие срещу руски експерт по самбо в Gracie Jiu Jitsu In Action Volume 2) и за почти две години остава световен шампион в средната и отворената категория по жиу-житцу. Той се състезава в Япония в Japan Vale Tudo, като печели и двата турнира през 1994-та и 1995-та. По това време е признат от японците за носител на самурайски дух.
През 1997-ма в състезанието Pride 1, което е било посетено от 47,860 зрители, той побеждава известния японски боец Nobuhiko Takada за 4:47 в първия рунд. Година по-късно, през 1998-ма в PRide 4, Rickson защитава титлата си. В един от най-дългоочакваните двубои по смесени бойни изкуства, който привлича 50,000 зрители, Rickson побеждава Takada още веднъж. В Colosseum 2000, който също се провежда в Tokyo Dome и е гледан от 30 милиона телевизионни зрители там, Ricкson се бие срещу най-добрия японски боец Masakatsu Funaki. Той побеждава опонента си с rear naked choke в 11:46 на първия рунд.

Като съвременна легенда Rickson Gracie е заслужил международно уважение за неговите постижения и умения по бразилско жиу-житцу. Той поддържа семейните традиции и спазва стриктен здравословен живот. Той е символ на дисциплината, себеотдаването и спортсменството.

сряда, 21 април 2010 г.

Биография на Владимир Кличко


Владимир Владимирович Кличко
Възраст: 33 години
Място на раждане: Семипалатинск (Казахстан)
Височина: 198 см
На ринга: 52 победи (46 с нокаут); 3 загуби

Името Кличко не се нуждае от представяне пред феновете на бокса в световен мащаб - бавно, но сигурно, двамата братя Владимир и Витали установиха семейна хегемония в тежката категория. Докато Витали е горд шампион във версия WCB, то неговият по-малък брат Владимир е настоящият крал във версии WBO и IBF. Тези два пояса ще бъдат голямата цел и на Дейвид Хей на 20 юни на ст. "Фелтинс Арена" в Гелзенкирхен. Самите братя неведнъж са заявявали, че е въпрос на време да установят притежание над всички възможни титли, като единствената, която им отбягва засега, е тази във версия WBA, притежание на Николай Валуев (Русия).

Владимир Кличко се ражда на 25 март 1976 в град Семипалатинск, днешен Казахстан, в семейството на полковник от съветските въздушни сили. Още на 17-годишна възраст печели първата си титла като аматьор, ставайки европейски шампион при юношите през 1993 г. Година по-късно, завоюва второ място на юношеското световното първенство в Истанбул, а през 1996 г. отново е вицесветовен шампион на първенството в Дания, но този път при мъжете. Първият голям миг в кариерата на Владимир Кличко е на Олимпийските игри в Аталанта през 1996 г., когато печели златен медал за Украйна, надделявайки на финала над Паеа Волфграм от Тонга.
Първият си шампионски пояс Владимир завоюва на 14 октомври 2000 г., когато в германския град Кьолн побеждава световния шампион във версия WBO Крис Бърд (САЩ). Кличко успешно защитава титлата си пет поредни пъти до 2003 г., когато е пречупен след технически нокаут в 2 рунд от южноафриканеца Кори Сандърс. В последствие украинецът печели лесно два сблъсъка за интерконтиненталната титла във версия WBO срещу Фабио Моли и Дейниъл Никълсън, преди отново да получи шанс да се бие за световната титла. На 10 април 2004 г. Владимир се изправя в Лас Вегас срещу американеца Леймън Брюстър за шампионския пояс във версия WBO. В четвъртия рунд Кличко праща американеца в нокдаун, но в петия събитията на ринга се обръщат изцяло - Брюстър започва да раздава удари по Кличко, който пада на пода, повален от силно дясно кроше на опонента си. Украинецът губи мача с нокаут в 5 рунд и претърпява трета, засега последна загуба в кариерата си на боксьор.

На 22 април 2006 г., в Манхайм (Германия) Кличко отново получава честта да се нарича световен шампион, след нокаут в 7 рунд над Крис Бърд. След нокдаун, Бърд успява да се изправи навреме по време на броенето, но лицето му е обилно покрито с кръв, което кара реферът да спре мача. Владимир Кличко е новия световен шампион във версия IBF. На следващата година, отново в Манхайм украинецът успешно защитава титлата си срещу американеца Рей Остин, а няколко месеце след това Владимир си връща на Леймън Брюстър за загубата през 2004 г., след като в края на 7 рунд от ъгъла на Брюстър хвърлят кърпата и спират мача. Малко след това става ясно, че почти през цялата битка Кличко се е бил със счупен пръст на лявата ръка.

На 23 февруари 2008 г., Владимир Кличко обединява титлите във версии IBF и WBO, след успешна атака в Ню Йорк над шампиона във версия WBO Султан Ибрахимов (Русия). На 12 юли в Хамбург идва ред и на друг американец - Тони Томпсън, който е нокаутиран в 11 рунд на мача. В края на 2008 г. Владимир трябваше да защитава титлите си срещу сънародника си Александър Поветкин, но претендентът се отказва от битката поради контузия в глезена. Вместо това, срещу украинеца се изправя Хасим Рахман (САЩ), добил широка популярност с победата си чрез нокаут над легендата Ленъкс Люис през 2001 г. Кличко обаче не допуска да бъде изненадан и слага край на сблъсъка в 7 рунд, когато съдията прекратява мача след поредица от силни удари на украинеца, попаднали право в целта.

Извън ринга, Владимир Кличко е известен като любител на шаха, уиндсърфа, голфа, както и с хуманитарните дейности, които осъществява заедно с брат си Витали. Двамата шампиони са замесени в редица благотворителни кампании, помагащи на децата в нужда по света, включително и в общи инициативи с ЮНЕСКО. Двамата братя понастоящем живеят в Бевърли Хилс.

Пътеводител на боеца от Dan Hardy


Dan "The Outlaw" Hardy е един от английските бойци, които демонстрират страхотни умения и форма в UFC. Той показа добра издръжливост и дух при двубоя за титлата срещу шампиона Georges St. Pierre. Макар че не успя да вземе победата в този двубой, той не се предаде през всичките 5 рунда и показа защо му е гласувано това доверие.

"Веднага щом разбера датата на двубоя ми, веднага започвам тренировъчен лгаер," казва Dan. "Очаквам само това."

Dan си обяснява популярността на спорта с неговата вълнуваща основа: "Това е толкова вълнуващ спорт: разраства се толкова бързо, не можеш да си позволиш да останеш на опашката, защото всеки ще говори за него, а ти все още ще гледаш Big Brother или Досиетата Х."

"The Outlaw" ни обяснява как можем да станем UFC бойци, стъпка по стъпка.
Избери си правилна дисциплина
Може да си избереш страйкинг (удари с ръце и крака) или граплинг (борба, ключове): всеки боец има своя любима и базова дисциплина, така че това е изключително важен избор в началото на всеки. Избери си това, в което се чувстваш по-уверен и му се отдай напълно, защото върху това ще работиш в по-голямата си част от времето.

Съветът на Hardy: Може да посещаваш и MMA тренировки, в които са смесени различни неща. Това ти дава представа за целия спорт, а от там можеш да започнеш да специализираш в кик-бокс или жиу-житцу например.

