вторник, 15 септември 2009 г.

Ридик Боу/Riddick Lamont Bowe/ -Биография и Профил


Ранни години
Bowe е роден и отраснал в частта Brownsville на Brooklyn, за разлика обаче от излезлия също от Brownsville Mike Tyson, който бил известен с бурния си характер, Bowe бил по-дружелюбен с медиите и е познат като дружелюбна личност.

Аматъорска боксьорска кариера
Големия размер на Bowe, (висок 6'5" и въпреки че т еглото му често варирало доста по време на неговата кариера, бил 230 - 240lb, когато е във форма), и неговата сила го правили труден за побеждаване. Към това трябва да прибавим и необичайната му бързина за тези размери. Bowe, обаче на бил ограничен само със силата си и размерите си, бокс уменията му също били забележителни. Притежавал дълъг мощен промушващ удар, и се биел добре както вътрешно, така и външно.Bowe имал успешна аматъорска кариера, което включва престижната победа на шампионата New York Golden Gloves както и на други турнири, (една от най-зебележителните победи в аматъорската му кариера е на Golden Gloves, когато през 1984 на 17 годишна възраст нокаутира опонента си James Smith само за 4 секунди) също така печели сребърен медал през 1988 Seoul Olympics, губейки само от бъдещия безспорен шампион в тежка категория Lennox Lewis.Bowe става професионалист след като печели сребърния медал.

Ранна професионална кариера
Таланта на Bowe хваща окото на феновете, с узаряващата си усмивка и остър ум бързо спечелил много симпатизанти. За кратък период след като станал професионалист, натрупал внушителен брой победи без загуба, и поради популярността си, вниманието което спечелил на олимпийските и липсата на качествени боици в тежка категория по това време, той бързо стигнал до шанс за титла. Бил само на 25 когато бил първия му двубой за световна титла през 1992, срещу Evander Holyfield.

Bowe срешу Holyfield I
Два фактора повлияли на крайната развръзка на двубоя още преди да е започнал. Първо, Holyfield според боксови критици бил твърде малък за истинки боец в тежка категория или за да доминира дивизията (Holyfield бил започнла кариерата си с полутежка категория, и просто не бил толкова голям по скалата в сравнение с много от тежка катергория, бил спечелил титлата си с три невнушителни победи), и изглеждало че идва на двубоя за да ги опровергае. Второ, Holyfield и неговия лагер вярвали че издържливостта ще е неизпитаната слабост на Bowe, и като резултат планирали да атакуват Bowe веднага, надявайки се че Bowe ще се умори бързо вендъж повлечен от течението и Holyfield щял да бъде способен лесно да го довърши в този момент.Верен на стратегията си, Holyfield се нахвърлил директно срещу по-големия и силен Bowe (който доказал че е в далеч по добра форма от Holyfield и неговите поддръжници го очаквали), резултатът бил шумен бой напред назад, пикът на който дошъл в десетият рунд, който се смята за един от най-великите в историята на бокса. В началото на рунда Bowe ранил Holyfield лошо след забележителен ъперкът, след който Holyfield залитнал през целия ринг и почети паднал. Bowe се опитал да извлече изгода от това, но Holyfield се защитил добре и бавно възвърнал силите си. След като Bowe започнал да се уморява всички удари които оравел, Holyfield се завърнал и нападнал Bowe със серия от твърди, бързи, разкъсващи удари, и изглеждало сякаш Holyfield си възвръщал контрола над двубоя. Обаче, Holyfield може би бил използвал последните си сили с тази атака, защото Bowe го повалил рано в следващият рунд, и Holyfield не бил в състояние да направи следващо завръщане. Bowe спечелил след анонимно съдийско решение, и станал неуспоримия шампион в тежка категория.

Защита на титлите си
Първото господстване на Bowe като шампион било някак си кратко и разочароващо. Защитил титлата два пъти преди да се срещне отново с Holyfield, и двамата които му оспорвали титлата се смятали за лесно опоненти. Пръв бил Michael Dokes, бивш шампион от 1980-те който вече бил залязващ и боксовите му умения били разбити поради пристрастяване към наркотици, и пътващият Jesse Ferguson. Освен това, Bowe хвърлил един от шампионските си колани в кофата за боклук на пресконференция вместо да се бие с Lennox Lewis, равен на него по големина и умения боец тежка категория, който бил победил Bowe на олимпийските.По това време започнало да се оформя усещането, че мениджъра на Bowe, Rock Newman, го предпазва твърде много. Newman ръководел Bowe почети от началото на неговата кариера до първите спечелени титли на Bowe, и двамата имали много силна връзка (до толкова, че години по късно, преди втория двубой на Bowe с Andrew Golota Newman заявява, че ако Bowe загуби и се оттегли, той също ще се оттегли), но скоро това довело до въпроса дали Newman бил толкова близък с Bowe, че му позволил да вземе лоши решения, вярвайки че те са в най-добрия интерес на Bowe. И по-специално, изглежда че Bowe, който бил постигнал толкова много толкова бързо, имал нужда от предизвикателство за да стои фокусиран. Вместо да му предостави такова предизвикателство, Newman излежда избирал за Bowe високо платени, нискорискови мачове, което имало смисъл от финансова гледна точка, но довело до западането на кариерата на Bowe.Изглежда скоро Bowe започнал да губи интерес към упорития труд, който трябвало да положи за да остане шампион, и развил няколко лоши навика, който навредили на неговата кариера, най-забележимият бил преяждането. Неговото тегло нараствало много между отделните мачове, след което той се подлагал на унищожителни диети за да си върне спортната форма (или въобще не се занимавал да си връща спортната форма). Освен това, за голям ужас на легендарния тренъор на Bowe, Eddie Futch, Bowe започнал да прекарва все по-малко време в салона, полагал все по-малко работа за да си усъвършенства боксовите умения, започнал да резчита предимно на явна сила.

Втори мач с Holyfield
Bowe се срещнал за втори път с Holyfield на мач в който тежал 246 паунда, с 10 поунда повече от предишния им мач. Уменията на Bowe му помогнали да премине през първата част на двубоя, но т огава станал странния "човекът с перката" инцидент, в който човек с парашут с голяма перка на гърба си се разбил до тълпата около ринга, наранявайки достан зрители. Боят бил паузиран за почети половин час докато "човекът с перката" бил изнесен и ранените откарани в болница. Жената на Bowe, Judy, която била бременна по това време, припада в началото на суматохата и също била откарана за изследвания. Holyfield се бил много по тактически и спечелил с решение с мнозинство. До този ден, това остава единствената загуба на Bowe.След тази загуба, лошите навици на Bowe се влошили. Неговото тегло между двубоите надвишавало 300 паунда, с 60 или 70 над оптималното му тегло за бой. Станал дори по-отпуснат на тренировките, уменията му започнали да намаляват осезаемо. Eddie Futch започнал да се притеснява оше повече за Bowe и изказвал съмнения за посоката в която отивала нягошната обещаваща кариера на Bowe.

Спечелване на WBO титла & Holyfield rubbermatch
Поведението на Bowe на ринга станало също променливо. Неговият двубой с Buster Mathis Jr. бил обявен за невалиден защото той ударил Mathis с ъперкът докато Mathis бил на повален на земята. Ударил Larry Donald по време на пресконференция за техния мач, това била една от първите кавги по време на пресконференция, която станала много популярна в бокса. Bowe спечелил WBO титлата, колан който не е признат за равен на други световни титли, но продължил да показва малко желание да работи за да продължава да бъде шампион. Участвал в много свади по време на пресконференции с един от претендентите за тази титла, Jorge Luis Gonzalez, докато и двамата не започнали да отпращат от разстояние, криейки се зад тъмни очила. Bowe се бил за трети път с Holyfield, който успял да направи нокдаун на Bowe в 6 рунд преди да се умори и да позволи на Bowe да изплува в 8ия рунд с технически нокаут (мачът бил спрян от съдията след като Holyfield бил повален два пъти и било отсъдено че не е в състояние да продължи).И все пак, въпреки всички водовъртежи около Bowe, той продължил да показва проблясъци на брилянтен и очарователен бокс, което дало на неговите фенове и на боксовата поблика надеждата че нешата може да се обърнат. Но тогава последвали две съботия – едно на ринга и едно извън него – които щели да променят кариерата на Riddick Bowe, и може би и живота му, завинаги. Адвокатите &

Bowe срешу Golota I
След победата на Holyfield през 1995, мениджъра на Riddick Bowe, Rock Newman, започнал съдебен процес срещу HBO, които имали договор за изклщчитеклните телевизионни права с Riddick Bowe. Докато траел процеса, Bowe не тренирал и нямал участия за месеци наред. Този бизнес спор можело да му коства скъпо, тъй като за дългото време в което не тренирал формата на бившия шампион станала много далеч от добра. Съдебният процес бил уреден и Bowe останал с HBO, и подписал сагласие за мач срещу малко познатия Andrew Golota.Споразумението на Newman за боя на Bowe с Golota било поставено широко под вупрос. Golota бил малко уважаван боец с репутация на див, и често използващ заблуди и некоректни тактики. Той бил бил един боец докато бил в сатруднение, удрял хора след звъна на камбаната, ползвал ръцете си (от лакътя до китката), и преднамерено удрял с глава по време на бой. Bowe изглеждал по висока калибър боец, и бил много по известен от Golota; така че, ако Bowe победял, той реално нямало да спечели нищо, тъй като побликата и боксовите критици чуставали че той трябва да победи Golota с лекота. А ако Bowe загубел от Golota, щял да загуби от "никой" и това щяло да навреди на статуса му в дивизията точно когато се оглеждал за опит за титла. Естествено, някои давали шанс и на Golota.Bowe се появил на ринга видимо отпуснат, този път 252 паунда, Eddie Futch който бил в ъгъла му бил разтревожен (и то с добра причина). Той бил тренирал почети две дузини световни шампиони, и 5 шампиони в тежка категория вклщчителлно Joe Frazier и Ken Norton, и знаел че Bowe не бил в подходяща форма и психическо състояние за тежък мач. Futch бил предупредил Rock Newman и Riddick Bowe за риска от двубой докато Bowe бил в такова състояние, и се опитал да ги накара да отложат мача. Те не се съгласили и насрочили двубоят за 6 юли 1996, на Madison Square Garden. Товя се оказало една от наи гомемите мениджъркси грешки в историята на бокса. Bowe изглеждал муден в началото на боя, докато Golota изглеждал бърз, доминирал през първия рунд с внезапни удари и тактически умения. В началото на кариерата си, внезапните удари на Bowe били смъртоностно оръжие. Сега, били лесни за преодоляване и Golota ги превръщал в безполезни. Може би осъзнавайки, че не може да се бие продължително използвайки тактика (и може би все още подценявайки Golota), Bowe излязъл с идеята да предизвика смут втроия рунд. В началото, сякаш имал надмощие, но в края на втория рунд Golota се завърнал и ударил няколко пъти силно Bowe, измплющял главата на Riddick няколко пъти и го разлюлял повече от веднъж. До третия рунд, Golota започнал да взема надмощие и до четвъртия започнал да бие истински Bowe. Изведнъж въпросът бил, не дали Bowe може да победи, а дали може да оцелее наказанието което Golota му налагал. 30 секунди преди края на четвъртия рунд обаче, Golota ударил силно Bowe ниско под колана и бил наказан за пръв път за ударите под кръста които използвал по време на мач.Четвъртият рунд станал като шаблон за останалата част от двубоя. Golota понесъл наказанието, но продължил да рискува използвкайки ниски удари. Бил наказан за втори път и най-накрая в седмия рунд, той направил серия от ниски удари и бил дисквалифициран.Наложило се да носят Bowe до съблекалнята, докато на ринга се разразила една от най-лошите размирици в историята на бокса. Ядосани от ниските удари, които наранили бившия шампион Bowe, и разочаровани от мръсните тактики на Golota, няколко члена от лагера на Bowe нахлули в ъгъла на Golota и един ударил Golota с голямо with a large уоки токи. Станало меле както на ринга така и в публиката, където феновете на Bowe от родния му град били много по разярени. Lou Duva, тренъора на Golota, припаднал (изплашили се че може да е получил сърдечен удар). Извикани са специални полицейски части, за да се справят с хаоса и повече от 20 души са ранени преди редът да бъде възстановен.

