Панкратион- Pankration

Корени:


Панкратион е било създадено 648г.пр.н.е по времето на 33ти-те Олимпяди.Гърците вярвали,че панкратион е било създадено от великия герой от Атика,Тезей,който обединил стилове на борба и бокс в едно за да победи свирепия Минотавър в лабиринт.Някои смятат,че панкратион се е получило от примитивния начин на бой използван от мъжете първоначално,когато са се сблъсквали с врагове,както хора така и животни.

Екипировка:

В панкратион няма конкретна екипировка


Правила на играта:

В панкратион са разрешени всички захвати използвани в борбата и всички удари използвани в бокса.Не е било разрешено единстено бъркането в очите и хапенето.Затова панкратион се е смятало за едно от най-смъртоносните състезания тъй като животa на опонента не е имал голямо значение.

Панкратионът имал две форми:

Kato pankration-При този стил двубоя продължавал и след като двамата опоненти били вече на земята.Той е бил по опасния и се е използвал в игри и състезания.
Ano pankration-При,който опонентите трябвало да останат
в изправена позиция по време на цялата схватка.Този стил е бил използван на тренировки или на предварителни състезания.Това било много по-лека и безопасна форма.

На панкратиатистите не било разрешено да носят ръкавици както в бокса така,че ударите били доста по-болезнени.На панкратиатиста било разрешено да държи противника с едната ръка и да го налага с другата(За разлика от бокса)
Боеца който паднел пръв на земята бил в сложна ситуация
защото неговия противник има възможноста с помоща на краката си да го демобилизира и през това време да му прилага свободни удари с ръце и различни видове захвати.На земята боеца трябва да се стреми да се обърне по гръб и да използва ръцете и краката си за защита.По
жилаво устроените бойци развивали това умение да падат мигновенно върху гърбовете си.
Ритниците играели важна роля в панкратион.Ритник в стомаха бил наречен gastrizein.Захвата който се е прилагал върху краката за изгубване на баланса се е наричал apopternizein.
Добрия панкратиатист трябва да притежава перфектна физика на борец и на боксьор.

Борда на Обединения Алианс на Панкратион(United Pankration Alliance)признава десет нива на развитие в
Му-Тау-Панкратион(Mu Tau Pankration)Това е последователноста от най-високо ниво към най-ниско.

Кееreeos(патриарх,създател)

Маster(учител)10то ниво
Senior Instructor/Professor(старши инструктор)9то ниво
Instructor 8мо ниво
Assistant Instructor(помощник инструктор)7мо ниво
Advanced(напреднал)от5 до 6 ниво
Intermediate(средно)от3 до 4 ниво
Novice(послушник)от 1 до 2 ниво
Поне 7години са необходими за достигане на ниво инструктор и поне 15години за старши инструктор.

На днешно време състезания по панкратион могат да се състоят само между признати организации.Джим Арвентис е бащата на модерния панкратион и създател на Обединения Алианс на Панкратион.
Има три различни видове състезания по панкратион.Всеки вид се различава от другия по правилата и позволените техники.

Класически Олимпийски панкратион
Тази форма е предшественик на панкратион от 648пр.н.е.
Всичко е позволено освен бъркане в очите и хапене.Схватката продължава непрекъсната до нокаут или предаване на един от двамата опоненти.

Спартанския панкратион
Спартанците практикували жестока,без задръжки и правила състезателна форма на панкратион.Целта била използването на всякакъв вид офанзива с цел ,поставянето на опонента в беззащитност.

Модерния спортен панкратион
"Модерния спортен панкратион"насърчава използването по равно както на ano така и на kato т.е ударни и граплинг
техники.Следващите правила са въведени от Обединения Алианс на Панкратион и са инспирирани от древното състезание,като са добавени предпазни принадлежности за да направят панкратион едно реално първенство в модерния свят.

Предпазни принадлежности
8 унцови отворени ръкавици с плътно дунапренено покритие на кокълчетата

Протектор за цялата глава с поликарбонатно покритие

Неопренени подплънки за колената

Меки подплънки за пищялите

Гума за уста

Протектор за слабините

Леки обувки за борба

От състезаващите се панкратиатисти се очаква да се състезават с непокрито горно тяло и къси гащи.

Легални техники в Ano Pankration:

Всички удари в главата и тялото
Ритници в главата,тялото и краката
Удари с коляно към главата и тялото
Всякакъв вид замахвания
Сваляния и Хвърляния(включително и суплекси)
Клинчове на врата и кръста
Всеки захват за предаване в изправено полoжение и душене
Всякакви видове блокове срещу удари
Всички обръщания на захвати и опити за хвърляне

Легални техники в Kato Pankration:

Удари в тялото
Ритници в тялото и краката
Удари с колена по тялото
Всеки вид поставяне върху противника
Душене(с ръка или друга част от тялото)
Захвати за предаване върху ставите(глезени,лакти,колена и др.)
Захвати на врата и брадичката
Всяко избягване от захват

Нелегални техники
Бъркане в очите
Хапене
Удари с лакти в долно положение в лицето
Удари на противника в главата ,когато вече е беззащитен
на земята
Дърпане на коси
Бъркане в устата с ръка
Дърпане и късане на уши
Ритници в колянната става
Избягване от опонента и от арената
Дърпане на протекторите на главата
Грубо поведение и груби изрази
Хвърляне включващо усукване на врата или на някоя става
Всяко консумиране на нелегални вещества