Избери си правилната зала за тренировки
Първо потърси си най-близката възможна зала. Не е много приятно да пътуваш надалеч за всяка тренировка - това прави нещата по-трудни, когато стане въпрос за постоянство. След това потърси повече информация за треньорите; разбери кои са и какъв опит имат. В нашият форум и в секцията с клубове може да питаш и да научиш това, което ти трябва.

Съветът на Hardy: Виж какви състезатели изкарват залите, към които си се насочил, защото ако залата е сериозна, ще имат и сериозни състезатели в своята дисциплина.

Избери си правилните килограми
Когато решиш да започнеш да се състезаваш, това ще бъде в аматьорски състезания, а там лесно се определя към която категория принадлежиш. Всичко става от само себе си, просто не трябва да се пресилваш. С тренировките тялото ти ще започне да трупа мускул и да топи мазнини. Като цяло всичко става по естествен начин. Някои хора се мъчат с теглото си, а други не.

Съветът на Hardy: Не е нужно да прекарваш много време в трупане на маса, защото така ще носиш прекалено много килограми, за които тялото ти не е конструирано, а това ще ти тежи. Увери се, че се чувстваш добре на определени килограми. Всичко опира до комбинация от тренировки и диета.

Психическа подготовка
Загубих първия си двубой, защото бях толкова нетърпелив да започна боя и не успях да се укротя, което пък ме измори още в средата на втория рунд. Трябва да се натоварваш в залата за да преминеш през тези неудобни ситуации преди действително да ги изпиташ в двубой. Психическата подготовка идва с това да умееш да понасяш болката и умората, която изпитваш на тренировки и преодолявайки я, за да дойдеш отново.

Съветът на Hardy: Увери се, че правиш кондиционни тренировки и че си в достатъчно добра форма, защото без значение колко добра техника имаш, в минутата, в която ти свърши горивото, двубоя за теб приключва. Стой спокоен и с умерен ритъм.
Бъди отдаден
Прекарвам по около 4 и 6 часа в тренировки на ден, а също и спазвам диети. Ходя на различни процедури по възстановяване, като масаж, а също имам и ангажименти към медиите.

При по-ниско ниво може само да се концентрираш над тренировките, да ядеш чисто и да си по-добър в двубоите си. Имах си работа до преди 7 или 8 двубоя, така че е възможно, трябва само добре да аранжираш времето си и да си уверен, че правиш тренировките си на време.

Съветът на Hardy: Тренирай здраво, но винаги се пази и носи протектори; не ти трябва да трупаш контузии, които ще те преследват и в двубой. Ако си контузен или болен, дай си малко почивка. Може да стане по-зле, ако отидеш на тренировки прекалено скоро.

събота, 6 февруари 2010 г.

Кръгови тренировки за MMA


Кръговите тренировки са добър вид упражнение, с което трябва да сте наясно, ако се занимавате със смесени бойни изкуства. Те позволяват да тренирате силата и кардио издръжливостта едновременно. Освен това, кръговата тренировка гори огромно количество калории, така че ако искате да свалите малко килограми - това е за вас.

Какво представляват кръговите тренировки за MMA?
Кръговата тренировка е вид кондиционна тренировка, в която се съчетават няколко упражнения, които се правят едно след друго с минимална или без никаква почивка. Самите упражнения, които се включват в тренировката, се повтарят няколко пъти и затова тя се нарича кръгова.

Как се прави?
Има много варианти за импровизации когато стане въпрос за кръговите MMA тренировки. Може да експериментирате с цялостната продължителност на тренировката, с продължителността на всяко упражнение, с времето между упражненията, с това какви упражнения използвате, каква тежест използвате (ако използвате тежести изобщо) и т.н.
Ето няколко важни момента, когато решите да съставите своя кръгова MMA тренировка, която да подобри представянето ви в MMA.

Продължителност - Това е лесно. Обикновено се прави толкова дълго, колкото трае двубоя, за който се подготвяте. Например, ако имате 3 рундов двубой, като всеки рунд е по 5 минути с 1 минута почивка, тогава трябва да направите кръговата ви тренировка да продължава през цялото това време. Има и варианти, в които да не го правите така. Например може да увеличите интензитета на тренировката отвъд това време и например с по-малко почивка и по-дълги периоди натоварване.

Упражненията - Най-редно е да подберете упражнения, които натоварват големи мускулни групи, тъй като тях използвате по време на двубой. Нещо от сорта на набирания, лицеви опори, чукчета, клекове и т.н. Избягвайте упражнения, които изолират една част от тялото, например като концентричното сгъване на дъмбел за бицепс, упражнения за прасец на калф машина, разгъване за трицепс и т.н. Също така подберете упражнения, които приличат на действията ви, които ще ви нужни в ринга или клетката. Напирмер вместо да правите клекове, може да си извикате някой тренировъчен партньор и да тренирате хващане за двата крака за събаряне, вдигате го от земята и после пак го поставяте обратно, а след това повтаряте. Може да замените спринтовете с яко ритане на чувала. Използвайте всяко упражнение, което ще ви подобри по някакъв начин уменията.

Колко често да се прави? - Отговорът на този въпрос не е лесен, защото това е различно за всеки човек. Направете го според другите си тренировки и внимавайте да не претренирате или пък да се скатавате. Ето няколко въпроса, които може да си зададете, за да придобиете по-добра представа колко често трябва да правите такава кръгова MMA тренировка.

- Подготвям ли се за състезание или поддържам ниво?
- Колко интензивни са другите ми тренировки?
- Преумарял ли съм се скоро и имам ли нужда от възстановяване?
- Колко интензивна е кръговата MMA тренировка, която съм си избрал?

Отговорите на тези въпроси биха ви насочили колко често да правите тази тренировка в кондиционната ви подготовка. Освен това слушайте треньора си, той е там за да ви каже дали може да тренирате повече или не прекалявате.

Никоя добра статия не е напълно завършена, ако няма демонстрация в нея, затова ви предлагаме да видите как протича една тренировка на MMA боеца Randy "The Natural" Couture

Заключение:
В смесените бойни изкуства (MMA) обикновено наблюдаваме като победител този боец, който е с по-добра кондиционна подготовка. Рядко се случва нещо по-различно. Това е положението - ако искате да сте сред победителите в този спорт, трябв да сте в най-добрата си форма. Кръговите MMA тренировки ни дават страхотна възможност да подобрим силата си и кардиото и така правим две стъпки напред към това да сме по-добре кондиционно подготвени на ринга



http://www.mma-bulgaria.com/

Капоейра и самоотбраната


Публиката е на крака, а музиката е навсякъде. Хората обграждат двама души, които си разменят удари с крака, като скачат назад и напред и се завъртат във въздуха пред тълпата, която танцува с музиката. Двамата танцьори практикуват Капоейра (Capoeira), афро-бразилски танц-бойно изкуство, което е създадено в Бразилия от африкански роби и индианци преди векове. Капоейра може да изглежда повече като гимнастика или самба, от колкото като бойно изкуство като бокс или джудо. Вградено в бразилската култура, капоейрата използва и народните инструменти и бързи ритми. Като цяло капоейрата е забавно и културно бойно изкуство, но от някои хора то се смята за смъртоносно и дори ефективна форма на самозащита.

