История на Кудо

Стилът е създаден от Азума Такаши един от приближените ученици на Масутатсу Ояма, основателят на Киокушин карате.


Азума Такаши е роден в град Кесенума префектура Миаги. След завършване на училище служил в Японските специални части и започва да се занимава с Киокушин кай кан.1972 година открива в Университета Васеда секция по Киокушинкай. Самият Азума е един от добрите киокушин състезатели и в челните места на първите две световни първенства по киокушинкай, втори на шести общо Японски турнир и шампион на девети общо японски турнир. Азума е 3 дан Джудо, 8 дан Киокушинкай и 7 дан Кудо. Азума е единственият човек в света, който чупи 12 ледени блока, по 15 сантиметра, с ръка. Това е и световен рекорд в Гинес. Азума пътува, състезава се и трупа опит. Така през 1981 година той създава Дайдо Джуку. Самият Азума като истински японец не изкарва стилът от Япония 12 години и едва 1994 година започва да го разпространява и развива. Стилът е комбинация от киокушин, бокс и джудо, като са вкарани и елементи от тай бокса, борбата и джуджутсу. В Дайдо Джуку са разрешени всички видове удари с ръце в главата, както и лакти и удари с глава, всички ритници и всички хвърляния, душения и ключове, както и бой на земята. Стилът е максимално изчистен от неупотребими техники и доближен до реалният бой. Същността му се заключава в максималната ефективност, комбинирана с възможност за интерпретация.

Дайдо Джуку е една от силните структури в света с над 100 бранша по цял свят и хиляди трениращи. Разпространен в Европа, Америка, Азия и Австралия, като само в Русия има над 150 000 трениращи. При провеждане на състезанията се използват специални каски, които предпазват от директни травми, но не и от нокаут. Състезанията се играят с практически голи ръце или бинтове. Няма категория, а така нареченият физически индекс, който представлява сбор от височина и килограми. При голяма разлика в индекса, са разрешени удари в слабините. Стилът е известен с предизвикателствата срещу тай и бирма боксъори, както и с организиране на състезания по свободен правилник. Азума Такаши създава своят стил на базата опита си в Киокушин и като постройка е максимално близък, до самият киокушинкай. След отделянето от организацията на Ояма, Азума Такаши запазва близостта с Киокушинкай но и развива своята самостоятелност до степен да стане вторият по известен стил в Япония и смятан за най реален стил карате в света. Идеите на Ояма за Киокушин с ръце в главата и хвърляния започват да се развиват доста интензивно след боя на Ояма с един от легендарните Тай боксъори с прозвището Черната Кобра през 1957 който бой завършва с победа на Ояма. Това продължава с легендарното предизвикателство през 1964на Тай бокса и Японското Карате на което откликва единствено Киокушин и изпраща трима бойци в Тайланд. Боя се отлага и се провежда през 1966. Подготовката за боя всъщност е от четирима бойци и един треньор който е Куросаки. Участват Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Ако Фудживара и още двама състезатели които се отказват. Подготовката се провежда в дожо където гостува известен Тай боксьор и Ояма решава да използва опита му за предстоящият бой. За жалост в последният момент двама от бойците се отказват и Куросаки трябва да ги замести. Боя се провежда януяри 1966 година в Банког. Първи бой е Накамура срещу Зеленият Тигър –Накамура печели. Втори бой Куросаки срещу Катчакча.

По време на самия бой в Тайланд, Куросаки пада на втората среща и го изнасят на носилка. На носилката, Куросаки извиква –“Киокушин трябва да победи “ и естествено, третият бой е спечелен от Киокушин. Фудживара срещу Лукконтай с което резултатът е две победи срещу една загуба за Киокушин.

Тази трудна победа за Киокушин, кара Ояма да се замисли за спортното приложение на реалният практически бой и така пред 1978 година след доста дълго разработване Ояма създава група – секция по Киокушин, която се ръководи от Такаши Азума един от видните му състезатели, четвърти на второ световно първенство и шампион на Общо Японски турнир и радетел за боя с ръце в главата. Самият Азума, още по това време разработва правила за бой с ръце в главата съвместно с Ояма.

Така създадената секция е наречена Модернизиран Шиай и до 1980 година се развива успешно, успоредно с класическият Киокушин, като трениращите в нея участват на няколко състезания, от които едното е в Китай, а другото в Бирма, където се бие и самият Азума и които състезания завършват успешно за Киокушин.

Така през 1981 година Такаши Азума разкрива пред Ояма цялостният правилник за завършен Киокушин и очаква от Ояма да промени световните правила в насока, бой с ръце в главата, хвърляния, душене и ключове.

Ояма отговаря, че Киокушин е вече представен в световен мащаб по друг начин и не е възможно да се преструктурира отново, но одобрява напълно правилата които Азума създава като казва, че това е завършеният вид на Киокушинкай.

Азума се колебае във въвеждането на новата система и начина по който се понасят ударите в главата. От двете възможности - боксови ръкавици и незащитена глава и каска на главата и голи ръце одобрява вторият вариант, поради по малкото травми и поради запазването на ударите в тялото и възможността за хватове, душене и хвърляния. До този момент единствено Муай тай и Бирма както и малки китайски структури, играят с ръце и лакти в главата и хвърляния на състезания.

Края на 1981 година Ояма разрешава на Азума да създаде нов стил който нарича Дайдо Джуку или Кудо - Изкуството на Великият път или Отворено Съзнание.

Кудо Карате става единственото карате в света, в което по време на състезание е разрешено всичко - удари с ръце в главата – с юмрук, с длан, с предмишница и с лакът, удари с глава, ритници навсякъде, включително в ставите и слабините., ключове, душения и хвърляне, което е заимствано от Джудо, но видоизменено за спецификата на ударо-киковата система.

Азума не изнася стилът от Япония и така до 1991 година, когато Джукучо Азума започва да разпространява Кудо.

Двете системи се развиват в много приятелски отношения и Азума спечелва много киокушин бойци за Кудо. За разлика от другите разновидности на Киокушин като Ашихара, Ояма карате /Шигеру/ и доста други, нито една от тях не е била предварително одобрена или е запазила до такава степен същността на Киокушин както Кудо.



Днес спокойно може да се каже, че Кудо е завършеният вид на Киокушин карате, не само поради факта, че самият Ояма разработва стилът, но поради факта и че правилата и спецификата му носят истинският дух на неповторимото и истинското Карате

източник:
http://www.mma-bulgaria.com/