Панкратион е било представено на американското общество през ранните 70-те години на 20-ти век.от гръкоамериканеца Джим Арвентис който е бил трениран от дете в гръкоромански стил граплинг и бокс.Заради етническия си произход Арвентис прекарвал повечето си време в изследване на историята и концепцията на панкратион.По късно Арвентис е станал професионалист в
Muay-Thai ,френски бокс и джудо.Той е извлякъл най-доброто от тези стилове за да създаде Mu Tau Pankration
или MTP.Изградена главно за улични схватки системата успешно съчетава граплинга на земята заедно с хватки за предаване и кикбокс.Арвентис е пригодил модерния панкратион към приимущество на техническите умения отколкото на чистата сила.
През 70-те години Арвентис е бил непобедим в боеве без задръжки в стил уличен бой срещу представители на други стилове.





http://www.coolshack.com/martial_arts/pankration.html

Масатоши Накаяма и Дон Ф. Дрегер

Масатоши Накаяма и Дон Ф. Дрегер

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРАКТИЧЕСКОТО КАРАТЕ


Основни положения
1. Не подценявайте противника. Винаги изхождайте от това, че е опасен.
2. За да избегнете атаката на противника и да го заставите да заеме положение, удобно за ваша контраатака, ключови положения са движенията на краката, пренасянето на тежестта на тялото и въртенето му по време на битката.
3. За максимален ефект използвайте въртене на целия корпус на тябото, а не движение на отделни негови части.
4. Ако повърхността под краката ви е неравна, поддаваща или хлъзгава, вие не винаги ще можете да се движите така както ви се иска. Може да се окаже, че пренасянето на тежестта на тялото и въртенето на бедрата е всичко което може да направите в този случай. Не се увличайте в работата с крака.
5. В карате вашето тяло може ефективно да действа само ако е устойчиво, т. е. когато, нанасяте удар, вие здраво се опирате на краката и сте в равновесие.
6. За максимален ефект съгласувайте своите блокове и удари по "важни" участъци от тялото на противника с премествания, въртене и изместване на тежестта на тялото.
7. Не противопоставяйте на превъзхождаща ви сила на противника само сила, а се старайте хармонично да я уравновесите и да я обърнете във ваша полза.
8. Старайте се да нанасяте удари по жизнено важни точки, а не по здрави участъци от тялото.
9. След нанасяне на удари по уязвимите части на противника не го изпускайте от поглед, а бъдете готови за възможно продължение на атаката.
10. Нанасяйки поражения върху противника проявявайте благоразумие. Степента на поражение следва да съответства на конкретната ситуация.

Вашето тайно оръжие: стойка и положение на тялото

За ефективно използване на техниките от карате много важни са правилната стойка и положение на тялото. Това ще ви даде възможност бързо да се придвижвате за да избягвате атаките на противника или да се приближите към него за провеждане на ваша ефективна атака. Правилната стойка и положение на тялото следва да се отработват по време на тренировките (по възможност пред огледало) по често за да станат автоматични и „удобни”, понеже в реална схватка време за мислене няма. По време на тренировките не се ограничавайте да работите само на равна повърхност, избягвайки неравната, хлъзгава, или мокра опора под краката ви. В ситуации на самозащита, не винаги има идеална повърхност. Затова за максимална полза тренирайте при всякакви възможни условия.

Важни моменти за стойката и положението на тялото:

1. При преход от обичайното положение на тялото в карате стойка, например от ходене или седеж е нужна скорост. Тренирайте по-често за да постигате това с минимални усилия.
2. Движениете трябва да идва от бедрата. Не започвайте движение от краката, оставяйки тялото си „назад от движението”.
3. Дръжте тялото в равновесие, не го изкривявайте.
4. Отработвайте десни и леви стойки. Не развивайте само една, "любима" стойка.


Как да се избягват ударите: блокове

В реалната схватка избягването на атаката на противника винаги е основано на основните позиции и положението на корпуса на тялото. При защитата движенията на краката и обръщането на тялото в различни посоки се съчетава с блокове, които да отклоняват ударите на противника и да го откриват за ваша контраатака.

Използването на елементите на избягване на атаките (позиции, преместване и блокове) включва 5 метода:
1. Точен силен блок- причинява на противника силна болка и често го принуждава да прекрати нападението.
2. Точен блок с умерена сила – променя направлението на силата на противника и го изважда от равновесие.
3. Точен блок с последваща контраатака.
4. Избягване на удара на противника без блок с едновременна атака с подходяща техника.
5. Изпреварваща атака- удар в противника преди неговия удар.


Бойни средства и цели: анатомия на вашето тяло и тялото на противника.

Различни части на вашето тяло могат да служат за нанасяне на удари по противника, т.е. да се използват като оръжия. При правилно изпълнение на техниките от карате трябва да концентрирате силата върху тези ударни участъци, което ще ги направи още по– действени отколкото изглежда на пръв поглед.
Всеки човек, независимо от физическото си развитие и подготовка има определени анатомични слаби точки. По време на тренировките по карате е необходимо да се изучат тези точки, местонахождението им и кои части от вашето тяло е най-подходящо да използвате за удари по тези точки.
Въздействието с удар по различни жизненоважни точки може да доведе до различни резултати. Нанасяйки удар трябва да знаете какви могат да бъдат евентуалните последствия. Удар по определени точки причинява рязка болка при което е възможен нервен шок и като очакван резултат при „нормален” нападател- избиване на желанието за по-нататъшно продължение на атаката. Това е минималното въздействие.
По-сериозното въздействие, водещо да сериозно увреждане на противника, е възможно за сметка на увеличаване на силата на вашия удар или при избор на по-чувствителна точка. При това, много силни удари върху някои точки могат да се окажат смъртоносни.
Затова при използването на техниките от карате винаги трябва да се мисли за сериозността на удара по жизненоважните точки и техните възможни последствия върху противника. Карате използвано срещу някой разбушувал се противник трябва да се различава от използваното срещу противник който заплашва живота ви. При нанасяне на удари върху жизнено важни точки проявявайте благоразумие.

