Манастирът Шаолин е построен през 495г., по време на династия Северен Уей, със заповед на император Сяо Уън. Разположен е в сенчеста долина в подножието на планината Шао Шъ, провинция Хенан. Може би затова така са го нарекли “ Шаолин“ – “Млада гора“. Строежът е ръководен от индийския монах Батуо, който става игумен на манастира. Той се приема за първия свещенник, донесъл официално Будизма в Китай. Хиляди хора от цялата империя се стичат,за да слушат проповедите на Батуо и Шаолин придобива огромна популярност, но тя е незначителна в сравнение с това, което ще му отреди съдбата по – късно.
Тридесет години след тези събития, в манастира пристига друг индийски монах – Бодхидарма. Защо не остава в будистката обител е трудно да се каже, но той се заселва в една пещера над храма и остава там девет години, за да създаде ново будистко течение – началото на учението Чан ( на яп. “ Дзен“ ). Легенда гласи, че от дългите дни на медитация, ликът му се е отбелязал върху един каменен блок. По – късно той е пренесен в манастира, в “ Залата на хилядата буда “ и е наречен “ Камъкът на сянката “. Бодхидарма стига до извода, че неговите последователи трябва да издържат на изморителните пътувания из страната и създава серия от упражнения за концентрация на “ сърцето и ума “. Погрешно е мнението, че Бодхидарма е владеел някакво бойно изкуство, което по-късно показва на китайските монаси. Това обаче в никакъв случай не омаловажава неговата роля в създаването на шаолинското у – шу.
Трябва да се отбележи че, някаква проста система на бой е имало още при по – ранните династии. Тя е била практикувана и от монасите – бойци, които са защитавали манастира. Именно смесването на тези примитивни техники, с въведените от Бодхидарма упражнения и медитация, полагат основите на една легенда – Манастира Шаолин и неговото у – шу. Историята на храма може да изпълни стотици томове, но едно събитие винаги ще стои на почетно място, защото то променя историята на цял Китай. Периодът е началото на седми век. На власт е династия Суй / 581 – 617 /г. Империята е разклатена от непрекъснати въстания и много бунтовници са подложени на жестоко преследване. Един от тях, на име Ли Шъмин, е спасен от 13 монаси от Шаолин, които разбиват цяла дивизия на управляващата династия. Малко по – късно този мъж застава на престола на най – могъщата династия, съществувала в Китай – династията Тан. Тази история е изсечена в скала близо до манастира и под нея стои личният печат на императора. От богатствата, които се изсипват над храма, монасите приемат само по една дреха и сервиз за чай. С императорски указ им е разрешено да развият собствена бойна система, а техният брой нараства на хиляда и петстотин, като петстотин са монаси – бойци. Отпада забраната за използване на месо и вино, а самият храм получава титлата “ Първи манастир в Поднебесната “.
През вековете манастирът е опожаряван много пъти и пак е въстановяван, като най – новите сгради датират от времето на династиите Мин и Цин /1368 – 1911/г.
Много манастири започнали да претендират за славата на Шаолин, а някои дори се нарекли така. Съществували са още четири храма, носещи това име. Най – известният е бил в провинция Фудзиен и е наречен Южния Шаолин.
През годините на културната революция, монасите са изгонени от храмовете и манастирите. Шаолин също опустява. Едва през 1979 година оцелелите монаси се завръщат в будистката обител.
Днес манастирът е една от големите туристически забележителности в Китай и ежегодно се отпускат средства за реставрация и поддържане на храмовия комплекс.
Развитието на бойните техники в манастира Шаолин е преминало през много етапи. Започвайки от няколко прости движения, У-ШУ постепено се превръща в строга система, основана на определени философски разбирания. Смята се, че първоначално са съществували осемнадесет техники, известни като “Осемнадесетте ръце на Лохан*”. Те са се отличавали с бързи и сравнително прости движения, изпълнявани в няколко основни позиции. Тази характерна черта и до сега отличава шаолинското У-ШУ от другите стилове и бойни изкуства. През вековете техниките са се развивали и обогатявали, достигайки завършеност в пет основни стила: Тигър, Дракон, Жерав, Змия и Леопард. Всеки един от тези стилове се базира на движенията и защитните реакции на даденото животно. Счита се, че всеки един от тях развива определена страна на човека като цяло ( гъвкавост, бързина, сила, дух ). Съществували са разбира се и други форми, но повечето са останали някъде във времето
Голямо внимание при тренировката се е отделяло на заниманията с различни оръжия. Будизмът забранявал носенето и използването на оръжия, което принудило монасите да превърнат обикновената тояга в средство за самозащита. Попаднала в ръцете на опитен боец, тя била смъртоносна за враговете. След създаването на династия Тан, лично императорът разрешил на монасите да използват метални оръжия. Копието, алебардата и сабята станали неразделна част от практикуването на У-ШУ. Постепенно бойните умения започнали да се разпространяват и извън манастира, давайки основата на външните стилове ( в китайските бойни изкуства стиловете условно се разделят на вътрешни и външни ).
Днес традицията отстъпва място на спорта. Състезателните правила налагат много ограничения и норми, които спират развитието на практикуващия, а няма ли развитие и промяна, краят е предизвестен. Смисъла на У-ШУ не е в доказване на нещо, а в търсене на Пътя. Пътят, който започва преди педнадесет века някъде в Китай, някъде в една “Млада гора”…
източник:
http://www.mma-bulgaria.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар