събота, 6 февруари 2010 г.

Кръгови тренировки за MMA


Кръговите тренировки са добър вид упражнение, с което трябва да сте наясно, ако се занимавате със смесени бойни изкуства. Те позволяват да тренирате силата и кардио издръжливостта едновременно. Освен това, кръговата тренировка гори огромно количество калории, така че ако искате да свалите малко килограми - това е за вас.

Какво представляват кръговите тренировки за MMA?
Кръговата тренировка е вид кондиционна тренировка, в която се съчетават няколко упражнения, които се правят едно след друго с минимална или без никаква почивка. Самите упражнения, които се включват в тренировката, се повтарят няколко пъти и затова тя се нарича кръгова.

Как се прави?
Има много варианти за импровизации когато стане въпрос за кръговите MMA тренировки. Може да експериментирате с цялостната продължителност на тренировката, с продължителността на всяко упражнение, с времето между упражненията, с това какви упражнения използвате, каква тежест използвате (ако използвате тежести изобщо) и т.н.
Ето няколко важни момента, когато решите да съставите своя кръгова MMA тренировка, която да подобри представянето ви в MMA.

Продължителност - Това е лесно. Обикновено се прави толкова дълго, колкото трае двубоя, за който се подготвяте. Например, ако имате 3 рундов двубой, като всеки рунд е по 5 минути с 1 минута почивка, тогава трябва да направите кръговата ви тренировка да продължава през цялото това време. Има и варианти, в които да не го правите така. Например може да увеличите интензитета на тренировката отвъд това време и например с по-малко почивка и по-дълги периоди натоварване.

Упражненията - Най-редно е да подберете упражнения, които натоварват големи мускулни групи, тъй като тях използвате по време на двубой. Нещо от сорта на набирания, лицеви опори, чукчета, клекове и т.н. Избягвайте упражнения, които изолират една част от тялото, например като концентричното сгъване на дъмбел за бицепс, упражнения за прасец на калф машина, разгъване за трицепс и т.н. Също така подберете упражнения, които приличат на действията ви, които ще ви нужни в ринга или клетката. Напирмер вместо да правите клекове, може да си извикате някой тренировъчен партньор и да тренирате хващане за двата крака за събаряне, вдигате го от земята и после пак го поставяте обратно, а след това повтаряте. Може да замените спринтовете с яко ритане на чувала. Използвайте всяко упражнение, което ще ви подобри по някакъв начин уменията.

Колко често да се прави? - Отговорът на този въпрос не е лесен, защото това е различно за всеки човек. Направете го според другите си тренировки и внимавайте да не претренирате или пък да се скатавате. Ето няколко въпроса, които може да си зададете, за да придобиете по-добра представа колко често трябва да правите такава кръгова MMA тренировка.

- Подготвям ли се за състезание или поддържам ниво?
- Колко интензивни са другите ми тренировки?
- Преумарял ли съм се скоро и имам ли нужда от възстановяване?
- Колко интензивна е кръговата MMA тренировка, която съм си избрал?

Отговорите на тези въпроси биха ви насочили колко често да правите тази тренировка в кондиционната ви подготовка. Освен това слушайте треньора си, той е там за да ви каже дали може да тренирате повече или не прекалявате.

Никоя добра статия не е напълно завършена, ако няма демонстрация в нея, затова ви предлагаме да видите как протича една тренировка на MMA боеца Randy "The Natural" Couture

Заключение:
В смесените бойни изкуства (MMA) обикновено наблюдаваме като победител този боец, който е с по-добра кондиционна подготовка. Рядко се случва нещо по-различно. Това е положението - ако искате да сте сред победителите в този спорт, трябв да сте в най-добрата си форма. Кръговите MMA тренировки ни дават страхотна възможност да подобрим силата си и кардиото и така правим две стъпки напред към това да сме по-добре кондиционно подготвени на ринга



http://www.mma-bulgaria.com/

Капоейра и самоотбраната


Публиката е на крака, а музиката е навсякъде. Хората обграждат двама души, които си разменят удари с крака, като скачат назад и напред и се завъртат във въздуха пред тълпата, която танцува с музиката. Двамата танцьори практикуват Капоейра (Capoeira), афро-бразилски танц-бойно изкуство, което е създадено в Бразилия от африкански роби и индианци преди векове. Капоейра може да изглежда повече като гимнастика или самба, от колкото като бойно изкуство като бокс или джудо. Вградено в бразилската култура, капоейрата използва и народните инструменти и бързи ритми. Като цяло капоейрата е забавно и културно бойно изкуство, но от някои хора то се смята за смъртоносно и дори ефективна форма на самозащита.

Капоейрата е известна колкото футбола в Бразилия. Дори и да не вярвате, в Бразилия има много повече трениращи капоейра, от колкото бразилско жиу-житцу. Истинските корени на капоейра са мистерия, но това, което се знае е, че е практикувано от роби, които са докарани от западна Африка за да работят в захарните и тютюневите плантации. Както другите форми бойни изкуства, движенията на капоейра са скрити в танците на робите, за да не могат техните господари да се досетят, че се практикуват бойни изкуства.

Имало е много бунтове на робите и може би именно капоейра е помагала в борбите им срещу господарите и войниците, но никой от бунтовниците не е бил организиран и успешен в действията си. Робите, които успели да се спасят, избягали в планините при индианците, но и там няма данни, че това бойно изкуство е имало друго приложение освен да поддържа хората във форма и да ги забавлява.

Португалците, които колонизирали Бразилия, управлявали страната от 1500 до 1822 и погасили всички бунтове. В действителност когато французите окопали Португалия, краля им живеел в Бразилия и командвал от там. Дори след като Бразилия станала независима, робството продължило до 1888, когато било прекратено от парламента, но не заради ефективността на бойните умения на робите.
По записки, следващото споменаване на капоейра било през 1890-та, когато изкуството било забранено от правителството, защото бандите го използвали в улични боеве. Въпреки, че има доказателства, които посочват, че бразилската полиция тренирала капоейра, това е било за да разберат какво правят уличните банди, а не да се учат на самоотбрана. Но понеже това изглеждало забавно и впечатляващо, хората продължили да го практикуват. С времето капоейра скъсала връзката си с криминалния свят.

През 1910 инструктора по бойни изкуства Mitsuyo Maeda пътува от Япония до Бразилия, за да преподава джудо на хората. За да представи стила си, той приема предизвикателства от много местни бойци, които използвали капоейра или други бойни изкуства, за да го победят в ръкопашен двубой. Фамилията Gracie били толкова впечатлени, че го помолили да ги научи на джудо и жиу-житцу. Това което научили, по-късно се променило към бразилско жиу-житцу. Въпреки че Gracie имали много отдадени ученици, капоейра останала по-популярна, поне докато Gracie не започнали да се състезават в свободни двубои по света.

Както всички бойни изкуства, свързани с културата на дадена страна, в тях са включени много упражнения за кондиция и здраве, както и движения, които да поддържат културното наследство, но много хора го бъркат с тренировка за самозащита. Със сигурност робите са използвали капоейра за да се бият срещу потисниците си, но това не е спечелило свободата им. Капоейра е танц с елементи на бойно изкуство, но не е ефективно в битка. По време на среща, двамата бойци се удрят с ритници, но никога не правят реален контакт. Причината е, че опонентите се тестват дали могат да избягат от бавен удар, защото ако не успеят, няма смисъл да се изправят срещу по-бърз и не трябва да го правят, докато не са готови. Това не може да се приеме за подготовка за уличен бой.

Инструкторите трябва да знаят, че ще имат много ученици, които започват по-бавно, но по някое време трябва да се докарат до пълна скорост, иначе няма да могат да научат нищо. В уличен двубой нещата са бързи и брутални, а танцуването около опонента ще е интересно, докато не решат да ви ударят със стол например. Както всички традиционни бойни изкуства, капоейра изглежда добре, докато не бъдете ударени (не споменаваме и използването на хладни оръжия). Тези които практикуват капоейра твърдят, че това не е агресивно бойно изкуство, което пък е в разрез с основните принципи на бойните изкуства; винаги продължавай да атакуваш и стой здраво на земята.