Капоейрата е известна колкото футбола в Бразилия. Дори и да не вярвате, в Бразилия има много повече трениращи капоейра, от колкото бразилско жиу-житцу. Истинските корени на капоейра са мистерия, но това, което се знае е, че е практикувано от роби, които са докарани от западна Африка за да работят в захарните и тютюневите плантации. Както другите форми бойни изкуства, движенията на капоейра са скрити в танците на робите, за да не могат техните господари да се досетят, че се практикуват бойни изкуства.

Имало е много бунтове на робите и може би именно капоейра е помагала в борбите им срещу господарите и войниците, но никой от бунтовниците не е бил организиран и успешен в действията си. Робите, които успели да се спасят, избягали в планините при индианците, но и там няма данни, че това бойно изкуство е имало друго приложение освен да поддържа хората във форма и да ги забавлява.

Португалците, които колонизирали Бразилия, управлявали страната от 1500 до 1822 и погасили всички бунтове. В действителност когато французите окопали Португалия, краля им живеел в Бразилия и командвал от там. Дори след като Бразилия станала независима, робството продължило до 1888, когато било прекратено от парламента, но не заради ефективността на бойните умения на робите.
По записки, следващото споменаване на капоейра било през 1890-та, когато изкуството било забранено от правителството, защото бандите го използвали в улични боеве. Въпреки, че има доказателства, които посочват, че бразилската полиция тренирала капоейра, това е било за да разберат какво правят уличните банди, а не да се учат на самоотбрана. Но понеже това изглеждало забавно и впечатляващо, хората продължили да го практикуват. С времето капоейра скъсала връзката си с криминалния свят.

През 1910 инструктора по бойни изкуства Mitsuyo Maeda пътува от Япония до Бразилия, за да преподава джудо на хората. За да представи стила си, той приема предизвикателства от много местни бойци, които използвали капоейра или други бойни изкуства, за да го победят в ръкопашен двубой. Фамилията Gracie били толкова впечатлени, че го помолили да ги научи на джудо и жиу-житцу. Това което научили, по-късно се променило към бразилско жиу-житцу. Въпреки че Gracie имали много отдадени ученици, капоейра останала по-популярна, поне докато Gracie не започнали да се състезават в свободни двубои по света.

Както всички бойни изкуства, свързани с културата на дадена страна, в тях са включени много упражнения за кондиция и здраве, както и движения, които да поддържат културното наследство, но много хора го бъркат с тренировка за самозащита. Със сигурност робите са използвали капоейра за да се бият срещу потисниците си, но това не е спечелило свободата им. Капоейра е танц с елементи на бойно изкуство, но не е ефективно в битка. По време на среща, двамата бойци се удрят с ритници, но никога не правят реален контакт. Причината е, че опонентите се тестват дали могат да избягат от бавен удар, защото ако не успеят, няма смисъл да се изправят срещу по-бърз и не трябва да го правят, докато не са готови. Това не може да се приеме за подготовка за уличен бой.

Инструкторите трябва да знаят, че ще имат много ученици, които започват по-бавно, но по някое време трябва да се докарат до пълна скорост, иначе няма да могат да научат нищо. В уличен двубой нещата са бързи и брутални, а танцуването около опонента ще е интересно, докато не решат да ви ударят със стол например. Както всички традиционни бойни изкуства, капоейра изглежда добре, докато не бъдете ударени (не споменаваме и използването на хладни оръжия). Тези които практикуват капоейра твърдят, че това не е агресивно бойно изкуство, което пък е в разрез с основните принципи на бойните изкуства; винаги продължавай да атакуваш и стой здраво на земята.

Ако гледате среща по капоейра, ще сте впечатлени от ударите с крака, скоковете и издръжливостта на тези, които ги правят. Трябва да знаете, че всичко приключва в момента, в който решите да ги ударите. Скачанията и превъртанията правят трениращите капоейра много уязвими и извън баланс.
Не правете грешка, ако получите удар с крак, който е направен с голяма засилка, ще го усетите и още как. Но в края на краищата, капоейра е интересна форма на танц, но не и бойно изкуство. Всеки който практикува капоейра може да остане в добра форма и да дава уважението си към културата, но е добре и да добави тренировки за истинска самоотбрана.



http://www.mma-bulgaria.com/

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Биография на Michael "The Count" Bisping


Michael Bisping е роден в британска военна база в Кипър на 28 февруари, 1979 г., но още като дете се мести и живее в Clitheroe, Lancashire, England. Още от малък се интересува от бойни изкуства. На 8 години започва да тренира традиционно джу-джицу, познато като Yawara Ryu при треньора Paul Lloyd Davies. През 1994, когато е на 15, се явява на състезание в Англия, организирано от треньора му.
На 18 годишна възраст Bisping решава да прекрати тренировките си по MMA за да "преследва истинския живот". Но след по-малко от година не издържа и се записва на кикбокс и карате при Alan Clarking, собственик на Black Knights gym. Bisping се радва на кратка, но успешна кикбоксьорска кариера печелейки титлата North West Area, а по-късно и Pro British титлата за втори път. Скоро след втората му кикбоскьорска титла му се налага отново да изостави тренировките и да започне работа на пълен работен ден. Работил е като пощальон, строител и продавач.



След известно време носталгията по двубоите и тренировките става твърде силна и през 2003-та Bisping отново търси стария си треньор Paul Lloyd Davies, който след като вижда желанието за тренировка у младия англичанин му предлага да му стане мениджър и треньор.

Bisping прави своя професионален дебют в MMA в турнира Pride & Glory 2: Battle of the Ages на 4 април, 2004, в който прави armbar на Steve Mathews. Цялата среща трае 38 секунди. Само един месец след това Bisping бележи първия си нокаут срещу John Weir в UK MMA Challenge 7: Rage & Fury. В третия си мач, Bisping става шампион в категорията си в турнира Cage Rage 7, където побеждава Mark Epstein с технически нокаут. Той защитава титлата си в реванш срещу Epstein в Cage Rage 9, където го нокаутира и запазва титлата си.

През септември 2005-та от Cage Rage отказват да подновят договора му. Като причина се посочва, че той е участвал и в друг турнир - Cage Warriors.
През 2006-та Bisping участва в риалити шоуто The Ultimate Fighter като тренира в отбора на Tito Ortiz. Той побеждава Kristian Rothaermel в квалификациите, следва победа над Ross Pointon и на финала на шоуто побеждава Josh Haynes. Пет месеца по-късно се организира мач между него и Eric Schafer, който обаче е отложен заради контузия на Bisping. След като се възстановява срещата се играе в UFC 66. Там Bisping побеждава Schafer с TKO още в първия рунд.

Bisping става и специален гост-рефер в Cage Warriors турнира на 5-ти март, 2005 г.
Следва победа срещу Matt Hamill в London, England. Следващия мач е срещу Rashad Evans, който той губи със съдийско решение.

След тази загуба Bisping решава да мине в по-ниска категория и на 19-ти април, 2008, той прави дебюта си там, като побеждава Charles McCarhty с TKO.

Може да видите статистиката на Michael "The Count" Bisping тук:

http://www.mma-bulgaria.com/fighters/view/7v8/Michael-Bisping/The-Count

сряда, 9 декември 2009 г.

История на Кудо


Стилът е създаден от Азума Такаши един от приближените ученици на Масутатсу Ояма, основателят на Киокушин карате.