Втори мач с Golota
Bowe срешу Golota
Повторният мач бил само след пет месеца. Вярата даже на най-близките до Bowe била разклатена след боя който той отнесъл на първия мач. Майка му отказвала да гледа дчубоя, заради страх от ужаса който изпитала след първия мач, а Eddie Futch се опитал да убеди Bowe да се оттегли. Когато Bowe отазал, Futch се оттеглил от тренъорския си пост, яростно твърдял че Bowe е загубена кауза и че решенията на Rock Newman били съкратили кариерата на Bowe.За втория мач, Bowe може би компенсирал в повече за проблемите си с теглото (тежал 282 паунда когато започнал с тренировките), подложил се на жестока диета, с която стигнал до 235 паунда седмитци преди мача. Значителната загуба в теглото изглежда му изсмукала силите, и изглеждал изпит и слаб, и в частност краката му изглеждали като от гума и неспособни да го подкрепят.Вторият мач бил виртуално повторение на първия, с изключение на това че даминирането на Golota било по брутално и концентрирано. Bowe бил нокаутиран два пъти, въпреки че успял да направи кратко завръщане след първия нокдаун и успял да направи нокдаун на Golota в замяна, което било един от малкото пъти в които Bowe имал контрол. В останалата част от двубоя Golota обиждал Bowe, особено от петия до деветия рунд, когато Golota залюлявал Bowe от едната до другата страна на ринга. Накрая, в края на деветия рунд, Golota бил дисквалифициран отново за ниски удари. Този път обаче, Golota бил много по гъвкав откъм номерца, и нарочно ударил с глава Bowe, правел удари с обърната ръка, и го удрял със забранени удари зад главата. След мача, речта на Bowe звучала неясно, и започнали да се носят слухове че двубоите с Holyfield и Golota са му причинили мозъчни увреждания.След мача, Rock Newman убедил Bowe да се оттегли, убеждавайки го да спре да се боксира докато все още има парите си и преди да претърпи по-големи физически наранявания.

Пост-кариера
Животът на Bowe след оттеглянето бил изпълнен със странни събития. През 1997, за кратко се записал в US Marines, което описвал като време на сбъдване на стара негова мечта. Обаче, навиците за отпуснат начин на живот на Bowe не се вписвали много добре със запазената марка на Marine Corp - дисциплината, и той се отказал от основните тренировки след няма и седмица.През 1999, отвлякъл отчуждената си жена, Judy, и техните деца, по-късно обяснил това като опит да събере семейството си отново заедно. Bowe ги похитил с колата си и повел полицията на междущатово преследване, но след това го пуснали без наказание. Бил признат за виновен в отвличане и наказан с 18 месеца в затвор. След като бил освободен, заявил намерението си да се завърне към бокса.През 2004, Bowe започнал процес за няколко милиона долара срещу Rock Newman. Както Bowe по късно разказва, че го били поцъветвали че Newman злоупотребил и не бил използвал както трябва парите му по времето когато е бил мениджър на Bowe. Нюман обаче бързо изнамира пълната документация, която доказва, че не това е случаят, като подтиква Боуи да оттегли съдебния процес и да му се извини лично. Ридик Боуи. обявява банкрут през 2005 г.

Завръщане
Дотук завръщането на Боуи. се състои от два мача, които той е спечелил, макар че тежи 280 паунда във втория и е понесъл доста лоши удари. Продължават да се носят слухове, че той има мозъчна травма и не се знае дали изобщоще продължи да се бие. Оттогава не са обявени следващи срещи.



с пълното съдействие на Георги Иванов/givanov/!

сап4ето!!!!!!!!

Coban „Трошача“ Lookchaomaesaitong


Биография
Coban е роден ,като Banlu Anwiest в Burriam , Тайланд близо до границата с Камбоджа в седем-членно семейство земеделци.Веднъж докато бил на панаир в местния замък, тои забелязал че бойците печелели, както изглеждало, лесни пари чрез техните представления. Виждайки това като възможност да помогне на семейството си той решил да стане най-добрият боец в Тайланд и мечтаел да да се бие във Lumpinee stadium някой ден.На 11 години той започва да тренира Muay Thai. Без пари и средства той прави собствено оборудване натъпквайки оризови черупки и дървени стърготини в конопени торби за ориз.Имитирайки движенията на местните бойци той тренира всеки ден след училище и земеделската ежедневна работа.Същата година той провежда първия си бой в местния замък, който завършва наравно. Малкото пари които печели отиват за неговото семейство и за образование. По този начин се ражда неговата кариера.По това време Банлу придобива неговото бойно име Кобан което означава тайландски каубой .Неговият учител му казва веднъж , че прилича на коубой (Charles Bronson) яздейки бик и оттогава му лепва това име. По късно в неговата кариера той e преименуван на „Трошача", от неговите фенове и приятели.

Кариера
Един ден през 1978 докато тренира в увеселителния център го забелязва спортния лекар Sam Rhung Jong Gon. Той е впечатлен от решимоста на Coban и става негов официален спонсор и наставник. Когато Coban е бил на 13 години, Доктор Gon го праща в Muay Thai трнировъчен лагер с името Lookchamaesaitong където той тренира през следващите 9 години. На 15 години той е имал повече от 35 мача, а на 19, Coban печели първата си световна титла на Lumpinee stadium.През 1990 "Тренировъчния лагер Lookchamaesaitong" е затворен. В чест на тренировъчния лагер, Coban приема Lookchamaesaitong като негово "бойно последно име".Coban има повече от 270 мача през неговата 23-годишна кариера. Неговият последне мач е срещу някогашния студент Danny Steele за Warrior’s Cup в California през Септември 2000. Coban печели, макар че той не е участвал в мачове за 3 години.Неговите най твърди мачове през неговата кариера са срещу Ramon Dekkers. Той се бие с него четири пъти, два пъти печели и два пъти губи. Мачовете Coban срещу Dekkers са оценявани като най добрите по всички стандарти, от Muay Thai феновете по целия свят

Статистика на мачовете
Всичко мачове:~ 270
Победи: ~ 250
Победи с КО :~ 90
Загуби:~ 20

Интервю с Coban
Mike Miles: На каква възраст беше когато започна да тренираш Muay Thai?
Coban: Бях на 11 години. В момента съм на 29.
Mike Miles: Защо започна да тренираш Muay Thai?
Coban: Най голямата причина беше ,че аз наистина обичах спорта. Обичах да се бия (на ринга).Другият фактор беше , че моето семейство е много бедно. Исках, и по-важното - имах нужда, да изкарвам пари като се бия.
Mike Miles: От коя част (провинция) на Тайланд си?
Coban: Аз съм от северната част на Thailand (Esarn).
Mike Miles: Опитвам се да ти изградя някакъв облик от който читателите да те опознаят по добре. Спортувал ли си друг спорт освен Muay Thai?
Coban: Аз обичах да играя малко takraw (2 отбора състоящи се от по 3 члена всеки играят игра която прилича на волейбол със крака през мрежа) и футбол .
Mike Miles: На каква възраст беше когато участва в първата ти среща?
Coban: Това беше когато бях на 11 , същата година когато започнах да тренирам.
Mike Miles: Какъв беше резултата от срещата?
Coban: (Смее се) Беше равна!
Mike Miles: Каква е твоята статистика от мачове за сега?
Coban: Не мога да си спомня точно сега. Както и да е, мога да кажа , че имам повече победи отколкото загуби.
Mike Miles: Някои от товоите титли и постижения ?
Coban: Аз съм два пъти пампион в полутежка каегория на Lumphini Stadium. Беше преди четири години.
Mike Miles: В кои от твоите мачове си показал най-доброто от себе си на ринга?
Coban: Срещу тайландски или чуждестранни бойци ?
Mike Miles: Без значение. С кой мач мислиш , че ще те запомни публиката?
Coban: Мисля , че когато се бих за шампионския колан. Неговото име бе Nongmul Chomhuthong.
Mike Miles: Кой е бил на твърдия опонент който си имал на ринга? Без значение дали е бил тайландец или чуждестранен боец.
Coban: Sakmongkol Sitchuchote.
Mike Miles: Какво го прави по твърд от всички останали ?
Coban: Той бе твърде висок за мен . Второ той беше по здрав от мен. Трето той бе много добър комплексен боец и той комбинираше своя арсенал от техники много добре.
Mike Miles: Ти се би с Рамон Декер четири пъти. И двамата печелилте с нокаути като цяло както и по точки .Мислиш ли , че ще се биеш някога пак с него?
Coban: Не мисля. Както и да е , това зависи от организаторите и колко ще презенят да заплатят също. Както и да е , нито аз или Рамон искаме да се бием пак. Нашите срещи са много болезнени (Смее се).
Mike Miles: Какво мислиш за Рамон Декер?
Coban: Ние сме приятели сега. Mike Miles: Кой от няколкото чуждестранни бойци мислиш , че е добър в Muay Thai в твоята категория?Coban: Danny Bille.
Mike Miles: Той явно ще бъде най добрият Европейски Muay Thai боец.Какъв беше резултата с него.
Coban: Спечелих по точки . В четвъртия рунд го ударих силно и той се изправи на 8 при отброяването. В петия рунд ми свърши газта (Смее се)! Наистина вярвам , че в момента най добрия чуждестранен Muay Thai боец е Danny Bille. Той имаше преди всичко добра техника.
Mike Miles: Сравнявайки го с Ramon Dekker , понеже си се бил и с двамата. Дали Danny Bille ще победи Ramon Dekker?
Coban: Да !Мисля , че е по добър в Муай Тай в всяко отношение сравнено с Ramon.
Mike Miles: Мислиш ли , че има добри бойци в Северна Америка ?
Coban: Мислех, че си добър, докато беше в лагера Мангасурин. Но не съм виждал много други бойци от Северна Америка, така че не мога да отговоря истински на въпроса. Смятам, че Северна Америка има малко забележителни бойци, защото Муай Тай е нов спорт там.
Mike Miles: Аз съм наистина впечатлен че нокаутира Hector Pena. Гледах среащата на касета и видях , че той бе твърде непочтен спрямо теб. Много хора бяха доволни , че го накаутира. Какво мислиш за Hector като боец?
Coban: Наистина не мога да кажа (Смее се). Срещата приключи много бързо. Аз го нокаутирах във вторият рунд..
Mike Miles: Дочух информация от Rueben Urquidez , че той те е търсил да се биеш с Hector Pena отново този месец. Дали това ще се случи?
Coban: Всичко може да се случи. Ако има пари , аз ще се бия.
Mike Miles: В коя страна мислиш са най-добрите Muay Thai бойци след Тайланд?
Coban: В момента мисла между Франция и Холандия. Франция наистина се усъвършенства. Япония беше първата страна която копира , но вече не са иситинска Muay Thai сила.
Mike Miles: Кой е най-добрия боец от Holland по твоя преценка ?
Coban: Мисля , че това е Rob Kaman или Ramon Dekker.
Mike Miles: А от Франция?
Coban: Danny Bille, Stephane (Nikiema) и Dida (Diafat). Аз се бих Dida два пъти и спечелих двете срещи, един път с нокаут и един път по точки. Победих също Joe Prestia по точки.
Mike Miles: Други страни които мислиш , че са добри?
Coban: Не точно?Добре , Англия има Ronnie Green Mike Miles: Бил ли си се някога с Ronnie Green?
Coban: Да. Отново аз спечелих битката.
Mike Miles: Какво мислиш за Muay Thai в USA?
Coban: Не е чист Muay Thai , защото там не се исползват лакти. Знам някои правила които позволяват използването на колена но не позволяват клинч. Това е повече 'Осакатен' стил Muay Thai. Колената и клинчовете са важни!
Mike Miles: Какво мислиш за бой без използване на лакти? Това отегчава ли те? Coban: Не, когато се бия в Muay Thai , рядко използвам лакти. Аз съм здрав боксъор и обичам да боксирам моите опоненти в главата (Смее се). Мисля че мога да се бия по КикБокс правила понеже не чуствам нужда да използвам колена и лакти.
Mike Miles: Когато беше в лагера муангсурин, ти тренираше упорито въпреки че беше със счупен крак! дори тичаше. от енда страна си помислих че си луд от друга моето уважение за твоята отдаденост и за неимоверно увеличения праг на болка(, която си търпял)
Coban: Така, исках да се бия защото ми предстоеше среща със чужденец и парите бяха добри. Парите са важни. Разбира се спечелих боя.
Mike Miles: Да, това беше невероятно. Колко дълго тренира в лагера муангсурин?
Coban: Аз трениарх в лагера около 3 години. Преди това, тренирах в подобен лагер като Wongjan-noi. Бях на 18 години по това време , първо дойдох в Банкок да се бия и да тренирам.
Mike Miles: Твоето име е доста прочуто Orient, Европа и Австралия. Пречи ли ти това , че не си прочут в USA?
Coban: Това е защото не сам дошъл тук за да се бия . Не съм имал възможност да прочуя името си там. Аз победих Hector Pena , но това беше много малък мач и не беше предаван по телевизията.
Mike Miles: Hector е 'господин никой' в Северна Америка освен за истинските КикБокс фенове. Извън темата, коя е твоята любима техника в боя?
Coban: Обичам юмруците. Харесвам и крушета и ъпъркъти.Известен съм в Тайланд с моите юмруци и лоу кикове.
Mike Miles: Чух два псевдинима за теб. Първият е "Трошача". Ramon Dekker ми спомена , че те нарича "Buffalo Head".
Coban: (Смее се) Buffalo head? Наистина? Предполагам , че трябва да се бием пак (Смее се).
Mike Miles: Кой ти е любимият боец, стар или ?
Coban: Gairoong Lookchaomaesithong. Той се би преди около 20 години.
Mike Miles: Много Muay Thai специалисти вярват че Muay Thai не е толкова добър колкото е бил преди, да речем през 1960's. Най добрите бойци бяха преди 30 години. Какво мислиш относно това?
Coban: Нещата са различни преди и сега. Проблема е в това , че комарът е доста по разпостранен отколкото преди. Вярвам , че това афектира решението на някои мачове от разстояние . Мисля , че новите бойци ще победят старите бойци. Мисля , че сме по добри бойци сега. Мисля , че сегашните бойци са по здрави особенно в клинча. Старите бойци бяха по добри в използването на комбинациите.
Mike Miles: Има ли някой в USA с който искаш да се биеш?
Coban: Когато отида в USA, ще направя хиляди от моите срещи. Не ми пука с кого се бия стига да взимам пари да го правя.
Mike Miles: Колко дълго се надяваш да се биеш?
Coban: Мисля да се бия още няколко години.
Mike Miles: Щастлив ли си с всичко което си постигнал в кариерата си на Muay Thai боец?
Coban: Основното нещо за мен бяха парите. Изкарвах добри пари. Имам и няколко колана които ще зпишат моето име в историята.
Mike Miles: Кога беше твоят последен бой и какъв беше резултата?
Coban: Аз се бих с Tony "Тигъра" Reed в Fresno през April тази година. Спечелих вторият рунд с нокаут.
Mike Miles: Утре ще се биеш с Guillaume Kerner. Той не е голямо име, дори това че в Европа е траниран от Muay Thai легендата Pudparnoi Worawoot. Как мислиш , че ще протече този бой? Ще го нокаутираш ли ?
Coban: Не съм тренирал много здраво за тази битка. Имам чувство , че правя грешка взимайки отношение за този бой. Обикновенно чуждениците са по лесни за побеждаване октолкото Тайландците..
Mike Miles: Кога беше последния път когато загуби? Преди колко време?
Coban: Загубих от Numphon Nongkeepahuyuth по точки преди година в Thailand.
Mike Miles:Имаш ли планирани други боеве преди да приемеш Kerner и може би Pena?
Coban:Имам насочен мач за Fresno, California през 5-ти Август. Говори се за реванш със боец от Европа който съм победил по точки и също така за среща с боец от вашите тази година.
Mike Miles: Кой е бил най важната фигура в твоят живот?
Coban:Моя баща.Дори сега къщата която строя е много близо до тази на баща ми в Esarn. На окло час път с кола. Той ми даде живот и аз го уважавам за упоритоста му през трудния живот.
Mike Miles: Има ли нещо друго което искаш да добавиш в това интервю?
Coban: Искам Canada и USA да научат повече за Muay Thai и да имат по-голям напредък. Искам хората да узнаят истинския Muay Thai.Когато спра да се състезавам, надвам се мога да стана учител и да дам на други деца моя опит и познания.