Удари с ръце
При ударите с ръце най-често използваните са:
Удари с юмрук- юмрукът е един от основните ударни части на тялото и се използва най-често при самозащита. Предполагаемите цели за поражение при удари с юмрук се определят от това с коя част на юмрука се удря.
Удари с отворена ръка- Тези удари са характерни за карате. Използва се ръка- копие, ръка– нож и удари с дланта. Предполагаемите цели отново се определят от ударната част на ръката.
Удари с лакът- лакътят е мощно, бързо, ефективно и надежно оръжие за употреба при нападения отпред и отзад. Ударите с лакът могат да бъдат нанесени странично, напред, нагоре и надолу. Предполагаеми цели- лице, шия, слънчев сплит, ребра.
Удари с крака
При използване на удари с крака следва да се помни, че те са много по-мощни от ударите с ръце. При самозащита е препоръчително да се нанасят с върха на обувката (ако вида й го позволява). Ударите с крака трябва да се отработват много старателно за да станат ефективни както при атака отпред, така и при нападения отзад.
Не забравяйте, че неправилният удар с крак може да ви създаде проблеми. Загуба на равновесие, захват от противника на удрящия ви крак и други опасни грешки може да доведат до сериозни последствия за вас. Ако не сте много разтегнат и нямате атлетическо телосложение препоръчително е да ограничите ударите с крака на височина до нивото на корема.


Важно: Не се надявайте, че още първото ваше ответно действие ще разреши ситуацията. По-добре поддържайте постоянна бдителност която ще ви даде възможност за продължение на атаката при възникнала необходимост. Цената за недостатъчната бдителност може да бъде вашия живот.

източник:

Народни борби

Българската народна борба
Трите гайди игриво ручат, а тъпанът учестено думка и подканя борците да покажат юначеството си. Публиката, оживена от зрелището, ентусиазирано подсказва на “своите” си пехливани – любимци, къде и как да хванат, че да “навият” по-бързо и по-ефективно съперника си.

Думата “пехливан” има турски произход и означава “борец”. И независимо, че историята на народната българска борба през петвековното османско владичество по разбираеми причини е била тясно преплетена с турската, то тя – българската борба, е дълбоко самобитна и оригинална.

За това, че по нашите земи борбата е била “на почит и уважение” още от времето на траки, славяни и (пра) българи, има оскъдни сведения, най-често базирани на хроники и записки на отделни летописци от ония далечни времена. В “Исторически очерк за развитието на борбата в България” на учебника за ВИФ, издаден през 1977 год., се споменават имената на някои такива хронисти, като Момзен, Херодот, Йоан Антиохийски, Лйобо (?), Симеон Логотет, Йосиф Генезий, от които черпим все пак някаква информация по темата.В общи линии обаче, това са съвсем кратки, с по няколко думи свидетелства за някое събитие, при което се споменава за провеждането на състезателни игри и схватки по борба, без да става ясно на какъв принцип са се провеждали “срещите”, или пък как се е провеждало обучението на борците и какъв е бил техническият им “арсенал”.

Разбира се, “мелницата на времето” старателно продължава да дава своя принос по отношение на факта, че колкото по-ранни са събитията, толкова по-малко са и историческите свидетелства, които могат да бъдат намерени за изясняване на проблема. По тази причина, в следващите редове съм сглобил един “портрет” на народната българска борба основно по разкази на участници в такъв вид преборвания от последните 20-25 години, и откъслечни сведения по темата, упоменати в някои спомени и записки на автори от миналия век.

Първото на което трябва да обърнем внимание е, че българската народна борба, подобно на юмручните изкуства на Изтока, е имала спомагателна функция по отношение на бранните умения на българина, и никога не е била “автономно” бойно изкуство. В 18 и 19 в. актовете на защита и нападение в една кризисна ситуация основно са включвали употребата на хладно и огнестрелно оръжие, с присъщите за обстановката тактико-технически похвати, (твърде често, за да не кажа, основно, прилагани при засада), и на невъоръжената борба е била отделена друга роля. Нейното предназначение на пръв поглед се е състояло главно във формирането и развитието на психо-физически качества, но ако се вгледаме по-внимателно ще открием, че с провеждането на такива народни борби по време на традиционните за българина празници, особено по време на османското владичество, се е поддържал жив националният дух и се е запазвало националното самосъзнание.

Второто, заслужаващо внимание е, че като средство за физическа закалка и “поддържане самочувствието на българина”, народната ни борба постоянно е търпяла външна промяна, запазвайки в същото време основните си черти – и по отношение на мястото на провеждане на схватките, и по отношение на облеклото, и по отношение на облеклото ...

Обикновено схватките се провеждали по време на празници – сборове, сватби и народни тържества, като в някои случаи народните борби са били част от “традиционната програма” на празника на съответното населено място и са били ежегодно устройвани. За легендарния Канатлъ Димо, известен и като Димо Терфелията е знайно, че е бил победител в някакви, вероятно популярни за времето си Къркапанарски борби. ( На негово име се провежда в наши дни турнирът “Крилат Димо”)

В по-нови времена народните борби започвали следобяд – дотогава борците пристигали от околните места и се “сглобявали” двойките. Схватките се провеждали на принципа на прякото елиминиране – т.е., който загуби – отпада. Обикновено се състезавали в три теглови категории, като съществувала и една допълнителна, и най-престижна – “баш”. Това била “открита”, нещо като абсолютна категория, т.е без всякакви ограничения на теглото на участниците, подобно на категорията “open” в състезанията по бойни изкуства.( В по-стари времена, по турско време, източниците до които съм имал възможност да се добера не споменават никъде за каквото и да е теглово категоризиране и е много вероятно борбите да са се провеждали в една единствена категория – или по-точно би било да се каже, без теглови ограничения.)

За провеждане на борбите обикновено са били избирани равни и широки площи, най-често с “тревен килим”, които да осигуряват достатъчно място, както за свободното и безпрепятствено протичане на схватката, така и за подходящо “настаняване” на публиката и осигуряване да добра видимост. Юнашките свирни и песни, казаните с курбана, веселбата, глъчката и празничното настроение са съпътстващ елемент от “околния ландшафт”.


Дали двуборството се е провеждало наистина толкова безкомпромисно по онова време, е въпрос на който не може да се отговори еднозначно. Поне в сведенията, които дава на две три места в спомените си, поп Минчо Кънчев не споменава за някакви сериозни увреждания, или за летален завършек на която и да е от схватките. Но в това, че за участие в борбите се изисквало голяма доза смелост и мъжество, няма две мниния!

Борците излизали в ежедневните си дрехи, като се събличали голи до кръста. Българската народна борба, както споменах и по-горе, независимо, че като стил по онова време взаимно е “обменяла опитност” с турската, то се е различавала в провеждането на срещите по това, че българите не се мажели със зехтин, т.е. това била “суха борба”. При преборванията според турския стил, пехливаните задължително се обливали със зехтин, което естествено затруднявало захватите и до известна степен променяло тактико-техническия “арсенал” на тъй наречената “мазна борба”.

Правилата днес изключват удари, душене, усуквания и всякакъв вид въздействия върху ставите, както и похвати, които могат да доведат до травмиране или по-сериозни последствия. За хващане и хвърляне са разрешени зоните по цялото тяло, в стил, подобен на съвременната свободна борба. Разбира се, едно хвърляне с по-широка амплитуда директно върху земята също крие в себе си множество опасности за бореца, но в края на краищата, това е схватка на хора, решителни и храбри, които не се стъписват как да е от рискованите начинания. Продължителността на схватките в миналото не е била ограничавана, а по този “класически” начин се провеждат много преборвания и в наши дни. Всъщност, правилата се договарят предварително преди всеки “турнир” и варират и днес, взависимост от участниците и организаторите, по отношение на времетраене, тегло, начин на отсъждане на победата и т.н.

Задържането на плещите на единия борец опрени на земята, или пък отказването от борбата с “Евала!” ( възглас, означаващ похвала, признаване на нечие превъзходство) са били най-често използвани като знак за прекратяване на срещата и победа за единия от борците. В наши дни, участници в народни борби от преди 15-20 години ми разказваха, че понякога, след дълго преборване и явно “балансиране” в силите и техниката, се излъчвал победител и в специално “продължение” на схватката, чрез “първи успешен технически похват”. Имената на много “специални термини” и технически прийоми от турско са останали в наследство от нашите славни прадеди – “алай” ( мястото за провеждане на борбите, всъщност означава войскова част, а също и тържествен парад на войските, много вероятно е обаче това да е преиначено от “алан” - площад ), “курткапан” ( една хватка, караща бореца да се чуства хванат наистина като във вълчи капан ), “баш” ( нещо значимо и ръководно, буквално значи глава ), “Драгиева хватка” ( вероятно произлиза от името на своя създател или на някой известен с тоя си похват български борец от миналото ),и още и още ...

Като отличие, в зависимост от “ранга” на борбите, се давали най-различни награди, твърде често материални – от пешкир ( кърпа за лице ), до “премии” от вакли кочове и телета. По-важно обаче било, а и сега е признанието и почитта на “феновете”, които борецът си завоювал – нерядко към името му било “прикачано” и прозвището “Пехливан”. Наред с имената на известните наши народни герои, споменати в “Исторически очерк за развитието на борбата в България”, за който стана дума по-горе, успоредно със Страхил войвода, Дамян войвода, Кара Съби, Димитър Калъчлията, Чакър войвода, Кара Танас, Сава Бимбаши, Добри войвода, Кралю войвода, Велко войвода, чичото на Васил Левски – Видул Кънчев, Кара Колю, Злати Кокарчоолу, Желю войвода, Филип Тотю, Дончо Ватаха, Димитър Заралията и Стефан Караджа, се посочват и имената на Черньо Пехливан и Пехливан Кузю.*

Прочутите пехливани обикновено били добре приети в ония стари времена за работа като управители, надзиратели, пазачи, или пък в “органите на реда”, доколкото в онова смутно време е имало някакъв ред. Някои са ставали най-вероятно за определен период време и професионални пехливани. В своите записки и животоописание поп Минчо Кънчев дава сведения за някой си Добри, който “...като заякна, стана прочут борец, и то му беше работата.”** Като хора с буен и непокорен характер, съвсем определено мнозина са попълвали, или сами са ръководили групи на “харамии и ускоци” ( хайдути, бунтовници ), както е видно от имената, цитирани по-горе.

В заключение, независимо, че народната борба не е била самостойно бойно изкуство и по тая причина е била изучавана като “допълнителна дисциплина”, подир стрелбата на нишан, сеченето с нож и т.н. в хайдушките чети и гимнастическите дружества след Освобождението, то тя, като средство за запазване на българския дух във времето е повлияла значително за поддържането и възраждането на самочувствието на нацията от ония славни дни, до ден днешен. И без значение, че старите народни пехливани не са основавали школи по източен образец, а са предавали свите познания и опитност инцидентно и неорганизирано, без значение, че навлезлите в края на 19 и началото на 20 в. “западни” спортно-състезателни борби поизместили “традицията”, независимо от всичко, или по-точно въпреки всичко, тя ще е жива, докато има българи!

http://martialarts.hit.bg/articles/bgwrestling.htm

Няколко от внушителните постижения на Брус Лий

Тук са само някои от според мен наистина невероятните подвизи, които Брус Лий е извършил в своя живот. Всичката тази информация е взета от редица док.филми и списания. Има също и цитати на негови близки приятели.