Азума Такаши е роден в град Кесенума префектура Миаги. След завършване на училище служил в Японските специални части и започва да се занимава с Киокушин кай кан.1972 година открива в Университета Васеда секция по Киокушинкай. Самият Азума е един от добрите киокушин състезатели и в челните места на първите две световни първенства по киокушинкай, втори на шести общо Японски турнир и шампион на девети общо японски турнир. Азума е 3 дан Джудо, 8 дан Киокушинкай и 7 дан Кудо. Азума е единственият човек в света, който чупи 12 ледени блока, по 15 сантиметра, с ръка. Това е и световен рекорд в Гинес. Азума пътува, състезава се и трупа опит. Така през 1981 година той създава Дайдо Джуку. Самият Азума като истински японец не изкарва стилът от Япония 12 години и едва 1994 година започва да го разпространява и развива. Стилът е комбинация от киокушин, бокс и джудо, като са вкарани и елементи от тай бокса, борбата и джуджутсу. В Дайдо Джуку са разрешени всички видове удари с ръце в главата, както и лакти и удари с глава, всички ритници и всички хвърляния, душения и ключове, както и бой на земята. Стилът е максимално изчистен от неупотребими техники и доближен до реалният бой. Същността му се заключава в максималната ефективност, комбинирана с възможност за интерпретация.

Дайдо Джуку е една от силните структури в света с над 100 бранша по цял свят и хиляди трениращи. Разпространен в Европа, Америка, Азия и Австралия, като само в Русия има над 150 000 трениращи. При провеждане на състезанията се използват специални каски, които предпазват от директни травми, но не и от нокаут. Състезанията се играят с практически голи ръце или бинтове. Няма категория, а така нареченият физически индекс, който представлява сбор от височина и килограми. При голяма разлика в индекса, са разрешени удари в слабините. Стилът е известен с предизвикателствата срещу тай и бирма боксъори, както и с организиране на състезания по свободен правилник. Азума Такаши създава своят стил на базата опита си в Киокушин и като постройка е максимално близък, до самият киокушинкай. След отделянето от организацията на Ояма, Азума Такаши запазва близостта с Киокушинкай но и развива своята самостоятелност до степен да стане вторият по известен стил в Япония и смятан за най реален стил карате в света. Идеите на Ояма за Киокушин с ръце в главата и хвърляния започват да се развиват доста интензивно след боя на Ояма с един от легендарните Тай боксъори с прозвището Черната Кобра през 1957 който бой завършва с победа на Ояма. Това продължава с легендарното предизвикателство през 1964на Тай бокса и Японското Карате на което откликва единствено Киокушин и изпраща трима бойци в Тайланд. Боя се отлага и се провежда през 1966. Подготовката за боя всъщност е от четирима бойци и един треньор който е Куросаки. Участват Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Ако Фудживара и още двама състезатели които се отказват. Подготовката се провежда в дожо където гостува известен Тай боксьор и Ояма решава да използва опита му за предстоящият бой. За жалост в последният момент двама от бойците се отказват и Куросаки трябва да ги замести. Боя се провежда януяри 1966 година в Банког. Първи бой е Накамура срещу Зеленият Тигър –Накамура печели. Втори бой Куросаки срещу Катчакча.

По време на самия бой в Тайланд, Куросаки пада на втората среща и го изнасят на носилка. На носилката, Куросаки извиква –“Киокушин трябва да победи “ и естествено, третият бой е спечелен от Киокушин. Фудживара срещу Лукконтай с което резултатът е две победи срещу една загуба за Киокушин.

Тази трудна победа за Киокушин, кара Ояма да се замисли за спортното приложение на реалният практически бой и така пред 1978 година след доста дълго разработване Ояма създава група – секция по Киокушин, която се ръководи от Такаши Азума един от видните му състезатели, четвърти на второ световно първенство и шампион на Общо Японски турнир и радетел за боя с ръце в главата. Самият Азума, още по това време разработва правила за бой с ръце в главата съвместно с Ояма.

Така създадената секция е наречена Модернизиран Шиай и до 1980 година се развива успешно, успоредно с класическият Киокушин, като трениращите в нея участват на няколко състезания, от които едното е в Китай, а другото в Бирма, където се бие и самият Азума и които състезания завършват успешно за Киокушин.

Така през 1981 година Такаши Азума разкрива пред Ояма цялостният правилник за завършен Киокушин и очаква от Ояма да промени световните правила в насока, бой с ръце в главата, хвърляния, душене и ключове.

Ояма отговаря, че Киокушин е вече представен в световен мащаб по друг начин и не е възможно да се преструктурира отново, но одобрява напълно правилата които Азума създава като казва, че това е завършеният вид на Киокушинкай.

Азума се колебае във въвеждането на новата система и начина по който се понасят ударите в главата. От двете възможности - боксови ръкавици и незащитена глава и каска на главата и голи ръце одобрява вторият вариант, поради по малкото травми и поради запазването на ударите в тялото и възможността за хватове, душене и хвърляния. До този момент единствено Муай тай и Бирма както и малки китайски структури, играят с ръце и лакти в главата и хвърляния на състезания.

Края на 1981 година Ояма разрешава на Азума да създаде нов стил който нарича Дайдо Джуку или Кудо - Изкуството на Великият път или Отворено Съзнание.

Кудо Карате става единственото карате в света, в което по време на състезание е разрешено всичко - удари с ръце в главата – с юмрук, с длан, с предмишница и с лакът, удари с глава, ритници навсякъде, включително в ставите и слабините., ключове, душения и хвърляне, което е заимствано от Джудо, но видоизменено за спецификата на ударо-киковата система.

Азума не изнася стилът от Япония и така до 1991 година, когато Джукучо Азума започва да разпространява Кудо.

Двете системи се развиват в много приятелски отношения и Азума спечелва много киокушин бойци за Кудо. За разлика от другите разновидности на Киокушин като Ашихара, Ояма карате /Шигеру/ и доста други, нито една от тях не е била предварително одобрена или е запазила до такава степен същността на Киокушин както Кудо.



Днес спокойно може да се каже, че Кудо е завършеният вид на Киокушин карате, не само поради факта, че самият Ояма разработва стилът, но поради факта и че правилата и спецификата му носят истинският дух на неповторимото и истинското Карате

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

10-те най-велики мача в бокса за всички времена


Дългоочакваният двубой в тежка категория при професионалистите между руския исполин Николай Валуев и Дейвид Хей завърши с победа по точки на британеца. Мачът вървеше към равен, когато в последните секунди пъргавият Хей успя да пласира няколко точни тупалки, които убедиха съдиите в неговото превъзходство.

По този повод английският вестник "Сън" припомня десетте най-запомнящи се дуели на професионалния ринг при свръх тежките за всички времена, повечето от които приключват именно в последния рунд и дори в последните секунди. Сред тези класически евъргрийни са имената на легендите Мохамед Али, Майк Тайсън, Джо Фрейзър, Джо Луис, Ленъкс Люис и др

Мохамед Али - Джо Фрейзър (Манила, 1975)
Епохалната битка "Трилърът в Манила" е описана като "Драма в три действия - 1. Али 2. Фрейзър 3. Али" в американското списание "Спортс Илюстрейтид". Претендентът Фрейзър става жертва на бързината и крошетата на Али, но се съвзема и на свой ред започва да налага шампиона. Двамата мъже са на ръба на колапса, когато треньорът на Фрейзър - Еди Фуч, хвърля кърпата в 14-ия рунд.
Победител: Али с нокаут в 14-и рунд.