С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!

сап4ето!!!

Joe Louis /Joseph Louis Barrow/-Джо Луис


Joseph Louis Barrow (13 Май, 1914 – 13 Април, 1981), по известен в свтеа на бокса като Joe Louis наричан още The Brown Bomber, е от LaFayette, Alabama и е признат за един от най-великите шампиони по бокс тежка категория за всички времена. Той държал титлата повече от 11 години и направил рекорд за 25 успешни защити на титлата за тежка категория. Общо 26 двубоя за шампионската титла в тежка категория, рекорд който още не е подобрен. В размирни времена, точно преди Втората Световна война, той станал популярен и национален герой на Америка, заедно с Jesse Owens, както за бяла така и за черна Америка.Прeз 2003, Ring Magazine обявили Joe Louis за No. 1 в класацията 100те най-велики бойци на всички времена. През 2005, Louis бил обявен за най-великият боксьор в тежка категория за всички времена от интернационалната бокс рисърч организация.

Ранен живот и кариера
Joe Louis Barrow е роден в Lafayette, Alabama. Като малко дете се мести в Michigan. Той е син на Barry Barrow, изполичар, и Billy Reese, домакиня. Баща му бил настанен в приют, когато Louis бил само на две години, и починал там две години по късно. Майка му се оженила повторно когато Joe бил на седем и семейството се преместило в Detroit през 1924. През тинейджърските си години работел за компания за лед; по късно казва че носенето на тежките блокове от лед му помогнало да заздрави горната част от тялото и ръцете си. По това време за първи път проявил интерес към бокса. Използвал парите които майка му му давала за уроци по виолина, за да си плати за шкафче в местен център за игри. Майка му не била много доволна от това, но го окуражавала да даде всичко от себе си.Първоначално,треньорът на Joe искал той да се бие само с други афроамерикански играчи. Обаче, Joe решил да игнорира това желание и се бил и с бели боксьори.Louis имал успешна и доходоносна аматьорска кариера, която той прекратил когато спечелил титлата Golden Gloves в Michigan. Станал професионалист през 1934, дебютът му бил на 4 Юли същата година, нокаутирал Jack Kracken в първия рунд в Chicago, Illinois. Спечелил 12 мача същата година, всички в Chicago, 10 с нокаут. Между неговите опоненти през 1934 били Art Sykes и Stanley Poreda.Тренъор на Joe Louis бил Jack Blackburn.

Господство
През 1935, Louis се бил 13 пъти, и създал невероятна сензация. Нокаутирал първия си световен шампион, тогавашния световен шампион в тежка категория Primo Carnera, в шест рунда. Louis след това нокаутирал някогашния световен шампион в тежка категория с желязна бардичка Max Baer в 4 рунда. Преди да загуби от Louis, на Baer му бил правил нокдаун само Frankie Campbell веднъж. Louis също така нокаутирал Paolino Uzcudun, на когото никога не му били правили нокдаун или нокаут преди Louis да го нокаутира.В следващия си мач, се срещнал с бивш световен шампион в тежка категория Max Schmeling. Въпреки че не го смятал за заплаха, германеца бил изучил предварително стила на Louis, и вярвал че е намерил слабостта му. Изучил навика на Louis да пуска лявата си ръка ниско долу след удар, Schmeling поднесъл на Louis първата му загуба като го нокаутирал в 12ия рунд в New York.Louis, въпреки загубата, бил награден с опит за титла срещу шампиона James J. Braddock след преговорите с Madison Square Gardens номер 1 претендента Schmeling, който се отпаднал. Braddock, искал да се оттегли след голяма печалба, бил му обещан по-доходоносен мач с Brown Bomber след като Louis набирал скорост нокаутирайки бившия шампион Jack Sharkey. Schmeling (и нацисткото правителство) били бесни, и настоявали победа срещу високо оценения Sharkey не била равносилна на поражението на Louis от Schmeling, което било сметнато за елиминатор на титлата. Въпросът бил уреден в съдът, и Madison Square Garden и Schmeling загубили. Мачът се състоял в Chicago, и шампионът в тежка категория Braddocks щял да изтегли своя късмет. Въпреки нокдаун в първия рунд, Louis победил решителния 'Cinderella Man' с нокаут в рунд 8. Joe Louis бил световен шампион в тежка категория.

По време на втората световна война
От декември 1940 до март 1942, когато неговата кариера била прекъсната от втората световна война, Louis защитил своята титла десет пъти, честота която не била постигана от друг световен шампион от ерата на bareknuckle. Неговите почти ежемесечни мачове срещу всеки който дръзнел да го предизвика и неговите убедителни победи, спечелили името на групата от негови опоненти "некадърниците на месеца."Като цяло, Louis направил 25 защити на титлата си от 1937 до 1949. бил световен шампион за 11 години и 10 месеца. Louis направил рекорди по различни разделения, по брой на защити и дълготраене като шампион без прекъсване, и двата още не са подобрени. Неговият най забележителен рекорд е че нокаутирал 23 опонента за 27 мача за титлата.Други забележителни защити които Louis


постигнал:
•Неговият мач срещу шампиона в средно тежка категория John Henry Lewis, нокаутирайки го в първия рунд.
•Неговият мач с Two Ton Tony Galento, който направил нокдаун на Louis в третия рунд с ляв удар отстрани със свит лакът. След като хвърлил як бой на Galento, Louis го нокаутирал в четвъртия рунд.
•Двата му мача с чилиеца Arturo Godoy. В първият мач Louis спечелил по решение, след това Louis спечелил втория с нокаут в 8мия рунд.
•Неговият мач с шампиона средно тежка категория Billy Conn, първият от които ще бъде запомнен като един от най великите двубои в историята на тежка категория. Conn, по дребен от Louis, казал че планирал да "удря и бяга," довел до известния отговор на Louis, "може да бяга но не може да се скрие." След 12 рунда, Conn водел по точки, но бил нокаутиран от Louis в 13тия рунд. В повторния мач, който се провел след като двамата бойци се завърнали от втората световна война, Louis спечелил с нокаут в 8мия рунд. Louis се оттеглил след два мача с Jersey Joe Walcott. В първият мач, Walcott отбелязал два нокдауна срещу Louis но загубил след оспорвано решение. Във вторият мач, Walcott отново направил нокдаун на Louis, но отново Louis спечелил след като нокаутирал Walcott в 11ия рунд. Очевидно вече не бил боеца които бил някога, Louis мъдро решил да се оттегли.Louis служил в армията от 1942 до 1945 и прекарал този период пътувайки из Европа, заедно с останалите войници и боксирайки се на прояви организирани там – и парите с които бил награден по време на тези двубои дарил на американското правителство за да покаже своята подкрепа и вярванията си свързани с американското участие във войната. По това време той станал официален говорител на армията. След като се завърнал за да защити титлата си през 1946, Louis изглеждал някак си по бавен в боя, и неговите най-добри години очевидно били зад гърба му. На 1 Март, 1949 Louis обявил оттеглянето си от бокса.

1950-те
През 1950, бил обезпокоен от I.R.S. (било репортнато че IRS взели не само $600 които неговата майка му оставила след смъртта си но и парите за попечителство на децата му), обявил че се завръща и загубил след решение в 15 рунд от световния шампион Ezzard Charles, който бил спечелил свободната титла след оттеглянето на Louis. С наднормено тегло и много по-бавен, отколкото когато бил във върхова форма, Louis продължил да се боксира, но на ниво много по-ниско от това по време на шампионските му дни. През 1951, Louis загубил след нокаут в осмия рунд от бъдещия световен шампион в тежка категория, Rocky Marciano. Оттеглил се след 69 победи и 3 загуби, 55 от победите с нокаут.Louis станал професионален боец през 1956. Поради травмите нанесени му по време на мачове, Louis се оттеглил през 1957.