**Няколко от внушителните постижения на Брус Лий:
-------------------------------------------------------------

*Скоростта на неговия удар с юмрук от разстояние 3 крачки бил 5 стотни в секунда
*Можел да хвърля зърна от ориз във въздуха и още докато са там да ги хваща с клечки за ядене
*Правел лицевите си опори на една ръка само с два пръста
*Можел да пробие с пръсти неотворена кутия от Кока Кола (тогава кутиите за безалкохолни напитки били направени от стомана, много по-плътна от днешните алуминиеви кутии)
*Можел да "отнесе" чувал, тежащ 50 кг, с обикновен страничен удар (йоко гери)
*Да опира ръцете си на земята и да издига краката си над главата
*С удар от разстояние един инч (2,54 см) изпращал хора на метри от себе си
*Последният завършен филм на Брус "Влизане в дракона" бил направен за 600'000 долара през 1973. До днес филма е спечелил около 300'000'000 долара

Цитати от негови приятели, свързани с неговите Невероятни Постижения:

*Хърб Джаксън -"Брус искаше да стане толкова силен, колкото е възможно".

*Джеси Гловър - "Когато можеше да направи лицеви опори на палци и със чувал на гърба си, тежащ 113 кг, минаваше на други упражнения.''


*Хърб Джаксън - "Най - големият проблем в това да направиш дизайна на оборудване за Брус беше, че то трябваше да бъде дяволски бързо. Трябваше да подсилвам неговия дървен манекен като сложа автомобилни части, така че да може да тренира на него без да го счупи. Бях започнал да му изработвам подвижен манекен, който да може в действителност да атакува и отстъпва и така да симулира по-добре реална битка, но за съжаление Брус умря преди машината да бъде направена. Тя щеше да бъде завързана с много издръжливи кабели, които щяха да свързват два стълба от двете страни на двора му. Причината беше проста-никой не можеше да устой на силата на своите собствени удари с ръце и крака. Силата и уменията на Брус трябваше да достигнат дотам, че да открие къде точно трябва да удря машината. Брус се интересуваше от силовата тренировка, човек би казал,че това беше негова фикс идея."

*Дан Иносанто - "Брус се интересуваше от това, колко от цялата си сила може реално да използва веднага в даден момент. Спомням си, че веднъж аз и Брус ходехме по плажа в Санта Моника. Най - неочаквано покрай нас мина огромен мъж, занимаващ се с бодибилдинг и аз казах на Брус: "Човече, виж му ръцете." Никога няма да забравя неговата реакция. Той каза: "Да, той е огромен, но дали е мощен???"

*Чък Норис - "Лий може би беше един от най-силните хора в света и разбира се един от най-бързите."

*Джо Люис - "Брус беше невероятно силен за своя размер. Той можеше да вдигне 34 кг. щанга и от изправено положение, докато я държи пред гърдите, можеше бавно да изнесе ръцете си напред и да задържи щангата там за 20 секунди, което е доста трудно за човек, който тежеше по това време само 62 кг. Познавам 90 кг. щангисти, които не могат да правят това."

*Джеси Гловър - "Брус можеше да държи 30 кг гира с една ръка и да я издигата встрани на височината на раменете си и след това оставаше така за няколко секунди. Никой друг, който познавам, не може да направи това, не и толкова високо."

*Лоли Джей - "За последно видях Брус, когато се местеше от Калвър Сити в Бел Еър. Той имаше голям, тежък чувал, висящ в двора му. Той тежеше 136 кг. Аз едва го мърдах. Брус ми каза: "Хей, Лоли, виж това" и той скочи назад и го изрита. Това чудовище - чувалът, се удари в тавана и след думкането отново се върна. Още не мога да повярвам на силата, която притежаваше този човек."

*Нейлърд Нишиока - "Брус имаше своя запазена марка "One inch Punch" (удар от разстояние един инч). Той можеше да изпрати хора, някои от които по - тежки от него с 50 кг, във въздуха и после да паднат на земята на 15 крачки по - далеч. Помня, че от този удар бях отпратен в стената. Аз не вярвах, че може да се събере толкова сила в този удар, особено когато ръката просто се движи плавно към гръдния ми кош, просто ръката му потрепва и...Баам. Излетях назад и се ударих в стената. Оттогава взех всичко това насериозно."

*Джеси Гловър - "Силата, която Брус беше способен да използва мигновенно, беше абсолютно плашеща за трениращите бойни изкуства, най-вече за неговите спаринг партнъори. Скоростта му беше мълниеносна. Веднъж ние засичахме неговото време с хронометър и най-бързото движение на Брус беше около 5 стотни от секундата, а наи - бавното - 8 стотни от секундата. Ударът му беше от нормална позиция, ръцете му бяха на хълбоците, дистанцията беше 18-24 инча (24 инча=60,96см). Той не беше само изумително бърз, но и разкриваше виженията на противника. Той, още преди противникът му да е нанесъл удар,разбираше какво е готов да направи и после другият падаше на земята."

*Дъг Палмър - "В своята област Брус беше като Майкъл Джордан и Мохамед Али, човек който стои над всички останали. Не че другите майстори в бойните изкуства не бяха добри. Просто Брус беше велик."