Джо Луис - Били Кон (Ню Йорк, 1941)
Според мнозина Луис е кралят в тежката категория, но в този мач той е почти разбит от своя немощен противник, който е с 20 кг по-лек от него. Кон използва известната тактика "удряй и бягай", с която непрекъснато надхитря шампиона. Но сбърква един-единствен път, когато се опитва да го нокаутира. По-късно Луис му каза: "Ти държеше титлата цели 12 рунда, но не успя да я задържиш".
Победител: Луис с нокаут в 13-и рунд.


Ридик Боу - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1992)
В този двубой шампионът Холифийлд е заклеймен като аутсайдер, защото е надвивал само по-възрастни съперници. Пренебрегвайки съветите от своя ъгъл, той налага бясно темпо, опитвайки се да примами Боу в капана "всичко или нищо". За всеобща изненада младокът запазва хладнокръвие и пласира доста чисти удари. В епичния 10-и рунд един здрав ъперкът олюлява Холифийлд, но той се съвзема и отново се хвърля напред. Битката е кървава, но шампионът все пак загубва пояса си.
Победител: Боу по точки.


Лари Холмс - Кен Нортън (Лас Вегас, 1978)
Нортън прибира короната на WBC без бой, след като шампионът Леон Спинкс предпочита реванш с Мохамед Али вместо защита срещу предпочетения от съвета претендент. Американецът обаче доказва, че е готов за световната сцена в този брутален екшън трилър. Преди последния епичен рунд всички съдии им дават равни точки. В последните секунди двамата се млатят зверски лице в лице. Победителят Холмс оглавява дивизията в продължение на 7 години.
Победител: Холмс по точки.


Джо Фрейзър - Мохамед Али (Ню Йорк, 1971)
Кръщават го "Боя на века", но мачът се оказва нещо повече. И двамата мъже са шампиони без загуба, но Али е лишен от короната заради отказ да воюва във Виетнам. Суровата агресия на Фрейзър надвива позьорството и изящните комбинации на съперника му. Ъперкът в 11-ия рунд зашеметява Али и той е пратен в нокдаун в последния рунд. Въпреки това продължава да се бие до края, дори със счупена челюст.
Победител: Фрейзър по точки.


Джек Демпси - Луис Фирпо (Ню Йорк, 1923)
Този свиреп сблъсък продължава само 3 минути и 57 секунди, които обаче включват 11 нокдауна! Шампионът Демпси не е повалян повече от 6 години, но дивият аржентинец го просва на ринга още в първата си атака. Самият Фирпо пада 7 пъти през първия рунд, но после така джасва шампиона, че го прехвърля през въжетата в тълпата. Демпси се съвзема след доста съмнително броене и преди последния гонг сваля Фирпо още 3 пъти, преди да сложи точката.
Победител: Демпси с нокаут във 2-ия рунд.


Мохамед Али - Джордж Форман (Киншаса, 1974)
Преди легендарния двубой "Тътенът в джунглата" 32-годишният претендент Али се притеснява, че няма да може да разчита повече на бързата си игра с краката, които често го спасяват. Докато Форман го гощава с удар след удар, Али ги поема, облегнат на въжетата и периодично контраатакува. Постепенно Форман се изтощава и Али го поваля с комбинация от ляво кроше и десен прав.
Победител: Али с нокаут в 8-ия рунд.


Бъстър Дъглас - Майк Тайсън (Токио, 1990)
Американски букмейкър залага 42:1 за непретенциозния бияч Дъглас преди този двубой, който е загрявка за екшъна Тайсън-Холифийлд. Малцина очакват Дъглас да оцелее в първите рундове, но след един нокдаун той се съвзема и изненадва Железния Майк. Дъглас боксира елегантно и след един ъперкът и комбинация ляв-десен-ляв абсолютният шампион за сефте се строполява бездиханен на пода.
Победител: Дъглас с нокаут в 10-ия рунд.


Ленъкс Люис - Ивендър Холифийлд (Лас Вегас, 1999)
WBC шампионът Люис вече е надвил през март носителя на титлите във версии IBF и WBO за феновете, но съдиите обявиха равен резултат. През ноември Холифийлд е наточен за реванш, но Люис печели с единодушно решение и става първият британски абсолютен световен шампион на века.
Победител: Люис по точки.

Джордж Форман - Рон Лил (Лас Вегас, 1976)
Легендарният американски журналист Хауърд Косел описва този бой като "лишен от всякакъв боксов талант", но преливащ от тежки удари. Истински парен чук поваля Форман в 4-ия рунд, но той се изправя на крака и халосва Лил с див овчарски удар. Под градушка от удари Лил замахва и отново поваля Форман. В 5-ия рунд Пастора изглежда замаян, но събира сили, приклещва Лил в ъгъла и го смазва.
Победител: Форман с нокаут в 5-ия рунд.



източник:
http://www.mma-bulgaria.com/
сап4ето!!

Биография на Дейвид Дерон Хей


Дейвид Дерон Хей - "The Hayemaker"



Възраст: 28 години
Място на раждане: Лондон (Англия)
Височина: 191 см
На ринга: 23 победи (22 с нокаут); 1 загуба

Братята Кличко несъмнено са абсолютните боксови хегемони в тежка категория в момента. Като изключим пояса, който държи огромният руснак Николай Валуев, всички останали отличия и шампионски титли са притежание на двамата украинци. Витали е шампион във версия WCB, а по-малкият му брат Владимир държи титлите във версии WBO и IBF. Точно тази хегемония на 20 юни в Гелзенкирхен ще се опита да разчупи 28-годишният британец Дейвид Хей, който ще премери сили с „Стоманеният чук" Влад.

Хей се ражда на 13 октомври 1980 г. в Лондон, Англия. Тренировъчният му лагер се намира в турската част на Кипър - гр. Кирения (северната част на островната държава), поради което Хей носи турския флаг на своите гащета, редом до този на Великобритания. Първото си отличие Хей печели още като аматьор, когато през 2001 г. на световното първенство в Белфаст печели сребърен медал, губейки на финала от кубинската суперзвезда Одланиер Солис. Всички обаче остават впечатлени от англичанина още по време на полуфиналите, където Хей се справя със силния германец Себастиян Кьобер.

Хей изиграва първия си мач като професионалист в полутежка категория през месец декември 2002 г., когато нокаутира в два рунда ветерана Тони Буут. През следващата година британецът продължава да си проправя път напред, печелейки 7 мача, всичките от които с нокаут. Победата му с технически нокаут в 1 рунд срещу Тони Даулинг пък му носи шампионската титла на Англия. Мачовете на Хей биват често отразявани от BBC, а тъмнокожият боксьор започва да трупа все повече популярност. За целта помага и победата му в три рунда над 39-годишния ветеран Артур „Краля" Уилямс. За съжаление на Хей обаче, сблъсъкът му с 40-годишния бивш световен шампион Карл Томпсън за титлата във версия IBО протича не по вкуса на далеч по-младия боец - треньорът на Хей хвърля кърпата още в 5 рунд, след като Томпсън стоварва поредица от тежки удари върху главата на опонента си.