Оттегляне
Няколко години след неговото оттегляне, филм за живота му, The Joe Louis Story, бил заснет в Hollywood. Ролята на Joe Louis се изпълнявала от боеца Coley Wallace. Louis останал популярна знаменитост в годините на неговия залез. Заради нарастващата бедност на Louis поради високите данъци и такси, стария негов приятел от армията Ash Resnick го назначил на работа, да посреща туристи в Caesar's Palace, хотел в Las Vegas, където Ash бил управител, само и само Louis да може да свързва двата края.Здравето на Louis започнало да се влошава, направили му две операции, за тях платил дългогодишния му приятел Frank Sinatra. Sinatra завел Louis до Houston за да може Michael DeBakey да го оперира. По-късно Louis преживял удар и година по-късно сърцето му най-накрая го предало.Joe Louis умира от сърдечен удар през 1981. Погребан е в националното гробище Arlington, в Arlington, Virginia с пълни военни почести. Според слуховете погребението му било платено от негов бивш съперник Max Schmeling, но скорошни биографии (на Schmeling и на Louis) отричат този факт. Неговият живот и неговите постижения накарали известния спортен журналист от New York Jimmy Cannon да напише "Joe Louis е гордост за неговата раса – човешката раса."

Филмография
•The Phynx, 1970
•The Fight Never Ends, 1949 •Johnny at the Fair, 1947
•Joe Palooka, Champ, 1946
•This Is the Army, 1943 •Spirit of Youth, 1938
•Max Schmeling siegt über Joe Louis, 1936

Възпоменание
Louis е награден посмъртно с Congressional Gold Medal през 1982!Louis бил награден с Congressional Gold Medal, най-високата награда давана от американския законодателен клон, през 1982. конгресът заявили че "той направил толкова много за да повдигне духа на американските граждани по по време на едно от най-критичните периоди в американската история и с годините бил станал символ на силата на нацията." Има спортен комплекс на негово име в Detroit, който се казва Joe Louis Arena, където Detroit Red Wings играят техните NHL игри. Бил направен и мемориал на Louis в Detroit (на Jefferson Avenue & Woodward) на 16 Октомври, 1986. Скулптурата, изградена със средства на Time, Inc. и направена от Robert Graham, е 24-фута висока ръка със сгънат юмрук окачена на 24-футова рамка на пирамида. Представя силата на ударите му на и извън ринга. Joe Louis е погребан в националното гробище Arlington във Virginia.Улица близо до Madison Square garden е кръстена на Joe Louis.Louis е дарил повече от 100 хиляди долара за благотворителност. Днес това е еквивалент на милион долара. Когато Louis се присъединил към армията лихвите на данъците се увеличили. Louis до края на живота си изплащал дългове на правителството.

Интересни факти
•По време на промоционална обиколка през 1944 в Liverpool, England, Louis (като публична реклама) всъщност подписал за играч на Liverpool Football Club. Официалните записи на клуба още го имат и за това може да се каже че официално е бил играч на Liverpool.
•Louis притежава две от най-известните боксови реплики: "може да бяга но не може да се скрие" и, "всеки има право докато не бъде ударен."
•Joe Louis бил предизвикан но не приел мач за сбогуване срещу Helio Gracie през 1950.
•На 17 Юни, 1951 се бил с Lee Savold на първият професионален двубой за награда излъчван по салоните и телевизията. Нокаутирал Savold за 2 минути и 29 секунди в шестия рунд.
•Louis бил звездата на филма от 1938, "Spirit of Youth." Филма бил с измислена образувателна цел представяйки Louis като ново изгряващ боксьор на име Joe Thomas. Същият филм бил показан публично през септември 2006 Mid atlantic nostalgia convention в Aberdeen, Maryland.


С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!!

сап4ето!!!!!

Pradal Serey -Кхмерски бокс


Рradal Serey (кхмерски бокс) е кхмерското название на система от индокитайски бойни изкуства практикувани в няколко южноизточни държави, като Тайланд (където са нарича Muay Thai), Малайзия (където се нарича Tomoi) и разновидност на стила в Myanmar (наречен Lethwei). Pradal означава бой, а serey означава свободен. Преведено буквално означава "свободен бой". Pradal Serey се основава на четири техники, които се състоят от: удари с юмрук, ритници (включващи ритници от шията до краката), удари с лакъта, и с коляното. Вкопчването е позволено за поваляне на опонента.Сравнено със съответстващите Thai, камбоджанците са по-неуловими и ловки в своите бойни пози. Кхмерският стил пък използват техники с лакъта повече от другите региони.Съвременният Pradal Serey се различава от оригиналното изкуство. Техниките и движенията на изкуството са се променили за са служат на спортната версия която може да се види днес. Това се смята за един от националните спортове в Камбоджа. Познат е също като Kbach Kun Khmer, Sovanna Phum, традиционен кхмерски бокс или Brodal Serei в зависимост от превода.

Правила и организация на мачовете
Един мач се състои от 5 сета от 3 минутни рундове, провежда се на 6.1 метров квадрат наречен боксов мач. Между рундовете има почивка по 1-2 минути. В началото на всеки мач боксъорите демострират молитвен ритуал познат като Kun Kru. Традиционна камбоджанска музика се изпълнява по време на мача. За музиката се ползват така наречените skor yaul инструменти (вид барабан), също така sraliai (подобен на флейта инструмент) и струнния chhing. Боксъорите носят кожени ръкавици и шорти.

Правила:
•1. на боксъора не му е разрешено да удря опонента си докато той е на земята.
•2. на боксъора не му е разрешено да хапе.
•3. когато опонента не може да се бие повече, съдията спира мача.
•4. удари в гръб не са позволени.
•5. боксъорите не могат да се държат за въжетата.
•6. удари по гениталиите са забраненни. Победа може да се спечели след нокаут. Нокаут е когато боксъор е свален на земята и не може да стане след като съдията отброи 10 секунди. Победа може да се спечели и когаго след края на мача съдията реши според точкова система кой боец е бил по ефективен. Ако играчите свършат с равни точки мача се обявява за равен и няма победител.

История
Различни боксъорски стилове са се практикували в ягоизточна азия още от древни времена. В ерата на Angkor, както въоражени , така и невъоражени боини изкуства са се практикували от кхмерите. Доказателства показват че разновидност на стила Pradal Serey е съществувал около 9ти век. Вярва се че това изкуство е било бойната система на армията на Angkor и една от причините за това че кхмерската империя е била такава доминираша сила в югоизточна азия.По това време, царството на Angkor властвало и контролирало повечето от сегашните Thailand, Vietnam, Cambodia и Laos. Това карало кхмерите да вярват, че Pradal Serey предхожда другите югоизточни азиатски форми на кикбокса. Основен аргумент е барелефът оставен от първите кхмери в древните храмове на Bayon и други Angkor храмове. Много от написаното за древните кхмерски изкуства или е разрушено или разграбено от нахлулите Thai армии когато Siamese плячкосали и разграбили Angkor и взели кхмерски заложници включително и членове на кралския кхмерски двор, за Ayutthaya. Имало оживени дебати между различни националности за истинския произход на юго източните азиатски бойни изкуства.

Затихването на Pradal Serey
На 17 април, 1975, по време на хауса на виетнамската война, група комунисти наречени "The Khmer Rouge" свалили камбоджанското правителство и издигнали на власт начело с Lon Nol про демократично правителство, което се разпаднало след като америка напуснала виетнамската война . планът на Khmer Rogue бил да елиминират модерното общество и да създадат земеделска утопия. Khmer Rouge екзекутирали всички образовани хора, всички които имало връзка със старото правителство и всички които смятали за свои врагове (доктори, учители, войници, актъори, певци, кхемрски боксъори и т.н.) и хвърлили оставащото кхмерско население в работни лагери, в които много измрели от глад и болести, и били обучени наново от новото правителство. Средно 2.5 милиона камбоджанци или 20% от населението измряли по времето на режима на Khmer Rouge. Той продължил 4 години докато през 1979 когато виетнамците заедно с бивш Khmer Rouge офицер свалили Khmer Rouge.Pradal Serey бил забранен по време на ерата на Khmer Rouge и много боксъори били екзекутирани което почети заличило изкуството на кхмерския кикбокс от историята на кхмер. Днес Pradal Serey се възражда в камбоджа след като мира е най-накрая трайно установен.

Pradal Serey днес
Pradal Serey прави силно завръщане след забвението през 70те. Много зали са отворени и огромни количества студенти, местни и чужди, идват за да тренират в камбоджа. Има седмични мачове, много от коитос е предават по телевизията, и много от най-добрите в камбоджа пътуват интернационално за да се състезават. В момента има около 70 клуба за бокс. Cambodia прави опити да издигне техния боксов стил до нивото на Muay Thai.По време на цивилната война в камбоджа, Cкамбоджанската икономика много западнала при което тайланд се възползвал от възможността да монополизира кикбокса и да промотират техния стил, Muay Thai, на света. Тайландците организирали международен боксов комитет в който участвали почети 100 страни което довело до това че югоизточние кикбокс е широко популярен като Thai бокс. Камбоджанците спорели че няма такова нещо като Muay Siam което да е съществувало преди смяната на името от Siam на Thailand. На среща на ASEAN през 1995, Thailand искали да преименуват югоизточния кикбокс като Muay Thai или Thai Boxing. Камбоджанците предложили да сменят името на "Sovanna Phum" бокс или "SEA Boxing", което да представя Thailand, Cambodia, Laos и Myanmar. Други юго източно азиатски нации също имали свои собствени стилове кикбокс. Други познати стилове са Lethwei от Myanmar и Muay Lao от Laos, Tomoi в Malaysia и Sikaran в Philippines. Sovanna Phum означава "златната земя" и на езика на Khmer и на Thai които идват от езика на Pali, което е континентална югоизточна азия. "SEA" е популярен акроним на Southeast Asia. За нещастие тайланд не били готови на компромиси. В битка за културното наследство, и двете страни не се отказвали. На 2005 Southeast Asian Games, Cambodia не се вклщчила в Muay Thai събитията.Нови разкрития за Khmer Kickboxing за западния свят идват от пътуващи журналисти и туристи.

Забележителни кхмер боксьори
•Eh Phoutong- Khmer Kickboxing Champion
•Oth Phouthoung-TV5 kickboxing champion
•Meas Chanta - International Khmer Kickboxer
•Pich Arum - International Khmer Kickboxer
•Pich Sophun - International Khmer Kickboxer
•Chey Kosal - International Khmer Kickboxer
•Bun Sothea- Cambodian S1 champion
•Try Kuntor- Cambodian Kickboxer
•Bing Leung- Cambodian Kickboxer



С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/

сап4ето!!!!!

Мирко Филипович — КроКоп


Мирко Филипович — КроКоп (на хърватски Mirko "CroCop" Filipović),
роден на 10 септември 1974, е хърватски кикбоксьор участвал и в свободни двубои. Успява да се превърне в единствения боец в света постигал най-висшите отличия и в двете най-престижни организации в бойните спортове К-1-кикбокс правилник и PRIDE-свободни двубои правилник. Висок е 188 см и тежи 98 кг.

Стил:
Изявява се като комплексен боец, с много добра техника. Води битките еднакво добре от голяма дистанция, от средна дистанция, тяло в тяло и на пода. Постига много добър баланс и съчетание между ударните и борцовите похвати.Може би най-характерния му удар с който е постигнал много нокаути е левият му кръгов ритник в главата (в карате—хидари джодан маваши гери) с който сваля на пода включително и Марк Хънт. Типично за стила на КроКоп са захватите отгоре в партер и ударите с колене в главата (в карате—хидза гери). Друг типичен негов тактически похват са непрестанните атаки в главата с удари с горната част на стъпалото (в карате—с хайсоку), когато противника му е на пода.Освен с посочените до сега техники типични за стила му техники, Мирко Филипович има постигнати победи и с ключ на гръбначния стълб, ключ на лакътната става, душене, удар с ръка в главата, удар с ръка в трупа, удар с крак в трупа и др.