*Дан Иносанто - "Брус винаги правеше бой със сянка с малки тежести в ръцете и той изпълняваше упражнение, в което удряше с ръце 12 серий в реица. 100 удара на серия, използвайки пирамидална с-ма с 1, 2, 3, 5, 7 и 10 фунтови (1фунт=454 г) тежести и след това обръщаше пирамидата намалявайки от 10 на 7, 5, 3, 2 и 1 и накрая 0 фунта тежести. Той ме караше да правя това упржнение с него и не мога да опиша каква е болката в делтовидните мускули и ръцете. "

Линда Лий - "Брус винаги вдигаше една гира, която държеше вкъщи. Той имаше уникалната способност да върши няколко различни неща по едно и също време. Не беше необичайно за мен да го намеря гледайки боксов мач по ТВ, четейки книга с едната ръка, а в другата вдигайки гира. Брус наблягаше много на тренировката на ръката (думата е "forearm"-от лакътя до китката) за да подобравя своята захващаща и удряща сила. Той беше фанатик на тренировката за ръце. Ако някой откриеше някакъв нов курс за развитие на ръката, той трябваше да знае.

*Боб Уол - "Брус имаше най-големите ръце ("forearms"), пропорционални на тялото му, които някога съм виждал. Искам да кажа, че неговите ръце бяха огромни. Той имаше невероятно силни китки и пръсти, неговите ръце бяха просто необичайни."

*Ван Уилямс - "Аз и Брус се състезавахме в борба с китки. Двете сражаващи се ръце са напълно изпълнени с целта да се извие китката на противника обратно на часовниковата стрелка за да победят. Аз бях единственият човек, който побеждаваше Брус по това време и него наистина го беше яд за това. Но това просто се дължеше на разликата в теглото - тежах с близо 20 кг повече. Все още Брус има най-големите ръце ("forearms"), които съм виждал."

*Хърб Джаксън - "Брус побеждаваше всички новодошли в този вид борба с китки и дори се шегуваше, че иска да стане световен шампион в това."

*Таки Кимура - "Ако някой хванешеше ръката на Брус, чувстото щеше да бъде сякаш пипа бейзболна бухалка."

*Дан Иносанто - "Брус беше дотолкова обсебен от идеята да развива силата на своите ръце ("forearms"), че той трябваше да ги тренира всеки ден. Той казваше: "мускулите на ръцете са много,много плътни, затова трябва да ги тренираш всеки ден за да станат по-здрави".

*Мито Ухара - "Брус смяташе, че ако твоят стомах не е достатъчно здрав, няма какво да правиш в труден спаринг."

*Чък Норис - "Помня, че посетих семейството на Лий и видях, че малкото момче на Брус - Брендън, скачаше върху корема му, докато едновременно изпълняваше упражнение с издигане на краката и вдигане на гири."

*Боло Йонг - "Брус беше разработил особено трудно упражнение, което наричаше "Флагът". Докато лежи на пейка, той се хваща за подпори, които са прикрепени към пейката и се вдига от нея като се държи само на раменете си. Тогава, когато си вдигне кръста от пейката, започва да си вдига краката. беше способен да се държи перфектно хоризонтално във въздуха. Той беше невероятен, в следващите 100 години няма да има друг като него."

Дориан Ейтс (Мистър Олимпия) - ''Той правеше това нещо, при което си раздалечаваше лопатките и тогава напрягаше всеки един мускул от своето тяло. Той имаше невероятна физика."


*Джон Рий - "Можеш да му покажеш невероятно трудна техника, която е отнела години за да стане перфектна и следващият път, когато го видиш, той ще я прави по - добре от теб."

*Джеймс Кобърн - "Брус и аз тренирахме в двора ми един ден. Ние използвахме огромен чувал за странични удари с крак, мисля че тежеше около 68 кг. Брус само го погледна, удари го, това излетя във въздуха на височина около 4 метра и половина и профуча покрай тревата, и после се скъса по средата. Беше пълен с малки парчета от парцали. Ние събирахме от земята парчетата от парцали един месец."

*Дан Иносанто - "Брус каза да дойда един ден до магазина на Джо Уейдър в Санта Моника за да му помогна да купи 50 кг комплект с тежести за сина си Брендън. Аз смятах, че това ще е по-късен подарък за Брандън, защото той беше едва на 5 години, а гирите тежаха много. Брус купи този прекрасен комплект от Джо и когато спряхме пред пътя на моята къща ми каза: "Шегувам се, Дан, купих това за теб."

Мир на праха му!

сап4ето!!!!!!

Брус Лий-Bruce Lee

Дата на раждане - 27.11.1940.
Място на раждане - Сан Франциско, Калифорния, САЩ.

Брус Лий е роден в Сан Франциско, Калифорния, но отрасва в Хонг Конг.

Родителите му (баща му е китаец, а майка му – от смесен брак между германец и китайка) са киноактьори и той съвсем малък има възможността да участва в няколко китайски филма. Освен това изучава Уинг Чун – стил в Кунг Фу.

През 1959 г., Лий заминава за Сиатъл, за да завърши гимназиалното си образование. Получава диплома от техническото училище Едисон и се записва във Вашингтонския университет като студент по философия. Там той среща и бъдещата си съпругата си Линда – оженват се през 1963 г.

След като завършва университетското си образование, Лий започва да играе (в ролята на Като – патньорът и пръв приятел на главния герой) в телевизионния сериал “The Green Hornet”. При завръщането си в Хонг Конг се снима в още филми и става все по-популярен.