Хей се завръща подобаващо в края на 2005 г., когато печели европейската титла във версия IBU след нокаут за едва 45 секунди срещу Александър Гуров. В началото на януари 2006 предприема важна стъпка към осъществяването на амбициите си за световна титла, подписвайки тригодишен договор с бившия промоутър на Ленъкс Люис - Франк Малоуни. Голямата му цел става факт през ноември 2007 г., когато Дейвид Хей побеждава с технически нокаут в 7 рунд световния шампион в полутежка категория във версии WBA и WBC Жан-Марк Мормек. На 9 март 2008 Хей става абсолютен шампион в полутежка категория, надделявайки с технически нокаут в 2 рунд над носителя на титлата във версия WBO Енцо Макаринели. След мача победителят обявява, че това е последната му битка при полутежките и че ще сложи край на кариерата си навръх 31-ия си рожден ден, като преди това ще осъществи 3 години на доминация в тежката категория.

Хей описва победата си над Макаринели като „финалната част на пъзела" в полутежката категория, а според него съдбата му е отредила да повтори успехите на имена като Ивендър Холифийлд. На 15 ноември 2008 Хей започва си похода си при най-тежките с технически нокаут в 5 рунд над американеца Монти Барет. Англичанинът стига до мечтания мач за световна титла в тежка категория, когато Витали Кличко потвърждава, че е готов да защитава титлата си във версия WBC срещу него на 20 юни тази година. В последствие украинецът отстъпва от намеренията си, като вместо Хей решава да се изправи срещу Хуан Карлос Гомес, но да премери сили с амбициозния лондончанин приема по-малкия брат на Витали - Владимир. Така на „Фелтинс Арена" Дейвид Хей ще има възможността да предприеме първа стъпка към мечтата си да стане абсолютен световен шампион при най-тежките

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

сап4ето!!

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Българска федерация по граплинг и ММА


Състезателна система
Състезателната система е двойна .Нареждането в схемата се решава от жребий след претеглянето на състезателите.Граплерите ,които печелят мачовете си ,продължават по схемата докато двама от тях останат непобедени/ те ще се борят за златен медал/.
Граплерите ,които загубят срещите си се поставят в схемата на Загубилите и продължават в нея докато бъдат елеминирани. Елиминацията в тази схема е директна ,двамата останали в тази схема играят среща за бронзовите медали.Останалите състезатели се класират според броя на спечелените точки по време на техните срещи.

Теглене на жребий
След като състезателите са претеглени и тежеста им е отбелязана в състезателните им картони те получават номер съответващ на номера в списъка с килограмите.След това съответните номера се слагат в състезателната схема и с това жребия е приключен.

Облекло
- Състезателно облекло
Граплерът може да бъде облечен с шорти или с долнище от кимоно и фланелка.Шортите трябва да са стегнати към кожата и без никакви копчета ,ципове и други такива.Фланелката трябва да е стегната/ ластична/ и добре загащена в шортите.Цветните части ,ако има такива не трябва да се отлепват или мърдат по време на схватката.Първия обявен граплер трябва да се яви в червения ъгъл а втория в синия. Използването на състезателни обувки е разрешено ,ако те са изработени само от кожа и без твърда подметка или железни части.

- Реклама върху дрехите
Може да се използват дрехите за реклама на съответните спонсори на състезателите.


- Предпазители за ушите
Граплерите могат да използват протектори за уши .

- Явяване
На граплерите се забранява изпозването на бандажни превръзки на китките,лактите и колената ,освен ако има изрично разрешение от докторът на състезанието.Също така е забранено по време на боя граплерите да носят всякакъв вид накити като гердани,гривни,пръстени и т.н. Ноктите на ръцете и краката трябва да са дълбоко изрязани,косата,ако е дълга да е прибрана със стегната превръзка. Състезателите трябва да се явяват със сухи коси и кожа,забранено е използването на всякакви видове кремове.Състезателите трябва да бъдат гладко избръснати.От съображения за сигурност тези правила трябва винаги да бъдат стриктно спазвани.Реферите трябва стриктно да проверяват преди срещата за всички гореописани инструкции и ако накое от тях не е изпълнено се присъжда загуба на състезателя чрез медицинска забрана.

Рундове
- Продължителност
Продължителноста на мача е 6 минути.


- Продължение
Продължението е 3 минути. То започва от Изправена позиция или от отворен гард.
Избор на позиция има граплерът ,който е спечелил последната техническа точка в редовното време.
Гръплерът който първи направи каквато и да е оценка се обявява за победител.Ако след изтичане на това продължение резултатът е равен ,мачът завършва със съдийско решение.


Категории
Всеки състезател трябва да притежава документ удостоверяващ годините му и личността.
- Мъже(18 години и нагоре)
Мъже: 62, 70, 80, 92, 125кг.
Състезатели на 16 и 17 годин могат да се състезават при мъжете след разрешение от медицинския екип на състезанието и с изрично писмено съгласие от родителите му*

- Ветерани (35-56 годишни)
Мъже: 62, 70, 80, 92, 125кг.
Тези категории могат да бъдат променяни в зависимост от участниците в турнира!

Игрална площ
Игралната площ е с р/ри от 7/7 до 9/9 метра и обезопасяваща площ от 1 метър


Как се печели
1.Събмишън или по точки в първия рунд.
2.При спечелване на първа техническа точка в допълнителния рунд
3.Дисквалификация – 1 или 2 фаула или реферско решение.

Методи за предаване
Вербално или с потупване с ръка или крак по противника,съдията или татамито.

Точки
- Точки спечелени от състезателите по време на среща*
Тези точки получени от граплерите по време на техните срещи се използват ,за да се направи пълното класиране след четвъртото място.Също така се използват и за оформяне на ранглистите по категории.

- Заключване / 6 точки /
Спиране на срещата от рефера поради техническо обездвижване.Техническо обездвижване означава когато реферът види че е наложен някой от разрешените ключове и състезателят който е заключен не може да избяга от ситуацията без да се нарани.По някой път заключването е такова че потърпевшия състезател няма възможност да се предаде чрез физическо или вербално действие и тогава реферът издава команда „Заключване” и спира срещата.

- Подчиняване с предаване / 6 точки /
Когато граплерът се предава чрез тупане по опонента или по игралната повърхност с ръка или крак.

- Неявяване / 6 точки /
Победа чрез неявяване се присъжда когато състезателя не се яви за началото на срещата или не може да продължи по каквато и да е причина

- Победа чрез дисквалификация / 6 точки /
Тази победа се присъжда когато състезателя е изгонен от състезанието по каквато и да е причина.

- Медицинска забрана / 6 точки /
Медицинска забрана се налага тогава когато единия от състезателите не може да продължи срещата поради контузия или заболяване.

- Техническо превъзходство / 5 точки /
Техническо превъзходство се присъжда тогава ,когато единия от състезателите има 20 точки преднина.