Биография:
Филипович започва спортната си кариера през 1996 година, като кикбоксьор, следвайки стъпките на сънародника си Бранко Цикатич. По това време Филипович работи в специалния отряд за борба с тероризма-Алфа на Хърватска (установен в Лучко, в близост до Загреб), откъдето и идва прякорът му КроКоп (също така използва няколко пъти в началото на кариерата си и Тигъра).Неговия най-голям успех в кикбокса е 1999 K-1 Grand Prix. Филипович стига до финала където е победен от Ернесто Хуст. Главна причина за загубата му е счупено ребро в полуфинала. След като Хуст нанася десен прав в тялото на Филипович, той се подпира на пода и не може да продължи мача.През 2001 година Филипович започва своето участие по правилата на свободните двубои, най-вероятно недоволен от заплащането в К-1. Година по-късно изоставя своята работа в специалните части. Отбелязва много забележителни победи в К-1, като може би най-впечатляващи са тези срещу Питер Аертс през Март 2001, Марк Хънт през Март 2002, Реми Бонджаски през Юли 2002 (втори рунд ТКО) и Боб Сап през Април 2003 (първи рунд КО). Също така побеждава и световните шампиони Греко, Бернардо и Мусаши.През 2005 година се среща на ринга с руснака Фьодор Емелианенко в мач, определян от всички почитатели на бойните спортове, като "мач на годината". Мачът е предшестван от победа с КО над по-малкия брат на Фьодор-огромният и изключително силен физически боец Александър Емелианенко. След продължителна и оспорвана борба Мирко Филипович губи по точки. Значителна част от времето и двамата съзтезатели прекарват в бой на дистанция и "на крак", като Емелианенко въпреки краткотрайната си кикбоксова подготовка приема размяната на удари и дори на моменти печели предимство, с което принуждава хърватина да търси захват и близка дистанция. В борбата на пода Емелианенко има очевидно предимство, като почти непрекъснато е отгоре и което е особено нехарактерно за базовия му стил-самбо не търси победа с борцов похват, а атакува непрекъснато с удари в главата.

Резултатът му досега е 17-3-2 (Win/Loss/Draw). 12 от победите му са с КО.Мирко Филипович е един от най-добрите бойци в последното десетилетие. Той има многобройни почитатели в цял свят, като особено популярен е в Япония.

Постоянното му местожителство е в Загреб, където живее с жена си и сина си.

В памет на Анди Хуг /Andy Hug/


На 24 Август 2000 година светът на бойните изкуства загуби една от своите най-ярки и чаровни звезди - швейцарецът Анди Хуг.Пример за подражание на хилядите негови почитатели от цял свят, Анди "Железният Мъж' започва да тренира карате Киокушин Кай на единадесет годишна възраст.Вдъхновен от филмите Токи", на 16 години.той вече е шампион на Швейцария След като става и световен шампион по карате.той започва да тренира Муай Тай. а през1989 за първи път взема участие в най-престижните кик-бокс състезания К-1 в Япония. През 1996 след поредица успешни битки. Анди застава на върха в този турнир и се превръща в легенда. Известен със своето светкавично и смачкващо какатогери. нокаутиращо противник след противник. Хуг става героя и вдъхновението на хиляди трениращи от цял свят, като е удостоен с титлата Самурай- най-голямата чест за един боец. Своя девиз 'Един Мьж Една Дума", каратеката спазва през целия си живот, печелейки приятели навсякъде с коректността и добронамереносгта сиСлед поредица от пристъпи на виска гемпература. личният доктор на Анди в Швейцария. диагностицира злокачествен тумор от лявата страна на врата му и открива, че каратеката е болен от левкемия На 19 Август 2000 г. Хуг постъпва в болница в Токио и започва веднага химиотерапия На 23 Август той изпада в кома и ден по-късно умира.Анди е кремирон по японски обичай и изпратен в последния си път от хиляди покрусени почитатели и приятели.СБОГОМ ЖЕЛЕЗЕН МЪЖ

Последното послание на Анди Хуг:
Скъпи Фенове.Мисля, че ще бъдете шокирани, когато разберете в какво здравословно състояние се намирам. Когато докторът ми го обясни и за мен беше един огромен шок.Въпреки това искам да ви информирам за здравословното си състояние, за да мога да се боря заедно с вас с болестта. Тази болест е1 най-трудният противник от всички мои битки Но аз ще победя. И както на ринга, аз ще почерпя сили от вашата подкрепа и окуражаващи викове за да поб-дя този силен противник. За съжаление няма да мога да участвам в турнира през Октомври Аз ще се боря срещу левкемията в Япония и един ден ще застана отново пред вас.Ще издържим!Поздрави: Анди Хуг

Титлите спечелени от Анди:

World Karate Champion finalist (4 times)
European Karate Champion (2 times)
UKF World Super Heavyweight Champion
WMTC World Super Heavyweight Champion
WKA Muay Thai Super & Heavyweight ChampionEuropean Muay Thai Heavyweight Champion
K-1 Grand Prix 1996 Champion
K-1 Grand Prix 1997 and 1998 Finalist
World Cup Karate 1992 Champion
World Cup Karate 1993 Finalist


сап4ето!!!!

Ятаган-произход


У нас ятаганите се свързват основно с издевателствата, извършени от Османлиите. Негативното отношение към този тип оръжия е абсолютно незаслужено, защото въпреки че е характерен за войните на Османската Империя, ятаганът е бил предпочитано оръжие и на българските борци против турските нашественици, от хайдутите през 18 век до четниците от Илинденско-Преображенското Въстание от 1904-а. Този тип сабя заслужава да получи по-добро отношение и да бъде изучена по-подробно.

Общи Характеристики
Друга погрешна представа, която много хора имат за ятагана касае вида на оръжието. Противно на широката и погрешна представа, ятаганите не са сабя със силно закривено назад острие, завършващо с разширение на върха. Острието на ятагана е по-особено от повечето останали хладни оръжия поради факта, че е извито напред, а не назад. Освен това, към върха то постепенно се стеснява, а не обратното. Ефесът също се отличава с особена конструкция. Липсва какъвто и да е гард, а самият ефес е изработен от два чирена, най-често от кост или моржови бивни, които завършват в долния накрайник с така наречени "уши", които удивително наподобяват бедрена кост. Очевидно е, че ятаганът е по-особена форма хладно оръжие и като такова знания за произхода му биха били от основно значение са цялостното му разбиране.

Произход
Ятаганът е сравнително нова форма - само на около пет века, но според най-популярната теория води началото си от дълбока древност. Първообразът му вероятно е една от най-древните саби: египетския копеш, който също имал странна извивка напред. Когато Александър Македонски и войските му влезли победоносно в Египет, те харесали формата на копеша и я усвоили, като на гръцки сабята станала известна като копис. По време на похода на македонците на изток, кописът е достигнал Централна Азия, където от него са произлезли няколко централноазиатски и индийски кинжали и саби, включително и кхукрито, ножа на непалските гурки. Тюрките усъвършенствали кописа в съвсем друга насока и от пехотинска сабя, удължавайки и стеснявайки острието, създали кавалерийска.

Разпространение и Видове
С тюркските завоевания ятаганите са били разпространени навсякъде, където тюрките са подчинявали територии под управлението си. Срещат се от Балканите до Северна Индия. Тези в Северна Индия най-често са с дръжки от индийски тип. Вероятно, обаче, това са старинни остриета, на които е била сменен ефеса в по-късен период според предпочитанията на по-късните могулски благородници. Освен в Индия ятаганът е бил използван и в Египет. На картини от западни пътешественици-художници от 19 в. се виждат нубийски стражи (в онези времена всеки чернокож в Египет е бил окачествяван като нубиец), препасали ятаган в пояса. Вероятно там ятаганите са станали популярни с идването на армията от балкански наемници, от която е започнала забележителната кариера на най-великия египетски владетел след Саладин: Мохаммад Али (мисля че съвпадението с прочутия боксьор е чиста случйност), чийто армии разбиват модерната войска на султан Махмуд II. В Анадола ятаганите са с по-слабо изразени уши и дръжките често са изработени от рог. По черноморското крайбрежие на Мала Азия и в близост до Кавказ се среща редкия така наречен Черноморски Ятаган, който е особен с това че извивката напред е по-силна, че има канали по острието и че ефесът е странен. На Балканите ятаганите се отличават по това, че ефесът им е изработен предимно от бяла кост, като за повечето е използвана кост от моржови бивни. Също така характерни за балканските ятагани са относително големите "уши" накрая на ефеса. Изключение правят гръцките ятагани, при които ушите не са толкова големи или почти отсъстват, и които имат по-изправени остриета.

История на Ятагана
Не се знае кой точно е първия ятаган, но един от най-старите е вероятно този на Сюлейман Великолепни, който е и може би най-красивия: дръжката му е изработена от слонова кост и върху нея и рикасото на острието има богата златна украса, на която са изобразени феникс и дракон. Тази сабя се пази в музея Метрополитан в Ню Йорк. Въпреки това ятаганът не е предпочитаното оръжие на османските владетели, които са изобразени винаги с турска сабя килидж на манускриптите. Ятаганът не е бил и от любимите оръжия на на знатните, поне първоначално. Най-вероятно той е бил по-скоро хладно оръжие за по-бедните мюсюлмани, които не са могли да си позволят доспехи и килидж. За разлика от повечето саби, ножницата на ятагана няма никакви приспособления за окачване на колан, тъй като ятаганът е предназначен за носене в силяха или направо в пояса. Тя се изработва от две парчета дърво, които се покриват с кожа и се захващат заедно с помощта на метални гривни. Самите остриета са най-често изработени от обикновена стомана, а не от дамаска, за разлика от сабите от турски и персийски тип, което говори за първоначалната скромна позиция, която тези саби са заемали сред хладните оръжия. Понякога се срещат остриета от дамаска стомана - предимно от усукан дамаск, но понякога и от същински дамаск, известен още като пулад или вууц. Дължината на острието е обикновено в рамките на 50 см при по-късите варианти до 1м при най-дългите. С времето обаче ятаганите се утвърдили и дори и по-богатите в Османската империя започват да ги носят. Със засилването на интереса на богаташите към това оръжие се увеличава и украсата по ятаганите. Между двата чирена на ефеса започват да се слагат ленти, изработени от сребро и понякога позлатени. Случва се и дръжката да е изработена от слонова кост, или пък обкована в сребро. Върху лентата се инкрустират различни скъпоценни камъни, много често и корали. Ножниците също получават украса от сребро, най-вече в началото и края, т.е. в тези места, които са изложени при носенето в пояса. Понякога накрайниците на ножниците имат декоративен елемент на самия връх, стилизиран змей (или делфинче, в случаите когато са изработвани в морски градове). Самите остриета също са украсявани със сребърни или златни инкрустации и надписи. Най-често тези надписи съдържат годината, в която ятаганът е изработен, и стихове от Корана. Много рядко, при по-късните ятагани се случва да има надпис с името на притежателя, например "Хасан е най-големият герой". Почти никога няма надписи с името на майстора-оръжейник.

Бойна Употреба
Тъй като тюрките са номадски народ, най-вероятно първите ятагани са били кавалерийски саби предназначени за сечащ удар. Формата на острието подкрепя такава теза. Има хипотеза, че разширението в долната част на ефеса е за да може тя да приляга в дланта и да бъде нанасян прободен удар. Това твърдение е абсолютно неоправдано, тъй като остриетата на ятаганите не са заострени като за прободен удар, а отделно са и прекалено дълги и не биха били удобни. Със сигурност, обаче, по-късите и широки ятагани са се използвали и като пехотно оръжие.Очевидно ятаганите са имали отлични качества, защото почти на всяка гравюра с хайдути или снимка на революционер се вижда поне по един. В НВИМ се пазят доста копия, с повечето от които нашите прадеди са воювали за освобождението на отечеството. Това значи, че ятаганите са сред най-славните хладни оръжия в българската история. Като към това прибавим и красотата на тези изящни саби, те заслужават обичта на колекционери и патриоти.

http://pishtov.com/Cold_steel/Cold_steel_F...Set_yatagan.htm

сап4ето!!!!