Ако гледате среща по капоейра, ще сте впечатлени от ударите с крака, скоковете и издръжливостта на тези, които ги правят. Трябва да знаете, че всичко приключва в момента, в който решите да ги ударите. Скачанията и превъртанията правят трениращите капоейра много уязвими и извън баланс.
Не правете грешка, ако получите удар с крак, който е направен с голяма засилка, ще го усетите и още как. Но в края на краищата, капоейра е интересна форма на танц, но не и бойно изкуство. Всеки който практикува капоейра може да остане в добра форма и да дава уважението си към културата, но е добре и да добави тренировки за истинска самоотбрана.



http://www.mma-bulgaria.com/

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Биография на Michael "The Count" Bisping


Michael Bisping е роден в британска военна база в Кипър на 28 февруари, 1979 г., но още като дете се мести и живее в Clitheroe, Lancashire, England. Още от малък се интересува от бойни изкуства. На 8 години започва да тренира традиционно джу-джицу, познато като Yawara Ryu при треньора Paul Lloyd Davies. През 1994, когато е на 15, се явява на състезание в Англия, организирано от треньора му.
На 18 годишна възраст Bisping решава да прекрати тренировките си по MMA за да "преследва истинския живот". Но след по-малко от година не издържа и се записва на кикбокс и карате при Alan Clarking, собственик на Black Knights gym. Bisping се радва на кратка, но успешна кикбоксьорска кариера печелейки титлата North West Area, а по-късно и Pro British титлата за втори път. Скоро след втората му кикбоскьорска титла му се налага отново да изостави тренировките и да започне работа на пълен работен ден. Работил е като пощальон, строител и продавач.



След известно време носталгията по двубоите и тренировките става твърде силна и през 2003-та Bisping отново търси стария си треньор Paul Lloyd Davies, който след като вижда желанието за тренировка у младия англичанин му предлага да му стане мениджър и треньор.

Bisping прави своя професионален дебют в MMA в турнира Pride & Glory 2: Battle of the Ages на 4 април, 2004, в който прави armbar на Steve Mathews. Цялата среща трае 38 секунди. Само един месец след това Bisping бележи първия си нокаут срещу John Weir в UK MMA Challenge 7: Rage & Fury. В третия си мач, Bisping става шампион в категорията си в турнира Cage Rage 7, където побеждава Mark Epstein с технически нокаут. Той защитава титлата си в реванш срещу Epstein в Cage Rage 9, където го нокаутира и запазва титлата си.

През септември 2005-та от Cage Rage отказват да подновят договора му. Като причина се посочва, че той е участвал и в друг турнир - Cage Warriors.
През 2006-та Bisping участва в риалити шоуто The Ultimate Fighter като тренира в отбора на Tito Ortiz. Той побеждава Kristian Rothaermel в квалификациите, следва победа над Ross Pointon и на финала на шоуто побеждава Josh Haynes. Пет месеца по-късно се организира мач между него и Eric Schafer, който обаче е отложен заради контузия на Bisping. След като се възстановява срещата се играе в UFC 66. Там Bisping побеждава Schafer с TKO още в първия рунд.

Bisping става и специален гост-рефер в Cage Warriors турнира на 5-ти март, 2005 г.
Следва победа срещу Matt Hamill в London, England. Следващия мач е срещу Rashad Evans, който той губи със съдийско решение.

След тази загуба Bisping решава да мине в по-ниска категория и на 19-ти април, 2008, той прави дебюта си там, като побеждава Charles McCarhty с TKO.

Може да видите статистиката на Michael "The Count" Bisping тук:

http://www.mma-bulgaria.com/fighters/view/7v8/Michael-Bisping/The-Count