Междувременно учи в няколко школи по бойни изкуства и след като не остава удовлетворен от никоя от тях, Лий създава три собствени стила: Tao Гунг Фу, модификация на Уинг Чун, смесена с други Кунг Фу стилове; Юн Фан, усъвършенстване на неговия Кунг Фу стил – който съчетава и елементи от бойни изкуства извън Кунг Фу, с намерението дa създаде по-опростено и практично бойно изкуство, както и подробна тренировъчна система за общо физическо състояние; и Джийт Кун До – което представлява по-скоро неговата лична философия за това как бойните изкуства би трябвало да се практикуват ефективно (и според мнозина – система за самоусъвършенстване).

Хората, тренирали под ръководството на Дан Иносанто, смятат тази терминология за погрешна. Може ли това е причината по-късно Лий да съжали, че е нарекъл Джийт Кун До философия, и да го обяви за “просто още един стил в бойните изкуства". Но по-голямата част от спора не е за имената, а за способностите и качествата на иструкторите, които преподават тези бойни системи. Дан Иносанто, който по-късно получава най-високия сертификат в стиловете на Лий (Таки Кимура e смятан за най-добрия в Tao Гунг Фу – най-ранната система на Брус Лий) – и е широко признат за най-добрия му ученик преди ненавременната смърт на учителя си. Той е не само водещ инструктор, но и основен историк на стила, който нарича Лий Юн Фан Гунг Фу/ Джийт Кун До концепция. Сред учениците на Брус Лий са още Стив Маккуийн и Джеймс Кобърн, а най-известен е актьорът и шесткратен световен шампион по карате Чък Норис.

Изучаването на Уинг Чун Гунг Фу разпалва ентусиазма и разбирането му за бойните изкуства. Фактически Уинг Чун е единственият стил, който той е изучавал формално, под ръководството на майстора Ийп Ман Ли. По-късно изучава и други стилове Кунг Фу, борба, джиуджицу, и много други бойни изкуства чрез литературни източници и контакти с други майстори. Много съвременни инструктори, в опит да рекламират себе си или своите школи, правят недоказуеми изявления, че са се учили от – или са преподавали на Брус Лий. Това е основната причина която кара Брус, а по-късно и Иносанто, да установят много строги правила за получаването на сертификат. Като хибриден стил, Юн Фан/ Джийт Кун До е композиран от 27 различни стила в бойните изкуства.

Говори се, че Лий е използвал електрлически стимулатор при тренировките си, за да подсили своите не особено обемни мускули. Но с или без стимулатор, факт е, че Лий съумява да добие почти свръхчовешки физически умения. Кадри с бойни сцени от филмите с Лий често вървят в забавено темпо, защото движенията му са толкова бързи, че изглеждат размазани. Неговата мания по добрата физическа форма си личи в личните му бележки и дневника му.

Актьорът, който многократно демонстрирал лицеви опори на два пръста и своя прочут "удар от един инч", е всестранно развита личност - както с доброто си академично образование, така и в областта на бойните изкуства. Освен това е бил и и много добър танцьор – шампион на Хонг Конг по ча-ча за 1958 г..

На 20 юли, 1973 г., Лий трябва да обядва заедно с актьорът, играл Джеймс Бонд Джордж Лейзънби, и да разговарят за бъдещ съвместен филм. Но Лий не идва в уреченият час, и когато Лейзънби и агентът на Лий отиват да го потърсят в хотелската му стая, го откриват мъртъв. Погребан е в сиатълското гробище Лейк Вю. За причината на смъртта му циркулират различни слухове, но официалното лекарско заключение е – мозъчен оток, в резултат на алергична реакция към обезболяващи медикаменти.

Въпреки неголемият брой на филмите в които е участвал, Брус Лий се превръща в кино-икона и олицетворява малкият човек, който става образец на физическо съвършенство и непобедимост в персонална схватка. Славата му разпалва и последвалия огромен интерес към китайските бойни изкуства на Запад.

сап4ето!!!

Таиджи Касе

Таиджи Касе (Taiji Kase, 1929-2004) е един от най-реномираните учители по карате на нашето време.

Роден е на 9 февруари 1929. Тъй като баща му е известен джудо инструктор, от ранна детска възраст Касе се занимава с този спорт, в който стига до 2 дан. На 14 години вижда и първата демонстрация по карате и така като младеж започва да тренира Шотокан през 1944 (паралелно с джудо в началото, но преди да стигне 3 дан прекъсва джудо заниманията), като в залата по това време е имало около 40 ученици. Той тренира известно време и айкидо при Морихей Уешиба (Morihei Ueshiba) и Noriaki Inoue, учител и на Шигеру Егами (Shigeru Egami). Йошитака Фунакоши е шеф-инструктор, с помощници Геншин Хирониши (Genshin Hironishi, 1913-81), Шигеру Егами, Hayashi and Uemura - всичките 4 дан. 5 дан - най-високият по това време - е имал само Гичин Фунакоши, който посещавал понякога залата да дава насоки в тренировките. Тренировките били много сурови, играело се изключително кихон и ката, самият Касе ги описва като "много тежки". Карате се тренарало само за истински бой, нямало и мисъл за някакви състезания. Според Касе именно в този период стилът се трансформирал под влиянието на Йошитака, като израз на това станали по-дълбоките позиции и удрянето с крак над пояса. Много от учениците на Йошитака взели участвие във войната, като станали "камикадзе", както и самият Касе, който март 1945, само на 16, се присъединява към Флота. Имал късмет, тъй като няколко месеца по-късно войната свършва и не бил изпратен на самоубийствена мисия. Завършва през 1951 университета Senshu, икономически науки. От много трениране той не бил подготвен за изпита за влизане в университета, но успял да постъпи в него като се присъединил към карате отбора. През 1946 взима изпита за 1 дан, а 3 години по-късно, като капитан на университетският отбор, става най-младият носител на 3 дан.