Hasim Rahman-Хасим Рахман


Професионална кариера

Rahman израства в Baltimore, но за разлика от повечето шампиони по бокс, започнал сравнително късно да се занимава със спорт. Започнал на 20 годишна възраст и имал само 10 аматъорски двубоя преди дебюта му като професионалист на 3 Декември, 1994 на възраст от 22.Въпреки неговата липса на опит, Rahman имал очевидни вродени боксови умения, които му донесли 11 победи с нокаут в първите му 12 мача. Вдигнал класата си през март 1996 след съдийско решение след 10 рунда срещу ветерана Ross Puritty и седем месеца по-късно повторил подвига срещу бившия световен шампион Trevor Berbick.През юли 1997, спечелил USBA регионалната титла в тежка категория, и 4 месеца по-късно, добавил още един регионален колан, IBF интерконтиненталната титла в тежка категория. До есента на 1998, бил обявен за един от петте най-добри бойци в тежка категория за света.На 19 Декември 1998, Rahman се изправил срещу David Tua в определящ кой ще е IBF's задължителен съперник. Rahman очевидно спечелил повечето от първите 8 рунда и се бил на път към победата когато Tua го зашеметил с удар след звънеца в 9-тиа рунд. Тъй като този удар бил незаконен, трябвало да дадат на Rahman колкото време му е нужно за да се възстанови, но съдията погершно го принудил да започне 10-тия рунд само след няколко минути. Tua му връхлетял незабавно и спечелил с технически нокаут.Заради спорната природа на загубата, класирането на Rahman не пострадало, но през Ноември 1999, бил нокаутиран от Oleg Maskaev в осмия рунд в мач в който изгеждало, че побеждава и изпаднал от класацията топ 10 на Ring Magazine, като резултат от това.Спечелването на шампионат по тежка категория Rahman се завърнал с 3 победи, включително една през май 2000 над Corrie Sanders за допълнителната титла в тежка категория на WBU, и пак влязъл в класациите. Най-накрая на 22 април, 2001, Rahman заслужил опит срещу Lennox Lewis—всепризнат световен шампион в тежка категория, между феновете на бокса— и обединените му титли WBC и IBF в тежка категория. Lewis изглеждал леко не в много добра форма (бил снимал кратко появяване в Ocean's Eleven само 48 часа по рано, в Северна Америка), и въпреки това бил твърдо уверен в победата си.В двубоя, състоял се в Brakpan, South Africa, Lewis и Rahman си разменили силни удари в продължение на 5 рунда преди Rahman, изумил тълпата като нокаутирал самодоволния Lewis с един удар. Това било едва втората загуба в кариерата на Lewis, и направил Rahman третия мюсюлманин (след Muhammad Ali и Mike Tyson) който държал световна титла за тежка категория.Lewis имал клауза са повторен мач веднага (в случай че загуби от Hasim—често срещана клауза в договорите за двубои за титла) в договора за негова защита срещу Hasim и избрал да го призове. Rahman и неоговият промоутър, легендарния Don King, направили план да зашитят титли срещу поне един друг опонент първо, и да направят мача с Lewis по-късно (доста често срещано явление в съвремения бокс). Lewis съдил Rahman в U.S. федерален съд за да влезе в сила по-бързо договора. Съдията отсъдил в полза на Lewis; така че на 17 Ноември, 2001 в Las Vegas, Nevada, двамата мъже се срещнали отново. Този път, Lewis приземил един от най-опустошителните си удари в един иначе мързелив мач, изпращайки Rahman долу докато изтекло преброяването в четвъртия рунд. След мача Lewis го нарекъл "Has-been Rahman".

Дългото изкачване обратно към върхът
Следващият мач на Rahman бил на June 1, 2002 срещу бившия шампион Evander Holyfield .И двамата търесели друг опит срещу Lewis, или проваляйки се за това, шанс да се бият за WBA колана, който Lewis бил освободил по-рано. "Случаен" удар по главата от Holyfield причинил невероятно голям (с размер почти колкото топка за софтбол) оток над лявото око на Rahman. После било диагностицирано като тежка хематома. Това накарало съдията (след консултация с лекаря до ринга) да спре мача само след 7 рунда, и да остави съдийте да решат. Rahman губи по съдийско решение (67-66 , 69-64 ).На 29 март 2003, Rahman се изправя срещу Tua за втори път, и отново мача свършва спорно. Мачът бил равен,след като един от съдиите гласувал за Rahman, втория за Tua, а третия за равен. Въпреки това, повечето наблюдатели смятат че Rahman е спечелил мача, и през юни, се издигнал до позиция No. 1 за съперник от WBC. На 13 Декември, Rahman имал мач с бившия WBA световен шампион John Ruiz, в мач за Interim (т.е., временно чакащ неактивен шампион да се завърне) WBA титла за тежка категория. Rahman имал повече привърженици, но се оказало че не е във форма загубил в 12 рунда след анонимно решение на 13 декември.След това поражение, Rahman отстъпил на по ниско ниво на състезания и победил 4 пътуващи боици, докато работил за да влезе отново във форма. Неговите усилия се потплатили и бил награден с мач срещу Kali Meehan на 13 Ноември, 2004. Мачът бил елиминации за IBF, WBA, и WBC, така че победителят потенциално можел да стане номер 1 съперник в повече от една световна организация за титла. Rahman отбелязъл победа с нокаут в 4тия рунд на Madison Square Garden в New York City.

Отлагането на Klitschko двубоят
WBC разпознали Rahman, като следващият задължителен съперник на Vitali Klitschko.Мачат бил насрочен за 30 април, 2005. Klitschko си наранил бедрото докато тренирал за двубоя, той бил преместен за June 18., когато тази дата наближила от лагера на Klitschko казали, че не се е възстановил напълно и WBC насрочили мача за нова дата July 23 . Скоро след второто отлагане, докторите на Vitali открили стари наранявания, които според тях налагали малка, но незабавна оперативна намеса. WBC отложили опита на Rahman за титлата отново за November 12; дялът на Rahman за този мач бил обявен за около 4.2 милиона($ -U.S.).След това трето отменяне, Rahman, уморен от отлагания, ненужно рискувал гарантирания му опит за титлата като се бил за WBC "Interim" тежка категория шампионат (т.е., временен шампионски статут, чакайки директния носител на титлата—Klitschko—да се завърне; след това двамата трябва да се изпрявят един срещу друг). Rahman победил във 2-рия рунд съперника Monte Barrett на August 13, 2005 с анонимно решение без много впечатлителни усилия (двамата мъже били приятели, и нито единия не показал агресия).По това време, Klitschko щял да бъде разделен с неговата оспорвана титла WBC ако следващия му мач не бил срещу Rahman. На November 7, било обявено че Klitschko страдал от няколко контузии на дясното коляно по време на тренировки; WBC казали, че ще го отстранят от шампионата ако не е в състояние да се бие в следващите 60-90 дни, за да бъде обявена нова дата. Вместо това на November 9, Vitali Klitschko се отказал от бокса. На November 10, 2005, WBC гласували да наградят с титлата (тъй като вече на била оспорвана) за шампионата тежка категория Rahman.По ирония на съдбата, тъй като мача така и не се състоял, средствата (включително дела на Rahman от $4.2 милиона, като дял за претендента) били анулирани. Тези пари били отчайващо нужни: Rahman обявил банкрут на October 4 докато водел скъп и тежък съдебен двубой с Don King (неговия личен промоутър от 2001). Тъй като случая не бил разрешен в съда, King запазил изключителните права да промотира бъдещите мачове на Rahman. Фондът със средствата (т.е., всеки боец плаща) в професионалните боксови мачове обикновено се контролира от единия от промоутърите на двамата боксъори. Това означавало че напрактика King може да контролира (и ако желае отмъстително да подтиска) възможностите за приходи на Rahman в близко бъдеще. Междувремнно , Rahman показал желание да се бие с Wladimir Klitschko, IBF и IBO световен шампион в тежка категория—и по-малък брат на Vitali Klitschko.Кариера след кризата KlitschkoНа December 9, 2005, U.S. съдия по банкрутите сложил край на делото на Rahman с King. Като глава 11 от споразумението, промоционалния договор на Rahman с King бил анулиран; освен това на Rahman му било разрешено да подпише веднага с Top Rank Boxing (фирма основана от промоутъра Bob Arum, дългогодишен съперник на King).На March 18, 2006, Rahman се бил с James Toney до равен, в 12-рунда мач в Atlantic City, New Jersey, но запазил WBC титлата си за тежка категория. Мнозина смятали, че победата била за Rahman , но Rahman бил доволен и от това решение.На August 12, 2006, Rahman загубил WBC шампионата за тежка категория от съперника Oleg Maskaev в 12-ия рунд с TKO при задължителна защита на титлата.

Второ завръщане
След дълго отсъствие, Rahman подновил кариерата си с победа в 10 рунда след анонимно решение срещу Taurus Sykes June 14, 2007 на The Main Street Armory в Rochester, New York. Rahman наел тренъора Marshall Kauffman от Reading, Pa. да му помогне да стъпи отново на шампионската сцена. Въпреки ,че победил Sykes, неспособността на Rahman да доминира над по неопитните опоненти хвърлила сянка на съмнение относно неговото завръщане. Оказал значение и фактът ,че за мача тежал 261 паунда, с поне 30 паунда повече от идеалната му бойна форма. След мача, Rahman обяснил, че не е във форма но въпреки това мача е важен за него. "не беше най-доброто от мен, но беше достатъчно добро да взема победата и да се запътя към друга титла." Изявил желание да се бие отново в следващите 4 до 6 седмици.

Record
•Amateur boxing: 10 мача , Всичките победи с нокаут.
•Professional boxing:(48 Мача) 41 Победи 33 Нокаут 6 Загуби 2 Равни Career

•WBU Heavyweight Champion (minor title)
•IBO Heavyweight Champion (minor title)
•IBF World Heavyweight Champion (held simultaneously with the WBC Title)
•WBC World Heavyweight (21st) Champion
•WBC World Heavyweight (24th) Champion (as of November 10, 2005)
•2001 Upset of the Year - Ring Magazine (knocked out unified IBF/WBC Champion, Lennox Lewis)


Статията е постната с любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!

сап4ето!!!

Gokor Chivichyan-Гокор Чивичян


Биография

Gokor Chivichyan е експерт треньор с неизмерим опит. Неговият опит в борбата е търсен по цял свят от UFC, Pride, Extreme, и бойци по други правила. Gokor лично обучавал 400 ученика, частни класове и семинари по цял свят. Той е не само номер едно в академията Gokor's Hayastan MMA за Judo доджо в US, която е призната за едно от на добрите MMA училища в света.
•9th Dan Judo
•6th Dan Sambo
•6th Dan Ju-Jitsu
•2 Time USSR Junior Judo National Champion
•2 Time USSR Junior Sambo National Champion
•1984 Olympic Judo Team Member
•1988 Olympic Judo Team Member
•1994 USA Senior National (M) Judo Champion
•Multiple European and World Champion (NHB - MMA)
•Submission Grappler
•Expert in Wrestling
•Experience in Boxing and Thai Boxing
•Има непобедим MMA професионален рекорд с неизброими победи