- Победа чрез превъзходство (4 точки)
Тази победа се присъжда когато разликата в точките е по малка от 10.
Техники които водят до събмишън
Задушаване
Заб.забранено е душенето със забиването на пръсти в гърлото на противника
Ключове на врата.
Фейс лок.
Ключ на лакът,рамо,китка и кръст.
Ключ на коляно,крак глезен,ходило по права линия или с усукване на всички изредени части.
Всички тези техники трябва да се изпълняват по възможно най-безопасен начин!При всяко друго изпълнение следва незабавна дисквалификация!!!
Безопасността и здравето на състезателите е основен преоритет!!!
Точки за активност и задържане

- Събаряне (2 точки)
Присъжда се при изпълнението на всички видове събаряне с кука,подсечка или с контрол на единия крак.Тези точки се присъждат само ако този който е съборил противника си след това действие упражни контрол за 3 секунди.При завършването на този 3 секунден контрол изпълнителя на събарянето може да получи освен двете точки и още една ,като това става по преценка на съдията.

- Хвърляне (3 или 5 точки)
3 точково хвърляне:Хвърляне при всякакъв захват от изправена позиция изпълнено с ниска амплитуда,приземяване върху него и задържане на доминираща позиция след хвърлянето за 3 секунди.
5 точково хвърляне: Хвърляне при всякакъв захват от изправена позиция изпълнено с висока амплитуда,приземяване върху него и задържане на доминираща позиция след хвърлянето за 3 секунди.

- Позиции на доминиращ контрол (3,4 и 5 точки)
Позиция на доминиращ контрол се губи, когато граплерът от горе загуби доминиращата си позиция и този от долу го вкара в затворен или половин гард за поне 3 секунди.
• Сайт маунт (3 точки): Когато граплерът премине гардът на опонента си и установи контрол над опонента си за поне 3 секунди.Гърбат на граплера от долу трябва да е опрян на игралната площ ,ако той е странично обърнат позицията не се зачита.
• Пълен маунт (4 точки): Когато граплерът заключи с куки краката на опонента си и контролира гърбът му опрян върху игралната площ за поне 3 секунди
• Гръб (5 точки): Когато граплерът вкара куки и на двата крака на опонента си и го контролира за поне 3 секунди.

- Обръщане на позиция,Суип (2 точки)
Когато граплерът от долу обърне позицията и спечели контрол от горе.

- Измъкване (1 точка)
Когато граплерът от долу успее да избяга от позицията налагана му от граплерът от горе и го вкара в гард.
Забранени техники
При използването им се присъжда един фаул или дисквалификация по преценка на реферът!
Удари с ръце и крака от всякакъв вид.
Дърпане на косата.
Удряне на тяло в тяло.
Докосване или удар на очи или слабини.
Щипане,ключове на пръстите на ръцете и краката,внезапно затискане на нос или уши.
Дърпане,усукване или разкъсване на кожата.
При умишлено напускане или при бягане от игралната площ
При умишлено бавене на боя .
При симулативно провеждане на боя от страна на единия или двамата състезатели.
Лошо поведение спрямо съдията или противника.

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/

Българска конфедерация по кик бокс и муай тай


І. Ринг
Ринга за състезанията по муай тай е в правоъгълна форма, с размери 6,10 на 7,30 м. Пода на ринга е на минимум 1,20 м. от земята или максимум 1,50 м., ъглите следва да са с дебелина до 10 см., като височината им от ринговия под може да достига 1,50 м. Странично от ринга на разстояние от един метър не се допуска поставяне на никакви предмети. Пода на ринга е от мек и плътен материал с дебелина 2,50 – 4,00 см. Въжета – минимален диаметър 3 см. до 5 см., разстоянието на първото въже от пода е 46 см, до второто въже от пода – 76 см., трето въже – 107 см. от пода, а четвъртото на 137 см. Въжетата са покрити с мек материал, всяко едно въже е съединено с другото с две ленти с дебелина 3-4 см.


ІІ. Ръкавици и облекло
Ръкавиците с които се играе за юноши и девойки старша възраст, мъже и жени – 10 унции.
Разрешено е използването на бинтове – само от мек материал с широчина на бинта 5 см. и дължина 6 м. , позволено е използването на скоч, но само за покриване на дланта и без да се покриват кокалчетата отпред.
Облекло - разрешени са само тай бокс шорти, като за състезателите в червения ъгъл са разрешени цветовете: червен, розов, кафяв с червени ленти, а в синия ъгъл: сини, искрящо сини и черни

Mongkol е разрешен само по време на изпълнение на уай крю.

Разрешено е ползването на меки глезенки над бинта на ръката и под мекия протектор на краката. Допълнителен протектор на надкостницата не е разрешен.

Ползването на вазелин или друга подобна субстанция, даваща предимство на състезателя не е разрешена.

Дългата коса и бради не са разрешени
Не се разрешават бижута, обеци и други метални материали.

Всяко нарушение на описаните изисквания води до дисквалификация. В случай на проблем с ръкавиците рефера може да прекъсне мача до отстраняването на проблема.



ІІІ. Категории:
Юноши старша възраст и мъже: 51 кг, 54 кг, 57 кг, 60 кг., 63,5 кг, 67 кг, 71 кг, 75 кг, 81 кг, 86 кг, 91 кг, + 91 кг.

Девойки старша възраст и жени: 48 кг, 52 кг, 56 кг, 60 кг, 65 кг, 70 кг, + 70 кг.



ІV. Уай крю
Приоритетно е при започването на първия рунд двамата състезатели да покажат танца уай крю изказвайки своето уважение към учителя. Танца се придружава с традиционната за муай тай музика. Състезателите влизат в ринга екипирани, но без каска. Продължителността на ритуалния танц е максимум до 3 мин. Състезателят, приключил с уай крю застава в определения си ъгъл и изчаква евентуалното приключване на другия състезател.


V. Времетраене на рундовете, секунданти
Продължителността на всяка среща е от 3 рунда по 2 мин. с 1 мин. почивка м/у рундовете.

Секунданти – забранено им е по време на мача да инструктират състезателите, всяко нарушение на това правило може да дисквалифицира състезателя. По време на мача секундантите стоят на определеното място. Ъгъла на състезателят трябва да е чист и сух и отговорност за това носят именно секундантите. Разрешено е присъствието на двама секунданти, като само единия може да влиза в ринга. Секундантите задължително са облечени в спортни екипи.


VІ. Техническа конференция
По време на техническата конференция детайлно се изясняват и потвърждават правилата на спорта муай тай. На техническата конференция могат да присъстват треньори, секунданти и мениджъри, не се допуска присъствието на състезатели по време на техническата конференция.



VІІ. Съдии, рефери, главен съдия, времеизмервач

1.1.Съдии
Главно изискване за съдиите по муай тай е да се физически и психически годни, на възраст над 25 години. Съдиите следва да са преминали медицински преглед, същите следва да притежават сертификат за техния работен опит, за здраве и справка от колко години се занимават със съдийстване. Те задължително трябва да притежават сертификат за съдии по муай тай.

Отговорности на съдиите
Всеки един съдия седи самостоятелно и няма право на контакти с публика, треньори и др. участници. Той трябва да бъде неутрален по време на мача, освен ако има нарушения на правилата той може да обърне внимание за това на рефера по време на почивката между рундовете. В края на всеки рунд съдията е длъжен да впише резултата за рунда. На съдията не е разрешено да става, преди края на мача и преди да е обявен резултата


Рефери
Всички рефери следва да са обучени и тествани от БККБМТ и регистрирани като рефери, да не са над 60 години, с подписана декларация за задълженията на рефера.

Отговорности и задължения на рефера
Да е честен и да прилага установените правила на муай тай по време на мача.
Да е вежлив в обръщенията си към състезателите и секундантите.
Внимателно да наблюдава мача.
Да инсперктира боксовитее ръкавици и налакътниците.


По време на срещата Рефера издава три официални заповеди:
СТОП – за да спре срещата
БРЕК – за разделяне на състезателите, при което те следва да направят крачка назад
ФАЙТ – за начало на срещата и рунда


• Рефера трябва да използва коректни разбираеми сигнали, ясни за състезателите;
• Във всеки един момент рефера може да спре срещата, за да накаже провинил се състезател;
• На рефера е забранено да дава устни забележки, ако по този начин ще ощети дадения състезател и така да даде предимство на другия състезател;
• На рефера е забранено да коментира какъвто и да е мачовете, без разрешението на Главния съдия;
• Рефера може да прекрати мача веднага, ако прецени, че единия от двамата състезатели е по-добър и по – силен от другия – т.е. налице е явно превъзходство;
• Рефера може веднага да спре срещата, ако даден състезател има видими затруднения или е контузен;
• Рефера може веднага да спре срещата, ако единия състезател е нарушил правилника;
• Рефера може веднага да дисквалифицира състезател, който явно е нарушил правилата , обижда и показва агресия към рефера;
• Рефера може да дисквалифицира и двамата състезатели и техните секунданти, ако секундантите грубо не спазват правилата, и нарушават дисциплината;
• Рефера може да дисквалифицира състезател, който умишлено е причинил травма на противника си;
• Рефера може да спре срещата, ако прецени, че след като е броил нок даун състезателят не може да продължи мача;
• Рефера може да наказва всяко умишлено прекъсване на играта от състезателя, когато това цели печелене на време;

Предупреждения
При даване на предупреждения рефера е длъжен да спре мача с коректен сигнал, да посочи провинилия се състезател на съдиите, да изпрати противниковия състезател в неутралния ъгъл. Всеки състезател на когото са дадени 3 и повече предупреждения може да бъде дисквалифициран. При сериозен случай на нарушение думата на рефера е решаваща.

• Ако състезателя е между въжетата рефера спира срещата, изпраща опонента в неутралния ъгъл и започва да брои до десет, през това време състезателя трябва да стане и да заяви желание за игра;
• Ако състезател падне извън ринга – рефера брои до 20, през това време състезателя трябва да стане и да се върне в ринга. Рефера започва да брои когато състезателя падне извън ринга и спира когато състезателя се върне в ринга, но без да го наказва;
• Ако и двамата състезатели паднат едновременно извън ринга, рефера брои до 20, ако единия от състезателите не се върне до края на броенето, то той се дисквалифицира.

Главен съдия
Главния съдия е ръководител на състезанието. Единствен той има право да промени крайния резултат в следните случай:
• при груба грешка на рефера
• при груба съдийска грешка


Времеизмервач
Задължения и отговорности – да следи времето на всеки един рунд и прекъсванията от рефера, като следва инструкциите му. Дава сигнал за началото и края на рунда с гонг. В случай, че на ринга се брои НОК ДАУН и времето изтича, гонга се удря след края на броения от рефера НОК ДАУН, т.е. броенето никога не се прекъсва от времеизмервача.

Всички лица от съдийския апарат са облечени в черен пантолон и бяла риза, за съдиите се разрешава черно сако.


VІІІ. Отсъждания
Решенията следва да бъдат съгласно правилата и регламента на правилника по муай тай:

Нокаут – дава се на състезател, който е получил тежък удар и не е способен да продължи играта след броенето на рефера до 10.
Технически нокаут се дава когато състезателят не може да продължи след почивката между рундовете, по лекарско нареждане, в случай на нараняване или сериозна умора
При сериозна травма на двамата състезатели едновременно, при започнал втори рунд – победата се присъжда на водещия по точки до момента;
При втори нокдаун в един и същи рунд и ако състезателя не е способен да продължи срещата се присъжда технически нокаут.


Видове победи
Победа се присъжда, ако единия състезател се оттегли поради нараняване.
Победа се присъжда, ако единия състезател е нарушил правилата.
Победа се отсъжда по точки.

Точкуване
Точкуване при атака – точки се присъждат при коректно изпълнена муай тай техника, комбинираща сила и дистанция, точки се присъждат за агресивни и доминиращи муай тай умения. Точки се присъждат за използване на традиционен муай тай стил в защита и контраатака. Точки не се присъждат за фалове и нарушение на правилата.

Не се точкуват следните атаки:
• атаки които са против правилата;
• при слаба атака


Начин на точкуване
Максималния брой точки за рунд е 10, а за загубилия – 9,8 или 7. Равен рунд се отбелязва 10:10. Победителя и загубилия в рунда се отбелязват респективно 10:9, при явно надмощие на единия опонент се отсъжда 10:8, а също така и ако в рунда е броен нокдаун. 10:7 може да се даде ако в рунда е броен два пъти нокдаун.

Фалове и груби нарушения на правилата:
• Удари в очите
• При удари с глава
• Борба
• Ключове на ръцете – наподобяващи джудо или борцово задържане
• Държане на въжета
• Непристойно поведение по време на мача
• Нараняване на опонента след като рефера е спрял мача, по някаква причина
• Умишлен удар в слабините, на боксьора ударен в слабините се дават пет минути почивка преди да продължи мача.


НОКДАУН
Може да се присъди на боксьор пипнал земята с всяка друга част на тялото без стъпалата. Когато състезателят е изхвърлен извън ринга, когато състезателят е неспособен да се защитава. По време на броенето, противниковия състезател трябва да бъде изпратен в неутралния ъгъл, ако той не отида в ъгъла, рефера спира броенето докато състезателя отиде в ъгъла. Интервала при броенето е една секунда, и реферът е длъжен да сигнализира с едната ръка за да бъде разбиран от състезателя. Боксьор на когото е броено до 8 и не може да продължи срещата, губи автоматично като му се отброява до 10. Ако боксьора не е готов за бой след почивката между рундовете, реферът може да брои нокдаун.

Процедури след нокаут или технически нокаут
Когато боксьора е нокаутиран или наранен само на лекаря и на рефера е разрешено да бъдат в ринга, всички останали могат да влязат след лекарското решение. Боксьор загубил чрез КО и ТКО веднага трябва да бъде прегледан от доктор. При загуба с нокаут след мача босксьорът следва да почива минимум 21 дни, същият се преглежда при лекар след края на всяка последваща среща след изтеклия 21 дневен период

Забранени средства
Използването на стимуланти е строго забранено, състезател използвал такива средства ще бъде дисквалифициран. Единственото позволено следство е за спиране на кървене – адреналин в съотношение 1/1000 и предписано от лекар

ЛЕКАР
Задължен е да провери физическото състояние на състезателите по време на тегленото, да е в постоянна готовност да реагира по време на състезанието и да проверява физическото състояние на състезателите след мач.
Медицинска проверка – всеки състезател трябва да има преминат медицински преглед преди състезанието, попълнена декларация за нокаут и нокдаун, застраховка. Всеки боксьор от чужда държава е длъжен да бъде прегледан от лекаря на самия турнир, като същия е длъжен да има медицинско удостоверение издадено от неговата държава.