След 20 години практика на карате, Касе напуска Япония през 1964, с изградена репутация в Японската Карате Асоциация(ЯКА). Една от неговите задачи в ЯКА била да обучава бъдещите инструктори (сред които са Enoeda, Ochi, Shirai и т.н.) на кумите. Малко известен е факта, че негова отговорност е била и справянето с всички "предизвикателства" към ЯКА. В следвоенна Япония, 1945-1952, той участва в много битки и така добива реален боен опит. Според него това не е точно истинският Дух на Будо, но така са се стекли обстоятелствата.

Прекарва 3 месеца в ЮАР, където през 1965 провежда тренировки с помощта на Каназава, Еноеда и Shirai. Същата година провежда семинари в Германия и САЩ. След кратък период в Италия (където помага да се установи Shirai), Холандия и Белгия, той се установява за постоянно в Париж (1967). След като един месец доказва като своят стил карате като превъзхождащ на френските шампиони и експерти, започва да преподава във Френската Карате Федерация, но скоро напуска, тъй като не желае да е обвързан с нито една политическа и спортна организация. Дори и като шеф-инструктор на Европейският клон на ЯКА, той продължава да поддържа контакти с направлението Шотокай. Продължава да преподава и отклонява всякакви предложения за връщане в Япония, като остава в Европа, където са неговите ученици. През май 1999 получава тежка сърдечна атака, но половин година след това, воден от голямата си любов към изкуството, продължава усилено да тренира, за да поддържа чудесната си техника. Неговият живот е преподаването. Неговите думи са: "Ако учите на карате, вие самият трябва да тренирате редовно. Трябва да практикувате повече и по-тежко от вашите ученици. И ако тренирате достатъчно дълго, карате завинаги остава вътре във вас и вие тренирате винаги и независимо къде сте".

Касе не спира само до това, което е научил в Япония. Запазвайки и следвайки главните принципи, научени от Йошитака, той продължава да разработва на тази база все нови и нови техники и да обогатява и развива изкуството. Известен е със своето ushiro geri (удар с крак назад) и техниките си с отворена ръка. Автор е на няколко книги. Основава заедно с Hiroshi Shirai през 1989 World Karate Shotokan Academy (WKSA), на която е президент, след време е преименувана на Shotokan Ryu Kase Ha (SRKH).

Таиджи Касе умира на 24 ноември 2004. Той е един от хората, които показват "скритите" техники и идеи на карате, които той е разбрал и усъвършенствал в над половинвековното си практикуване на стила. Той съживява Шотокан и го прави наистина динамичен и новаторски стил при влизането му в 21 век.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...%B0%D1%81%D0%B5

Хидетака Нишияма-биография

Хидетака Нишияма (Hidetaka Nishiyama, 1928) е един от най-големите майстори по карате. Неговото обучение започва през 1943, на 15-годишна възраст, под ръководството на Гичин Фунакоши, човекът който пренася карате от Окинава в Япония. Приет е в университета Takushoku и продължава заниманията си с карате, става член на университетският отбор, а през 1949 и негов капитан. Завършва икономика през 1951. По това време карате не е особено популярно. Други бойни изкуства, като кендо и джудо се изучават като задължителни предмети в японските средни училища.

През късните '40 американското Стратегическо Въздушно Командване (SAC) започва обучение на военнослужещите по джудо, айкидо и карате, което цели подобряване на физическото им състояние. Ето какво си спомня Нишияма в едно от своите интервюта за този период: "Ние (Нишияма, Фунакоши, Накаяма и Обата) бяхме поканени в американските бази да преподаваме... Аз бях най-младият. Всеки път от нас се очакваше да правим и демонстрации. Те бяха тежки, аз трябваше да чупя много дъски и скоро започнах да имам проблем с ръцете си." Един от учениците на майстора споделя: "... много пъти американците предизвикваха г-н Нишияма да счупи дебела дъска, напоена с вода. Той никога не се провали в този тест и никога не поиска помощ от някой друг." Въпреки че са били трудни времена за карате ентусиастите, това спомогнало за разпространението на карате по света. Нишияма и колегите му( 10 човека в състава на мисията) били поканени през 1953 да посетят САЩ за 3 месеца и да направят демонстрации във всяка база на SAC в САЩ и Куба. Тъй като американците винаги са имали стремеж да знаят "защо", а не само "как", Накаяма и Нишияма са принудени да започнат да изследват научната основа на карате техниките в областа на анатомията, кинезиологията, психологията, философията и физиката. Изследванията им променили в някаква степен старите техники и методи на обучение, правейки ги по-приемливи за западнят човек.

Нишияма е един от основателите на Японската Карате Асоциация (ЯКА) и създаденото към нея Инструкторско училище, през което минават най-известните карате учители в света: Каназава, Еноеда, Shirai и Mikami.

През 1960 той публикува книгата "Karate: The Art of Empty Hand Fighting". Тя още се счита за завършен текст относно карате и е една от най-продаваните книги на пазара, издавана 70 пъти.

През 1961 Нишияма е поканен и се мести в САЩ, където създава All American Karate Federation (AAKF), която през 1978 се реструктурира и сменя името си на American Amateur Karate Federation - Нишияма е неин президент. Федерацията е член на създадената през 1973 International Amateur Karate Federation (IAKF), преименувана през 1985 на International Traditional Karate Federation (ITKF), най-голямата структура за традиционно карате, която се създава през 1975 за да се избегне объркването между новите карате стилове и традиционното карате - Нишияма е председател.

На 10 октомври 1999 година по предложение на американски сенатор е издигнат флаг на Конгреса в негова чест за заслугите му, а на 3 ноември 2000 получава награда за културният си принос и от императора на Япония, като церемонията е в императорският дворец в Токио.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%...%8F%D0%BC%D0%B0