Gokor започнал да тренира на 5 годишна възраст борба в Dinamo Studio в Erevan, Armenia в 1968. През 1969, след само една година борба, Gokor започнал да тренира Sambo. Тренирал по минимум 4 - 5 часа на ден с по-големите и по-напреднали ученици, често ги превъзхождал в клас. през 1971 Gokor се състезавал в първия си турнир и спечелил първия си Armenian Junior National Sambo шампионат. Спечелил всичките си мачове бързо и с лекота. На 9 годишна възраст, Gokor се бил във втория си Junior National Sambo шампионат, и станал първи сред групата на 10 - 12 годишните. Печели златен медал и се класирал за ходене до Russia за '72 Soviet Junior National Sambo Championships. 1973 била голяма година за Gokor, започнал тренировки по Judo; той спечелил Armenian Junior National Championship и после Russian Junior National Judo Championships. В Русия на тези игри Gokor преживял първата си загуба. Стигайки до финалите, Gokor щял са се прибере вкъщи със сребърен медал след като губи след съдийско решение от трикратния национален шампион на съюза. Загубата преследвала Gokor и го накарала да тренира дори по тежко, обещавайки си че няма да загуби друго състезание в живота си. 1974 върнала Gokor обратно в Russia да се бие срещу съветския младши джудист и национален шампион по самбо. Изпълнил своето обещание, Gokor взел златни медали и в двете състезания. От 1974 до 1979 Gokor продължил да се състезава и да печели състезания както по джудо така и по самбо не само в съветския съюз но и в европейски и световни игри. През 1980 Gokor се класирал за олимпийския отбор по джудо на съветския съюз, но предпочели пред него по-възрастен и опитен атлет, който впоследствие взел златото. Gokor бил много разочарован, че не могъл да се състезава на олимпийските игри. Година по късно Gokor и неговото семейство ще се озоват в Америка. (Los Angeles). Gokor не се отказва от своята мечта да се състезава за Олимпийското злато. Той бил възнаграден за своята упоритост срещайки и тренирайки с легендарния "Джудо" Gene LeBell. Gene започва да учи Gokor на техники каквито не е срещал преди, и Gokor бързо прибавя тези техники към своите тренировки. Това са били трудни времена за седемнадесет годишния Gokor който тренира, учи Английски,работи и се опитва да научи повече за Американската култура. Започвайки през 1982 Gokor почва отново да се състезава в Джудо , и професионални боеве без правила. Някои от тях са били за пари други просто за опит и адреналин.Неговите професионални боеве и глада за състезания отвеждат Gokor на много нови места като Франция, Япония, Тайланд, Мексико, Канада, Германия, и Англия. Докато се бие в многобройните боеве без правила, Gokor започва тренировки по Бокс и Муай Тай за да подобри своите бойни умения в стойка. Мечтата на Gokor била да тренира упорито и да стане американски гражданин за да може да се състезава на олимпийските за американския отбор по джудо на олимпийските през 1984, но не успял да вземе гражданство навреме. Пътувайки между Америка и Русия, Gokor се класирал за руския олимпийски отбор но отново не могъл да се състезава заради бойкот на Русия. През 1987 Gokor се състезавал за световната титла по джудо в Испания. След 8 победи, Gokor стига до финала срещу силен съперник от Франция. След 3 минути от мача, Gokor печели с пълен брой точки. Gokor среща някои много здрави бойци от Бразилия, които тренират Джу-Джицу. Tе са били доста изненадани от уменията на Гокор и те го поканват да тренира с тях. До този ден те са все още добри приятели ,обменяйки техники и посещавайки всяко едно тяхно училище. Националната федерация на Съединените Американски Щати по джудо помогнала на Gokor да придобие американско гражданство през Ноември 1987 да се класира за американския олимпийски отбор през 1988. За съжаление като скорошен гражданин, Gokor нямал достатъчно време да натрупа нужните точки за олимпийските. Но борбата била в кръвта на Gokor, и дългоочакваната Hayastan MMA Academy отворила врати в Hollywood California през 1991. С неговите много бройни победи на шампионски титли и неговата уникална бойна система, Gokor намерил в новото си училище постоянен успех със стотиците си амбициозни ученици. Hayastan MMA Academy била привлякла ученици от цял свят, придобила репутациа в бойните среди като МЯСТОТО за трениране на свободни боеве. Още от самото начало учениците на Gokor били на път да станат шампиони по джудо и състезания по свободни боеве, включително UFC, Pride, Extreme Fighting и много други.Gokor получава много покани за двубои в тези състезания но предпочита ролята на учител на шампиони. С всичко което се случвало в живота му, Gokor все пак намирал време да се състезава и спечелил US Judo Nationals през 1994. През януари 1997 Gokor и получил покана да се завърне към спорта и да се бие с друг Professional «Бой без правила» World Championship. Мачът се състоял средата на 1997 разпространяван по света с pay-per-view и пред огромна тълпа в Alabama. Gokor се бил с Mr. Maeda,шампион по свободни боеве от Japan и го победил за 51 секунди с армбар, за радост на всички негови приятели, семейството и учениците му. Това било също така годината в която Gokor бил включен на Black Belt Hall of Fame и награден с престижната награда "1997 Judo Instructor of the Year". Училището на Gokor и неговата роля като основател били повод за статии в Kung Fu Magazine, Black Belt, Jiu-Jitsu, Grappling, Karate, Germany's Budo Magazine, the Los Angeles Times, и други вестници по света. Изживявайки друга своя мечта Gokor се появил като актъор и каскадъор във филми като Blood Sport II, Streets of Rage, Personal Vendetta и телевизионни шоута като JAG, It's On Your Good и много арменски и американски спортни и новинарски програми. Gokor в момента обучава професионални бойци и аматъори в джудо , самбо и свободни боеве. Много от шампионите по свободни боеве днес, пристигат да тренират в Hayastan студио, да обменят знания с Gokor. Той има филиали на училищата по цяла Северна Америка, в Европа и в своята родина Armenia. Gokor прави семинари по целият свят и е обучавал LAPD инструктори по самозащита от 1996. Получил похвала от града за дейността си за Лос Анджелис общността и скоро го наградили за дейността му по обучението на LAPD. Gokor също е преподавал към FBI, многобройни SWAT отряди и Interpol в Европа. Мечтата му е Gene LeBell & Gokor's Grappling World да се разпространят из целия свят и учениците му да продължат и да станат успешни, колкото Гокор и дори повече.Gokor се е състезавал в над свободни боеве , джудо и самбо боеве, и никога не е губел като професионален боец. Gokor се е състезавал в над 400 свободни боеве! Въпреки огромните постижения като боец, Gokor е човечен, честен и приятелски настроен към всеки който среща. Уважението му за цялото човечество е нещо което можеш да видиш в първата секунда когато го срещнеш. Това е необикновеното поведение,което го прави истински шампион и не само шампион на ринга, но също и шампион в живота.


С любезното съдействие на Георги Иванов/givanov/!

сап4ето!!!!!!!

Киокушин Каи Кан-Kyokushin


Масутацу Ояма

*НачалотоОяма е роден на 27-ми юли 1923 години в село намиращо се недалеч от Гунсан – Южна Корея. Истинското му име е Юнг-И-Чой. Японския псевдоним под, който той става известен на света е „Масутацу Ояма”. Буквалното му значение е „Увеличаващият своите достижения, подобни на висока планина”. Съвсем млад той бива изпратен от родителите си в град Манчариа в южен Китай, за да живее там във фермата на сестра си. На 9 години той започва да учи южно китайската форма кемпо наречена „осемнайсетте ръце”. Учителят му Йе е работник във фермата. Когато Ояма се завръща в Корея на 12 годишна възраст, той продължава обученото си по кемпо, но този път корейско.През 1938 година, на 15 години Масутатсу Ояма заминава за Япония, за да се обучава като авиатор, защото тогавашният му идол е първият корейски пилот на военен самолет. Преживяването му на тази възраст и по-специално като кореец в Япония не се оказва толкова лесно колкото е предполагал.Въпреки всичко той продължава обучението си по бойни изкуства. Тренира джудо и бокс. Един ден Ояма забелязва няколко студента трениращи окинава карате. Това му прави голямо впечатление. Така той започва да тренира в доджото на Гичин Фунакоши в университета „Такушоку”. Прогресът му е толкова забележителен, че на 17 годишна възраст Мас Ояма вече е 2-ри дан, а когато влиза в японската имперска армия (20 годишен) е 4-ти дан. Същевременно Ояма започва да тренира джудо. Прогресът му там е не по-малко впечатляваш.Победата над Япония е един от най-тежките моменти в живота на Масутатсу Ояма. Тогава той е способен да посегне дори на собствения си живот. За щастие на всички ни, Со Ней Чу нахлува в живота му точно на време. Мастер Со, който също е кореец (от провинцията на Ояма) живее в Япония, където е една от най-авторитетните личности владеещи Гожу Рю. Точно той окуражава Ояма да посвети живота си на бойните изкуства и му казва, че трябва да „изостави” цивилизацията за 3 години, докато „тренира тялото и духа” си.

*Тренировки в планината
На 23 годишна възраст Масутатсу Ояма среща Еижи Йошикава – автор на романа „Мусаши” базиран върху живота на най-известния японски самурай. Романът и неговият автор помагат на Ояма да разбере самурайския кодекс на честта – буши-до. Същата година той отива при мастер Минобу, в префектурата Чиба, където Мусаши е усъвършенствал „Нито-Рю” (вид стил във владеенето на меча). Ояма смята, че това е подходящо място за начало на строгите тренировки, които той е планирал за себе си. Едно от нещата, които той взема със себе си е книгата на Йошикава (романът „Мусаши”). Студент с име Яширо също идва с него.Шест месеца след като Ояма и Яширо се качват в планината, самотата подлага на изпитание решимостта на Сосай (основател) Ояма. Тогава Яширо повече от всякога желае да се завърне в цивилизацията, затова една вечер той тайно напуска планината. За да не избяга и Ояма от „отшелничеството” си, Со Ней Чу му пише писмо, чрез което му казва да обръсне едната си вежда. Със сигурност Ояма няма да желае да го вижда който и да е в това му състояние. По този начин и желанието му за бягство ще изчезне. Този и още няколко съвета го убеждават да продължи по-нататъшната си тренировка. Не след дълго Ояма вече е твърдо решен да стане най-добрия каратист в Япония.Скоро, за съжаление спонсорът му го информира, че няма да може да продължи подпомагането му, затова след 14 месеца усърдни тренировки, Ояма е принуден да сложи край на „отшелничеството” си.Няколко месеца по-късно през 1947 година, Мас Ояма печели първия национален шампионат по бойни изкуства в Япония след Втората световна война. Въпреки всичко той все още чувства празнина в себе си, че не е завършил тренировките в планината. Тогава той решава напълно да се отдаде на карате. Затова отново в префектурата Чиба, тоз път под надзора на мастер Кийозуми, той възобновява тренировките си, имащи за цел духовно и физическо възвишение.Този път тренировките са фанатични – 12 часа на ден, всеки ден, без почивен ден: стоящ под студени водопади, разбиващ речни камъни с голи ръце, използващ дърветата като макивара (боксова круша), прескачащ бодливи храсти стотици пъти на ден. Всеки ден също включвал изучаване на древни бойни изкуства и дзен философия.След 18 месеца той слиза от планината, напълно обеден във възможностите си.

*Начин на тренировки
През периода на своята недълга, но плодотворна аскеза в планината Ояма живеел по строго разработена програма, която често фигурира в различните биографии на майстора и служи за назидание на лекомислените ученици. Режимът бил такъв:4 часа сутринта - ставане. Медитация със затворени очи - 10 минути.Крос из планината - 2 часа.7 часа сутринта - приготвяне на храната.8 часа сутринта - ядене, съчетаващо закуската и обяда.9 часа сутринта - начало на тренировките. Десет пъти се изпълнява комплекс от пет упражнения:1) вдигане 20 пъти на 60-килограмова щанга; 2) лицеви опори на пръсти - 20; 3) опори от стойка на ръце - 20; 4) набирания на лост - 20 пъти;5) нанасяне по 20 удара с юмрук вляво и вдясно върху макивара. Всеки път след изпълнение на комплекса се правят дихателни упражнения и незабавно се пристъпва към следващата серия. След като посоченият комплекс се направи десет пъти - почивка до 11,00 ч. 11 часа сутринта - изпълнение на формални упражнения (ката).Ежедневно се повтаря по 100 пъти една от катите. Например първия ден Хейан-1, втория ден - Хейан-2 и т. н., докато не бъдат направени и петте кати Хейан, а след това се изпълняват в обратен ред. Същото се прави и при останалите кати.2 часа след обяд - вдигане на тежести. Да се вдигне 60-килограмоващанга 20 пъти, след това постепенно да се увеличава натоварването.Да се направят 1000 лицеви опори: 200 пъти на два пръста, 200 пъти на три пръста, 200 пъти на четири пръста, 400 пъти на пет пръста. След всяка серия да се прави малка почивка. Понякога за разнообразие да се правят 1000 лицеви опори на юмруци с почивка след 500.3 часа след обяд - отработване на техники за спаринг.Упражнения на макивара.Коремни преси - 200. Чупене на камъни.5 часа след обяд - приготвяне на храна. Вечеря.6 часа след обед - медитация и лягане.

*Бикове, предизвикателства и „Божията ръка”
През 1950 Сосай (основател) Мас Ояма започва да тества и демонстрира възможностите си, като се бори срещу бикове. Всички 58 бика срещу които той се бори са победени, като 3 от тях са мигновено убити, а на 49 са им отрязани роговете чрез саблен удар с ръка. Наивността на Ояма изчезва, когато през 1957 година на 34 годишна възраст, той бива почти убит от един бик в Мексико. Отнема му 6 месеца да се възстанови от иначе фаталните рани.През 1952 Мас Ояма пътува за САЩ, за да демонстрира карате на живо и по националната телевизия. През престоя си там, той приема всякакви предизвикателства. Като резултат той се бие срещу 270 различни противник. Мнозинството от тях е победено единствено с един удар. Двубой никога не е продължавал повече от 3 минути (повечето продължавали едва няколко секунди).Ако те удари – бива ти счупена кост, ако се опиташ да блокираш с ръка – бива разместена (извадена от рамото). Скоро Сосай Ояма става известен с прозвището „Божествената ръка” – жива манифестация на поговорката на някогашните японски войни – „Ичи геки” – „Един удар – сигурна смърт”. За него именно това е същността на карате. Сложните техники на движения и удари с крака са второстепенни.През едно от посещенията си в съединените щати Масутацу Ояма се запознава със Сандулеску (1-вото му име е „Jacques”, но не знаех как да го преведа на български) – едър румънец (190 см, 190 кг), който е бил затворник на Червената Армия на 16 годишна възраст. Тогава той е бил заточен във въглищните мини. Двамата бързо стават приятели и остават такива до края на живота на Ояма. До ден днешен Сандулеску е преподавател по Киокушин и съветник в ИКО (интернационална карате организация).

*Доджото на Ояма
Мас Ояма отваря първото си доджо през 1953 година, което представлявало тревист парцел в Токио. През 1956, първото истинско доджо е отворено. То било едно балетно студио зад университета Рикю, намиращ се на 500 метра от сегашното, главнокомандващо доджо (тоест, главния щаб на Киокушин). До 1957 година доджото има 700 члена въпреки фанатичните тренировки (заради трудните тренировки над 90% от записалите се, се отказвали още след 1-вите няколко тренировки).Хора изучавали всякакви различни стилове идват да тренират тук, заради жин-сен кумите (бой при пълен контакт). Един от първите учители в доджото – Кенжи Като казва, че ще извлекат всичко, което може да послужи в реален бой, от различните видове бойни изкуства. По този начин каратето на Мас Ояма еволюира. Той взема техники от всички бойни изкуства и не се ограничава само с тези на карате.Осъзнавайки същността на каратето на Масутацу Ояма, а именно напълно истински бой, учениците му очакват да бъдат удряни и те удрят. Имало само няколко забрани. Ударите по главата са за предпочитане, като най-ефективният начин за нанасянето им е чрез длан и пета. Хващания, хвърляния и удари по слабините също са препоръчвани. Кумите (двубой) продължава докато един от противниците, на висок глас се признае за победен. Нараняванията са нещо естествено.

*Боби Лоу
През 1952 година Мас Ояма прави демонстрация в Хаваите. Младият Боби Лоу го вижда и остава впечатлен от силата му, въпреки че собствените му постижения в областта на бойните изкуства не са по-малко впечатляващи от тези на Ояма. На 23 годишна възраст, Боби Лоу вече е йондан по джудо, 2-ри дан по кемпо, 1-ви дан по айкидо и високо авторитетен боксьор.Не минава много време и Боби Лоу става учи деши (ученик – буквален превод: „1000 дни от началото на тренировките”) на Мас Ояма. Двамата тренират ежедневно в продължение на година и половина. Учи деши стават известни като Лакажиши или „Младите лъвове” на Мас Ояма – една малка част от стотиците кандидат-избраници за тренировки под надзора лично на мастер Ояма. През 1957 година Боби Лоу се завръща в Хаваите, за да отвори втората школа на Ояма извън Япония.

*Началото на Киокушин
Текущия Световен главен щаб бива отворен през юни 1964 година, като му бива дадено името Киокушин, означаващо „дружество на върховната истина”. Същата година Интернационалната карате организация (ИКО) бива основана. От тогава Киокушин се е разпространил в повече от 120 страни и увеличава членовете си с 10 милиона (в момента те са 12 милиона в повече от 140 страни), което я прави една от най-големите организации по бойни изкуства в света. Едни от добре известните Киокушин юданша (черни колани) са: Шон Конъри, Долф Лундгрен (австралиец), президент Нелсон Мандела на Южна Африка и австралийският министър Джон Холард.

*Края?
За съжаление на 26 април 1994 година Сосай Масутацу Ояма – 70 годишен, умира от рак на белите дробове, като не пушач. Той остава младия Акийоши Мацуи за директор (главен водач) на организацията. Смъртта на Сосай Ояма води до много политически и икономически спорове и проблеми в света на Киокушин, които и до ден днешен не са решени. В крайна сметка, всичко това може да доведе до разцепване на Киокушин... нещо вече случило се на Шотокан карате
*Киокушин
Масутацу Ояма основава Киокушин карате с двубой при пълен контакт през 1964 година. В последствие то става най-голямата карате организация на земята. Мас Ояма е един от най-големите пионери в разпространението на източните бойни изкуства на запад. Той е един от най-авторитетните фигури владеещи бойни изкуства и мнозина го смятат за човек достигнал съвършенството в тази насока.
*Киоку – Единствен, върховен
*Шин – Истина
*Каи – Общество, организация
*Кан – Сграда, училищеКенжи (японска калиграфия) носи в себе си върховенство и единство. Произнася се „Киокушин” и буквално преведена, тя означава „Дружество на върховната истина”. Това е името, дадено от Мас Ояма на каратето което той създава.

Киокушин ката
Думата „ката” означава „облик” или „форма”. Японският символ чрез който се изписва думата е съставен от три главни символа:* Катачи означаващ „форма”,* Каи означаващ „режа”, „разцепвам” и* Цучи означаващ „земя” или „почва”.В буквален превод ката означава „форма разрязваща земята” или „форма разцепваща земята”.Ката е поредица от блокове, ритници и удари с ръце от едно или повече положения-стойки. Ката съдържа и движения напред, назад и настрани. Броят на движенията и тяхната последователност са много специфични. Балансът между нападателна и защитна техника, стойките и смяната на ударите – всичко това служи на ката за предаването й на завършен вид, различаващ се от този на всяка друга ката.Чрез практикуването на ката традиционните техники за бой се научават. Баланс, координация, дишане и концентрация – всичко това се усъвършенства чрез нея. Направена правилно, катата се превръща в отлично физическо упражнение. Благодарение на нея умът и тялото се усъвършенстват, а при по-продължително практикуване – те се сливат в едно. Ката изобразява идеята за “рен ма” или „винаги излъскващ” – със старателно практикуване движенията в нея стават все „по-изчистени” и перфектни. Вниманието което се изисква, за да се разберат всички малки и различни детайли създава самодисциплина.Чрез концентрация, отдаденост и практикуване се достига по-високо ниво, където ката със своите многобройни детайли се прави на подсъзнателно ниво и никакво обмисляне на движенията не е нужно. Това е състоянието което дзен майсторите наричат „мушин” или „без мисъл”. Рационалната мисъл не се използва въобще – това което някога е било наизустено сега е спонтанно. Именно това е смисълът на ката – да не се влага никаква мисъл, а всичко да става естествено и спонтанно.В Киокушин катите се разделят на две части в зависимост от техния произход – северни и южни.Северните кати са много подобни на тези от Шотокан карате. Те биват усвоени от Мас Ояма докато той тренира под надзора на Гичин Фунакоши. Той пък от своя страна ги извлича от китайско кемпо и Шорин Рю – Окинавско карате базирано върху шаолинското бойно изкуство. В тези кати има дълги стъпки, стабилни стойки и силни блокове и удари.

Северните кати са:
•Тайкъоку Соно Лчи, Ни и Сан
•Пинан
Соно
Лчи,
Ни,
Сан,
Йон и Го
•Янсу
•Цуки но ката
•Канку
•Сушихо
Южните кати са усвоени от Мас Ояма докато е изучавал окинавското карате Гожу Рю под ръководството на Со Ней Чу. Движенията в тези кати са повече кръгообразни. За повечето хора те са и по-атрактивни от северните кати.

Южните кати са:
•Санчин но Ката
•Гекисай Даи и Шо
•Теншо
•Сайха
•Сейчин
•Гайру
•СейпайКиокушин Ниджукан==============
1.Пътят на бойните изкуства започва и завършва с учтивостта. Ето защо винаги бъди учтив и искрен.
2.Следването на пътя на бойните изкуства е като катеренето на отвесна скала без никаква почивка. Той изисква абсолютна увереност и преданост.
3.Стреми се да осъзнаеш и разбереш всички неща, като по всяко време се пазиш от егоистични желания и враждебни персонални интереси.
4.Дори и за бойните изкуства значението на парите е важно, но човек винаги трябва да внимава да не се обвърже с тях.
5.Пътят на бойните изкуства е основан и върху постене. Стреми се винаги да прилагаш правилните пости.
6.Истинският път на бойното изкуство започва 1000 дена след първата тренировка, а майсторско ниво се достига след 10 000 дена на тренировки.
7.В бойните изкуства самонаблюдението създава мъдростта. Винаги считай самосъзерцанието за възможност за усъвършенстване.
8.Природата и същността на бойните изкуства е универсална. Всички егоистични желания трябва да бъдат изгорени в закаляващия огън на тежките тренировки.
9.Бойните изкуства започват от точка и завършват в окръжност. Прави линии отсъстват от техните принципи.
10.Истинската същност на бойните изкуства може да бъде осъзната единствено чрез опит. Ето защо никога не се страхувай да изпълняваш техните изисквания.
11.Винаги помни: в бойните изкуства наградата за увереност, сигурност и благородно сърце е несъществуваща.

Доджо етикет
1.Когато влизате или излизате от доджото, застанете до вратата, обърнете се към предната му част, поклонете се и кажете „Ус”. По този начин изразявате респект към самото доджо и към хората в него.
2.Ако закъснеете, застанете в сейза срещу трениращите и когато инструкторът Ви запита, поклонете се, кажете „Ус” и след това „Шицурей шимасу” („Извинявам се за нарушаването на спокойствието”), тогава бързо се присъединете към трениращите.
3.Не яжте, пийте, пушите или дъвчете дъвка в доджото.
4.Винаги се движете бързо. Не се „шляйте” безцелно.
5.Не практикувайте кумите освен, ако инструкторът не е казал.
6.Не напускайте строя по каквато и да е причина без да питате инструктора. Когато го направите, не вървете между инструктора и трениращите, а излезте зад строя и напуснете от там.
7.Винаги се обръщайте към инструкторите с техните титли: семпай, сенсей, шихан в доджото. Отвръщайте им с „Ус” когато Ви говорят.
8.Обучението Ви е сериозно нещо и Вие трябва да го възприемате като такова. Не се смейте, лигавете, говорите или причинявате разсейване по време на тренировки. Винаги стойте във Фудо дачи докато очаквате следващата команда.
9.Всички команди от инструктора трябва да се изпълняват без съмнение, запитване и недоволство. Ако не можете да се справите, дайте всичко от себе си вместо да се предадете на отчаянието си.
10.Винаги дръжте ноктите на краката и ръцете си изрязани и чисти.
11.По време на почивка не сядайте на столове, не се облягайте на стените или лежете. Направете някакво упражнение вместо да пилеете време.
12.Отговорността за чистотата на доджото пада върху всички трениращи в него. То трябва да е винаги чисто и безопасно.
13.Вашето карате-ги (кимоно) винаги трябва да е чисто. Коланът не трябва да се пере, а само проветрява. Мръсотията по него символизира духа вложен от Вас в усърдните тренировки.
14.Не носете бижута и часовници по време на тренировка.

Значението на „Ус”
„Ус” означава търпение, респект и оценяване. За да създадеш здраво тяло и здрав дух, трябва да понесеш строги, изключително тежки тренировки. Трябва да стигнеш до състояние в което смяташ, че си на границата на лимита си и искаш да спреш, да се откажеш... И когато достигнеш този момент истинското изпитание започва. Трябва да се бориш срещу самия себе си, срещу слабостта си и трябва да победиш... И когато го направиш ще разбереш, че слабостта ти е била единствено желанието ти да се откажеш, отказа на самия теб да повярваш в това, че ще се справиш. Това е „Ус”.Причината поради която се подлагаш на такива тежки тренировки е, че ти се грижиш за себе си, а да се грижиш за себе си означава да се самоуважаваш. Този на пръв поглед егоистичен само-респект постепенно еволюира и се разширява, за да се превърне в респект към инструкторите ти и твоите „съученици”. Когато влезеш в доджото, ти се покланяш и казваш „Ус”. Това означава че ти изпитваш респект към доджото и времето прекарано в него. Това чувство на респект е УС!По време на тренировка ти даваш всичко от себе си, защото се самоуважаваш. Когато тренировките завършат, ти се покланяш на инструкторите и съучениците си и казваш „Ус!”. Това трябва да стане чрез уважение. Това е УС.Думата „Ус” е много важна в Киокушин карате, защото олицетворява търпение, респект и оценяване. Ето защо винаги използваме „Ус” – за да ни напомня на тези главни качества.

УС!!!

сап4ето!!!!